Орлин Баев Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 И тогава може без надежда,без очакване,защото си опитал и знаеш,че всичко което ти се случва е за твое добро. Неее,никога не мога да се съглася,че всичко което ти се случва е за твое добро!Какво му е доброто ако имаш неизлечимо заболяване???Или съпруга ти те мами,или не успяваш да се реализираш въпреки всичките си усилия???Или ,недай Боже,всичкото това накуп.Или за пред другите всичко може да е наред,но душата ти е болна и си постоянно нещастен?!Единственото,което ти остава тогава е да се примириш и да се надяваш да спре да ти пука!Да се молиш да станеш безчувствен. Искрено се надявам,че вашата Надежда е по-силна от моето отчаяние и ,че няма да ви повлияя да спрете да се надявате. Дано вашата Надежда да е заразна Хубавото да имаш не-излечимо заболяване е, че те подтиква към излекуване на не-то пред лечението си! Понякога наистина няма лечение - още по-добре. Но нима животът се ограничава само до плоската сетивна реалност, в която сме? Погледнато от ткъв ъгъл, целият живот би бил безсмислен, защото така или иначе е обречен...на смърт. А дали умирането е прекъсване или почване на живота, това е въпрос! Никога ли не сте се чувствали празни?И че живеете по инерция??И единствената ви надежда да е да не става по-лошо,за да успеете да свикнете?!Да се опитвате да сте мъдри и духовни,а да виждате как живота ви изтича между пръстите-сив и монотонен??И докато се наумувам,лудите се налудували.А аз се боря с вятърни мелници докато един ден се събудя на 55 и нацяло се предам. Извинете ме за огромната доза песимизъм,но в живота рядко си позволявам да хленча,та ми олеква малко тук ,с вас Разбира се, че се чувстваме понякога празни! Аз поне да! Но знам какво ми поражда тази празнина, кои ми мисловни, емоционални и поведенчески модели ме водят до нея. Знам кога и как са ми програмирани и как да ги трансформирам. Знам, че празнотата идва да ми каже нещо, да ми нашепне как да бъда щастлив, да ме тласне към щастието! И го прави! Няма нищо по гадно от надеждата ,съжалявам ,но това е моето мнение .В свят ,като нашия изпълнен само с цинизъм,егоизъм и хора които са ограничени и повърхностни до болка ... надеждата е най-гадния ни спътник.Защо ? Ами да кажем ,че срещаме човек ,в които се влюбваме ,но в последствие този човек започва да ни разочарова и накрая оставаме с разбито сърце и сме допуснали това поради глупоста да се надяваме,че нещата ще се оправят , нооо уви това не става .Надеждата може да разбие сърцата ни ,да ни отдели от реалноста ,да заслепи очите ни ... Трбява да бъдем реалнисти в тази привидна реалност ... иначе рискуваме да потънем в илюзии и напразни НАДЕЖДИ! Зависи в какво се надяваш! Ако е в преходното, във външното, нямаш шанс на повторяем в продължителен план успех! Все някога човекът до теб ще се държи по различен от желаното от теб начин. Все някога нещо лошо ще се случи, в което ще фиксираш вниманието си - именно защото в преходността винаги има мъничко радост, която неизменно е слдвана от точно толкова мъка. А и фиксирането в преходното само по себе си представлява избор на негативна гледна точка. Като казваме (Донка, Станимир и т.н.), че винаги има надежда, става дума за свързване с вечното и непреходното. Не с вечното някъде там си, еди си къде си, в някакво си там мистично пространство... Свързване с вечното тук и сега, в теб самата, в другия, зад маските му, вечното в самата вибрация на живота, във всеки един делничен ежедневен момент. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 (edited) Хората могат да те лъжат, нараняват и разочароват независимо дали се надяваш или не. Надеждата или липсата й няма да повлияе на това. Надеждата е за да запазиш собствената си цялост и да не измениш на вътрешната си същност въпреки всичко, което ти се случва. Надеждата никога не е напразна, дори и най-илюзорната и невероятната. Човек без надежда е човек без цел, без идеал, без основа. Помисли и ще видиш че е така. А неосъществените надежди най-често са неосъществени желания. Невъзможно ми е с думи да изразя разликата между двете, затова ще оставя всеки сам да се опита да ги разграничи за себе си. Не губим ли така ? Не се ли самонараняваме?