Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

Recommended Posts

Разбирам много добре за какво говориш, Донка :thumbsup: и съм съгласен

В моя пост говорих за някои сценарии свързани с големи стресови междуличностни

ситуации, които подлагат на изпитание самоконтрола, не за "нормалната"

постоянна форма на страх присъстваща в мисловния процес на "нормалните" хора

Може би по точно е да се каже

Страхът да не наскърбим Бог

Естетическите ни чувства помагат също

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добре казано, не можем да загубим нещо, което не притежаваме. :thumbsup1:

Повтарям си го всеки ден и се опитвам да вникна в това, да търся най-дълбокия смисъл, но съм съгласна и с Иво, че понякога страховете изискват по-дълбока трансформация, такава, чрез която направо се променяш генетично. :o а това става трудно. Такива страхове са обикновенно кармични. И човек, за да ги изчисти трябва много молитви да изкаже, много да преживее и много мъдрост да натрупа. :hmmmmm:

Според мен, страхът от Бога трябва да се развива именно в посоката, че приемаме това, което Бог ни е предопределил и да се смирим пред тази съдба. Да приемем това, което ни се дава, е дело на Боголюбец. Да приемем нас самите, такива каквито сме и най-важното да не се осъждаме за греховете, които сме сторили, а да търсим да извлечем мъдростта от тях, е също дело на Боголюбец. Тогва май изчезва и страха от Бога, защото за мен, не е точно да се нарече страх от Бога, а по скоро осъзнаване на Величието Му и едновременно осъзнаване на нашата греховност. Оттук започва и смирението. Да вярваме, че всичко, което сторим ще ни бъде простено и че Бог ни пази, е добре, то е също упование, но да не излизаме от границите на орговорността. Да държим сърцето си чисто. :P:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Добре дошла сред нас, Клара! :feel happy:

понякога страховете изискват по-дълбока трансформация, такава, чрез която направо се променяш генетично.  :o  а това става трудно. Такива страхове са обикновенно кармични. И човек, за да ги изчисти трябва много молитви да изкаже, много да преживее и много мъдрост да натрупа.    :hmmmmm:

:thumbsup: Но твърдението, че това става трудно е мит, измислен и подхранван от управляващото Его. Трудно е това, за което не сме готови, в успеха и смисъла на което все още не сме повярвали. Трудно е да се освободиш от оковите докато се съмняваш дали са окови или спасителна клетка или кръст, който да си носиш с гордост.

Според мен, страхът от Бога трябва да се развива именно в посоката, че приемаме това, което Бог ни е предопределил и да се смирим пред тази съдба. ...Тогва май изчезва и страха от Бога, защото за мен, не е точно да се нарече страх от Бога, а по скоро осъзнаване на Величието Му и едновременно осъзнаване на нашата греховност. Оттук започва и смирението.

Според мен този тип смирение все още оставя място за страха, че може би вършим грях, на който да понесем последствията... Осъзнаването на Неговото величие за мен е едновременно осъзнаване на Любовта му, от която сме създадени. Всичко, което вършим и мислим е част от неговия висш замисъл, от това, което е трябвало да се случи на нас и на хората около нас. Грехът започва в момента, в който забравим или се усъмним в това. Смирението, което обезмисля страха е благодарността и радостта , с която приемаме всичко, което е БИЛО, което Е, което ЩЕ СЕ СЛУЧИ с нас.

Да вярваме, че всичко, което сторим ще ни бъде простено и че Бог ни пази, е добре, то е също упование, но да не излизаме от границите на орговорността. Да държим сърцето си чисто.  :P  :)

:thumbsup: Интересна тема за размисъл! Благодаря! Къде ли минава границата между вярата, че всичко ще ни бъде простено и отговорността ни? Това, че Бог ни обича и прощава, означава ли, че ни освобождава и спасява от последствията на нашите собствени мисли и постъпки? Кой ще определи границата на отговорността и пред кого носим тази отговорност? Какво означва "чисто сърце"?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Здравейте,

Дони благодаря ти за това, което пишеш. защото на мен ми се дало да преодолявам страхове, та всичко тук написано ми е много полезно.

