Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
En_U

Хора / Деца ИНДИГО...,

Recommended Posts

Значи, поразчетох се из нета за децата индиго, и според различните описания и критерии, които се дават на повечето места, имам доста големи съмнения че и аз съм Индиго... Бих искал да ви попитам дали сред вас няма такива или познавате други такива хора, защото много искам да се срещна със някой, който наистина е такъв, да видя по какво си приличаме и дали мога да си потвърдя съмненията... Освен тук, можете да ми пишете и на ЛС... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи, поразчетох се из нета за децата индиго, и според различните описания и критерии, които се дават на повечето места, имам доста големи съмнения че и аз съм Индиго... Бих искал да ви попитам дали сред вас няма такива или познавате други такива хора, защото много искам да се срещна със някой, който наистина е такъв, да видя по какво си приличаме и дали мога да си потвърдя съмненията... Освен тук, можете да ми пишете и на ЛС... :)

Зравей инигово дете - добре дошъл:)

споре мен всички деца родени след 2001г са ...едно стъпало напред...

а от 2007г насам почти всички по/на пренали душици масово се прераждат /предимно тук на балканите/ и доста от тези малчугани/повечето/ според мен са "индигови", " слънчеви" ... както щеш ги наречи :)

а за критериите - те просто ...светят ... :)

аз им викам слънчовци

поздравки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че у всеки от нас има дете, скрито, но е време да го осовободим от оковите на сивите, суетни разбирания на обществото.... :3d_163::whistling:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата индиго.

Това са деца, които се раждат с развити способности, стигащи до индиговия цвят - шеста чакра.

Деца индиго са се раждали и ще се раждат винаги. Рядко явление са кристалните деца, те изиграват ралята на всемирните учители, като Буда и Иисус.

Напоследък доста често срещам индигови, били те по рождение или развили в последствие своето индиго.

Съществуват хиляди техники за развиване на способностите, но е необходима предпазливост, за да не стават разните му там бели, а за да има предпазливост отново е нужно познание.

Тук във форума присъстват много индигови, но нека всеки да познае себе си.

В сайта "Колибка" има хубави филми за децата индиго.

Лично за мен един от идеалите за индигови човеци е Никола Тесла.

За да се изкристализира който и да е цвят е необходимо страдание, защото само то може да те накара да прибереш изпъчените си от гордост гърди, а както знаем енергията не може да се застои в изпъчените гърди и бяга от тях. Това е простият принцип на енергообмена на вътрешно-външния ин и ян поток.

Бъдете здрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто и Любовта са Добро и Любов, без значение как ще ги наречем. Хубаво е да не забравяме, че друг не може да прояви Любовта и Светлината вместо нас. Те трябва да се проявяват от всички. Обявяваме индиговите деца за различни - това говори зле за нас, защото изразява липсата на вяра, че ние можем да станем проводници на Любовта и Светлината. А ние можем. Не го ли правим, колкото и да говорим за индиговите деца и за бъдещето, ние не само че не помагаме за постигането на това бъдеще, но и го възпрепятстваме. Не е достатъчно просто да се оставят индиговите деца да разкрият естествения си потенциал - ние трябва да развием своя, защото ние създаваме средата в която те се развиват и ако ние не сме проводници на Любовта и Светлината, това означава, че поставяма върху тези деца тежест, която може да се окаже прекалено голяма.

