Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

Recommended Posts

Ами проблем е че страха няма да изчезне скоро....

и това е добре защото теоретически ще има постоянно с какво да се надскачаш и ще достигнеш .....и аз незная каде - може би там за където вървим всички - знанието

Ваня намери ли Занони? Прочети я там има и за страха

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да свържем темата за цветовете с тази за страха....

Страхът е излишък на оранжеви лъчения в аурата на човека.

Кой цвят според вас може да се използва като метода за работа със страха?

Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чето страхът се е порожда в нас, когато сме били малки. Ето един пример - истинска случка. Малко момиче много обича да рисува и го прави добре. Рисунките му се добри и учителката винаги ги поставя на изложба пред родителите. Дето постоянно е поощрявано. Идва обаче нова учителка, която не харесва рисунките на детето и постояно му повтаря, че те не стават за нищо. Детето се отчайва и почва да си повтаря, че не може да рисува. Вече даже когато рисува то се страхува, че това ще е поредната картина, която учителката няма да одобри, поредния провал. Скоро намразва рисуването и спира. Детето пораства и вече никога не рисува. Страхува се че няма да се справи.

Детето е повярвало на думите на преподавателя и те са произвели в него страх. Страхът е почнал да расте като голямо дърво, което засенчва красивото цвете (таланта на дете) и един ден цветото повяхва.

Тъжна история, но подобни се случват много често в нашето всекидневие. Родители, учители, приятели често без да искат създават в нас различни страхове. Човек трябва да е буден и да работи постоянно върху себе си, за да лекува една по една раните на страха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си. :unsure:

Хенри Форд

Не се страхувай от провал.

Ти си се провалял много пъти, макар че може и да не си спомняш.

Първият път, когато започна да ходиш, ти падна .

Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави, нали ?

Улучи ли топката, когато за първи път замахна с бухалката ?

….

Не се тревожи от неуспеха.

Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш.

:feel happy:

Може би наистина се страхуваме само от това, което сами си измисляме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иво / 30 Oct 2003, 11:45 AM

Кой цвят според вас може да се използва като метода за работа със страха?

Червеният :)

Редактирано от Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Много са наистина страховете ни, но според мен в основата е само един.

Има две големи чувсвта - СТРАХ и ЛЮБОВ.

Когато има недостиг на любов, било към себе си или към ближните, започва в нас да расте от другото и да пуска корени :unsure:

Изпълва душата и се множи в много и най-различни вариации...ревност, омраза, агресия, тъга...

Любов ни трябва :angel: и в по-големи дози! :feel happy:

Превърнете страха си в Любов и ще бъдете щастливи! :thumbsup:

От малките неща, от първите крачици до по-големите Пътят не е лесен.

Но след всеки нов завой има по-красива гледка...

Успех на всички!

Ех, бих добавила и още един страх... :( от зъболекаря ...:blink:

:harhar: Сърдечни поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро прочетох някъде в нета следната интересна фраза:

"Когато човек не знае какво да прави с любовта, идва страха."

Мислите ли, че това твърдение е вярно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стресът също се дължи отчасти на страха ни от нещо.

Просто страхът трябва да се трансформира в предпазливост и благоразумие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Привет! Радвам се, че пак мога да съм с вас!

"Когато човек не знае какво да прави с любовта, идва страха."

Преди време срещнах една много особена жена. Освен всичко, което ми остана от нея като впечатления, запомних и тези думи:

"Има две чувства, които ръководят човек - любов и страх. Избирай внимателно, кое ще носиш в себе си!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Искам да си представите, че живеете на планета, където всеки неин жител има кожно заболяване. Хората на вашата планета са страдали от тази болест в продължение на 2 или 3 хиляди години. Целите им тела са покрити с рани, които са се инфектирали, и наистина болят, когато ги докоснеш. Разбира се те вярват, че това е нормалната физиология на кожата. Дори медицинските книги описват тази болест като нормално състояние. Когато хората се раждат, кожата им е здрава, но след около три или четири години започват да се появяват първите рани. Когато станат тинейджъри, целите им тела се покриват с рани.

Можете ли да си представите как тези хора ще се държат един с друг? За да общуват помежду си, те трябва да пазят раните си. Те почти не се докосват, защото е много болезнено. Ако случайно докоснеш кожата на някой, това е толкова болезнено, че той веднага се ядосва и докосва твоята само за да си го върне. Все пак инстинктът за любов е толкова силен, че плащаме високата цена, за да влизаме във взаимоотношения с другите.