Аз незнам защо все си мисля, че това за което не сме готови Бог не ни го праща, праща ни онова което можем да понесем, защото си спомних една мисъл, че това което не ни убива ни прави по-силни. :hmmmmm:

Та всъщност трудността ни според мен идва от нашата двойствена природа, когато умът се подчини и вниманието се задържи в Божествената ни същност, тогава май оковите падат. Какво да кажа, цялото ми същество се стреми и вярва и се усеща готово, но борбата със себе си е най трудната. Когато започнем да се опознаваме, според мен тогава оковите рухват съвсем.

Според мен този тип смирение все още оставя място за страха, че може би вършим грях, на който да понесем последствията...
Така е права си, но все пак, добре е да сме будни, а не да се съмняваме, съмението е пак една форма на егото, която се проявява, за да провери дали сме перфектни във всичко, което правим, дали не грешим и т.н Когато егото и привързаностите изчезнат, тогава според мен изчезва и страхът. а на негово място идва разбирането, осъзнаването, преживяването.

Осъзнаването на Неговото величие за мен е едновременно осъзнаване на Любовта му, от която сме създадени.

Да така е, права си, иска ми се да добавя също, че осъзнаването на неговото величие е и още осъзнаване на нашата греховност и стремеж към осъзнаване и опознаване на Божествената ни същност, стремеж към Божествено преживяване.

Всичко, което вършим и мислим е част от неговия висш замисъл, от това, което е трябвало да се случи на нас и на хората около нас.

И в това си много права, само че аз се замислих в момента, че трябва да сме доста осъзнати за да разбираме този висш замисъл, като например, че всичко около нас е илюзия и ние се водим единствено от Божествени подбуди. Осъзнаването ни води напред по стълбицата на духовността, но когато го достигнем, не знам защо усещам, че тогава ние не казваме "за мисля, аз върша". Иначе, че нищо случайно няма е така, че онова което ни се случва е винаги добро за нас и ще е по-добро, ако когато грешим осъзнаваме поуките от стореното.

Благодаря ти Дони, хубави мисли :thumbsup:

иначе за "чистото сърце", представи си сърцето на едно дете, то не пожелава зло. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих изразил тезата, че когато се "прежалиш" сичките ти други страхове изглеждат малко маловажни в сравнение с това, което си постигнал. Мога да го кажа от личен опит. Това което имам впредвид е: Когато пребориш най - големия страх страхът от смъртта и си кажеш: "Ми неможе да ми се случи по - лошо от това нали ?" Поне не и на земята. И кво се получава тогава? Мен вече не ме е страх от високото, щото знам, че най - много да падна да се пребия и да загина. И тук идва момента в който си казваш: "и кво това ли е само падам и умирам", че за кво да ме е страх ? Аз лично минах по този път.

Като малък пък и доскоро бях голям противник на страховете си. То е много приятно да препрограмираш мозъка си да не го е страх. Въпроса е, че изисква воля, която вмомента едвали ще мога да извадя.

Лесно на думи, трудно на парктика.

Вземете една игла и пробвайте да видите от кой път ще успеете да направите следното: Да прободете долната част на пръстите си на ръцете, откъм дланта (там кожата е по - дебела) така, че иглата да застане на ръката ви, като си обърнете дланта надолу. Нищо няма да усетитеи на кожата ви нищо няма да и стане, но проверете само какъв инстинкт имаме за съхранение. Това е и елементарен тест за воля. Всичко е в главата ни.

Clara - спомена, че имаш страх от тъмното. Започни да се бориш с него. Всяко нещо по реда си. На мен ми беше най - лесно да го преборя точно него.

А ето как:

Започни с прекарване на достатъчно време в една тъмна стая (достатъчно значи, докато не спреш да се страхуваш или докато не понамалее страха), от която те е страх. Целта е да не палиш лампата. След това всеки път, когато почувстваш, че те е страх да отидеш някъде, понеже е тъмно отиваш точно там в момента, когато го почувстваш. След няколко седмици, ще почувстваш ефекта.

Аз завърших серията си с една среднощна разходка сам във Витоша. Там вече е истинската тъмница.

Да ти кажа, ако пребориш този страх после нещата ще ти се подредят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

казвате че трябва да премахнем егото си за да се преборим със страховете си,но как може да се постигне това ми е чудно защото егото расте с времето повече и повече как да изкореня това его от мен незнам :(<_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно че за обработването и трансформирането на страховте човек освен всичко друго трябва да има силна воля и мисъл.

