Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Специални умения

Recommended Posts

Специални умения - тема за размисъл и мечти

Ако ви се даде шанс да притежавате специални умения и сили, които бихте избрали и защо? Да кажем, имате правото да изберете не повече от три.

А какви според вас биха били последствията в живота ви?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Влизайки в приказния свят,

искам да мога да създавам пространство изпълнено с любов и да мога да зареждам хорат с енергията от която имат толкова силна нужда, за да се чувстват обичани и обичащи.

За мен това ще означава: мисля, че това ще ме прави щастлива и самата аз ще мога да живея в мир и любов.

Сев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мечтала съм преди години да имам дарбата изцеление. Да вървя примерно по улицата, да се помоля и без дори да пророня дума на глас или да направя нещо друго, което би ме издало, човекът да бъде изцелен без изобщо да разбере откъде му е дошло.

После бях раздвоена поради мисълта, че болестите се дават, за да бъдат научени някои уроци или да се изкупва нещо и е неправилно да се отнемат на човек тези възможности, би било бунт срещу Божията воля. Би трябвало човек поне да научи причините за страданието, искрено да се покае, да се отрече от правенето на зло, да се посвети на Доброто и Любовта. Тогава би отпаднала нуждата от това страдание. По-добрият начин за плащане е човек да се посвети на Любовта в живота си, да се научи дава доброволно от себе си на другите. Всъщност, всичко идва от Бога, това което мислим за свое и даваме на другите - също. Когато човек се посвети и отвори по този начин, често Бог променя живота му до неузнаваемост. Такъв човек може да бъде използван за канал, по който се спускат Божиите благословения от небето към земята, към хората. Тогава се случва Бог да изцели дори нелечими болести, такъв човек от слаб, болен и немощен пътник за оня свят се изпълва с нов изобилен живот, оздравява, работи неуморно, живее дълго, за да служи. Искам да бъда такъв човек.

Най-важно е здравето на душата. Добре е да се научим да благодарим за всичко, дори за болката, самотата, страданието, глада, бедността - те са мъдри учители. Сякаш казват: "Грешиш в нещо, затова не си благословен!" или "Пазим те да не се възгордееш, че Бог ти е дал много дарби!", или "Не ти е дошло още времето за..." ... Искам да се науча да бъда щастлива и Любовта да не ме напуска и насред най-големите страдания, Любовта, която идва към мене и която излиза от мене.

Когато стана достойна, нека Бог избере какви дарби да се проявят чрез мене, а аз отсега зная, че ще бъда много щастлива, че именно те ще са тези, които най-добре съответстват на природата ми. Със сигурност такъв избор е възможно най-разумен и би донесъл най-голямо удовлетворение за мене и другите. Моята задача е да стана достойна за подобна милост. Смятам, че не ние изработваме дарбите си, а те се дават от Бога. Разбира се, трябва да се грижим и отрастем това, което ни е поверено. Ако някой се възгордее и помисли себе си за източник, дарбата може да се отнеме. Зная такива случаи.

Някъде в Библията пишеше за дарбите, че всяка дарба може да се отнеме, само Любовта никога не отпада и "Ако Любов нямам, нищо не съм!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Специални умения :)) не зная дали би ни се дало да избираме ;))

по-скоро , ако на някой му се "даде" нещо , то той ще бъде определен като избран.

Мисля си ,че вървейки по пътя , на всеки му се открехват повече възможности и способности , но мисля, че най малко бихме ги свързвали с мечти.

По-скоро с отговорности и изпитания :))

Успех на всички по пътя :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си ,че вървейки по пътя , на всеки му се открехват  повече възможности и способности , но мисля, че най малко бихме ги свързвали с мечти.

По-скоро с отговорности и изпитания :))

Успех на всички по пътя :)

Съвсем съм съгласна. Всеки има някакви умения, но малко са хората, които действително знаят как да ги използват :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздрави на всички и Специални* за " latina " ;))

Мъдро и Смирено разсъждаваш и да се съглася с теб ми е лесно,

Да живеем достойно е не само Божия Воля,

но замислете се хора, нима постъпвайки достойно човек не показва любовта

си към Бога, себе си и хората, нима не е това начина да заслужим Любов и

Щастие без угризения ?!

За мен да постъпваш достойно е приоритет в живота,

право на избор което ти се дава, а дали ще успееш да се възползваш от това

си умение и до колко то ще е специално за теб - от теб зависи ///

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Антонио! Добре дошъл!

