Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?

Recommended Posts

Да, Вики, има хора, които освен че не парадират, а и на всичкото отгоре не са по цял ден над духовната литература, но са доста по-духовни от някои, които си мислят, че са много духовни защото много чели са и на много семинари били са...но може би пък, такива хора заблуждават не другите, а само себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Реших да пиша по тази тема, защото по странна синхронност се появи този цитат точно сега:

Бъдещето семейство ще се различава коренно от днешното. Майката ще бъде налице, а бащата ще бъде далеч от семейството си. Той ще се явява по един път в месеца като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на техен приятел. .. Те ще го очакват с радост и нетърпение. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не го познават, те ще се стремят към него, ще чувстват желание да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат свой приятел, е техен баща.

от беседата - Новите Веяния

от темата За женитбата, свободата и любовта

Тук според мен става въпрос за идеала за семейството в едно доста далечно бъдеще. Човешкият живот ще бъде много по дълъг и хората ще запазват здравето и силите си докрая.

Бащата в текста не идва рядко заради това че така трябва.

Цялото му време ще бъде посветено на единение с Бога и на работата за елиминиране на планетната карма.

природата...-Да не се подтиска, но да се контролира!!!

:thumbsup1:

Когато по странна случайност се обадих на едно мило момиче, полу-сляпо, много крехко и ранимо, й споделих, че искам услуга (която е по силите й), защото съм бременна. Тя не се сдържа и сподели трепетно и щастливо, че е тя е бременна. ПОявилсе мъж, които я ахресвал, приемал, обичал...

На следващото обаждане... тя ридаеше, този иначе прекрасен мъж я бе накарал да направи аборт. А тя като безработна нямаше и пари за лекар. Той се "покри"...

Бягането от отговорност за своите деца, да не говорим за аборта носи повече карма отколкото отказа от духовността (става на практика невъзможна). "Духовността" после е лицемерие.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тодор Стоименов, който по това време е младеж и е в София, вижда, че един мъж продава Библии. А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек значи е наш човек и може да се привлече към нас. Така си мисли Тодорчо, но решава все пак да запита Г-н Петър Дънов. Учителят му казва: “Сега не мога да ти отговоря. Но довечера ще отида да питам Бога за него и на следващия ден ще ти кажа.” Тодорчо се озадачава много. На следващия ден Учителят му казва: “Отидох и питах Бога и Той ми каза, че не е от нашите.” Тодорчо разбира, че щом не е от нашите, не трябва да го поканва в кръжока на Учителя.

Минават години. Този продавач на Библии става в последствие книжар, продавач на книги. По-късно под натиска на общественото мнение в първите години, което е било срещу Учителя и се е водила кампания в печата срещу Него, то този книжар и продавач на Библии започнал да пише статии срещу Петър Дънов. Когато за пръв път Тодорчо прочита такава статия не повярвал на очите си. Как може човек, който продава Библии да си служи с лъжа и клевета. Отначало не вярвал, че това е същия човек. С вестник в ръка отива в книжарницата му, подава вестника и го пита: “Тази статия Вие ли сте я написали?” Книжарят отговорил надменно: “Аз я написах и се гордея с нея.”

Тодорчо нищо не му казва, отива при Учителя, показва Му вестника, разказва Му случая и припомня, че той е искал първоначално да го привлече към Учителя. Учителят Се усмихва: “Тодорчо, това да ти е за обица на ухото.” След някое и друго време търговията му замря и той замина за Америка на гурбет. После този човек се загуби по света. Името му бе Козлов.

Имало е и друг случай описан в беседите. Градоначалникът на град София извикал Учителя и Го упрекнал, дори и заплашвал, че според донесения на гражданството Той развращава народа и то тогава, когато мъжете са на фронта и се бият за отечеството. Учителят му отвърнал, че това не е вярно и понечил да Си тръгне. Градоначалникът се ядосал и Го заплашил: “Ти знаеш ли кой съм аз и каква власт имам и каквото искам, това ще сторя с теб!” Учителят го изгледал и казал: “Не си страшен – ти си от нашите.” Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално. Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него. Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: “Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира.” От тогава той станал слушал и редовно посещавал беседите на Учителя. Накрая Учителят попитал Тодорчо: “Ти сега разбра ли да различаваш кои са от нашите и кои са от чуждите?” – “Не разбрах!” – Отговорил съкрушено Тодорчо. Учителят продължил: “Духът е Този, Който различава. И Той винаги накрая прибира своите при Себе Си.”

