Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?

Recommended Posts

Много сестри и братя грешат

Ето това според мен е заблудата и грешката - когато аз си мисля, че другият (другите) грешат....

Имах намерение да търся цитат от беседа, в която Учителя ни предпазва от това заблуждение, но се отказах - то е в почти всяка втора....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

Светско и духовно

Мисля, че нещата са свързани. А темите се сливат, преливат една в друга... :)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговора Н.Дамянов.Приемам и уважавам правото ти и спирам да питам.

Ще кажа как аз виждам нещата от моята камбанария.

Форумите са едно ново енергийно образование пръкнало се покрай технологичните бумове и навлизането на компютрите в ежедневието ни.

Някой може ли да си спомни кога в БГ се появиха първите форуми?Май в началото на това хилядолетие.

Като гледам ,през последните месеци ,как набират скорост т.нар.виртуални социални мрежи ,мисля че сме съвсем в началото и сме съвременници ,и на виртуалните форуми, и на новите мрежи.

Иначе думата форум ,както всички знаем, е с произход от времето на древен Рим(централен градски площад).

В тези новопоявили се виртуални средища за комуникация,няма правила, освен писаните от създателите.

Срещаме се ние тук, хора от различни места на нашата планета , точно на раздумка.Тя е тематична,но и свободна.

Когато в дадено мнение са спазени основните правила-да няма обиди и нецензурни изрази,да не се пропагандират отявлени идеи противоречащи на идеята на този форум и т.н.(всеки може да ги прочете),всяко мнение има право на живот.Ако мнението не носи информация,която да заинтригува и увлече в дискусия ,то просто увисва и минава в забвение.Простичко е.Съгласна съм,че става понякога говорилня ,в която всеки говори и никой никого не слуша.Но какво да се прави?

С допълнителни правила да се регламентира точно какво и как да се говори? Не мисля,че това е добър начин.Всяко ограничение ,допълнително изискване ,вече отива в посока на заблуда и грешки в духовния път за този,който го налага.

Добре е когато разговарят съмишленици или само хора ,които заедно са стигнали до някъде в изучаването на Учението,защото то е основното в тоя форум.

Но точно защото това не е зала на университет или професионална гилдия,или пък място за сбирка само на осъзнати духовни последователи на Учението,има голяма група хора , които тъкмо идват от долната земя (нека използвам тоя условен израз ,за да назова светската страна на битието).Образно казано,в първия момент те просто търсят нещо.Какво носят със себе си?Своите преживявания и светски опит.Ами естествено,че от тая позиция ще разговарят.Нямат друга.От къде знам ли?Скоро и аз дойдох от там и чукам на тази врата.

Ние всички се учим непрекъснато.И сами ,и един от друг.Чрез собствения си опит и като изучаваме чуждия такъв.

Имаме Учението,на което да се опрем,когато нямаме опит или не знаем какво да правим.

Във вчерашната беседа много харесах нещо,което според мен може да предпази всички ни от боксуване в разговорите:

Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.

Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”

Като чуха -беседа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

В първият си пост на темата се опитах да дам някаква рамка на "злото", за да може да се получи някаква по конструктивна дискусия...и съответно да се насочим към коментари на себенаблудения (лично поведение, действия и опит), при което да можем да разграничим правилни от грешни наши решения и евентуално това да ни доведе до изводи, които да са ни от помощ в Пътя, по който вървим. Такава беше идеята.

В процеса на темата обаче възникват още едно "препъни камъче", създаващо "зацикляне", което да си призная честно не смятах, че ще е нужно да коментираме.

Бяха изказани мнения от рода на това - "Човек действително греши ли?"...Изказаха се мнение от рода на "Нито преди (светски живот) нита сега (живот в Пътя) аз не намирам в своето поведение грешки"...

Най-лесният отговор на подобни позиции може да се даде, чрез Вселенският закон, че "Уроците на Земята се учат чрез грешката". Това се свързва и пряко с мъдрият израз "Прекаления светец и Богу не е драг!" и дава отговор на въпроса "защо?", но не това ми беше мисълта...

Имайки предвид сложността на тази тематика и това, че е много трудно да се постигне обективност, когато Егото се самоанализира и търси грешките си, Учителя изключително подробно разработва тази тема.

