Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Fut

Отмъстителността. Как да се справим с нея?

Recommended Posts

Много ми хареса една еврейска притча:

Един големец в селото си започнал да прави много лошотий на хората, непочтено се държал... Хората страдали, после се оплакали на старейшината. Той казал, че Бог вижда всичко и ще даде възмездие.

Хората страдали и търпели, плакали и чакали.

А старейшината все повтарял, че БОГ вижда и ще възмезди.

Хората питали защо Бог не му възмедява - минали са вече 9 години.

А старейшината казал, че добрините на дедите му пазят този човек, но и това не е завинаги.

МИнало малко - и на десетата година човека го ухапало бясно куче - и побеснял. И не можел вече да се радва ни на богатство, ни на семейство, нито бил жив, нито умрял.

Учението на Христос, както и това на Учителя, което е актуализирано Христово учение, има три основи - любовта, вярата и надеждата, както и още три - любов към Бога, любов към ближния и любов към врага. ......

Но да обичаш врага си, сякаш надхвърля нашите естествени сили. Тогава възниква въпросът - нима Христос е говорил нелепости - непостижими и неприложими неща?

Според мен трябва да обичаме Божественото, потенциално добро в човека/врага.

Но казано е и " Не давайте бисерите на свинете...."

Значи противоречия няма!

Ако от любов всичко прощаваме може да развратим човека да си живее порочно и да вреди на хората - трябва да се ограничи!

Казано е и: "Обичай ближния като себе си!" А колко мого хора де факто се мразят и саморазрушават - мерси от такава любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някой каже,че при афект след дълбока обида не е изпитал желанието да отмъсти,ще излъже.Такава е човешката природа!Най-доброто,което може да се направи в такава ситуация е да се превъзмогне желанието за мъст и да се даде време разумът да надделее емоцията.Това в повечето случаи дава ефект.При всички случаи виновникът ще си понесе последствията от стореното.Не бива да се хаби енергия за ответни удари.Пък и не винаги човек е в състояние реално да оцени ситуацията-може сам да е предизвикал обидата.

Подобен род твърдения, изобщо не ми харесват. Сигурен съм, че има хора (и тук имам предвид обикновени хора), които не биха изпитали желание за мъст, колкото и да са разстроени. Аз лично не съм бил обиждан дотолкова, че чувството ми за достойнство да бъда поставено чак в екстремна ситуация, но си мисля, че също не бих изпитал желание да отмъстя. Да, в мен вероятно ще се породи усещането, че обиждащият ме е глупак и невежа, и просто ще го оставя сам със собствената му ограниченост. Не мисля обаче, че ще изпитам омраза само защото някой волно или неволно ме е обидил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отмустителността. Как да се справим с нея?

Като я приветстваш/приемеш. Каквото става то трябва да стане. И един начин да я избегнем е като самите ние даряваме с друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×