Тесаракт Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Не съм очаквал, че това ще се случи с мен и ще се наложи да търся помощ и то по такъв начин - във форум /за първи път участвам/, но се престраших и реших да се обърна към форума и да попитам: Кажете какво става с мен? От много години живея с идеите на Учителя и се стремя да подобря живота си, но вместо това се оказах в задънена улица!? Още с влизането в школата при мен започнаха и здравословните проблеми, освен съпътстващите ни други – най-вече неразбирането ни от близките! От 1992г. до сега преминах през различни етапи, през много трудности и през цялото време имах силна вътрешна вяра и разбиране за това, което се случваше и усещах помощта на Учителя постоянно! Имах силно вдъхновение и пристъпвах със свещен трепет към словото! Но минаха няколко години и здравосл. проблеми се задълбочиха. Вече трябваше /по неволя/ да вземам лекарства и то постепенно достигнах до по една шепа успокоителни, болкоуспокояващи и антидепресанти на ден!!! Повярвайте ми преди това пробвах много др. начини и методи, но с временен резултат и в крайна сметка стигнах до лекарствата, защото започнах да получавам такива силни кризи със сърцебиене, изтръпване, отпадане, треперене, задушаване, силно и постоянно главоболие и още мн. др.„екстри”! Естествено след дългата употреба се появи и зависимост към някои лекарства и теглилата станаха още по-големи! Въпреки това още не бях рухнал вътрешно, имах обяснение за нещата / главно от беседите и от по-старите братя/ и продължавах да се опитвам да живея, но постепенно се появи и депресията! Даже давах и мъдри съвети на другите!? От няколко месеца, обаче /въпреки че с неистови мъки успях да намаля лекарствата/, се случи нещо с мен! Сякаш прогледнах и видях нещата по друг начин, видях много мои генерални грешки, които не могат вече да се поправят, дадох си сметка в какво точно състояние се намирам и депресията се задълбочи! В това здравословно състояние и без конкретна професия/занаят/ и вече не в първа младост/още очаквам втората!/, и т.н., и т.н. Абе, вместо да се подобря изпаднах в по-голяма тъмнина и вече не виждам ясно пътя, пък нямам и сили вече, нито опора от близки, а и приятели не ми останаха, защото в това състояние естествено, че не съм добра компания! Пък и като все не съм добре , когато другите ходеха по екскурзии аз все се ограничавах и оставах в къщи и така се самоизолирах! Опитвам се на сила да правя някои неща, както преди, но вече не се получава! Вътрешната музика и вдъхновението ми изчезнаха...! Да,а! Някой ще каже - мрак преди зазоряване! Сигурно е така, но е трудно вече да се ориентирам и още по-трудно да правя нещо! Разбрах, че обезсърдчението е много страшно нещо в живота на човека, особено на този, който има духовни цели! Аз вече се стремя само към това да мога да продължа да живея, да имам най-простите ежедневни радости, щото отдавна вече не мога истински да се зарадвам!? Иначе имам много идеи, но като почнат болките и другите „екстри”, вземам таблетките и забравям за всичко, което съм мислил, когато съм бил по-добре! Не искам да обидя никой във форума, тук има много добри и мили хора, но знам, че малко са тези, които наистина ще ме разберат! И аз се обръщам към тях: Според вас какво да правя, как да продължа напред! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Според мене правилно се насочваш да стъпиш на земята. Отново се научи да се радваш на малките, ежедневни неща, които си пренебрегвал. Излез с приятели, които си считал за твърде приземени досега, изпий бира с тях, изпуши цигара, посмей се на вицовете им, твърде близки до нещата от живота, и твърде направо казани. Слушай чалга и метъл, прави каквото не си правил /стига да не вредиш някому/, разширявай се! Погрижи се отново за земната си обвивка, дай на душата си каквото поиска, бъди добър, честен и грижовен към себе си. Позволи си да получиш реална земна любов. Познавам млад мъж, болен от шизофрения. Тя се отключила след жесток побой от негови връстници. Преди това бил пълен отличник, но живеел твърде целомъдрено. Негова съученичка по този повод каза: по-добре да се беше напил, да беше правил секс, за да изхвърли стреса, отколкото да се разболее така. Мисля, че беше права. Ще придам малко тежест на думите си с цитат от библията, че звучат твърде упадъчно за някои: Притчи 31:4-7 4. Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие? 5. Да не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните. 6. Давайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом, 7. за да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си. Разбира се, едно предупреждение, да не се привързва човек и да не прекалява.Обаче, една чаша с няколко молекули етилов спирт вътре в нея не е грях. Достатъчно е да го направиш дори веднъж, за да разчупиш стереотипа и предразсъдъците по отношение на това. Същото се отнася и до други аспекти от живота. Виното е просто пример. Не препоръчвам винотерапия. Духовността е навсякъде, дори и в най-презряната от нас материя. И може би - най-вече там / за тези, които са я пренебрегвали/! Когато се реем в небесата на духовното, отлепили крака от земята /разбирай - реалността/, изпадаме в редица заблуждения. Преди време нарисувах на един приятел картинка: Първо, един малък човек, ходещ по земята, а слънцето високо над него. Второ, един малък човек, летящ към слънцето, краката отлепени от земята. И трето, един Голям Човек, протегнал ръце към Слънцето, крачещ по земята. Няма начин да станем Големи хора, ако се отделяме от реалността, от земята. Но нека първо да се научим да бъдем малки, такива, каквито сме. Това е моето виждане, без претенции за правилност. Всеки избира пътя си сам. Дадох просто още една гледна точка, една от възможностите за избор. Почувствай свободата си да избираш. Редактирано Юли 22, 2009 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Пътят не е братството и не са братята, колкото и стари и опитни да са. През целия си живот не съм си имала работа с такива (почти, като се изключат случайните контакти) и не ми е липсвало изобщо. В тях няма нищо по-различно от това, което ти предлагат всички хора и животът като цяло. Пътят, който търсиш, е вътре в теб, а огледалният му образ е твоето ежедневие. Здравето и душевното състояние идва да ти покаже къде се намираш. Със или без братята, попаднал си в личния си ад. Много по-важно е да се опиташ да разбереш причините за този ад - с твои собствени средства, отколкото да разсъждаваш мислите на кой брат не си разбрал. Учението на Петър Дънов е едно от много. Всички те са пръски светлина от един и същи източник - повече или по-малко чисти според степента на близост до Източника, но нито едно от тях НЕ Е Източника. Претенцията, че някой или нещо е Източника и представлява единствен такъв за хората, е една от най-сериозните грешки, които човек може да направи по духовния път. И тази грешка правят толкова много от така наречените опитни стари братя, възгордяли се, изсъхнали в знанието и претенциите си, но загубили отдавна смирението и любовта към хората такива, каквито са. Мнозина се пишат учители, които още имат много да учат за най-простите неща. Ако тях слушаш, ставаш като тях. И ако не си от камък, ако душата ти е умна и чувствителна - се разболяваш. Здравето идва от това да чуеш своя собствен вътрешен глас-учител. Не онези отвън. Няма нищо отвън. Всичко е в теб и не можеш да избягаш от себе си - независимо от това в кое братство си влязъл: Най-правото или най-кривото от негова си гледна точка. Това братство не си ти и то не може да бъде твой път. Редактирано Юли 22, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Това състояние може изобщо да няма нищо общо с увлеченията към духовното. Може да е наследствена предразположеност. Мой приятел изпада в абсолютно същите кризи периодично, също беше много отдаден на духовно учение, но не ББ. Но в моментите, когато е в такова състояние, губи всякаква вяра и интерес към живота. Оказва се, че майка му също имала подобна склонност към такива състояния. Тя не се интересува от духовни пътеки. Просто се случва на периоди, като между тях в продължение на много години той се чувства напълно здрав. От друга страна и Латина има право. От личен опит го разбрах, нещата от които се лишавах дълги години, правейки се на аскет и непривързан към удоволствия, с течение на годините започнаха да ме преследват и аз започнах малко по малко да им се отдавам. Това ми се отразява много благотворно. Просто човек има определен набор от потребности и ако някоя от тях не бъде задоволена навреме, после тя ще дойде неизбежно с дваж по-голяма сила. Затова средният път се оказва най-добър и безопасен. Редактирано Юли 22, 2009 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Не съм говорила за увлечения