Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

lokator доказателството на твоя свят го няма в света на науката, която досега е доказала само атоми, молекули и някои по-фини частици експериментално. Висшата сила не е доказана и същества като мен, както се е изразил ствн, искат доказателства! Защото, didi_ts, същества като мен може би имат нужда от тези доказателства, въпеки че имат вяра в себе си и може би особено защото имат вяра в науката, в логиката, в това, което окото може да види и ръката да пипне. Същества като мен, могат да повярват само в онова, което могат да си обяснят...вие как вярвате в нещо, което не сте видели, а само предполагате - може и да е така, може и да не е, както си го предстваяте и вярвате, че е. Не е ли по-важно да знаем, отколкото да вярваме?<br />П.С.: А от писанието на ствн не разбрах почти нищо, особено от втория абзац! Дали би могъл да се изрази по-ясно с други думи?<br />Поздрави!<br />

Другояче казано позицията ти по въпроса няма да ти помогне тя става само да си пазиш положението в битови и социални взаимоотношения. Всички които наистина познават бога няма да си направят труда да те убеждават, а тези които се засилят да го правят е сигурно заради сметки и интереси без да могат да ти предадат светлината му. Тази позиция се е формирала с времето от многото лъжливи божии хора.

Ето ти още едно образно сравнение ако ти се занимава да четеш явно ми е муза тези дни - представи си една разкошно обзаведена стая в палат. Пълна в произведения на изкуството, скъпоценности, етс. Ако влезе една мишка какво ще види и разбере - единствено ако има изпаднало сиренце някъде и всичко друго ще е фон, несъществуващо. За нея това е реалното и дори да ходи по картина на пикасо няма да я различи от мокет или трева. Какво ще види ако влезе крадец? човек с артистични наклонности? бизнесмен? гений? светец? Така и бог е видим във всяко нещо в тоя удивителен свят, прелива, очарова, вълнува, побърква, прави очите широко, широко ококорени за да не се затворят никога повече. Той наистина е всичко хубаво във всичко. Но трябва култивирано съзнание за да го възприемеш иначе го гледаш и не виждаш ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

св. Августин:

Би било абсурдно вярата да отхвърля или да пренебрегва разума. Нямаше да можем дори да вярваме, ако нямахме разумна душа. И все пак, в някои неща, които засягат спасителното учение и които още не можем да обхванем с разума (някои само до време), вярата изпреварва разума. Всъщност, тогава разумът изисква вярата да очиства сърцето, така че човек да може да улови светлината на Този, който е Велик Разум и да устои в нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не можем да знаем всичко. Това което знаем обаче е основа за нашата вяра. Например, човек познава закона за причините и следствията, и знае, че добрите му дела ще дадат съответните плодове в бъдещето. Той не знае как точно ще се проявят тези плодове в живота му, но знае, че те неизменно ще се проявят. Тука имаме съчетание на вяра и знание за законите.

Вярата и знанието не могат да си противоречат. Ако си противоречат, то едно от двете не е истинско.

В човек не можеш да вярваш, но можем да му имаме доверие. Вярва се в това, което е неизменно. Човекът може да взема различни решения в едни и същи ситуации – правилни или погрешни от гледна точка на духовните закони.

Знание и ЗнаЕне, са с различни функции.

Аз мога да изуча законите и субективно да приема или отхвърля Знанието което се съдържа в тях.

Законите са отражение на човешкото развитие, казано най кратко, и хората все още се нуждаят от закони, тъй като нямат необходимото ниво на съзнание за да се самоконтролират.

Противоречията са също толкова Истински, колкото и Вярата в тях.

Именно Човека е носител на всички изконни принципи, в това число и вярата.От предпоследното ти изречение, Станимир, да разбираме ли, че принципно не вярваш в хората, или конкретно нямаш вяра в себе си?

Вярата е Причината, а Доверието е Следствие.

Как знаеш кое е Изменно, и кое Неизменно, и как тези противоречиви форми определят вярването ти или невярването?

Кой, Станимир, създава тези ''правилни'' или ''погрешни'' духовни закони?Кой е техен носител, преносител?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е твърде обширно обусловена.

За вярата в кое. За вярата в какво?

И изобщо може ли да има вяра по принцип?

А и защо да вярвам, защо да не вярвам? Това за мен е социален проблем, емоционален проблем, проблем на битието ... Отвъд условностите на вярата, не вярвам, че вярата може да променя :) Вярата е сестра на съмнението. Не знам какво е вярата, освен едно понятие, изведено от всички други такива понятия за абсолютност.

Не знам в какво вярваме ... заблуждаваме ли се, мъчим ли се да вярваме, губим ли си времето, смее ли се, който се смее???

Вярваме ли? И в какво вярваме? И това не е ли обратното име на страха?

