Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Психотроник

Искреността в "духовните" среди

Recommended Posts

Двуличието в "духовните" среди - една етическа и психологическа тема за искренността на човека срещу вас.

Пишете примери и случки - езотеричните и религиозните среди са богати на материал. Споделете за предизвиканата болка и прошката...

Модераторска бележка: Заглавието на темата е променено, за да отрази по-точно замисъла на автора и - "една етическа и психологическа тема за искренността на човека срещу вас"

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Двуличие = 2 лица. Т.е. човекът си има лице, а по някаква причина иска на теб да покаже друго. Ако прозираш зад изкуственото, защо да му се сърдиш? Нека да действа , както намери за добре. Ако не прозираш, ще дойде момент да прозреш и да се поучиш.

На мен фактът, че не съм прозряла двуличието на някои хора навреме, по-скоро ми е спестил ядове.

А истината винаги излиза наяве.

В случая, по който разсъждавам ( не е от духовните среди) разбрах нещата, когато имах повече сила да ги понеса... по-точно - да ги подмина. Аз се бях ръководила от Любовта и бях взела правилното решение въпреки известен момент на дезинформираност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

...

А истината винаги излиза наяве.

... за някой, а други лъжата повлича ...

За мен това е най-мръсната лъжа, но кой както, когато и докато не "отгледа" интуицията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четейки откриващия пост на темата в мене незабавно се породи следния въпрос: Двуличие ли е ако човекът, който обвинява в това, просто се самозаблуждава, надценява се, няма ясна представа за себе си и възможностите си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Навлизането в духовна среда само по себе си не променя човека. Срещала съм се с много лъжи, интриги, клюки, злоба и т.н.

Понякога човек влиза в такава среда от подтик да се почувства по-добър и извисен за пред хората. Понякога обаче - с искреното желание да се променя към по-добро. Иска се съзнателно отношение и упоритост в това. И има резултати.

Човек не трябва да споделя с всеки. Има неща, които са си между него и Бог. В човешки ръце те не са в добри ръце. Това също е начин да покажеш на Бог, че е най-добрият ти приятел, че Него най-много обичаш. А хората в живота ти са дар, който Той ти изпраща.

Аз съм твърде открита и искрена и от това си патя. И не само аз, но и хората, свързани с мене. Мъдрият не говори много.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен двуличието е истинската ограда пред едно езотерично/екзотерично учение, а не тази за която пише Хр. Маджаров в „Методът на Учителя”.

В обикновения живот двуличието е неприятно нещо, но все пак пораженията, които нанася са много по-малки отколкото двуличието, лъжата в едно религиозно/окултно общество. Влизайки в такова общество, човек сваля „защитата” си така да се каже. Наивно се мисли, че всички членове на дадената общност спазват принципите заложени в основата й. И „опарването” не закъснява.

Понякога то е фатално. Такива хора изграждат имиджа на цялата „духовна” среда. Спомнете си крилатата фраза: „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Затова и аз като Латина вече стигнах до извода:

Човек не трябва да споделя с всеки. Има неща, които са си между него и Бог. В човешки ръце те не са в добри ръце.

:huh:

Четейки откриващия пост на темата в мене незабавно се породи следния въпрос: Двуличие ли е ако човекът, който обвинява в това, просто се самозаблуждава, надценява се, няма ясна представа за себе си и възможностите си?

Станимир

Мисля, че не е двуличие? По-скоро самозалъгване. Според мен двуличие е когато осъзнато се скрива истинската личност и се показва фалшива такава. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Честно казано, аз не знам що е то "духовни среди", а за да не знам- явно не съм и срещал такива...Нямам предвид традиционни, религиозни и окултни седянки, кръжоци и прочие хорски събирания- някои от които се приемат и за роднини...Всички си носят "плетките", и плетат, разплитат и преплитат...Кому е притрябвала искреност, и най-вече: защо би я търсил по седянки...

А от друга страна, не се сещам за среда, която да не е духовна- нивото на искреност е разпръснато по света равномерно и навсякъде- няма ощетени, нито привелигировани, нито имунизирани срещу влиянието на концентрирана, неразредена, чиста 100%-ова искреност...