Може би влагаме малко различен смисъл в думата достойно. Ще използвам синоними, за да изясним това. В моето изложение бих могла успешно да заменя думата достойна с думата готова.

Кога човек става достоен/готов Бог да го използва за собствен съд/канал, да излива Своята благодат чрез него?

Първото условие е наличието на пълна посветеност за служене на Бога. Това не означава отричане от всичко друго, криво разбран аскетизъм. Да служиш на Бога за мене означава да служиш за доброто и на хората, на природата например. Да си готов на всякакви промени в себе си, в начина си на живот.

Второ необходимо условие е да бъде пречистена душата посредством искрено покаяние, получаване на прошка, безвъзвратен стремеж да се живее без да се причинява зло на другите, а само добро.

Сигурно има и други условия човек да бъде достоен/готов да му бъде дадена дарба от Бога. Нека да продължим темата. С огромен интерес ще следя и други мнения за това. Бих попитала конкретно Иво какво мисли, какви според него са тези условия?

Да живеем достойно в общоприетия житейски смисъл, съобразявайки се с човешки морални категории, съвсем не е достатъчно за получаване на дарба свише. В такъв случай думата достойно може да се замени с думата етично. Отвън нещата може да изглеждат добре, но отвътре да не е така. За такъв човек може да кажат, че е достоен, но вътре в душата си да е лош. Бог гледа на душата.

Това, че не съм достойна/готова да получа дарба от Бога не означава, че не живея достойно/етично. Не съм изпълнила в достатъчна степен необходимите условия. Единици успяват. С благодарност очаквам да ми помогнете като споделите вашите мнения и опит. Ще е чудесно, ако се включи и някой, който е получил такава дарба, за да сподели своя път.

Искам да уточня, че под дарба тук разбирам изключителна способност, която се дава по благодат от Бога, която не може да се достигне и развие с човешки усилия, не може да се обхване и обясни с човешкия ум. Не си говорим просто за някакъв талант, примерно да се пее или свири. Човек става канал за протичане на Божественото съвършенство, при което може да се случат неща, които хората наричат чудо. Пак ще дам пример с изцелението. Чудо е сляп да прогледне, чудо е сакат да проходи. Няма нужда такъв човек да има съответно образование, може да е дърводелец или билетопродавач, или просяк... Той не може да добави или отнеме нещо към изявата на дарбата, той е просто канал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здарвейте, приятели!

Малко по темата с цитатче от Библията Първо Павлово Послание до Коринтяни гл.12 :

[12:4]  Има различни дарби, ала Духът е един и същ;

[12:5]  има различни служби, ала Господ е един и същ;

[12:6]  има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.

[12:7]  Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;

[12:8]  защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;

[12:9]  едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух;

[12:10]  едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици.

[12:11]  Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.

..................

[12:27]  Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.

[12:28]  И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.

[12:29]  Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?

[12:30]  Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?

[12:31]  Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.

Значи аз лично съм си поръчала повече от три и си мисля, че това е много лично .

Шансове/ВЪЖМОЖНОСТИ за растеж, развитие и добри постижения са дадени на всеки един от нас...преизобилно.

Въпрос на себепознание и самоопределяне. Пък и следвам едно правило от Учителя ....

Искаш ли нещо да стане реално постижение, да даде добри плодове...

Спазвай Закона на Мълчанието+ Вярата + Търпението+Надеждата ...!!!

Иначе по плодовете се познаваме.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благост, моля те, кажи накратко защо според Учителя трябва да се мълчи за нещата, които искаме да се осъществят?

latina:) как е според Учителя не зная :) но лично за себе си мога да кажа , че когато съм говорила или споменавала за нещо , то не е ставало :)

сега вече не говоря -толкова :), не мечтая за нещо в бъдещето:) не очаквам , вперила очи в него :) опитвам е да правя най- доброто , което смятам за момента и ако е речено - ще стане :)

това е по отношение на това мълчание.

Виж по отношение на неговоренето за Любовта , не съм съгласна. Смятам ,че ако наистина чувстваш нещо в сърцето си , то трябва да го кажеш , споделиш ,.без да се стрхуваш ,че ще бъдеш неразбран или ще ти се присмеят.