За пръв път и то САМО в Беседите може да се прочете по задълбочен анализ на този Вселенски закон, като се разделя греха, за който се говори почти във всички религии, на погрешка, грешка и грях. Само един велик Учител може да направи такъв дълбок анализ, в следствие на който Егото в човека може да се смири, и да не търси оправдание за свои минали грешки, а да може да се самоанализира обективно (без да се наранява или укорява) и да може да се израства по-бързо, в синхрон с Ликвидационният век, в който живеем. Неоценим принос на Учителя в тази насока!

Накратко казано погрешката е "задължителният атрибут", който следва човешкото развитие, която ако не се осъзнае, а се бламира, оправдае или омаловажи, води до повтарянето на подобно погрешно поведение, което насложено вече предизвиква грешката. Грешката от своя страна създава по-трайни причинно-следствени връзки, които са своего рода "окови", когато се върви в Пътя. Съвкупността от осъзнати грешки пък, когато умишлено вече се допускат, водят до греховно поведение (грях!), което задвижва също Вселенски механизми за справедливост, които са още по тежки, но не това ми беше мисълта...

В този ред на мисли, наивно е да се мисли, че някой друг оценява, кое криво, кое право ...там "някъде горе". Това частично е така, но става косвено, чрез Вселенските Принципи,...и то "ТУК долу". В противен случай резонен е въпроса, защо ни е даден разум тогава? Защо не е дадена възможност да съпоставяне, анализираме, разсъждаваме изобщо ?!? Нека всеки да си прави каквото си ще, както си го чувства и както му е егоугодно, пък после ще ни оценяват там "горе" ?!? Смятам, че това е погрешно разсъждение, а и много хора вече грешат в тази насока.

В този ред на мисли ще уточня, че оценките не са вредни...когато те се различават от съденето, забележките, "лепенето на етикети", квалификациите,...но нека да не влизаме в словоблудство и да затънем в философстване и дефиниране на всички тези понятия. Не виждам смисъл. КОНСТРУКТИВНА критика, с даване на ясна и отговорна алтернатива, зад която се стои с почтеност и Любов,... си е направо полезна за развитието на едно духовно общество например.

Накрая, отново в този ред на мисли, нека да се съсредоточим и споделим опитности и мисли за установяване на наши и чужди пограшки и грешки, ...и най-вече какво правим за тяхното неповтаряне и "заличаване"... Струва ми се, че това е важно, за всеки човек избрал Пътят, който не е посочил и очертал Учителя Беинса Дуно.

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В този ред на мисли ще уточня, че оценките не са вредни...когато те се различават от съденето, забележките, "лепенето на етикети", квалификациите,...но нека да не влизаме в словоблудство и да затънем в философстване и дефиниране на всички тези понятия. Не виждам смисъл. КОНСТРУКТИВНА критика, с даване на ясна и отговорна алтернатива, зад която се стои с почтеност и Любов,... си е направо полезна за развитието на едно духовно общество например.

Накрая, отново в този ред на мисли, нека да се съсредоточим и споделим опитности и мисли за установяване на наши и чужди пограшки и грешки, ...и най-вече какво правим за тяхното неповтаряне и "заличаване"... Струва ми се, че това е важно, за всеки човек избрал Пътят, който не е посочил и очертал Учителя Беинса Дуно.

Има и един друг Вселенски закон-За непоисканата помощ.

Лично аз предпочитам да се уча и да прилагам макар и мъничко, според силите си това, което съм прочела и разбрала в беседите. А това, кой се смята за напреднал или не си е пак негова лична преценка. И да, на физическо ниво, се отработват нещата, за тези, дето имат желание да го направят! :feel happy:

Да установявам грешките? ;) Имам си достатъчно мои, с които да се справям, в другите хора виждам само братя и сестри и у всеки има нещо прекрасно, което сам трябва да открие.

Тук във форума само споделяме.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола, струва ми се, че просто разсъждаваме по доста различен начин, та затова се получава такова "зацикляне" и то само според теб, като че ли.

Аз например не деля живота си на преди (светски) и на сега (живот в Пътя). Ти по какъв начин го делиш и защо (макар че ще излезем извън темата, ако искаш може и на ЛС)?

Също така не виждам смисъл да се съсредоточавам върху грешките и погрешките, особено пък върху чуждите. Нито пък си въобразявам, че мога да направя за чуждите нещо за "тяхното неповтаряне и заличаване", ако самият човек няма желание за това. Ако има и се обърне именно към мен за помощ, бих се опитала, но само ако чувствам определена компетентност и сигурност по конкретния казус. В противен случай отказвам да помагам, защото вместо помощ най-вероятно ще направя мечешка услуга.