по духовното. Говорех за това какво представлява Пътят, единственият, и къде да го търси човек. Погрешната ориентация към външни неща е причина за всички проблеми. Редактирано Юли 22, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Моят отговор беше в контекста на написаното от Латина, не на теб, извинявам се че не отговорих с цитат предварително, за да е по-ясно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тесаракт Добавено Юли 22, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Благодаря ви за мненията, ценя ги! Вярно е,че човек може да се развива духовно и сам, но до известно положение. Учителя казва: „Ако отиваш до Драгалевци може и сам, но ако изкачваш вр.Монблан трябва ти учител и то първокласен”! За това,че П.Дънов е просто един от многото учители не съм съгласен, защото той е Миров Учител! Има много духовно напреднали хора, които също са учители, но мировият учител е един! Но това е друга тема. Иначе аз не съм фанатичен и чета и др. автори /всъщност вече почти нищо не чета/, но другите ги приемам резервирано и все трябва да преценявам кое да приема и кое не. А П.Дънов съм го приел за Учител и просто го приемам без съмнение! Друг е въпроса, че имам тежичка карма и че не съм добър ученик! Знам, че чрез тези страдания, чрез този ”свещен огън” се калява нервната система, за да може да издържа на силните вибрации на Любовта, но е трудно да се изтърпи! Знам също и че имам наследствена обремененост, но силните хора се справят, а аз рухнах! Вероятно защото не се движа по най-малкото съпротивление и с моите грешки си усложних положението! Що се отнася до школата то тя е вътрешна и наистина процесите протичат независимо дали ходиш в братството или не, но от опит знам, че е по-добре да се ходи! Защото аз не ходя там заради хората!? А, че трябва да се „отпусна” малко- да опитвам се да го правя, но вече не съм същият човек от преди години и повечето неща, които преди са ми харесвали вече също не ми носят удовлетворение! Абе това може да го разбере в пълнота само човек, който поне малко се е докоснал до него! Но това не значи, че всички трябва да боледуват и да се обезсърдчават! При всеки пътя е различен! Това е на теория, но на практика е трудно да се ориентираш и да действаш адекватно, а ако имаш и здравосл. проблеми е още по-трудно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Максим е прав, че състоянието ти няма нищо общо с учението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Колко време продължава тази депресивна криза при теб? Моят познат е имал през 1997 г., след това 10 години нищо му нямаше, ожени се, роди му се дете, започна работата за която мечтаеше, и после се случи кризата. Година и половина той не беше на себе си, тъпчеха го с антидересанти и други подобни, и имаше постоянно най-различни оплаквания. Страхуваше се да излиза от вкъщи и дори да остава сам, спря да ходи на работа. Но това отмина и тази година е според мен съвсем добре, ходи на работа и не се е оплаквал от нещо, възвърна си предишната жизненост. Сега може пак 10 години нищо да му няма и после да се случи пак. Не е нещо, от което не може да се излезе, вярвам че ще отмине и ще имаш трайна ремисия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Вярно е,че човек може да се развива духовно и сам, но до известно положение. Учителя казва: „Ако отиваш до Драгалевци може и сам, но ако изкачваш вр.Монблан трябва ти учител и то първокласен”! Съвсем встрани от казаното от Дънов, чиито думи хората тълкуват често твърде буквално, точно обратното е. От един момент нататък може само сам да вървиш, без компания. Кой е първокласният, най-първокласният учител? Някой, който срещаш на улицата? Вникни в това и после препрочети думите на Дънов (ако правилно са ги записали, че под учение аз не разбирам написаното никога!). Кой каза, че проблемът има връзка с учението? Има вероятна връзка с външните му изяви и вкопчването в тях. Виждала съм го при редица хора и то няма връзка само с учението на Петър Дънов. П.П. В разни организации, каквито и да са, с духовна насоченост съм виждала такива енергийни "крокодили", че съм се научила да гледам и вярвам на собствените си очи. Бих го препоръчала на всеки. Организираната дейност е полезна, докато не може човек сам. Съвсем друго нещо е работата в група, без организации и прочие - просто както животът ни събере. А той винаги ни събира с когото трябва. Редактирано Юли 22, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тесаракт Добавено Юли 22, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Още веднъж благодаря на всички, които се включиха! За да внеса още яснота ще се опитам да разгранича нещата и да ги разгледам от разл. гледище, т.