Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Винаги има Надежда

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

...

Правилна надежда и стигаме до вярата и любовта. Според мен всеки от етапите, които имаш предид (надежда, после вяра) си има смисъла. Иначе как ще стигнеш до вярата ?! :)

И да принизяваме надеждата, то не ни ли трябва ?!

...

Няма такова понятие "правилна надежда" ! Всеки има право да се надява, желае и стреми към каквото си иска...Свободна воля. Дори и "неправилната" надежда винаги води до ПРАВАТА вяра. :)

Не ми харесва чата в който превръщаме дискусията (тук е ФОРУМ!) и за това ще опитам за последно да обясня и спирам. :)

Този "гений", който е измислил израза "Надеждата умира последна!" , не е доуточнил, че след умирането на надеждата идва Вярата. съществен пропуск,...на един Закон.

Кога умира надеждата ? - Подчертах го горе в червено, но не го прочете, а продължаваш да чатиш... :)

Надеждата умира при крайният случай, когато единственият изход е вече, ... "виждащата" се в далечината физическа Смърт. Тогава говорим и за "последната надежда", която е вредна, ако разбираш и можеш да вникнеш в предходните ми мнения?!?

Един пример - цял живот един светски човек, притиснат от неволи и изпитания, се "измъква" с надежда от тях. Това е и великото благоволение на Невидимият свят, чрез което са "кредитира" един материален човек... Подобен човек не вярва в нищо духовно, не вярва в Бог, не вярва в отвъдното... ОК! Той получава благоволение от Горе, единствено чрез по-малката сестра на Вярата - Надеждата. Колкото по-силна е Надеждата (желание, стремеж към нещо...), толкова повече може да постигне (да се даде!) на един подобен човек.

В този ред на мисли, кой казва че надеждата се принизява? Кой я отрича ?

От друга страна всеки ИСКРЕНО надяващ се за нещо човек, дълбоко във себе си е вярващ! Нищо, че тази вяра е много изначална, първична и неосъзната... Този човек си е просто ВЯРВАЩ !

Ето защо за мен всички хора са си вярващи, но просто някой не го осъзнават или не си го признават за момента... :)

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Този "гений", който е измислил израза "Надеждата умира последна!" , не е доуточнил, че след умирането на надеждата идва Вярата. съществен пропуск,...на един Закон.

...

А няма ли резон и такова твърдение: "След умирането на надеждата идва депресията."? :hmmmmm:

И такъв човек следва пак да изкачи стъпалата едно по едно: първо пак да проима надежда, след това вяра и накрая любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никола,

Казах почти същото, но ти предлагам да излезем извън рамките на ученията, на които сме били "подложени".

Ще се опитам да повторя същото максимално формално, за да могат да го коментират хората и преставам да "чатя".

Има два вида надежда.

Едната е плод на човешките заблуди и да го нарека суеверия. Това е бягство от действиетелността, от кармичните задачи (както ти казваш "един светски човек, притиснат от неволи и изпитания, се "измъква" с надежда от тях"). Тази надежда му помага да формулира нещо като намерение и с помоща на свободната воля да промени в известен смисъл живота си и да "получи отсрочка".

Другата надежда е обективно съществуващата висша идея, архетипа на надеждата. Необусловенето предначертано еволюционно развитие на човека и усещането за него. Надеждата, която е усещането за божественото и предопределеността в развитието на човека.

Ясно е, че втората надежда много трудно се усеща от западното общество (и въобще усещането за божествено). Това зависи от събирателната точка (по Кастанеда) или иначе казано от начина на въприемане на живота, от мирогледа.

Когато човек умира му остава само последната надежда: усещането за божественост и вярата в предначертания еволюционен път.

Затова казвам, че Мона като се занимава (ако го прави) със смътноболни, то трябва не да подхранва фалшивите надежди за оздравяване, а надеждата за божественото предначертание за съответния човек, което продължава и след смъртта. Това е и смисъла на християнското последно причастие.