Не вярвам, не зная :)

Може би "вярвам" е синоним на "знам".

Не знам.

Мона, ти по принцин или конкретно в себе си се съмняваш?:)

...

Принципите ВЯРА, НАДЕЖДА,ЛЮБОВ, са Кардинални Идеи.Твърде обширни.

Не случайно обаче се подреждат в този ред, в такава градация,тъй като представят Израстването(Разширяването) на Съзнанието.

Разглеждаме ги поотделно, за да ги изучим, как действат в Човека,т.е. тогава вече навлизаме в Конкретното. Но се подразбира, че са съставни на едно Цяло.

Друг е въпроса как усвояваме и прилагаме тези принципи.

Вяра-невяра, знание-незнание, все полярности от нашето измерение.:)

Добре че са принципите да ни предадат цялостната картина...иначе все се губим в детайлите(понятията)rolleyes.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

св. Августин:

Би било абсурдно вярата да отхвърля или да пренебрегва разума. Нямаше да можем дори да вярваме, ако нямахме разумна душа. И все пак, в някои неща, които засягат спасителното учение и които още не можем да обхванем с разума (някои само до време), вярата изпреварва разума. Всъщност, тогава разумът изисква вярата да очиства сърцето, така че човек да може да улови светлината на Този, който е Велик Разум и да устои в нея.

Какво е разумна душа, Венцислав?

Ти с вярата си, или разума,или разумната душа, или сърцето, ИЗБРА този цитат?

Кой е този Велик Разум, който на теб ти говори, че ти -Човека, ще уловиш Светлината и ще устоиш в нея?rolleyes.gif

Откровено казано, от мои наблюдения върху твои постове в този сайт, на теб твърде много Гласове ти Говорят, и съвсем чистосърдечно бих те посъветвала да си назначиш час при психиатър.Не за друго, но поне да МУ поговориш на спокойствие, пък той може да ТИ предаде Вярата СИ.:)

Администраторска бележка: Моля избягвайте такива квалификации и определения в този сайт. Използвайте системата за Лични Съобщения в случай, че искате да проведете личен разговор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно Човека е носител на всички изконни принципи, в това число и вярата.От предпоследното ти изречение, Станимир, да разбираме ли, че принципно не вярваш в хората, или конкретно нямаш вяра в себе си?

Да, човекът безусловно е носител на всички изконни принципи. Те съществуват в него като потенциал, който обаче всеки човек проявява по-различен начин и в различна степен. Вярвам в духа на абсолютно всеки човек, в същността на всичко съществуващо. В личности и персонифицирани богове не вярвам.

Вярата е Причината, а Доверието е Следствие.

Не съм съгласен. Вярата е към същността на всичко съществуващо, доверието е към отделните индивидуалности проявяващи тази същност в една или друга степен. Вярата е безусловна, доверието зависи от действията и мислите (и то от начина по който примерно аз самия оценявам тези действия) на различните хора.

Как знаеш кое е Изменно, и кое Неизменно, и как тези противоречиви форми определят вярването ти или невярването?

Кой, Станимир, създава тези ''правилни'' или ''погрешни'' духовни закони?Кой е техен носител, преносител?

За мене „Изменното“ и „Неизменното“ не са противоречиви, а състояния на едно и също нещо. Въпросът „Кой?“ също е неправилен. Такъв въпрос предполага персонифициране и ограничаване на Бог. Няма създаване. Всичко си съществува изначално. Въпросът е как ние го възприемаме. Освен това духовните закони винаги са „правилни“. Те включват и обуславят всичко в себе си. Те изразяват същността на всичко съществуващо чрез всичко съществуващо. Значи те се проявяват в различни свои аспекти чрез всички форми във феноменалния свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно Човека е носител на всички изконни принципи, в това число и вярата.От предпоследното ти изречение, Станимир, да разбираме ли, че принципно не вярваш в хората, или конкретно нямаш вяра в себе си?

Да, човекът безусловно е носител на всички изконни принципи. Те съществуват в него като потенциал, който обаче всеки човек проявява по-различен начин и в различна степен.

Вярвам в духа на абсолютно всеки човек, в същността на всичко съществуващо. В личности и персонифицирани богове не вярвам.

Как така вярваш в духа на всеки човек,но не и в Личности?

Човеците личности ли са, или личностите са човеци?

Или е по разумно да изясним първо какво е Човек?

Колкото до персонифицираните богове-хората имат различна представа за себе си и Бог...

Как така мериш хората с различен аршин, а в същото време твърдиш, че вярваш в духа на всеки човек?

Нима ТИ ги съдиш за техните представи и себеусещания?

Вярата е Причината, а Доверието е Следствие.

