Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ignea

Отровната ревност

Recommended Posts

Здравейте,

Повдигам тема, може би безсмислена за мнозина – патологичната ревност. Казвам безсмислена, защото повечето хора смятат, че трябва просто да се бяга от хора с такъв проблем и че развитието винаги е в неблагоприятна посока. Но казват също и че надеждата умира последна.

Ще разкажа подробно за проблема на моя любим човек (макар че е класически) с молба да получа насоки дали и как мога да му помогна.

Най-напред искам да подчертая, че той е изключително умен, интересен и любящ човек, противно на мнението, че обикновено патологично ревнивите хора са нискоинтелигенти. Той прекрасно осъзнава проблема си, опитва се сам да се контролира, но е споделял, че често не може да преодолее или игнорира натрапчивите си мисли.

Според собствените му обяснения, проблемът е започнал преди години по време на проблемна връзка, в която другият човек се е държал прекалено свободно. Нямам представа дали е така, възможно е всичко да е било плод на вече проявена склонност да ревнува без причина.

Близките му са добре запознати с проблема му, обсъждали са го с него и тяхното мнение е, че той не бива да създава сериозна връзка, за да не наранява себе си и човека да себе си. Питам се възможно ли е, за който и да е, да контролира чувствата си и желанието да бъде с някого или да създаде семейство...

За голямо съжаление, други хора в обкръжението му (както и в моето) също са забелязали или са научили за проблема му и злоупотребяват с това, според мен за собствено забавление. На гърба си изпитах недоброжелателни коментари за мен, за поведението ми, за миналото ми, включително и абсолютно безпочвени обвинения за „специалното” ми отношение към негов приятел и за тайни отношения с някой друг. Разбира се, проявите на ревност не започнаха като резултат от това, но естествено проблемът се задълбочи.

Като цяло ревността му се проявава в следните стандартни ситуации:

1/ При споменаване на мъж, който е бил или е в моето обкръжение – „Имало ли е нещо с него?”

2/ При „прекалено дружелюбно” отношение към мъж – опитвам се да привлека вниманието му, изпитвам интерес към него и може би при първия удобен случай ще опитам да направя нещо...

3/ При желание да се видя с приятели/приятелки – сред мъжете има някой, който ме привлича/с жените искам да говоря за нещо, което крия от него/лъжа го, за да се видя с някой друг.

4/ При желание да се видя с родителите си – ще се виждам с някой друг, трябва да докажа по всякакъв начин къде точно съм била, кога съм стигнала, кога съм си тръгнала.

5/ При среща или споменаване на мои колеги от мъжки пол – казала съм, че повечето са жени (което е вярно!), струва му се, че има прекалено много мъже, т.е излъгала съм го

6/ При проява на желание да сменя работата си или да започна да уча нещо ново – там ще има мъже и е възможно някой да ми хареса.

7/ При желание да пътувам (работата ми понякога го изисква) – ще направя нещо по време на пътуването, трябва да откажа.

8/ При поглед встрани – гледам някого, когото съм харесала; дори знае кого съм гледала, а обикновено аз дори не съм забелязала такъв човек...

Примерите са наистина безкрайно много. Спрях да се виждам с приятели, не мога да изляза „по женски”, притеснявам се, когато ми се налага да говоря с негови приятели или други мъже в негово присъствие, отказвам служебни ангажименти с глупави извинения, изпадам в паника, когато се хвана, че несъзнателно съм погледнала нанякъде и т.н. Случвало се е и да се караме, защото харесвам даден актьор или певец...

Говорили сме много пъти за това. Както писах в началото, той осъзнава, че състоянието му е патологично. Иска от мен да проявя разбиране и толерантност, да отговарям спокойно на всеки въпрос или обвинение, което ми отправи, да огранича максимално живота си, докато той се опитва да преодолее проблема си. За съжаление, аз съм нервен човек и рядко успявам да реагирам спокойно в тези абсолютно абсурдни за мен ситуации, което влошава още повече положението. Всеки ден усещам, че губя някой приятел, нечие уважение, някоя добра възможност за развитие, но в същото време виждам, че любимият ми човек агонизира и не намирам силите и начина да му помогна. Започнахме да се караме за всяка дреболия и почти винаги в спора се стига до случка/нечие мнение за мен/момент от миналото ми, който провокира съмнението му в мен. Признавам, че реакциите ми в някои моменти са ужасни и никак не му помагат, но не мога да се преборя с истерията си, предизвикана от налудничавите му фантазии. Господи, дори не мога да отида до тоалетната, когато сме в заведение, защото той си представя, че ще съм с някого вътре!

