Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Карма, прераждане,...Изход ?!?

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Здравейте! :)

Доста теми са се понатрупали с дискусии за кармата и прераждането. Има и отричане и подкрепа ... Нека в настоящата тема да пишат тези, които подкрепят тези закони, за да избегнем излишни спорове и да развием идеята по нататък, тоест - Как можем да излезем от цикъла на преражданията, в който попада Душата, обусловен от изпълнението на причинно-следствените връзки ?

Логически, намирането на правилен отговор на този въпрос, ще бъде добра предпоставка за тъй нареченото "сливане" с Първоизточника,... което пък се третира по различни, но сходни начини, почти във всички окултни школи, религии и учения.

Темата е вдъхновена от едно мнение на Мона, в което казва:

"За мен лично: преди години знаех и вярвах в прераждането, бях убедена, че има такова, дори и виждах мои образи от миналото ... Всъщност това не ми трябва, не искам да знам коя съм била, искам да знам коя съм сега, животът ми протича сега. Истината е, че нямам нужда от прераждане, не го искам, това е ужасно. Докога така, ако го има? Докато Слънцето се превърне в свръхнова ли? И тогава какво? Ще се преродя и ще се успокоя ли, непомнейки себе си; ако другото име на тази Самсара се нарича Забрава, това е твърде поетичен подход на Господ да пробва стилистичните си умения върху творчеството си ...

Т. е. ако имате нужда да се прераждате, психиката ви ще ви преражда до края на тази Пралая, аз избрах един-единствен дансинг ... "

За излагането на подобни мисли наистина се иска доста дълбоки разсъждения, но как можем да излезем от тази ситуация?

Достатъчно ли е да кажем, "нямам нужда от прераждане" с дълбока психична убеденост ? Дали нещата ще се "уредят" по този начин ? Дали закона на кармата ще ни подмине и кой ще плати "сметката" ни ?

Много е важно човек да се определи и да избере "един-единствен дансинг"...Изключително важно е това осъзнаване (заявка!), но дали това е достатъчно ? Не трябва ли да се определят и правилата на "танцуване" ? Какво, ако сме намерили дансинг, а не можем да го ползваме по предназначение ? ...

Благодаря на Мона за разсъжденията И, защото темата е малко "висш пилотаж" и ако се влезе в дълбочина, дискусии от рода на има-няма прераждане или карма, предполагам ще отпаднат от самосебе си.

В личен план за мен кармата и прераждането са необходимите инструменти (лепилата!), без които е почти невъзможно да се съедини трайно Божествения пъзел... Без тези Закони човек трудно би разбирал Божествения план и замисъл, но всеки има право на мнение и избор. В този ред на мисли се надявам, че в темата няма да се включват хора, които да ни увещават, че подобни закони не съществуват... Нека подобни мнения се насочват към сродни теми и да се дискутира там.

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Напускането на самсара е цел на всички сериозни мистерийни школи на запад /на изток не ги познавам/.

В различните школи и през различно време схемата звучи различно - облечена в дрехата на господстващата религия и маскирана с шарките на съответният пейзаж /необходимост, за да може на спокойствие да работи/.

Но същността е сходна и бавно се променя във времето - кандидата минава през две фази - пречистване на системата си и неутрализация към тази природа, посвещавайки цялата си воля, чувства и мисъл на вътрешната си /по-истинската/ същност. Крайният резултат е освобождаване от самсара. Но за същността на този процес е много трудно да се говори.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В личен план за мен кармата и прераждането са необходимите инструменти (лепилата!), без които е почти невъзможно да се съедини трайно Божествения пъзел... Без тези Закони човек трудно би разбирал Божествения план и замисъл, ..

Kaкто сподели това е Божествен Закон, независимо дали искаме или не. Няма обяснение защо някой хора се раждат с недъзи и проблеми, ако няма карма и прераждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е в наша власт,нито е в резултат от наше желание,излизането от кръга.Някой друг или други преценяват това.Много бих искала да знам какви са критериите.Надявам се,мисъл,чувство и действие,обединени като плод,да са от значение-а дали е така..,и дали е достатъчно.Въртим се в кръг след ехото "Елате при нас!",докато ни кажат "Бъдете с нас!".А кръга понякога главозамайва,а и уморява,и за това се търси изход.Сигурно затова различните учения наблягат на търпението и себевладението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Много теми се събраха за прераждане и карма, какво направихте вие бре хора? : )))

Само си правите карма с тия безмислени диалози. : ))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изходът? Ако в тази тема освен дискусия има място и за скромен опит,то бих искала да ви напиша какво приложих аз и какво продължавам да прилагам.Аз не съм философ и съм взаимствувала прочетено напътствие,но смея да твърдя,че и даде добър резултат.