Не смятам, че "Уроците на Земята се учат чрез грешката" е вселенски закон. Да се учи човек чрез грешките е, ако мога така да го нарека, началното ни образование; след това продължаваме обаче в основно, средно ...

В много случаи (според ситуацията и хората, участващи в нея) "КОНСТРУКТИВНА критика, с даване на ясна и отговорна алтернатива, зад която се стои с почтеност и Любов,... " не само не е полезна, но може и да навреди.

Виждам, че и xameleona преди мен е споделила нещо такова, други по-нагоре - също.

Ето това е причината да не се получава конструктивна дискусия, според твоите критерии.

За мен и тази дискусия е достатъчно полезна и интересна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек е на Земята преди всичко за да изгради и възпита себе си според определени духовни принципи и закони. Да, вярно е, че се учим (вкл. и от грешките си), но това не изразява точно същността на пребиваването ни на Земята. Аналогията с ученето е вярна, но все пак това е само аналогия. Колкото до грешките: никой не може да задължи човека да греши. Може да се говори за страданието като метод за учене, не и за грешките като метод за учене. Но страданието в доста случаи е естествено следствие от грешките, които сме направили по собствен избор, т.е. не сме били длъжни да ги правим.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.

Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.

Из За свободата в духовното разбиране на живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

В контекста на предишните ми мнения в темата ще си позволя да цитирам Учителя...

Цитат: "Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване. Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място." - Възможности в живота

Мисля, че това кореспондира доста с целта и идеята на настоящата тема,...тоест да използваме максимално предоставените ни възможности за развитие,...да се възползуваме от "богатството", което ни предоставят погрешките, когато ги намираме, преосмисляме, поправяме и недопускаме повторно. Невероятно силна беседа е открила Донка и е цитирала тук в това мнение...

Ето и един елементарен казус как да изправяме погрешките: "Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах?“ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече. Пък вие вървете по пътя."

Елементарна ситуация и съответен съвет как да действаме при откриване на погрешка. Решително, без оправдания и без мотаене. Времето в настоящият етап е ценно!

Всеки сам може да си направи съпоставки със собствени действия и погрешки и да съотнесе дадения пример... Не търсим ли по някога от "девет планини вода да донесем", вместо да оставим дължимото ( пари, извинение, смирение) и да продължим по Пътя? Не е ли по-лесен този вариант? Не ни ли освобождава той от "оковите" (причинно следствените връзки), които сами си ги поставяме? Доста теми за размисъл ими тук, но егото трудно допуска мисли в тази посока.

По темата...Прокарват се мнения, че не е необходимо да се съсредоточваме върху грешките на другите, че трябва да има желание от другата страна за оказване на помощ, та да не би да направим "мечешка услуга",... как можела да вреди "конструктивната критика",... та се стига и до отричане на Вселенски закон, който явно не е егоугоден. (от тук)

Добре! Всеки има право на избор и може да приказва каквото си поиска... Идеята на темата (пак ще повторя) повече е себеанализ, споделяне на лични примери и опит за намиране и заличаване на погрешки. Много ясно е, че никой не може да заличи погрешките на друг. Кой е казал такова нещо?

От друга страна тук е форум и всеки ТЪРСИ нещо ...Мисля, че това е достатъчно основание да се е изпълнил закона за "исканата помощ", като се има предвид, че всеки има свободен избор да чете нещо или да не го чете. Какъв е мотива на подобни мнения тогава? Оправдание? Предубеденост?... Може би.

Накрая искам да отговоря и на лансираната теза, че Учителя не е толерирал коментари между ученици в школата за техните погрешки. Това е така и го има и в спомените, и в много беседи.

Защо? - Защото това е ШКОЛА! В нея има жив Учител и се изпълняват задачи по "сваляне" на Словото. Всеки може да прочете за големите интелектуални, морални и етични различия между учениците в тази школа, но дефакто всеки е изпратен от Невидимия свят за да помага в точно определени неща. Учителя го знае много добре това и никой не е гонил от школата,...дори и тази, която е манифестирала с лента на студентската си фуражка "Жертвата на Дънов". Нека да си представим сега, какво ще стане, ако в подобна разнородна школа, където всеки "вижда сламката в окото на другия, а не вижда гредата в собственото си око", се разреши коментари за чужди погрешки? Някой има ли си на идея ? Представя ли си го ? Та в онези времена и без това "Изгрева", много често е приличал на разбунтуван кошер от оси, а ако се "посоли" всичко това и със разискване на погрешки, какво ще стане ?