Представете си, че един ден се случва чудо. Събуждате се и виждате, че кожата ви е напълно излекувана. Няма повече рани и не боли, когато ви докосват. Здравата кожа, която можете да докоснете, се чувства прекрасно, защото тя е създадена да усеща и възприема. Можете ли да си представиш себе си със здрава кожа в свят, където всички са болни от кожно заболяване? Не можете да докосвате другите, защото това ще ги нарани и никой не ви докосва, защото си мисли, че и вас ще ви заболи.

Ако можете да си представите това, може би ще успеете да разберете какво би изпитал от контакта си с човешките същества някой от друга планета, дошъл да ни посети. Но не кожата ни е обсипана с рани. Това, което ще открие посетителят е, че човешкият ум е болен от болест, наречена страх. Подобно на инфектираната кожа, нашето емоционално тяло е цялото с рани, които са инфектирани с емоционална отрова. Този страх се проявява като гняв, омраза, тъга, завист, лицемерие. Резултатът от тази болест са всички емоции, които карат хората да страдат.

Всички хора са болни от същата болест...

Хората живеят в непрекъснат страх да не бъдат наранени и това създава голяма драма, където и да отидем. Начинът, по който хората се отнасят един с друг, е толкова емоционално болезнен, че ние без очевидна причина се разгневяваме, ставаме ревниви, завистливи, тъжни. Да кажем “обичам те” дори може да бъде твърде плашещо. Но въпреки, че е болезнено и страшно да си контактуваме емоционално, ние продължаваме да влизаме във взаимоотношения, сключваме брак, раждаме деца.

За да защитим нашите емоционални рани, и поради страха да не бъдем наранени, ние хората създаваме нещо много сложно в нашите умове – голяма система на отричане. В тази система на отричане ние ставаме перфектни лъжци. Лъжем толкова перфектно, че лъжем и самите себе си и дори вярваме на лъжите си. Не забелязваме, че лъжем или понякога, когато забелязваме, оправдаваме и извиняваме лъжата, за да предпазим себе си от болката на раните си.

Системата на отричане е като стена от мъгла пред очите ни, която ни прави слепи за истината. Носим социални маски, защото е прекалено болезнено да видим себе си или да оставим другите да ни видят такива, каквито сме. Системата на отричане ни кара да искаме от другите да ни виждат такива, каквито ние вярваме, че сме. Слагаме тези защитни бариери, за да държим другите хора настрани, но тези бариери ни държат вътре, ограничавайки нашата свобода. Хората се защитават и когато някой каже “Настъпваш ме по мазола”, не е съвсем вярно. Истината е, че вие докосвате раната в ума му и той реагира, защото го боли.....

Представете си, че можете да посетите планета, където всеки има различен вид емоционално съзнание. Начинът, по който си общуват един с друг е винаги изпълнен с любов, с щастие и мир. Сега си представете, че се събуждате на тази планета и нямате повече рани по вашето емоционално тяло. Вече не се страхувате да бъдете това, което сте. Каквото и да каже някой за вас, каквото и да направи, вие не го приемате лично и то не може да ви нарани повече. Не е необходимо да се защитавате повече. Не се страхувате да обичате, да споделяте, да отваряте сърцето си. Но никой друг не е като вас. Как може да установявате връзка с хората, които са емоционално наранени и болни от страх."

Из "Овладяване на Любовта",

Дон Мигел Руиз

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В основата на всички страхове стои, страха от смъртта.

Сутрин ставаш рано, отиваш на работа за да спечелиш пари, за да не умреш от глад.

Образоваш се, за да можеш да работиш и печелиш пари, за да не умреш от глад.

Жениш се за да имаш деца и някъква стабилност в живота, защото семейството ще те предпази от мъчителна смърт.

Сприятеляваш се за да можеш да се забавляваш, защото в забавлението и общуването забравяш, че все пак някога ще умреш.

Купуваш купища ненужни предмети, къща, вила, кола, с мисълта "Веднъж се живее".

Ходиш на църква, четеш религиозна литература, молиш се, за да притъпиш дремещата дълбоко в подсъзнанието мисъл, че смъртта е неизбежна.

За да се преудолее страха от смъртта, тя трябва да се изживее. Но до тогава тя е една плашеща загатка.

