Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Симпатизанти, последователи и ученици. Каква е разликата?

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Често се случва да сме разочаровани от дадени хора като се възмущаваме от техните действия, които се отклоняват от етичните правила и нормите на поведение, които са залегнали в дадена окултна школа. Примери има навсякъде, но на мен ми се иска да разгледаме най-вече школата на Учителя, защото тя ни е най-близка и всички тук имаме най-много наблюдения за нея.

Преди време ме впечатли едно мнение в тази насока:

А знаете ли колко е грозно да виждаш всеки ден как хора,претендиращи,че са от Бялото Братство,да ритат "входните"котки,да бутат купичките им с вода,да се карат със всеки,който ги храни.Не искам да съдя,но не мога да го приема.

Но най-вече темата е вдъхновена от днешното изказване на borislavil , чиито мнения са били почти винаги смислени, дълбоки, изстрадани и искрени,...и които аз уважавам много. Ето мнението:

...

От доста години съм в братските среди... Наблюдавал съм внимателно и себе си, и другите... Ще кажа нещо, което не е за укор, а констатация - хората от Братството имат прекрасни качества, дарби, способности - благи са, меки са, изпълнени със светлина и доброта, но... и с едно тънко самомнение... И то опропастява всичко, защото издава липсата на смирение. Дори и тогава, когато се опитваме да бъдем смирени, прозира нашата гордост, самовлюбеност...

... наша приятелка получи духовно кръщение при евангелисти и... придоби пророчески дар. Събирахме се при нея да правим общи молитви и Духът чрез нея започваше да ни наставлява, като отговаряше на мислените ни въпроси. Беше много впечатляващо! От дузината хора, които бяхме, половината бяха от Братството, а другата половина - евангелисти. И един ден Духът се обърна към нас, от Братството, и ни посочи ясно какъв проблем имаме да решаваме: да си представим, че сме застанали пред ниския вход на пещера, в която трябва да влезем. За евангелистите (малките Му деца) това не е проблем - те могат да пропълзят през него. За нас големите (от Братството) обаче това е проблем!

Да си призная честно и аз преди години съм се възмущавал дори и по лошо,...в първите години съм си позволявал да критикувам дадено грешно (мека казано!) поведение на братя и сестри... Опита ми обаче, разкри една друга реалност, която може би ще спомена по нататък в темата.

Сега конкретно да се поразмислим върху примерни въпроси:

Правим ли разлика между симпатизанти, последователи и ученици в една школа ? (конкретно за Бялото Братство)

Имаме ли критерии за това? Например да чете беседи... ?!? Да играе Паневритмия... ?!? Какво поведение да има ? ... Нещо друго ...?

Замисляли ли сме се каква е ролята и специфичните задачи, които се определят от Невидимия свят за тези групи (условно казано!) от хора ? Какви са целите на Невидимия свят...?

Смятам, че човек, ако си отговори достатъчно убедително на тези въпроси, би спестил много енергия, изтичаща в безплодно (изразено външно или само вътрешно) възмущение от "братски" постъпки и дела. Тук няма да споменавам за колосалните загубени енергии от упреци, съдене или критика, защото те не се срещат при хора с напреднала духовна зрялост каквито се срещат често тук.

Поздрави. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ти за тази тема НиколаДамянов!

Наистина има различни категории, тези, дето си изброил-"симпатизанти, последователи и ученици в една школа ? (конкретно за Бялото Братство)"

