Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

Recommended Posts

На Изток казват че зад всички страхове стои страхът от смъртта. Аз пък си мисля че зад всички страхове стои страхът от живота...от болката на живота ! Хари ом!

Наблюдавам се и напоследък установявам  че съм притеснителен  и нерешителен - като че ли не ми се искаше да си го призная досега :o ,  но четейки тази тема - следя я отдавна и тя ме пренастрои да  търся причините за притеснителността си и нерешителността  - във взаимоотношенията с другите и професионални и лични. Страх да не се изложа, да не ми се смеят...и още  не знам от какво...вие какво ще ме посъветвате? :1eye: Благодаря предварително!

Хората сме по-еднакви отколкото си мислим. Ако човек дръзне да говори открито за своите слабости с другите, и те му отвърнат със същото, ще видим че сме различни само на повърхността... Та, този страх от мнението на хората, от тяхното осъждане живее във всички нас - но само ако бъде преодолян, човек може да стане лидер, водач и на себе си, и на другите!!! Не е лесно, но е интересно !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плахия човек е прекомерно предпазлив поради очакване,че в света има заплахи за неговия живот и щастие.

За него светът е заплаха.

За страхливия човек реалното и илюзорното са преплетени от нишката на заплахата.Той не само се стрхува за себеси,готов е да жертва всичко в името на своето съхранение.Страхливият човек населява света с демонични заплахи,преувеличава сенчестата страна на нещата и пропуска възможностите,които му предлага живота.

Страхливия човек се бои от живота!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плахия човек е прекомерно предпазлив поради очакване,че в света има заплахи за неговия живот и щастие.

:thumbsup1: Съгласна съм напълно. Такава постановка, обаче, повдига други въпроси.

- Къде минава границата между разумната и прекомерната предпазливост.

- Условните рефлекси осигуряват адаптацията към средата и са признак за наличие на някакви очаквания - проекции на събития от миналото върху настоящето. Те участват ли в механизма на страха? Или може би той е проекция на събития от миналото върху бъдещето?

- В света наистина има заплахи за живота на всяко същество. Те са движещата сила на естествения отбор и съответно на еволюцията. Предпазването от тях и преодоляването им е проверка доколко е добра конкретната "машина за оцеляване на ДНК". В този ред на мисли непредпазливостта, оправдана от вярата - има кой да се грижи за мен - е синоним на безотговорност към даденото материално тяло и се наказва с "терминиране". Как да отличим реалните заплахи от страховете си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Здравей Донка,

"- Къде минава границата между разумната и прекомерната предпазливост."

Границата се крие в осъзнаването. Докъдето сме осъзнати, до там можем да не се страхуваме. Всичко е заложено в нас. И страха и начина на избавяне от него. Трябва да повярваме, че можем да се справим с него, а това е доста труден процес.

всичко ,обаче,е свързано с Вярата в Бога, а тъй като сме част от Него, то се стига до вярата в себе си.

Ще си позволя да цитирам няколко цитата от "Завета на цветните лъчи на Светлината" за потвърждение на гореказаното:

"Които чакат Господа,

ще подновят силата си,

ще възлязат с крила като орли,

ще тичат и не ще се утрудят,

ще ходят и не ще се услабят. Ис 40:31

"Укрепил си ме със сила в душата ми" Пс 138:3

"Не бойте се" Ис.35:4

"Бъдете крепки и дръзновени" Втор.31:6

"Нито да се страхувате,

бъдете крепки и мъжествени,

така ще преуспеете." И.Нав.10:25

"Аз ще бъда с тебе наедно". Втор.31:8

"Вас друго искушение,

освен человеческо,

не ви е постигнало,

верен е обаче Бог,

който с искушението наедно

ще даде и средството,

така щото да можете

да претърпявате. І Кор.10:13

"И утвърден ще бъдеш,

и няма да се боиш" Йов11:15

"Блажен онзи человек,

който претърпява искушение,

защото като премине изпитът,

ще приеме венецът на живота,

който обеща Господ на онези,

които Го любят". Иак 1:

Бъди здрава.

Весели празници! :sorcerer::sorcerer::sorcerer:

Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие сте живи благодарение на силата на Бог, която е силата на Живота. Вие сте силата, която е Живота, но тъй като вие имате способността да мислите на нивото на ума, вие забравяте какво сте наистина. Тогава е лесно да видите някой и да кажете: “О, ето го Бог. Бог ще бъде отговорен за всичко. Бог ще ме спаси.” Не! Бог просто идва да ви каже, да каже на Бога във вас – да бъдете осъзнати, да правите избори, да имате куража да преминете през всички ваши страхове и да ги промените, така че да не се страхувате повече от любовта.

