Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Йордан Анов

В миг на вдъхновение написах...

Recommended Posts

В миг на пълна яснота,

в миг на радост от отиващата си тъма,

в отклик на пеещата ми душа

ръката ми, сама започнала, отпуска се да пише,

редейки следните слова…

Една тема за отпилите от извора на Ауен, за онези вкусили от Вдъхновението…

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

xxx

И сякаш ръка за ръка с дявола,

пиян, в лудешкия ваш танц,

се мяташ в изгарящи пламъци

не вързан с въже,... обладан.

За нещо викаш, крещиш, протестираш.

Понякога думи дори не намираш.

Объркан и в хаос от много въпроси

твоите мисли губят посоки.

Искаш да блъскаш, да смазваш, рушиш

все едно - бетонни стени

или подобни на тебе

ранени души

А после уморено утихваш, заспиваш

В извинения кротко, привидно замираш.

И чакаш да дойде удобния час

пак леко с ръка да замахнеш...

Обичаш ме? Пак ли? Не! Поспри се!

От дявола сам отърви се!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, прекрасни сте :sorcerer:

* * *

Сън е засънила омайница малка,

грее звездица над тая весталка;

пантофки везани свенливо пристъпват

седефени клепки меко потръпват.

Вълшебствата носи в бяло ръчило,

ванилова тафта тихо искри;

с бисерен прах се е чело покрило,

докосва ~ обич, за да дари...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Красота :sorcerer:

* * *

Когато погледна отвъд,

небето ще бъде зелено;

поля от звезди с опалова гръд

посрещат сърцето ми уморено...

Изтерзани, вранени нозе ще подвия,

сребърна чаша ~ Любов да изпия;

с милувка очи ще завия -

път към Дома да открия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest N_Damianov

Написах в миг на вдъхновение

Там в небесната Дъга ...

Моето голямо преклонение

Пред хората във форума СЕГА !!!

Вий сте много хубави...различни

Вий сте Божите чада!

С "приказки" по своему привични

Знайте - служите на Любовта !

Поздрави ,вдъхновение и успех на ВСИЧКИ. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душата ми се сви в прахта на изминалия ден

душата ми се гърчи от дезброй звезди забити в мен.

Дали звезди или кървави сълзи, обливащи ледено сърце?

Не знам.

Това не съм аз, а песента на гарвана

това не съм аз, а трепет на паяжина,

целувка на сълза.

Това бях вчера, а днес съм мъгла

и росна капчица върху изсъхнала трева.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Душата ми се сви в прахта на изминалия ден

http://www.youtube.com/watch?v=ubTveCihjoQ

* * *

Сутрин пее в морето от изгреви

бавно изтлялата страст да угасне,

отмита със сълзи от припеви.

Забрава молят тръпчиво

сладки устни танинови,

стон да е любовно мълвило.

Да слее Вечерница блага,

брулена пръхава жадност

с хладна малинова влага...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ах, у дома, тъй топлия пламък на студена самота

и свежия полъх на лепкава мъгла.

Поглед, не, допир, не, а безумно бродене

но накъде?

Луната тъй бледа в мъртвешката си красота

под нозете ни постила сребро от своята снага

и от къде ли идвам, на къде ли вървя,

но винаги се сгушвам в полите на нощта.

И до мене седна Тя, обвила мойте рамена,

подпрян във вечна нищета поведе ме тя.

Ох, почивка!

Но не звезди в безкраен летен небосвод,

а изначална гръд и плът закриват погледа ми, без път.

Мини сега и вземи плода, който това дърво така силно държи.

Опитай го-може би ще горчи!

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

На Вендор: За смелостта му.

Без своите тайни красотата би била унищожена.

Истинската красота не може да бъде обект на притежание, защото това би довело поругаващите я до лудост или смърт.

Красотата може да бъде единствено живяна.

Неизвестен дзен-художник

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цирк

Погледни, животът е магия,

в миг изпарява всичките ти мечти

с един замах разсича

спомени, желания, сам себе си дори.

Но циркът продължава

клоуни около теб играят, с озъбени зловещо, усмихнати лица.

В дива паника на манежа се свиваш

объркан, озлобен, като лъв в клетка, от избор лишен.

Хората се радват, за зрелища дошли

с викове подканят балета на камшици, обръчи, свирни,

а ти се въртиш в кръг, зарит в пръстта, по волята на бича, прескачаш огнени кълба.

Ръмжиш, негодуваш, но нежна милувка те подканя и ти вървиш......

Ето, края идва, завесата ще падне, прожектора ще огасне.

Скърцане на панти.......пред очите ти...решетка.

Сънят пристига с тишина.

Но сънят не идва, бездиханна е твоята душа.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Хората се радват, за зрелища дошли

с викове подканят балета на камшици, обръчи, свирни,

а ти се въртиш в кръг, зарит в пръстта, по волята на бича, прескачаш огнени кълба.

Ръмжиш, негодуваш, но нежна милувка те подканя и ти вървиш......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Булеварда ме гнети

За булеварда да ви кажа:

той блести като излъскан след дъжда,

а в локвите ако се вгледаш

ще видиш рибките на своето мълчание.

Смълчан е и градът, и отегчен

от светлината на неонови ветрини,

грохва победен,

с надежда да се възроди - със теб

и с хората, от изгрева по- ранни.

Ала в затворения кръг на ежедневието,

в месоядният му механизъм

всеки идеално се е вписал,

без да знае че съм сам

и без да чувства, че му липсвам.

Булеварда е излъскан след дъжда,

а в парка пейките са мокри,

калната утайка сутринта,

ще е изплувала от съхнещите локви.

Булеварда ме гнети,

колите пръскат ме обидно,

обидата расте и ме боли,... за хората,

живеещи привидно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има вдъхновение, има и издъхновение.

Ние тук правим второто.

Бяс, разбирам те, мисля не зле.

Весело решение ти отпращам, споделено - за да не ме обиждат пръските от колите, предварително се отъркалях добре в калта. И пръските ми се виждат сега като божествен дъжд, като манна небесна. :D

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

...прероден от самотата,

се превръщам в стих

и слух за приглушени болки,

...моите с дъжда измих.

--------------*---------------и контрапункта

... пак крещя,

пак следвам подлуденото човечество

по мании за корист, за права' -

поставящо трагичната дилема

между общото и личността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

На живите сърца - посвещавам това настроение:

Не! - в този филм не се говори за пари...

Той знаеше името на ... розата.

Забележете, в този филм не се говори за жени.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

прероден от самотата,

се превръщам в стих

и слух за приглушени болки,

моите с дъжда измих.

Боли до бездихание ~

оголен нерв желание,

свисти над мисълта -

да летиш си можел-в радостта

Събрани паднали парчета

в напукан образ се оглеждат,

илюзии воали във вендета

и сънени очи проглеждат...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×