с удоволствие очаквам мнението на Благост :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля така за любовта, но имам някои предразсъдъци. Ако става дума за любов между мъж и жена, все си мисля, че мъжът трябва да говори пръв. Иначе остава да ми поникнат брада и мустаци, не бих се чувствала жена.

Аз от своя страна по много други несловесни начини съм показала достатъчно ясно какво чувствам, като в същото време не го притискам, а го оставям свободен. При всичко това, ако той не проявява жив интерес и не откликва на сигналите от моя страна, няма нужда да се обличат нещата в думи, понеже това би довело до някакво излишно неудобство. Ако не друго, поне да бъдем приятели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, светлинки!

МЪЛЧАНИЕ+ Търпение(смирение+издържливост...)+Вяра + Надежда....

Защо да се Мълчи ? - защото иначе се разпилява енергията на намерението/желанието/идеята.

Подразбираме разумно мълчание... докато идеята/намерението се изясни/укрепне...дотогава държиш връзка само и единствено с Бога.

Установих го още като дете – намислям си нещо... силно и мълчаливо – и то се случва, а когато споделях/споменавах – обикновено или не се случваше или случването беше сложничко... чудех се... как така и защо, но наблюдавах и опитвах/експериментирах...винаги беше така мълчиш( обмисляш...) -случва се, говориш – случване трудно.. обясних си го отчасти, но си направих изводите.

След време чрез Словото на Учителя си до-подредих мисловния пъзел.

Хората сме преобладаващо своенравни/прибързани в реакциите/представите/мненията си и когато изкажеш/извадиш идеята/намерението си още неукрепнало....то бива подпушвано/задушавано - неосъзнато/съзнателно ... с техните си мнения/представи/препоръки...няма нищо страшно по принцип в това...само дето се разсейва енергията ..не разбирай буквално ...да не се съветваш с точните хора/да се доверяваш и т.н. но си е в сила ....Не давай бисерите си /идеите си /чувствата си на неподходящи хора...за да не си губиш времето и енергията за несъществени неща.

Относно Споделянето/говоренето – несподелянето/мълчанието ...за всичко си има време, място, слушатели/събеседници - така си е както го чувствате , а относно предположението дали ще бъдеш разбран – неразбран...Важното е ти да разбираш/говориш/действаш с любов ...рано или късно другия проумява ...

За себе си проверено знам че винаги ми е интересно да опитвам, преживявам,осмислям...и правя/говоря нещата винаги с любов.

Опитвам се да бъда ясна в изказа си, а и времето ме подбутва...радвам се че тук във форума сме такива каквито сме....и ви благодаря че сме заедно...с любов.

И понеже темата е за специалните умения , ще вметна само, че в нашите души са вложени добродетелите+дарбите, дадено ни е всичко , а ние само трябва да ги събудим+проявим..., за да успеем да свършим своята предназначена работа.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, благодаря ви на всички за хубавите мнения :)

Според вас доколко дарбите и пътя ни са плод на самоопределение и себепознание или са по-скоро определени от Духа... да кажем?

Или нещата са свързани - може би самоопределяйки се, опознавайки себе си ние всъщност разбираме, какво Висшата Сила е определила за нас...

Как мислите? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено мисля, че дарбите се определят и дават от Духа. Дарба - нещо, което ми се дава, не си го изработвам сама. Абсолютно съгласна съм с това:

нещата са свързани - може би самоопределяйки се, опознавайки себе си ние всъщност разбираме, какво Висшата Сила е определила за нас

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Определено мисля, че дарбите се определят и дават от Духа. Дарба - нещо, което ми се дава, не си го изработвам сама.

<{POST_SNAPBACK}>

Да, така е. Важното е да се развива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас доколко дарбите и пътя ни са плод на самоопределение и себепознание или са по-скоро определени от Духа... да кажем?

Или нещата са свързани - може би самоопределяйки се, опознавайки себе си ние всъщност разбираме, какво Висшата Сила е определила за нас...

Мисля, че нещата са свързани. Някои дарби са изградени от минали животи, други се дават, когато достигнеш нужното ниво на еволюция.

Определено мисля, че дарбите се определят и дават от Духа.

Дори и да е така, остава интересен въпроса: защо точно тези дарби, на точно тези хора?

