Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

65. Дух Господен

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Духът Божи, песен

Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца, формула

Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Лука 4: 18

Беседа: Дух Господен

Молитвен наряд за край:

Господи, Ти всичко можеш, формула

Фир-фюр-фен - Благославяй, песен

Господнята молитва

„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката.

Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Духът Божи, песен

Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца, формула

Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Лука 4: 18

Беседа: Дух Господен

Молитвен наряд за край:

Господи, Ти всичко можеш, формула

Фир-фюр-фен - Благославяй, песен

Господнята молитва

„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката.

Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена, или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.

Привет!

В Библията категорично се подчертава че Човекът е Дух, по образ и подобе на Отца си (Бог е Дух), но става въпрос само за Човека, за първичния Адам, който се намира във всеки и всичко, макар хората животните и разтенията да не се отъждествяват с него. Макар за тех той да остава скрит и неизявен. Но Той си е там.

В Хиндуизма това е "Атман". В Будизма е "Буда природата". В Даоизма е "Тай-Дзи".

Това вечно присъствие, този Дух, който накрая се завръща при Бога, както пише Еклисиаст, Той стой неосъзнат от нисшия си аспект, от нисшия ум, който е обхванат здраво от заблудата и неведениято, познато на изток като "Мая" и "Самсара". Но Той въпреки това си остава присъстващ.

Ето защо човек търси Себе Си и в това търсене може и да придобие Душа и да я изгуби, както свидетелства Библията.

Същото напълно съвпада с Даоисткото разбиране за "Трите Съкровища" (Дзин, Ци, Шън).

"Ци" и "Шън" в Юдаизма, Кабала са познати като Нефеш и Руах, които в Християнството и Исляма се превеждат като Душа и Дух.

Думата "Душа" е използвана в Библията в над 430 стиха: http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=2

Ако се проследи внимателно ще се открие именно този цикличност на нямане и на придобиване на Душата, също и на опасността от изгубване на Душата, което напълно съвпада с останалите учения и религии, в ключае и легендата за Орфей и Евридика, но най-ярко е в Даоизма.

Ето нещо интересно, кожето съм озаглавил "Когато поглеждам в очите ти":

"Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”

...

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”

...

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеж. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива."

''Ти знаеш истината, но си я забравил.

Когато слушаш, изведнъж се появява споменът - това, което е било дълбоко заспало, се събужда. Изведнъж се появява връзка.

Тук не става въпрос за съгласие, а за това да откриеш вът¬ре в себе си същата истина, която си чул. И ако нищо не се раздвижи в теб, ако нищо не се събуди в теб, това означава, че каквото и да си чул, в него няма съдържание, няма живот, то е неистина.

Така ще придобиете някаква идея за това, че има два начина да преживееш истината. Единият е чисто логически, когато умът се съгласява с някакъв аргумент. Той не може да не е много повърхностен, защото един друг, по-фин и остроумен аргумент може да унищожи първия аргумент и съгласието да изчезне - което си смятал за истина, вече не е истина.

Вторият начин е напълно различен. Той не представлява ло¬гично, интелектуално, рационално съгласие. Той е връзка между две същества. В теб изведнъж се появява разпознаване: „Това е и моя истина. Не съм бил буден по отношение на това - то е друг въпрос, - но сега съм провокиран, предизвикан." Тогава то вече не е съгласие с мен, а твоя собствена истина. Никой аргу¬мент не може да я унищожи, защото никой аргумент не я е доказал. Никоя логика не може дори да и направи драскотина, защото логиката не е причина за откриването и''

Казват, че очите са прозорец към Душата.

В подкрепа на това, което си писала, Ани, ще се опитам да донарисувам картинката през погледа на Даоизма.

Там тези трите (Трите съкровища - Дзин, Ци и Шън) са взаимо свързани. Едното може да разкрие другото.

Трансформирането и пренасочването на Дзин енергията (възпроизвеждата енергия), в посока нагоре, то веднага се разкрива това какво е Ци (жизнената енергия). Душата изгрява.

Ако Ци (жизнената енергия - Душата) на свой ред бъде трансформирано и пренасочено в посока нагоре, то се разкрива природата на Шън (Духът, или първичната/вродената Жизненост), която довежда до реализацията на Същностната природа, а Жизнеността - Ци, към Вечен Живот, което е цел на Даоистката алхимия, но както е видно от темата не само там.

"След като Духът (Шън) и Жизнеността (Ци) се завърнат в долния "дан-тян" (поле на елексира/ кухина), лезултатът от сливането им, който се нарича "дух-жизненост", поражда Духовна Светлина, излъчваща се от средния "дан-тян" (където е вместилището на Ци/Душата).

dantian.jpg

alkaemia_dantian.gif

image006.jpg

Откровение от Йоана 21

1 И видех ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха: и море немаше вече.

2 И аз Иоан видех светия град, Ерусалим новий, че слезваше от Бога из небето приготвен както невеста украсена за мъжа си.

3 И чух глас голем от небето който казваше: Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тех; и те ще бъдат люде негови, и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог.

4 И ще обърше Бог всека сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина.

5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни.

6 И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота.

7 Който побеждава ще наследва всичко, и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син.

...

10 И отведе ме духом на една гора голема и висока, и показа ми града голем, светий Ерусалим, който слезваше из небето от Бога;

11 и имаше славата Божия, и светлостта негова бе подобна на драгоценен камик, както камик яспис прозрачен както кристал;

12 и имаше стена голема и висока; имаше и дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани имена които са на дванадесетте племена на синовете Израилеви:

...