Няма никакво основание да се очаква повече искреност в кръжока по медитация или в кварталната църква отколкото в клубовете на почитателите на попфолка, в армията, държавната администрация, или пък в някоя ловна дружинка...Може би в ловната дружинка нивото на неискреност е най-голямо...Не биха ти казали в прав текст, че можеш да станеш пълноправен член в дружинката само ако някой пълноправен член на тази дружинка вземе да се спомине...И с право са неискрени- откъде да знаят кой как би приел подобна проява на искреност...Всеки има свои, лични взаимоотношения с искреността...

Аз бих си признал, че напоследък срещам чисто и искрено отношение сред любителите на бягането до гузната си съвест и обратно :)

Сетих се нещо...Кому е притрябвала духовна среда, след като житейската среда е такава, че поставя човека в "сапьорската" роля да свързва "двата края"...При все, че има разлика между искреност и искра- коренът е един и същий...който има фазомер да измери, да измери...

Редактирано от Кристиян

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, искрени и лицемерни хора има навсякъде. Всъщност, фанатиците винаги са искрени в убежденията си и то особено много. В предния си пост исках да намекна, че това което често наричаме лицемерие, всъщност е самозаблуждаване от страна на човека. Има много хора при които приказките и действията им не се покриват, но те не правят това съзнателно. Човешкият егоизъм разполага с хиляди начини да се самозащити и да си самодокаже, че постъпва правилно и едва ли не по най-добрия възможен начин. Пак повтарям това не е лицемерие, а самозаблуда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тази връзка се сетих за поговорката:

"Истината има много лица."

Но тук става въпрос за умишлено, преднамерено двуличие, предполагам. Което си е вид измама.

Добре би било авторът на темата да визира по-точно понятието "духовни среди" и какво разбира под "двуличие", като даде някой конкретен пример.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

късметче, ти почти си отговорила на въпросите, които ми задаваш. :thumbsup:

Двуличие = 2 лица. Т.е. човекът си има лице, а по някаква причина иска на теб да покаже друго.

За сега имам предвид:

съзнателно, умишлено двуличие – антипод на искреността;

несъзнателно, неумишлено, непатологично двуличие - вследствие на защитни психични механизми, реакции;

несъзнателно, психопатологично двуличие - вследствие на личностно разстройство.

“Духовни среди” – фалшиви, привидни, лицемерни “езотерични” и “религиозни” среди.

Разбира се, това са “работни” определения, които ще допълваме и разширяваме в мненията си. :)

Редактирано от Психотроник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В тази връзка се сетих за поговорката:

"Истината има много лица."

Но тук става въпрос за умишлено, преднамерено двуличие, предполагам. Което си е вид измама.

Добре би било авторът на темата да визира по-точно понятието "духовни среди" и какво разбира под "двуличие", като даде някой конкретен пример.

Не Истината е една, но се проявява чрез различните хора различно.

Пример: Това, че искам да отида в Америка, съвсем не ме прави американец по презумция ако имам българско гражданство. Пък дори да отида в Америка, съвсем не съм още американец. За да стана американец, тамошното Общество трябва да ме признае за такъв по съответния начин определен от тях самите за да се ползвам законно от всички превилегии на гражданин на Америка-САЩ или Канада. Може да ми е издадена само временна виза, може и "постоянна" и пак да съм без тамошно гражданство ако съм нелегален.

Защото и Дяволът може да влезе в Рая /Духовните светове/чрез измама и без да е жител на Духовните светове, или само с временна виза. А съзнателно влезналият обаче в Духовните светове, безпроблемно ще познае тутакси и веднага Дяволът. Няма нужда да му се обяснява и приказва на дълго и на широко.

Под Духовен човек разбирам - човек влезнал със Съзнанието си в Духовните Светове и ги изучава опитно пребивавайки Там, като прилага Духовните закони в собственното си Битие такива каквито са.

Под Духовни среди разбирам - група от Духовни човеци.

В този смисъл двуличие потенциално не може да съществува, Защото групата духовни човеци комуникират помежду си с Духовни сетива. А тогава когато човеците си "приказват" с атрибутите на Духовните сетива, двуличие не може да има, защото пред Духовните сетива всичко е открито и неистината просто не съществува.

Иначе ако употребяваме правилно кавичките, понятието "духовни" среди придобива друг смисъл вече. Тогава разбирам - някакви хора си приказват за духовни неща на различни езици и не могат да се разберат за нищо. Точно както адвокатите пред защитна пледоария - всеки защитава себе си, че уж говори най-вярно. Тук е валидна формулата "интереса клати феса".