Не е ли по-добре да погледнем истината право в очите?Да се надяваш ,значи да имаш очаквания,а имаш ли очаквания ... със сигурност ще се разочароваш! Надеждата не е съвсем същото като да имаш очаквания. Ние трябва да сме готови да посрещнем спокойно, смело и в равновесие всяко несбъдване на нашите очаквания. Това обаче не изключва надеждата. Не означава и някакво примиренчество. Означава просто да не се отчайваме от неуспехите. Те неуспехите всъщност, почти винаги са само привидни. Да не се надяваш, за да не бъдеш разочарован след това, е глупаво и говори за вътрешна несигурност и страх. Няма нищо лошо в това човек да се провали. Лошо е ако не е опитал, когато е трябвало да опита. Редактирано Септември 29, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 Станимир и Донка! Невероятни сте! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 (edited) Хората могат да те лъжат, нараняват и разочароват независимо дали се надяваш или не. Надеждата или липсата й няма да повлияе на това. Надеждата е за да запазиш собствената си цялост и да не измениш на вътрешната си същност въпреки всичко, което ти се случва. Надеждата никога не е напразна, дори и най-илюзорната и невероятната. Човек без надежда е човек без цел, без идеал, без основа. Помисли и ще видиш че е така. А неосъществените надежди най-често са неосъществени желания. Невъзможно ми е с думи да изразя разликата между двете, затова ще оставя всеки сам да се опита да ги разграничи за себе си. Не губим ли така ? Не се ли самонараняваме?Не е ли по-добре да погледнем истината право в очите?Да се надяваш ,значи да имаш очаквания,а имаш ли очаквания ... със сигурност ще се разочароваш! Не точно очакване, но в общи линии съм съгласна с теб Деяна. Не случайно ги подредих по- горе- Надежда ,Вяра и Любов. Надеждата е за слабите хора. Надеждата е по-скоро очакване(не само разбира се) отколкото увереност. Увереността няма нужда от надеждата. Любовта няма нужда от надежда , Мъдростта няма нужда от надежда. Надеждата е първото стъпало на което се изкачва "удавника", но нито е достатъчно, нито е стабилно нито е добра платформа. Ако можех бих дала вяра на хората , а не надежда. Според мен надеждата е потребна на човек , който не може да приеме. Т.е. аз не приемам това което съм , не харесвам това в което съм се превърнал , не искам да съм това което съм и съм толкова отчаян от това мое не приемане , че имам нужда от надежда , че може би , някога , някак ще стана нещо различно. Вярата е нещо различно аз съм , приел съм се , знам какво мога и нямам нужда от поглед в празното пространство. Надява се човек , който не е събрал смелост да действа, който няма вяра в себе си. Всъщност никога не съм се замисляла толкова дълбоко за това и се изненадвам в действителност , колко слаба е силата на надеждата , чак ме е страх да не я обидя . Но ако всеки се замисли за силните моменти в живота си сигурна съм , че грандиозните, щурите и невероятните неща ги е правил под действието на вярата и пълна увереност в себе си, а не под действието на надежди. Редактирано Септември 29, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 didi_ts Kaто по-малка сила надеждата е също нужна. Така, както един силен тласък по гърба по-скоро би съборил слабия човек, вместо да му придаде начална скорост, а едно леко указание би имало добър ефект. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 Така е Късметче, и всички до тук са много прави. Моята мисъл всъщност тръгна от много по далеч.От една мисъл на Дънов ,която като прочетох, разбрах че доста ще мисля по нея.А тя е следната: "Любовта е път на най-малкото съпротивление.Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта.Който иска да не прави грешки , да върви по пътя на любовта.Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов." Колкото пъти реша да се замисля над това, мисълта ми винаги тръгва в различни посоки. Та, тук са любовта и мъдроста -двойка от четворката - остават надеждата и вярата. Ако мъдростта не е пътят на любовта , то къде остават вярата и надеждата и тръгвайки по обратен ред се оказва всъщност, че те са взаимосвързани, но на всяко следващо стъпало се взаимоизключват. И в този момент когато говорим за мъдрост например си представям един мъдрец. Думата мъдрец ,води в мен асоциации винаги с възрастен човек отделен от цялото ,сам , и завършен. Тази фигура не е асоциация нито на любов, нито на вяра, нито на надежда. Ако мъдростта е последното стъпало , но е и отделен път ,значи началото му е различно от това на останалите три, въпреки че са едно цяло...а дали са? В този ред на мисли ако човек си постави за начало пътят на надеждата ...... Това което откривам в себе си е пътят на вярата, надеждата е преживяна или прескочена или не знам. Пътят на любовта все още ми е крайно неясен много неща от него не са в синхрон с мен , не ги разбирам(приемам) , а мъдростта съвсем съзнателно я виждам много далеч от себе си. е , в този ред на мисли написах горните си постове за надеждата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 Да, съгласна съм с didi! Наистина могат да се разглеждат като отделни стъпала. Всеки от нас стои на някое от тях, а другите не ги ползва, нещо повече - недостъпни са; прекрачи ли на по-горно или на по-долно - също. Нормално е, ако човек изпитва вяра, да няма нужда и да му се струва излишна надеждата. Но ако по някаква причина се разколебае, вярата му отслабне, няма упование в нея - тогава очевидно ще направи крачка надолу към надеждата. Който не е стъпил на никое стъпало още - той винаги има възможност да прекрачи една крачка нагоре към надеждата. Иначе ще си oстане в състоянието, описано от princesa. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 Диди .... точно така е .Мисля по същия начин за пустата надежда . За вярата да ... аз примерно никога няма да спра да вярвам във фейте ,в приказните светове и в любовта.Каквото и да стане никога няма да спра да вярвам в сънищата си .... то просто е толкова здраво вкоренено в мен ,че е абсурдно да спра да вярвам. Много съм съгласна с това ,че любовта няма нужда от надежда ... а от вяра .Вижте само как звучи следното : "Надявам се да срещна любовта!" и "Вярвам,че ще срещна любовта!" .Според вас кои привлича по -силно любовта ?Къде има повече сила в човека ... в онзи които вярва или в онзи които се надява? Хубав ден ви желая на всички и повече вяра ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 Вяра, Надежда и Любов. Може ли да говорим за Мъдростта, без която и да е от тях? Всъщност, не е ли Надеждата тази, която в трудна ситуация тихичко ни подсказва, че не сме сами, така както Вярата ни утвърждава, че можем, а Любовта ни свързва с хилядите знайни и незнайни съмишленици? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 13, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2009 От известно време се питам,питам и не мога да намеря отговор:Защо Надеждата съжителства заедно със злините в кутията на Пандора?Дали защото в някои случаи надеждата,сама по себе си,се оказва спънка за човека? Няма ситуация без изход. Няма нещастие, което да трае вечно. Затова и надеждата е в кутията. Не че надеждата е нещастие, но именно в кутията с нещастията и е мястото, защото именно там би имало най-голяма полза от нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Надеждата умира последна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Няма ситуация без изход. Няма нещастие, което да трае вечно. Затова и надеждата е в кутията. Не че надеждата е нещастие, но именно в кутията с нещастията и е мястото, защото именно там би имало най-голяма полза от нея. Има една еврейска поговорка,която казва,че от всяка ситуация има минимум 7 изхода. Тази поговорка ,според мен, е израз на Надежда и Вяра едновременно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Не винаги има надежда и това е част от житейското израстване - да се осъзнае. Надеждата е понякога усмирителна риза за безнадежността, но ... Малко човеци могат да приемат, че надежда няма и че последната надежда е кораб без платна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Не винаги има надежда и това е част от житейското израстване - да се осъзнае. Надеждата е понякога усмирителна риза за безнадежността, но ... Малко човеци могат да