Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Велина

Кое определя стойността на човека

Recommended Posts

Да ролс ролсройсът на ценностите , на самотния остров не струва нищо нали , неизползваем е ?

А ако ние сме самотен остров, тогава какво?Не губи ли всичко своята ценност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Toзи, които е:

светлина без сенки,

живот без прекьсване,

любов без промени,

знание без грешки и

свобода без ограни4ение -

се ограни4и в 4овешко тяло за да изяви Бог говореики на нашия език.

После плати за нас сьс живота си - на разпятието.

За нас е платено с Исусовата смьрт.

Това определя нашата стоиност.

Затова ние сме безценни и много специални.

:sorcerer::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ролс ролсройсът на ценностите , на самотния остров не струва нищо нали , неизползваем е ?

Себестойността му е голяма.

Но ако собственикът му реши - да направи от него кокошарник, не само ценността, но и

себестойността му ще падне много.

Мисля че те разбрах? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ролс ролсройсът на ценностите , на самотния остров не струва нищо нали , неизползваем е ?

А ако ние сме самотен остров, тогава какво?Не губи ли всичко своята ценност?

Имаме избор да се превърнем в сал или някакво друг плавателен съд, много пъти салът на спасението се оказва бягството от добре ограничените и ясно изразени ценности , които сме си осигурили като уж сигурен път на развитие .Смяната на гледната точка и желанието за промяна на вече установените и застопорени ценности .Ние всъщност работим непрестанно над тях. Непрестанно ги разширяваме и обогатяваме , разчупваме рамките им , отваряме границите . За по- голямото световъзпиемане .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смяната на гледната точка и желанието за промяна на вече установените и застопорени ценности .Ние всъщност работим непрестанно над тях. Непрестанно ги разширяваме и обогатяваме , разчупваме рамките им , отваряме границите . За по- голямото световъзпиемане .

:thumbsup: :thumbsup: Струва ми се, че това може да послужи като добър критерий за "стойността на човека". Както споменаха и други по-горе - човекът е безценен - докато и когато носи в себе си Христос. Може би си струва да се замислим кога и как прекрачваме границата и от безценни ставаме "мъртви" - подчинени на застопорени ценности... Подчиним ли им се, започнем ли да определяме нашата собствена цена и да я сравняваме с тази на другите, да я "повишаваме" и "да се продаваме скъпо", може би сме загубили безценното... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смяната на гледната точка и желанието за промяна на вече установените и застопорени ценности .Ние всъщност работим непрестанно над тях. Непрестанно ги разширяваме и обогатяваме , разчупваме рамките им , отваряме границите . За по- голямото световъзпиемане .

:thumbsup: :thumbsup: Струва ми се, че това може да послужи като добър критерий за "стойността на човека". Както споменаха и други по-горе - човекът е безценен - докато и когато носи в себе си Христос. Може би си струва да се замислим кога и как прекрачваме границата и от безценни ставаме "мъртви" - подчинени на застопорени ценности... Подчиним ли им се, започнем ли да определяме нашата собствена цена и да я сравняваме с тази на другите, да я "повишаваме" и "да се продаваме скъпо", може би сме загубили безценното... :hmmmmm:

Стойност - за кого? Ценност - за кого? В какъв смисъл?

Ценността на еталона за метър е в неговото постоянство.

Ценността на ветропоказател е чувствителността.

Компасната стрелка трябва да се насочва към север. Ценността в него е верността. "Приспособяемият" компас не струва, дори е вреден.

?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ролс ролсройсът на ценностите , на самотния остров не струва нищо нали , неизползваем е ?

Себестойността му е голяма.

Но ако собственикът му реши - да направи от него кокошарник, не само ценността, но и

себестойността му ще падне много.

Мисля че те разбрах? :rolleyes:

За кокошките може да бъде безценен.

Стойността е много абстрактно понятие. Някак си ме подсеща за намерението за притежание и монотонност, поточност. А Бог е многообразие. Понеже съм го приел него за създател, измивам си ръцете и го оставям да бъде и съдник. Избрал съм да бъда наблюдател. Напъвам се да бъда безпристрастен. Сещам се за пияницата носещ Ангела на раменете си в притча на Учителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но ако собственикът му реши - да направи от него [ролса] кокошарник, не само ценността, но и

себестойността му ще падне много.