Дарбите, силите, способностите може би се дават, за да се свърши определена работа за хората, за Бога ... или пък, за да може човек да научи някакъв урок, да се самоусъвършенства. Даже си мисля, че понякога дадена дарба може да е най-вече изпит за човека, който я притежава. Това е като парите - важно е не колко имаш, а за какво ще ги използваш. Как мислите?

А как човек може да получи дарба/способност, която не притежава? Дали може да стане със силно желание и труд, или може би с молитва и медитация? Или може би в процеса на себепознание, дарбите сами се появяват...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как човек може да получи дарба/способност, която не притежава? Дали може да стане със силно желание и труд, или може би с молитва и медитация? Или може би в процеса на себепознание, дарбите сами се появяват...?

Мисля ,че дарба по собствено желание човек не може да получи.

Чрез труд или силно желание, даже чрез молитва и медитация не можеш да получиш дарба. Затова се нарича и "дарба"- тя ти се дава даром, тя е твоето "специално място " в общия план, иначе щеше да бъде стока , която просто може да се купи , заплащайки с нещо.

Не само, че не можем да си поискаме дарба, но и не можем да "избягаме" от нея . Можем да я забравим и известно време тя да спи в нас, да се опитаме да я заглушим, но дарбата се обажда и ни напомня за себе си и човек просто трябва да и се подчини .Тогава най- просто казано ще бъде щастлив :)))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте :)

Попаднах на следния текст от Библията : Евангелие на Лука, 11гл.,т. 13 "И тъй, ако вие , бидейки лукави, умеете да давате добри деяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат ?"

А нали чрез Дух Светий се проявяват специалните умения, както по-горе беше казано.

Значи това е отговорът :)))

"...Искайте и ще ви се даде ,..."

Поздрав на всички :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори ако човек не е достатъчно чист и безкористен, рискува дарбата да го завлече - а не да помогне на него и другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегледах всичко написано но темата.Е, малко по диагонал,но с определена цел! Исках някъде да прочета за наследствеността.За генетиката и еволюцията. Сагласен съм, че човек получава дарбите си, а не ги "заработва"-извинете за израза! Ние, човеците, не сме закостеняла биологична система, дарявана с блага и способности от Бога, според заслуги и предопределеност! Струва ми се, че е малко по-сложно!

Не е възможно да сме подложени на дресура.Ти слушкаш, ето ти още дарби;ти си примерен, ето ти тази способност;ееее,вие сте лошички, за вас няма, ще чакате още!

Осъзнавам лаическото си изказване, но ми се струва, че нещата стоят по друг начин. Никой нищо не дава даром, нищо не се постига ей така, от "въздуха"!

Тук опират нещата да смисъла на човешкото съществуване! Защо ни има, за каква цел Бог ни е ПОСАДИЛ на тази планета? И защо не ни обича такива, каквито сме, а ни наказва от време на време?

Ако някой иска, нека да помислим по тези въпроси и може би отговора за дарбите и способностите ще изкочи ненадейно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет,

значи човек прави усилия, работи, развива се. Развива дарби, способности, таланти. Има интереси, любов към нещо, към някоя област.

Обаче въпреки това - се казва, че е дарба - защото човек е само проводник. Той е станал с усилията си достоен да бъде проводник на дадена дарба или способност. А Източника е Един.

Ние трябва да помнин това, иначе ще се възгордеем с нашите дарби и те ще ни завлекат.

Ако нямаме смирени сме загубени - без смирение Мъдростта е далече от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво семенце ще избере да посее Господ може би зависи от характеристиките на почвата, а също и от това, какви нужди имат тези, които ще го използват. Да послужи за доброто на Цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, всички!

Чета отговорите по тази и по другите теми и ми се иска да кажа, че май не сме наясно с "мисленето" изобщо и че все се отклоняваме от основната тема с емоции и предположения. И че когато казваме "мисля че..." то това е само предположение, а не е мисъл. Това е като паразитен израз и е подвеждащо.Поне за мен е така. И крилатата фраза - "Мисля, значи съществувам!" изобщо вече не е вярна! Мозъците са гладички/без гънки.

И "да можеш да мислиш" всъщност е специално умение според мен.

Другите варианти за дарби Благост ги е дала и от тях аз бих си избрал да разпознавам духовете и да говоря с мъдрост чрез Светия Дух! Не бях разсаждавал по въпроса , благодаря за темата.

Здрави и усмихнати!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) дааа, разните езици...Божественият само... Словото + Делото...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×