Изгревът на Бялото братство-Вергилий Кръстев

/благодаря на Валентин Петров за този цитат/

Не можем да се произнесем за чуждия път. Това значи да съдим. Ами ако има уроци /болезнени!/, които да ни вкарат в 'правия' път? Много неща не разбираме. Нека не забравяме, че смирението идва след осъзнаване на собствените грешки. А трябва да знаете, че да видиш себе си и своята виновност е много страшно. Да видиш, какво си причинил на другите, от страх, да разбереш причините за всички постъпки /значи да си слязъл в Ада/, но ако съумееш да излезеш от там /след време/-виждаш, че Бог ти е простил.

Не забравяйте Блудния син... Да дадем свобода-на всеки, да си научи уроците и да се поздравим в едно ново, светло съзнание...:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За втори път тези дни, гонейки краткост аз не изказвам ясно мнението си.

Значи е редно да си взема поука. :rolleyes:

И то точно в тази тема. :thumbsup1:

Тази история ( свалячък на млади мацки - от пост 74) тогава ми дойде наистина в повече. Особено след случая с един "сериен забременител", за които по-добре да не се повдига дума.

И поради такива мачистки случаи аз пък ставам другата крайност - за баланс.

И така - мини версия на историята:

Август на Рила - събор, прекрасно време, силно слънце грее.

Мой приятели ме запознаха с техни познати и сред тях бе едно момиче, много красиво и чаровно, елегантно и еферно облечено.

Когато се събирахме всички, винаги идваше и един мъж, които все се присламчваше.

Целта му се да подчертае опита си и с фини ораторски трикове парираше всички, само и само да й се издигне в очите, тя да го гледа наивно и любознателно, а той да я поведе на разходка и леееко да я попрегърне.

Уж по братски, ама не ....

Момичето се усещаше странно, но и поласкано от дъжда от комплименти.

А всички ние - потресени от този тип поведение... (да не коментирам как говореше за жена си и за по-голямата от това момиче дъщеря.)

Не смятам за нужно точно тук да коментирам и да убеждавам всички,

че много жени им е много лесно да разберат намеренията на мъжете спрямо тях,

а когато мъжете съвсем ги тресе хормона - ами то си е видно.

А да не говорим, че човек и минимална сензитивност да има - намеренията се усещат... много ярко.

Та този галантен брат, все се натрисаше с явна цел да е близо и физически да докосне младата красавица...

А веднъж така се случи - играехме зад тях в кръга. И той после бързо и гузно я поведе на разходка...

А за мен какво да кажа - много хора са ми имали доверие и ми споделят именно лични, твърде лични неща. И са спокойни, че ще си поговорят с мен, ще им олекне, ще им дойде вдъхновение да преодолеят проблема си. А аз няма да ги коментирам.

N.B.: За мен Rila е място за духовен събор, лятна духовна школа,

а не центъра на града - кафенето за свалки!

Или бъркам???

Да, будност се иска и осъзнатост,

защото уви, има хора смятат, че духовните среди са пълни с лековерни наивни хорица, които могат да ти свършат и работа, и услуги без пари , а някой "хитър" да им се смее зад след това зад гърба.

И както са казали мъдрите хора - по делата им ще ги познаете!!!

И по-добре по-рано!!!

П.П.: Благодаря за интересните цитати на Хамелеона и Валентин!

П.П.П. Пиша по тази тема с много болка.

Твърде много момичета са ми споделяли какви ли не лични проблеми и простете, ако поизръмжавам на мачовците.

Но за всяко нещо си има и място, и време.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....И поради такива мачистки случаи аз пък ставам другата крайност - за баланс.....

Лошото е, че двете крайности няма как да се балансират, защото крайностите са едно и също.

Или иначе казнао двете страни на една и съща монета.

Както когато ни е много студено и толко студено, че чувстваме как ни гори и пари студа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На много мъже им е много слаб ангела за съжаление.

Те лесно губят самоконтрол, докато повечето жени се контролират и

когато падат, и когато не падат, и когато стават.