Не се старая много да ги опознавам, просто си имам изработен усет-ако някой много се старае да ме поучава и контролира, първо да видя дали между неговото действие и дума има покритие. Ако не е искрен и усетя нещо недобро, просто се оттеглям. Все пак отговарям за себе си, за своите действия, мисли и т. н. Важно е да следвам своя път и да се уча, доколкото са ми силите. Ако мога да съм от полза за някого, добре, ако ли-не, ОК :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Мнозина влизат в школата, но всички не са ученици. Едни от тях са оглашени, други са слушатели, трети. вярващи, а някои – ученици. Как ще позная дали съм ученик? – По правилното решаване на задачите. Който решава задачите си правилно, той е ученик. Ако не може да ги решава, той е вярващ, слушател или оглашен. Освен това по задачите, които решавате, ще познаете в кой клас сте. Ако работите само с аритметичните действия, вие сте най-много в трети клас. Ако решавате алгебрични задачи, вие сте ученик в гимназията. По материала на гимназията може да се познае в кой клас сте. Същото е и в духовния свят. По задачите, които решавате, може да се определи класа, до който сте стигнали. Да бъдеш добродетелен, това е велика наука. Тя осмисля живота. Когато виден цигулар свири на сцената, публиката се възхищава от него и му ръкопляска. Колко години е учил той, докато усвои това изкуство! Колко години са нужни на ученика, докато стане умен, да познава формата на нещата, тяхното съдържание и смисъл?"

“Поздравът на Любовта”. Беседа от Учителя, държана на 2 октомври 1921 г. в София

За слушателите, вярващите и учениците, лекция в две редакции:

http://triangle.bg/books/1922-02-24-19.199...3-30-19-30.html

http://triangle.bg/books/1922-02-24-19.199...3-30-19-30.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола, само за окултните школи ли ще става дума в темата? А защо не и за последователите на различните религии? Доколкото виждам Борислав, който си цитирал, прави сравнение между последователите на Учителя и евангелистите. Питам, защото със следващия си въпрос може би ще изляза от постановката на темата ти. А той е - с какво се различават последователите на една окултна школа (симпатизанти, последователи, ученици...) и тези от една религия - всички видове християнски деноминации, мюсюлмани, юдеи, будисти...? :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Никола, само за окултните школи ли ще става дума в темата? А защо не и за последователите на различните религии? Доколкото виждам Борислав, който си цитирал, прави сравнение между последователите на Учителя и евангелистите. Питам, защото със следващия си въпрос може би ще изляза от постановката на темата ти. А той е - с какво се различават последователите на една окултна школа (симпатизанти, последователи, ученици...) и тези от една религия - всички видове християнски деноминации, мюсюлмани, юдеи, будисти...? :)

Бих казал, че нещата (проблемите) с последователите на различни школи, учения и религии са сходни и близки.

Разликата идва може би от специфичните правила, норми и поставени цели,...но това няма значение. Един подобен анализ и съпоставки биха отклонили вниманието ни от същността на въпроса. Това е причината за предложението ми да коментираме само Бялото Братство, за да си изчистим нашите проблеми...

А и все пак е редно всеки да оправя проблемите във собствената си "къща", нали?

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди 15-20 години и аз се вълнувах от същите и подобни проблеми из братските среди. После изоставих братската "политика" и философстването и се отдадох на научно-приложна дейност в областта на парапсихичните възприятия и въздействия. За момента по-големите идейни групи в Братството са ок.10. Невъзможно е само с философски аргументи техните разбирания да бъдат оеднаквени. Да не говорим, че има хора, които ядат месо и играят Паневритмия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола, а ти правиш ли някакво съотнасяне на това категоризиране на хората: симпатизанти, последователи, ученици с другото категоризиране, което засегна тук. Ако да - би ли обяснил по-подробно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата наистина са много сходни при различните, уж, школи. Ще кажа каква е разликата: има гробища за православни, за католици, за евреи, за мюсулмани и т.н. Разликата е огромна. И ... разликата е никаква. Гробища. И всяка група от "търсещи" може да си извоюва такава разлика- да се сдобие със съвсем отделно, самостоятелно, но - гробище. Там, на това гробище, всички са равни- и симпатизантите, и последователите и учениците. Равни са и тези, които четат беседи (Библия, Тора, Коран, Упанишади и т.н.) и тези, които могат добре да ги цитират, и тези, които четат беседи отвреме- навреме. Виж, ако са Ученици, няма да са в гробищата.

Да си припомним:

Лука 9:60

"Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство."