За кокошките може да бъде безценен.
да :lol:

и все пак, ще е скалъпена работа. А и е конструиран да вози хора.

Ако бях кокошка, предпочитам къщичка от дъски.

Стойността е много абстрактно понятие. Някак си ме подсеща за намерението за притежание и монотонност, поточност.
има такова нещо. Подобно на това парите и енергията са абстрактен еквивалент на конкретните ценности защото могат да се превръщат в "конкретност", в частност в скъпи лимузини или в евтини дървени конструкции.

Бог е многообразие. Понеже съм го приел него за създател, измивам си ръцете и го оставям да бъде и съдник.
Дали Създателят на душите е и Съдникът? Едва ли. Кастанеда също твърди друго.

Избрал съм да бъда наблюдател. Напъвам се да бъда безпристрастен. Сещам се за пияницата носещ Ангела на раменете си в притча на Учителя.
:D

би ли посочил линк към беседата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да се определи всяка стойност, е нужен еталон за сравнение. За нас хората, този еталон е Бог. Когато в мислите, чувствата и делата си се стремим да живеем в хармония с любовта, мъдростта и свободата, нашата стойност нараства, защото се доближаваме до нашия Творец. Пътя на Христос е точно това, пример за повишаване на нашата стойност. Препятствията и проблемите по този път, са изпитанията пред човека, които укрепват неговия дух, воля и вяра. "Аз съм пътя, и истината, и живота".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е линк за притчата на учителя: Да изпълниш Волята Божия

Валентине, понеже цитираш Кастанеда ще ти припомня една случка описана в книгите му. Заедно с дон Хуан се намират в един мексикански град. Там в едно кафе група сираци почистват след посетителите и дояждат остатъците от консумираната храна.

-Жал ми е за тях, понеже не могат да получат образование, добър живот и т.н.- цитирам по памет.

-Жал ми е за тебе-казва дон Хуан- тези деца може би по-лесно ще разберът тайните на вселената. Част от тях в енергийно ниво са ти равни, и дори те превъзхождат.

Дон Хуан се въздържа да оценява хората, които не са негови ученици енергийно.

Пошли ми се струват коментарите със Ролса. На пари ми меришат.

Дон Хуан говори за силата. Как силата избира воина. Как воинът избира да и служи. В горният ми каментар замених силата със Бог. Надявам се ,че ще ми простиш. Замених стойността със отсъждане. Исус Христос според писанието ще дойде да ни съди, т.е. да ни преценява стойността.

При учението на дон Хуан силата преценява какво да ти се даде, а ти трябва да се бориш за това. Когато достигнеш определено ниво на вътрешната си сила, започваш да работиш с енергиите и т.н. Набляга се на личното ти отношение, нагласа, практикуване. Докато не постигнеш определена нагласа на съзнанието и не запазсиш енергия няма нищо да получиш. Сега ти ми кажи, кой е определил тези граници и нива от енергия? Не се ли в тях състои даването на отценка и определяне стойността на човека?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Йерархията винаги е съществувала и съществува независимо от нас , от материалното ни обитание . Нивата , енргийните си съществуват независимо от нас и все пак не ги обитаваме , ние ги съставляваме , ние ги изпълваме по някакъв начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е линк за притчата на учителя: Да изпълниш Волята Божия

ето и един откъс от беседата от която е взета притчата която си цитирал:

Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да взима съзнателно участие във функциите на неговите органи. Не взима ли участие във функциите на човешките органи, тази клетка е мъртва. Щом е мъртва, тя е същевременно вредна за организма.

Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? Много религиозни хора се безпокоят за живота си, за материалното си състояние и мислят, че въпреки тези безпокойства ще постигнат нещо духовно. Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма.

Стойност на нещата

Валентине, понеже цитираш Кастанеда ще ти припомня една случка описана в книгите му. Заедно с дон Хуан се намират в един мексикански град. Там в едно кафе група сираци почистват след посетителите и дояждат остатъците от консумираната храна.

-Жал ми е за тях, понеже не могат да получат образование, добър живот и т.н.- цитирам по памет.

-Жал ми е за тебе-казва дон Хуан- тези деца може би по-лесно ще разберът тайните на вселената. Част от тях в енергийно ниво са ти равни, и дори те превъзхождат.