Много по-лесно един мъж минава в крайности в половата сфера.

Когато няма дразнители, може да прекара години във въздържание.

Но когато има изкушения, и най въздържаният и себеконтролиращ се мъж не е застрахован от падане.

Затова отговорният духовен човек трябва да се пази от възможностите още в началото.

Изисква се също контрол над реакциите на това което виждаме през очите.

Защото иначе против волята започват да действот стари и вече станали подсъзнателни програми.

Оттам започва вибриране на половата сила в долните чакри, следват емоционални промени, почват да

работят хормоните и т.н., и съзнанието коренно се променя.

Чистият духовен човек придобива погледа и излъчването на един лукав разгонен грешник.

Пази се, о садху. // Шивананда Сарасвати

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много по-лесно един мъж минава в крайности в половата сфера.

Когато няма дразнители, може да прекара години във въздържание.

Но когато има изкушения, и най въздържаният и себеконтролиращ се мъж не е застрахован от падане.

Затова отговорният духовен човек трябва да се пази от възможностите още в началото.

Изисква се също контрол над реакциите на това което виждаме през очите.

Защото иначе против волята започват да действот стари и вече станали подсъзнателни програми.

Оттам започва вибриране на половата сила в долните чакри, следват емоционални промени, почват да

работят хормоните и т.н., и съзнанието коренно се променя.

Чистият духовен човек придобива погледа и излъчването на един лукав разгонен грешник.

Пази се, о садху. // Шивананда Сарасвати

Привет!

Много години съм имал проблем с въздържанието и често съм имал моменти на свръх сексуалност. Опитвал съм какво ли не... от самоконтрол до брутално насилие върху мен самия.

Силата за въздържание и липсата на сексуално влечение, т.н. брахмачари се дава от Брахма, т.е. от Бог.

Ошо ползва много интересен израз за това нещо, а и за друго:

"Къде е средата между Самсара и Нирвана? Къде е средата между задоволяването и подтискането?"

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...самоконтрол до брутално насилие върху мен самия.

Силата за въздържание и липсата на сексуално влечение, т.н. брахмачари се дава от Брахма, т.е. от Бог.

Ошо ползва много интересен израз за това нещо, а и за друго:

"Къде е средата между Самсара и Нирвана? Къде е средата между задоволяването и подтискането?"

:yinyang:

Бог помага ако си помогнем сами. Човекът е който има или няма контрол над себе си.

Ако една лавина набере скорост и маса, не може да се спре, нито да се избяга от пътя и. Защото се движи много бързо и преминава през голяма площ.

Брахмачария е състояние в което енергията е съсредоточена в горните центрове.

Когато тя тръгне надолу под влияние на вътрешни или външни фактори, тя може да се спре с минимални усилия още горе и няма да причини лавинообразни ефекти. Грешката е в изчакването.

Не е необходимо насилие над себе си, а добри реакции. От момента на зрително възприятие до неговата интерпретация има доста голям интервал в който интелектът може да превключи вниманието върху произволен обект, например на Бог, Учителя, светци, текст от Свещените писания и др.

Ошо е много далеч от брахмачария.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата за въздържание и липсата на сексуално влечение, т.н. брахмачари се дава от Брахма, т.е. от Бог.

Предпочитам сам да си я взема вместо да чакам Бог да ми я дава. Аз съм този, който избира, а въздържанието е избор. В никакъв случай човек не трябва да оставя други да решават подобни неща вместо него, пък дори и да става въпрос за Бог. На Бог бих оставил възможността да отсъди дали са правилни или не са правилни решенията ми и съответно да понеса последствията – положителни или отрицателни, – но в никакъв случаи не и да решава вместо мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А в същност сами ли решаваме? Не само по този въпрос, а въобще?

Защото на мен ми се струва, че решенията ни все са в съавторство.wink.gif Дори един твърде дълъг авторски колектив biggrin.gif може да се изпише под всяко "наше" решение - като започнем: астрологични влияния, номерологични влияния, разни махала/егрегори и какво ли още не ...