Мисълта за деня е по темата:

"Ще ме питате: как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, имате на разположение 10 милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо, и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. " (Беинса Дуно, МОК4, лекция 12)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Също има и друго!

Силната представа на човек - дълговременната мечта е вид съзерцание, медитация. Ако се опитате и си представите, с най-голямата сила, с която разполагате, това, че сте изключително богати и че живеете охолно и ден след ден продължавате да си представяте и да изживявате тава на мисловно ниво, накрая ще достигнете сами до извода, че това богатство не е същността. По този начин ще се отървете от страха съсредоточен в материалната загуба.

Със съзерцание, медитация и размишление, е напълно възможно човек да се отърве от всички страхове, желания и изкушения.

Да атакуваме страховете си!

Има една арабска поговорка - "Ако имаш някакъв проблем, изправи се смело срещу него и го реши, ако не направиш това, проблемът ще те преследва винаги."

:sleeping::yinyang::sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

казвате че трябва да премахнем егото си за да се преборим със страховете си,но как може да се постигне това ми е чудно защото егото расте с времето повече и повече как да изкореня това его от мен незнам :(  <_<

Според моите скромни опитности всеки опит да се премахне егото или да се подложи на критика или да се игнорира и т.п. води пак до страхове - по-различни, но не по-малко тежки. Защо? - Егото се усеща "атакувано", застрашено и се защитава, такъв е нашия механизъм на оцеляване.

Според личните ми представи Егото и Вътрешният ни човек не са антагонисти - точно обратното. Егото е най-материалното изражение на Вътрешния човек - формата, под която той се изявява сега и тук.

Ако вътрешният ни човек наблюдава състоянието на Егото и го регулира според изискванията на средата така, че да поддържа хармонията между тях и да "излъчва" Любов - всичко си е по местата. Няма страхове - няма от какво да се страхуваме. Егото се усеща обичано, ценено и защитавано, разбира връзката си с Цялото и осъзнава, че всичко е за неговото добро.

Как да стане това на практика? Разделих усещанията си за Вътрешния си човек и Егото си. Вътрешния човек е без пол - усмихнат, обичащ, прощаващ, разбиращ...А Егото ми е едно момиченце - любопитно, палаво, обича да играе различни роли, но си знае мястото и се опитва да прилича на добродушно наблюдаващия го и пазещ Вътрешен човек.... :D

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как страха променя живота ви/ни?

Как се лекува страхът?

Когато се родим, не познаваме какво е страх. Когато станем на 2-3 години, родителите ни казват:"Не прави това, не ходи там-ще паднеш, ще се удариш..." и в нас се заражда страхът. Но страхът в малки размери е полезен. Той запазва живота, запазва физическото ни тяло в цялостност, помага ни да бъдем предпазливи.

Страх има заради илюзията за отделност, породена от егото. Осъзнатостта е онова, което може да помогне за избавление от страха. И също така любовта. Любовта и страха са две различни форми на една и съща енергия, и когато изпитваме любов, и когато изпитваме страх-усещанията са в една и съща област на физическото тяло, в една и съща чакра, макар че са коренно различни. Ето защо те не могат да съществуват едновременно. Когато има любов-страх няма. И обратното, когато се страхуваме-не можем да обичаме. Забелязвали ли сте това? Когато се учим да наблюдаваме своите емоции, своите чувства и усещанията в нашето тяло. Ние откриваме, че те са взаимосвързани. Оттук вече можем да се научим да ги контролираме. Наблюдението относно какво се случва вътре в нас, помага да имаме силата да го контролираме. И накрая-когато чувстваме принадлежност към целия свят, към Цялото, към Бог, тогава страхът изчезва също. Когато смятаме, че сме отделни, тогава оределено ще изпитваме страх. Когато знам, че зад мен има Някой, който много ме обича и се грижи за мен и закриля, страхът изчезва. :):hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ще ме питате: как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, имате на разположение 10 милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо, и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. " (Беинса Дуно, МОК4, лекция 12)