21 И дванадесетте порти беха дванадесет бисера; всека една от портите бе от един бисер; и улиците на града от чисто злато като стъкло прозрачно.

22 И храм не видех в него; защото храм негов е Господ Бог Вседържител и Агнето.

23 И градът немаше нужда от слънце нито от луна да светят в него; защото славата Божия го осветляваше, и светилото негово е Агнето.

24 И народите на спасяемите ще ходят в неговата виделина, и царете земни носят в него своята слава и почест.

25 И портите му не ще се затварят дене, защото нощ не ще да има там.

26 И ще донесат в него славата и почестта на народите.

27 И нема да влезе в него нищо което осквернява и прави мерзост и лъжа, но само написаните в Агневата книга на живота.

...

Откровение от Йоана 22

1. И показа ми чиста река от вода на живот, бистра както кристал, която изхождаше от престола на Бога и на Агнето

2 и всред стъгдта му. И от двете страни на реката беше дървото на живота което даваше плодове дванадесет, и раждаше плод всеки месец; и листете на дървото са за изцеление на народите.

3 И никоя проклетия не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и рабите негови ще му служат.

4 И ще гледат лицето му; и неговото име ще е на челата им.

5 И нощ не ще да има там; и немат нужда от светило и от слънчена виделина, защото Господ Бог ги осветява; и ще царуват във веки веков.

:yinyang::king:

"Така е и писано: Първият человек Адам "стана душа жива," а последният Адам е дух животворещ." 1 Коринтяни 15:45

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Евангелие от Йоана 3

1 Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски.

2 Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него.

3 Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие.

4 Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

6 Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е.

7 Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново.

8 Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа.

9 Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това?

10 Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате.

12 Ако земните работи ви рекох и не вервате, как щете поверва ако ви река небесните?

13 И никой не е възлезъл на небето, тъкмо този който е слезъл от небето, Син человечески който е на небето.

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така требва да бъде издигнат Син человечески

15 за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен.

16 Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен.

17 Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него.

18 Който верва в него, не ще да бъде осъден; а който не верва, вече е осъден, защото не е повервал в името на единороднаго Сина Божия.

19 И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им беха зли.

20 Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде към виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли;

21 но който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много силно впечатление ми направи това:

Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си. Всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си; не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения.

От опасение да не би да закъснеем с решаването на някакъв проблем, смятаме, че е по-ефективно да обработваме няколко мисли и няколко чувства заедно. И накрая - умора, объркване, грешки, връщане за поправка - не винаги възможно. И само защото някак не мога да отговоря на настояванията на някого с "в момента обработвам друга мисъл и друго чувство - моля за търпение....".

Ако, обаче трябва да избираме - две мисли и две чувства, обработени бързо, но некачествено или със закъснение, но с богати резултати и добре научени уроци?

Време е вече, човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. ...

Мнозина се интересуват от този свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете.

Дух Господен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко това присъства като първично при българите, които с древните траки са едно и също нещо - Великият народ Булг Арий.

http://www.bulgaria-vr.com/

Тук в този сайт, чрез този линк може да се направи виртуална разходка на България. Лично на мен ми беше интересно да видя архитектурата, символиката и орнаментите на тракийските могили.

Ето какво излизе, което подтвърди виждането ми и мнението ми за Траките и Булг Арий, като най-древния народ.

Казанлъжките гробници са най-красноречиви. Но връх е "Голямата Косматка", като архитектура. Тя напълно съвпада с идеята стояща в архитектурата на Юдейския Храм, както и на днишните християнски Църкви.

В този сайт има представен напречен разрез (поглед от горе) на архитектурния план и тъй като не намерих такава снимка в нета я прерисувах от сайта.

Ето я и нея:

Тракийска гробница - Голямата Косматка

cd767cddaf825ebe39cd743f0d1bd13a_421x768.jpg

От тук може да се види единосъщноста с идеята за Дървото на Живота в Кабала, с напречния разрез на древния юдейски храм, както и с напречен разрез на еднокорабна църква.

Прилагам картинки..

Дървото на Живота:

270f8474b870740ac625366db26b7bb5_567x768.jpg

Соломонавия Храм:

SolomonsTemple.png

Solomon

Напречен разрез на еднокорабна църква:

4937643265f23fc6f461a3db84f20420_610x458.jpg

2dd727b62252dfcd254a72cd6ca07db5_610x458.jpg

Та същото, абсолютното същото учение може да бъде намерено при Траките, даже с датировка с пъти-по назад във вековете от тази при Юдайзма, Християнството, Исляма, Даоизма, Хиндуизма...

Учението се нарича "Универсално" и много пъти е било преподавано тук по "нашите" земи. Учителият Беинса Дуно е един такъв преподавател на това Универсално Учение. Учение водещо да събиране и Единение, а не до омраза и разделения. Учение водещо до Мир и хармония, както вътре в човека, така и извън него, защото само това, което е вътре в човека, само то може да се излъчи и извън него - ако е Светлина, то тя ще осветява, ако ли е Тъмнина - ще затъмнява, образувайки сенки и мрак (нещастие).

Днес Учението може вече да се преподава отново чрез картинки, както са правили древните - чрез пиктографията. Вече не са необходими толкова думите.

Тракийското учение е скрито в символика, която от своя страна е "затворена" в украшения и орнаменти в архитектурата, накитите, съдовете и пр.

Народът Булг Арий сега се възражда. Той е нищо повече от един Благо+роди (благороден) народ. Народа на хармонията и единството между ум и сърце, между вълкът и орлицата, между мъдростта и любовта.

Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×