е. окултно, енергиино и медицинско. От окултно гледище Аз знам, че учението не е причина за това състояние, даже ако не беше то сигурно щеше да е по-зле! Единствената връзка, която виждам е, че който наистина навлезе в учението започва ускорена ликвидация на кармата и всеки трябва да си плати за всичко от миналото! И който издържи ще се спаси! От енергийно гледище В началото на моето духовно развитие аз се занимавах с радиестезия и даже бях доста напреднал.Измервах и изследвах действието на билки, кристали и др. и откривах отрицателни геопатогенни и енергийни влияния и търсих начин да ги неутрализирам, защото разбрах, че и при мен ги има! Методите няма да ги коментирам, но разбрах, че това е грешка и не бива да се занимавам с това, защото характера ми е такъв, че трудно се освобождавам от натрупаната негативна енергия! Затова прекратих с тази дейност и съветвам всеки, който се занимава с това добре да се замисли! От медицинско гледище Проблемите започнаха много отдавна – още от 1996г. Симптомите съм ги описал по-горе. Диагнозите бяха нервно-вегетативна дистония, паническо разстройство, сърдечна невроза, страхова невроза, депресивна невроза и т.н. Тогава ми изписаха бензодиазепини, защото кризите бяха страшни – имаш чувството, че си отиваш...Впоследствие се появи и силно и постоянно главоболие и започнах да вземам постоянно и аналгетици и др. болкоуспокояващи, а по-късно преминах и на антидепресанти и стана една...Вече панически кризи не получавам, но се увеличи напрегнатостта и депресивността, а главоболието продължава! За това спомогна и неблагоприятната социална и семейна среда, липсата на работа и ред други психосоциални и личностни фактори. И така, сега съм до „под кривата круша”! Редактирано Юли 22, 2009 от Колев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Защо не се обърнеш към психотерапевт? Даже може би към такъв запознат с учението... би те разбирал по-лесно? Орлин Баев от форума отговаря на тези критерии и може да ти бъде полезен или поне да те насочи към някой подходящ за твоя случай терапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Има ли конкретна причина, за да започнат проблемите на чисто физиологично ниво, например някакъв нещастен случай, въобще някакво неблагополучие, случило се малко преди това? Защото Вие може би сте чувствителен като човек и лабилен като психика, лесно се разбалансирвате (за което съдя по вегетативната дистония), но за да стигнете до сърдечна невроза, панически кризи и т.н. - все нещо е отключило тези по-сериозни прояви. Преразгледайте си живота до преди това - у вас има нещо натрупано още от детството, струва ми се. Какви са отношенията в семейството? Ако желаете, пишете не в темата, а на лични съобщения; в смисъл не непременно на мен, а на този, който Ви вдъхва доверие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) Кажете какво става с мен? Здравей, Колев Много хора имат същите проблеми. Аз също познавам такива хора, а някои от тях са ми и близки. Учението тук няма никаква връзка, не търси генезиса там. Моя приятелка дори се страхува да пътува във влак, задушава се, изпитва и страх от големи пространства; изобщо страхът властва в нейния живот. Тя е избрала да бъде и да живее в подчинено изречение, не се решава на никакво самостоятелно действие, за да не загуби и малкият контрол, който има върху нещата ... Имам наблюдения, че хора с подобни симптоми имат проблеми с контрола - те искат да контролират всичко и именно заради това страдат от натрапливости. Разбира се, тук може да се говори много, но не това е целта. Интересно ми е ти с кого живееш, какво работиш и откога не работиш? Как се справяш на работното си място? Какви са твоите интереси и мечти, отвъд твоите проблеми. Поставил си основен въпрос, на който въпрос, аз мисля, че ти сам можеш да си отговориш. И още нещо - доколко си отговорен към собствения си живот ти самият, защото ако ти не намериш и поне зрънце смисъл в битието си, и най-великият терапевт, учител и прозрение, няма да ти помогнат. Затова трябва да се опиташ сам да си отговориш. Има и още нещо, всеки има периоди, в