- цитатът е от Порталът - (Акценти - Карта на мъдростта)

Какво мислите за това - защо се страхуваме от любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност вероятно не всеки го е страх от любовта, питам защото аз съм изпитвала такъв страх които не мога да си обясня.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

<_< Любовта е да оставиш свободен. Свободата e и отговорност за собствените действия. Ето защо е страхът - от отговорност, от най-голямото и съзидателно и същевременно изящно нещо - Любовта... :wacko:

Бреййй, като Оракул съм... :mellow:

@lila:

by the way, много хубав цитат си изкарала, мерси. :wub:

:1eye:

Бyдете благословени.

Бyдете

Бyдете

Бyдете ce!

:harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля,че за себе си не открих отговор тук.Дефинициите са хубаво нещо-улесняват разбирането,но въпросът ми беше:Аз обичам Бог,защо трябва да се страхувам тогава,Любовта изключва страха,нали?

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви за отговорите, приятели :)

Силвия, вярно си писала

Любовта изключва страха

Така е - където има Любов няма страх. Страховете ни само ни отдалечават от Любовта.

Поздрави! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

защо се страхуваме от любовта

Трябваше ми малко време....

Мисля, че страхът възниква в момента, когато

- осъзнаем, че реалната любов никога не може да се покрие с нашите представи, очаквания, желания за нея,

- после осъзнаваме, че Истината е по-силна от нашите желания и не сме в състояние да контролираме проявите на любовта в живота си,

- после си представяме как представите, желанията, очакванията ни увяхват, а ние никак не сме склонни да се откажем от тях толкова лесно :( - това би означавало да загубим уважението към себе си!!! самите себе си!

В този момент предпочитаме да останем с красивия свят, който сме си построили в съзнанието (под чуждо влияние и внушение, разбира се), а не с неразбираемата за нас, или скучна и проста, ежедневна любов.

Струва ни се жестоко Любовта да е нещо обикновено (като скромна теменужка под трънлива шипка :D ) и съвсем не толкова възвишено като нашите Идеи за Нея!

Започваме да се страхуваме от нея, да я отричаме и презираме, да търсим, да се борим, да градим и да изстрадваме Истинската Духовна Любов (т.е. нашата лична Идея) :(

Правих го 25 години. Откакто осъзнах, че Любовта е Светът около мен, а не сянката в главата ми, съм щастлива :feel happy: и всичко около мен са щастливи :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лиле,ти казваш,че си се страхувала от Любовта.А дали е така?Дали не си се страхувала от неизвестното?Понякога,страховете пък,са предпазващи.Може човекът,към когото са били насочени чувствата ти, да не е бил подходящия и този страх да те е избавил от големи беди.А може да имаш смътни спомени от някой минал живот,свързани с нещо неприятно.Чувала съм и съм чела,че от последните ще се избавиш чрез по-дълбока хипноза,но внимавай с хипнотизатора,да не е някой шарлатанин,че се навъдиха всякакви супермени.

А ако е само страх от неизвестното,че то какво е известно на човека?Опитай и ще видиш,че неизвестното е най-интересното. :)

Бог да е с теб! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, колко хубаво си го казала

като скромна теменужка под трънлива шипка
такава любов е най-ценна.

Силвия, по-скоро е било страх от неизвестното, страх от това, че ще изгубиш някакво измислено от себе си равновесие, сигурност. А сигурно това се преплита и от други страхове и става един страхлив коктейл :1eye: не искам да го пия пак не е добър на вкус. Аз си търся отговор за себе си, за да не правя пак същата грешка. Благодаря ви за отговорите, :feel happy: защото във всеки от тях намирам неща, които помагат. Все пак не исках да насочвам въпроса към себе си лично, за да не стане личен чат. :huh:

Поздрави :)

"Без страх и без тъмнина" (както беше казано във предишни постове)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един старец на преклонна възраст, на смърния си одър извикал синовете си и им казал:

Деца мой, в живота си съм имал много страхове и почти всички са се оказвали неосновани.