Това пък са моите съдържания на понятието "духовни среди". А понятието "психично защитни механизми" вече е съвсем друго нещо. Това е съвсем различна "песен". Психиятрите от различни О...Центрове са много далече от тази "песен". По един начин се "защитава" Духовен човек и по съвсем друг начин "духовен", мислещ се за такъв. Но ако психиатарът е Духовен, няма нужда от разяснения и обяснения. Даже няма да се нарече и психиатър.... ;)

Опсссс... не казах ли, че това "защитата" е друг "филм" вече!? Или съм пропуснал ???... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

съзнателно, умишлено двуличие – антипод на искреността;

несъзнателно, неумишлено, непатологично двуличие - вследствие на психични защитни механизми, реакции;

несъзнателно, психопатологично двуличие - вследствие на личностно разстройство.

Понякога имам интересни усещания. Да кажеме служебно обменям информация във връзка с работата с колеги, в рамките на доброто възпитание и добрия тон("лафиме си благо"), и във същия момент изпитвам усещането, че човека срещу мен, все едно физически ще ме удари. Няма никакви външни предпоставки да го изпитвам това. Това е все едно да чувстваш неприязънта и раздразнението "физически". Разбира се, Донка спомена принципа на огледалото, който е пътеводен лично за мен. Дълго съм обмислял подобен тип усещания, питам се за личната ми нагласа, като "отношение" към дадената личност, какво искам от него, кое евентуално в поведението му може да предизвика това нещо у мен. Първа обаче винаги се запитвам "Господи, тези мисли мои ли са?" и се доверявам на интуицията си. Питам също "Господи какво да направя за да може това "отношение" да се промени?". С какво съм го заслужил в рамките на собственото си поведение? Моля се за себе си, за него, да намерим верният път, който за мен не е заключен в каквато и да е форма на агресия.

Имал съм и "визуални халюцинации". Наблюдавал съм например, докато човек крещи в лицето ми, как до към краката му седи "черна сянка", "космат плъх", и сякаш "бозае" от него. Както и веднъж в залата за лекции, докато всички слушат внимателно преподавателя, едно такова със същата форма "бозаеше" от краката на един мой колега. Той през това време се въртеше нервно, както и близкостоящите около него. Всъщност, той беше добре възпитано момче, много интелигентен, с прекрасни постижения в обучението. Веднъж по въпрос, който пряко не го засягаше, много силно ми се същия "издразни". Аз се чудех, дали '"животинчетата не се притесняват, че ги виждам" от време на време. Но благодарение на тези "видения" съм си сложил този "религиозен подпис" :D . Но нямам против да чуя мнението на психолог по въпроса, разбира се :D . Парапсихолог, или просто психиатър :D .

Съжалявам ако се отклонявам от "духовните" среди, но тази която крещеше в очите ми, се смяташе за много окултно напреднала. Аз до известна степен я "съжалявах", но изпитвах и известно безразличие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек избере един Учител и реши неотклонно да следва неговото учение,а другите такива утвръждават избора му,малко или много развива у себе си по-дълбока чувствителност.Последната не е задължително да бъде афиширана.И при среща с "неискреност" тази вътрешна струна се опъва и напряга.Крайния резултат при мен е,че се отдръпвам и приключвам разговора.Не смятам,че това е най-добрия начин на действие,но засега това мога.Като резултат,такива срщи оставят в душата ми мътилка,и това ме безпокои.Може би дълбоко в себе си ги осъждам,а някои от тях сигурно "не знаят какво правят".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Духовни среди” – фалшиви, привидни, лицемерни “езотерични” и “религиозни” среди.

Tук е разминаването.

Както отбеляза Кристиан по-горе, всички са в някаква степен духовни.

За мен един неук пастир с добро сърце и живот според десетте Божи заповеди ( още повече и ако не ги знае, а му идва отвътре да живее така) е по-духовен от самата мен.

Тук разбирането ми за духовни среди съвпада с това на Ян:

"Под Духовен човек разбирам - човек влязъл със Съзнанието си в Духовните Светове и ги изучава опитно пребивавайки Там, като прилага Духовните закони в собственното си Битие такива каквито са.

Под Духовни среди разбирам - група от Духовни човеци."

А това, което ти, Психотроник , имаш предвид, са друг вид хора.