Според Кришнамурти, човек трябва във всеки един момент да умира след което да се роди отново. Само по този начин може докато си жив да осъзнаеш естеството на смъртта. Под това да умреш след което да се родиш Кришнамурти има впредвид - умираш, като забравяш спомените, защото те са нещо мъртво отминали впечатления отклоняващи те от настоящата действителност, спомените са несъществуващи асоциации. След като умреш по този начин ти автоматично се раждаш за нов живот посрещаш новото, реалността с необременено съзнание. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Vixen

Страховете на човек са там, където е Сатурн. Вижте в кой дом е вашият Сатурн и оттам помислете дали страховете ви не са точно там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Начало на всяка мъдрост е страхът от Бога, а "страх от Бога" означава да не се твори зло". Освен това е казано: "Не се страхувайте от този, който може да погуби тялото, но духа не може да убие, а се страхувайте от този, който може и душата, и тялото да погуби в огъня." И тук, обаче, става дума за пречистване чрез огън , тъй като духът, както и душата, са неунищожими. Едва когато се възприеме тази истина, човек се освобождава от страха пред смъртта или пред сатаната. "Няма да умрем, но ще се изменим!"- казва апостол Павел. Изобщо, достатъчно е казано по този въпрос в Свещените писания на всяка религия. А що се отнася до практиката, то най-добрата такава се препоръчва в беседите на Учителя П.Д. Тя се заключава в това да станете през нощта, примерно в 11-12(23-24) часа и да отидете в гората или на гробището, или на някое друго "страшно"място, повтаряйки си непрекъснато името на Учителя и с увереността, че когато Учителят е с тебе, няма нищо страшно нито на този, нито на онзи свят. Следователно, основата на безстрашието е увереността в мощта на Йерархията и безсмъртието на духа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

Да си припомним :1.Формулата: Фир Фюр Фен - Тао Би Аумен ! - действа абсолютно универсално и мощно ! FIR FUR FEN TAO BI AUMEN ! , където Фир Фюр Фен = Без страх и без тъмнина!

Тао Би Аумен = С Любов и Светлина! или С Обич и Виделина! Напред в Любовта безгранична! - всичко е казано - кратко, точно и силно!

2. песента + движенията

и 3. покана към всички които имат желание + времева и финансова възможност за среща в Русе на Творческия форум - 8-9-10 април - една от идеите е участниците във интернет форумите/портала да реализираме и кратка среща на живо!

Песента ФИР ФЮР ФЕН с движенията:

ФИР ФЮР ФЕН - ТАО БИ АУМЕН FIR FUR FEN TAO BI AUMEN

Изходно положение: дясната ръка пред лявото рамо.

Фир Фюр Фен – когато се пеят/изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко по-напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре.

Тао Би Аумен – при изговарянето им, ръката се връща в първоначалното положение.

Така се продължава до края на първата част със следното изключение : когато се изпяват/произнасят за последен път думите Тао Би Аумен , при думите Тао Би, дясната ръка се връща в изходното положение, а при думата Аумен отива надясно.

Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно.

Благославяй, душе моя, Господа – при тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение.Издигането се извършва на сричката “ да”.

Благославяй и не забравяй – лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение.

Благославяй – двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл, движението завършва на –“вяй”.

Благославяй – двете ръце се спускат върху главата с леко допиране до горната и част.

Благославяй и не забравяй – ръцете се спускат бавно надолу , като след думата”благославяй” се прави съвсем кратко спиране пред гърдите.

Благославяй, душе моя, Господа – дясната ръка бавно се издига в отвесно положение.

Благославяй и не забравяй – лявата ръка бавно се издига до отвесно положение.

Благославяй – двете ръце се съединяват над главата

Благославяй – двете ръце отиват настрани с длани обърнати навън.

Благославяй и не забравяй – двете ръце бавно към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.( До този момент пръстите на всяка ръка са се допирали един до друг).

Същата песен/текст се повтаря, като се почва с лявата ръка , която се туря пред дясното рамо.

Разбира се в такъв случай лявата ръка се вдига първа в отвесно положение, а после дясната.

Трансформира чувството за страх/притеснение/несигурност на всички нива!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В основата на всички страхове стои, страха от смъртта.

    Сутрин ставаш рано, отиваш на работа за да спечелиш пари, за да не умреш от глад.

    Образоваш се, за да можеш да работиш и печелиш пари, за да не умреш от глад.