Според мен страховете са били част от еволюцията на човека в продължение на много години, те са го предпазвали от разни опасности. Имало епохи, в които те наистина са били полезни и са служили на човечеството. Но сега просто те нямат никакво практическо приложение и дори обратното те са един вид НЕДЪГ. Страховете като цяло само ни пречат в живота. Искам да отбележа, че едно е страх, друго е предпазливост и чувство за опасност.

Повечето неща от които се страхуваме и ние незнаем защо се страхуваме от тях. Като малък имах страх от тъмното и той беше толкова силен, че умирах от ужас, ако трябваше в собствения си апартамент да отида в някоя стая, която не е светла. Тогава започнах насила нарочно да ходя по тъмните места и да седя колкото се може повече на тъмно. Също така си мислих добреде от какво ме е страх? За по - малко от година с този метод страха от тъмното ми изчезна. Наскоро направих едно много добро утвърждаване на тази терапия срещу тъмното. В 2:00 през нощта реших да отида на Витоша... Е речено сторено, като вървях нагоре, доста се учудих, че вместо страх аз постепенно започнах да изпитвам задоволство, че съм го направил атмосферата беше неповторима. По едно време стигнах до една полянка и там седнах на тревата в поза лотос и така прекарах в размишление до сутринта. А на сутринта отидох на църква. Този ден беше неповтроим за мен :angel:

Бих могъл да твърдя, че почти съм се "преборил" със страха си от смъртта. Дори мога да заявя, че я чакам с нетърпение, защото ми е любопитно какво ще каже "Свети Петър" за моито прояви на земята. Но разбирасе, това не означава, че тя трябва да е преждевременна или че се стремя към нея. В отредения момент, в отреденото време без страх. Дори и да е след 5 минути.

Според мен страховете трябва да бъдат изкоренени, това е единствения път към духовно извисяване. Това е начин да преодолееш себе си.

Според мен пътя към преодоляване на всеки страх е:

Първо: осъзнаването му. " Ефекта на сянката" - както Иво се изрази

Второ: анализиране/ разкостване защо е дошъл при нас, какво го е породило, имаме ли основание наистина да се страхуваме от него и най - вече ЗАЩО СЕ СТРАХУВАМЕ ?

Трето: Действие. Под действие трябва да се разбира всякакъв вид действие, което ни помага напрактика да се излекуваме от него а не само на думи...

В повечето случай Бог сам ни предоставя такава възможност напрактика да се отървем от страховете си, ние трябва просто да сме внимателни да я уловим и да я изпълним.

Според мен най - честия страх е страхът от социален провал. В това да пропаднете в очите на приятелите си. Аз още се боря с него, въпреки, че имам ключа към разрешаването му. Защо? Защото в продължение на много време съм си го наслагвал, по малко по малко и сега наскоро започнах да осъзнавам до какво води това. До несъзнателно отдръпване от хората и от света, а от това полза никому. Лекарството с/у него е да започенте да разкривате колко се може повече вътрешността си и да се стремите към колкото се може повече контакти с хората. С течение на времето ще установите, че всъщност е нямало от какво да се страхувате, ако прителите ви са истински те ще ви обичат точно такъв/а какъвто/каквато сте. Дори заради искренността ви ще ви заобичат още повече. Аз лично съм наблюдавал как мои приятели са се излагали пред всички и като гледам вредата за тях е по - малка от вредата, която аз съм си нанесъл с отдръпването си, поради страха си да не кажа нещо, което няма да се хареса на другите или ще ме злепостави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Исаак Сириец

"Има смирение поради страх Божи, а има и смирение от любов към Бога. Един е смирен от страх от Бога, друг е смирен поради радост, а смиреният от радост е съпроводен от велика простота, от израстващо и неудържимо сърце.

Както е невъзможно да се преплува голямото море без кораб и ладия, така никой не може без страх да достигне любовта. Вонящото море между нас и мисления рай можем да преплуваме само на ладията на покаянието, на която гребец е страхът. Но ако този гребец на страха не управлява кораба на покаянието, на който преминаваме през този свят до Бога, ще потънем във вонящото море. Покаянието е нашият кораб, а страхът – негов кормчия, любовта пък – Божествен пристан. Затова страхът ни води на кораба на покаянието, превежда ни през вонящото море на живота и ни упътва към Божествения пристан-любов. И когато достигнем любовта, сме достигнали Бога, и пътят ни е завършен, и сме пристигнали до острова на света, където е Отец, Син и Светия Дух."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Их този Венцислав бре !!!

Ама ги нанизва едни ми ти такива думички....`сичките са много хубави !