Изборът ... уж е наш, но на практика - така ли е? Изборът е подпомогнат, затормозен или дори възпрепятстван от редица сили и влияния, под чието въздействие ние неизбежно се намираме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В крайна сметка, цялото външно влияние идващо от много източници и вътрешна нагласа обусловена от миналото, рефлектират в породените желания. Така че пораждането на желанията е извън нашия контрол, няма нужда да се самообвиняваме за понижаващите ни духовно желания, нито да се самопоздравяваме за повдигащите ни. Много важна е обаче възможността за съзнателен избор, който се извършва за краткото време между осъзнаването на вече породеното желание до ангажирането на съзнанието по задоволяването му. Самия факт на силата на жаждата, на стремежа за това задоляване на желанието би трябвало да ни пробуди, защото тя явно се отличава от нормалния ход на мислите. Тук често се намесва заблуждаващата мисъл, че точно тази жажда ти дава "вкус" на живота, прави те това което си, ангажира те в творческа дейност и т.н., има безброй варианти, които зависят от много фактори (тялото, медиите и т.н.) те си струва и трябва да се анализират. В действителност, ако тази жажда се преодолее започва да се проявява постепенно истинската природа на съзнанието, непомрачено от силата на желанията.

Буда е описал това подробно, но негова е и мисълта: "Не вярвай защото съм го казал аз, не вярвай защото са го казали други учители, не вярвай защото така пише в книгите, не вярвай защото такава е традицията, вярвай единствено в това което успееш да приложиш и видиш резултата." Според мен това е критерия за вървене по Пътя, което се извършва стъпка по стъпка независимо на кой път сме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Енергията тече както нагоре, така и надолу. Както от земята към небето, така и от небето към земята. Идеално просветленият човек е един свободно пропускащ канал. По тази "тръба" няма запушвания и шлаки и тя пропуска вселенските енергии свободно и в двете посоки, без примеси. А и да се случи да се отдели някой примес, той се "разтваря" от по-високите енергии, които текат - това е смисълът на сексуалната алхимия. За нея човек има нужда да е постигнал голямо смирение и всеотдайност.

Единствената причина за това на мъжете да им е "по-слаб ангела" е, че при тях трансформирането на сексуалната енергия и "пропускането" й през високите центрове (без вкопчване) рядко, ако въобще, се подразбира. Има нужда да бъдат научени на това, докато на много жени това им идва естествено, поради по-дълбоката им връзка с природата. А в процеса на учене, защото мъжът по принцип има тенденция да действа и смила нещата интелектуално, а не емоционално (докато не се научи), може да се получат доста грешки. Примерно под "сублимация" на сексуалната енергия мъжът да разбере изтласкването и пренебрегването й в ниските центрове вместо трансформацията й и извеждането към високите. Това е Дао. Не отказ от живота, а съзвучие с живота. Гледаме живота в очите и го живеем.

П.П. В религията на индийците брахмачаря няма нищо общо с отказване от секса изобщо. Така стана, че прекарах последните два дни с един мой приятел индиец. Той е брахмана и идва от едно много образовано и духовно будно семейство. Той ми обясни, че брахмачаря се отнася до един период от живота на човека (един от четирите ашрама, през които човек преминава през живота си). Това е периодът след половото съзряване, след 22рата година, през който не се препоръчват сексуални отношения, за да не се разхищава и да се сублимира енергията, която човек има нужда да вложи в семейството. През периода на брахмачаря в човека се надигат много желания и копнежи, вкл. сексуални, които не е добре да бъдат преследвани, а трансформирани и използвани за духовно израстване. Този период трае около 7 години, след което човек преминава в следващия ашрам и създава семейство. Когато отгледа и отдели децата от себе си, идва време на четвъртия ашрам и човек напуска семейството си и се отдава на духовна дейност, във всеки случай на дейност, полезна за всички хора.

Това разбира се е много схематично и не може да е еднакво за всеки и все пак принципът вероятно стана ясен. Никъде тук не се говори за отказване от сексуални отношения изобщо или за това, че семейството и сексуалните отношения пречат на развитието на човека.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А в същност сами ли решаваме? Не само по този въпрос, а въобще?

Защото на мен ми се струва, че решенията ни все са в съавторство.wink.gif Дори един твърде дълъг авторски колектив biggrin.gif може да се изпише под всяко "наше" решение - като започнем: астрологични влияния, номерологични влияния, разни махала/егрегори и какво ли още не ...