Авторът е Дийпак Чопра.Книгата е "Седемте духовни закона на успеха",а цитата е от spiralata.

"А как стоят нещата с предишната карма и как­во е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предиш­ната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така - несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселе­на има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от".

Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята кар­ма в по-привлекателно преживяване. Това е мно­го интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да нау­ча от това, което се случва с мен? Защо става та­ка и какво е посланието, което ми изпраща Все­лената? Как да направя опита си полезен за свои­те събратя?"

Постъпвайки по този начин, вие търсите семе­то на благоприятната възможност и после обвър­звате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота, за която ще говорим във връзка със седмия духовен закон на успеха. Това ще ви поз­воли да видоизмените кармата в ново проявле­ние.

Например, ако счупите крака си при спортува­не, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Все­лената?" Може би посланието е, че трябва да по­намалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опи­та си полезен за своите събратя?", може би ще решите да споделите поуките и ще напишете кни­га за безопасния спорт, ще конструирате специа­лни обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.

Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се об­лагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително пре­живяване. Вие всъщност не сте се избавили от кар­мата, ала сте успели да приемете кармичния епи­зод и да създадете от него нова и положителна карма.

Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсе­га на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново изли­зате от нея, вие изпирате постепенно своята кар­ма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.

Всички действия са кармични епизоди. Изпи­ването на чаша кафе е кармичен епизод. Това дейс­твие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната сис­тема на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и жела­нието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съз­нателно да генерирате действителността. Науча­вайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са ево­люционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.

Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същ­ност, така и за всички, повлияни по някакъв на­чин от нея".

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изходът е, да си купите литература по психология, генетика и психогенетика, както аз направих преди години. Тогава ще разберете и осмислите преднаучните и философски понятия "карма" и "прераждане". :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсега на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново излизате от нея, вие изпирате постепенно своята карма или напускате нейния обсег."

Ето го християнския подход. "Не мислете за утрешния ден каква ще ви бъде съдбата, той сам ще се погрижи за себе си. На Мен дайте всичките си проблеми, Аз ще платя всичките ви дългове. Покайте се дълбоко и истински, приемете Ме и греховете ви ще бъдат простени. Който живее в Мене, живее в Отца Ми, защото Аз и Отца едно сме."

Редактирано от braman

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :)

Доста теми са се понатрупали с дискусии за кармата и прераждането. Има и отричане и подкрепа ... Нека в настоящата тема да пишат тези, които подкрепят тези закони, за да избегнем излишни спорове и да развием идеята по нататък, тоест - Как можем да излезем от цикъла на преражданията, в който попада Душата, обусловен от изпълнението на причинно-следствените връзки ?

Логически, намирането на правилен отговор на този въпрос, ще бъде добра предпоставка за тъй нареченото "сливане" с Първоизточника,... което пък се третира по различни, но сходни начини, почти във всички окултни школи, религии и учения.

...

Поздрави.

Ще се опитам да отговоря според възможностите си. Човек може да се освободи от прераждане само временно, до края на настоящия космически цикъл (манвантара), ако е преминал развитието предвидено за този цикъл. В тези случаи той може да остане в състояние на нирвана или да се „слезе“, но вече не воден от необходимостта, а от собствената си воля на физическия или астралния план и да помага за осъществяване на развитието на хората. Доколкото ми е известно, човек осъществил нужното развитие предвидено за определен космически период, не може да продължи развитието си преди и останалата част от човечеството да го е осъществила и космическия период да е завършил. Хората, които са по-напред в развитието си спрямо останалите хора, просто прекарват по-дълго време в надземните сфери (примерно в Девачан), където развитие не може да се осъществи, а човек по-скоро изживява натрупаната от него положителна карма.

Темата е сложна и многообхватна. Засега ще спра дотук.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В Девахан карма не се изживява. Нито пък има положителна такава - това е една човешка приумица, която именно би могла да заблуди, че в по-фините сфери на астрала нещо се изразходва. Относно цикъла - всяко трупане и изразходване се осъществява само в плът, а между плът и плът се случва изразходване, но не на кармичните заряди, а само на личностното съдържание, докато самите кармични заряди се донастройват.

И как може да свързваме човека с трансманвантарен преход след като в паузата между вдишването и издишването на Брама, когато съществува или нищо, или безкрайна сингулярност (общо взето - същото), не би могло въобще да се съхрани каквото и да е в изява. Това е едно тотално завръщане към небитието. Не можеш да изскочиш от него и само да изтърсиш праха от дрехите си...