    Жениш се за да имаш деца и някъква стабилност в живота, защото семейството ще те предпази от мъчителна смърт.

    Сприятеляваш се за да можеш да се забавляваш, защото в забавлението и общуването забравяш, че все пак някога ще умреш.

    Купуваш купища ненужни предмети, къща, вила, кола, с мисълта "Веднъж се живее".

    Ходиш на църква, четеш религиозна литература, молиш се, за да притъпиш дремещата дълбоко в подсъзнанието мисъл, че смъртта е неизбежна.

Здравей, Викотор.Познавам хора, които не се страхуват от смъртта.Не са това истинните мотиви за приятеелството, женитбата, работата, консуматорското ни отношение...така си мисля...но мненията са винаги субективни. На мен самата преди години ми казаха, че в аурата ми няма...което ме накара да се замисля и препроверявам...,защо ли - защото малко преди това узнах и започнах да работа с формулата" Без страх и без тъмнина - С Обич и Виделина( С Любов и Светлина!)" - казват ти нямаш страх...мисля значи тази формула ми е излишна...я да видя аз дали наистина няма страх в аурата ми...що е то страх и т.н.Сега на основната тема: Страхът е едно последствие всъзнанието, че човек можеда изгуби това, което има, или може да не придобие/получи онова,което иска!!!Страхът- когато волята е слаба. Съмнението - когато интелектът е слаб.

Съмнението - когато човек мисли, че няма/не може да спечели/придобие онова, което желае.

Любов+ Светлина+Мир+Радост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхът е едно последствие всъзнанието, че човек можеда изгуби това, което има, или може да не придобие/получи  онова,което иска!!!

може да изгуби това, което има,

или може да не придобие, това което иска

Мисля обаче, че освен страха от загуба на нещо има и един друг вид страх, а именно страх от успех, страх от това да получиш, да постигнеш дадена цел, страха от преуспяване в живота. Може да звучи малко странно, но помислете колко пъти ден и нощ сте се стремили да постигнете нещо и точно преди да го постигнете се чудите - ами какво ще стане като го имам това нещо вече. Понякога този подсъзнателен страх от успех може да отблъсква събитията, към които се стремим. Предполагам, че транформирането на страха на всички нива може да стане с осъзнаване и разбиране. Естествено може да се използват и всякакви езотерични методи - формули, молитви, четене на идейни книги, разходки сред природата, енергийни движения и т.н. Може би трябва да се внимава в един момент желанието за трансформация и разбиране на страха да не се превърне в борба. Страха едва ли може да се превъзмогне с борба. Ефекта на сянката - изисква превръщане на сянката в светлина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Иво! Добре мислиш и предполагаш, но като че ли има разлика ... едно са видовете страхове , друго са причините - за тях.

Може да звучи малко странно, но помислете колко пъти ден и нощ сте се стремили да постигнете нещо и точно преди да го постигнете се чудите - ами какво ще стане като го имам това нещо вече. Понякога този подсъзнателен страх от успех може да отблъсква събитията, към които се стремим.

Чуденето в случая - не е страх,като че ли по близко е до съмнение...ами ако се мина,ами ако се...но все пак сигналната подсъзнателна лампичка казва- е като го получа , все щякак си ще се справя...сърцето...умът работят.., какво ще стане...какво няма да стане...това са ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ , който има излишно време ...да си предполага.

Дадени са толкова предостатъчно методи за работа и трансформиране.Ето още един. Учителят го дава като казва: " Времента, в които днес живеем са по-богати с опитности.Вие трябва да бъдете силни, лесно да се справяте с мъчнотиите си. Дойдат ли при вас : гневът, страхът, съмнението, безверието, сиромашията, гладът, болестта, вие трябва да им кажете"БОГ, НА КОГОТО АЗ СЛУЖА, КАЗА ДА МЕ ОСВОБОДИТЕ!. Кажете ли така, трябва да бъдете свободни. Вяра - непоколебима, положителна, устойчива....абсолютна!После..да не забравим ...към кошарата ..(Бог помага, но в кошара не вкарва..)Пробвал ли си, аз - да. Получава се!

Сега за СТРАХА - само един страх лично аз приемам....това е "страх" от Бога...да не изгубиш връзката с Него,да не Го разочароваш, "страх"като отговорност, стремеж и абсолютно желание да вършиш винаги Волята Божия...Другото е от лукаваго!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×