Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Психотроник

Искреността в "духовните" среди

Recommended Posts

27. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите.

Често се случва точно това.Повярвалите в нещо го разгласяват и умножават многократно.Те вярват в него, човека има нужда да вярва в "добрия идеал".Но е трудно изпълнимо да заживееш във вярата си.Често това поведение в духовните среди се нарича лицемерие.Обаче хората които усилено проповядват това в което ,най- вероятно, силно вярват може би имат нужда да му повярват още повече.Повтаряйки го и виждайки влиянието му върху хората те си правят един вид проверка, с повечето ни е така.Това разбира се не е нито истинско познание, нито някакъв духовен напредък, просто повтаряне на "говоренето от тъмнината".Често говорещият "духовен" има нужда да повярва сам на себе си.В този случай и това е вариянт.Духовното лицемерие."Аз не съм такъв , но много ми се иска да бъда, затова ще кажа че съм"Това също е вид напредък, който си има своя бавен ход.Твърде далеч сме от истинския морал, за да можем да преценяваме , кое е лицемерие и кое не.Когато се научим да различаваме собствената си истинска същност, ще разберем че не е нужно да разглеждаме и същностите на другите.

И тук идва момента - да чуем думите , словото и това което идва от тъмнината, а не да се вторачваме в хората които ги изричат.Ако думите ни харесат и ги усетим близки, значи това е нашия път."Добрия идеал" се търси в словото , а не в хората които го изричат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Диди, така е.

Особено тези ти думи:

Но е трудно изпълнимо да заживееш във вярата си.

Не случайно отворих темата: "Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?"

Само с последния абзац не съм съгласна:

И тук идва момента - да чуем думите , словото и това което идва от тъмнината, а не да се вторачваме в хората които ги изричат.Ако думите ни харесат и ги усетим близки, значи това е нашия път."Добрия идеал" се търси в словото , а не в хората които го изричат.

На мен това ми заприлича на дядо поп: "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти приказвам." :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък темите все се въртят около духовни заглавия. Не мога да разбера защо трябва да се акцентира върху духовното, ако не сме се справили с другото преди това?

„И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки.”

Из „Малкият брат”, беседа 01.01.1939 г.

Все едно да викаме: елате ми вижте втория етаж на къщата, колко добре го измазах и подредих. То хубаво, ама ако за основа си оставил кирпич и прогнили греди каква полза от хубавата надстройка? Честата употреба на думата „духовност” и призоваването към такъв по-извисен живот не означава, че самите ние го имаме. Докато не се научим да ценим душата на един човек, да го приемаме такъв какъвто е, без да го вкарваме в някакъв калъп, докато считаме, че знанието и светлината са само за нас и отказваме на другите правото свободно да вървят по пътя си – то не можем да говорим за духовност. Дали има лицемерие? За мен духовното е надстройка на физичекото ниво. Какъвто си във физическите си прояви (ако нямаш изградена някаква ценностна система), такъв си и в духовните.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Диди, така е.

Особено тези ти думи:

Но е трудно изпълнимо да заживееш във вярата си.

Не случайно отворих темата: "Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?"

Само с последния абзац не съм съгласна:

И тук идва момента - да чуем думите , словото и това което идва от тъмнината, а не да се вторачваме в хората които ги изричат.Ако думите ни харесат и ги усетим близки, значи това е нашия път."Добрия идеал" се търси в словото , а не в хората които го изричат.

На мен това ми заприлича на дядо поп: "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти приказвам." :)

:) Ами точно това исках да кажа.Примера ти с попа е много добър.

Не бива да е от значение кой ни чете Библията, а как я чуваме.

Дали ще ми я чете пияният селски поп, майка ми, просяка или папата, словото е едно.Не е нужно да търсим примери и авторитети сред четящите, защото ясно е че Христос е един.

И ако попа проповядва въздържание ,а пие тайно зад олтара, това не е мой проблем, нито на Словото , нито на никой.Това си е проблем на попа и той ще си го реши както си може.Това обаче не бива да ми вляе на мен за възприемане на Словото, защото факта че го чете подобен човек не променя смисъла му.

Както каза Хира Ратам Манек ,че не иска никой да му вярва или да го има за пример , а да чуе за метода и ако иска да опита , за да види дали му действа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Из словото на Учителя:

Когато човек не изпълнява волята Божия, той краде.

Когато човек я изпълнява без Любов, той взема назаем.

А когато изпълнява волята Божия с любов, даром му се дава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Aми там е работата, де.

