Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

Recommended Posts

Срещал съм в този смисъл че страха създава препятствия, а страстта илюзии.

Според мен за лекуването и за двете неща - усилване на връзка с Любовта и Мъдростта.

"Казвам: Ако Бог отвътре на може да го намериш, никога и отвън не може да го намериш. Всичката погрешка е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Ти в себе си трябва да го намериш. Ти не може да намериш Бога, докато не си изпратил мисълта си на хилядолистника горе. Ти не можеш да имаш понятие отвънка. Когато Го намериш в себе си, тогава ще Го видиш в природата навсякъде. Казвам: Сега да дойдем до практическото приложение. Оставете другата философия. Значи, има неща, които ще ги учите за бъдеще. Повече светлина! В тази светлина наблюдавайте себе си. Всяко ваше неразположение вие ще видите, че зависи от някаква част на вашия мозък, някой ваш център не работи правилно. Запример, ти постоянно се безпокоиш. Туй показва, че осторожността у тебе не функционира правилно. Постоянно се безпокоиш. Отиваш да държиш изпит, мислиш, че ще те скъсат. Страхът е взел в тебе надмощие. Казваш: “Нищо няма да издържа, нищо няма да кажа.” Ти си се изплашил, какво ще правиш на този страх? Казва: “Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Страхливите, музиканти не може да бъдат. Страхливите, гении не могат да бъдат. Страхливите, светии не могат да бъдат. Нищо не може да стане от страхливия. Страхливият само краката си може да проточи като заек. И краката му, и ушите му могат да се проточат. Но туй показва, че ти трябва да станеш щедър, а за да въздействаш на своя страх,

непременно в тебе милосърдието трябва да се събуди. Ти ще привлечеш тази енергия напред и ще те освободи от страха. Страхът е голям аристократ, който не знае какво да прави, като дойде. Той е вестникар, който навсякъде пише лъжливи работи. Страхът аз го наричам лъжливият репортьор в човека. И не

зная дали ще намериш на десет хиляди неща едно вярно. Не че иска да лъже, но той вижда нещата в преувеличено състояние. Казвам: Събуди в себе си любовта, вярата, надеждата и любов към Бога и страхът веднага ще ти благодари."

“Възможности в живота””, МОК, XVII година (1937-38), изд. 1998 г.,

Аск – 93, стр. 42-43

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ради, здравей! Имам въпрос към тебе по въртенето на кръста в 4 - то от 6-те окултни упражнения , и случайно да знаеш формулите към тях ако си ги правил !

Любов + Светлина + Мир + Радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исторически погледнато, една от основните емоции наред с радостта, гнева и тъгата — страхът, е емоция на избягване на съзнателно приемана, обикновено външна и предстояща заплаха. Тревожността, от друга страна, е емоция на избягване на възприемани, но до голяма степен неосъзнати опасности, докато фобиите са ирационални фиксации и интензивно избягване на конкретни обекти или ситуации. Страхът, тревожностга и фобиите са термини, които се използват неправилно, когато се взаимозаменят. В някои отношения тяхното объркване e разбираемо, тъй като и трите представляват състояние на възбуда, което възниква, когато човек осъзнава липсата на сила или способност да се справи в някаква заплашителна ситуация, и трите имат сходни физиологични състояния.

Съпътстващи аспекти на страха са физиологичните промени, индуцирани предимно от биохимичния възбудител адреналина. Адреналинът по принцип подготвя скелетните мускули за голямото напрежение, което може да възникне при тичането да се избяга (бягство) или при запазването на себе си и на своята собственост (борба). Ако човек не се ангажира в някаква енергична физическа активност след възбудата, се появяват неприятни физиологични промени като треперене на ръцете и краката, обща слабост и засилена чувствителност към скоростта на дишане и пулса. Пулсът, систоличното кръвно налягане и честотата на дишане се учестяват и засилват от усилието на организма да отклони кръвопотока от областта на храносмилането, главата, шията и лицето към области като мускулатурата, които в момента се нуждаят от него. Ако отклонението от кората е прекалено бързо и внезапно, волевата мозъчна функция се потиска и човек изпада в безсъзнание. Това води до силно намалена скорост на дишане и пулс, което е до голяма степен сходно на позата на замръзване, наблюдавана при животните.