Дон Хуан се въздържа да оценява хората, които не са негови ученици енергийно.

Май просто му казва да не изпада в съжаление и съмосъжаление?

ето друг пасаж от друга книга на Карлос:

"Дон Хуан обърна хастара на сакото си и ми показа перфектното му качество"

Пошли ми се струват коментарите със Ролса. На пари ми меришат.
замени парите с енергия. Най висшата позната ми енергия е енергията на мисълта-причина.

Ролсът е проявена мисъл за качество в автомобил.

Също е аналогия на човека и живота му, в разговора ми с Ина.

Типично женският възглед за практичността основан на "какво ще кажат хората" е съпроводен с някои предразсъдъци за "човешките цели".

Една моя позната напълно сериозно не разбра иронията в изказването на Пушкин за "ненужността на Евгений Онегин".

За мен практичността според "стандартните човешки критерии" е ограничена.

Дон Хуан говори за силата. Как силата избира воина. Как воинът избира да и служи. В горният ми каментар замених силата със Бог. Надявам се ,че ще ми простиш. Замених стойността със отсъждане.

Нали помниш че има и по-големи от война? Е, има.

Силата не е Бог.

При учението на дон Хуан силата преценява какво да ти се даде, а ти трябва да се бориш за това. Когато достигнеш определено ниво на вътрешната си сила, започваш да работиш с енергиите и т.н. Набляга се на личното ти отношение, нагласа, практикуване. Докато не постигнеш определена нагласа на съзнанието и не запазсиш енергия няма нищо да получиш. Сега ти ми кажи, кой е определил тези граници и нива от енергия? Не се ли в тях състои даването на оценка и определяне стойността на човека?
Сега разбирам гледната ти точка. :rolleyes:

Има нива, има светове, има разумни форми които ги обитават.

Напълно резонно е те да допускат при себе си подходящите.

Какво ще прави човек с незавършено прогимназиално образование в университет?

Най много да мие прозорците.

Исус Христос според писанието ще ... ни преценява стойността.

Да, за Божието царство

еталон за сравнение... Бог

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентине, мозъка е филтър. Всеки приема значението на смисъла който влага в думите. Не може да поеме повече от личната си нагласа. Аз и ти ще виждаме различни неща в едни и същи думи.

Когато мисля за ценни неща се сещам за въздуха, водата, любовта.

Колко струва 10 минути да не дишаш? По-малко от един Ролс ройс? Ти какво избираш? Можеш ли да оцениш въздуха?

Оцени въздуха и водата и след това оценявай човешката душа.

С горните ми постове казах, че съм твърде малък да оценявам хората. И вярвам, че само силата, която ни е създала може да го направи.

Човешкото его завърта всичко около себе си. Лично се чувствам прашинка от вселената. Няма да ти цитирам Кастанеда, Учителя, Буда, Мохамед, Исус Христос или някоя друга велика личност. Ето ти мнението на една прашинка, моето:

МОЛИТВА

Аз често се питам на света дали съм му нужен,

какво бих допринесъл за общото благо?

Да оцелееш в света бих казъл егоизъм е нужен,

и никой не чува те когато говориш му благо.

Поглеждам в очите на хората дълбоки и тъжни

и мъка облива ме черна на тласъци.

Те хората във свойта вселена сами са си важни,

защо да ги будя със мои проблясъци?

Обичам дърветата, животните, птичките,

цветята, водата, пчелите, тревичките,

че те са тъй горди, тъй силни, смирени,

приемат смъртта в красота, извисени!

Смъртта им дава живот на по-силния, приспособимия,

не отнемат тъй на посоки, не убиват за кеф,

не оставят след себе си разрушения, егоистични решения,

не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф.

Когато умират изчезват телата им,

и всяка частичка от тях е във полза,

завещават тази нагласа добра на децата им...

А човекът жесток е, не виждам от него аз полза.

Господи, казват, че измислен си от тези

страхливо чакащи смъртта.

Един въпрос тревожи ме, отговори ми,

къде у хората да намеря доброта?

Да знаеш, че сърдя ти се малко,

предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко.

Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица,

да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица.

Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух,

да пея щастлив всеки миг, всеки ден.

Когато животът отнемеш ми, малкият дух,

да умра знаейки да обичам, благословен.