Какво значи "не бива". Може да ни се иска да "не бива", ама така ли е в действителност? Ако попът си е пийнал здраво зад олтара, а после излезе да проповядва, завалвайки думите, прескачайки цели пасажи или обратно повтаряйки някои (случвало ми се е да наблюдавам такава сцена и то няколко пъти), дали думите му ще имат същото въздействие?! Дали ще ти помогне да "чуеш" Словото или обратно, ще те отблъсне?!

Не е само попа. Ако пушещ с наслаждение лекар с торбички под очите и зачервен нос съветва пациента си да откаже цигарите и алкохола, какво послание получава пациента? - в най-добрия случай противоречиво.

(И в двата случая описвам само чисто външното проявление на нещата. Да не говорим за това пък какво вътрешно послание получаваме от въпросния поп и лекар.)

Вярно е и обратното - ако истински духовен човек, който живее във вярата си, ти каже някакви съвсем прости думи, те те докосват много дълбоко, могат да преобърнат нещо в теб...

А тук говорим и за нещо повече от горното. Имаме предвид двуличието.

Имах случай, в който свещеникът простосърдечно си призна, че преди това е бил на кръщене и си е пийнал, защото са го почерпили и нямало как да откаже :) . Това е далеч по-приемливо. И той е човек. Но има хора, които никак не искат да си признаят, които се държат и говорят така, че човек да остане с впечатлението, че са "по-католици и от папата" ... И само сериозен проблем (примерно здравословен, семеен, ... техен или на техни близки) би могъл да ги извади (временно) от този създаден от тях самите имидж. А на по-фанатично настроените дори и това не им помага, да захвърлят маската си на висока духовност. :(

Но както вече казах, струва ми се, че това скоро ще се разреши от само себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приказните светове... Някой живее в свой собствен свят, където изживява самотност, отделеност, несвързаност. Търси среда, която да го възприеме. :D Възможно е да е самоотхвърлил Реалността.

Бил си е недоволен, неудовлетворен и преди да ги срещне "духовните". В следствие на това, че е бил неудовлетворен е намерил причината за това да бъде в някой друг. Да го наречем последния "лицемер". Хайде сега да го променим, за да се справим със собственото си неудовлетворение . Непосилно... Може да го сочиме със пръст, в моментно осъзнаване на "собствената по-голяма чистота", Но това е "моментна упойка", наистина във времето може да се превърне в "лекарствена пристрастеност" и в хората да намираме само това ,от което имаме нужда... Но дали ще излекува неудовлетворението?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съвсем искрено искам да ви кажа, че от всички духовни среди, в които съм попадала /а всяка среда има и духовен аспект/, тук намирам най-много ценни неща за душата си. Благодарна съм, че ви има! :thumbsup2:

ПП. Нямах предвид идеала за духовна среда с духовни човеци, с духовни сетива. Просто хора, които са тръгнали в тази посока и са се срещнали по пътя.

И аз нямах предвид някакви духовни сетива или мистични способности, а човешки добродетели.

И аз нямах предвид някакви духовни сетива или мистични способности, а човешки добродетели.

Най-върховната човешка добродетел според мене е: Обичай ближния си, както себе си!

Казано по друг начин: Не прави зло на човека до тебе, пред тебе, зад тебе. Не му пречи да си живее живота и не му се бъркай в личното пространство като слон в стъкларски магазин.

Това пък ще рече да правиш Добро.

Но пък никой не може да прави Добро ако то Доброто не произхожда от Бога. А за да може Бог да прави Добро чрез човек, трябва човекът да Го е допуснал до сърцето си Бога.

Хм... да пуснеш Бога в сърцето си, пак означава пък да си развил Духовни сетива. Защото Бог е Дух и кръгът се затваря. Иначе няма как да разбереш, че правиш Добро ако нямаш Божествените / Духовните сетива и те да ти "кажат" що е Добро и що е Зло, за да направиш избора си към Доброто.

Човешката добродетел е да правиш Добро заради Бога. И като го направиш Доброто като подарък, да си тръгнеш по пътя ....

Ех, Ян, всичко, което казваш, е право. В идеалния си вариант. Ние обаче сме далеч от идеала. Това не ни отчайва, правим каквото можем и както можем. Опитваме се да бъдем добродетелни и да правим добро според сегашното си разбиране. Стремим се да не вършим зло съзнателно. Оттам нататък идва Това, за което говориш ти.

Добро е да пощадиш една нежна женска душа! Благодаря ти!!!

:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, Ян, всичко, което казваш, е право. В идеалния си вариант. Ние обаче сме далеч от идеала. Това не ни отчайва, правим каквото можем и както можем. Опитваме се да бъдем добродетелни и да правим добро според сегашното си разбиране. Стремим се да не вършим зло съзнателно. Оттам нататък идва Това, за което говориш ти.