Изборът ... уж е наш, но на практика - така ли е? Изборът е подпомогнат, затормозен или дори възпрепятстван от редица сили и влияния, под чието въздействие ние неизбежно се намираме.

Изборът винаги е наш и само наш. Дори и когато приемем решението на някой друг – това пак е наше решение. Дори и когато сме допуснали да бъдем манипулирани и заблудени – това пак е наше решение. Влиянията на звездите определят някакви рамки, но те в никакъв начин не определят развитието ни. Дали ще имаш музикален талант, дали ще си общителен, дали ще си материално задоволен – това все са условия в които се развиваме, но не те влияят на развитието ни, а нашето отношение към тях. Това отношение към нещата винаги е във възможностите на човешката воля.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Буда е описал това подробно, но негова е и мисълта: "Не вярвай защото съм го казал аз, не вярвай защото са го казали други учители, не вярвай защото така пише в книгите, не вярвай защото такава е традицията, вярвай единствено в това което успееш да приложиш и видиш резултата." Според мен това е критерия за вървене по Пътя, което се извършва стъпка по стъпка независимо на кой път сме.

Първи принцип на кабала: Не вярвай на нищо, което четеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В крайна сметка, цялото външно влияние идващо от много източници и вътрешна нагласа обусловена от миналото, рефлектират в породените желания. Така че пораждането на желанията е извън нашия контрол, няма нужда да се самообвиняваме за понижаващите ни духовно желания, нито да се самопоздравяваме за повдигащите ни. Много важна е обаче възможността за съзнателен избор, който се извършва за краткото време между осъзнаването на вече породеното желание до ангажирането на съзнанието по задоволяването му.

Тук отново е важно отношението ни към желанието. Оценяването му като положително, отрицателно, нужно, ненужно, полезно, вредно, ценно и т.н. Тази оценка е най-реална когато желанието отсъства. Докато изпитваме гняв (особено ако е силен) няма как да оценим правилно гнева си. Трябва да изчакаме да отмине, трябва да се успокоим. Трябва да изградим ясно отношение към гнева преди да можем да се освободим от него (ако отношението ни е такова изискващо освобождение). Освен това ще са ни нужни и редица други качества. Само желанието няма да е достатъчно, въпреки че е изключително важно. Това обаче е за друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата за въздържание и липсата на сексуално влечение, т.н. брахмачари се дава от Брахма, т.е. от Бог.

Предпочитам сам да си я взема вместо да чакам Бог да ми я дава...

Искрено ти пожелавам успех, братко! Аз сам се намерих за твърде немощен и неспособен. Години наред опитвах, борех се, но не успях.

Е, дано пък ти успееш! Ще "стискам палци"!:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами тя и силата не се дава даром... трябва непрекъснато да полагаме усилия за да каляваме волята си. В тази връзка са ни нужни търпение и постоянство, които също не се дават даром... Даром като че ли са само възможностите, но пък тях най-често ги пропиляваме.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, ами не е точно така, според мен.

Силата ... човек се ражда с определена енергетика; това твърде ясно си личи от наталната му карта. Волята - също; търпение, постоянство - също. При някои хора постоянството си е дадено, още при раждането; при други - никак. Ясно е, че тези другите, дето нямат заложено постоянство, биха могли да го развият, но от една страна, разбираемо, ще им е трудно и т.н., а от друга, бих искала да питам - доколко биха могли да го развият?

Но ... те хората затова са казали: "Сит на гладния не вярва.".

По мои наблюдения ние имаме един лимит, или по-просто казано: не можем да надскочим себе си. Колкото и много да се стараем, колкото и непрекъснато да полагаме усилия. Можем да "подобрим" себе си, но ... в определени граници. Не повече.

А освен това, ако даден човек прекалено настоятелно тръгне да се променя в посока, която счита за светла, положителна и всякаква в този дух, но тази посока е твърде различна от потенциала, с който е дошъл, то това е доста затормозващо за него и направо да кажа зловредно, противопоказно.

Нали на всички е ясно, че за 1 ден не можем да се научим да играем добре шах или тенис. За един ден ще научим нещо, някой по-малко, друг повече, именно според потенциала, но ... дотам.