които се чувства изоставен, самотен, нещастен, озлобен, търсещ невъзможни отговори, желаещ какво ли не да се случи ... И това е нормално. Приеми се такъв какъвто си, и това ще е първата стъпка към успокоението ти и към връщането ти към самия себе си. Желая ти успех. И още веднъж: не търси отговори извън себе си; многото говорене на други хора, може да заглуши най-важният глас, този на Сърцето ти Редактирано Юли 22, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 Приятелю Колев, това, което виждам при теб е, че ти си човек с качества и... колкото и парадоксално да звучи, от това е възникнал проблемът! Точно хора като теб - духовни, с качества, добродетели - са много податливи и се превръщат в благоприятна почва за развитието на гордост и тщеславие. Така се е получило и при теб. Още повече че ти си се докоснал и частично си познал благодатта Божия - нещо, което още повече е засилило тази тенденция към самовлюбване - към възгордяване и превъзнасяне на самия себе си. Това е накарало благодатта да се оттегли от теб, защото тя не може да вирее там, където има гордост и тщеславие. Като следствие от това ти си изпаднал в депресия - изчезнало е вдъхновението, появило се е чувството за безизходица, безнадеждност, безсмислие... И най - страшното - чувството за богооставеност! Оттук и неимоверното и непоносимо страдание на душата, което рефлектира и върху физическото тяло. Много хора изобщо не достигат до това, защото не са познали благодатта. Ти обаче си я познал, но поради появилата се самомнителност, си я загубил. Затова твоята болка е толкова голяма... затова се е появило и отчаянието, принудило те да споделиш проблема си в този форум. Отчаянието, унинието е горчив лек за гордите духове! Но ако дозата е прекомерна, може и да те убие! Какво можеш да направиш, за да не се случи това? Пред теб има две възможности: първата е ти доброволно и съзнателно, чрез дълбоко покаяние да съкрушиш сърцето си и благодатта отново да те посети, животът ти отново да придобие смисъл и красота... Ако ти не сториш това, остава да се надяваш на втората възможност - Бог, в Своята безкрайна милост и любов, да ти изпрати огромно страдание, отнемайки ти близък, любим човек, или разрушавайки много сериозно здравето ти, за да съкруши и смири сърцето ти... Моли се, приятелю, Божията благост да те води към спасително за душата ти покаяние! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 Още с влизането в школата при мен започнаха и здравословните проблеми, освен съпътстващите ни други – най-вече неразбирането ни от близките! В началото на моето духовно развитие аз се занимавах с радиестезия и даже бях доста напреднал.Измервах и изследвах действието на билки, кристали и др. и откривах отрицателни геопатогенни и енергийни влияния и търсих начин да ги неутрализирам, защото разбрах, че и при мен ги има! Методите няма да ги коментирам, но разбрах, че това е грешка и не бива да се занимавам с това, защото характера ми е такъв, че трудно се освобождавам от натрупаната негативна енергия! Затова прекратих с тази дейност и съветвам всеки, който се занимава с това добре да се замисли! Имам едно изречение-предупреждение от любим филм "Ако прекалено дълго се взираш в Бездната, Бездната започва да се взира в теб." Толкова е красив света около нас, толкова добри, ценни неща могат да се намерят в него! Учителя не случайно много пъти е съветвал да оставим "злото" и почистването му на Бог. Ние да отваряме прозорците си за слънцето (не за мрака). Това е и лечението - Слънцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 (edited) От окултно гледище започва ускорена ликвидация на кармата и всеки трябва да си плати за всичко от миналото! И който издържи ще се спаси! От енергийно гледище ...откривах отрицателни геопатогенни и енергийни влияния и търсих начин да ги неутрализирам, защото разбрах, че и при мен ги има! Методите няма да ги коментирам, но разбрах, че това е грешка и не бива да се занимавам с това, защото характера ми е такъв, че трудно се освобождавам от натрупаната негативна енергия! Здравей, Колев! 1. Не при всеки ученик на духовна школа започва ускорено изплащане на кармата. Трябва изрично да си си го пожелал. Мен ме предупредиха за това. Не знам дали ще има ефект, ако сега много искрено и с голямо постоянство се помолиш да се намали скоростта на изплащане, така че да имаш възможност да изпиташ и радост от живота. Изплащането на кармата може да става и не чрез страдание, а чрез целенасочен труд в някаква сфера. Тук може да ти помогне вероятно някой добър астролог. Смятам, че книгата "Съдбата като шанс " ти е позната, там в главата за астрология е обяснено. 