Не съм съгласен. Вярата е към същността на всичко съществуващо, доверието е към отделните индивидуалности проявяващи тази същност в една или друга степен. Вярата е безусловна, доверието зависи от действията и мислите (и то от начина по който примерно аз самия оценявам тези действия) на различните хора.

Този е принципа, Станимир! -

Същност-Проявление

Причина-Следствие

Форма-Съдържание

И Любовта е същност!

Да,хората проявяват тези същности персонифицирано, докато се обособят като ИНДИВИДУАЛНОСТИ.(нали разбираш, докато се отделят от стадото)

Аз не бих нарекла себе си индивидуалност. А ти би ли оприличил себе си като такава?

За мен Дънов, Христос, са Индивидуалности.

Според твоята понятийна система, те Човеци ли са, Личности, или Персонифицирани Богове?

Как знаеш кое е Изменно, и кое Неизменно, и как тези противоречиви форми определят вярването ти или невярването?

Кой, Станимир, създава тези ''правилни'' или ''погрешни'' духовни закони?Кой е техен носител, преносител?

За мене „Изменното“ и „Неизменното“ не са противоречиви, а състояния на едно и също нещо. Въпросът „Кой?“ също е неправилен. Такъв въпрос предполага персонифициране и ограничаване на Бог. Няма създаване. Всичко си съществува изначално. Въпросът е как ние го възприемаме. Освен това духовните закони винаги са „правилни“. Те включват и обуславят всичко в себе си. Те изразяват същността на всичко съществуващо чрез всичко съществуващо. Значи те се проявяват в различни свои аспекти чрез всички форми във феноменалния свят.

Изменно-Неизменно, са и Форма, и Съдържание, противоречиви в същноста си и в проявлението.Съдържат се още едно в друго, но това не изключва противоречивия им характер.

Или теб думичката "противоречив" те смути?

Очевидно е, че противоречията те изваждат от равновесие.Постовете ти са изпълнени с такива. Допустимо и разбираемо е за всички ни.

Предлагам да заменим думата "противоречиви" с двуполюсни, или дуалистични.Така по добре ли звучи?

И друго, аз имам един единствен мотив с поредицата си от въпроси:- да представя и друга гледна точка, в коята да преоткриеш част от себе си.Разбираш ме, нали?

Та сега по същество.

Ти как знаеш кое е Изначално?Последовател си на една от мнoгoто теорийки ли?Или от възприятията си го Разбра?

Въпроса "Кой", е адекватен, защото е суотнесен към Проявителя на Принципите.

Духовните закони(всъщност ти използва това определение), та Законите, са проявление на Принципите.Хората ги възприемат като правилни и грешни според себеусещането си.

Ти вярваш ли във феномени?

...

Ще продължаваме ли в този дух на понятийна борба?

Предупреждавам те, ще се изгубим в повторяемостта.

p.с. Извини ме, ако не ти отговоря веднага.Често се прибирам преуморена от работа и бързичко се отправям към света на сънищата.Освен това, сайта често има технически проблем.

Иначе, виждам е забавно по тези интернет седянки, каквито са форумите.Голямо надплюване пада(от прегорелите семки ще да е).

И както се казва по стар български обичай:- Прости невежеството ми Приятел на Портала, аз съм само един Коронован Начинаещ.

Хайде До Скоро!Пак прегорихме семките от толкова бърборене!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жалко е, че в последните дни към много от моите мнения беше отговорено по изключително негативен начин. Ако целта беше въпросните хора да вникнат по-надълбоко в казаното от мен, това разбира се би ме направило радостен. Не съм против критиките, но за да критикуваш нещо е добре първо да се опиташ да го разбереш, а не да критикуваш на база на предположенията си за светогледа на другия.

Да мненията ми често изглеждат противоречиви. И друг път съм казвал, че ясно осъзнавам това. Тези противоречия обаче са привидни (поне за мен).

Изменно-Неизменно, са и Форма, и Съдържание, противоречиви в същноста си и в проявлението.Съдържат се още едно в друго, но това не изключва противоречивия им характер.

Ще го опитам да го формулирам доколкото мога ясно и кратко: Неизменното се проявява чрез преходното. Няма друг начин неизменното да се прояви (т.е. да прояви само една „част“ от себе си) освен чрез преходни и ограничени форми. Но различни ли са тези преходни форми от непреходното? Не, те са резултат от взаимодействието на духа и праматерията, които от своя страна са два аспекта на едно и също нещо, и са вечни и неизменни.

И друго, аз имам един единствен мотив с поредицата си от въпроси:- да представя и друга гледна точка, в коята да преоткриеш част от себе си.Разбираш ме, нали?

Предвид провокативния и заядлив тон, с който си написала поста си, не мога да приема, че това е мотивът който те води.

Ти как знаеш кое е Изначално?Последовател си на една от мнoгoто теорийки ли?Или от възприятията си го Разбра?