Като че класификацията е друга, не и симпатизанти, последователи и ученици. А - мъртви и такива, които не са. Но тези, които не са, имат за задача да разгласяват Божието Царство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Щастлива съм, че братската ми среда никога не разисква подобни теми и никога не сме се делили на групи и нива и такива подобни. Всеки от нас си чете, мисли, развива се, учи се и когато сме заедно, сме много радостни да си споделяме какво сме научили и видяли и до какво сме стигнали. Много се радваме на Паневритмията и не можем да се разделим след нея дълго време докато всеки споделя с другите...

Ако сега попитам някого от братята и сестрите в Хасково от кои определя себе си и от кои смята, че съм аз, например, ще ми се засмеят и ще ми кажат, "абе ти нямаш ли си нещо друго интересно и полезно да се занимаваш, ами си тръгнала братя и сестри да делиш и етикети да им слагаш? " Много съм им благодарна, че сме заедно....

За гордостта - ами понякога у някои от нас се промъква някаква такава нотка, но винаги се намира друг да добави - "има много пробудени души съвсем до нас, по-пробудени от нас, но ние не ги познаваме още - затова само можем да си отваряме очите да виждаме светлинките в хората до себе си, които дори не са чували името на Учителя, но носят Учението в сърцата, умовете и го прилагат с волята си."

Ако някой от нас сгафи нещо - ами ние сме хора и сега се учим от опитностите си - никога не коментираме никого от братята и сестрите за такива неща - само се радваме на нещо, което другите са постигнали и го виждаме или те го споделят. Може би има такива, които помежду си коментират другите, но и това си е тяхна работа - когато сме заедно такова нещо като одумване няма. Може да изглежда идилия, но е истината. Благодарна съм на Нели и на по-старите сестри, които са приели този стил на отношения и го поддържат деликатно и с усмивка.

Да добавя само, че изминалата учебна година изучавахме Великата майка - много полезни ни бяха тези беседи за общуването ни.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много благодаря на Психотроник за двете беседи. Важни са, но просто, за да можем да разбираме себе си, да си сверим къде сме. Това е важно и полезно.

Колкото и да искате да ви се говори за Любовта, това е невъзможно. Като живеете, вие постепенно ще я изучавате. Тя ще ви се открива всякога в по-нови форми и цветове. Разумният свят ще ви даде възможност да проявите Любовта си, да я познаете. За да прилага Любовта, човек трябва да е готов на отстъпки. Представете си, че както вървите, срещате се с един човек и не можете да се разминете. Какво трябва да направите? Ако не живеете по закона на Любовта, вие ще се наложите с мисълта си и ще заставите човека да отстъпи. Ако живеете по закона на Любовта, пръв вие ще отстъпите: ще слезете от тротоара и ще му направите път. Като види готовността ви да му направите път, и той отстъпва. Значи единият трябва да приеме отстъпката на другия и да се разминат. Учете се на отстъпки по закона на Любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят. Това означава стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Ако мерите с мярката на Любовта, със същата мярка ще пристъпват и по отношение на вас. Това се постига чрез правилното спане, ядене и работа.

Помнете: целият живот е Божествена школа, а не само тази, която посещавате. Дали сте тук, или вън от тези четири стени, вие можете да бъдете ученик, но може и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да ѝ служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.

Из Три категории ученици

Не е случайно и друго-Учителя ни е свързал в духовни вериги, по вътрешен начин. Т. е. има хора, с които честотите ни на вибрация са сходни и се допълваме. Получава се синхрон в общуването, в обмяната на информация.

А целта на окултната школа е да приготви умовете ви, сърцата ви да разбирате и прилагате Истината. Сега тази школа същевременно е и една опитна школа. Аз говоря за окултната школа на Всемирното Бяло Братство, която ще ви покаже пътя, да приложите Истината в живота – не да я намерите, а да я приложите. Сега тия са общи твърдения. В една от миналите си беседи аз разпределих човешкия живот на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засяга астралния или чувствения живот на човека, т. е. неговата духовна страна. Човек се учи духовно само в съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бъдете, и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята.

Из Три разряда ученици

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От друга страна- не е тривиално това, което пита Никола.