приемат, че надежда няма и че последната надежда е кораб без платна. Да приемеш житейски урок не означава умиране на надежда. Мисля, че не говорим за случаите, когато се надяваме, че не е нужно да приемем нещо или че не се налада да променим нещо в себе си, за да избегнем "ударите на съдбата". Не може да се жениш за трети път със същото съзнание и мисли, без да си разбрал грешките си и да се надяваш, че ей сега о Боже ще имаш щастлив брак. За всички останали случай (например надеждата, че ще промениш себе си) надеждата е оправдана и винаги има място. Все пак, ако сме с божествен произход и можем да се върнем към Божествения си източник, то надеждата винаги има място по пътя. А от чисто прагматична гледна точка как ще разбереш, че ей точно тоя случай надежда няма?! Малко ли са били случаите, когато сме мислели, че няма надежда, а после да се оказвало, че има. Ами ако сгрешиш. Трябва да пробваш, за да провериш. Надеждата всъщност е уверенността, че независимо от резултата трябва да действаш. Който действа, той получава. Почукай и ще ти се отвори. Най-сигурния начин да не ти отворят е да не почукаш. Търкалящите се камъни мъх не хващат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 (edited) Kойто действа, той получава. Почукай и ще ти се отвори. Най-сигурния начин да не ти отворят е да не почукаш. Търкалящите се камъни мъх не хващат. Не исках да навлизам в словесни еквилибристики, но ти сам ме насочи точно с тези думи. Kойто действа, той получава. Не винаги. Не е задължително, кой определя това? Почукай и ще ти се отвори. Обикновено се чука на затворена врата, която такава си и остава ... Търкалящите се камъни мъх не хващат. Търкалят се, докато имат инерция. Ала перпетуум мобиле няма, освен в нашите представи. Понякога е най-добре човек да осъзнае мястото си, без да се надява, тогава може и да достигне до някаква истина, без да разчита на патериците на надеждата. И ще се аргументирам: иди при хората, които са болни от рак, в палиативни грижи, има и такива отделения и им говори за надеждата - надявайте се, търсете начини ......... Очаква ги само смъртта и те го знаят, тук надежда няма. Или Надеждата има друго име и то е Смирение и Очакване на неизбежността. Сладникавите теории за надеждата не обслужват тези хора и тяхната надежда не е точно тази дума, тя е неописуема дума. И който е общувал с тези хора, който самия е такъв - не му говорете за надежда, дори и отчаяно да вярва в невъзможното спасение. Красивите лъжи нямат място при осъзнати хора. Надеждата дори и да повдига духа в тези случаи, тя е вредна - защото е лъжлива. Но, това е една друга тема. Редактирано Ноември 11, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Не винаги има надежда и това е част от житейското израстване - да се осъзнае. Надеждата е понякога усмирителна риза за безнадежността, но ... Малко човеци могат да приемат, че надежда няма и че последната надежда е кораб без платна. Дамммм. Единствено с последното изречение съм само полусъгласен, щото могат-не могат, идват моменти, когато и този избор вече липсва... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 11, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2009 Очаква ги само смъртта и те го знаят, тук надежда няма. Или Надеждата има друго име и то е Смирение и Очакване на неизбежността. Сладникавите теории за надеждата не обслужват тези хора и тяхната надежда не е точно тази дума, тя е неописуема дума. Много, много близко попадение... Ако човекът се надява да избегне някак смъртта, това не е надежда, а просто страх. А защо да не допуснем, че до последния си дъх за човека има надежда, че ще успее да отвори душата си за виделина и мир? И ако условието да се случи това е смирението, значи то не е точно надеждата, а ключът към нея.... ? И каква е думата за неизбежното, което човекът очаква? Мракът или Светлината? Може би зависи именно от Надеждата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 И ще се аргументирам: иди при хората, които са болни от рак, в палиативни грижи, има и такива отделения и им говори за надеждата - надявайте се, търсете начини ......... Очаква ги само смъртта и те го знаят, тук