И двамата знаем, че това не е просто лош характер, а БОЛЕСТ. Вярвам, че всяка болест може да бъде излекувана. Обичам този човек, той е прекрасен и в много отношения други хора могат само да мечтаят да бъдат като него...но обичам и себе си и искам нормално ежедневие, което да споделям с него, а не постоянен страх от моя страна, че ще предизвикам ревността му и постоянен страх от негова страна, че го лъжа...

Дори и да не сме заедно, не искам да живея с мисълта, че той продължава да се мъчи по този ужасен начин и няма доверие на никого. Не съм егоистка, както той често ме обвинява...Искам най-прекрасният човек да е свободен от тази отровна болест и да може истински да се наслаждава на щастието да обичаш и да бъдеш обичан.

Вярвам, че има начини и специалисти и искрено моля за помощ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Помощ може да бъде дадена, ако бъде искана! Вие я искате, съответно може да намерите своето си решение по отношение на връзката си с него. А той иска ли помощ? Ако е достатъчно интелигентен, както казвате и осъзнава проблема си, готов ли е да работи за преодоляването му? Мотивиран ли е д аго направи или си е свикнал с него и ще продължава да му робува, както той самия, така и да изисква жената до него също да бъде робиня на проблема му? Той желае ли да се излекува? Ако да, в малкото ни отечество от известен брой години съществува психотерапия.

Патологичната ревност е сериозен проблем. Има нормална ревност, която е дори приятна, защото на всеки му е приятно да му бъде обръщано внимание, както и такава лека и в нормални граници ревност води до по-пълно взаимно сливане, поддържа здравословни граници в партньорството на двойката. Но дори и тя е нужно да бъде осъзнавана и да има готовност за надмогването и. Ревността няма нищо общо с човешкото в човека. Тя представлява чисто животинско собственическо, териториално нагонно чувство. Ако е раздухана и е превърната в болестна, както е във вашия случай, винаги са налице "подводни" комплекси, на които ревността се явява само следствие, реакция на защита. При всеки патологичен ревнивец разбира се има нюанси на когнитивните му базови схеми, но общото е, че агресията на ревността се вява само маска на огромния страх зад нея! Страх от провал, от собствената нищожност, страх от нараняване от "лошите" други, страх от злоупотреба стигащ понякога до параноичност, налудно психотично мислене и агресивно поведение. Тоест, явно изявената болезнена ревност е именно психопатология, като в по-леките си варианти представлява невротично обсесивно компулсивно разстройство, а в по-тежките параноична психоза, тоест шизофрения. Сега, не казвам, че приятелят ви е психотик, а говоря принципно. Както казвате, той е интелигентен човек и осъзнава проблема си, което говори, че неговата ревност е на ниво невроза, една натрапчива невроза. Той има връзка с реалността и мисли трезво! Възможно е обаче на моменти, в пиковите си прояви, да прераства в чисто психотично състояние -временно. Пиша това, за да подчертая, че патологичната ревност е реален проблем, който няма нищо общо с любовта или каквато и да е нормално човешка привързаност! Тя е реална и силно болезнена за самия човек и жертвите му болест. И изисква лечение! при това често нелеко, защото залагането на целия психичен механизъм, пораждащ ревността често е започнало в ранните години. иска се много мотивация от самия човек, много силно желание за преодоляването на проблема, за да се справи! надявам се, че приятелят ви има такава мотивация! Ако я има, това оазначава, че реално осъзнава действителнат сила на проблема си!

Вижте статията ми "психология на ревността" - 1 и "психология на ревността" - 2.

Както и да е, "дяволът не е толкова черен...", ревността се терапевтира! Препоръчвам на приятеля ви да осъзнае тежестта на проблема си, неговата реалност и да се обърне към психотерапевт! Именно защото е интелигентен и осъзнат, именно защото е умен човек и ви обича, затова и ще може да трансформира ревността си в нежна грижа и дълбока вяра в себе си, вас, другите и живота! Аз вярвам, че той ще се справи и от сърце му го пожелавам!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×