Ти наричаш тази втората надежда вяра и сам казваш, че "Ето защо за мен всички хора са си вярващи, но просто някой не го осъзнават или не си го признават за момента...". Когато си осъзнал усещането си за божествнеото, това е вяра. Но когато не си го осъзнал, то действа като надежда. И това е смисъла на надеждата, да дава смисъл на живота, докато още не си осъзнал смисъла.

А нима вярата не е свързана с надеждата. Нима вярваш, без да се надяваш на нещо. Вярваш, че трябва да тръгнеш по духовния път, но какво те крепи да продължаваш да вървиш по него. Вярата или надеждата. Вярваш, че ще преодолееш егото си, но се надяваш това все някога да стане. Вярата е свързана с безкрайността, а надеждата придава измерение на човешката вяра. Все пак все още сме хора. Надеждата придава осезание на това, в което се вярва иначе то е неосезаемо.

П.С.

Ха, намерих нещо интересно:тук

И особено по въпроса, че "надеждата придава осезание на това, в което се вярва иначе то е неосезаемо" или както е казано в статията: "...Надеждата схваща нещата отблизо, тя схваща настоящето...".

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Този "гений", който е измислил израза "Надеждата умира последна!" , не е доуточнил, че след умирането на надеждата идва Вярата. съществен пропуск,...на един Закон.

...

А няма ли резон и такова твърдение: "След умирането на надеждата идва депресията."? :hmmmmm:

И такъв човек следва пак да изкачи стъпалата едно по едно: първо пак да проима надежда, след това вяра и накрая любов.

Диана Илиева, ще ти отговора, защото въпроса ти е действително резонен, ...а пък и ти нямаш склоността обикновено да изпадаш в чат общуване, а питаш по същество... :)

Действително и нормално, след надеждата при един човек може да дойде депресията, но това си е обикновеният Път на една Душа, заключена в едно изцяло материално съзнание (такъв случай разглеждаме!).

Общо казано схемата е следната: проблем -> безизходица -> надежда -> частично решение (кредит от Горе)q защото няма налична Вяра -> временно удовлетворение за човека, което води обаче до осъзнаване на неразумните желания (стремежи) -> това пък води до депресия (неудовлетвореност, безсмислие...) -> което прераства в нов цикъл от нови проблеми... и така нататък. Това е Пътят !

Нищо, че този Път, на прима виста изглажда материален, това изобщо не е така !

Човек просто си трупа опит и рано или късно само с надеждите си, "кораба" му си губи и последните платна и ...няма как да не се дойде до преосмисляне на натрупания опит и евентуално "израстване", тоест - осъзнаване на силата и ролята на Вярата, която е съвсем друго и коренно различно ниво.

Ще ме разбереш по-правилно, ако вникнеш в разсъждания ми, от гледна точка на малко крайната позиция, за материалното съзнание, която сме поставили в дискусията. За жалост, това не е рядко срещано явление в "света" и има примери много в тази насока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравеите.

като чета отзивите тук , които предполагам ,че би трябвало да са на общо взети духовни , запознати с някои идеи хора,ми звучите малко странно....

сякаш основополагащ  принцип за мнозинството тук е -яж, пий ,и си носи новите дрехи.

не сте ли се замисляли, че хора лутащи се в търсенията  си ,биха чели този форум ,който като теми и дълголетие  е доста стабилен.

предлагам ви да се стягате .

а не да се държите като продавачи в колбасарски магазин. :rolleyes:

...

"Но все пак е надежда. А заедно с нея съществува и друга надежда, която не успяваме да видим – това е надеждата на нашата душа. Тази надежда никога не е вредна и утопична."

съгласен съм с  изказаното горе мнение.

и не разбирам защо делите съществуването на смърт и живот .

според Учителите  смъртта е само преход към друго състояние.

това което сме започнали днес може да продължим и в отвъдното , а ако искаме да ускорим темпото , сигурно ще се върнем в някое друго бг. :rolleyes:

за да учим и усвояваме по -ускорено.

пътят е равен на целта .

а телата, както знаем са само дрехи .

защо скърбите за телата.

...за душата съществуването в тяло е затвор.

а нея попитахте ли я.???

надежда винаги има.и тя е на душата , някои ден няма да имаме нужда да слизаме в материята може би, за да се учим ,

така че за какво скърбите.