надежда няма. Или Надеждата има друго име и то е Смирение и Очакване на неизбежността. Сладникавите теории за надеждата не обслужват тези хора и тяхната надежда не е точно тази дума, тя е неописуема дума. И който е общувал с тези хора, който самия е такъв - не му говорете за надежда, дори и отчаяно да вярва в невъзможното спасение. Красивите лъжи нямат място при осъзнати хора. Надеждата дори и да повдига духа в тези случаи, тя е вредна - защото е лъжлива. Но, това е една друга тема. Ами не ги лъжи Обясни им, че смъртта е неизбежна, но именно тя е тяхната надежда. А в края на краищата те сами трябва да научат урока си. Но явно има разлика между нашето мислене с теб. Може би има мислене, че след като смъртта е неизбежна, то надежда няма. Аз пък мисля, че смъртта дава нова надежда. Е, зависи от убежденията на човека какво може да очаква след смъртта. Ако говорим за болката и смъртта след нея, се сещам за един баснописец, който беше казал "Продадоха ме в робство, Благодаря то Господи, че ми даваш възможност да изкупя греховете си (считай кармата)" и за един крал, който тънейки в изобилие се тюхкал "Господи, кога ще мога да изкупя греховете си". Място за надежда винаги има и при някои винаги ще има, но зависи от мирогледа на хората. Надеждата е дълбоко свързана с мирогледа (светоусещане, световъзприятие, религиозно вярване, духовно знание и т.н.) и затова при всеки човек е различна и просто няма как да разберем на какво точно се надява даден човек, а пък особено, ако нашия мироглед е различен от неговия. Като говорим за разбирането на надеждата у хората, то да имаме предвид разбирането на мирогледа им. Поне според мен. Понякога неговия мироглед не можем да разберем....или приемем. Така че според твоя мироглед очевидно си права, но аз май имам друго светоусещане Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Сега се сещам, че хората не случайно свързват вяра, надежда и любов. И не случайно в езотеричните "приказки" те са свързани. Когато не можем да дадем надежда на някой, можем да му дадем любов. Където има любов има и надежда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 здравейте . сещам се за един цитат от петър дънов. " и на дъното на ада да се намираш , можеш да се измъкнеш оттам." Сега се сещам, че хората не случайно свързват вяра, надежда и любов. И не случайно в езотеричните "приказки" те са свързани. Когато не можем да дадем надежда на някой, можем да му дадем любов. Където има любов има и надежда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Не винаги има надежда и това е част от житейското израстване - да се осъзнае. Надеждата е понякога усмирителна риза за безнадежността, но ... Малко човеци могат да приемат, че надежда няма и че последната надежда е кораб без платна. ... И ще се аргументирам: иди при хората, които са болни от рак ......... Очаква ги само смъртта и те го знаят, тук надежда няма.... Сладникавите теории за надеждата не обслужват тези хора и тяхната надежда не е точно тази дума, тя е неописуема дума. И който е общувал с тези хора, който самия е такъв - не му говорете за надежда, дори и отчаяно да вярва в невъзможното спасение. Красивите лъжи нямат място при осъзнати хора. Надеждата дори и да повдига духа в тези случаи, тя е вредна - защото е лъжлива. Но, това е една друга тема. Доста точни попадения (размисли) на Мона,... но за да я разбере човек, трябва да тръгне от подчертаната дума в червено - "последната надежда". От подобна надежда човек няма нужда. Подобна надежда е просто една сладникава приказка, която удължава единствено агонията. Подобна надежда е красива лъжа-залагалка. За подобна надежда, в голяма степен може да се каже, че е вредна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Не винаги има надежда и това е част от житейското израстване - да се осъзнае. Надеждата е понякога усмирителна риза за безнадежността, но ... Малко човеци могат да приемат, че надежда няма и че последната надежда е кораб без платна. ... И ще се аргументирам: иди при хората, които са болни от рак ......... Очаква ги само смъртта и те го знаят, тук надежда няма.... Сладникавите теории за надеждата не обслужват тези