Ако погледнем не от гледна точка поставяне на етикети, а от гледна точка- степен на свързаност, ангажираност ...

Матей 22:14

Защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Да не забравяме и притчата за богатия младеж.

Може да надникнем и при богомилите. Според Уикипедията при тях имало три "категории" - съвършени, вярващи и слушатели. Подобно нещо има и при катарите и албигойците. Не вярвам да са гледали на тях като на степени, рангове, санове. А именно като степен на свързаност и отговорност. Светът никога не ги е приемал и бездруго. А когато човек приеме пътя на вътрешната борба ... задачите му са на предела на силите му. Където и да е този предел ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много съм впечатлена от тези беседи. За това и не се въздържах да пусна цитати. Извинявам се. :)

Ще вървим в един положителен път, без изключение. Ще кажете: „Без изключение не може!“ Да, може, тъй ще бъде. Тази е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй.

Из Три разряда ученици

П.П. Багира :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Аз ви открих случайно и водена от лична трудност,която в оня момент беше център на моя малък,личен свят.Сега от позиция на времето знам,че няма случайни неща.

Тогава бях написала в представянето си,че съм симпатизант на братството.После се запитах :.Ще остана симпатизант или ще се уча?Това са различни неща.

Преди няколко месеца изтрих този израз,защото за пръв път си зададох въпроса,който днес се дискутира в тая тема.

Да се представя,за да е ясна позицията ,която ви споделям.

Знам много малко за братството.Чета,защото след доста лутания разбрах,че имам нужда да изучавам Словото на Учителя.Но напредвам бавно.От всяка дума,която прочитам се чувствувам точно като ученик в първи клас.Следя темите тук.От тях научавам допълнително и се ориентирам.Не се определям като Ученик..Когато чета беседите осъзнавам колко стари представи и товари трябва да хвърля,каква още работа имам да свърша със себе си,за да влезна в школата като ученик.Нямам колебания относно избора да бъде или не тази духовна школа.Просто поставям изисквания към себе си.

Сигурно има място и за такива като мен.

Щом в училище има цели 12 класа,а има и предучилищна ,че и детска градина,значи модела е този.А и в един клас всички не са равни.Едни схващат бързо ,други бавно.А в живота всеки различно прилага наученото.И в крайна сметка май прилагането е важно.

Говоря за себе си.Не знам как тези съществуващи класове и бъдещи паралелки да съумяват да са заедно и да си помагат,а не да си пречат.Ако вървя по аналогията с възпитанието на децата,по-напредналия носи по-големи отговорности и от него до голяма степен зависи как ще се върви заедно по пътя..

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно има място и за такива като мен.

Щом в училище има цели 12 класа,а има и предучилищна, че и детска градина, значи модела е този. А и в един клас всички не са равни. Едни схващат бързо ,други бавно.А в живота всеки различно прилага наученото.И в крайна сметка май прилагането е важно.

Говоря за себе си.Не знам как тези съществуващи класове и бъдещи паралелки да съумяват да са заедно и да си помагат,а не да си пречат.Ако вървя по аналогията с възпитанието на децата,по-напредналия носи по-големи отговорности и от него до голяма степен зависи как ще се върви заедно по пътя..

:) Klaudia, разбира се, че има място за всички, които са дошли, за да се учат, нали нещо ни е събрало. И сме равни, точно, защото "по-знаещите", по силата на Любовта помагат на новичките. Ако се чувстваш добре и имаш нуждата да се учиш, това е прекрасно. Бог помага на всички.