надявам се да не сте привързани към материята или удоволствията на материята.

ако е така , направо ви съчувствам .

някои от вас използват заучени положения от книгите , добре  а ако ги затворим какво правим, или ако ги няма какво правим тогава.

послушахте ли сърцето си, послушахте  ли душата си .

нека те кажат приемат ли някое мнение за вярно или не.

не е задължително да приемате всичко за вярно -проверете го сами , послушаите вътрешния си глас.

всичко добро ви желая :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"....Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка. 

Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки висчко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

 

Светът е една шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки; правилата на играта са тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив."

             Воинът е длъжен да приеме предизвикателството. Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта

 

Когато воинът на светлината започне нещо, той винаги го довършва.

 

Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата.

Има моменти, в които, ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен; затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините.

Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността и.

Речната вода се приспособява към терена, без да забравя целта си: морето. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща.

И от определен момент нататък придобива абсолютна власт

 

Ето какво гласи Настолната книга на средновековното Рицарство:

“Духовната енергия на пътя използва справедливостта и търпението, за да подготви духа ти.” Този е пътят на рицаря. Лесен и в същото време труден път. Защото го задължава да не обръща внимание на безполезните неща, на случайните приятелства. Затова в началото той толкова се колебае дали да тръгне по него.

Ето първото правило на Рицарството:”Изтрий онова, което си написал до този момент в книгата на своя живот: тревога, несигурност, лъжа. На мястото на всичко това напиши думата смелост. Ако тръгнеш на път с тази дума и вървиш напред с вяра в Бога, ще стигнеш там, за където си тръгнал”

 

Воинът на светлината е разбрал, че е най-добре да следва светлината. Той е предавал, лъгал е, отклонявал се е от пътя си, обръщал се е към силите на мрака. И въпреки това е постигнал успех във всичко – сякаш нищо не се е случвало.

В даден момент пред него неочаквано зейва пропаст; може да си направил хиляда сигурни крачки и една-единствена да разруши всичко Тогава воинът спира, преди да се е самоунищожил

Воинът на светлината вярва.

И понеже вярва в чудеса, чудесата започват да се случват. Понеже е сигурен, че неговите мисли могат да променят живота му, животът му започва да се променя. Понеже е убеден, че ще срещне любовта, тази любов се появява.

Понякога той се разочарова, понякога се чувства наранен.

И тогава чува забележки от рода на :”Колко е наивен!”

Войнът обаче знае, че си струва. Една изгубена – две спечелени.

Всички, които вярват, знаят това.

 

Понякога воинът на светлината – без да иска – прави погрешна стъпка и потъва в бездната.

Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.

-Учителю, паднах в бездната – казва воинът. – Водата е дълбока и черна.

-Спомни си! – отговаря учителят. – Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира

 

И ГО Прави.

 

Воинът на светлината оглежда внимателно двете колони, издигащи се отстрани на вратата, която той възнамерява да отвори.

Едната се нарича Страх, а другата се нарича Желание. Воинът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише:”Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.”

Воинът поглежда колоната на Желанието, на която пише:”Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.”

Воинът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереност на човек, който знае какво иска, той отваря вратата

 

Воинът на светлината умее да губи. Той не се преструва, че поражението му е безразлично, използвайки фрази като “Е добре, това не е чак толкова важно.” Или:”Всъщност аз изобщо не съм искал това.” Той приема поражението като поражение и не се опитва да го превърне в победа.

Горчива е болката от раните, безразличието на приятелите, самотата на загубата. В подобни моменти той си казва:”Борих се за нещо и претърпях неуспех. Загубих първата битка.”

Тези думи му дават нови сили. Той знае, че няма човек, който винаги да печели, и умее да различава успехите от грешките си.

 

Воинът на светлината невинаги е вярващ.

Има моменти, в които той не вярва в абсолютно нищо. И пита сърцето си:

”Струва ли си да полагам толкова големи усилия?”

Ала сърцето му мълчи. Воинът сам трябва да реши.

Тогава той търси някакъв пример. И си спомня,  Исус също е преминал през това, за да може да сподели докрай човешката участ.