От опит всеки познава страха, но прилагането на научните изследвания за подпомагане на разбирането му не се е оказало продуктивно. Уилям Джеймс и Карл Ланге независимо един от друг достигат до заключението, че преживяваното соматично състояние е емоцията, накратко, ние се страхуваме, защото треперим. След средата на 50-те години когнитивните теоретици оспорват идеята на Джеймс-Ланге като демонстрират, че мислите могат да предизвикат същата физиологична про-мяна, каквато се наблюдава в истинска ситуация на страх.

Объркването и загубата на контрола, които се появяват, когато човек не знае как да избегне заплаха за живота — например когато види, че пътят за бягство е отрязан или при преживяване на неочаквани и необясними промени в позната среда, могат да доведат до чувство на страх.

Идеята, че страхът се учи, не е нова, но това не намалява нейната популярност. В началото на 20 в. Джон Б. Уотсън прави демонстрации на обуславянето или заучените аспекти на страха, т.е. неутрален или дори преди приятен обект може да предизвика страхова реакция, след като е бил комбиниран с неприятен условен стимул. Дете например може да откаже да докосва мече играчка, което е прегръщало преди това, след като то му се е давало много скоро след силен и неприятен звук. Макар че такова учене е може би по-типично за

фобийните реакции, не е необичайно да се наблюдават сходни асоциации и при истинския страх.

Въпросите, дали страхът от смъртта е естествен като сила на самосъхранението и възпроизводството или е неестествен и зависи от майчините нагласи, възприеманата сигурност или някаква ирационална идея за значението на всеки индивид в обществото, са предизвиквали спорове от дълго време насам. Може би обаче е по-важно да се повдигне въпросът за полезността, а не за естественността на страха от смъртта.

Най-очевидната полза от страха от смъртта е избягването на заплашващи живота ситуации. При все това онези, които се изправят пред опасни ситуации и се опитват да спасят другите, са високо ценени. Героичните жестове представляват първият и най-основен рефлекс на ужаса от смъртта. Християнството също използва страха от смъртта като средство за насърчаване на ангажирането с правилни настоящи жизнени стилове с обещанието човек да се роди отново по модела на възкресението и да получи спасение и вечен живот. :)

Желая Ви безстрашен ден!!! :D:thumbsup::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за пожеланието за безстрашен ден...ФИР ФЮР ФЕН - ТАО БИ АУМЕН!

БЕЗ СТРАХ И БЕЗ ТЪМНИНА - С ОБИЧ И ВИДЕЛИНА/ С ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА!

И всичко написано в горния пост ми допада, много храна за размисъл и подсещане има, уважавам информираността + умението да я поднасяме/използваме. Действително Страх - Тревожност - Фобии са състояния които подлежат на "доразбиране"...и различаването им в езотеричната психология...

Направо се зарадвах , че се появиха думите "тревожност" , когнитивен(познавателен/ когнитивна психология = психология на познанието...любима ми област) и подходът за разширяване на ъгъла...въпросът за Полезността,

а не САМо за естествеността на страха от смърта...

Този ъгъл/подход за разглеждане на въпроса за Страха е много важен за нас и е изключително позитивен - нали сме все пак в "Портала за съзнателен живот". За което - благодаря !

ФИР ФЮР ФЕН - ТАО БИ АУМЕН!

Любов + Светлина +Мир +Радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В еволюционен аспект страха е нужен и важен елемент! Страха е инстинкт за самосъхранение!

Страха трябва да се преодолее, но не може и не трябва да се премахне! Страха е градивен, когато се осъзнае и намери причината!