Сега не намирам голям смисъл в живота

и срам ме е да бъда човек,

защото да убивам ме учат, това е кивота,

алчна смърт да нося на бъдния век.

Да трупам мангизи, машини, богатство,

да складирам успехи, да бъда велик.

Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство,

прости ми , смили се, дай ми пера в този миг.

Защо си ми дал да нося отговорност,

сред глухи и слепи капути носещи смърт?

Копнея, желая птичата волност,

без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"...мозъка е филтър. "

и не само :hypocrite:

има вътре и компас, и еталон, и ветропоказател, и какво ли още не :sorcerer::whistling:

Дал Господ щедро ...

"Когато мисля за ценни неща се сещам за въздуха, водата, любовта.

Колко струва 10 минути да не дишаш? По-малко от един Ролс ройс? Ти какво избираш? Можеш ли да оцениш въздуха? Оцени въздуха и водата и след това оценявай човешката душа."

Много хубави и верни думи icon12.gif

Все пак въпреки че са безценни, ти предпочиташ чистия въздух, чистата вода, нали.

Предпочиташ приятелството, не омразата, нали?

Има и жива вода. Така че оценка може да има и за безценните неща.

"С горните ми постове казах, че съм твърде малък да оценявам хората. И вярвам, че само силата, която ни е създала може да го направи."

:3d_146: ами не ги оценявай тогава

нямам нищо против

"Човешкото его завърта всичко около себе си. "

оценката не е функция на "егото"

Аз често се питам на света дали съм му нужен,

какво бих допринесъл за общото благо?

...

Те хората във свойта вселена сами са си важни,

защо да ги будя със мои проблясъци?

имаш проблясъци със сигурност :thumbsup2:

например на мен си ми нужен, чувствам към теб обич и радост че те срещам тук

Обичам дърветата, животните, птичките,

цветята, водата, пчелите, тревичките,

че те са тъй горди, тъй силни, смирени,

приемат смъртта в красота, извисени!

icon12.gif

Смъртта им дава живот ...не убиват за кеф,

не оставят след себе си разрушения, егоистични решения,

не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф.

:lol::lol:

Когато умират изчезват телата им,

и всяка частичка от тях е във полза,

завещават тази нагласа добра на децата им...

:thumbsup2:icon12.gif

А човекът жесток е, не виждам от него аз полза.
е, недей така. Бог не прави безсмислени работи.

Господи, казват, че измислен си от тези

страхливо чакащи смъртта.

Един въпрос тревожи ме, отговори ми,

къде у хората да намеря доброта?

тук на форума например :sorcerer:

Да знаеш, че сърдя ти се малко,

предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко.

Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица,

да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица.

Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух,

да пея щастлив всеки миг, всеки ден.

Когато животът отнемеш ми, малкият дух,

да умра знаейки да обичам, благословен.

icon12.gificon12.gif

Сега не намирам голям смисъл в живота

и срам ме е да бъда човек...

Да трупам мангизи, машини, богатство,

да складирам успехи, да бъда велик.

:thumbsup: :thumbsup:

Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство,

прости ми , смили се, дай ми пера в този миг.

Защо си ми дал да нося отговорност,

сред глухи и слепи капути носещи смърт?

:lol::lol::3d_146:

"Копнея, желая птичата волност,

без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт."

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората са го казали ПО ДРЕХИТЕ ПОСРЕЩА А ПО УМА ИЗПРАЩА.

Човек с благ характер, с лъчезарно лице,всеотдаен до мозъка на костите си.Кои би направил лошо на един спокоен,незаяждащ се и неотмъстителен човек.Такива трябва да сме всички ние хората.Всеки си има трески за делкане,но по важното е да виждаме своите а не тези на другите/НЕ ГЛЕДАЙ ТРЕСКАТА В ОКОТО НА БЛИЖНИЯ А ПОГЛЕДНИ ГРЕДАТА В ТВОЕТО СОБСТВЕНО/

Благодаря на господ че ме е надарил с такива приятели.От тях се уча и аз и си налагам да спазвам тази поговорка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам търпение да направя точно , това , да се разходя в планината , и да обгърна с ръце някое дърво .