П. П. И няма нищо случайно :thumbsup:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Клаудия, трябва да споделя, че моят път а и ниво в учението на Учителя е май като твоето. :) С тази разлика може би, че в съзнанието ми има много наслоени знания от други учения през които съм минала. Те понякога помагат, но понякога и пречат. Чета беседите. Много ми харесват, но не всякога разбирам всичко в тях . Затова преди години се включих в този форум. Главната ми цел беше да питам за неща, които не са ми много ясни. Паневритмия съм играла, но тук търпя определено критика. :huh: Не съм много редовна. Изобщо не се определям като ученик, а по-скоро като симпатизант или последовател. Тук не мога да разбера добре границата? Не виждам нищо лошо в категоризирането на ученици, последователи и др. Важното е по-напредналите да помагат на другите. Учителя разделя дори учениците на стари и млади. Ето какво пише във връзка с това:

И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, аз имам по-особено разбиране от това, което съществува в обикновения живот. Като разделям учениците на млади и стари, аз ги разглеждам по отношение стопената на тяхното развитие. Млад ученик е този, който се намира още в началото на своето развитие. Стар ученик е този, който е завършил своето развитие, своята еволюция на земята. Между вас няма нито един, който да е завършил своето развитие. Младият ученик всякога има възможност да се срещне с един от учениците, които са завършили своето развитие. Както детето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младият ученик, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитен от себе си, който да го ръководи. Значи, младите ученици ще се срещнат със старите ученици, които са завършили своето развитие и помежду им ще се образува вътрешна връзка. Както между майката и детето съществува вътрешна връзка, така съществува връзка и между младите и старите ученици.

В Писанието е казано: ,,Ще изпратя Духа си върху вас”. Духът представлява, именно, тия стари ученици, които са завършили своето развитие на земята. Те познават пътя, по който вървят сега младите ученици, и като дойде някой от тях при един млад ученик, той ще му каже: ,,Аз виждам, че ти си скръбен, обезсърчен; едно време и аз бях като тебе, но ето, сега зная вече, кой е церът на това състояние”. Един го утешава, друг го утешава, докато му помогнат в това затруднено положение, в което е изпаднал. Тия стари братя отварят книгата на живота, четат от нея и помагат на по-малките си братя. На какъвто въпрос и да се натъкне младият ученик, по-старият ученик знае, как да го разреши. Той ще му каже: „Преди толкова и толкова години, ето, как аз разреших този въпрос”. Като го изслуша младият, ще му олекне на душата.

Цитатът е от беседата „Към свобода”, цикъла лекции на специалния курс „Закон за единство и общност”, 1928 г., София.

В статията на Христо Маджаров „Методът на Учителя” има много интересни моменти свързани с тази тема. Като например „Работа и Задачи на Школата”, „Как става спасяването на индивида в Школата?” И най вече според мен – „Оградата на Школата”.

Ето един малък откъс от тази глава:

...Вратата, до която най-после някои са се добрали, често не иска да се отвори ни с молби, ни с рушвети, ни с “връзки”. Защото големият Посветен не търси клиенти, нито консуматори на евтино щастие със скръстени ръце. Той очаква ученици със запретнати ръкави. А Кандидатите за такива трябва да отговарят на известни условия, записани ясно на тази врата.

Не могат да бъдат Ученици на Мъдростта индивиди със забулени погледи, с притъпен слух, с недъгави удове, студено сърце и скрити помисли. Авантюристите, ексцентриците и търсачите на лично щастие остават отвън, където Природата е създала за тях хиляди забави. Те не търсят Мъдрост и нямат идеи и сетива за Истината. А спасението им е там и те би трябвало да се стремят към Мъдростта, както удавникът - към въздух. Такива ученици търси Учителят. Останалото е куртоазия. Ама: “Искаме да станем членове на това братство!”

“Аз пък искам да кандидатствате за Ученици на това Братство!”

“Има хора, които са обикаляли дворовете на Бялото братство, но не са проникнали в неговото Светилище. Какво може да знае студент, който не е слушал нито един професор?” – казва Учителят...

