Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За вярата


Recommended Posts

Аз мога да прочета една книга, или стихотворение, да чуя някоя песен или да видя някоя картина, и след това е невъзможно да върна нещата все едно това никога не се е случило. Тази идея, това впечатление, което ми е предадено, остава завинаги с мен. Моята собствена вяра съм си я изградил вече, но тя е колкото моя собствена, толкова и основана на идеи, които съм възприел отвън. И то няма как да е по друг начин. Върху идеите не може да има собственост. Колкото до самите основополагащи вярата ми принципи, мога да изброя някои утре.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Ако трябваше да изградите ваша собствена вяра, то каква щеше да е тя и на какво щеше да се основава? Рядко ще са откровените мнения, но все пак. 

Мисля си : Вярата се гради неусетно , отначало несъзнателно  . Започва се още с първата глътка въздух .

Линк към коментар
Share on other sites

"Доверието предшества вярата, а вярата - знанието."

Т.е. вярата има смисъл единствено ако ни отведе до знанието. Силната вяра ще привлече към нас необходимите условия за да достигнем до истината. И може би няма друг път да се достигнат до определени истини освен чрез вярата - първо трябва да повярваш, а после да достигнеш до знанието. Но целта винаги е знанието, а не вярата. Вярата е само етап към знанието и е добре да не забравяме това.

Линк към коментар
Share on other sites

До тук само заучени фрази. Не виждам личността, къде е? 

Александър, ако една вяра започва несъзнателно, то по-добре да не започва никога. 

Линк към коментар
Share on other sites

Защо да не бива да започва несъзнателно? Как си представяш ти вярата и как би трябвало да се поражда според теб?

Линк към коментар
Share on other sites

Просто така смятам и ми изглежда прекалено глупаво да вярваш в нещо несъзнателно. Как се вярва така? 

Аз не си я представям. За мен други неща са важни. 

Линк към коментар
Share on other sites

За мен други неща са важни.

 

И това също е вяра. Вярата за мен е това, което е най-важно за един човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че в последните мнения има едно отклонение от смисъла, който Александър влага в думите си. Вярата започва да се гради несъзнателно, т.е. човек не си поставя съзнателно като цел "ето сега аз ще започна да изграждам светогледа и системата си от вярвания". Това става в процеса на живота и едва ли можем да разграничим началото. Самата вяра разбира се е съзнателна, защото вярата, мисълта, чувствата и т.н. са все атрибути на съзнанието.

Линк към коментар
Share on other sites

Е, бутончетата продължават да не работят, та ... към Деяна: няма значение какво е важно за теб, всеки човек вярва в нещо, съзнателно или не. Когато човек се роди, той вдишва глътка въздух, мъчително, после още една, и още една и ... започва да вярва, че ще бъде в състояние да вдиша пак и пак, че ще бъде жив. Това не е някакво съзнателно, умозрително вярване, то е несъзнателно, някъде дълбоко в нас. В този смисъл разбирам аз Александър, за разлика от написаното от Стан. Не, че и той не е прав, но това, което той казва, става по-късно все пак. Така че още след раждането в нас започва да се отпечатва всичко, което ни заобикаля и формира в нас една твърде устойчива система от вярвания. Не случайно е толкова важно как е порасъл човек, имаме примери за: деца, отгледани от животни; деца, отгледани в детски домове; деца, малтретирани в семейството си ... Дори след дълга и сериозна психологическа работа с такива деца е трудно да се заличи напълно формирания мироглед. А сега вече има все повече научни изследвания и за влиянието на предрождения период.

Линк към коментар
Share on other sites

Думата вяра я превеждам така ; Система от убеждения според които светът е такъв какъвто го виждаме .Това е картината която умът ни разказва .Ние вярваме че това е цялата истина .

Линк към коментар
Share on other sites

Докато четох  последната страница и мненията в нея, а и някои други теми докато четох

се сетих за един материал

В него се разказваше , че имало ОП-органични портали и НОП-неорганични портали

Първите били хора без душа, нещо като ботове(роботи)

Вторите били хората с душа

ОП-тата живеели механично, работели, ядяли, гледали телевизия, гласували, пазарували

Но и освен това една от основните им задачи била да изсмукват енергията на хората с душа

 

извинете, че не е по темата, но се сетих за това

дори мислех да пускам тема за хората с душа и за хората без душа,

но незнам дали е подходяща за този форум

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Преди година, много ме учуди голямата промяна на езотеричния писател Димитър Божанов. Тогава научих, че от езотерик е станал православен християнин. И през ум не ми беше минало, че е възможно езотеричен писател и лектор да се превърне в искрено убеден в православието човек ! :) Още от дете, той се вълнува от смисъла на живота. Преди десетина години, Божанов е бил под властта на агресията, наркотиците, отчаянието и алкохола... Намира спасение в езотеричните книги и филми. Започва да пише и да говори публично на духовни теми. Чувства се по - щастлив, учи другите как да станат по - щастливи. Към края на 2013 г., изоставя дотогавашните си духовни разбирания и се отрича от тях пред много хора (недостатък на това да се вричаш и отричаш пред неограничен кръг хора е чувството за неудобство, с което би се сблъскал - особено ако след първото голямо отричане, се появи повод за поне още едно). В свое интервю, Божанов твърди, че промяната му е станала много бързо : на единия ден е бил езотерик, а на следващия - по Божия милост е станал убеден християнин.