Много Учители (вкл. Беинса Дуно) обявяват периода след 1975 г., като период през който ще влязат във въплъщение относително по-голям брой сравнително напреднали индивидуалности. Б. Дуно споменава, че много от "тогаващните ученици" (тези от неговото време) ще се въплатят отново през този период. Освен това, краят на века е период, когато Земята попада под влиянието на нови лъчи. Религиозната отдаденост и заслепението на фанатизма отстъпват място на реда и закоността, като външна проява на справедливостта. Такъв преход разбира се не може да се осъществи за няколко години, но той е започнал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доброто и Любовта са Добро и Любов, без значение как ще ги наречем. Хубаво е да не забравяме, че друг не може да прояви Любовта и Светлината вместо нас. Те трябва да се проявяват от всички. Обявяваме индиговите деца за различни - това говори зле за нас, защото изразява липсата на вяра, че ние можем да станем проводници на Любовта и Светлината. А ние можем. Не го ли правим, колкото и да говорим за индиговите деца и за бъдещето, ние не само че не помагаме за постигането на това бъдеще, но и го възпрепятстваме. Не е достатъчно просто да се оставят индиговите деца да разкрият естествения си потенциал - ние трябва да развием своя, защото ние създаваме средата в която те се развиват и ако ние не сме проводници на Любовта и Светлината, това означава, че поставяма върху тези деца тежест, която може да се окаже прекалено голяма.

Много Учители (вкл. Беинса Дуно) обявяват периода след 1975 г., като период през който ще влязат във въплъщение относително по-голям брой сравнително напреднали индивидуалности. Б. Дуно споменава, че много от "тогаващните ученици" (тези от неговото време) ще се въплатят отново през този период. Освен това, краят на века е период, когато Земята попада под влиянието на нови лъчи. Религиозната отдаденост и заслепението на фанатизма отстъпват място на реда и закоността, като външна проява на справедливостта. Такъв преход разбира се не може да се осъществи за няколко години, но той е започнал.

не виждам лошо да има в признаването святоста на някого

всички щем не щем, волю не волю сме различни, но сме и част от Едно

а камакът си тежи на мястото индигов или не:)

Мир и Любов братко, празник е днес :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Къде мога да прочета нещо повече за Индиговите деца? Чувал съм, че Учителя е казвал, че през 1975 г. ще се родят напреднали души и това са индиговите деца. Нищо повече не знам, а това е моята рожденна година. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Къде мога да прочета нещо повече за Индиговите деца? Чувал съм, че Учителя е казвал, че през 1975 г. ще се родят напреднали души и това са индиговите деца. Нищо повече не знам, а това е моята рожденна година. :)

"Децата на новото хилядолетие" на Каролина Хеенкамп!!!В момента чета втората книга - много е интересна и горещо я препоръчвам! :3d_015:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля,че индиговите деца са толкова близо около нас и може би точно заради това не ги виждаме.Мисля също че не всички са с явно изявени дарби,(това което ни се представя е малко шаблонно според мен)но въпреки това те са навсякъде.

Имам една приятелка ,която е 30 годишно дете с невероято любопитни очи все още живееща в приказките,усмихната и лъчезарна за която съм убедена,че носи дъха на новото време,някак си интуитивно го усещам.Дори малката и 3 годишна дъщеричка носи тоя дух ...

Просто когато общувам с тях все едно се намирам на друго място :)

...и това място е страхотно....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм индигово дете, въпреки че отдавна не съм дете. Като попаднах на информация за тези деца, първо познах сина си в тях. Но не. Като продължих да чета, установих някои прилики, но и много разлики между него и индиговите. И все повече познавах себе си. Остава да си направя кирилианова фотография да се убедя. Има ли някъде такава в БГ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, в София на две места. Мога да ти дам адресите, ако искаш. Но по-евтино е да помолиш някой, който може да вижда аурата на хората, да ти каже какъв цвят преобладава в твоята :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Децата на новото хилядолетие" на Каролина Хеенкамп!!!В момента чета втората книга - много е интересна и горещо я препоръчвам! :3d_015:

