Jump to content
Порталът към съзнателен живот

В миг на вдъхновение написах...


Recommended Posts

wonderful, Благодаря!!!

ПРИКАЗКА ЗА МОМИЧЕТО И ЗВЯРА

То върви през гората…

По следа непозната.

Под луната… Луната!

Остър рог във нощта.

Тъжен мирис на мухъл…

Сънен крясък на бухал.

Вятър зъл е издухал

всички мъртви листа.

То е вече без сила…

Като филм. Като трилър.

Вълк – безмилостен килър

се промъква отзад..

Със дебела тояга

я очаква на прага

и една баба Яга

в своя черен палат.

Една малка принцеса…

Ах, джуджетата где са?

Дъжд на плътна завеса…

И една светлинка.

Посред мрака… Пролука…

Приближава… Мъждука…

Ето, тя ще почука

с отмаляла ръка.

Кой е там… Кой я чака?

За кого посред мрака

тя върви… Не заплака…

Не се спря ни веднъж.

Изподрана… И гола…

Ето: тайна парола…

И стои на престола

дявол в образ на мъж.

Туй е сън… събуди се!

Наркотик… Опомни се.

Не отивай… Върни се

Той е толкова стар!

В тази тайна бърлога

не, не влизай за бога.

Ето, виж двата рога

на зловещия звяр.

Но защо го целуна

право в злата муцуна.

Звънна някаква струна…

Припев нежен и нов.

Като в приказка стара.

бълват облаци пара…

Ах, изчезнал е звяра

разтопен от любов.

Малка моя… Не бива.

Не плачи… Той отива

във една по-щастлива,

по-прекрасна страна.

Но и там… Той сънува…

как без него тъгува

и в съня го целува

една малка жена…

Недялко Йорданов

Линк към коментар
Share on other sites

Кой ще ни даде надежда

Той е жив!

Последният еднорог е жив!

Да погледнем към Небето

Да видим как препуска

Истината е тук!

Истината е жива!

Кой може да види еднорога

ако не малката Елиза,

която плете ризи от коприва

за любимите си братя

и дори нейните ръце

да са с мехури

тя не усеща болката.

Сърцето и добро

не го лови магия.

Последният еднорог е жив!

Елиза бере коприва

и не се страхува от тъмното,

не се бои дори

и от смъртта!

Пази своят обет и мълчи

и плете ризи от коприва.

И принца я моли за прошка,

защото макар да е красива,

макар да е добра и доверчива,

той не я познаваше още,

но тя се откри!

И принца разбра,

той имаше за жена

истинска принцеса,

чиста сълза!

При него дошла бе Любовта!

Той е жив!

Последният еднорог е жив!

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Когато Луната в миг се затъмни,

а Слънцето е скрито зад облаци мрачни

Ти си спомни

Той е жив!

И те зове към простора!

Иска да сте заедно

в Небесната шир

Ако той е еднорог,

Ти стани птица

и полети!

О , Свобода жадувана!

Чистота и Лъчи

неизразими с думи

Душата ми се къпе

в най-нежна красота

И извори , и водопади

и слънчеви лъчи

изливат благодат

в сърцето ми

и цяла засиявам

в Радостта!

Благодаря Ти,

Господи,

за обещаното, Благодаря!

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

И търсех, търсех

ден след ден

приятели и хора,

усмихнати лица,

да ми помогнат

да се скрия,

да избягам от

мойта самота.

А там, На Изгрева

си имам всичко!

И разбрах

Не бликне ли от мене

Любовта,

не бих могла да се спася

от моята другарка Самота.

А щом ми е другарка

защо не се усмихна и на нея,

Защо да я оставя да тъжи

сама без мен

И каня я да тръгнем заедно на дълъг път,

че двете се познаваме отдавна,

и в бури неотлъчно е стояла тя до мойто рамо.

Но Слънце грейна!

И Пролет разцъфтя!

В мелодии, в цветя,

в души и в сърца!

И ново име дадох на моята другарка

Закичих я със име Радост!

Заплакахме и двете от щастие,

че името е тъй красиво

и много, много и отива!!!

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Събудила се малка мома

и излязла да види Слънчицето,

Милото , Любимото!

Огряло я ясно Слънчице,

усмихнало се в очите и,

помилвало косите и!

Па и рекло

Върви , върви малка моме,

върви по белият свят и разказвай за мене,

че си ми лика прилика и много ме обичаш!

Целунала малка мома ясно Слънчице

и прегърнала цялата Земя!

Заплакала, засмяла се и се помолила!

Мили мои сестрички и братя,

да запеем нежна песен,

да изпуснем товар тежък,

да се хванем на хоро лудо,

на хоро лудо и младо,

да поканим наша дружка,

Радост светла и приветна,

да обикнем цяла Земя,

да се радва мило Слънчице,

да се радва, да ни благославя!

60.gif

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

Приклекна феичка до езерце,

усмихна се, помилва го с ръце

и капки малки в миг целунаха,

погалиха детското лице!

И пак усмивчица на устните!

Че детското сърце е толкоз чисто

като бистро езерце,

огледа се в него

малкото дете!