Добро е да пощадиш една нежна женска душа! Благодаря ти!!!

:angel:

Ех, Латина,

По-добре си ми е да говоря/пиша стерилизирани неща, като киселите краставички в буркан за зимата. Ама признавам си го без бой даже. Така си е, право казваш.

И знаеш ли защо!? .... Навремето ехеее... пишех нестерилизирани неща и знаеш ли какво се случи? Една "сестричка" небрежно ми обърна гръб. Вярно направи го деликатно и учтиво, пък аз нали съм си възпитан добре от Баща ми.... . Не съм я задирял като жена, просто ми харесваха разсъжденията й по духовни въпросчета и намерихме общ език. Точно като брат и сестра ми беше много приятно да си говорим нестерилни нещица, насъщни, парливи, натурални от самото живо духовно Битие. Причините ги знам, но те са си моя съкровенна тайна - така ме е учил Баща ми, да уважавам духовните си братя и сестри. И още много такива огънати духовни коловози преживях с други сестрички и с братчета. Просто се досетих, че по-добре да съм стерилен в изказаните думи, та за това сестрице сега съм стерилен в идеите като кисела краставичка. И аз не съм идеален - верно е, имам си доста трески за дялкане, плът храня и обличам, съпруга и деца гледам, по земята стъпвам, но пък и съм далече от самурайските феодални обичаи да си правя харакири сам. Стигат ми "братските" шамари и от врме на време Баща ми да се сеща за мене и да ме сайдисва по Негово осмотрение, че то другия баща все махмурлука го гони и само кисели краставички му се привиждат. Пък който разбрал, разбрал, другите ще разберат като отворя панаиржийската сергия със захарните петлета 1 левче за бройката... ще си ближат сладко сладко и ще се радват на животеца.... .

Пък като дойде Духовна битка, само Баща ми е насреща, другите бягат, ни баща се сеща, ни майка, ни братчета, ни сестричета - те имат работа, ближат захарните петлета в аванс. Но след битките, ако са спечелени има репарации, награди, отличия .... пък аз съм уморен тогава да се редя на опашката и пак остъпвам, щото краката не ме държат прав да стоя от умора на опашката, пък и ординарец си нямам като Дон Кихот. Пък Баща ми е Далече и тези земни неща кесареви са Му непознати Там. Та за това сестрице съм стерилен к`ът ненужен старец. Нали не се обиждаш от моята стерилност. Хайде, пък като отворя дюкяна със захарните петлета, ще те почерпя, ти ще ми се усмихнеш и всичко ще е точно, ще се предумаме някак си тогава, нали става така !? ....

Искренно пиша Латина, може да е неразбираемо, но така го чувствам, така пиша. Пък ти ако познаваш някой добър психоаналитик, дай ми адреса му - ще направим бартер, захарни петлета срещу психоанализа и ще влезна в час. :rolleyes:;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля ви да ме извините, но темата не е за истинност,а за искреност.Две думи с различни значения.Искреността се проявява след пробуждането на Духа в човека.От това следва ,че отговорът на въпроса поставен в темата се съдържа в самото заглавие."Искреността в "духовните" среди.Сиреч: има ли Дух в непробудените Духом?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:huh: Дух мисля, че има във всички.

Но кои са непробудените духом.....това сякаш не е в моята компетенция.

А искреноста в духовните среди е точно толкова проявена, колкото и във всички други среди.Не мисля , че проявата на искреност е свързана с духовността, а с отделния типаж.

В същото време , човека срещу мен може да е съвсем искрен в отношенията си и поведението си, но моето виждане да е различно и това да го определя като неискрен , към мен.

Ето и пример.През последната година ,обръщайки се по- сериозно към себе си, открих че имам нужда от усамотение и занемарих много от контактите си.Поради многото си ангажименти и желанието ми да отделя повече лично време за себе си и близкия си кръг от хора, спрях да поддържам "задължаващите" комуникации.Телефонни разговори с роднини със задължителен характер, приятели, които просто напомнят за себе си и т.н.Това определих, като лецемерие за себе си и прекратяването им, за мен беше искрено отношение.Но само след няколко месеца, хората които бяха свикнали с тази моя заинтересованост веднага ме обвиниха в безразличие, натовариха ме с един куп обвинения и очакваха отговор.

Как да обясня , че това е част от търсенето ми на душевен покой?Моята искреност в отношенията , се оказа проява на безразличие за другите страни.И може би е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ян, излез от буркана! Бъди такъв, какъвто си! Има риск, но има и живот!