Не осъждам избора на човека. Не ме разбирайте погрешно. Но все още съм учуден от тази му трансформация (пък и дори да не е станала от ден за ден). Според мен промяната му е резултат от определен психологически процес, а не е мигновено чудо - той сам е казал, че е търсил Истината с години. Търсенето му го е отвело в лоното на православието. Засега той е там. Минавало ми е през ума, че може да са го подкупили със сериозна сума пари и затова да демонстрира такава промяна и тя всъщност да не е реална.. В коментари към изповедта му в youtube прочетох : "тая работа отива на към параноидна шизофрения (не го казвам като обида)","Много съжалявам, че лукавия отново ликува. Успял е да те подхлъзне. Но това е много лесно, защото егото ти, Митко, е извън контрол. А къде може да процъфтява едно такова его - разбира се, зад ''защитената'' крепост на християнството...". 

Според мен, ако Димитър Божанов живее поне до 70-годишна възраст, вероятността още в този си живот да премине към езотерично-християнски възгледи е огромна (твърдение, с което той не би се съгласил).

Това е изповедта му.

В нея, не ми изглежда по - щастлив, отколкото е бил като окултист. Търсенето му на щастие може би не е завършило, дори и той да смята обратното.

Написах по - горните неща, защото ме интересува какво е вашето мнение за причините, стоящи зад една такава голяма промяна (и то от езотеризъм : по - широко скроеното, към православие : по - тясно скроеното). Пари, психическо заболяване, Божия воля...? Неведоми са пътищата Божи, но ако имате обяснения за станалото - споделете ги, моля. Съмнявам се, че пълната убеденост в идеите на православието е последната спирка на Божанов. :)

Редактирано от Кон
Линк към коментар
Share on other sites

Обикновено всеки започва да се занимава с духовност от егото си. Както казва Кастанеда: "Никой не е луд да се занимава с тези неща, ако не е подведен". От друга страна известна група хора ни изглеждат, че се занимават с духовност, но те не го наричат така, колкото и да се опитваме да ги въвлечем в играта на духовност.

 

Колкото е по-голямо егото на човека занимаващ се с духовност, толкова по-големи сътресения ще има. ... но и толкова повече възможности :)

 

В един момент идва времето, когато трябва да продължиш сам. "Сам воин в полето". "Самостоятелна бойна машина".

 

Ей тука е огромният преход и големият страх. Страхът да останеш насаме със себе си. Неприемането на себе си изразено в търсене на външна подкрепа, външни авторитети, външни "светии" и "богове".

 

Тогава човек се опитва да се захване за нещо сигурно, което му гарантира, че не е нужно да се изправи срещу сенките си. А какво по-добро от християнството за това. .... още повече, че гарантира спасение. А спасението е лесно: "просто трябва да вярваш и по някое време да умреш"......

 

Е, това си е мое мнение :)

 

П.С. А може това, че се е отказал, от каквото е вършел, да е полезно и за другите, и за него самия :)  

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

А какво по-добро от християнството за това. .... още повече, че гарантира спасение. А спасението е лесно: "просто трябва да вярваш и по някое време да умреш"......

Според християнството, освен определена вяра - за спасението се изисква и стремеж към чист живот, с който стремеж да се доказва истинността на вярата. А това дали душата ще отиде в рая, в крайна сметка се решава от Христос.

Линк към коментар
Share on other sites

Нищо не трябва да се доказва , никой не трябва да бъде убеждаван .

Вярата е нещо много лично и съкровенно .Тя си е моя и не говоря за нея , не се подигравам на невярващите и не изпитвам нужда да доказвам защо вярвам .Никакви секти , никакви забрадки , никакви забрани .Важно е сърцето Затова се нарича ВЯРА.

Това е достатъчно .

 

Аз вярвам .

За мен Бог е и пътят и истината и живота .А Бог е любов .

Редактирано от vasilena
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

А какво по-добро от християнството за това. .... още повече, че гарантира спасение. А спасението е лесно: "просто трябва да вярваш и по някое време да умреш"......

Според християнството, освен определена вяра - за спасението се изисква и стремеж към чист живот, с който стремеж да се доказва истинността на вярата. А това дали душата ще отиде в рая, в крайна сметка се решава от Христос.