От друга гледна точка Учителя казва: "За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае." ( горната Беседа) Много правилно! Когато до теб има чист и свят човек, когато до теб има Учител и ти служиш за дадена идея, Светлината около теб струи и не е необходимо някой да ти казва каквото и да било. Най-малкото, ако трябва ще попиташ лично Учителя. При тези обстоятелства правилото е да не се коментира другия, а да се съсредоточат всички върху работа и служене.

А дали сега има същите условия? Фактите говорят друго...По-скоро липсата и избягването на "конструктивната критика, с даване на ясна и отговорна алтернатива, зад която се стои с почтеност и Любов", ми прилича на "Оправяйте се сами, мен какво ме засяга!". Може и така да се разсъждава,...но ми се струва неумесно за "братски среди", в духа на това, което Учителя влага, в подобно понятие.

Поздрави.

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Никола, този твой пост ме накара да се замисля. Изясних си позицията ти. Съгласна съм с доста от нещата, които си казал.

Но на мен лично ми е омръзнало някой да ме поучава, да ми размахва пръст, да ме гледа отвисоко... Колкото и грешки да имам и колкото и малко потенциал да мога да реализирам, то си е за мен, за работата, която съм решила да свърша за Бога. Школата и класовете са на едно друго място, тук просто прилагаме, зрънце научено. Все е нещо. И пак там, пред Бога и съвестта си даваме отчет. Посредници няма.

Конструктивната критика може да бъде изразено мнение, без лична нападка и обида. Дали обаче човека приема, си е негов личен избор.

Убедих се, че добро насила не се прави. Още личните ни пристрастия, интереси са много силни. А и трябва да има доверие към този, който опитва да критикува... ;)

П.П. Прочетох беседата Четвърто измерение и ето един цитат,смятам, че ще е полезен:

Следователно, новата идея за Бога ще бъде тази: Туй, което уравновесява вашата светлина, е Бог. Туй, което уравновесява вашите чувства, е Бог. Туй, което уравновесява вашите постъпки, е Бог. Във всеки един момент да ги уравновесява, то е Бог вътре, то е любовта. Под думата „любов“ в дадения случай разбираме това, което в даден случай уравновесява вашите мисли, уравновесява вашите чувства, уравновесява вашите постъпки. То е любовта. Туй, което не уравновесява, то е нещо друго, но то не е любов. Може да минава за любов. Или идеята за Бога от чисто научно психологично гледище. Туй, което уравновесява моята светлина, прави света понятен за мене, туй, което уравновесява моите чувства, да добивам равновесие, да обичам всичките хора или във всеки случай зная как да постъпвам, да бъда в хармония с всичката природа, то е Бог. То е мярката. В този смисъл Бог е онази вечна мярка, която подтиква нашия ум, нашето сърце и нашата воля към онази хубава дейност, за да сполучи човек онова, което Бог е вложил. Човек е щастлив и здрав само тогава, когато реализира ония неща, които са вложени в него, туй, което му е дадено, да развие своите таланти, да развие своя ум, да развие своето сърце, да дава широчина на своята душа и на своя ум.
Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иска ми се да изброя някои грешки, които мисля, че се допускат често. Разбира се, не претендирам за изчерпателност, нито за непогрешимост в оценката си, но това са нещата, както ги виждам аз.

Често срещана заблуда е, че знаем по-малко отколкото заслужаваме. По-краен вариант на тази заблуда е, когато си мислим, че „истината“ умишлено се крие от нас (индивидуално или от човечеството като цяло). Истината е, че на човек се дава толкова, колкото е способен да възприеме. Всичко казано по никакъв начин не означава, че човек не трябва да се стреми към знание и да чака знанието само да дойде при него. Всичко казано за знанието важи също за властта и свободата да вземаме решения.