2.Като си разбрал, че трудно се освобождаваш от натрупана (-) енергия, не е трябвало да спираш заниманията, а да се изчистиш основно и напълно. Именно тези изоставени в тебе натрупвания са причина за болестите на физ. ниво. В школата за прана-лечение, която изучавам и която ми донесе сериозна практическа промяна, има и пояснения за опасностите по духовния път. Основно те са свързани с това, че при работа за духовно израстване е много вероятно да започне събуждането на Кундалини. Ако обаче това е небалансирано поради специфични личностни особености или специфичен подбор на практиките, следват някои оплаквания. Физически може да се стигне до безсъние или пренагряване на тялото. Също до отслабване на тялото и нежелание за движение, залежаване. Възможни са болки в различни части на тялото, високо кръвно налягане, и дори кожен обрив. Емоционални и ментални оплаквания също може да има - раздразнителност и гняв, проблеми във взаимоотошенията, критикарство и липса на толерантност, горделивост и изобщо засилване на отрицателни качества. Възможни са и промени в сексуален план, както и "кармичен синдром" - нещастия и финансови проблеми. Винаги има и начини на премахване на тези странични ефекти. С това мога да помогна като за начало. Ако те интересува нещо конкретно, бих обяснила. Редактирано Юли 23, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Тесаракт Добавено Юли 23, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 Благодаря ви, много сте мили! Всъщност аз не съм очаквал да получа готова рецепта за това, как да продължа в пътя, но ми беше интересно да видя, какво мислите! Сега поне знам, че имам приятели! На някои сигурно ще изпратя л.с., когато имам разположение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 А, че трябва да се „отпусна” малко- да опитвам се да го правя, но вече не съм същият човек от преди години и повечето неща, които преди са ми харесвали вече също не ми носят удовлетворение! Мисля, чене е важно да харесваш всичко, а да го приемаш спокойно и да се чувстваш хармоничен. Не е хубаво да съдим и да имаме претенции. Това във вътрешен аспект. Във външния свят е по-различно. Понякога човек избира по-малкото зло, каквото и да означава това. Т.е. не винаги е добре да се държиш добре и не винаги е зле да се държиш зле. Хората от типа "жертва" понасят и прощават какво ли не, попиляват си здравето и т.н., а полза никаква за никого. Злосторниците се настървяват още повече. Виж, други, които са по-ербап, реагират остро в началото и злосторниците се ограничават. Твърде много зло сме търпяли, вместо да го спрем. На външно ниво и да се владеем, на вътрешно ниво злото се трупа, докато избие в какви ли не проявления. После се жалваме, че сме болни, бедни, озлобени... Говоря съвсем от личен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 23, 2009 Доклад Share Добавено Юли 23, 2009 (edited) ... Не е толкова важно дали причините са кармически или някакви други. Нека да не правим предположения. Човек просто трябва да знае какво иска и да полага усилия да го постигне. Дали и доколко ще успее да материализира външно стремежите си, не зависи само от него. Човек желаещ духовно развитие не би трябвало да се обръща повече внимание на външното, отколкото е необходимо. Истинската борба е вътре в човека. Вътрешната хармония ще доведе и до външната. Депресията е ненужна. Ако на човек му предстои да извърви дълъг път, той може да мисли за дългото разстояние, трудностите и огромните усилия които трябва да положи за да достигне до целта. Но човек може също така да се радва на всяка своя крачка, която го отвежда все по-близо и по-близо. Трябва да се цени малкото – това е пътя към щастието и към успеха. Искаме много и когато не го постигнем се натъжаваме. Също така страдаме за това, което не притежаваме, без да оценяваме това, което имаме, а именно то ни служи като основа за да изградим бъдещето си. Редактирано Юли 23, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 24, 2009 Доклад Share Добавено Юли 24, 2009 ... Не е толкова важно дали причините са кармически или някакви други. (...) Човек желаещ духовно развитие не би трябвало да се обръща повече внимание на външното, отколкото е необходимо. Истинската борба е вътре в човека. Вътрешната хармония ще доведе и до външната. Просто и ясно, с няколко изречения. Каквито и сложнотии да измисля съзнанието ни, причините за всичко са много, много прости. Но не вярваме, все искаме да говорим за кармични дългове, йерархии, школи и т.