Всъщност по отношение на непреходната същност на всичко съществуващо, думата начало е неприложима. Начало и край имат само формите чрез която тази същност се проявява. Те се променят и развиват.

Въпроса "Кой", е адекватен, защото е суотнесен към Проявителя на Принципите.

Няма специален проявител на принципите. Те действат навсякъде. Във връзка с тях не може да има каквото и да е персонализиране. Правилно е да се каже, че принципите се проявяват, а не че някой или нещо ги проявява. Това би означавало че въпросния някой/нещо е извън тяхното влияние.

Иначе, виждам е забавно по тези интернет седянки, каквито са форумите.Голямо надплюване пада(от прегорелите семки ще да е).

Да, така се получава. Човек споделя мнението си и изведнъж се появява някой който в желанието си да му покаже колко е затънал в заблудите си, стига до откровена заядливост и саркастичност в мненията си, която освен всичко друго представя за проява на благородство и добронамереност. Аз не намирам това за забавно. Ще се радвам, ако прочетеш отново мненията по темата и ако успееш безпристрастно да прецениш по отношение на кои от тях може да се използва думата „надплюване“. Ще се получи интересен резултат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Аз си мисля, че Той би искал да вярваме в настоящето. Дори като потенциал, който е атрибутивен на следващото по презумпция, настоящето е много по-наситено с възможности, но реално е и единствената ни възможност...

Това дето си го писал (и съм пропуснал да го прочета явно...до този момент) Венци, е почти същото като това, дето отец Плутоний (да се свети периода му на полуразпад) ми е приказвал [ в тайно ] за вярата. А аз пък, никога не съм срещал отец Плутоний наявеsmile.gif...но, това, че дори и да не съм го видял с очи и не съм го пипнал с ръце, да не говорим за това, че никой друг нито го е виждал, нито го е чувал, не ми пречи да знам, че отец Плутоний е просто една частица от Реалността...А Реалността започва там, където свършва сетивността...3d_113.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жалко е, че в последните дни към много от моите мнения беше отговорено по изключително негативен начин.(Което иде да ти покаже, че си прекалил в позитивизма към себе си.Силите се уравновесяват в такива моменти) Ако целта беше въпросните хора да вникнат по-надълбоко в казаното от мен,( Аз вникнах до дълбочината която имаш) това разбира се би ме направило радостен.(Та кой не се радва на ласкателства) Не съм против критиките,(Критиките сами по себе си са носечни срещу някой, или нещо, със или без твоето субективно приемане или отхвърляне) но за да критикуваш нещо е добре първо да се опиташ да го разбереш,(разбирането и неразбирането са СУБЕКТИВНИ )а не да критикуваш на база на предположенията си за светогледа на другия.(Предположенията могат да бъдат и критични, и разбира се,че е сблъсък на поне два светогледа)

Да мненията ми често изглеждат противоречиви. И друг път съм казвал, че ясно осъзнавам това. Тези противоречия обаче са привидни (поне за мен). (И какво възнамеряваш да предприемеш оттук насетне, след като си осъзнал "привидно" противоречивите си изказвания?)

Изменно-Неизменно, са и Форма, и Съдържание, противоречиви в същноста си и в проявлението.Съдържат се още едно в друго, но това не изключва противоречивия им характер.

Ще го опитам да го формулирам доколкото мога ясно и кратко: Неизменното се проявява чрез преходното. Няма друг начин неизменното да се прояви (т.е. да прояви само една „част“ от себе си) освен чрез преходни и ограничени форми. Но различни ли са тези преходни форми от непреходното? Не, те са резултат от взаимодействието на духа и праматерията, които от своя страна са два аспекта на едно и също нещо(Кое е това нещо?), и са вечни и неизменни.

И друго, аз имам един единствен мотив с поредицата си от въпроси:- да представя и друга гледна точка, в коята да преоткриеш част от себе си.Разбираш ме, нали?

Предвид провокативния и заядлив тон, с който си написала поста си, не мога да приема, че това е мотивът който те води.(Тук проектираш себе си, свои чувства и мисли, върху мои изказвания. Чувствения ти привкус обаче не променя ОБЕКТИВНИЯ характер на изказванията ми.)

Ти как знаеш кое е Изначално?Последовател си на една от мнoгoто теорийки ли?Или от възприятията си го Разбра?

Всъщност по отношение на непреходната същност на всичко съществуващо, думата начало е неприложима. Начало и край имат само формите чрез която тази същност се проявява. Те се променят и развиват.

Въпроса "Кой", е адекватен, защото е суотнесен към Проявителя на Принципите.