Този метод на Учителя приложих при възстановяване на здравето си, което се беше влошило по време на т.н. "критическа възраст" . В тази възраст повечето от жените стават зависими от своите лекари и от лекарствата, които им предписват.Моят Вътрешен човек ме увери, че имам достатъчно силна воля да балансирам дисбалансирания си организъм само като си представям, че се справям с всички болести, които протичат по време на т.н."критическа възраст", поради нарушаване на хармоничната работа на отделните системи в организма през този период.В продължение на повече от две години егото ми се мъчеше да се наложи с различни видове страхове, изкушения, недоверие, но Вътрешния ми човек беше винаги буден и в критичните моменти ми подсказваше с какви методи и средства да се боря срещу триковете на егото, като постоянно ми напомняше , че недостатъчно силно си представям, че съм здрава и че имам достатъчно сили да го победя. Накрая успях. Успях, защото повярвах на Вътрешния си човек, на Божественото начало в себе си и Му дадох възможност да се прояви. Благодаря на Бога за това. Благодаря и на вас, приятели, защото едното от средствата, които приложих, беше участието ми в Портала. Знанията, които получих от постингите ви, ми помогнаха да се справя с най- трудната част от лечението си, да повярвам в себе си. Уверявам чрез опита си всички четящи в Портала, че Бог е помислил за всичко и че ако Му се доверим и заживеем с Него - с Любовта, имаме силите и волята да се справим с всяка трудност в живота си.

Сърдечни поздрави. Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страха и безпокойството наистина са основни спънки в живота.

Но ако човек е умен, защо да се безпокои?

Ако е силен, защо го е страх?

Един кратък цитат от Учителя за страха :

Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н. Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте Любовта, за да се справите със страха.

Източник : Търпение и безстрашие от Библиотека Триъгълник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

успях. Успях, защото повярвах на Вътрешния си човек, на Божественото начало в себе си и Му дадох възможност да се прояви. Благодаря на Бога за това.

:feel happy:icon12.gif

"Страхът се преодолява чрез Любовта." Учителят Беинса Дъно

icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Проблемът за страха е един от най-важните в живота, ако не и най-важният.

Страхът е може би основният враг на човека и най-тежката болест. Може би точно защото сме свикнали с нея дотолкова, че я приемаме за нормална.

Името на темата ме подтиква да ви задам един въпрос.

Ако някой ви предложи вълшебно хапче, което може да премахне страха у вас във всяка негова форма, без да изисква душевна промяна и развитие, бихте ли го приели? Ами ако може да се подходи към въпроса за справяне със страха по чисто химичен път?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Че то не е вълшебно и се знае кое е - наркотиците :)

И също така добре се знае как "премахват" страха по химичен път и каква е цената на тази "смелост" и "блаженство".

И защо душевната промяна и развитие все ни се вижда толкова страшна, болезнена, трудна, бавна?

Ами ако се опитаме да обикнем и разберем страхуващото се себе си, вместо да смятаме страховете си за врагове и да се боричкаме с тях, усилвайки ги по този начин само?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наркотиците може и да премахват страха, но при тях губиш контрол. Не съм чувал за наркотик, който да те оставя с чисто съзнание. Говоря за хапче против самия страх, а не да го потиска като един от многото си странични ефекти.

Душевната промяна наистина е трудна и бавна. Източника на страха не може да е нищо друго, освен егото. Предполага се, че трябва да се освободим от него, но малцина са успели.

Редактирано от Черньо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Мисля, че започвам да се досещам защо душевната промяна ни се струва трудна и бавна...

Някой или нещо е успяло да ни заблуди, че за да я постигнем, трябва да се освободим от егото си. Ако направим това сме застрашени от загуба на идентичност и естествено егото се съпротивлява. То се опитва да "вземе властта", за да не го терминираме - все пак егото наистина ни е необходимо за оцеляването и за интегрирането в обществото ни.

Не е необходимо да се борим нито срещу егото, нито срещу страховете си.

Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте Любовта, за да се справите със страха.

Източник : Търпение и безстрашие от Библиотека Триъгълник

Да прилагаме Любовта за мен означава да се отнасяме с внимание, разбиране и подкрепа към егото си, за да не му се налага да се бори срещу самите нас за да оцелее.

Да прилагаме Любовта към страховете си и към страховете на другите за мен означава да се опитаме да разберем тяхната причина и да помогнем на егото да се справи с тях спокойно - не с борба.

Сега ми стана интересно дали тук не можем да си споделим конкретни случаи, в които ние сме се справяли със страховевте си с Любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Донче!