Духовното развитие не трябва да е едностранчиво. Силата на веригата се определя от най-слабото й звено. Именно там, подложена на изпитание, веригата ще се скъса. Често хората полагат усилия и постигат добри резултати в няколко ограничени области на живота, най-често в тези, които на тях им е удобно. Получаващият се по този начин дисбаланс обаче, много скоро ще се превърне в сериозна пречка.

Илюзия, че нещо би могло да бъде постигнато по друг начин, освен чрез индивидуални усилия.

Илюзия, че можем да постигнем нещо единствено с помощта на самостоятелни индивидуални усилия, без да поддържаме целостта на връзката си с вселенската йерархия и източника на всичко съществуващо.

Като грешка бих определил и чувството, че духовното развитие е нещо необичайно. Всъщност необичайно е сегашното състояние на хората.

Заблуда, че духовното развитие има някаква крайна цел. Животът не може да има крайна цел, а живеенето му е един непрекъснат процес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, присъединявам се към Станимир - има ги тези заблуди, илюзии или по-просто да ги наречем убеждения; говоря не само от собствени наблюдения, ами и от собствен опит.

Единствено се зачудих защо казва:

Всъщност необичайно е сегашното състояние на хората.

Какво имаш предвид?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още нещо, което не споменах вчера: Много често хората смятат, че нямат подходящите условия – външни или вътрешни, за духовно развитие. Условията винаги са подходящи. Когато става въпрос за постигане на някаква конкретна цел, то условията и времето разбира се имат от огромно значение. Духовното развитие обаче е комплексно и всеобхватно. Ако нямаме условия да развиваме един аспект от себе си, то със сигурност условията са подходящи за развиването на друг(и) аспект(и).

Недооценяване важността на малките неща. Някой казва: „Аз излъгах за съвсем дребно нещо“. Фактът е, че е излъгал. Често съществени неща ни се струват незначителни и обратно. Щом човек желае да бъде искрен, винаги трябва да бъде такъв. Ако е непостоянен в искреността си, значи я употребява според личния си интерес и изгода. Искреността в случая е само един примери за необръщането на достатъчно внимание на малките неща. В тази посока могат да се дадат още множество примери.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен ние можем да използваме всяко условие, което имаме, за да се учим, да израстваме. Всеки ден, всеки миг ни носи нещо, важното е да сме с будно съзнание и да го видим.

Само с будно съзнание можем да преодолеем инерцията и навика, да си караме по старому, както сме свикнали. Лично от опит знам, че е по-лесно и спестява главоболия, но... избора е-към Бога или?... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук ми се иска да обърна внимание на нещо, което срещам доста често. В него има известна доза истина, но повечето пъти се използва като самооправдание. Например, често се цитират думите: Прекален светец и Богу не е драг. Те са верни, доколкото става въпрос за парадиране с духовните постижения, но всъщност хората най-често използват тези думи за да оправдаят собствените си несъвършенства и, което е още по-лошо: нежеланието си да положат усилия да ги преодолеят, въпреки че имат възможност за това. Освен това тези хора много често свързват желанието да постигнеш определени духовни качества и добродетели с проява не свръхегоизъм, на гордост, дори на лицемерие. Вярно е: човек не е съвършен, но това не означава, че не бива да се стреми във всеки един момент да бъде малко по-близо до съвършенството, отколкото е бил преди. Друго подобно оправдание е: аз съм обикновен човек. За мен това е признак на безсилие и липса на воля за промяна. Също е признак на привързаност. Ако се стремиш към промяна, това не те прави по-малко обикновен. Ако вярваш, че можеш да я постигнеш (а това е задължително за да успееш да го направиш), и още повече ако вярваш, че можеш да развиваш себе си неограничено, това не означава, че си обсебен от мания за величие. Отричането от себе си всъщност означава да подчиниш личните си и индивидуални стремежи на общите. Да съгласуваш своята воля с посоката на еволюцията, но в никакъв случай не означава да нямаш воля. Силната воля и наличието на цел, която съзнателно да следваш са част от духовното развитие и в никакъв случай не означават гордост и егоизъм. Последните са просто избор (поредица от избори). Тъкмо напротив, без силна воля и култивирани известни духовни качества няма как да се освободиш от егоизма.