Няма специален проявител на принципите.(Всички сме проявители на принципите) Те действат навсякъде.(Да, в хората също) Във връзка с тях не може да има каквото и да е персонализиране. Правилно е да се каже, че принципите се проявяват, а не че някой или нещо ги проявява.(rolleyes.gif,Принципите се проявяват чрез нас, през нас )Това би означавало че въпросния някой/нещо е извън тяхното влияние.(Я виж по горе какво си написал,подчертах ти го в червено. Изморих вече от повторения)

Иначе, виждам е забавно по тези интернет седянки, каквито са форумите.Голямо надплюване пада(от прегорелите семки ще да е).

Да, така се получава. Човек споделя мнението си( И аз оприличавам себе си на Човек, въпреки, че не изяснихме пририор какво е Човекrolleyes.gif, ) и изведнъж се появява някой( Бих се появявала и много по често, стига физически да имах възможността да сторвам това, и ако пък със събеседника/ите се завихри интересен разговор/спор/критика, бих останала и много по дълго във форум като този например) който в желанието си да му покаже колко е затънал в заблудите си, стига до откровена заядливост и саркастичност в мненията си,(Вече ти писах по горе за проекциите ти върху изказванията ми) която освен всичко друго представя за проява на благородство и добронамереност. Аз не намирам това за забавно. Ще се радвам, ако прочетеш отново мненията по темата и ако успееш безпристрастно да прецениш по отношение на кои от тях може да се използва думата „надплюване“.( С тези повторения на ''ако'', ТИ вече си МИ определил какво мога и немога.Що за авторитарност?Не ми е необходимо много време за безпристрастна и обективна преценка.Достатъчни са ми няколко ключови думи и изрази за това.) Ще се получи интересен резултат.(Ще се получи оттук насетне интересен тандем-аз и ти. Аз ще бъда твоята безпристрастна и обективна сянка.Приемаш ли?)

Аз днес съм в лилаво, а ти черно-червеноrolleyes.gif.

п.с пропуснал си да отговориш на някои от въпросите ми в предния пост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз днес съм в лилаво, а ти черно-червеноrolleyes.gif.

п.с пропуснал си да отговориш на някои от въпросите ми в предния пост.

Не исках да се разводнява темата (което обаче така или иначе се получи. Нищо, после ще местя в Разговорки).

Което иде да ти покаже, че си прекалил в позитивизма към себе си.Силите се уравновесяват в такива моменти

Има и други обяснения.

Аз вникнах до дълбочината която имаш

Радвам се, че умееш да четеш отвъд написаното, защото някои неща не мога да изразя с думи и не пиша за тях.

Та кой не се радва на ласкателства

Зависи от кого са отправени.

Критиките сами по себе си са носечни срещу някой, или нещо, със или без твоето субективно приемане или отхвърляне

Не „срещу“, а „към“. Иначе като цяло съм съгласен.

разбирането и неразбирането са СУБЕКТИВНИ

Това е така. Но в същото време, човек може да излезе извън личностната си гледна точка и да погледне на нещата от по-широк ъгъл.

Предположенията могат да бъдат и критични, и разбира се,че е сблъсък на поне два светогледа

Това, дали предположенията са критични или не, няма голямо значение. Въпросът е доколко са основателни. Между светогледите не може да има сблъсък, а припокриване в едни аспекти и разминавания – в други. Сблъсъкът е между поддръжниците на светогледите. Целта обикновено е личностна победа, а не победа на поддържания светоглед. Последният е лишен от съзнателност и няма какво да печели.

И какво възнамеряваш да предприемеш оттук насетне, след като си осъзнал "привидно" противоречивите си изказвания?

Нищо. Ще продължавам да си пиша, когато преценя за необходимо. Това, че някой възприема мненията ми като противоречиви, си е негово право. Наистина ми се иска, четящите да влагат повече усилия и мисъл четейки написаното, но в същото време не мога да имам претенции, дали ще го направят и доколко. Осъзнавам и че напоследък пиша доста концентрирано, т.е. изразявам се с минимално количество думи, което изключва възможността мненията ми да бъдат разбрани само с четене. Но може би така е по-добре. Бъдещето ще покаже.

Кое е това нещо?

Отговорът ми би бил просто едно име, което няма да ти помогне да разбереш повече за какво става въпрос.

Тук проектираш себе си, свои чувства и мисли, върху мои изказвания. Чувствения ти привкус обаче не променя ОБЕКТИВНИЯ характер на изказванията ми.

Възможно е. Напоследък обаче стана модерно да се спекулира с проектирането в другите. Но в другите могат да се видят не само наши проекции. Доказателство е, че възприемаме различните хора по различен начин. За себе си мога да кажа, че прекарвам доста време вглеждайки се в себе си.

Всички сме проявители на принципите

Да, в хората също

Принципите се проявяват чрез нас, през нас

Горе-долу това казах и аз.