С това не искам да кажа, че не бива да полагаме усилия да усвоим нужни, полезни неща, да се развиваме и т.н., а просто да проявяваме здрав разум и в това отношение, да си поставяме реално достижими цели, а не както казах някъде другаде да действаме под надслова "Петилетката за три години."

Защото за да овладеем добре нещо, било качество или друго, няма да ни стигне един, в случая не ден, а живот. Просто ще стигнем до някъде. И ... кой колкото и докъдето. 60.gif

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ти някак си ограничаваш нещата откъм време. Човек не живее 100 години. Това, което не може да бъде постигнато в един живот, може да бъде постигнато в 10, 50, 100 (няма да продължавам с цифрите за да не уплаша някого). Да, трудно е да си правим планове надхвърлящи настоящото ни въплъщение, но тъй или иначе, развитието ни ще продължи и след като то приключи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може и така да е прозвучало мнението ми.

Но все пак си говорим предимно за тук и сега. Или поне аз, като по-практичен човек, за това говоряsmile.gif

Аз по-скоро исках да обърна внимание на нещо, което забелязвам и то именно при хората, които се стремят към духовно развитие.

Моля, не бързайте и не бъдете максималисти 59.gif

Виждам край себе си такива хора и дори ми е трудно да ги убедя, че буквално си вредят. Чак когато, след известно време, набързо градената кула се срине, а понякога дори ги позатисне, чак тогава се усещат.sad.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами тя и силата не се дава даром... трябва непрекъснато да полагаме усилия за да каляваме волята си. В тази връзка са ни нужни търпение и постоянство, които също не се дават даром... Даром като че ли са само възможностите, но пък тях най-често ги пропиляваме.

Именно - даром се дават възможностите.

Но от нашите усилия на волята и прилагане на търпенийца, постоянства и сродни, нямаме никакъв шанс да покълнем в себе си онези възможности, които са ни дадени даром. Затова се бъхтим, макар да вярваме в друго уж, да градим нещица, които или след дъх ще се разпаднат, или след два дъха ще ни принудят да ги разкарМваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана е права. Важен е вътрешния стремеж. Импулса към добро. Ясно е, че не всеки може и трябва да се хвърли да прави неща, дето не са му по силите. Често води и до психически отклонения.

За това и Учителя е дал номерулогични значения, астрологията да попогледнем. И според даденостите да се развиваме... Усърдието се взема под внимание.

Не е нужно да си поставяме план, а просто да следваме Пътя си, да прилагаме и отстояваме Истината според разбирането си в момента и да се учим в самия Живот... :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно - даром се дават възможностите.

Но от нашите усилия на волята и прилагане на търпенийца, постоянства и сродни, нямаме никакъв шанс да покълнем в себе си онези възможности, които са ни дадени даром. Затова се бъхтим, макар да вярваме в друго уж, да градим нещица, които или след дъх ще се разпаднат, или след два дъха ще ни принудят да ги разкарМваме.

Да, дар е. Даже всичко.

:rolleyes:

Аз да речем имам ум "остър кат бръснач". Ама нека разгледаме думата "имам". Какво казва Учителя за нея?

"Имам" - това означава нещо, което притежаваш безвъзвратно, нещо, което никой не може да ти го отнеме.

Имал съм не един или два случая, в които буквално за дни съм губил ума си. Полудявал съм! Буквално. Просто "имам" късмет, че не са ме прибирали в клиника за душевно болни, в психиятрия и пр.

Какво има човека?

Мислите си?

Умът си?

Възможно ли е да ги загуби?

Ето, утре те навестява една Множествена Склероза (МС) и какво се случва с това, което имаш?

А тумор на мозъка?

Всичко е дар, за който бива да бъдем благодарни:yinyang: , щото утре може да нямаме тази възможност да се ползваме от този дар.

Тук се пише за сила, за способности, за воля, за упоритост, ама аз отново с оглед на практиката и живота си твърдя, че всички тези могат да бъдат загубени, че съзнанието се мени, че нищо не принадлежи на човека и човек върху нищо не държи права.

Упорит да бъда? Ама ако ми е дадена от горе упоритост. Силен да бъда? Ама ако от горе ми е спусната такава!

Че какво зависи от мен и може ли някой с цялата си убеденост да рече "аз ще постигна посредством волята "си", упоритостта "си", силата "си"!"?!