Аз все пак приемам някои неща от написаното с резерва...? Например това за недъгавите удове...? :hmmmmm: Както и написаното за екстрасенсите и ясновидците....? Не всички трябва да бъдат поставени под един знаменател. А и Учителя е стимулирал развитието на окултните способности в учениците. Според мен понякога за ограда служи отношението на някои членове на школата към новодошлите. Това е по-сериозно изпитание от врачките за които говори автора на статията. :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До колкото знам, във всички духовни общества има някаква външна йерархия. Това е направено и с цел да се откроят стъпалата и по лесно да се осъзнае пътя, който трябва да бъде извървян.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Аз така си го обяснявам : симпатизантът на дадено учение не се е посветил само и единствено на това учение, не присъства на сбирки на хора следващи това учение. Последователят е човек който присъства на събирания, навлиза в учението, изпълнява разни практики, а ученикът е стара пушка, той е навлязъл в даденото учение, може да води и по - аскетичен живот от последователя. Така си ги обяснявам тези понятия. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене всяко следващо ниво включва предходните, но в същото време бива добавено и нещо ново.

Симпатизантът чувства идеите застъпени в дадено учение близки и съзвучни с разбиранията си. Той усеща, че в тях има много истина, дори и да не разбира всичко за което става въпрос.

Последователят следва идеите застъпени в учението, прилага ги в своя живот; успоредно с това започва да разбира учението във все по-голяма дълбочина.

Ученикът постепенно измества фокуса от следването на дадено учение към човечеството. За по-нататъшното развитие на ученика се изисква живот в полза на хората (това не е задължително да е в големи мащаби, по-скоро е въпрос на психична нагласа), а не фокусиране върху индивидуалното развитие.

Всичко, което учителите правят е жертва. Те няма какво да научат помагайки на хората, за разлика от ученика. Учениците нерядко грешат в желанието си да помогнат; учителите – никога, поне не и според човешките критерии за погрешност. Не е ли така и при учителите от училищата. Те са завършили всички класове и нещо повече от това, защото не всички хора завършили училище, стават учители. Така и духовните учители са преминали през етапа, който всички хора преминават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Никола, а ти правиш ли някакво съотнасяне на това категоризиране на хората: симпатизанти, последователи, ученици с другото категоризиране, което засегна тук. Ако да - би ли обяснил по-подробно.

Диана, забелязва се едно неразбиране (не само от твоя страна!), като подобни теми като настоящата и цитираната се свързват с категоризиране, квалификация на околни или "лепене на етикети" ... Подобно грешно схващане лесно може да се опровергае като цитирам първото си мнение където говоря за "условност" на тези групи.

Целта на темата е с помощта на условно "разделение" и анализ, да достигнем до изводи, които биха ни били полезни, АКО попаднем в подобни противоречия, следствие на "братски" действия.

Другата цел на подобни теми това е да се научим да разпознаваме... Нима това не е необходимо за един човек ?

Ще използвам един цитат, който публикува една сестра Galina Hristova и в който има много теми за размисъл :

"Срещаш ти по пътя си една замръзнала змия, защо ще я съжаляваш, ще я туряш в пазвата да ѝ направиш добро? Тя като се съживи, ще те ухапе. Що ще съжаляваш онази кобра, що ще съжаляваш един лош замръзнал човек? Нека си седи замръзнал. На лошия човек ти като му направиш добро, като го събудиш, той на сто души ще направи пакост. Защо в себе си ще дадеш ход на една лоша мисъл, тя на сто твои мисли ще причини зло? Не ѝ давай ход, нека стои замръзнала" от"Добро,справедливост,разумност" 26.06.1942г.УС

http://triangle.bg/books/1942-04-05-05.199...2-07-26-05.html

Колко още примери могат да се дадат само от беседите...А от частните разговори на Учителя? ... Говори се за "светски хора", "духовни хора" , "ученици", а за "каналите" никой ли не е чувал ?

Не мога да разбера, защо е този критика и страх от подобни теми, което понякога прераства дори в яростно отричане ?

Какво има лошо човек да може да се научи да различава и ако му се наложи, това да му е в помощ?

Нима някой може да каже ..."На мен това не ми трябва. Аз през живота си нямам намерение да срещам змии!" ?