Ама все са думи на Светии. А той самият какво мисли - нищо не казва. Да ни каже направо да си купим сборника със житията на Светиите. Аз си го имам.

Тук темата беше за страха и формите му,нали?

Вонящото море между нас и мисления рай можем да преплуваме само на ладията на покаянието, на която гребец е страхът. Но ако този гребец на страха не управлява кораба на покаянието, на който преминаваме през този свят до Бога, ще потънем във вонящото море
Опасявам се,че съм съгласен със св.Исаак Сириец. Защото пак стигнахме до Негово Величество Покаянието. Вечното препъни камъче за някои хора. А Покаянието е най- основната форма на страх при човек.

Ще попитате защо ???

Според мене това е най- сложното чувство при човек. Чувството на Покаяние. Защото да се покаеш, значи да поправиш злините които си извършил - съзнателни или несъзнателни. Тъй като има злини които мъчно се поправят, а има и такива които не се поправят. И точно това подбужда страха от покаянието. Но да незабравяме ,че Бог е Любов и за да стигнем до Бога , сиреч до Любовта ,искаме или не, трябва да минем през покаянието и да се повозим в лодката му през вонящото езоро на извършените от самите нас злини. И като така да не чакаме повече нито миг ,защото чакането увеличава вонещото езеро на извършените злини. И само превръщането на злините в добрини ще стопи това вонещо езоро. Струва ми се, че е неотменим закон на дуалистичния свят. Рано или късно Смърта идва и ще ни стовари със всичката си сила лошата Карма и добрата Карма. Просто това е неотменим закон. Колкото и да го отглагаме по - лошо може да стане, но по-добре не.

Ето мисля това е големия Страх- плащанете. От тама и всички човешки страхове.

Ама нали Бог е Любов !!! ???

Тогава от какво да се страхуваме - от Бога ли ?

Сграх ни е, че ще ни огрее Любовта на Бога ли ?

И защо ?

Има смирение поради страх Божи, а има и смирение от любов към Бога. Един е смирен от страх от Бога, друг е смирен поради радост, а смиреният от радост е съпроводен от велика простота, от израстващо и неудържимо сърце.

Ми тогава да си говорим простичко, както ни учи Светеца . И няма да има страх.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да не чакаме повече нито миг ,защото чакането увеличава вонещото езеро на извършените злини. И само превръщането на злините в добрини ще стопи това вонещо езоро.

:thumbsup::thumbsup::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Според мен най - честия страх е страхът от социален провал. В това да пропаднете в очите на приятелите си.

Аз още се боря с него, въпреки, че имам ключа към разрешаването му. Защо? Защото в продължение на много време съм си го наслагвал, по малко по малко и сега наскоро започнах да осъзнавам до какво води това. До несъзнателно отдръпване от хората и от света, а от това полза никому. Лекарството с/у него е да започенте да разкривате колко се може повече вътрешността си и да се стремите към колкото се може повече контакти с хората. С течение на времето ще установите, че всъщност е нямало от какво да се страхувате, ако прителите ви са истински те ще ви обичат точно такъв/а какъвто/каквато сте. Дори заради искренността ви ще ви заобичат още повече. Аз лично съм наблюдавал как мои приятели са се излагали пред всички и като гледам вредата за тях е по - малка от вредата, която аз съм си нанесъл с отдръпването си, поради страха си да не кажа нещо, което няма да се хареса на другите или ще ме злепостави.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте всички, :)

Присъединявам се към вашия форум, чета много полезни и интересни мнения, а темата за страха ме интерисува и по-важното е че съм в период, в който преживявам и се боря със страхове.

Страх от болести, страх от тъмното т.н Като че ли се събраха всички видове страх, които бих могла да изпитам, в един и същи период от време. Започнах с молитва, молех се Бог да ми даде отговор, да ми даде сили да приема съдбата си, такава каквато той ми я е отредил. С усилване на страховете и молитвата ми се усили. Молех се за смирение, за упование в Бог, за вяра. Мисля че първата стъпка с преборването на страховете е смирението, изчистването на сърцето. А първата стъпка към смирението е да приемем греховността си, защото страховете ни май обикновено идват, когато сме нарушили Божий закон или са кармична проява. Усетих, че страха към болестите се проявява от привързаността ни към живота и от това, че ще го напуснем, а също и в някои други случай от привличането и отблъскването. Това всъщност, което Васил пише. Обикновено приемаме черните, дяволските неща с отблъскване, с погнуса, а това идва от егото ни. Защото мъдрецът е уравновесен, той разбира света според Божия план и не се отъждествява с това, което се случва в живота му. Така страха идва именно от двойнствената ни природа, от поляризирането на приятно и неприятно. Двойнствеността е тази която ни води до пристрастяване и слагане имена на понятията. Тя е тази, която ни привлича и ни отблъскава. Но това не е реалност, реалността е извън тези две понятия. Реалността е силата, която Бог ни дава, мъдростта, с която пълни умът ни и смирението, с което изпълва душите ни.