Благодарна съм за всяка жива, добра и чиста дума, която си изрекъл!

И да кажеш някоя щуротия, пак ще съм благодарна. И не само аз.

:angel::):thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:huh: Дух мисля, че има във всички.

Но кои са непробудените духом.....това сякаш не е в моята компетенция.

А искреноста в духовните среди е точно толкова проявена, колкото и във всички други среди.Не мисля , че проявата на искреност е свързана с духовността, а с отделния типаж.

В същото време , човека срещу мен може да е съвсем искрен в отношенията си и поведението си, но моето виждане да е различно и това да го определя като неискрен , към мен.

Ето и пример.През последната година ,обръщайки се по- сериозно към себе си, открих че имам нужда от усамотение и занемарих много от контактите си.Поради многото си ангажименти и желанието ми да отделя повече лично време за себе си и близкия си кръг от хора, спрях да поддържам "задължаващите" комуникации.Телефонни разговори с роднини със задължителен характер, приятели, които просто напомнят за себе си и т.н.Това определих, като лецемерие за себе си и прекратяването им, за мен беше искрено отношение.Но само след няколко месеца, хората които бяха свикнали с тази моя заинтересованост веднага ме обвиниха в безразличие, натовариха ме с един куп обвинения и очакваха отговор.

Как да обясня , че това е част от търсенето ми на душевен покой?Моята искреност в отношенията , се оказа проява на безразличие за другите страни.И може би е така.

Много се чудих коя част от цитата на didi_ts да махна. И накрая нищо не махнах, защото ми се стори, че много точно е казано всичко. Само, че понеже проявата на искреност е свързана с отделен типаж, леко ще променя нещо съобразно моя типаж в последния абзац и ще стане....

Как да обясня , че това е част от търсенето ми на душевно обновление? Моята искреност в отношенията , се оказа уж проява на безразличие за другите страни. И това не е така в никакъв случай, но не мога да го обесня. Може би някои са се уплашили точно от искреността и се опитват да се оправдаят с разни словоблудства или по-тежки действие породени точно от тяхната неискреност. Защото човек станал искрен пред себе си, може би "вижда" вече неискреността в досегашното си обкръжение. И това може да се окаже много тежък товар и може би е по-добре, да почне да говори щуротии, а не сериозни неща. Като например мултфимчето за Tom and Djery е много подходящо забавление.

Латина, винаги съм бил вън от "буркана с консервирани краставички" освен пръстите ми с които бъркам в буркана. Да не би случайно на тебе така да ти се струва, като ме гледаш от твоя си "запечатан буркан"? Искам да изкажа съжаления, че ако си търсите клоун за щуротии и забавления, сте объркали "цирка". Иначе ме стопли изказавенето ти:... "Благодарна съм за всяка жива, добра и чиста дума, която си изрекъл!" ...

Благодаря!!! Захарните петлета обаче са по левче за кефче. И аз искам да се облажа със захарни петлета, а ти твоите ги продаваш много по-скъпо от моите и ме вкарваш в преразход. Поне ги направи и ти левче за кефче, че да направим бартер. :D:rolleyes:

Ако "щуротията" наречена алегория ти харесва? - Може....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Двуличието в "духовните" среди - една етическа и психологическа тема за искренността на човека срещу вас.

Пишете примери и случки - езотеричните и религиозните среди са богати на материал. Споделете за предизвиканата болка и прошката...

Модераторска бележка: Заглавието на темата е променено, за да отрази по-точно замисъла на автора и - "една етическа и психологическа тема за искренността на човека срещу вас"

страхотна тема човек и точно за настоящето ми положение на съпругата ми майка и е в положение на умиране от 3 дена но е на легло от 6 години удар колкото пъти да хода при нея да евидя толкова кръвното ми става 195 на 160 и даже последният път в болница интензивно ме вкараха на помпи някви от притеснения по нея наисти уважявам и обичам е жената любовта обичта към нея ме изпълва но не съм я виждал от 2 години не мога боли ме но може би моят животец си ми е мил или по някакъв начен съм лицемер или двуличник а колко мното за 24 години е направила за мен и моето семейство жената

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Намерих временце да прочета пак някои неща. Това, което искам да кажа е:

Предпочитам кисели краставички пред захарни петлета.

Макар че и захарните петлета са толкова истински, колкото и киселите краставички.

Искрено, истина ви казвам:

Ако не са захарните петлета, отдавна да ни се е вкиснал животеца.

Нито е добре да си говорим все захаросано, нито пък все да си изкарваме киселчока.

Ама човещинка - и едното, и другото се случват.

;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×