Защото има страхове, които са свързани с психическото състояние на човека, страхове от безсмислени неща, причинени от различни дразнители! Те трябва да се изчистят! Те са болест!

Представете си обаче Газела, която не я е страх от леопарда!

В заключение.....страха е нужен и вреден! Нужен, за да оцелееш...вреден, когато само ти си мислиш, че си застрашен! От какво? Според мен от себе си!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей izgrev !

Много ми харесва това което си написал. Много точно е казано. Само ако ми позволиш ще изместя малко плоскоста на разсъждения, иначе няма да може да се обясни това което искам . Значи напълно съм съгласен с тебе в последното написано от тебе, но ще вмъкна само един елемент - болката . ....

В еволюционен аспект страха е нужен и важен елемент! Страха е инстинкт за самосъхранение!

Страха трябва да се преодолее, но не може и не трябва да се премахне! Страха е градивен, когато се осъзнае и намери причината!

Струва ми се , че съм мислил по въпроса и мога да определя мястото на болката в пречинно-следственната връзка .

Според мене страхът от болката е инстинкт за самосъхранение, а не просто самият страх . Според мене Бог е дал болката на Адам и Ева когато ги е "изгонил" ( това е неточна дума ) от Рая, с цел да не правят неща убиващи или унищожаващи , повреждащи по някакъв начин Душите им . И за мене болката е най-големият Учител на този свят - който е земен, тленен, временен . Защото тя ти показва когато вече си сбъркал и да не продължава да греши повече в линията на поведение която човек е поел .

Значи да обобщя ....:

Страхът от болката е инстинкт за самосъхранение.

Защото по един или друг повод съм срещал хора които са си дали съзнателно съгласието да им бъде изолиран центърът за болка в главата - вдясно зад ухото . Такива хора са безстрашни в прекия смисъл на думата , но това не е градивно познание дадено от Бога . Това е познание откраднато с користна цел и ние трябва да бъдем много внимателни когато формулираме изказа на някои термини . За това струва ми се трудничко се достига до единомислие по темата .

Значи , според мене страхът от болката е инструмента на Бога , който ни предпазва по определен начин от злодеяния срещу нас самите и срещу другите . Докато чувстваме болка значи сме живи и здрави .

Пазете се братя от хора които не чувстват болка и страх от болка . Според мене не е случайна сентенцията ... "" ... Страхът Божий е начало на мъдроста ""

...... Много ми харесаха разсъжденията на izgrev . Само мъничко ги изместих ( макар и задочно искам разрешение !!! :))) ) в друга октава , мъничко по-висока ... само една идея... в пространството ...

Иван

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Библията има много текстове за Мъдростта, които касаят Страха и Бой се от Бога.

Заслужават си размишления върху тези дълбоко символични и живи Слова.

В днешната епоха трябва да трансформираме страха в Благоразумие, Предпазливост и Разумност.

Казано е : Без страх и без тъмнина!

С радост и виделина!

Нека използваме тази жива формула за трансформациа на страха.

Опитайте действието и!

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,приятели ! Става все по - интересно! Благодаря!

Иване, добре го вмъкваш този елемент Болката...

Струва ми се , че съм мислил по въпроса и мога да определя мястото на болката в пречинно-следственната връзка .

Според мене страхът от болката е инстинкт за самосъхранение, а не просто самият страх . Според мене Бог е дал болката на Адам и Ева когато ги е "изгонил" ( това е неточна дума ) от Рая, с цел да не правят неща убиващи или унищожаващи , повреждащи по някакъв начин Душите им . И за мене болката е най-големият Учител на този свят - който е земен, тленен, временен . Защото тя ти показва когато вече си сбъркал и да не продължава да греши повече в линията на поведение която човек е поел .

- сложна тема, нямаш ли желание да откриеш нова тема... специално за болката...ще е интересно и нужно...аз съм малко от мазохистите и имам висок праг на болкоустойчивост.. но това като откриеш темата ако решиш...