Пиша го това малко с болка, защото в опита ми през годините, всички които са подценявали тази проблематика и не са придобили яснота по нея, са получавали доста неприятни уроци... Ясно е, че това си е в реда на нещата и не може да се избегне, но надеждата ми е, че "опареният" един път (без което не може!), като чете подобни теми няма да пипа отново горещата печка с голи ръце. Е, ...просто разсъждавам оптимистично, но никак не подценявам силата на оправданието! :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола, благодаря за тази беседа. :)

Та казвам, вложете във физическия живот доброто за основа като една сила. Тялото при доброто всякога може да бъде здраво. Доброто е една мощна сила за органическия свят. Трябва да го знаете. Доброто е свързано с тялото. Дотолкоз, доколкото човек е добър, дотолкоз е по-здрав. Справедливостта е за духовния свят. Колкото човек е по-справедлив, толкоз вътрешното разположение на сърцето е по-добро. Разумността е вече здравословното състояние на човешката душа. Колкото има повече светлина, толкова животът е по-лесен.

Та казвам, да приложим доброто за основа, която Бог е вложил, за да подкрепим тялото. Справедливостта ще поддържа ритъма на нашето сърце. Да поддържаме Божествената светлина, ще поддържаме здравословното състояние на нашия ум. Тогава Божиите благословения ще дойдат. Според мене доброто и разумността, това са ръцете на човешката душа, с които трябва да работим, това са очите, с които трябва да гледаме, ушите с които трябва да слушаме. Без добро, без справедливост и без любов всичко в света е анормално. В тях Бог се проявява. Някой път вие искате да знаете дали обичате някого. Не говорете дали обичате някого. В човешката любов, за да ви обичат, най-първо гледайте добър ли е, справедлив ли е, разумен ли е. Ако е добър, справедлив и разумен, тогава може да разчитате на него.

Добро, справедливост, разумност

Много хубаво е да се разсъждава, а не просто да искаме да сме добри... за всички. Искам да съм добра за Божественото в себе си. Но и едва ли някой е толкова узрял, та знае от какво имат нужда другите... Можем само да си разсъждаваме, да се опитаме да помагаме... А има и неща, за които не можем да говорим на всеослушание. Те се проверяват по вътрешен начин. За всеки Бог е приготвил необходимите условия, да се учи. И необходимите уроци, лични... За това, което е дораснал. :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: Ами този проблем съм си го решила за себе си още при първите си стъпки.

Оставила съм Учителя и Бог да решават кой какъв е и аз каква съм. Имам си толкова много задачки, че това ми е последна грижа. А да гледам другите какви са и какво правят съвсем ми е загуба на време и на всичко друго... Предпочитам да ги инвестирам в полезни неща... Ами девата си е дева... :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, по девешки ще отговоря ...

Наистина е страшно глупаво и безсмислено да гледаме другите какви са и какво правят. Ами ... да видим себе си ... Симпатизанти ли сме? Последователи? Ученици? Това е въпрос, чийто отговор не трябва някой друг да ми дава (загуба на енергия), а въпрос на който аз трябва да дам отговор с всеки свой дъх. Защото отговорът е степента ми на ангажираност. А светът около мен и в мен ще ми отрази отговора ... Но не само към личността "Багира". Уви, към всички ни ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Не мислите ли,че зацикляме във въпроса да бъде или не ?

На мен темата ми харесва.Ако не друго,тази тема,може да накара всеки от нас да определи себе си,в коя категория се слага щом е тук.Това,което написа Станимир например ми беше много полезно.Прочетох с интерес всички мнения и въпроси,които съм имала си намериха отговора.Въпроси,които отнасям към себе си.Аз съм се питала ,както вече ви казах ,как ще продължа да се занимавам.Само ще чета и ще се радвам да срещна в беседите отговор на вътрешния си диалог или ще се занимавам с практиките?Ще стана вегетарианец или ще си остана във варианта постя и правя режими от време на време?.Ще играя Паневритмия всеки ден или когато мога ?.После разбрах,че всички тези въпроси могат да се съберат в един -Готова ли съм и искам ли да стана Ученик в Школата?

Когато прочетох беседата "Четирите правила" държана на 09.03.1922 година. -за пръв път осъзнах колко сериозна работа е да си Ученик.Докато четях имах усещането,че съм в класна стая и Учителят е там.Нищо свърхестествено не визирам,просто индивидуална сетивност към въпроса.Тогава се запитах-себе си къде слагам?