И аз в момента чета втората книга. Попълних тестовете в първата книга и се уверих за кой ли път (чела съм и други книги по въпроса), че дъщеря ми си е тъмно индигова. Книги от този род много ми помагат практически във взаимоотношенията с детето. Когато ми дойде много нагорно и забравя да "навляза навътре" в себе си и да потърся решение на проблема, винаги намирам отговор в тях. Жалкото е само, че в България все още не съм чула някой професионално да се замисли за нашите индига, за тяхното образование и развитие. Налага се сами да се справяме посредством единственото оръжие - любовта, да се правим, че не виждаме схематичния подход към децата в училище, с риска в един момент децата ни да се сблъскат със сериозни проблеми в обществото. :3d_063:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е гадното че много хора са си със "старите" мозъци и ни смятат за: странни, луди, глупави, ненормални, бавни и какво ли още не. Например аз вече наистина взимам да се депресирам защото всички ме намират странен, а досега никой не ми е казвал че съм нормален така че почвам да мисля че няма индигота а просто някакви душевно болни които имат искривен поглед към реалноста като навсичкото отгоре се подкрепят и залъгват един друг че не са луди. Представете си че индиготата са хората в една лудница - всеки мисли другия за нормален и си има твърдо становище да вярва в това а отстрани погледнато всички са луди. Просто идниготата сме много и някои хора не могат да приемат че може да съществуват толкова много душевно болни и им измислят някво оправдание.

Тва беше моята теория и се признавам за ненормален сред тези които ме определят като такъв и нормален сред тези които са твърде малко на брой за да съм сред тях.

Ако не сте ме разбрали няма да се очудя малко ми е трудно да изказвам това което мисля по писмен път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

VoodooHack, говориш за луди, болни и т.н. Обикновено лудите се смятат за душевно болни а до сега никой лекар /психиатър/ не е могъл да обясни къде е тази душа която лекува ;) .

А относно това за каво те смятат другите ами другите са отражение на нас самите и обикновено в тях проектираме страхове, любови и какво ли не. Един умен човек е е казал "адът това са другите" но когато стигнем мир със себе си ставаме и хармонични с другите........знам, че не е лесно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е гадното че много хора са си със "старите" мозъци и ни смятат за: странни, луди, глупави, ненормални, бавни и какво ли още не. Например аз вече наистина взимам да се депресирам защото всички ме намират странен, а досега никой не ми е казвал че съм нормален така че почвам да мисля че няма индигота а просто някакви душевно болни които имат искривен поглед към реалноста като навсичкото отгоре се подкрепят и залъгват един друг че не са луди. Представете си че индиготата са хората в една лудница - всеки мисли другия за нормален и си има твърдо становище да вярва в това а отстрани погледнато всички са луди. Просто идниготата сме много и някои хора не могат да приемат че може да съществуват толкова много душевно болни и им измислят някво оправдание.

Тва беше моята теория и се признавам за ненормален сред тези които ме определят като такъв и нормален сред тези които са твърде малко на брой за да съм сред тях.

Ако не сте ме разбрали няма да се очудя малко ми е трудно да изказвам това което мисля по писмен път.

Ако си достатъчно индиго, сигурно изпитваш добри чувства към хората около себе си. Тогава - подавай им толкова от себе си, колкото могат да смелят, за да продължат комуникацията с теб.

Също както добрата майка храни детето си всеки ден по малко, а не го натъпква наведнъж с храната за цял месец.

Имам наблюдения, че на някои такива хора им е приятно да учудват и шокират другите. Те има да поработят върху характера. За момента не изпълняват предназначението си цялостно.

Какво да се прави - всички се учим на търпение и усет за точната мярка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си достатъчно индиго, сигурно изпитваш добри чувства към хората около себе си. Тогава - подавай им толкова от себе си, колкото могат да смелят, за да продължат комуникацията с теб.

Също както добрата майка храни детето си всеки ден по малко, а не го натъпква наведнъж с храната за цял месец.

Имам наблюдения, че на някои такива хора им е приятно да учудват и шокират другите. Те има да поработят върху характера. За момента не изпълняват предназначението си цялостно.

Какво да се прави - всички се учим на търпение и усет за точната мярка.

:)

Има и друг момент-иска ти се да помогнеш, да разкажеш, ама хората не са готови и не могат да разберат. Тогава идва огорчението, но то е полезно, защото те учи точно да преценяваш къде, колко и какво... Да не пилееш енергията си.