С тези повторения на ''ако'', ТИ вече си МИ определил какво мога и немога.Що за авторитарност?Не ми е необходимо много време за безпристрастна и обективна преценка.Достатъчни са ми няколко ключови думи и изрази за това.

По-скоро изказвам виждането си по въпроса, какво според мен досега не си успяла да направиш. В никакъв случай не изказвам мнение за това, че не можеш да го направиш.

Ще се получи оттук насетне интересен тандем-аз и ти. Аз ще бъда твоята безпристрастна и обективна сянка.Приемаш ли?

Има кой да ми бъде безпристрастен и обективен водач и кой да ми бъде безпристрастна и обективна сянка.

Може да отговоря и на въпросите от предходните мнения, но когато намеря време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цитат

Ще се получи оттук насетне интересен тандем-аз и ти. Аз ще бъда твоята безпристрастна и обективна сянка.Приемаш ли?

Има кой да ми бъде безпристрастен и обективен водач и кой да ми бъде безпристрастна и обективна сянка.

Може да отговоря и на въпросите от предходните мнения, но когато намеря време.

Ето аз сега ти посвещавам част от времето си и ВЯРВАМ, че Твоя Водач, е Жената До Теб.Не ме разочаровай!

Ще бъда кратка.Така или иначе ще местиш темата в Разговорки, та...

Ето и отговора ми на този последен твой пост тук и на другите ти постове из темите в този форум.

Новата Ева или мисията на жената-майка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, човекът безусловно е носител на всички изконни принципи. Те съществуват в него като потенциал, който обаче всеки човек проявява по-различен начин и в различна степен.

Вярвам в духа на абсолютно всеки човек, в същността на всичко съществуващо. В личности и персонифицирани богове не вярвам.

Как така вярваш в духа на всеки човек,но не и в Личности?

Човеците личности ли са, или личностите са човеци?

Или е по разумно да изясним първо какво е Човек?

Колкото до персонифицираните богове-хората имат различна представа за себе си и Бог...

Как така мериш хората с различен аршин, а в същото време твърдиш, че вярваш в духа на всеки човек?

Нима ТИ ги съдиш за техните представи и себеусещания?

Личността съществува само в отделното прераждане. Духът (индивидуалността, истинският човек) се изразява чрез личността по време на земния живот на човека. Личността е сбор от всички навици, предразположения, зависимости, които сме създали в този и предходните си животи. Духът е свободен от тези неща. До него може да достигне само това, което съответства на божествената му природа. Сам по себе си духът не „слиза“ в материята, а изпраща нещо като лъч, който после се връща при него с тази част от опитностите ни в земния живот, които могат да достигнат го достигнат (т.е. духовния опит). Другите опитности, които не могат да достигнат до нивото на духа (поради несъответсвие), ще останат на по-ниско (емоционално или умствено) ниво и ще предизвикват следващи инкарнации (т.е. нови личности в които ще се проявят като предразположения и др.), докато не бъдат трансформирани и пречистени.

Може би се изразих малко неправилно. Вярвам в духовната същност на всеки човек, която е едно с духовната същност на всичко съществуващо, безкрайна и съвършена. Що се отнася до отделния човек обаче, това е само един потенциал, който му предстои да разгърне в живота си във вечността. Към отделния човек може да имам доверие, според това каква оценка имам за него, за неговите действия, мисли и т.н. Вяра обаче мога да имам единствено в тази абсолютна и неизменна същност, която наистина присъства в основата на всичко, вкл. на всеки човек, но съзнанието на последния въпреки това може да е доста далеч от нея.

Не съм съгласен. Вярата е към същността на всичко съществуващо, доверието е към отделните индивидуалности проявяващи тази същност в една или друга степен. Вярата е безусловна, доверието зависи от действията и мислите (и то от начина по който примерно аз самия оценявам тези действия) на различните хора.

Този е принципа, Станимир! -

Същност-Проявление

Причина-Следствие

Форма-Съдържание

И Любовта е същност!

Да,хората проявяват тези същности персонифицирано, докато се обособят като ИНДИВИДУАЛНОСТИ.(нали разбираш, докато се отделят от стадото)

Аз не бих нарекла себе си индивидуалност. А ти би ли оприличил себе си като такава?

За мен Дънов, Христос, са Индивидуалности.

Според твоята понятийна система, те Човеци ли са, Личности, или Персонифицирани Богове?

Всички сме индивидуалностти отвъд илюзорното ни самоотъждествяване с личността. Това че фокусът на съзнанието ни е в личността, не означава, че не сме индивидуалностти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Личността съществува само в отделното прераждане. Духът (индивидуалността, истинският човек) се изразява чрез личността по време на земния живот на човека. Личността е сбор от всички навици, предразположения, зависимости, които сме създали в този и предходните си животи. Духът е свободен от тези неща.

