Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Основни форми на страх. Как да го лекуваме?

Recommended Posts

премахне слабостта, породена от похотта!

Тая пуста "похот"! Защо толкова хора се страхуват от нея? Мина средновековието, когато "похот" е била една от думите с които са обрисували Дявола. Не съм съгласен с това твърдение.

Не може ли да се замени с по-смислена и точна дума? Или поне ми обяснете какво влагате в нея!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисъл за деня:

Онези, които решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с великата Любов, това значи да живеете на Небето. Който отива на Небето, той не може да бъде щастлив. Защо? Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали с кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на Небето, без да събличате старите си дрехи, вие ще останете в света на привидно щастливи. (Беинса Дуно)

:hmmmmm:

Да се борим с ума си, който ни провокира и изпитва Любовта ни. Аз се страхувам дали ще се справя, дали ще мога да обичам въпреки всичкото страдание? Дали нивото ми на Любов е достатъчно?

"Ако си дълбок извор и голям камък няма да те размъти", но колкото по-нагоре вървим, толкова по-трудно става.

Дано Любовта, Силата и Светлината са с нас :thumbsup::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тая пуста "похот"! Защо толкова хора се страхуват от нея? Мина средновековието, когато "похот" е била една от думите с които са обрисували Дявола. Не съм съгласен с това твърдение.

Не може ли да се замени с по-смислена и точна дума? Или поне ми обяснете какво влагате в нея!

Похотта е страст, желание за задоволяване на определена собствена потребност. Подчертавам собствена-т.е. егоистична. Страстно желание да получиш някакво удоволствие, някаква малка радост. В този момент си завладян от силна емоция, това те вади от твоя център, умът се замъглява с всички произтичащи от това последствия. Това е, което не му е хубавото на похотта. Дяволът тук няма нищо общо. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето и отговор на въпроса ми :feel happy:

Мисъл за деня:

В Божествения свят на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-низше и да влезеш в едно по-висше състояние. След като си вървял дълго време през страданието, ще дойде радостта, ще се компенсира. След това радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините радостта и скръбта в едно и придобиете Божествения мир и спокойствие да може да разгледате света, без да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане! То е велик идеал за всички онези напреднали души. Сега от вас се изисква безстрашие. (Беинса Дуно)

:smarty::yinyang: Хубав ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Буда Гаутама дава следната верига от спускане в мрака и дисхармонията:
Да оставим Гаутама и всякакъв друг Буда! Кажи ти какво мислиш и как възприемаш страха като реалност! Иво точно определи посоката на разговора. Предлагам да не дърпаме настрани, защото тази тема е базова за човека!

И това ако не е гениално!

Дори и от Буда да е това твърдение, не бих го приел, ако не съм го преживял!

Похотта може да се премахне чрез Знанието на правилния метод!
Аз не искам да я премахвам. Не одобрявам категорията "Похот" без подходящ пример и квалификация. Всъщност, "тайното" ми желание е да се спре със силните думи, а да се мине на по-конкретни моменти от живота! Той(живота) не е тайнство, а си е нещо съвсем обикновено и можем без сложни и "страшни" думи да го определим!

Да - в мрак сме. В мрака на Ада. Защото светът в който живеем, с присъщата му огромна слепота и болка - е Адът!

Дори и не съм забелязъл болка, тъмнина..............Ад! Ада е в главите и съзнанието. Мрака е в "очите" ни! В страха, отразен в тях!

Останалото е светлина и щастие.......ако има очи да гледат!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спасението е да повярваш силно в себе си и добрата си страна, да живееш ТУК и СЕГА - без страхове, какво ще кажат другите за теб.

Има една много ценна мисъл, че не можеш да промениш миналото и това, което ти се е случило, но е в твоите ръце да промениш сега отношението си към това минало, за да живееш освободен СЕГА и в бъдещето си.

Хора, спрете да се стахувате !

Здрасти, Ния! :feel happy:

Напълно съгласна! :thumbsup2:

Само да добавя, да повярваш в себе си и доброто в теб, а и да повярваш в това добро и у всички хора. Случи ли се, не ще се страхуваш за това, какво ще да кажат другите. Щом вярваш в доброто в тях и те вярват в твоето добро.