Поне таака би трябвало да стане по план утре. :3d_149:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че никой не може да определи точно стойността на конкретен човек. Защо? Когато излизаме от дома, където и да отиваме, надяваме определена маска /според случая/ и играем определена роля /пак според случая/. Запитвал ли се е някой кога си сваляме маските? А самите ние познаваме ли се? Защо си правим хороскопи? Цял живот се опитваме да опознаем себе си! Дали успяваме? А как да опознаем другия? :3d_133:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Звучи тривиално, но е истина, че когато познаваме себе си, познаваме целият свят.

Стойност има всеки, защото е една малка, но с голямо значение част. Чрез лошото познаваме доброто, чрез тъмнината - светлината, горе - долу и т. н. Докато не се върнем при себе си, т. е. да разберем, че всичко е Едно, че всичко е Любов.... :yinyang::wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като принцип, хората са безценни. И все пак, често чуваме израза: Той/Тя е стойностен човек.

За мен стойността на човека се определя от количеството Светлина, която би могъл да възприеме, да понесе в себе си и да раздава. Има хора - Слънца. Там, където те се появяват, тъмнината се разрежда неусетно, наоколо огрява и всичко се стопля от усмивките им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2:

Макар че според мен стойността има много измерения (за кого? с какво? до колко?) и например не бих казал, че един добросърдечен, но реагирал на тежки ситуации със затваряне в себе си човек ще е по-малко стойностен като от онзи, който раздава слънчевото си настроение. Например: ако първият работи скромно над нещо много важно за цялото човечество и успее, докато вторият създава настроение на хората около себе си, но само толкова? :hmmmmm:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_075:

Много прозрения идват именно в самота. Слънчевите хора, ако го имат и разбирането на самотата, са разбира се, по-хармонични. Но ако го нямат, те могат да си останат повърхностни и даже да се самозаблуждават относно самата си "слънчевост". Спомням си една моя преподавателка в прогимназията когато си отвори устата, все беше, за да произнесе някакъв островърх майтап, обаче... накрая изпадна в много тежка депресия и сложи край на живота си. Тогава много се изненадах, но после видях, че това в психологията е добре известен факт - хора с депресивна настройка могат дълго време да не я изявяват като отчаяно се стремят да правят щастливи другите, докато един ден... Ако бъда правилно разбран - не съм против слънчевостта, само се питам дали е лесно да се разбере кога тя е истинска, дълбинна, трайна, подкрепяща не само околните, но даваща импулс и смисъл и на самия излъчващ я човек... Иначе е възможно външно сериозният и намираш вътрешна радост човек да е по-задълбочен и в някои отношения по-ползотворен за другите, отколкото компенсиращите ниския си серотонин... Е, в края на краищата май всеки си е на мястото... :3d_041:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:dancing yes: А може би стойностен човек може да бъде наречен този, който се е научил да прозира стойността на себе си и на другите без да ги сравнява и измерва по някакви критерии? В примера на Добромир и Силвия може би това ще бъде човекът, който вижда стойността както на хората-слънца, така и на затворените в себе си? :dancing yes: Това може би пък означава, че той може да бъде и слънце, и да се затваря в себе си - а защо не да свети и топли по свой си начин докато е затворен в себе си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Разбира се, и в двете посоки може да се открие "слънчице" и би било добре да се открива! Сравняването между хората е грозно, ако се има предвид противопоставянето на вътрешните им същности, кой е стойностен и кой не - в този смисъл е абсурдно да се постулира! Но сравняването е и безусловно необходимо, когато, след като сме признали неповторимата уникалност и стойност на всекиго в рамките на цялата космична Драма, все пак, когато се касае за конкретни неща, разбираме кой за какво по- си го бива, нали? Може един комплексиран преводач, който не го бива да раздава фойерверки с погледа и присъствието си, да работи толкова качествено насаме, така че като си свърши работата, от тая книга да цитират мисли в своя подкрепа и самите фойерверкаджии! Или също така е възможно той да е благоприятстван в своята работа от уютната атмосфера, създавана от някоя лъчиста домашна персона? Но какво значение има в коя посока ще е сега и в коя после взаимодействието - ясно е, че и двата типа имат своята важна роля; а естествено са най-щастливи онези, които могат да съчетаят и двете отношения:

Щом твориш или умуваш,

по-добре е да си сам;

ала трябва да празнуваш

своя труд пред кръг голям!

Гьоте :thumbsup2:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×