Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
r0si

Какво ми се случва?

Recommended Posts

Преди година, докато бях бременна една вечер преди мъжа ми да се прибере докато си лежах видях съвсем ясно как той кара една леличка до тях(тя му е колежка и живее до нас) . Когато се прибра направо го попитах и той каза "Да, закарах я" 

Скоро видях едни познати, като дете много играехме с децата им. Нахлу ме мисъл, че едно от детенцата е починало. След няколко дни обща позната ми каза,че по- малкото момче е починало от недостиг на въздух  :( преди седмица 

Преди оклоко 4 дена си мислех как стар приятел на мъжа ми с който малко се поскараха и не се бяха чували от месеци се обажда. ОБАДИ се!!!!!!!

Преди 3 дни мн ме сърбеше ръката, ама много, чак до болка- на другия ден бяха ми превели пари по майчинството - а трябваше това да стане след още 3 дни

А вчера си легнах да поспя следобяд,сънувах ужасно заметресение. Бях в еднин блок а отсреща имаше къща с деца и възрастен на един прозорец.Момченцето беше русо на около 3-4 год. Започна земетресение и къщата се срути. Събудих се и бях ужасена , разказах за съня си на мъжа ми , а днес докато хранех бебето си ИМАШЕ ЗАМЕТРЕСЕНИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мн се уплаших тов апреля чашата. Дали това е случайност или е способност някаква :( 

Моля ви дайте съвет или мнение. Има ли защо да се страхувам?

Редактирано от r0si

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, защо да се страхуваш?!

Все повече хора им като теб.

Просто имаш възможност да почерпиш информация по по-различен начин от обичайния с 5-те ни сетива. Информацията по принцип е ценна и полезна. Би могла да развиеш тази си способност, а ако не желаеш, помоли се, да не научаваш/усещаш неща извън обичайните ни за момента начини.

Съзнавам, че е натоварващо - човек научава неща, които щеше да му е по-леко, ако не е знаел. Също и отговорно. Но можеш да бъдеш и полезна. Какво да правиш - решението е в твоите ръце.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предупрежденията са хубаво нещо според мене. Ако ги бях слушала в живота си, бих избегнала много беди.

По-добре човек да вижда, отколкото да е сляп, по-добре да чува, отколкото да е глух, по-добре да знае, отколкото да е в неведение.

Вероятно част от предстоящите лоши неща може да се избегнат, иначе предупрежденията не биха имали смисъл. Друга част вероятно не може да се избегнат и човек трябва да приема съдбата и Волята Божия. Така мисля аз.

Не трябва да се страхуваш, а да си благодарна. Страшно щеше да е, ако тези видения бяха лъжливи. От Истината не бива да се страхуваме, а да сме благодарни за нея!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

И най- хубавия метод в този случай е молитвата. Щом получаваш такива предупреждения просто се смири и се помоли и остави всичко в Божиите ръце. След като имаш способността да предузнаваш нещата това не е случайно това значи, че от теб се изисква нещо да направиш, а аз за по- добър метод от молитвата не мога да се сетя. Поздрави!

П.П. Във връзка със земетресенията наскоро говорехме за една молитва в ТАЗИ тема. Може да се помолим заедно пък може и с нея може и със свои думи, всеки така както душата го ръководи, аз лично предпочитам да се доверя на тази молитва, а може като я кажа да се помоля и със свои думи.

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Започне ли да се моли, свърже ли се с Божието Име, и земетресение да стане, къщите да се събарят около него, той трябва да остане спокоен, да не прекъсва връзката си с Бога. Такава молитва е в състояние да спаси човека от всички беди и напасти. Къщите ще се събарят около него, но главата му ще остане неповредена, косъм няма да падне от нея. Магическа сила е молитвата!

Из Забравената дума, ООК, 27 април 1927г.

ИЗТ.

"МОЛИТВА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ" -Господи, смили се на България, изпрати Божествените Си Сили да я пазят от разруха, земетресение, наводнение, киша, суша, глад, град и други природни бедствия. Мир и Любов да настане по лицето на цялата земя. АМИН -(три пъти)

ИЗТ.

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Фют, благодаря, че си се включила за молитвата!

Сетих се, че пропуснах това, но нямах възможност да пиша.

Нещата винаги трябва да се изпитват.

Да бъде Божията воля!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

:thumbsup: Каквото и да си говорим в дни на изпитания се изпитват на практика нашата вяра, знание и Любов, тогава се вижда дали е останало нещо в нас и тогава се вижда ясно на каква основа градим своята къща. Нека Бог бди над нас, над домовете ни, над близките, приятелите и "враговете" ни и нека пази България и целия свят от всяко зло, видимо и невидимо. Нека да ни даде будност за да не пренебрегваме вътрешния си глас, но ясно да го чуваме и да различаваме и нека влага в сърцата начините и методите с които да вършим Неговата Воля. Нека Бог действа в нашите сърца, умове и души, Нека Любовта и Благодатта Му се излива чрез нас към всички онези които живеят в мрак и самота, нека бъдем чисти по сърце и ум за да не влияем с нашия негативизъм на нашата Земя която е ЖИВА. Бог да е с всички нас. АУМЪ

skype-35.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди доста време на няколко пъти ми се отваряше вътрешното зрение-съвсем несъзнателно(виждах със затворени очи),но тогава нямах как да се ползвам от това.Попитах по-напреднали от мен и разбрах,че затварянето става с молитва-моя си,каквато ми дойде на момента,и всеки път ставаше.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Аз също сънувам, откакто се помня, по същия начин, дори за няколко минути да дремна подпряна на масата, шегувам се понякога, как не сънувах веднъж шестица от тотото, ами все такива...