Мисля, че основният страх на хората е страхът от самия живот, страхът да не сгрешат. А не греши само този, който не е жив. Животът е опитно поле, училище, в което ни пращат, за да научим някой - друг урок. Да сте срещали безгрешни хора? Аз не съм. Да се е родил някой научен на всичко ей така, без да греши? Светците може и да са, но ние не сме, какво страшно има тогава да се греши, когато човек се учи от тези грешки и как да не ги допуща отново.

И се присъединявам към призива " спрете да се страхувате ", защото за мен той се превежда - живейте живия живот!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Силве :feel happy:

Спасението е да повярваш силно в себе си и добрата си страна

:thumbsup2: Здравей и от мен Ния :feel happy:

Сещам се сега и за други форми на страх, които ни изглеждат "добрата страна в нас", но всъщност парализират Живота ни..

- страхът да нарушим някакви принципи, правила, определени от Идеала, който сме приели за водещ в живота ни...

- страхът дали не се отклоняваме от духовния си Път...

- страхът, че това отклонение ще ни попречи да постигнем съвършенството, към което се стремим...

- страхът да не нараним човека до себе си с някое свое неволно действие или дума

- страхът дали ще устоим на съблазните, които са в нас самите и в живота около нас....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Из темата за неврозите:

"Страхът е нищо повече от липса на информация за нещото." Не съм напълно съгласен. Може да е налице информация, но тя не е убедителна - нужен е и конкретен опит. Затова в т.нар. поведенческа терапия например при страх от паяци отначало теоретично те запознават с тях, после те водят да ги гледаш и накрая щом можеш да ги оставиш да пълзят по теб, без да ти става дискомфортно - си се оправил. но фобиите са толкова много - явни или приглужени, че тоя метод едва ли е приложим като радикално средство. Ако обаче се получи дори и еднократно "сатори" - всепроникващо усещане за Живота, това елиминира или намалява значително едновременно всички видове страх - много хора го потвърждават, така че това не е само предположение

:thumbsup:  :thumbsup: Съгласна с последното!

Страхът според мен не е толкова липса на информация за нещото, колкото задръстване на канала за постъпващата информация с фантазни предположения за грозяща опасност. Те задействат инстинкта за самосъхранение, но тъй като са фантазни, а не реална информация за опасност, механизмът на инстинкта за самосъхранение не успява да намери изхода за спасение от опасността (няма такъв в реалността, защото я няма там и опасността). Това още повече засилва тревожността, защото съзнанието изисква допълнителна информация, за да реши проблема - и пак се обръща към източника на старата информация - т.е. фантазните преположения и така ги стимулира... Получава се омагьосан кръг.

Наистина изхода от този фантазен кръг е издигането над него и осъзнаването му - или "всепроникващото усещане за Живота" - то "почиства" канала за връзка с реалността от "налепите" на предположенията....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Омразата е другото лице на страха! А те се пораждат от слабостта! Слабостта се поражда от похотта! Похотта се поражда от безлюбието! Безлюбието се поражда от невежеството! Невежество за това как да се живее, мисли, обича! Невежеството се поражда от погрешно насочвана воля! Погрешно насочваната воля се поражда от незнание! Кръгът се затваря!
:thumbsup:

На тази погрешно насочена воля идва от лошото "програмиране". Докато го преодолеем правим глупави грешки. Това са и мои грешки, които сега поправям и чистя. Но, когато дойде Любовта, тогава нещата започват да се оправят. Най-важно е да повярваме в себе си, за останалото ще се погрижи Духът :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да оставим Гаутама и всякакъв друг Буда! Кажи ти какво мислиш и как възприемаш страха като реалност! Иво точно определи посоката на разговора. Предлагам да не дърпаме настрани, защото тази тема е базова за човека!

Дори и от Буда да е това твърдение, не бих го приел, ако не съм го преживял!