Това са хората, които се перчат със своята интелектуалност; които Си Набавят интелигентност, за да се перчат с нея. И понеже енциклопедичните познания отдавна излязоха от мода, сега те си зазубрят духовни клишета. Нищо ново - дали това или скъпа кола, яхта или нещо друго = все патерица за егото. Не ги и съдя, все пак и така се научава нещо.

За тези хора не ми е интересно да дискутирам, имам ги наоколо си достатъчно.

Но ако тръгне дискусия без яснота на термините, виждаш какво объркване се получава.

Има и една друга група ( условно деление) - искрено духовни хора, които малко или повече се влияят от околния свят с по-ниска вибрация. Те изпадат на моменти в негативни чувства и реакции. Неизбежно е ... но мисля, че е временно.

Ян, май ние с тебе имаме близки познания за за психични защитни механизми:

Това пък са моите съдържания на понятието "духовни среди". А понятието "психично защитни механизми" вече е съвсем друго нещо. Това е съвсем различна "песен". Психиятрите от различни О...Центрове са много далече от тази "песен". По един начин се "защитава" Духовен човек и по съвсем друг начин "духовен", мислещ се за такъв. Но ако психиатарът е Духовен, няма нужда от разяснения и обяснения. Даже няма да се нарече и психиатър.... ;)

Опсссс... не казах ли, че това "защитата" е друг "филм" вече!? Или съм пропуснал ???... ;)

Мечолари, ти виждаш отрицателни мисъл-форми и елементали (енергийни паразити). Наистина мога да ти кажа някои неща за тях. Не се притесняват особено, че ги виждаш, както и една хлебарка не те забелязва, докато не я заплашиш.

Понякога имам интересни усещания. Да кажем служебно обменям информация във връзка с работата с колеги, в рамките на доброто възпитание и добрия тон("лафим си благо"), и във същия момент изпитвам усещането, че човека срещу мен, все едно физически ще ме удари. Няма никакви външни предпоставки да го изпитвам това. Това е все едно да чувстваш неприязънта и раздразнението "физически". Разбира се, Донка спомена принципа на огледалото, който е пътеводен лично за мен.

Да мислим само за ефекта на огледалото също е крайно. Има си обективно съществуващи същности извън нас. Да правим ралика между двете неща не е лесно, то е чувство, близко до интуицията. Питай сърцето си - е универсален подход ( ако го правиш честно). За съжаление много хора днес са забравили да бъдат честни дори към себе си.

Дълго съм обмислял подобен тип усещания, питам се за личната ми нагласа, като "отношение" към дадената личност, какво искам от него, кое евентуално в поведението му може да предизвика това нещо у мен. Първа обаче винаги се запитвам "Господи, тези мисли мои ли са?" и се доверявам на интуицията си. Питам също "Господи какво да направя за да може това "отношение" да се промени?". С какво съм го заслужил в рамките на собственото си поведение? Моля се за себе си, за него, да намерим верният път.

Да, това е едно от точните лекарства. :)

Негативните мисли могат да се усещат и като болка, внезапна и прорязваща, но ако останеш по-дълго с този човек, се загнездва и не изчезва от самосебе си.

Имал съм и "визуални халюцинации". Наблюдавал съм например, докато човек крещи в лицето ми, как до към краката му седи "черна сянка", "космат плъх", и сякаш "бозае" от него. Както и веднъж в залата за лекции, докато всички слушат внимателно преподавателя, едно такова със същата форма "бозаеше" от краката на един мой колега... Аз се чудех, дали '"животинчетата не се притесняват, че ги виждам" от време на време.

Но нямам против да чуя мнението на психолог по въпроса, разбира се :D . Парапсихолог, или просто психиатър :D .

Без да се наричм някак, съм минала доста курсове по лечение с прана (+ практически опит), един от които - Пранична психотерапия. Тези елементали могат да се премахват, не че е лесно. И много често хората си ги обичат и не искат да се разделят с тях ( зависимости).

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Но ако тръгне дискусия без яснота на термините, виждаш какво объркване се получава.

...

Не виждам никакво объркване. Още в началото писах: Двуличието в "духовните" среди... Ако някой не прави разлика между духовни среди и "духовни" среди, това означава непознаване на смисловата пунктуация. И аз правя грешки, но по отношение на запетайките - просто просто чета много руска литература.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без да се наричм някак, съм минала доста курсове по лечение с прана (+ практически опит), един от които - Пранична психотерапия. Тези елементали могат да се премахват, не че е лесно. И много често хората си ги обичат и не искат да се разделят с тях ( зависимости).