Да, Духът е свободен!

И личността е само потенциал за проявлението му ~ като всеки е уникално съчетание и израз на Божественото...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...тъй като темата е За вярата

Вярата е като "да се пуснеш" и да знаеш, че всичко е така, както трябва да бъде...

И да го живееш с усмивка; защото времето ни тук е много кратко и повечето от нещата към които се стреми личността от гледна точка на абсолюта са толкова земни... Да, придобива се и се изживява определена опитност и да можехме да бъдем будни във всеки един момент...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато има цел (посока), личността отстъпва , а вярата е водещата сила по пътя за постигане на тази цел. Определящото е колко е голяма целта и колко е голяма Вярата ти.:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вяра....?! Не е ли именно тя състояние на тих покой, съизмерима на връзката с Бога в нас. За мен няма такова понятие като вяра в ближния, в Човека или в каквото и да е друго, ако вярата ни не е насочена към нас самите. Само тогава можем да проявим всичките си бажествени заложби....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Евреи 11:1

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

Библията в "Евреи" 11:1 ни дава определение за това - Що е вяра?

В този смисъл, вярата е най-сериозната духовна институция - помагало, инструмент - за инкарнираната личност (т.е. - за всеки човек тук, на Земята), която, бидейки първо Душа - циклично слиза (от едно по-високо измерение - където духовните истини са били "очевидни", т.е. - ясни за съзнанието) в едно "място" - третото измерение, където действа Законът на Ограничението, за да се прояви като земна личност...

Следствие от този Закон е, че нещата, които възприемат нашите "днешни" сетива и се обработват от ума ни - не са пълни, не са цялостни; не дават реалното положение на нещата... И така - ние умишлено биваме поставени от Бога в една илюзорна среда, която има за цел да ни култивира - първо, като ни научи да мислим и второ - като ни научи - Що е това Любов; що е Единство и Цялостност, което е кардиналната цел на "пътешествието в плътната материя - т.нар. - трето измерение" или - простичко казано - Земята...

В трето измерение - "светът на разделението" - важна роля за култивирането на характерите ни играят т.нар. "противоречия", които са задачи за разрешаване от нас, по пътя на Голямата Цел...Ние трябва да се научим да разрешим всичките си противоречия, а това значи - всичките си задачи, преди да еволюираме на по-високоизмерно ниво, където ще учим други уроци...

Какво нещо е вярата? И защо е толкова важна тя? ... Ами - вярата, когато се схване като средство, като помагало в учебния процес на Душата ("Душа" се нарича Съществото от по-високото измерение, което като слезе в трето измерение - същото го наричаме вече "личност"), която е слязла на земята да се учи - та точно вярата е единственото нещо, до което личността трябва да се добере и да го приложи, за да се осъзнае като Душа...

Осъзнае ли се веднъж личността като Душа - тя е "в този свят, но не е от него", което значи, че тя, вече е осъществила връзката си с по-високи духовни измерения (измерения - напр.нашето физическо, после астрално, после ментално, после каузално и т.н.)...

Така - тук, на земята има хора- личности, които живеят само в трето измерение; има хора-личности - които живеят и в трето и в по-високо от трето - астрално и ментално измерение... Но докато човек се изживява само като личност (Библията нарича личността още и "плът"), той не е осъзнат за това, че влиза и излиза в тези три нисши измерения...

Едва, когато човек започне да се изживява, вътрешно, не като личност, а като Душа (но осъзнато да се изживява, а не само да е чувал, че е Душа) - той започва да живее - освен в първите три - физическо, астрално и ментално, но и в четвъртото, каузално, или - причинно-следствено измерение...

Чак тук Душата бавно изплува от "светът на разделението", "на объркването" - и започва малко по малко да провижда Цялостната Картинка на Нещата, Единството, което ще ѝ бъде напълно ясно в петото измерение, или - Равнината на Единството...

Та - само вярата е тази (която осъзната и овладяна от нас) - свързва измеренията и "сваля" на Земята добри неща от по-високите измерения - за една личност (и за една Душа от четвъртото измерение - също)... Казах "добри неща" в най-общ смисъл, за да не утежнявам изложението...

Всеки лично трябва да поработи вътрешно и да схване концепцията за вяра, което не е никак лесна работа и взема време... Ето тук, във форума има тема "Мисли за вярата" от Учителя Петър Дънов, която може да послужи чудесно за самостоятелна вътрешна работа, на всекиго от нас... Защото всеки от нас, без абсолютно никакво изключение - има нужда да развива вярата си (освен този, разбира се, който "чрез вяра" - "премества планини", но такива хора не пишат по форумите)...

Ето тук, в мнение # 428 , се опитах нещичко от моя опит да обясня и да цитирам от Библията, за вярата...