Е, трудничко е, защото си обречен да си сам, но пък в тази самота има други неща, които чакат да бъдат открити... :angel:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си достатъчно индиго, сигурно изпитваш добри чувства към хората около себе си. Тогава - подавай им толкова от себе си, колкото могат да смелят, за да продължат комуникацията с теб.

Също както добрата майка храни детето си всеки ден по малко, а не го натъпква наведнъж с храната за цял месец.

Имам наблюдения, че на някои такива хора им е приятно да учудват и шокират другите. Те има да поработят върху характера. За момента не изпълняват предназначението си цялостно.

Какво да се прави - всички се учим на търпение и усет за точната мярка.

Добрите чуства отдавна са се изпарили поради причината че днешните "бебета" се разждат със зъби и хапят "майките" си. Тъй като много хора в наше време са зли, алчни, подли и т.н. няма как и немога да се опитвам да им правя добро и вобще да се държа добре с тях. Опитах се да поддържам неутрални и пасивни отношения към всички, но не хората си ме мразят и те незнаят защо, не че аз знам точната причина де. Вече ми се е изпарила всякаква надежда и вяра, че мога да накарам някой да е по-добър като му правя добро, сега изпитвам страшна ярост към всички които претендират, че знаят защо са живи а всъщност не знаят. За 3 години съм си добил нужния житейски опит и съм абсолютно сигурен в това. Повечето възрастни ме хвалят че съм се бил държал много зряло и прочие а глупавите на моята възраст и дори по-големи ме мислят за глупав и по-лошо. А и може да кажете че съм ненормален, но не ми се живее поради това че не намирам смисъл в живота, живея само заради хората които обичам от страх да не ги нараня, казвам ви няма смисъл в тая цялата работа. Чисто и просто колкото и банално да ви звучи ми се ще всичко живо да се нагъта както се казва и да се свърши цялата тази гадост наречена живот :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://more.info.bg/article.asp?topicID=173&issueID=2385

Моя близка ми разказа за семинари, провеждани в София и Пловдив, а доколкото виждам от горното интервю, също в Бургас и Варна.

Дали още някой може да сподели впечатления?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добър ден! :)

Иска ми се да питам? - какво като си индиго? - по-малко смъртен ? - малко повече специален?

Аз отговорям напълно на тестовете(чак се развълнувах), но не се чувствам различна. Да си индиго или слънчоглед или дете чудо не е ли клише което ти слага рамка? Аз необичам рамките :rolleyes: Обичам промените, обичам да се преливам от едно състояние в друго.....дори от това да ме заболи.....обичам да обичам :) и не ме интересува дали ми отговарят със същото т.е неочаквам някои да прелива от любов, от което си спестявам драмата.аааа, живота си е хубаФФФФФФ!!!

Опитвам се да не се взимам насериозно, да не съдя, ако някой според мен е сбъркал.....

Деца индиго? всички деца са прекрасни...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз бях чела статия за кристалните деца и отговарях на повечето от описанието,за други отговарям на някой неща за индиго,но уви не съм нито едно от тях,а те са ми модел за подражание,но не съм като тях.Разбрала съм,че всеки човек има всички качества,но някой са повече проявени,а други повече затапени и в зависимост от ситуацията или излъчванията покрай нас проявяваме определени качества.

Била съм подвластна на лошото и знам,че когато това стане, всичко добро може да се обърне към лошо и обратното.

Постовете ми напомнят за книгата на Майкъл-Нютън Джон в която идват пациенти със мисълта,че са стари души,а се оказва,че не са,може би заради желанието на всеки да е по-напреднал духовно(не искам никого да обидя и се извинявам ако засегна някой)

Много деца индиго са смятани за аутисти(не за луди),а хората,които развиват потенциалът си са наречени луди от хора,които са материалисти и не разбират(говоря и от личен опит,понеже не се крия)дори знам,че има хора,които се влиаят от чуждото мнение пред хора уж не разбират и после идват при теб"-Обясни ми това,на мен ми се случи това,случвало ли ти се е..)И за тези които познават хора,които да преживяват или са преживяли това,което и вие-"-значи трябва да е някаква особена лудост,която да обхваща хиляди хора"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерих качена първа част на Децата на новата ера - Каролине Хеенкамп

Искрено препоръчвам на всички...