хора и тяхната надежда не е точно тази дума, тя е неописуема дума. И който е общувал с тези хора, който самия е такъв - не му говорете за надежда, дори и отчаяно да вярва в невъзможното спасение. Красивите лъжи нямат място при осъзнати хора. Надеждата дори и да повдига духа в тези случаи, тя е вредна - защото е лъжлива. Но, това е една друга тема. Доста точни попадения (размисли) на Мона,... но за да я разбере човек, трябва да тръгне от подчертаната дума в червено - "последната надежда". От подобна надежда човек няма нужда. Подобна надежда е просто една сладникава приказка, която удължава единствено агонията. Подобна надежда е красива лъжа-залагалка. За подобна надежда, в голяма степен може да се каже, че е вредна. Никола, то е ясно, че хората не трябва да се лъжат, Според теб, какво друго можем да им дадем ? И трябва ли да им дадем нещо ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 Доста точни попадения (размисли) на Мона,... но за да я разбере човек, трябва да тръгне от подчертаната дума в червено - "последната надежда". От подобна надежда човек няма нужда. Подобна надежда е просто една сладникава приказка, която удължава единствено агонията. Подобна надежда е красива лъжа-залагалка. За подобна надежда, в голяма степен може да се каже, че е вредна. Но все пак е надежда. А заедно с нея съществува и друга надежда, която не успяваме да видим – това е надеждата на нашата душа. Тази надежда никога не е вредна и утопична. Много е важно с какви желания ще свържем надеждата. Не всички човешки желания са правилни. Някои желания ни извисяват, други ни водят до разруха и страдание. Например, някой страда от фикс-идеята да отмъсти на някого. Той живее с години с тази идея и таи дълбоко в себе си надеждата, че един ден ще успее. В случая самото желание не е на място. В него е заблудата. Надеждата просто ни казва, че и това е възможно да се случи. Надеждата няма да ограничи нашия свободен избор, нашите желания, пък били те резултат от заблуждения и незнание или погрешни. Разбира се в някои случаи кармата става неизбежна, но тя отминава, а надеждата остава жива, докато е живо пораждащото я желание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 (edited) ... Никола, то е ясно, че хората не трябва да се лъжат, Според теб, какво друго можем да им дадем ? И трябва ли да им дадем нещо ? Правилен въпрос, който аз го подминах, защото смятах, че отговора е елементарен и ясен... На човек "ударил дъното" ("кораб без платна"), може да се говори само за ВЯРА ! Всичко друго е вредно за него. Не му помага. Там, във Вярата, е неговото спасение,...тоест да започне изграждането на връзката му с Бог . Да си чувал израза "надявам се на Бог" ? А "вярвам в Бог" ? Защо ли ?!? Надеждата е много първично стъпало за светското ( по Учителя) съзнание. Надяващият се цял живот на безумни неща човечец, рано или късно трябва да направи крачката напред,... към осъзнаване и Вяра. Човек рано или късно опира до това... В този ред на мисли надеждата може просто да удължи една агония на умиращ човек и да я доведе до още по непоносими стойности и измерения. п.п. Станимир, "надеждата на нашата душа", това е Вярата,... от което следва, че няма противоречие между това, което написах и това което си казал. Редактирано Ноември 12, 2009 от НиколаДамянов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 12, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2009 (edited) Никола, Това споменах - за безмислените и вредните за изпълнението на кармичните задачи надежди. Тях ги махаме....поне ние Който не ги маха, има неистова нужда от помощ. Абе всеки човек има нужда от помощ понякога. Когато си мисли, че надежда няма. Затова са свързани вяра, надежда и любов. Правилна надежда и стигаме до вярата и любовта. Според мен всеки от етапите, които имаш предид (надежда, после вяра) си има смисъла. Иначе как ще стигнеш до вярата ?! И да принизяваме надеждата, то не ни ли трябва ?! Надеждата е и усещането за еволюцията на човека. Интуицията, усещането за божественост, което носим в себе си. Без това усещане вяра няма. Редактирано Ноември 12, 2009 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.