То и в следващата манвантара въобще не е задължително да има хора, нито души, нито монади... След като започва начисто, Бог може да си разхвърля мислите и волята както на него му е угодно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Девачан е субективно състояние, подобно (но само подобно) на съня. Сънят на сънуващия няма обективна форма извън неговото съзнание. По същия начин и събитията, които човек изживява в девачан, съществуват единствено за него.

Следващата манвантара е продължение на настоящата. Казваш, че Бог може да разхвърля мислите си както му е угодно. Ти можеш ли в два последователни момента да мислиш по съвършено различен начин? Но можеш постепенно да развиваш мисълта си, да я организираш по-точно и постепенно да си в състояние да възприемаш идеи които преди това не си бил в състояние да възприемеш. Сега можеш да кажеш, че Бог е абсолютен, извън всякакви ограничения и не се развива, но тогава това за което говориш не би било Бог, а един неизменен и несъзнателен принцип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре сравняваш Девахан със сън, но пропускаш факта, че там се пренася само онази част, която е разтоварила далеч назад своите тежести. Затова тук няма сънуващ, а само сънувано. Нищо от него, обаче, не би могло да се нарече изживяване, нито събитие. Съзнанието се разтоварва, но субективните му образи по това време нямат никаква плътност и не се ангажират с него, не е осъществена връзка с тях, тя са само нещо като пречупване на светлината, инцидентно от една страна, от друга, зависещи от самата му призма. Но пък именно тази призма тук е в процес на разтваряне и затова не бихме могли да я определеим като творяща лични действителности.

Общо взето, в момента, в който си достигнал Девахан, от теб не е останало нищо, което ти би припознал за себе си. А това, което е останало, не би приело никой образ за истинен. За него въобще не съществуват подобни конкретности.

Сега, в по-долните области е малко по-друго и много по-възможно да решаваш, че са Девахан...

За манвантарата и Бог какво да ти кажа. Аз тях не ги виждам. Но добре виждам, че и ти нямаш подобна възможност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

За манвантарата и Бог какво да ти кажа. Аз тях не ги виждам. Но добре виждам, че и ти нямаш подобна възможност.

Мда :D тъкмо това ми дойде на ум и на мене.

Но това не ви пречи и на двамата да пишете така, все едно че вие сте измислили/създали девах(ч)ан. :P

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[Но това не ви пречи и на двамата да пишете така, все едно че вие сте измислили/създали девах(ч)ан. :P

Прилича на преценка. Но ... от каква позиция го правиш?

Интересно е формулирана темата. "Карма, прераждане, ... Изход?!?"

Интересното е, че една част от хората изобщо не считат, че има такова нещо, като карма. Не считат, че има и прераждане. А от тези, които считат, че има прераждане, една значителна част пък не считат, че това е нещо, от което трябва да се излиза.

Ако сме от тези, които считат, че прераждането е много хубаво нещо и потвърждава безсмъртната същност на човешкото същество, няма какво да обсъждаме, тъй като няма от какво да излизаме. Остава като възможност да считаме, че има карма, тя е свързана по някакъв начин с прераждането, но че трябва да се измъкнем и от двете.

Как?

не е тема за разговорки във форум. Но е сигурно, че има път. Наистина, както сочи vаlentinus, на запад, най- малкото, напускането на сансара е цел на всички мистерийни школи. Но на изток не е по- различно, разбира се. дори и самите термини, които използваме, си идват от изток. Значи и там са наясно с проблема. Бих казала даже, доста по- наясно.

Хубаво ги реди Дийпак чопра. Но изглежда човек сам не може: нито да изкупи кармата си (пътем си създава нова ...), нито да я преобразува (по същата причина, просто не е във връзка с целостта и все нещо ще му убегне, все ще се изхитри да завърже нов кармичен възел, и посл-е пак да го чисти, а после- пак, а след това- пак ... ) Да излезе от кармата? Сам? Та тя си е негово дило! Такова излизане си напомня за барон Мюнхаузен и излизането му от блатото!