Нѣкой казва, че трѣбва да имаме вѣра. Бихъ ви запиталъ: въ какво трѣбва да имате вѣра?

Понеже вѣрата е единъ законъ на ума,

казвамъ: слушайте, приятелю, ние сме двама души на земята и, за да се разберемъ, ти трѣбва да вѣрвашъ,

т.е. трѣбва да събудишъ твоята разумность и интелигентность,

и азъ трѣбва да вѣрвамъ,

т.е. да събудя своята разумность и интелигентность,

та слѣдъ като събудимъ разумностьта и интелигентностьта, която Богъ е вложилъ въ насъ, ние ще можемъ да живѣемъ като разумни сѫщества.

Слѣдователно, ние ще видимъ, че сме двѣ разумни сѫщества, които трѣбва да се споразумѣятъ.

Вие казвате: ние може да вѣрваме единъ на другъ. Какъ?

Хората прѣнасятъ вѣрата въ областьта на чувствата и любовьта,

а ние прѣнасяме вѣрата въ другъ единъ свѣтъ, ние я взимаме въ другъ смисълъ.

Вѣрата не е любовь. Вѣрата е законъ на ума, на знанието.

И апостолъ Павелъ искалъ да докаже, че пѫтьтъ на Мѫдростьта е пѫть на спасението.

Чрѣзъ Мѫдростьта хората се спасяватъ, чрѣзъ Любовьта хората добиватъ животъ, а чрѣзъ Истината се освобождаватъ.

Миротворци

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е, че давате цитати на чужди прозрения има какво да се научи от докоснатите с мъдрост. Интересно ми е вашето лично мнение за вярата и как я чувствате в себе си.:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра.

Когато тихичко я приласкавам, Душата (си), усещам силата на хиляди/те мистици,

достигнали до сладостта на онази точка в сърчицето, където извира Благодат...

Извън времето и пространството е и светлата нишка

до това свещено пространство е сътворена от Любов.

Зластиста светлина и потопени в нектар устни,

в изкован от времето бокал, отпивам;

до там, където струните нежност запяват за дъгата~Душа.

Време е ~ за все повече, нова и родена от дух и вода ~ Светлина...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно във центъра на сърцето ти, Бог посява искра. Там тя тлее мъничка, мъждука колкото да не угасне. Тя е още бебенце. И ти започваш да се грижиш за нея с много внимание. Тя е малка и се нуждае от много любов - без любов не може да живее въобще... Казваш и: " Ще те обичам винаги! Каквото и да се случва, аз винаги ще съм до теб и ще те подкрепям и закрилям." Обгрижваш я, гушкаш я, милваш я - безусловно! Грижиш се да е чиста, не я тровиш с химикали и отрови, спестяваш и тревоги и кофликти. Казвате си красиви думи като: "Прекрасна си и те обичам точно такава каквато си! Благодарна съм че те има! Чувствам се съвършенно с теб!". И искричката ще расте красива и доволна, ще се радва ще бъде здрава и силна. Като всяко палаво дете, ще си играе, ще бъде своеволна. Всеки ден ще прави нещо ново или поне различно. Нужно е да и дадеш пространство, да може да почне да се изразява творчески.Ще става буен пламък и винаги ще е нова и интересна. Подкрепи този пламък, точно във центъра на сърцето! Той ще иска да си играете, да пеете, рисувате, да се смеете, да танцувате, да готвите, да пишете - всичко което ви носи удоволствие. Този пламък ще става все по-силен. Следвай го! Ще го обичаш, и той ще те заобича. Ще обичате заедно! Способностите ви ще са нужни и на тези около вас и те ще ви оценяват по достойнство. Така връзката с източника на творческата ти сила, ще става все по-голяма и силна, и пламъка ще се разгори още повече. Високо, високо - буен пламък до звездите! Точно от центъра на твоето сърце. Сърцето ми е центъра на моята сила. Аз следвам сърцето си!

Много мило и топло изказване докосна сърцето ми!:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярата е кредит на доверие! Рано или късно се изчерпва!

Aко доверието е пълно и абсолютно, вярата няма да се изчерпи.

Сега, може би ще се зачудим, възможно ли е да проявяваме пълно и абсолютно доверие?

Аз мисля, че да, но никак не е лесно.

Обаче има нещо друго важно, ако доверието не е пълно и абсолютно, то според мен не може да се нарече вяра, то е нещо друго, няма тези характеристики, няма тази сила, като вярата.

Затова и в библията е казано: "Ако имахте вяра, колкото едно синапено зърно ..."

Май-май имаме още много хляб да ядем, докато стигнем до вярата. Поне повечето от нас, де :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Безверието също е вяра - вяра в обратното.

"Аз вярвам, че не трябва да вярвам, защото ..."

Вяра, стъпкана от страха.

:(

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×