 

Още вярваш в приказчиците за Рая и Ада?! :)

Линк към коментар
Share on other sites

.......

 

Аз вярвам .

За мен Бог е и пътят и истината и живота .А Бог е любов .

 

Както казва Учителя, тази любов е две неща: всичко добро, което ни се случва и всичко лошо, което ни се случва.

Линк към коментар
Share on other sites

Без втората част на изречението .

Не само за мен , а и на всички хора желая щастие .

Редактирано от vasilena
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

 

 

А какво по-добро от християнството за това. .... още повече, че гарантира спасение. А спасението е лесно: "просто трябва да вярваш и по някое време да умреш"......

Според християнството, освен определена вяра - за спасението се изисква и стремеж към чист живот, с който стремеж да се доказва истинността на вярата. А това дали душата ще отиде в рая, в крайна сметка се решава от Христос.

 

Още вярваш в приказчиците за Рая и Ада?! :)

 

Обясних как стоят нещата според традиционното християнство. Вярвам, че душата може да пребивава в райски и адски сфери на съзнание (както и че докато е в плът може да се чувства като в рай или в ад), но това пребиваване не е во веки.

Линк към коментар
Share on other sites

Малко разсъждения за вярата , по библията ----,, Яков 2:24-26,-----пише , че вяра без съответните дела , които да я придружават  няма .Вярата без делата които да я покажат е мъртва, т. е. не съществува "  . 

Нищо , което ти правиш , или не правиш , не може да промени потока на Божията благодат към теб . Благодатта е напълно независима от нас . Но също така е много важно да се разбере , че Божията благодат сама по себе си , не може да те спаси , нито може да те изцери  , или освободи .И ние имаме своята роля в нашето спасение-  и тя е да приемем и да се съгласим с Божията благодат . Ето къде се намесва вярата , без която не можем .

Както физическото изцерение , така и духовните благословения са ни дадени заедно със Святия Божи Дух , - Ефесяни1:18,19 и Галатяни 5:19 - . Тук не говорим въобще за получаване чрез молитва .Вече го имаме пред себе си .Просто взимай от масата и яж . За това взимане обаче ни  е необходима вярата .Без нея , ще си останем гладни край отрупаната маса .  Но не само гладни , а и виновни пред Бог , че сме останали гладни .

Линк към коментар
Share on other sites

Без втората част на изречението .

Не само за мен , а и на всички хора желая щастие .

 

Няма как без втората част на изречението :)

 

Цитата от днес на портала:

"Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие щастието не може да се намери на земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще. (Беинса Дуно)"

 

Много са съмнителни тези сили, които предлагат постоянно щастие......Е, човке може да си промени отношението и да прегърне и лошото, което му се случва

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Едно изисква животът от всички хора: правилно разбиране. Какъвто и да е човек – философ, музикант, художник , държавник, свещеник – на каквато степен на развитие и да се намира, той вечно трябва да коригира своите възгледи, т. е. той вечно трябва да разширява своите възгледи. Който не разбира така живота, той ще се намери в голямо затруднение. При лесната задача, разрешаването е лесно, но при трудната задача, мъчнотията веднага иде. Малките дългове лесно се изплащат, но щом дойде до големите дългове, от стотици милиони и от милиарди левове, изплащането е трудно.  В същото затруднение ще се намери човек, не само когато има да изплаща големи дългове, но и когато се стреми да постигне копнежите на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Човек се състои не само от един кръг, но от хиляди кръгове, които имат свой център. Някой учи музика – това е един кръг със свой център. Друг учи художество – това е друг кръг със свой център. Това са отделни области, отделни възможности в живота, които съставят една цел. За постигането на тази цел, човек трябва да разбира вътрешната връзка на живота, т. е. онзи велик закон, който ръководи човешката душа. Онези, които не вярват в душата, нека вярват в своя ум, и него да следват. Онези пък, които не вярват и в ума, нека следват пътя на своето сърце. Безразлично е, в какво вярва човек, но той все вярва в нещо. Какво е веруюто, например, на водата, която се спуща от някой планински връх? И с вяра, и без вяра, водата слиза по един наклон надолу. Когато говорим за стремежа на някой човек, ние знаем, че и с вяра, и без вяра, той все ще постигне нещо, но по два различни начина: когато постига своя стремеж с вяра, човек олеква и кацва на земята; когато постига своя стремеж без вяра, той се разбива на хиляди парченца, като бъчва. И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. То е изгубило нещо, за което трябва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронват при изгубване на своята свещена идея. Те казват: Изгубихме своята свещена идея, но няма нищо. Не, и вие, като детето, трябва да плачете за своята свещена идея.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B5                    ( редактирано)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...