Сещам се за: "Аз съм Пътят и Истината и Животът" и "Никой не дохожда при Отца ми, освен чрез мен". Но това са много привични думи, които извън пряко, дълбоко и истинско приложение нямат никакъв смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако има прераждане, то в него трабва да фигурира и умирането, тоест - не всичко остава непокътнато. Някаква част от човека умира, друга остава да живее в света. А за изхода е интересно - би следвало след осъществяването му, да липсва прераждане, карма и умиране, но тогава трябва да има такъв човек, в който да липсват частиците причиняващи прераждането, умирането и кармата. А как става пречистването на тези частици, това вече е друг въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прераждаме ли се всъщност? За хората на Земята денят и нощта се сменят, но в действителност дори и децата знаят, че това е просто илюзия породена от взаимодействието на Слънцето и Земята и положението в което се намираме на последната. Значи съществува позиция (нямам предвид в пространствен смисъл) в човешкия организъм, от която прераждането не съществува. Всъщност какво представлява въплъщаването от гледна точка на душата? Та тя през цялото време си остава незасегната на своя собствен план. Тя не уплътнява самата себе си за да слезе до материалния план, а просто изработва необходимия инструмент/тяло за взаимодействие с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

За манвантарата и Бог какво да ти кажа. Аз тях не ги виждам. Но добре виждам, че и ти нямаш подобна възможност.

Мда :D тъкмо това ми дойде на ум и на мене.

Но това не ви пречи и на двамата да пишете така, все едно че вие сте измислили/създали девах(ч)ан. :P

В действителност е точно така – човек сам си създава Девачан изживяванията. Разбира се не говоря от опит, а пиша това, което съм прочел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :)

Доста теми са се понатрупали с дискусии за кармата и прераждането. Има и отричане и подкрепа ... Нека в настоящата тема да пишат тези, които подкрепят тези закони, за да избегнем излишни спорове и да развием идеята по нататък, тоест - Как можем да излезем от цикъла на преражданията, в който попада Душата, обусловен от изпълнението на причинно-следствените връзки ?

Логически, намирането на правилен отговор на този въпрос, ще бъде добра предпоставка за тъй нареченото "сливане" с Първоизточника,... което пък се третира по различни, но сходни начини, почти във всички окултни школи, религии и учения.

........

........ но как можем да излезем от тази ситуация?

Достатъчно ли е да кажем, "нямам нужда от прераждане" с дълбока психична убеденост ? Дали нещата ще се "уредят" по този начин ? Дали закона на кармата ще ни подмине и кой ще плати "сметката" ни ?

Много е важно човек да се определи и да избере "един-единствен дансинг"...Изключително важно е това осъзнаване (заявка!), но дали това е достатъчно ? Не трябва ли да се определят и правилата на "танцуване" ? Какво, ако сме намерили дансинг, а не можем да го ползваме по предназначение ? ...

Както сподели и Станимир не говорим от опит, а това, което сме прочели. И на тази основа всеки си гради своите предположения, защото истината ще я открием там, в отвъдното. Но, доколкото разбирам въпроса на Никола, той е свързан с това, какво бихме могли да направим докато сме тук на Земята, за да се прераждаме по-малко, поне аз така го тълкувам. И в тази връзка ще се опитам да отговоря.

Душата се преражда на Земята, докато се изчисти кармично. Тоест, докато се разплати и с всяко следващо прераждане трупа все по-малко нова карма за изчистване. Ако е възможно да не трупа би било най-добре, но едва ли има някой толкова непогрешим. Проблемът е, че не знаем кога точно и как трупаме карма, защото не познаваме добре така наречените "божествени закони". Тук за ориентир могат да ни служат Ученията и словата на Учителите. Но и те не могат да ни помогнат, ако ние съзнателно не действаме според техните напътствия. Затова всеки си носи своята лична отговорност и си върви своя път на еволюционно развитие с различна скорост. Никой няма да плати сметката ни, защото там горе ние оставаме насаме със своята съвест, а казват, че по-строг съдник от нея няма.

Добре би било тази съвест да я слушаме и тук, докато сме на Земята. Изходът е в нейна власт, така мисля аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сещам се за: "Аз съм Пътят и Истината и Животът" и "Никой не дохожда при Отца ми, освен чрез мен". Но това са много привични думи, които извън пряко, дълбоко и истинско приложение нямат никакъв смисъл. :thumbsup: Благодаря,Багира!Отговори на въпросите ми.А някак много ми се иска изхода да е без страдание!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Роси, присъединявам се към твоето тълкуване и коментар след това.

Но на мен ми стана интересно това:

...

Много е важно човек да се определи и да избере "един-единствен дансинг"...Изключително важно е това осъзнаване (заявка!), но дали това е достатъчно ? Не трябва ли да се определят и правилата на "танцуване" ?

...

Никола, възможно ли е да изберем/заявим един-единствен, т.е последен "танц"? Аз може много да искам и да спазвам нужните правила на "танцуване", но ... все още да съм на много ранен етап в "танците".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Явно тази метафора се оказа подходяща.