”Отклони от мене тая чаша!”-казал Исус. Той също се е обезсърчил и е изгубил кураж, но не е спрял.

Воинът на светлината е все още без вяра. Но продължава напред и накрая си възвръща вярата

 

Воинът на светлината винаги трябва да помни петте правила на битката, написани от Джуан Дзъ преди три хиляди години:

Вярата: Преди да влезеш в бой, трябва да вярваш в причината за битката"

откъсите са от паулу куелю

 

Най-великата доблест не е в това, никога да не пада-ме, а да се изправяме всеки път, когато паднем."

Конфуций

 

Когато разкопавали развалините на Помпей, засипан в 79 година след Р. X. с пясък и пепел от Везувий, работ-ниците намерили скелета на един римски войник в една караулка при самите врати на града. Този войник много лесно можел да се подслони на безопасно място под над-весените наблизо скали, но той не се помръднал от поста си и пред лицето на смъртта застинал като безмълвен образ на оная съвършена дисциплина, будност и вярност към дълга, които направили римските легиони владетели на целия тогава известен свят. Този образ е вдъхновил големия писател Булвер

 

http://www.vbox7.com/play:c4067095

 

http://www.vbox7.com/play:4679cadd

 

http://www.vbox7.com/play:8bcf524e

конь-любе

приятна вечер ви желая

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората се надяват постоянно за какво ли не.

Ако приемем ,че това в което се Надяваме, можем да го приемем такова каквото е и да работим върху това което не ни харесва с ясната мисъл ,че полученият резултат не зависи от нас, изработваме нещо голямо в себе си.

Примерно:Аз съм болна , и Искам да оздравея.

Ще се концентрирам върху "Искам", ще направя всичко по силите си, за да оздравея с ясната мисъл, че всеки миг е прекрасен и го изживявам пълноценно, в борба, в движение, в крачки напред.

С ясната мисъл, че не се Надявам да оздравея, а съм приела, че може и да не оздравея.

Според мен липсата на надежда може да е и приемане, може да е и сила.

Опитах се да засека, колко пъти в мислите и в думите си употребявам думата "надявам се", понякога чисто по инерция.

Опитах се да махна "надявам се"- става по- трудно.

Ако не се надявам, значи трябва да приема или да променя.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мили хора,само се молете да не изгубите някога надеждата!Тогава изобщо няма да пишете,че винаги има Надежда,и ако не е еди каква си,ще бъде незнам си каква си...Нея или я има или я няма!

Мисля,че Надежада,Вяра и Любов трябва да се преподредят.Когато няма Любов,човек спира да Вярва и постепенно губи Надежда!

Да отбележа,че говоря в случай,когато човек на пръв поглед има всичко,но той не е Щастлив!Защото няма Любов,не Вярва вече и започва да губи и Надежда!В случаите ,когато,недай Боже, има неизлечима болест мисля,че донякъде пак може светата троица да се разглежда в същия ред,но се въздържам от мнение,защото от страни е лесно да се говори...Да не дава Господ на никой да го изпита...

От друга страна се радвам,че има и хора като вас,които Вярват!Че ако всички бяха като менееее....Само дано наистина вярвате в това,което пишете,че понякога много "напудрено" звучите ;) А и честно да си призная дългите словоизлияния изобщо не ги чета-загубвам се в словесната игра на думи-давайте по-кратко ако може :)

Дано не прозвучах песимисатично.

Ето го моето кредо:

Според мен липсата на надежда може да е и приемане, може да е и сила.
Сила...И ставаш Робот-силен и бездушен,но не и примирЕн... Редактирано от princessa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) И ти си права princessa.

Но силен не е равно на бездушен.За примирен .... е според ситуацията.

И всичко е в рамките на проблема който е довел до търсенето на надежда, това не изключва любовта по никакъв начин.

Човек може да е силен , любящ и примирен и нито едно да не е в противоречие с другото, но да изключва надеждата.

Примера, който дадох е личен, съвсем не много сложен, но достатъчен, за да поработя над себе си.

Защо изключвам надеждата?Защото не съм опирала до нея.