Считам, че когато човек престане да изпитва страх... той всъщност вече е свързан с разумните сили, с Божествения свят...Смелост - не малодушие/мекушавост , мъдро безстрашие...не "неразумен" страх...Анализирам отдавна различните добродетели...и знам от практика , че истински смелият човек всъщност действа бързо, решително и с Вяра! Когато започна да обмислям...аз съм вече разумна...не е задължително да съм благо-разумна...това е по - трудничко...но да не се отклонявам.

Работата с добродетелите е най важната от прагматична гледна точка... лично за мен, затова винаги търся задълбочено истината при различните думи/изкази и състояния...и благодаря на всички форумци.

Учителя казва следното :

" Ще ви дам едно мото: Без страх и без тъмнина, с любов и светлина! В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина - в абсолютна виделина.Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен.Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта.Безстрашието е друго нещо. (то е качество на разумния човек)

Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен.Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда....."

по мои записки мисля че са от томчето на ООК'Трите живота

Или както казва кратко и точно Венци :

Венцислав_ Публикувано на Apr 14 2005, 18:07

  Страхът е нищо друго, освен липса на вяра - повече от естествено.

Живата формула е ФИР ФЮР ФЕН - ТАО БИ АУМЕН!!!

БЕЗ СТРАХ И БЕЗ ТЪМНИНА - С ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА! или

БЕЗ СТРАХ И БЕЗ ТЪМНИНА - С ОБИЧ И ВИДЕЛИНА!

и продължението, което може мислено/може и на глас...

НАПРЕД В ЛЮБОВТА БЕЗГРАНИЧНА! ...АМИН

Ради, не че съм против както предлагаш....Без страх и без тъмнина! С радост и виделина! който както иска..всичко може...но нали сме и за точността...

ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА + МИР + РАДОСТ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Иване!

Мисля, че не си променил моята позиция! Съгласен съм с това отместване и го приемам! Прав си, болката и страхът от нея са изключително градивни! Дори сега и моята мисъл може би е по-ясна:))))))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наблюдавам се и напоследък установявам че съм притеснителен и нерешителен - като че ли не ми се искаше да си го призная досега :o , но четейки тази тема - следя я отдавна и тя ме пренастрои да търся причините за притеснителността си и нерешителността - във взаимоотношенията с другите и професионални и лични. Страх да не се изложа, да не ми се смеят...и още не знам от какво...вие какво ще ме посъветвате? :1eye: Благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки индивид преживява и преминава през ЕГОЦЕНТРИЗМА!

Колкото по-бързо се освободим от него, толкова по-рано излизаме от прерманентните фази на стеснителност, притеснителност и страх да не се изложим!

Когато осъзнах, че никой не се интересува от мен на дансинга, започнах да се забавлявам в дискотеките.До този момент си мислех, че всички ме гледат и коментират!Горкия аз:)))Каква заблуда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек се страхува от нещата/състоянията...които не разбира...или все още не е успял да осмисли/осъзнае!

Започне ли да ги разбира....и страхът му спира!!!

ФИР ФЮР ФЕН ТАО БИ АУМЕН!!!

БЕЗ СТРАХ И БЕЗ ТЪМНИНА - С ОБИЧ И ВИДЕЛИНА!

Любов+Светлина+Мир+Радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък в мен се роди умерен, но упорит страх от това, че изобилието от "духовна" информация във вид на книги, филми, мнения във форуми и други, би могло да ми навреди.

Трудно е да се изолират полезните от опасните послания и все повече смятам, че е настъпил момент, в който трябва да престана да чета, защото или не получавам истинско вътрешно разбиране на дадена имформация и това ме измъчва, или пък тя предизвиква в мен непреодолими противоречия.