Аз не искам да я премахвам. Не одобрявам категорията "Похот" без подходящ пример и квалификация. Всъщност, "тайното" ми желание е да се спре със силните думи, а да се мине на по-конкретни моменти от живота! Той(живота) не е тайнство, а си е нещо съвсем обикновено и можем без сложни и "страшни" думи да го определим!

Дори и не съм забелязъл болка, тъмнина..............Ад! Ада е в главите и съзнанието. Мрака е в "очите" ни! В страха, отразен в тях!

Останалото е светлина и щастие.......ако има очи да гледат!

Самият Буда не очаква да му вярва човек, а сам да преживее истините през собствената си опитност. На мен толкова ми харесаха тези му думи, защото именно така преживявам нещата, както той ги описва! Точно личният ми опит го показва. И не само го показва, а направо го крещи!!!

Похотта не е нищо лошо. Тя е лице на любовта. Ако дълго време обаче преживяваме похотта в сурово състояние, каквото и да си мислим, както и да се настройваме ментално, настъпват известни промени в качеството и количеството на общото ни енергетично състояние, които неминуемо водят до стандартната процедура на съсипване и загуба на Любовта! Загуба в името именно на похотта. И наистина от личен опит, а не от празно философстване знам, че само сублимацията на похотта, по механизма, който е обяснен отдавна, води до надрастване на страха! Стига приказки! Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята лична опитност ми е казала следното :

" В момента , в който спра да се съмнявам=страхувам в=от хората/ себе си , аз съм спечелила битката със страха . Той вече е отишъл някъде другаде . Няма го в мен , мислите и съзнанието ми . В момента , в който се доверя на себе си , на доброто в мен и в хората около мен , страха се изпарява като дим .

Повярва ли човек в собствените си сили като разумно същество и в разумните същества , които се грижат за него , той е спечелил голямата битка със страха .

Оттам нататък следват само хубавите неща. "

Наскоро споделих с една приятелка и колежка , че страшно много искам да имам доверие и то много повече доверие в хората , както и те в мен . Споделих го въпреки , че беше ни в клин , ни в ръкав. Просто силна необходимост на душата ми . Много често ми се случва в последно време да изникват рзни въпросчета в съзнанието ми , без да съм ги повиквала. Просто светна една лампичка /удивителна предупредителна , като оранжевата светлина на светофара ,сигнализира ми ,готова ли си да преминеш от другата страна ?

Там където го няма страха . :1eye::)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Социалните отношения са полето ни на изява. Но коренът на слабостите ни е в нас! А социалната ни функция, включително вярата в хората, е отражение на процесите в собствената ни психика! :1eye::feel happy::D

Редактирано от Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

момента , в който спра да се съмнявам=страхувам ... съм спечелила битката със страха .. Няма го в мен , мислите и съзнанието ми . В момента , в който се доверя ... на доброто ... и в хората ... страха се изпарява като дим

Повярва ли ... като разумно същество и в разумните същества ... нататък следват само хубавите неща.

icon12.gif:):D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, заинтригува ме темата за страхът.наистина е шокиращо да осъзнаеш, че действията ти се определят от собствените ти страхове.не съм прочела всички коментари още, но исках да споделя за книгата" Основни форми на страх", макар че май точно тя е провокирала Иво да открие темата.на мен също ми въздейства доста силно, бях в много емоционално натоварен период.не мога да кажа , че съм синтезирала конкретни начини да се справям със страха, но този тежък период отмина, поне засега, така че предполагам, че това се случи по един или друг начин.може би не трябва да се пренебрегва ролята на несъзнаваното(говоря с понятията на Юнг ;) в тези процеси, макар че и аз имам склонността да анализирам и извличам конкретни методи :)

...наиситна, когато човек е "закъсал" се нуждае спешно от такива малки готови"рецепти" за да не се побърка...

Засега толкова, айде чао..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата:

"Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас. Затова изхвърлете всички тези слабости от себе си..." (из беседата "Страхът")

...В беседата има изложени 5 стъпки към вътрешно пречистване и балансиране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен страхът дали сме в действителност това, за което се мислим (или ни се иска да бъдем) е производен от вродения страх -"отхвърляне от групата или от някаква значима за нас личност, страхът, че ще бъдем лишени от одобрението и любовта, които ни "зареждат" с положителни емоции и сигурност.