Казват имаш необратим процес, това и това ще се случва, бавно в продължение на години , това е резултата , това е което можем направим.

Ами на мен пък не ми харесва.

Вариянт: да заживееш с надежда, че може пък да стане чудо.И хоп процеса да спре или нещо някой, някъде да измисли.

Вариянт:Да проучиш всичко в основи, реално да прецениш какво можеш и какво не можеш, да минимализираш негативните мисли.Да направиш всичко по силите си, да се усмихнеш и да кажеш"Каквото и да става аз го приемам"

И накрая да вярваш много силно в способностите си и това което правиш.

Според мен това е сила с липсваща надежда.

Може и да греша, но това е моя опит и вече имам един положителен резултат.

Вероятно друг има резултат от надеждата , вероятно на някой не му се е налагало да има резултати :) и това е идеално.

Желая спорен ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек без надежда е човек, който не успява да намери себе си. Човек има нужда от здрава опора под краката си, върху която да стъпи. Скала нерушима, която да устоява на всичко, включително и на времето. И къде другаде можем да намерим такава опора, освен в Бог, в божественото, в своя Дух? И има ли вълни, които могат да потопят тази скала? Как може човек стъпил на нея да изгуби надеждата си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз смятам, че има надежда. :) Последна или предпоследна, няма значение. Да лишиш един човек от надеждата, това означава да го лишиш от радост, бодрост, желание за живот. Надеждата е основата от която стартираме към другите й сестри – вярата и любовта. Тя ни помага търпеливо да понасяме изпитанията и трудностите в живота, които без нейна помощ биха ни смазали. Надеждата помага да осъществим желанията си. Ако я няма, то се появяват страхът, притеснението, грижите. Да се преборят те се изисква сила, но без надежда, силата отслабва. Надеждата е катализатор на вярата в себе си.

Човек според мен трябва да се научи да генерира не само в себе си надежда, но и в своите близки. Какво значи лъжлива надежда? От къде знаем, че един човек няма шанс, че да му казваме тази „истина”? Според мен думите „не губи надежда” не са нито лъжа, нито истина. Те просто генерират енергия за борба, за движение, за живот.

Надеждата не бива да води към бездействие. Тя е стъпка към вярата. Вярата и надеждата са две различни неща. Надеждата прави живота ни по-приятен в очакване на по-хубаво бъдеще. Вярата ни крепи с уверението, че желанията ни са осъществими. Надеждата има за обект нещо неопределено. Вярата има вече по-конкретна цел. Надеждата е по-сантиментална. Вярата е по-интелектуална. :)

Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна.

Всичко това което пиша са изводи направени на базата на житейския опит, който имам. А той не е малък. :) Но естествено, че това са си мои заключения. Друг може да е стигнал до други изводи. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна.

Ани,ти си противоречиш.Първо казваш,че винаги има надежда,а после пишеш горното :3d_035: Аз по-съм съгласна с последното,тъй като да знаеш,че нещо си е отишло завинаги/било щастието или здравето.../и да се надяваш на чудо,си е направо въздушна кула.Понякога трябва да приемем истината и това,че няма надежда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна.

Ани,ти си противоречиш.Първо казваш,че винаги има надежда,а после пишеш горното :3d_035: Аз по-съм съгласна с последното,тъй като да знаеш,че нещо си е отишло завинаги/било щастието или здравето.../и да се надяваш на чудо,си е направо въздушна кула.Понякога трябва да приемем истината и това,че няма надежда.

Може би така ти изглежда, тъй като за мен надеждата в нещо не означава, че то непременно трябва да се сбъдне. Например като пускането на фиш от тотото – може да се падне шестица, но може и да се не падне. Обаче винаги има надежда за участниците. Макар и минимална. Всеки знае това и никой не е разтърсен от разочарование ако не е спечелил. Друг е въпросът с вярата. Да вярвам в нещо това означава да очаквам то да се сбъдне на 100%. И тук именно е голямото разочарование.

Надеждата според мен не обещава, че нещо ще стане непременно. Тя само ни подкрепя в пътя към него. Затова мисля, че винаги има надежда. Макар и минимална.

Но чудесата ги върши вярата, а надеждата помага. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна.