Накратко казано - трудно ми е да вървя по пътя си с чисто сърце. :whistling:

Имам въпрос и той е свързан с опасността да се докосваш до информация, за която още не си готов. Като се замисля това е и основна характеристика на живота ми - тялото ми изпреварва ума, а важните събития ме сварват неподготвена и неспособна да отреагирам правилно и на време.

Разсъжденията ви и информацията относно този проблем ще бъдат много ценни за мен!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако сте чели Гроф и теорията му за матриците, които чертаят скелето на живота ни, ще разберете за какво става дума. :)

Едно и също се повтаря през целия ти живот и най-лошото е, че го съзнаваш, а нямаш инструментите или техниката, с които да го промениш. Нещата са на границата между психологията и езотериката, както винаги.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Марчела !

Малко сбърка - явно е от бързането ...

Тялото не може да изпревари ума ти . Мисълта е първа , реакцията на тялото е следствие според мене . Защото няма действие без мисъл . Рецепта - и то готова за тези неща мисля , че няма .

Принципа е " Проба - грешка " или " Проба - истина " . Поне така мисля ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога тялото /понякога устата/ изпреварва ума. Пример - безусловните рефлекси. Друг пример - реагиране неосъзнато, донякъде стереотипно, водени от дълбоки подсъзнателни подбуди. В голяма степен ние не сме наясно кои и какви сме всъщност, какви са дълбоките причини да реагираме по един или друг начин. Нямам време да развия темата повече, но мисля, че посоката на размисъл е ясна.

Що се отнася до необходимостта понякога човек да спре да чете определен вид литература, аз също съм го изпитала и смятам за нужно и естествено след набиране на определен "критичен" обем нова информация да се забави темпото и да се даде възможност тази информация да "отлежи", да бъде проверена, за да можем наистина да й повярваме или с чиста съвест да я отхвърлим. Иначе може да стигнем до лицемерие със самия себе си, понеже умът така е устроен, че в един момент играта от наужким става наистина. Човек започва да се държи и да говори по-странно, несвойствено за него. На много хора им личи каква литература четат и загубват донякъде индивидуалността си, в известен смисъл съзнанието им се "претопява" от чуждото влияние. Това е много опасно според мене и по-добре е да не се бърза прекалено с ученето, а да изпитваме нещата, да бъдем максимално честни първо към себе си, после и към другите. Да не забравяме, че има човешки истини и Божествена Истина, която е една. Заради авторитета на който и да е човек, дори представящ се за божий пратеник или наместник на земята аз не искам да се откажа от собствената си връзка с Бога, колкото и слаба духом да съм. От мене не пада отговорността за мислите и действията ми, ако се опитам да се оправдая с нечий човешки авторитет. Някъде пишеше, че тогава отговорността, която нося, е дори двойна. Човек трябва да се ръководи от собствената си съвест, затова ни я е дал Господ, никой не е лишен от нея. В сърцето на всеки е записано кое е правилно и кое - грешно. Затова сме отговорни лично в какво вярваме, какво мислим и как постъпваме. Вътрешният глас, който ни ръководи може да е много тих, но който искрено иска да го чуе, може да направи това. Постфактум много пъти съм си давала сметка за предупреждения, които съм получавала, но не съм успяла да разбера в момента тяхната важност. Мисля, че се отклоних от основната тема, за което се извинявам!

Ако всеки се ръководи от гласа на съвестта, от вътрешния си съветник, ще вървим по своя път с по-малко страх, ще причиняваме по-малко зло на себе си и другите. Не се страхувам от нищо, когато осъзнавам, че тялото ми е просто една обвивка, че душата е вечна, че Бог ме обича, винаги е с мене и се грижи за мене. Чувствам се в безопасност. Колкото и да съм била наранявана, в мене има дълбока същност, която остава незасегната и винаги оцелява, от нея може да се възроди всичко останало - тялото, умът, психиката. Добрата новина е, че страховете, каквито и да са, могат да се преодоляват - казвам го с чиста съвест, от собствен опит.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Изгрев!