Съгласна късметче,

Докато хората искат тези елементалии да са около тях, никакво лечение не може да помогне. Трябва те сами да се справят.

За околните остава да ги усещат (ако са развили това си умение) или да ги подминават, или просто да се поддават.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато хората искат тези елементалии да са около тях, никакво лечение не може да помогне. Трябва те сами да се справят.

Не мисля, че е задължително сами да се справят. Още повече - мнозинството не знаят , с какво имат да се справят. Не знаят също, че има измъкване, има спасение, има лечение - и то не с обичайните хапчета.

Когато не познаваш същността, структурата, тъканта на един проблем - как да му търсиш разрешение?

Когато не знаеш за съществуването на изход, дали ще започнеш да го търсиш?

Паразитите от всякакъв тип изсмукват енергия и я ползват за собственото си развитие, а програмата на човека е неговото личностно развитие. Така те отклоняват човека от обичайното му развитие. Енергийните паразити специално правят невъзможно духовното развитие. Поради което смятам, че никой човек, смятащ себе си за духовен, не би подминал такова явление равнодушно.

Затова и в други теми съм давала подобни обяснения.

Едно е , ако човек тъне в невежество и мрак, съвсем друго - ако знае за разрешение на проблема си и сам избира да се откаже от него.

За околните остава да ги усещат (ако са развили това си умение) или да ги подминават, или просто да се поддават.

Oсвен това, елементалите могат да се прехвърлят лесно върху друг човек, който в момента е уязвим в някакъв духовен аспект. Върху лечител също. Затова споменах също, че лечението е трудно. Преди пропуснах думата "рисковано" и също, че е желателно да се провежда от опитен лечител. Но от друга страна - всичко е в Божиите ръце.

Тук става въпрос за една нова култура, която започва да става достъпна за обществото. От нея преди са се ползвали само единици, които поради тази причина са имали мощта да управляват обществото.

Сега тя става достъпна за всички, за да им даде възможност по-добре да ръководят собствения си живот и развитието си.

Това е искал Учителят Беинса Дуно, това дават и много други Учители.

Не е нещо толкова мистично - сравнимо е с всяка друга придобивка от физически характер.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да мислим само за ефекта на огледалото също е крайно. Има си обективно съществуващи същности извън нас. Да правим ралика между двете неща не е лесно, то е чувство, близко до интуицията. Питай сърцето си - е универсален подход ( ако го правиш честно). За съжаление много хора днес са забравили да бъдат честни дори към себе си.

Късметче, намирам постовете ти за изчерпателни. И съм съгласен с тях. Принципът на огледалото според мен обаче винаги трябва да се прилага, разбира се не бива да се изпада в крайности, защото е огромна отговорност да носиш съдбата и на другите хора, и да бъдеш причината за всичко... Бих нарекъл това мегаломанско.

В конкретния случай искрено споделих какво виждам. Това беше моя нескопосан опит да помогна, който обаче се получи наивно безрезултатен. Но ако въпросната личност спазваше принципът на огледалото, често ми повтаряше , "че съм обсебен от нея". Това е ясно алармивен енергиен индикатор, все едно ми говори "моля те помогни ми, обсебена съм". Случайно установих, че тези неща не ги говори само на мен. И в това е заключен принципът и силата на огледалото.

Колкото до енергийните разумни същности, да кажеме виждат ги и майка ми, и брат ми. Ще ги нарека "семейна халюцинация" :D . Може да е "дарба" след пълзене в "смъртоносен негативизъм" :D .