Как да го лекуваме този страх?

Ами според мен като станем приятели със себе си (както писа Инатари) - като преодолеем влиянието на групите си и на техните критерии за приемане и отхвърляне на членовете (както и изискванията които сами си поставяме , за да заслужим вниманието на важен за нас човек).

Сигурно има и още начини...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, по принцип е така, но на практика въобще не е толкова просто и лесно, както на теория. Много хора си имат, както съвсем правилно каза Донка, "вроден" т. е кармично заложен такъв проблем (може да се провери и в хороскопа например) и на тях никак не им е лесно нито да станат приятели на себе си, нито да се приобщят към която и да било група (или поне към тези групи, които харесват) - смея да твърдя, че не е задължително едното да е обвързано непременно с другото. Това явно е задачата, която отработват тук и сега, а на другите хора около тях пък им е чудно, защо тези неща са такъв голям проблем за първите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Навремето бях в прекомерно количество социален, способен да се интегрира във всяка среда и то, твърде успешно, от гледна точка на контактността. И много се обичах. Сега малко не ми харесва участието ми в някои наложени социалности и дори в тези среди не се считам за особено социален. Периметъра на т.нар. приятели ми е крайно ограничен ( преди, с лопата да ги ринеш ), не ми харесват никои прояви на социалност, нито шум, нито масовост, дори контактност. В това отношение имам и доста противоречиви чувства спрямо форума и т.н.

Защо говоря за тези простотии: на времето се обичах, имах време в което бях самовлюбен, изтъквах се, а ми отвръщаха и с признателност на всичкото отгоре, а сега не мога да се понасям и обичам доста сянката, но ви гарантирам, че именно сега съм много повече приятел със себе си, а страха ми е в голяма степен нещо чуждо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Страхът не трябва да бъде лекуван. Особено, ако се касае за здравословен страх.

Трябва да бъдат лекувани паническите форми на страха.

И нещо основно: страхът е преди всичко причинен от представата или убеждението, че не можем да се справим с определена ситуация. Страхът е "заучена безпомощност" (F. Strian "Angst und Angstkrankenheiten"). Дори мнимият контрол върху застрашителната ситуация намалява страха. Освен това пациентите със страхова невроза имат склонност да катастрофират ситуациите (self-fulfilling prophesy) и в конфликтни ситуации блокират адекватните поведенчески реакции чрез амбивалетна оценка на ситуацията. Пристъпния страх е преди всичко поведенски стереотип. Страховите комплекси се появяват при абнормна възбуда в определени мозъчни структури (най-вече в медиобазалните слепоочни дялове). Почти няма съмнение, че пристъпите на паника са свързани с функционални промени в тези мозъчни структури.

През последните 20 години са написани хиляди статии и научни публикации върху най-различни аспекти на страха и темата е необятна.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че няма такова нещо като "здравословен страх", освен ако с това словосъчетание не сменяме думата "предпазливост".

Според вас предпазливостта има ли нещо общо със страха?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Има нормален и болестен страх. И още нещо, страхът е жизненонеобходима реакция и опит. И затова се приема от специалистите като "здравословен".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравословен можем да наречем инстинкта ни за самосъхранение. Но всяка друга форма на страх може да се овладее като опознаем себе си, обърнем се към Бога и проявим Любовта.

Вярата побеждава страха. Когато си чист пред себе си и Бога никой и нищо не може да те уплаши :3d_158::3d_046:

http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=27

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък мисля, че инстинкта за самосъхранение ми вреди. Той е проява на най-нисшите животински аспекти на личността, но се проектира и в по-фините. То е една от най-здравите ни усмирителни ризи, държащи ни в затвора на егото. Надявам се да няма емоционални контрапостинги. Да, за материалното тяло ще да е здравословен този инстинкт и някои предизвикани от него страхове...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×