...

Анет, вярата навярно може да се направлява по някакъв начин от "разумни стъпки",... но не смяташ ли, че малко е пресилено да се твърди за "опасна" вяра,... и то най-вече от позицията на празни "илюзии и въздушни кули"?

На мене поне ми е трудно да си представя такива примери...

Ти можеш ли да дадеш някакви примери в тази посока, при които вярата става "опасна", и то лично за развитието на самия човек, който я притежава ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бихте ли уточнили (за мен като наблюдател) за коя вяра говорите: вярата в идеи, принципи, истини и т.н. или вярата в Абсолюта? Това дето го коментирате относно илюзиите и опасностите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар :thumbsup: Точен въпрос!

Според мен смесваме вярата със зависимостта от конкретни идейни модели. Разликата? Винаги съм я търсила в две точки: свободата и любовта. Ако нещо, което наричаме с думата вяра, е в състояние да ограничи свободата ни или да предизвика натрупване на негативни мисли и емоции, това вече не е вяра, а зависимост от някакъв ценностен модел.

Същото важи и за надеждата.

Какво означава "празни илюзии и въдушни кули"? Казвали са ми, че като виждам само добрите качества на учениците си, аз градя въздушни кули и работя с празни илюзии. Всъщност според мен е обратното - въздушните кули и илюзиите са нашите субективни очаквания, норми, които светът и хората, и самите ние, трябва да "напълним със съдържание". Да вярваме упорито в собствените си филми, да се надяваме, че ще стане точно това, което Ние искаме и смятаме за правилно да стане - това е зависимост от гордостта и суетатата на егото, което носим. Това не е нито вяра, нито надежда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна.

Ани,ти си противоречиш.Първо казваш,че винаги има надежда,а после пишеш горното :3d_035: Аз по-съм съгласна с последното,тъй като да знаеш,че нещо си е отишло завинаги/било щастието или здравето.../и да се надяваш на чудо,си е направо въздушна кула.Понякога трябва да приемем истината и това,че няма надежда.

Може би така ти изглежда, тъй като за мен надеждата в нещо не означава, че то непременно трябва да се сбъдне. Например като пускането на фиш от тотото – може да се падне шестица, но може и да се не падне. Обаче винаги има надежда за участниците. Макар и минимална. Всеки знае това и никой не е разтърсен от разочарование ако не е спечелил. Друг е въпросът с вярата. Да вярвам в нещо това означава да очаквам то да се сбъдне на 100%. И тук именно е голямото разочарование.

Надеждата според мен не обещава, че нещо ще стане непременно. Тя само ни подкрепя в пътя към него. Затова мисля, че винаги има надежда. Макар и минимална.

Но чудесата ги върши вярата, а надеждата помага. :)

Мисля, че разбирам Ани.

Аз не бих се изразила точно така (като подчертаното), а бих казала - Да вярвам в нещо, това означава да се уповавам на това нещо, на 100%.

И ако се случи така, че човек се уповава на нещо нестабилно, нещо измислено ... В това именно се състои и опасността.

А между другото точно поради тази причина и много малко хора вярват в каквото и да било (защото Божидар попита) на 100%, но това е друг въпрос.

Казвали са ми, че като виждам само добрите качества на учениците си, аз градя въздушни кули и работя с празни илюзии.

Донче, а така не виждаш ли едностранно учениците си?

Мисля, че реалистичното виждане за учениците (а и въобще на всичко) е по-полезно, от всякаква гледна точка. Виждайки максимално обективно (доколкото ни е възможно) и негативите, и позитивите, успяваме да реагираме подходящо и адекватно.

Аз дори съм сигурна, че като добър учител ти се съобразяваш много повече с негативите на учениците (деца или възрастни) - ако някой има затруднения с нещо предполагам ти дискретно му помагаш да ги преодолее със специфични техники и упражнения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като в темата за надеждата се заговори за вяра, значи има голяма връзка между тези две понятия. :) Не току така трите сестри Вяра, Надежда и Любов се празнуват в един и същи ден, а майка им е София – мъдростта. Много близо до вярата е упованието, за което говори Диана. Всъщност на мен ми е трудно да определя добре разликата между вяра и упование. :huh:

Мисля, че всеки влага свой смисъл донякъде в тези думи и затова се разминаваме понякога в мненията си. Между другото, както гледам тази тема е отворена в „Разговори на други теми”, а не в „Езотериката”. Това предполага по-„земен” поглед върху тези категории. :) Затова на въпроса на Никола:

...