Друга заблуда е, че за духовното развитие се изискват някакви нечовешки-високи качества; че едва ли не човек трябва да бъде съвършен; че един Учител не би приел човек имаш несъвършенства за ученик. Ако беше така никой нямаше да се развива духовно. Важни са не несъвършенствата, а стремежът да ги преодолееш, както и усилията, които полагаш за това. Самото съвършенство винаги е относително. Тук пак често служат за оправдание думите: аз съм обикновен човек. Но истината е, че еволюцията никога не поставя непосилни изпитания и задачи. От друга страна задачите и изпитанията по никакъв начин няма да се решат сами. Отлагането на една задача за в бъдещето, няма да я направи по-лека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно съм съгласна със Станимир! И ми се иска да добавя към това:

Друга заблуда е, че за духовното развитие се изискват някакви нечовешки-високи качества; че едва ли не човек трябва да бъде съвършен; че един Учител не би приел човек имаш несъвършенства за ученик. Ако беше така никой нямаше да се развива духовно. Важни са не несъвършенствата, а стремежът да ги преодолееш, както и усилията, които полагаш за това. Самото съвършенство винаги е относително. Тук пак често служат за оправдание думите: аз съм обикновен човек. Но истината е, че еволюцията никога не поставя непосилни изпитания и задачи. От друга страна задачите и изпитанията по никакъв начин няма да се решат сами. Отлагането на една задача за в бъдещето, няма да я направи по-лека.

Много често совек си мисли, че като е поел духовният път и не може да греши. Ще цитирам неточно Учителя: не е важно, че сте сгрешили, важно е да поправите грешката си. Така че най-лошото за един духовен човек е да се обезсърчи от недостатъците си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

грешки и заблуди според мен са човек да парадира с духовната си просвета или развитие, да дава прекалено много духовни съвети и поущрения на другите чрез някакви си забележки. Защото един човек може да е много духовен и избощо да не развява наляво и дясно това си знаме, а друг опитвайки се да е такъв да прави грешка след грешка описвайки иначе и обяснявайки колко не са редни и правилни тези неща.

Но все пак заблудите и грешките са навсякъде и ние неминуемо ги допускаме, не само в духовния път. Важното е горе долу да имаш правилна самооценка и оценка и да виждаш каде е истината, да си буден и тогава по лесно можеш да изправиш грешката си и заблудите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светле!:thumbsup: Ани!:thumbsup:

Дори се замислих за един акцент на темата - ами ако се заблуждаваме, че сме тръгнали по духовен път? Дали критериите за него са четенето и говоренето на такава тема? Или някакво усещане за "връзка с невидимия свят" и "духовно предопределение"?

От друга страна нима някой друг отстрани има правото да отсъди кой върви по духовен път и кой не? И как върви - греши ли или не?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовността е нещо много,много лично.Всеки човек върви по своя духовен път,като често се заблуждава и прави грешки.Това е съвсем нормално!Нали грешките са за това-да ни научат на нещо.

Според мен не е редно друг човек да съди за степента на духовно развитие на когото и да било и да дава оценки.Просто защото еднакви духовни пътища няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светле!:thumbsup: Ани!:thumbsup:

Дори се замислих за един акцент на темата - ами ако се заблуждаваме, че сме тръгнали по духовен път? Дали критериите за него са четенето и говоренето на такава тема? Или някакво усещане за "връзка с невидимия свят" и "духовно предопределение"?

От друга страна нима някой друг отстрани има правото да отсъди кой върви по духовен път и кой не? И как върви - греши ли или не?

Няма заблуда, че сме тръгнали по духовния път. Всички са на духовния път, без значение осъзнават ли го, искат ли го или не. Заблуда може да има по отношение на позицията в която се поставяме, на неправилната преценка на реалността. Но що се отнася до позицията ни, то самото желание да я определим е погрешно, защото освен, че не сме в състояние да го направим обективно, така се фиксираме в определена позиция (вярна или илюзорна – няма значение). Затова е казано, човек да си има идеал; затова на човечеството са дадени толкова светли примери, които да следва. Защо трябва да търсим каквито и да било критерии? Действията се оценяват по техните резултати. Значи преди да предприемем дадено действие, ние трябва да се опитаме да предвидим веригата от последствия за максимално дълъг период и от колкото можем повече гледни точки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Защото един човек може да е много духовен и избощо да не развява наляво и дясно това си знаме, а друг опитвайки се да е такъв да прави грешка след грешка описвайки иначе и обяснявайки колко не са редни и правилни тези неща.

...