И тук също.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да се напътстват поне в началото. Индигови, хм може и така да се нарекат добре. Общото между тях е че чустват духовното в себе си, не от време на време, а постоянно и навсякъде. Понякога създава притеснение това, тъй като днешния свят е все още много материален и изцяло подвластен на Егото. Т.е всеки служи на своето его или на егото на някой друг.

Та така, индиговите деца дори да се опитват да обяснят това, е трудно, тъй като хората не проумяват защо са тука. След години тези индигови хора ще са многобройни, но самия свят ще е различен. Тогава днешният масов човек ще е единица и ще е отпъден. Всяко индиго знае за какво говоря, нека го провери в себе си.

И тъй като са носители на духовното, то трябва всячески да се отстоява. Това е голямото предизвикателство за младата душа индиго - да тръгне по лесния път надолу или да поеме към Светлината. Изпитание е. Не се допуска душа току тъй наготово да вижда.

Затова искам да дам някои съвети на младите индиго. Статии и материали са по-маловажни от това което е в душата. Първото което е, че не са сами и Светлината винаги следи за тях и ги направлява. Милее, тръгнат ли в лошата посока. Затова нека устояват добрината в себе си. Нека не слушат Егото (вътрешния глас) в себе си. Щото то винаги е заето с мисли за миналото и мисли за бъдещето. Да не му обръщат внимание и само да го наблюдават. Едва когато го преодолеят ще имат много отговори на различни въпроси. Нека да не се стремят да се покажат на обществото, щото е пак от егото, нека са по скрити.

Да се научат на молитва. Не всеки е дорасъл да проникне отвъд завесата. И са слепи хората за това 'тайнство' живота. Лишен от вяра човек е безполезен дори на себе си. Затова нека изградят дълбока вяра в себе си. Постига се. Нека се стремят към Висшата Светлина, тъй като искайки онова от което се нуждаем, дава ни се. Мъдроста е крайната цел. Това е. Оттам насетне всичко е в тях. Но тогава ще са други, тогава Светлината ще ги води. Нека поработят.

Но сега доста души се лутат, учения много, информация много. И да се обърка човек само. Нека всяко нещо което мине през нас го проверим, дали е тъй. Като се запитаме ще си отговорим, дълбоко в себе си.

След години хората носители на духовното няма да са единици. Но света ще е по друг, ще бъде в съответствие с природните закони. Броят на вегетарианците ще продължи да се увеличава, левичарите ще са мнозинство. То и повечето от индиговите деца са левичари.

Та нека поработят индигото, щото е трудно да се вместят в днешния свят. Сам по себе си те го отхвърлят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та така, индиговите деца дори да се опитват да обяснят това, е трудно, тъй като хората не проумяват защо са тука. След години тези индигови хора ще са многобройни, но самия свят ще е различен. Тогава днешният масов човек ще е единица и ще е отпъден. Всяко индиго знае за какво говоря, нека го провери в себе си.

И тъй като са носители на духовното, то трябва всячески да се отстоява. Това е голямото предизвикателство за младата душа индиго - да тръгне по лесния път надолу или да поеме към Светлината. Изпитание е. Не се допуска душа току тъй наготово да вижда.

:thumbsup::)

Наистина е по-добре 'индигото' да си мълчи за това, което вижда. Рискува да го окачествят като :1eye::whistling::harhar: Но пък наистина не са сами.... :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека не слушат Егото (вътрешния глас) в себе си. Щото то винаги е заето с мисли за миналото и мисли за бъдещето. Да не му обръщат внимание и само да го наблюдават. Едва когато го преодолеят ще имат много отговори на различни въпроси. Нека да не се стремят да се покажат на обществото, щото е пак от егото, нека са по скрити.