И мене ме беше шубе по едно време, но тогава още не бях кръстена и не бях приела Господ в себе си, сега приемам сънищата по друг начин, особено след един сън, когато децата ми бяха малки и сънувах, че масленият радиатор, с който се отоплявахме, гори- отварям очи, а той наистина гори и децата си спят- станах, изгасих го и баща им после го ремонтира, без децата да разберат какво се е случило, защото не ги събудихме.

А скоро тук, във форума, четох за разположението на северния лунен възел в моя хороскоп- там съвсем ми се изясниха нещата за моите сънища и сега спя и сънувам спокойно :3d_012:

Спокойни сънища и на вас! :3d_047:

Редактирано от viktoriya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди година, докато бях бременна една вечер преди мъжа ми да се прибере докато си лежах видях съвсем ясно как той кара една леличка до тях(тя му е колежка и живее до нас) . Когато се прибра направо го попитах и той каза "Да, закарах я"

Скоро видях едни познати, като дете много играехме с децата им. Нахлу ме мисъл, че едно от детенцата е починало. След няколко дни обща позната ми каза,че по- малкото момче е починало от недостиг на въздух :( преди седмица

Преди оклоко 4 дена си мислех как стар приятел на мъжа ми с който малко се поскараха и не се бяха чували от месеци се обажда. ОБАДИ се!!!!!!!

Преди 3 дни мн ме сърбеше ръката, ама много, чак до болка- на другия ден бяха ми превели пари по майчинството - а трябваше това да стане след още 3 дни

А вчера си легнах да поспя следобяд,сънувах ужасно заметресение. Бях в еднин блок а отсреща имаше къща с деца и възрастен на един прозорец.Момченцето беше русо на около 3-4 год. Започна земетресение и къщата се срути. Събудих се и бях ужасена , разказах за съня си на мъжа ми , а днес докато хранех бебето си ИМАШЕ ЗАМЕТРЕСЕНИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мн се уплаших тов апреля чашата. Дали това е случайност или е способност някаква :(

Моля ви дайте съвет или мнение. Има ли защо да се страхувам?

Проявите на ясновидството в началото са доста плашещи,но с времето ще свикнеш и ще се научиш да "управляваш" дарбата си(няма да получаваш информацията спонтанно,а само когато пожелаеш).Желая ти Търпение и Здрави нерви!ЩЕ СЕ СПРАВИШ! :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен това не е точно ясновидство, това са пробиви на различната сетивност.

Доста хора ,действително все по -често имат такива пробиви.

Те обикновенно са за кратко, във важни периоди от живаота им или в началото на нещо ново.

Практически аз не виждам смисъл от тях.

Човек може да ги изучи до колкото може , да полюбопитства и да ги остави да отшумят така както са се появили-внезапно.

Вторачването в тях и амбицията за тяхното развитие (особенно когато са в зародиш)няма особено добро влияние върху самия човек.

Това е по скоро тежест от колкото преимущество.Нито помага, нито вреди.По скоро разконцентрира човека.

При хората при които се появява внезапно действа разбуждащо, започват да се задават въпроси, да се поглежда "в страни",човека се отлепя малко от материята и толкова.

Поне примерите при мен са такива.

Усещаш(виждаш) неща , които не можеш да промениш, на които не можеш да противодействаш ,просто се чувстваш тревожен.И после .... факт нещо се е случило и какво от това?

Един от тежките случаи в моя живот:

Приемат малкият ми син в болница поради редица усложнения с тежка гнойна ангина след варицела с нулев имунитет и обострена анемия, пред колапс.Включват го на системи и го стабилизират,за да не отсъствам от работа( :) вече не бих го направила)повиквам 73 годишната си баба, която идва от 200км , за да влезе с него в болницата.

Всичко е стабилно малкият е на системи стабилизиран ,аз се прибирам в къщи.И всичко започва.

Седях на дивана и усещах как се клатя напред назад и не чувам и не виждам нищо около себе си.

На мястото на сърцето ми все едно беше станала дупка празна.Болницата е на няколко километра от къщи през редица кръстовища и булеварди,но съзнанието ми опъна тънка връзка като жица и намери най -прекия път до там.

В този момент не знаех какво се случва, но все едно бях на двете места едновременно и всъщност на нито едно от двете.След малко започнах да чувам писъците на детето си , то пищеше и ме викаше.Седях на дивана и мислех че ще умра, не можех да мръдна.Помислих, че като се изкъпя всичко ще мине, но писъците и вика"мамо" не спираха.

Когато всичко свърши , разбрах че е станало нещо, но не знаех какво(нямах връзка с болницата).

Когато на другата сутрин отидохме (най-тежкото пътуване от едно място до друго в живота ми)видях малкия на прозореца , а баба ми плачеше до него.Оказа се , че той е вдигнал толкова висока температура , че не са можели да я свалят, баба ми е разбрала едва когато малкия е започнал да халюцинира и да вижда хора които не са в стаята, дежурния персонал са и отказали хапчета защото склада е бил заключен и са и казали да му я смъква с мокри чаршафи с помоща на една друга майка на болно дете са се борили цяла нощ , за да го стабилизират ,той е пищял през цялото време и ме е викал.

Всичко това съм го усещала и чувала, но явно мястото ми в този момент не е било там.Нещата са се случили така както е трябвало.

След редица подобни случаи стигнах до извода , че можеш да видиш и да усетиш всичко , но си там където трябва да бъдеш.Силата на човека не е в това да вижда напред , а да улавя движението на настоящето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×