Дихание и свежа утрин!

Дихание и красота!

Усмивката на Бога

ще открием,

че радва се на своите,

на милите деца!

Редактирано от wonderful
Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

Здравейте,да добавя и моя скромен опит към вашите невероятни произведения. :)

Поглеждам в очите ти,обзема ме страх.

Потръпвам от ужас,не се виждам в тях.

И ледени стъпки в душата ти чувам,

кънтят оглушително,не съществувам.

Открехвам сърцето ти с бегла надежда,

че нещо останало в него ще има.

Но бездна дълбока оттам ме поглежда

вихрушка посреща ме,сякаш е зима.

В ума ти надниквам със мъка голяма,

поглъща ме мракът на пълно забвение.

Това ли е краят и там ли ме няма?

Изгубена в нищото без обяснение...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Слънце, слънце ти се покажи

и облаците разпръсни.

Освети лицата ни засмени,

нека радват се душите укрилени.

Изпрати ни твоите лъчи,

да погалят нашите коси.

Изпрати ни топла, мека светлина,

да обгърне нашите тела.

Ах, тази блага светлина,

нека нова дреха ни е тя.

Цветенца, цветенца растете вие порастете.

Разцъфнете, разцъфнете,

слънцето поздравете.

Птички чуруликайте и пейте,

ангелите вий разсмейте.

Животинки малки и големи към Бога гледат устремени

и ангелите пеят тъй засмени

и растат гори зелени.

Ангел светъл спусна се в света

и видя нещастната душа.

И простря над нея своята ръка,

и и рече той така:

-Душицо мила и добра,

развесели се ти сега.

Аз ти нося тук една искра,

да запаля в теб огъня на радостта.

И засмя се таз душа

и грейна в нея светлина.

Линк към коментар
Share on other sites

Дойдоха ангели добри сега,

да правят хляб в България за без пара.

И земя си те избраха

и задружно заораха.

Изораха таз земя

с песен на уста.

И вземаха в шепи светло семе

и с молитва в сърцата,

засяха те земята.

И небе и слънце горе там се сляха и запяха,

та чудни станаха житата.

И тези ангели сега,

жънеха укрилени от радостта.

Викнаха после те мелничари услужливи

и впрегнаха в работа и мелници и воденици.

И брашно излезна чудно, благодатно,

направо като златно.

Хлебари работливи туй видяха

и сърца им затрептяха.

Запретнаха ръкави и омесиха завчас,

хляба дето ще изхрани всички нас.

Украсиха го с небесна светлина,

да се радва нашата душа.

Изпекоха го в ароматни пещи

и стана този хляб горещий.

Хората това като видяха

и набързо онемяха.

И бързат малки и големи,

да сложат новите премени.

Нагиздени и пременени,

идват те развеселени.

И хлебарите засмени,

раздават щедро,

хлябовете украсени.

И с хляб небесен в ръка,

всеки тръгна весел за дома.

Линк към коментар
Share on other sites

Загубих днеска любовта

и паднах мъртъв в прахта.

И стене моята душа...Ах, къде е любовта...

Ридае, плаче тя,

че загубила е любовта.

И отвориха се всички небеса

и от там подаде се ръка.

Повдигна нежно моята душа

и отнесе я при любовта.

Ах, милата ми тя,

моята душа.

Вижда хора подивели

и кучета осиротели.

Живота вижда моята душа,

че е тъпкан с крака

и проплака тя.

Отскубна се от нея

малка бляскава сълза.

И падна таз сълза

върху сухата земя.

Сухата земя усети таз сълза

как тупва в прахта

и носи тя тъга.

Погледнаха я животинки, птички и мушички

и замигаха с очички.

И казаха те така:

- Ах, тази бляскава сълза е пълна с тъга,

пълна е с тъга, сестра е тя на радостта.

А тогава де е радостта, запита ги малката муха.

И тогава нейната сестра, голямата муха,

нежно и каза:

-Там горе в небесата е сестрата на тъгата.

Радостта на небесата и тъгата на земята.

И чу това душата, погледна тя към небесата

и раздели се с тъгата.

Аз не ща да правя вече зло, а само вечното добро.

Всички хора, животинки, птички и мушички,

отворете вие вашите ушички и чуйте моя зов

и заживейте в любов.

Слънце, слънце тъй горещо,

ти за мен си златно нещо.

С лъчи ме ти даряваш

и любовта в мене озаряваш.

Грееш там в небесата

и радваш ти земята.

Нека всички радват се в портала

и да няма тук раздяла.

Нека като пойни птички,

взаимно да се радват всички.

С мир и радост в сърцата да се радват тук

и брата и сестрата.

Нека обнови се тук душата,

та да радва тя земята.

Нека всички братя и сестри да са мили и добри

и да няма никакви сръдни.

Нека всички се разбират

и да спрат да се препират.

Нека ангел светъл пази ни от зло

и нека запали той в нас добро.

Използвам думи и мисли прости,

не приемам нежелани гости.

Туй, което ви разправям

със сила няма да го вдявам.

Всеки има си игла,

нека сръчно шие своята съдба.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...