kirau 0 уведоми модератор Добавено Октомври 31, 2006 Bugi, благодаря- предполагам, че това се отнася за моя проблем. Ще се опитам да си я намеря. Приятна вечер и благодаря отново. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
kirau 0 уведоми модератор Добавено Ноември 7, 2006 Ох, тази книжка е "леко" трудна за намиране! Някой да знае книжарница в Пловдив, откъдето мога да си купя "Завета на цветните лъчи"? Има десетки други книги, но не и това, което търся Блгодаря. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Синева 15 уведоми модератор Добавено Ноември 7, 2006 Здрасти! Има я в "Спиралата" - Дънов, Петър - Завета на цветните лъчи Можеш да си я "свалиш" и да си я принтираш при желание, иначе ще си я четеш само от компютъра. Поздрави! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Иво 1271 уведоми модератор Добавено Ноември 7, 2006 Здрасти Кирау, Не ти препоръчвам да ползваш това електронно издание, което Синева е посочил. В него липсват обясненията, а те са ключа за ползване и разбиране на книжката. Освен това има някои изменения/осъвременявания спрямо фототипното издание, които лично аз не смятам за подходящи. Сред учениците на Учителя тази книжка се смята за свещенна и е много специален вътрешен метод за духовна работа. Най-добре е ако я потърсиш от друго място, а още по-добре е ако може да се срещнеш с някой запознат на живо и да ти обясни малко повече за нея. Ако имаш въпроси, моля пиши ми на ЛС. Заветът на Цветните Лъчи на Светлината - тема от форумите Все пак темата е за вярата, да не я отклоняваме... Поздрави, Иво Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Аделаида 491 уведоми модератор Добавено Ноември 7, 2006 Макар и да прозвучи твърде клиширано и банално- Вярата е една от сестричките на Надеждата и Любовта... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
kirau 0 уведоми модератор Добавено Ноември 7, 2006 Да, благодаря! И извинете за отклонението. Относно вярата.... Вярата в Господа е това, което ни прави Човеци сред хората. И само тя е важна, защото вярата, че можем да излъчваме Любовта и тя да се излъчва в нас кара самата Любов да съществува. Ако се изразих правилно.... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Йордан Анов 203 уведоми модератор Добавено Април 13, 2007 Вярата може да е заблуда, вярата може да е и висше познание, което не се опира на знание.Вярата може да е фанатизъм или приемане.За вярата не е нужно знание.За да имаш вяра ти трябва всичкото достъпно знание. Вярата прави човека цялостен, а да си цялостен значи да си свят. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Април 13, 2007 За вярата не е нужно знаниe. Да, защото сама по себе си Вярата е знание. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Inatari 1056 уведоми модератор Добавено Април 29, 2007 Вярата , надеждата , любовта са наистина сестри . Едната без дръгата не може . Вяра без любов , никаква вяра не е според мен , любов без вяра и надежда , никаква любов не е , надежда без вяра и любов също е някакси празна от смисъл . Вярата , надеждата и любовта са най- важните неща в живота ни . Те са си напълно свързани като проявления на светия дух . Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Mindfield 55 уведоми модератор Добавено Май 3, 2007 (edited) Приятели, ако на някой му притрябва повече вяра - препоръчвам следната книга, която може да се изтегли от интернет: "Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" - от Влад Пашов Става дума за Живота на Учителя, и чудесата Mу, немалко от които подобни на тези правени от баба Ванга.. Баба ми също е разправяла подобни неща за Него като в тази книга, макар и далеч да не Му е пламенна ученичка..., Аз имам и други лични съображения да вярвам и чета с интерес това. На мен ми дава доста вяра, инфо и импулс да продължавам с повече увереност по духовния път, и предимно да не спирам. Редактирано Май 3, 2007 от Любо Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ян 59 уведоми модератор Добавено Май 4, 2007 Любо, ................... Линка за книгата е готин - Благодаря! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Май 4, 2007 Вярвам в чудеса, но не чудесата са предпоставката на и условието за моята Вяра! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Май 6, 2007 (edited) БЯЛА ВРАНА Иван Вълев Бяла врано, красива нещастнице, чувам твоя отчаян грак. Зрее гроздето, идват празници, но самотна ще бъдеш пак. Тъмни облаци, спущат се черните. Страшна орда тип Месершмит. Аз съм в лозето, аз съм Гуерника. Жив съм още, недоубит. Бяла врано, сестрице, надеждице. Можеш ли да ме спасиш? Моя рано, мой белег над веждите, как пред черните ще издържиш? Те се сливат с небето катранено. Те са всички с еднакъв цвят. Ти си чуждо дете, блед храненик, вечно зъзнещ от студ и глад. В тези вечни лозя - лабиринти между истини и лъжи. Бяла врано - кълбо от бинтове, размотай се и ме превържи! Редактирано Май 6, 2007 от Силвия СД Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Благост 61 уведоми модератор Добавено Май 7, 2007 (edited) Любо , "На мен ми дава доста вяра, инфо и импулс + да продължавам с повече увереност по духовния път, и предимно да не спирам" и на мен и на мен + само дето си мисля че всъщност спиране няма + само да успеем да издържим или пък да не се заиграем на някоя полянка в близката горичка със една сърничка ( много символи много нещо + оообширно понятие е това пооолянката + сърничката + горичката ) + благодаря ви приятели обични без Вярата + Надеждата + Любовта ... бихме ли издържали на живота - живота със грубите лапи чилични? Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Май 7, 2007 от Благост Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Станимир 2949 уведоми модератор Добавено Май 7, 2007 (edited) Моята вяра е вяра в бъдещето. То е нашия път през Вечността. Път отреден ни от нашия Отец. Живея в бъдещето. Живея за бъдещето, защото настоящето е просто резултат от нашето минало - резултат, който не можем да променим. Вярвам в бъдещето, защото знам, че Божията Воля е отредило за всички нас път на Слава и Възход, път на нарастваща Светлина и Всеобщо Благополучие. От нас се иска само да вярваме в този път и да вървим по него. И няма по-голяма благодарност, която можем да изкажем на Отеца от това да се движим напред изпълнени с вяра в пътя който ни е отредил. Редактирано Май 7, 2007 от Станимир Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Май 7, 2007 Аз си мисля, че Той би искал да вярваме в настоящето. Дори като потенциал, който е атрибутивен на следващото по презумпция, настоящето е много по-наситено с възможности, но реално е и единствената ни възможност... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Beoslav 0 уведоми модератор Добавено Юни 6, 2007 Аз смятам, че вярата е отвъд времето и пространството, защото тя е осъзнаване на собствената ни същност. Чрез нея разбираме, че истинският ни аз е проява на онази вечната и даваща Любов. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Guest valentinus уведоми модератор Добавено Юни 13, 2007 ВЯРАТА не е ли свързаност с определена област от астрала, която отговаря на ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ни вътрешно състояние? И тази връзка не е ли двустранна? Не води ли до взаимна зависимост / и то пропорционална на параметрите, т.е пар екселанс зависимост от тази област /лока на санскрит и от там кама-лока, рупа-лока и т.н/? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Виктор 52 уведоми модератор Добавено Юни 13, 2007 Вярата е докосване на Житното зърно (което е и присъствие) с Обетованата земя. Нещо като преход ... Този преход е събитие оставащо незаличим отпечатък във все още неизчистеното диалектично астрално тяло. Този печат, роден от прехода-докосване-присъствие, дава увереност, че поетият Път е Третия - Кралския път, водещ към Дома. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Декември 13, 2007 Както и за всичко друго - за вярата всеки е прав според съдържанието, което сам той напъхва в рамките на буквосъчетанието. Но търсейки значимости, навярно все към тая ще се стремим - дето колкото грахче е, а планини премества. Но в търсенето, значимостите, стремежът - пак определящи ще са субективните тежести, а измъкването от тях е вид умиране. Някои го проклинат, други обожават и никой от тях не уцелва пътя с отношението си, защото пътят е за вървене, по възможност без отношения... Чия ли възможност е тая? Та, вярата... Не ще да е форма на привързване към непознатости, а смата тя е вид познаване. От онова, най-вътрешно, неспособно да бъде човешки изразено и самото по природа нечовешко. Не ще да е сляпо придаване на общение между отделности, а самата тя е взаимност - пъпна връв, на още неродено детенце в плацентата на Абсолютност... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Валентин Петров 195 уведоми модератор Добавено Декември 13, 2007 за вярата ...ще се стремим - ... планини премества... пътят е за вървене ... вид познаване...най-вътрешно...тя е взаимност - пъпна връв... в плацентата на Абсолютност... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Декември 14, 2007 Вяра каква красива... дума Сподели това мнение Link to post Share on other sites
chuchupei 0 уведоми модератор Добавено Декември 20, 2007 Вяра каква красива... дума Да истина е!Но има и едно (но),кое е това но?Ами за да има "Вяра" трябва да има "Доверие".А от "Доверието"до "Вярата" разтоянието е една крачка.!Весело прекарване на Коледните и новогодишните празници Силве нека мечтите ти станат реалности.Всичко добро на теб и на всички останали хора по земята.С уважение:Ангел Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Декември 20, 2007 Ей, благодаря ти - ти си Ангел! На теб същото пожелание - каквото си помислиш, да се сбъдва на мига, защото зная, че е добро! Весела Коледа за теб, Ангел! Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Добромир 49 уведоми модератор Добавено Декември 20, 2007 По какъв начин поддържате своята вяра жива? Само когато животът ми се развива в посока, която вътрешно усещам като правилна, тогава и вярата ми се развива съвсем естествено. При връщане към по-стари опитности и вярата търпи застой или упадък, както и да се опитвам да я "съживя". Затова стигам до извода, че вярата и актуалният опит са неразривно свързани. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