Това са две възможности, представени по начин, който може да доведе до объркване (в смисъл, че подсъзнателно повечето хора ще свържат стремежът към духовно развитие с парадирането с духовност). По-добре е да правиш грешка след грешка, опитвайки се да бъдеш духовен, отколкото да правиш грешка след грешка и да не се опитваш да бъдеш духовен. А духовният човек също трябва да продължи своето развитие. Това означава, че трябва да положи усилия в тази посока и вероятно също да допусне грешки. Да, парадирането с духовността е слабост, но пък от друга страна за един материално-ориентиран човек такова парадиране е добър знак, дори и да е фалшиво, защото показва, че духовното за него започва да придобива някаква стойност. Той дълбоко в себе си желае да бъде духовен, дори и да не го осъзнава, а това е първата стъпка към действителното постигане.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Грешки и заблуди според мен са човек да парадира с духовната си просвета или развитие, да дава прекалено много духовни съвети и поущрения на другите чрез някакви си забележки. Защото един човек може да е много духовен и избощо да не развява наляво и дясно това си знаме, а друг опитвайки се да е такъв да прави грешка след грешка описвайки иначе и обяснявайки колко не са редни и правилни тези неща.

...

:thumbsup2:

Познавам за щастие хора, които са именно такива - никога не парадират, не осъждат.

А имат такова благо и мило излъчване. Сядаш до тях, а дори и само да мълчиш, пак ти става ведро на душата.

Да, за мен такива хора имат духовен напредък!

. :feel happy:

Светле!:thumbsup: Ани!:thumbsup:

Дори се замислих за един акцент на темата - ами ако се заблуждаваме, че сме тръгнали по духовен път? Дали критериите за него са четенето и говоренето на такава тема? Или някакво усещане за "връзка с невидимия свят" и "духовно предопределение"?

Както казват - по делата ще ги познаете.

Бих добавила и - приятел в нужда се познава.

Реших да пиша по тази тема, защото по странна синхронност се появи този цитат точно сега:

Бъдещето семейство ще се различава коренно от днешното. Майката ще бъде налице, а бащата ще бъде далеч от семейството си. Той ще се явява по един път в месеца като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на техен приятел. .. Те ще го очакват с радост и нетърпение. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не го познават, те ще се стремят към него, ще чувстват желание да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат свой приятел, е техен баща.

от беседата - Новите Веяния

от темата За женитбата, свободата и любовта

И се сетих за 2 случая:

- едно сравнително известно име, с мъка се удържам да не го кажа (Иво, бих ти писала на ЛС цялата истина), мъж с дар слово, със сензитивност, ... както и да е именно с този цитат, и с други подобни агитираше млади сестри по Рила и други сбирки да се прави комуна и т.н.

Нищо лошо, стига да не избиваше доста тестостерон.

Ще кажете,че това са неща от живота.

-Ама не са.

Да не се подтискала природата...!

-Да не се подтиска, но да се контролира!!!

Когато по странна случайност се обадих на едно мило момиче, полу-сляпо, много крехко и ранимо, й споделих, че искам услуга (която е по силите й), защото съм бременна. Тя не се сдържа и сподели трепетно и щастливо, че е тя е бременна. ПОявилсе мъж, които я ахресвал, приемал, обичал...

На следващото обаждане... тя ридаеше, този иначе прекрасен мъж я бе накарал да направи аборт. А тя като безработна нямаше и пари за лекар. Той се "покри"...

Ето - има и заблуди.

Има и лековерие, предоверяване.

Гледах на една паневритмия на Рила как един поуморен опитен брат (около 45-50г.) сваляше една млада, свежа, наивна сестра (20г.).

Цитати, цитати, дар слово...

Прегръщал я като сестра. Ами тя много братска му беше ерекцията...(посред бял ден, на полянката)...

Да сме будни и осъзнати!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички са на духовния път, без значение осъзнават ли го, искат ли го или не.

Имаше един турбореактивен двигател Прат енд Уитни от края на 60 -те години с който американците биха няколко пъти световните рекорди по скорост и височина на полета. Беше изчислен така че максималната си мощност развиваше на над 15 км височина.

Дали някой ще използва мобилен телефон за да забива пирони с него?

Но има много хора които се раждат с духовна мисия, а затъват в светски живот.

И оня високоскоростен двигател за големи височини едва отлепя от земята в приземната пушилка.

Не е конструиран за такива условия.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×