Проблемът на много хора е, че очакват любовта от вън. Стараят се да я пленят, да я прелъстят. Но се страхуват просто да обичат. Независимо дали някой ме обича, важно е аз да обичам.

Дори и младите, тийнейджърите се страхуват да обичат, да се влюбят.

Да обичаш ;)  някого, това значи да го облечеш с дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, значи да съблечеш тази дреха и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой облечи и него с нова дреха. Който иска да обича едновременно няколко души, той трябва да има богато сърце...
Б. Дуно

А сега се влюбят, а после като се скарат започват да се мразят и да се плюят взаимно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Буда Гаутама дава следната верига от спускане в мрака и дисхармонията: Знание - Невежество - Похот - Гняв - Страх!

И това ако не е гениално!

Омразата е другото лице на страха! А те се пораждат от слабостта! Слабостта се поражда от похотта! Похотта с епоражда от безлюбието! Безлюбието се поражда о тневежеството! Невежество за това как да се живее, мисли, обича! Невежеството се поражда от погрешно насочвана воля! Погрешно насочваната воля се поражда от незнание! Кръгът се затваря!

Изход: когато сме в сегашното си състояние, което може да се уподоби на хора, потопени до шия в блато от невежество, страсти, омраза и страх, какво да правим? Да опитаме като барон фон Мюнхаузен да се хванем за косата си и да се изтеглим. Не става! Имаме нужда от спасителна лиана! Лианата на Уението на Мъдреците!

Те ни казват: За да се премахне страхът, трябва да се премахне гневът. За да се премахне гневът, трябва да се премахне слабостта, породена от похотта! Защото причината за страха е слабостта! Похотта може да се премахне чрез Знанието на првилния метод! Това е знанието за СУБЛИМАЦИЯТА! Когато силата, скрита в похотта се извлече чрез процеса на сублимация до висотата на Любовта, Любовта поражда Знание, което премахва невежеството! Знанието на мъдростта е резултат от силата на любовта, сила придобита чрез сублимацията! Знанието води до чиста и силна Воля, която намира Истината за Себе си и Живота!!!

Ето това е Алхимия, Будизъм(събуждане), Езотеризъм, Йога, това е Науката на Науките!

От нас зависи да осъществим метода - имаме го на разположение - винаги сме го имали. Да - в мрак сме. В мрака на Ада. Защото светъ тв който живеем, с присъщата му огромна слепота и болка - е Адът!! Но, имаме спасително въже, за което да се хванем - въжето на Истината, подавано ни от Истинните есенциални духовни учения!

Ом

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек идва на този свят, провокиран от страха " Не ме обичат", като тази нагласа се загнездва у детето още в момента на зачатие - обикновено майката и бащата не знаят, кога душата на детето им се появява при тях и не го приветстват с " добре дошло".

По време на бременността всички неудачи и конфликти с майката се отразяват и на плода.

По време на раждането страховете на майката пречат тя да посрещне детето си с достатъчно любов, за да изтрие страха от съзнанието му - това води до спазми, усложняващи раждането, а и страховете на детето му пречат да се роди спокойно и с радост.

И така... Идваме си с този недобър багаж на Земята и попадаме на родители, които сами си избираме, но така или иначе - не знаещи нищо за духовния свят и проявленията му в човешката ни същност; усвояваме безброй модели на поведение, помагащи ни да затвърдим страха от неодобрение или просто усещането, че не сме достатъчно желани и обичани от околните...

Затворен кръг...

Спасението е да повярваш силно в себе си и добрата си страна, да живееш ТУК и СЕГА - без страхове, какво ще кажат другите за теб.

Има една много ценна мисъл, че не можеш да промениш миналото и това, което ти се е случило, но е в твоите ръце да промениш сега отношението си към това минало, за да живееш освободен СЕГА и в бъдещето си.

Хора, спрете да се стахувате !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че "Всеки човек идва на този свят, провокиран от страха " Не ме обичат", като тази нагласа се загнездва у детето още в момента на зачатие "

Това се насажда от психолозите може би (ребърдинг), но от това си изкарват хляба :D

Болка може да има при раждането, но не и страх!

Страхът е продукт на егото, което се появява между втората и третата година от живота на детето. И оттук започва борбата, напрежението, страданието...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×