Аз се чудя друго: при условие, че има толкова недовършени неща тук, на тази земя, за какво ми е онзи свят и sи мисля за него, защо мислим затова? Кой е разумният отговор?

Кой мисли за нас, освен самите нас?

Светът преди и светът напред?

Нека всеки изпълни човешките си потребности и задължения, тогава да спекулира с темата за отвъдното ...

Макар, че от опит знам, това е толкова сложна и трудна тема за всеки, тук всеки говори за нея, все едно ежеднвевно общува с другия свят. Честно да ви кажа, никой не мисли за вас, за вашите проблеми ...

Има други светове, да - но те нямат нищо общо. И в това е иронията. Много хора не са го разбрали. И на никого не му пука кой е българин, сърбин, швед или южноамериканец ...

Ако нещо се изпълнява, то е друга воля - спомнете си за 0 градуса на земната ос :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да ... Кришна също съветва Арджуна да изпълни своя дълг докрай. За съжаление може доста да се спекулира на тема тълкуване на понятието дълг. И като се освободим, във вечно блаженство ли ще се затъркаляме?

Ето така човек от своята си камбанария определя въпросите си, според отговорите, които сам може да даде. То, обаче, може да се окаже, че има съвсем други въпроси.

Та работата няма край. И приказките на Шехерзада се точат, точат, докогато разказвачката реши, че трябва да продължат. И ние така- като Шехерзада- все си намираме- я недовършена, я нова работа, да продължи още малко захласа ни ... Възможно е нещичко от нас да знае, че извън този захлас има още повече работа ... Я да си седим тук! Хем изглеждаме достатъчно заети, хем всъщност не сме чак толкова много ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е как да се освободим от преражданията и може би от кармата, но всъщност не е ли прекрасно, че човек може да създава карма? Или предпочитаме художникът да не рисува или музикантът да не свири, защото картината или мелодията може да не се харесат на Бог поради несъвършенството си. Да, но ние ще ставаме все по-добри и по-добри и в случая с кармата ще сътворяваме все по-красива и по-красива действителност (да действителност, а не илюзия) която с течение на времето ще се превръща във все по-пълно изражение на Божествената безпределност. Някои разбира се в „скромността“ и „смирението“ си искат да постигнат (да се слеят с) абсолюта и то напълно съзнателно тук и сега или пък в близкото бъдеще (а от гледна точка на вечността всяко бъдеще е близко). Всъщност човешкото развитие може да завърши само ако приемем, че някога е започнало. Ако сме били създадени, ще бъдем и разрушени – това е закон. „Сливането с Абсолюта“ може да стане, но само частично. С какво съзнание ще приемем безграничността в нейната цялост? Разполагаме ли с такова? Не е ли целта на разширяването на съзнанието и неговото еволюиране именно да можем да възприемаме Божественото все по-цялостно и с нарастващо разбиране? Но да, ние милиарди години сме развивали съзнанието си и в един момент то изведнъж става безпределно и готово да възприеме и да се слее с Абсолюта. Човек който за определен космически период се въплъщава в дадена форма следва да се освободи от тази форма, да я надрасне, след като дотогава тя го е пазела като майка нероденото си дете, осигурявала му е всичко, но в един момент тя се превръща в ограничение и му става тясна. Но с това развитието не спира. Роденият за един по-висш свят човек не знае всичко и в още по-далечното бъдеще и този нов свят ще се превърне в ограничение по подобие на стария. Всичко около нас ни показва това, но ние търсим абсолютно освобождение в подкрепа на което нямаме нищо в заобикалящия ни свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само когато се освободим от кармичния закон, ще можем истински да използваме неговата сила и възможности, за едно висше творчество. Давещия се трудно може да разбере за силата на реката, която може да бъде впрегната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ха, че именно давещият се има представа за силата на реката, която го е завлякла, а не този, който стои на брега, гледа спокойната повърхност и му се струва, че водата е почти неподвижна.

Аз си мисля подобно на Станимир:

ние милиарди години сме развивали съзнанието си и в един момент то изведнъж става безпределно и готово да възприеме и да се слее с Абсолюта. Човек който за определен космически период се въплъщава в дадена форма следва да се освободи от тази форма, да я надрасне, след като дотогава тя го е пазела като майка нероденото си дете, осигурявала му е всичко, но в един момент тя се превръща в ограничение и му става тясна. Но с това развитието не спира. Роденият за един по-висш свят човек не знае всичко и в още по-далечното бъдеще и този нов свят ще се превърне в ограничение по подобие на стария. Всичко около нас ни показва това, но ние търсим абсолютно освобождение в подкрепа на което нямаме нищо в заобикалящия ни свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×