Надеждата не рискува, но вярата трябва да бъде направлявана от разумни стъпки. Именно вярата в празни илюзии, въздушни кули е опасна.

...

Анет, вярата навярно може да се направлява по някакъв начин от "разумни стъпки",... но не смяташ ли, че малко е пресилено да се твърди за "опасна" вяра,... и то най-вече от позицията на празни "илюзии и въздушни кули"?

На мене поне ми е трудно да си представя такива примери...

Ти можеш ли да дадеш някакви примери в тази посока, при които вярата става "опасна", и то лично за развитието на самия човек, който я притежава ?

Опасна вяра може да има във всяко едно отношение. В житейско – вяра в любим човек, който след това се оказва, че е излъгал очакванията. Вяра в някаква житейска ситуация, че нещо непременно ще се сбъдне. Именно тук има опасност от „въздушни кули”. Но и в Бога може да има опасна вяра, вяра изградена на базата на лъжа, но така сраснала се в съзнанието на човека, че може да го доведе до фанатизъм и самоубийство. Примери в това отношение колкото искаш. Последователите на разни фалшиви пророци: Дейвид Кореш, Джим Джоунс, Муун, ... Много са.

Но според мен именно вярата може да докара хората до такива отчаяни стъпки, не надеждата. Надеждата е нещо по-леко. Аз поне така мисля. :hmmmmm:

Бихте ли уточнили (за мен като наблюдател) за коя вяра говорите: вярата в идеи, принципи, истини и т.н. или вярата в Абсолюта? Това дето го коментирате относно илюзиите и опасностите?

Божидаре, за себе си мога да кажа, че говоря за вярата и надеждата в най-широкият смисъл на думата. :) А за вяра в идеи, принципи и дори Абсолюта, в „Езотериката” има отворени няколко интересни теми. Например „За вярата”, „Вярата”. Всъщност двете теми почти се припокриват. В „Разговори на други теми” има тема „Вярвам...” Има още теми за вярата, може да ги потърсиш. :feel happy:

Диана, аз като че ли срещам известно затруднение в разликата между вяра и упование (пак в житейски смисъл имам предвид), но това си е явно мой проблем. :unsure:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, ако за вярата говориш в "най-широкият смисъл на думата, то не се ли получава смесване и обвързване на вярата в Абсолюта (как пък точно таз дума взех :) ) и вярата в идеи, истини и убеждения?!

Първото е непознаваемо, видимо чрез усещания, а другото са мисловни форми на нашето его (т.е. на нашия мироглед). Ами така като ги обвързваш и изведнъж се окаже, че мирогледа се базира на фалшиви истини, няма ли вътре в теб да бъде засегната и вярата в Абсолюта?!

Защото много често някоя истина вярваме в нея, вярваме, вярваме и так изведнъж осъзнаваме, че е илюзорна....

Аз просто намирам интересно зрънце в идеята ти за "опасната вяра" и затова предположих, че горните две неща трябва да се разделят, за да не засегне опасната вяра вярата в Абсолюта :)

А имам още един въпрос. Намирате ли връзка между убежденията и надеждата. Тоест надеждата да преминава в убеждение, а убеждението в надежда...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, ако за вярата говориш в "най-широкият смисъл на думата, то не се ли получава смесване и обвързване на вярата в Абсолюта (как пък точно таз дума взех :) ) и вярата в идеи, истини и убеждения?!

Първото е непознаваемо, видимо чрез усещания, а другото са мисловни форми на нашето его (т.е. на нашия мироглед). Ами така като ги обвързваш и изведнъж се окаже, че мирогледа се базира на фалшиви истини, няма ли вътре в теб да бъде засегната и вярата в Абсолюта?!

