В очакване на Учителя - стихове

[avuso 11]

В очакване на Учителя

Не всеки би понесъл бремето да е Учител.

Не всеки може да заслужи да е ученик.

Ала докато има на света Учители и ученици,

в застой духът човешки няма да заспи.

Дори и да не е те обучавал Йог-ананда

и да не си живял години във ашрам,

бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе,

щом духом винаги и ти си с него сам.

Невидим, той те наблюдава без да знаеш

и чака оня миг, когато ти ще си готов

пред блясъка на Истината да застанеш,

почувствал ясно дълго чакания Зов.

Той никога не укорява и не отегчава,

макар и някога да ти изглежда строг.

Но ако преданост и твърдост му покажеш,

застъпник сигурен ще имаш ти пред Бог.

От сили тъмни и опасни той ще те опази.

Искра от своя огън жив ще ти даде.

Щит най-надежден от стрелите вражи.

До извора на мъдростта си ще те отведе.

Той може да не е във този свят, ала е жив.

С небесна Благодат заслужиш ли, ще те поръси.

Но трябва само да си много търпелив

и да успееш да го убедиш във верността си.

В сърцето и дома си най-добрия кът вий, ученици,

за Учителя си запазете.

Той може да почука на вратата всеки път,

когато го очаквате. Така че, бдете!

[Слънчева 10184]

Благодаря ти за този хубав стих avuso

[Raphail 117]

Благодаря ти!!!

[Guest Мона]

Имам един спомен. Петър Дънов ми се усмихва и ми казва - добре, ето, аз съм сред житата и аз се усмихвам, радвам се на живота.

Разминах се тогава с него и той ми помаха с една весела усмивка и дори ми намигна - сред житата и сред цветята, толкова истински и толкова себе си, с една тържествуваща усмивка - отвъд човешкото. Казах си - ето един топъл човек, който ме докосна и го обичам.

Това е.

Редактирано Септември 10, 2009 от Мона

[Креми (късметче) 1155]

Красиви стихове, истински и точни!

[Надеждна 1687]

avuso, присъединявам се към всички, които са оценили стиховете ти - с благодарност, че ги споделяш с нас и в очакване на нови!