А те от де идат? Не са ли и те дар от Бога?

Че нали с тях ни даруват по рождение още? Но никой не ни гарантира до кога тези неща ще бъдат "наше достояние".

Аз твърдя, че човек може да попадне в ситуации, в които не само умът му да не е бистър, но дори да не се сети за своите сили, упоритост, воля, дори за Бог, или за молитва.

И това е моят житейски опит и опита ми по нещото наречено "Път".:)

Само, който е нямал подобни опитности, само той може да твърди, че има нещо - нещо което го съпътства, или нещо което му принадлежи.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз „възможност“ имах предвид в смисъл на шанс да постигнем нещо, а не в смисъл на дадено наше качество или способност, които притежаваме.

Може и така да е прозвучало мнението ми.

Но все пак си говорим предимно за тук и сега. Или поне аз, като по-практичен човек, за това говоряsmile.gif

Аз по-скоро исках да обърна внимание на нещо, което забелязвам и то именно при хората, които се стремят към духовно развитие.

Моля, не бързайте и не бъдете максималисти 59.gif

Виждам край себе си такива хора и дори ми е трудно да ги убедя, че буквално си вредят. Чак когато, след известно време, набързо градената кула се срине, а понякога дори ги позатисне, чак тогава се усещат.sad.gif

Ами, всичко започва тук и сега. Иначе няма как да постигнем каквото и да е. Да, прибързаността е слабост, но пък и аз споменах за търпението в предходните си постове. Според мен не бива да отлагаме да поставим началото на нещо към което се стремим, колкото и да е дръзко. Това не е прибързаност. Прибързаност е когато желаем да сме постигнали резултата, да съберем плодовете без да сме положили нужните усилия и без да е дошло времето за това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...няма нужда да се самообвиняваме за понижаващите ни духовно желания, нито да се самопоздравяваме за повдигащите ни. Много важна е обаче възможността за съзнателен избор, който се извършва за краткото време между осъзнаването на вече породеното желание до ангажирането на съзнанието по задоволяването му. Самия факт на силата на жаждата, на стремежа за това задоляване на желанието би трябвало да ни пробуди, защото тя явно се отличава от нормалния ход на мислите. Тук често се намесва заблуждаващата мисъл, че точно тази жажда ти дава "вкус" на живота, прави те това което си, ангажира те в творческа дейност и т.н., има безброй варианти, които зависят от много фактори (тялото, медиите и т.н.) те си струва и трябва да се анализират. В действителност, ако тази жажда се преодолее започва да се проявява постепенно истинската природа на съзнанието, непомрачено от силата на желанията.

...вярвай единствено в това което успееш да приложиш и видиш резултата." Според мен това е критерия за вървене по Пътя, което се извършва стъпка по стъпка независимо на кой път сме.

Съгласен съм с всяка дума :feel happy:

Станимир:thumbsup:

Хамелеона :):feel happy:

С инструктор или без, истинският контрол над ските идва след много опити и падания.

Брахмачария е многозначен термин.

В санскрит, Брахма означава по-висше съзнание и ачария означава "да живеееш в". Брахмачария означава да се движиш и живееш в това по-висше съзнание. Трбва да се разбира в 2 различни смисъла: първия, да се потопиш във висше съзнание и второ, да се въздържаш от всички видове полови отношения.

Според Ведите човек не трябва да се докосва до мъж или жена преди да е навършил 25 години. Защото дотогава не е достигната необходимата зрелост на различните физически, психологически и емоционални аспекти и функции на живота. Затова хората бяха призовани да чакат до своята зрелост след която могат успешно да разберат и интегрират секса в своя живот.

Затова от 8-годишни до 25 всеки беше напълно отдаден на учене. Това е известно като живот в Брахмачария. После те се женеха и живееха семеен живот по научен начин. Ако имаха полови отношения само със своя партньор, това също се смяташе за брахмачария.

После на възраст 50 човек трябваше да приключи и с тази фаза от живота си за да влезе в друго поле на съществуване. На 50, това беше - Хари Ом Тат Сат, спиране на половата дейност. След това, мъжът и жената нямаха повече физически контакт и живееха като брат и сестра, учител и ученик, приятел и приятел.

Свами Сатянанда Сарасвати

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×