Всеки индивид преживява и преминава през ЕГОЦЕНТРИЗМА!

Колкото по-бързо се освободим от него, толкова по-рано излизаме от прерманентните фази на стеснителност, притеснителност и страх да не се изложим!Когато осъзнах, че никой не се интересува от мен на дансинга, започнах да се забавлявам в дискотеките.До този момент си мислех, че всички ме гледат и коментират!Горкия аз))Каква заблуда.

Точно така е, но все го забравям.

Някой може ли да ми каже каква е разликата между Егото и Аза ?

Наскоро ми дадоха следното :

Ч Е Т И Р И Т Е      С П О Р А З У М Е Н И Я

1.БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ

ГОВОРИ ЧЕСТНО. КАЗВАЙ САМО КАКВОТО МИСЛИШ. ИЗБЯГВАЙ ДА ИЗПОЛЗВАШ СЛОВОТО, ЗА ДА СЕ САМООХУЛВАШ ИЛИ ДА СПЛЕТНИЧИШ ЗА ДРУГИТЕ. НАСОЧИ СИЛАТА НА СЛОВОТО СИ КЪМ ИСТИНАТА И ЛЮБОВТА.

2.НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

ХОРАТА НЕ ПРАВЯТ НИЩО ЗАРАДИ ТЕБ.КАЗАНОТО И СТОРЕНОТО ОТ ТЯХ Е ПРОЕКЦИЯ НА СОБСТВЕНАТА ИМ РЕАЛНОСТ, НА СОБСТВЕНАТА ИМ МЕЧТА.

КОГАТО ИМАШ ИМУНИТЕТ СРЕЩУ МНЕНИЯТА И ДЕЙСТВИЯТА НА ДРУГИТЕ,

НЯМА ДА СТАВАШ ЖЕРТВА НА НЕНУЖНО СТРАДАНИЕ.

3.НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

НАМЕРИ СМЕЛОСТ ДА ЗАДАВАШ ВЪПРОСИ И ДА ИЗРАЗЯВАШ ЖЕЛАНИЯТА СИ.

ОБЩУВАЙ С ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНО  НАЙ – ЯСНО , ЗА ДА ИЗБЕГНЕШ НЕДОРАЗУМЕНИЯ, ТЪГА И НЕЩАСТИЯ.

ДОРИ САМО С ТОВА ЕДИНСТВЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ МОЖЕШ НАПЪЛНО ДА ПРЕОБРАЗИШ ЖИВОТА СИ.

4.ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ - ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

НАЙ - ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН, ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯ ПОСТОЯННО,

ЩЕ БЪДЕ РАЗЛИЧНО, КОГАТО СИ ЗДРАВ И КОГАТО СИ БОЛЕН.

ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРОСТО ДАВАЙ  НАЙ - ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ И НЯМА ДА СЕ САМООСЪЖДАШ, САМОБИЧУВАШ И СЪЖАЛЯВАШ.

Много ми хареса , мисля че помага да преборим страха и невежеството си, но не знам от къде е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо интересно по темата, което срещнах в книжката Мактуб от Паулу Коельо:

"Древните учители привикнали да създават "персонажи", помогащи на учениците да се срещат с тъмната страна на техните личности. Много разкази за създаването на такива персонажи са станали известни приказки. Процедурата е проста: вие трябва да прехвърлите цялата си тревога, страховете си и разочарованията си върху едно невидимо същество, което стои от лявата ви страна. То функционира като "негодяй" във вашия живот, предлага ви действия, неприемливи за вас, но които вие понякога извършвате. Щом бъде създаден този персонаж, става много по-лесно да отхвърляте неговите съвети. Това е изключително просто. И затова то работи толкова добре."

Може би не точно отхвърляне а трябва да стане трансформиране... Все пак има различни методи.

В психологията Карл Юнг нарича това явление "ефекта на сянката".