н... А най-простото не виждаме - в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 24, 2009 Доклад Share Добавено Юли 24, 2009 'Колев' не знам защо, но още след като погледнах първото мнение на тази тема (вчера или онзи ден) в мен зазвуча една песничка която като чух преди време на аудио касета много ме насърчи. Скъсах се да я търся в нета, но открих само текстаВъв вид на HTML : 1. Знам какво ти чувстваш Знам какво ти чувстваш Аз виждам твоя страх, обърканите чувства във твоето сърце. Но искам ти да знаеш, че нямат стойност те. Не мисли за това, защото Аз никога не ще те оставя! Аз съм ти простил за всички грехове. Не спирай да Ме следваш, Не се страхувай ти! Аз ще бъда с теб в твоите дела. Не мисли за това защото Аз никога не ще те оставя! Животът, който съм ти дал, Не могат ти отне. Положил съм печата Си във теб. Святият Ми Дух ти дава сила днес, Безсилен е светът около Теб. Не спирай да показваш Моята любов. Аз ще бъда с теб във твоите дела. Може да пострадаш в битката с греха, Но не мисли за това защото Аз никога не ще те оставя! Текстовете на християнските песни са много насърчителни дори само като поезия да ги чете човек пак е чудесно. Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Керпеден Добавено Март 5, 2010 Доклад Share Добавено Март 5, 2010 Здравей, Пострадалия човешки дух се лекува само от Божествения Свети Дух. Наистина си пострадал зле, но има изход, да знаеш! Изхода е сравнително бърз, много надежден, и проверен през вековете. Православието ни е запазило като нация и като личности, яки, здрави и корави. Не бива да се увличаме от разни чужди учения, щото ще си пострадаме неразумно. Дадени ни са 10-те Божии заповеди. Когато се нарушават ЗАПОВЕДИТЕ, законите човек си страда. Ако нарушиш човешкия, държавния закон ще те санкционират нали - поне глоба ще отнесеш. Ами като нарушиш Божия закон, да не си мислиш че ще останеш ненаказан. Ако си мислиш друго, и не се съобразяваш с това, бездруго ще си изпатиш неприятно. Но това всеки си го решава за себе си! Който възприема ще се спаси от зло и ще живее добре, а неразумния се подиграва и нехае, докле Закона се изпълни отгоре му! Пожелавам на всички вразумяване и очистване . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nonik Добавено Март 6, 2010 Доклад Share Добавено Март 6, 2010 (edited) Здравей Колев,преди доста години аз също бях в подобно положение след счупване на крак(сърцебиене,страх от всичко,треперене),не можех да се позная по принцип съм оптимист и весел човек а изведнъж........,тогава и аз не знам от къде ми дойде мисълта да търся книга за здравето на Петър Дънов(просто някъде вътре в мен усещах че не лекар и алопатична медицина са нужни ),после живота случайно ме срешна с хора които са били в подобно на моето състояние и от тях разбрах за хомеопатията,радиестезията и акопунктурата мога да ти кажа имената на хората които ми помогнаха да изляза от това състояние разбира се и силното желание и вярата от твоя страна.Първо ходих при д-р Найденов от София хомеопат един невероятен човек и лекар(за мен) малко по късно имах наколко сеанса с радиестезиста г-н Иван Тодоров(София) и Даниел(фамилията му не я знам,също от София) той ми помогна с акопунктура и свещеникът от манастира Св.Петка над Бистрица(мир на праха му) и нека не звучи тривиално но разговорите с Бог най много помагат няма по добър лечител от самият Бог.Благодаря на Бог че ме срешна с тези хора,ако проявяваш интерес ще ти напиша телефонните им номера за връзка.Няма полза от лекарствата които взимаш.Аз смятам че най добре се повлиях от акопунктурата,но ти трябва сам да избереш за себе си. Бог да е с теб,здраве и благоденствие! Редактирано Март 6, 2010 от nonik Vrinda 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Март 6, 2010 Доклад Share Добавено Март 6, 2010 (edited) Интересна тема изплува. И интересното е, че правилното лекарство е дадено още тогава от Latina, Azbuki и Borislavil, но човека така и не го е възприел Редактирано Март 6, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.