По отношение на егото, има цяла тема. Аз там бях решил да пиша - не знам дали ще го направя, защото толкова много неща се изписаха. Аз лично не виждам проблем точно в аз-а, а в неправилното му проявяване, но тъй като тук много хора под его разбират други неща, близки до егоизма, не мога да кажа, че ако се разбира това, твърдението е грешно. Всъщност, ако разбираме под его това, което е заето централно именно с миналото и бъдещето, а не с настоящето, бих се съгласил.

А по отношение на вътрешния глас, Петър Дънов е дал следното - има сърце, душа, ум и дух. Това, което трябва да се слуша, са душата и духът, сърцето и умът може да подведат, ако не са в хармония с тях. Проблемът за слушането на вътрешния глас е сложен, защото има нещо в нас, на което не е необходимо да се поддаваме, но същевременно е трудно да се каже дали гласът, който трябва да слушаме е вътрешен или не. Струва ми се, че темата е твърде сложна за засягане. Най-малкото, не може да се каже, че гласът на Любовта, например, се възприема като външен глас. Това не го казвам като критика, а само за да не се получи някакво объркване от горния пост. Естествено, ако има различни мнения по въпроса, пишете.

Петър Дънов също споменава, че трябва да се научим да разпознаваме различните духовни влияния върху нас. Според Ориген, например, ако попаднем под влияние, например, за това с какъв тип дух сме се свързали можем да съдим донякъде по това дали той ни дава възможност да изберем да направим това, което правим, като свободно действие. Един добър дух дава свобода на действие по такъв начин, че той всъщност никога не ни заставя да направим това, което правим, а ни го дава като един възможен избор. С други думи, доброто винаги ни поканва, но никога не ни заставя. Никой не може да ни застави да бъдем добри. Ние сами трябва да си го изберем. От друга страна, това не бива да намалява нашата решителност.

Бих желал да дам следния цитат:

"Свободата е порядък - никога не безпорядък и човек трябва да има пълна свобода, както външно, така и вътрешно; без свобода няма яснота; без свобода не можете да обичате; без свобода не можете да намерите истината; без свобода не можете да надскочите ограниченията на ума. Трябва да имате свобода, трябва да я желаете с цялото си същество. Когато направите това, ще разберете какво е порядък - а порядъкът не е следването на определен модел или форма, той не е резултат от никакъв навик.

Без свобода има само безпорядък."

Дж. Кришнамурти

По същата логика, мисля, че най-важно е не само да се търси свободата - в никакъв случай обаче не да се изисква - а и тя да се дава на другите. Именно затова пътят към нея не минава през нейното изискване, защото изискваме ли от другите, заставяме ли ги за нещо, ние отнемаме тяхната свобода. Това е лична добавка.

Да, мисля, че това да поставят вътрешното душевно изживяване над това, което може да се прочете е добър съвет. Не знам дали това ще е от полза на когото и да било, но ако мога да кажа едно нещо в добавка, то е да не се съмняват в това, в което вярват. Не винаги знаем точно до какво води, но понякога, дори и да ни се струва, че то не ни е завело в правилната посока, това не е така. Ако посоката не е правилна, това е по други причини, защото явно са се намесили повече фактори. Лично аз в каквото съм вярвал винаги е давало добър резултат. Много често - във форма, която известно време съм възприемал като отрицателна. Чак след известно време съм оценявал това. Мисълта ми е да не се отказвате преждевременно от това, което следвате.

Петър Дънов казва, че ние ядем плодът, който не можем да консумираме, защото сме счупили черупката му и че всъщност можем да продължаваме да ядем от този плод, но не трябва да се препъваме в черупката - да не търсим доказателства. Това за яденето на плодът може би не задължително важи винаги за децата индиго, струва ми се, но това за черупките може би важи - защото най-малкото не бива да се препъвате в черупките, които другите са ви оставили. А за това трябва да сте сигурни в собствените сили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×