Във филмовите епоси често героят се изправя срещу страховете си, например

- в Междузвездни войни (Йода изпрати Люк да се изправи срещу Вейдър)

- Легендата за Землемория - целия филм се върти именно около това

и мн. др.

Рудолф Щайнер нарича сбора от всички страхове на духовно търсещия "пазачът на прага" и обяснява, че докато човек не се изправи срещу страховете си и не ги трансформира в светлина и любов никакво духовно израстване не може да става.

В някои толтекски учения също се говори за за смъртта, която стои от ляво на човека.

В Библията пък се казва, че Христос седи от дясно на Бога.

Беинса Дуно започва специалния клас на езотеричната Школа с лекцията “Двата пътя”. Първата задача на човека, който иска да се промени, пък даже и на духовният ученик, е да се самоопредели, да определи пътят на живота си. Определи ли го веднъж, човек се изправя пред второто сериозно препятствие – Страхът. Затова и втората лекция от същата Школа е: ”Страх и Безтрашие”. Учителя говори и за това как силите на светлината са отдясно на човека, а тези на тъмнината - отляво (има символичен смисъл, а не задължително свързан с реални посоки). И че на човек постоянно му идват мисли и от двата "лагера", но той има избор на кои да даде ход... Дава и методи как може злото да стане слуга на доброто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Бих искала да се включа в темата, с риск да се изкажа неподготвена, тъй като не проследих особено внимателно форума и не знам дали вече не е обсъждан, но все пак... става въпрос за Фритц Рийман "Основни форми на страха". Има я преведена на български език.

Дейна

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте всички!

по въпроса за страха, мисля, че страх трябва да има!

напълно съм съгласен и с хората, които изказаха предположение, че страха от смъртта е единствения корен на всичките ни "други" страхове(всъщност, те не са страхове, а само задвижващи механизми за страха от смъртта по много непреки пътища).

хората, които мислят, че не се страхуват от смъртта са в дълбока заблуда. нека легнат по средата на улицата и да изчакат някой камион да мине през тях :D (шегувам се), но... едва ли и преди този момент ще са безстрашни. просто е много добре ако при човека този страх е сведен до минимум. страхът никога не може и няма да изчезне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Телемах! Приятно е, когато одобряват размислите ти:))))) Благодаря!

Относно Егото и Аза! Мисля, че няма никаква разлика! Еgo идва от латински език и означава Аз! Т. е., Его = на Аз!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Индианците казват: смел е този, който въпреки страха тръгва по пътя си, а не този който без разум и безстрашие се хвърля в битка....

Междудругото, светлината не случайно е отдясно, там е мъжкото начало, творческата движеща сила, бъдещето, огъня, достойнството, способността да даваме, смелостта и т.н.;

Лявата страна е съответно женското начало, неподвижна подхранваща сила, миналото, студа, жертването, способността да запазваме и трупаме, страха и т.н.

Централния канал в нас е духовния път, хармонията, силата, любовта, божествената енергия, която тече през нас и т.н.

:):yinyang::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Индианците казват: смел е този, който въпреки страха  тръгва по пътя си

Страхът има отношение към чувството за сигурност. Не случайно Браян Трейси казва: "Колкото повече търсиш сигурност, толкова по-малко сигурност ще имаш. Но колкото повече търсиш възможности, толкова по-вероятно е да постигнеш сигурността, която искаш."

Но може ли наистина човек да е сигурен, да е осигурен? И защо се страхуваме да сме не-осигурени? И може ли животът да е сигурен въобще?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но може ли наистина човек да е сигурен, да е осигурен? И защо се страхуваме да сме не-осигурени? И може ли животът да е сигурен въобще?

Животът във физическото тяло е абсолютно несигурен и непостоянен - т.е. постоянно променлив и обусловен.

ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА СТРАХА ОТ НЕСИГУРНОСТТА/ не -ОСИГУРЕНОСТТА е всъщност най - огромното постижение :angel:

Човек може да бъде сигурен, че е осигурен!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×