Поради тези причини намирам подобни разговорки тук за много полезни.

Другото ,което ме мотивира сега да пиша,е че когато влизам във форума,всички теми са ми интересни,но в момента темите свързани с Учението ме занимават повече.Ако по тези теми не се беседва,те не излизат в лентата за нови мнения ,а и като не се говори,какво да науча и прочета?

Според мен наистина е важно всеки стигнал до тук да определи за себе си как ще продължи,а отговора на тоя въпрос освен от други неща свързани с индивидуалността на човека,изисква и осъзнаване на Пътя на Ученика на школата.

Казах ви,че не се определям като Ученик.Но щом съм тук и щом посещавам Паневритмия (една от практиките на тази духовна школа),етично е да уважавам и да знам правилата.Има правила.Учителя ги е казал в беседите си.Доколкото знам беседите са около 7000.Т.е достатъчен обем,за да не могат начинаещи последователи на учението да се ориентират бързо в правилата.Не са систематизирани според логиката на изложение ,с която сме свикнали да учим.Това е човешката логика.Мисля,че в това също има дълбок смисъл.В този форум чрез задъбочените мнения на по-напредналите в теми като тази,аз например се ориентирам точно в правилата,които не знам.

Знанието е едно и е достъпно за всички,но само този ,който е последователен и дисциплиниран ще съумее да го изучи и приложи в живота си.Прилагането е много важно.Понеже като се захващаме да прилагаме,не сме съвсем въвели себе си в правилата,неволно и поради невежество или липса на знание ,възникват конфликти.Това е вторият въпрос на тая тема .

Ще дам пример от това,което познавам вече ,макар и мъничко.Когато в един синхронен и красив кръг на Паневритмия влезе новак,който например започва силничко да пее.Мисля,че това поражда конфликт.Не е по правилата и смущава единението и концентрацията на другите в кръга.Или в кръга е влязал не непременно самонадеян новак,а възрастна жена,която не знае правилата,не знае,че ефекта на танца и положителното зареждане на пространството около кръга се получава от силата на колективното съзнание ,което се реализира от участниците,ако се получи замисъла по време на играта,ако всички играещи осъзнават,че са част от цялото в тоя момент.Тази възрастна жена е добронамерена и прилежна,но не е изпълнена от идеята.Влезнала е в кръга точно на принципа, по който хората влизат в църква и започват да целуват иконите,защото са виждали как някой друг го прави.Какво става с кръга в такъв случай.Мисля,че този въпрос ми излиза на втори план от тая тема.Има два варианта.Ако всички останали водени от своята опитност на по-напреднали продължат да се занимават все едно възрастната жена я няма,то тогава Паневритмия ще се получи.Но ако един или няколко се подразнят вътрешно ,макар нищо да не кажат и направят,то ефект от играта няма да има за никого.Все едно сте били на обикновена физзарядка в училище.Как да се преодолее подобен конфликт между Ученици и случайни последователи или симпатизанти?Моят отговор е с Любов и търпение,но и с тактично посочване на грешката на човека,с въвеждане на незнаещия човек в ритуала.Ако само сме любящи и търпеливи,но оставим работата без последствие,това е криворазбран либерализъм.И няма нужда от него.Няма обща рецепта за всички ситуации.Аз свеждам заключението си само до това,което вече ми е минало като опитност.

Това е което мисля по въпроса.

Благодаря ти Ани.От твоя пост получих подкрепа да напиша това.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Klaudia :thumbsup:

Благодаря ти за този пост, в него се крие всичко, което е трябвало да се разбере. С Любов и добронамереност всичко се постига. И да отнасяме всичко прочетено навътре в себе си, за опознаване и разбиране на себе си. :)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно ми е има ли наистина хора в този форум, които могат да се нарекат "ученици" и ако може да споделят как са станали такива? Наистина искам да разбера, не влагам нито какпка ирония в този въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×