Например борейки се със страха от тъмното, след преживяното успях да усетя, как умът и въображението ми създава страховете. Така започнах да анализирам мислите си, страха който усещах, че се надига в мен, започнах да ги наблюдавам. Така и молитвата тръгна, молех се Бог да ми даде знание как да се справя с тези мисли, защото страхът е породен от ума, от въображението. И най-вече умът се отъждествява с тялото, тялото го е страх да не пострада, но светците казват, че дори и болката не е наша. Естественото състояние на душата е радост и любов. и да се стреми човек да излезе извън ума си, да не мисли с ума си, защото рамките на умът ни ни ограничават. как можеш да имаш упование в Бог, разбира се, не с ума, трябва да излезеш извън обсег му, да го подчиниш.

Бог е постоянство, мъдрост, умереност, спокойствие, радост, любов. Това не може да се постигне, мислейки за него.

И накрая, много ми хареса мнението и на Севдалина, че за да се приборим със страховете е нужна любов. Наистина любовта е тази, която спасява. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено Любовта спасява, но от какво. Логическия отговор е собственото ни Его. По отношение на страха, ако сме осъзнали илюзорността на Егото си и усетим частичката Вечност у нас, то страха губи веднага смисъл и съдържание. Живота в мен е дар от Бог, а аз всъщност нищо друго не притежавам, поради което няма и какво да изгубя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци, благодаря ти! Много добре казано.

При мен обаче не винаги се получава на пракитка. Въпреки че уж знам, че няма за какво да се страхувам, някои видове страхове си идват без да съм ги канил. :)

Може би има страхове, които изискват твърде дълбока вътрешна трансформация и това става с времето, а не изведнъж?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителя казва на много места че страхът от Бог е уместен.

Другите форми на страх - от болка, от хората и пр. трябва да се разберат и изкоренят.

Пример 1

Неприятна за егото ситуация, свързана с допуснато невнимание, мързел,

и пр. в близкото или далечното минало. Страхът води до ново отлагане и лъжи.

По-силният страх от Бога води до истината - пред себе си и пред

другите и смело посрещане на реалността както е - сега.

"Затова бий се и ще победиш." Кришна, Бхагавад Гита

Пример 2

Смъртна опасност. При духовните хора има дълбока вътрешна логика.

Страхът от Бог отново дава ориентир.

"По добре смърт в изпълнение на своя собствен дълг, отколкото чужд дълг, дори добре изпълнен" Пак там

Но това съвсем не значи че трябва да сме небрежни към живота си.

Човешкото тяло е голям шанс, привилегия и отговорност.

То трябва да се използва за разбиране на истината и за да се помага на света,

не за задоволяване неестествени желания или груби животински инстинкти.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( Докато се страхувах от Бог, се страхувах от бъдещето. Страхувах се, че не съм достатъчно добра и постъпвам неправилно. Страхувах се, че заедно с мен от наказанието ще пострадат и моите любими и близки хора......

Когато приех Бог като Този, който ме обича и ми прощава всички грешки, защото съм негово дете, спрях да се страхувам от него и светът изведнъж стана красив, добър и сигурен. Сега знам, че каквото и да се случи, Господ ме пази - дори и от глупостта ми. :D Непрекъснато усещам около себе си "диамантената стена" и ако се прокрадне в ума ми някаква мисъл, която би предизвикала страх, аз я "погалвам" и успокоявам като малко дете - "дори и да се случи това, то ще е за мое и на другите добро - Господ си знае работата - остави на него да реши".

Не се страхувам вече и от последиците на моите неволни грешки - знам, че това са ми уроците.

Според мен Бог може само да се обича безусловно и също така да се вярва в Неговата Сила и Мъдрост без съмнения и доказателства.

Живота в мен е дар от Бог, а аз всъщност нищо друго не притежавам, поради което няма и какво да изгубя.

:thumbsup2::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×