Радвам се, че има хора като теб, които знаят какво правят, и реално помагат на хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Срещата с лицемерно поведение от хора, гравитиращи в така наречените духовни среди, групи и така нататък е също полезен урок. Стига да се отърсиш от нагласата да съдиш другия. Имам богати наблюдения в това отношение. Влизайки на духовна пътека, и свързаното с това общуване с определени хора в група е неизбежно. Началото е много вдъхновяващо, изпълнен си с идеализъм, смирение, вяра. Докато дойде ден, в който започваш да забелязваш разминаване межд у обвивката, изтъкана от красиви думи и мнима безусловна любов, с които си бил поучаван на курсове, и реалните действия на същите тези хора извън залата... Тогава идва отрезвяването-всички сме хора, а не ангели, и имаме своите недостатъци. Всеки има какво да учи, а всяка ситуация е учител. Тогава идва по-реалният поглед, тогава идваш по-близо до истината и се разделяш с мечтите. И това е хубаво, защото мечтите са само мечти, а не реалност. Те са само пътеводна светлина, обречена никога да не бъде достигната, но самото й наличие като знак, като семафор е полезно за насоката на нашето развитие. Разбира се докато се стигне до този извод се минава неизбежно през бунт на ума, през осъждане, сочене с пръст и фрази от рода на "той лъже, той не живее това, което проподядва, има разрив, той не дава личен пример..." и се превръщаш в хленчещо съзнание, в жертва. Изживявайки се като жертва е най-погрешният модел, който умът ти може да приеме! Започваш да водиш вътрешна борба, проявяваш вътрена агресия към "провинилият се" едноременно с афиширането че си състрадателен понеже не ядеш месо и не навреждаш на живи същества физически. ...но воюваш в съзнанието си. С това и ти ставаш двуличен неусетно! И не помагаш нито нему, нито на себе си. В крайна сметка го приеми или остави, не ти си отговорен за неговите действия, а ти за твоите. Просто това го има и е нормално, няма идеално общество със 100% идеални хора в него. Самият факт, че вместо да си престъпник, ти се увличаш от един или друг вид духовно знание е положителен момент, ти вече си направил крачка, дори и все още да допускаш грешки. За да покълне и израсте едно семе, е необходимо време и грижа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвсем искрено искам да ви кажа, че от всички духовни среди, в които съм попадала /а всяка среда има и духовен аспект/, тук намирам най-много ценни неща за душата си. Благодарна съм, че ви има! :thumbsup2:

ПП. Нямах предвид идеала за духовна среда с духовни човеци, с духовни сетива. Просто хора, които са тръгнали в тази посока и са се срещнали по пътя.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лицемерието, само по себе си, е лъжа. Лъжеш някого, лъжеш и себе си. Лицемерието качество ли е, или придобит навик? Според мен е второто. И мисля, че на никого не му харесва, но всъщност всички лицемерим. Не съществува човек, който винаги във всичко да е искрен. Дори към самия себе си. Съвестта затова и съществува - за да ни го подсказва. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда. Всички лицемерим - кой повече, кой по-малко.

Все пак би могло да се предполага, че в духовни среди (без кавички) двуличието, лицемеренето ще липсват, поради съвсем обективни причини - просто няма как да стане, прекалено видимо е всичко, за да успее някой да скрие истинската си същност :)

В "духовните" среди обаче лицемеренето си е факт и няма как да не бъде (както казват - човещинка :P ).

Обяснимо е разочарованието на някои от писалите преди мен. За съжаление те са пристъпили към някоя такава "духовна" общност от една страна с непостижими очаквания, от друга - са били съзнателно или несъзнателно подведени от "авторитетните" и "мъдри" приказки и държание на някои от членовете на тази общност.

И тук, в Портала за съзнателен живот, също се наблюдават такива явления.

За щастие, все повече хора добиват все по-големи възможности за получаване на информация и по други начини, извън стандартните 5 сетива, които ги предпазват от двуличието. Та лицемеренето според мен не е кой знае какъв проблем, напротив, все по-смешно и жалко ще става, когато някой съзнателно или несъзнателно започне да лицемери ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз нямах предвид някакви духовни сетива или мистични способности, а човешки добродетели.

Най-върховната човешка добродетел според мене е: Обичай ближния си, както себе си!

Казано по друг начин: Не прави зло на човека до тебе, пред тебе, зад тебе. Не му пречи да си живее живота и не му се бъркай в личното пространство като слон в стъкларски магазин.

Това пък ще рече да правиш Добро.

Но пък никой не може да прави Добро ако то Доброто не произхожда от Бога. А за да може Бог да прави Добро чрез човек, трябва човекът да Го е допуснал до сърцето си Бога.

Хм... да пуснеш Бога в сърцето си, пак означава пък да си развил Духовни сетива. Защото Бог е Дух и кръгът се затваря. Иначе няма как да разбереш, че правиш Добро ако нямаш Божествените / Духовните сетива и те да ти "кажат" що е Добро и що е Зло, за да направиш избора си към Доброто.

Човешката добродетел е да правиш Добро заради Бога. И като го направиш Доброто като подарък, да си тръгнеш по пътя ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

26. И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.

27. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.

Бог знае всичко. А аз понякога имам нужда да Му се изповядам.

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×