Защото много често някоя истина вярваме в нея, вярваме, вярваме и так изведнъж осъзнаваме, че е илюзорна....

Не мисля, че се получава смесване. Предполагам, че всеки прави разлика между вярата в Бог, Абсолюта и това, че ще спечелиш джак пота например (ако му е казала някоя врачка). :D Учителят мисля, че наричаше едното вяра, а другото - вярване.

Аз просто намирам интересно зрънце в идеята ти за "опасната вяра" и затова предположих, че горните две неща трябва да се разделят, за да не засегне опасната вяра вярата в Абсолюта :)

А нима вярата в Абсолюта не може да бъде опасна? И тук могат да се градят "въздушни кули". При това са доста по-опасни. Мисля, че точно тук се изграждат и доста опасни егрегори? Според мен надеждата не създава егрегори, създава ги вярата...?

А имам още един въпрос. Намирате ли връзка между убежденията и надеждата. Тоест надеждата да преминава в убеждение, а убеждението в надежда...

Мисля, че надеждата преминава в убеждение...

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Учителят мисля, че наричаше едното вяра, а другото - вярване" Много точно, много точно. Благодаря за цитата.

"А нима вярата в Абсолюта не може да бъде опасна? И тук могат да се градят "въздушни кули"."

Според мен тука вярата в Абсолюта се използва като предтекст от егото да строи въздушни кули. Като оправдание. Тука ми хрумват всички неща свързани с "целта оправдава средствата". Ами те се дължат не на Абсолюта, а на егото, което се оправдава с Абсолщта.

Надеждата преминава в убеждения да. Като мислех над изречението на Никола, че "вярата се ражда след като умре надеждата" се сетих, че истинската вяра се ражда като умрат убежденията. И се сетих, че просто има много голяма връзка межди надеждите и убежденията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Учителят мисля, че наричаше едното вяра, а другото - вярване" Много точно, много точно. Благодаря за цитата.

"А нима вярата в Абсолюта не може да бъде опасна? И тук могат да се градят "въздушни кули"."

Според мен тука вярата в Абсолюта се използва като предтекст от егото да строи въздушни кули. Като оправдание. Тука ми хрумват всички неща свързани с "целта оправдава средствата". Ами те се дължат не на Абсолюта, а на егото, което се оправдава с Абсолщта.

Надеждата преминава в убеждения да. Като мислех над изречението на Никола, че "вярата се ражда след като умре надеждата" се сетих, че истинската вяра се ражда като умрат убежденията. И се сетих, че просто има много голяма връзка межди надеждите и убежденията.

Това горното за вярата и вярванията не е цитат, а свободен преразказ. :D Но можеш да прочетеш тази беседа "Вяра и вярване". Много е интересна. :)

При умиране на убежденията може да се роди вяра, но има опасност да се родят и нейните противоположности - безверие, нихилизъм, отчаяние...? Зависи от човека? А същото важи и при умиране на надеждата, макар че при нея ударът не е толкова силен, като при убеждението. Така ми се струва. Но все пак зависи от това кой какво разбира под думата надежда. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

57. Вярата и надеждата имат значение не сами по себе си, а поради състоянието на духа, което предизвикват. Не е толкова важно за какво се надява човек, колкото бодрото, светло и радостно състояние на духа, породено от надеждата и вярата. Затова можем да приветстваме всичко, което събужда светлите огньове в човека, дори и надеждата ни да не се оправдае. Човек по правило, като цяло живее в един въображаем свят от илюзии, които имат малко общо с действителността. Нашите надежди за по-добро имат съграждащ и извисяващ характер. А дали ще се изпълнят или не, не е толкова важно ако изиграят своята въздигаща роля. Призраците на отчаянието, безизходността, безпокойството и тъгата също обгръщат човек, като затъмняват съзнанието му. Те също са нереални. По-добре в света на илюзиите да живеем с вяра и надежда за нещо светло и радостно, дори и то да не се реализира, отколкото да водим безцелен и безсмислен живот в мрака на безнадежността. Затова давайте на хората надежда, поддържайте я и утвърждавайте в човешките съзнания очаквания за по-добро бъдеще. Нека това светло очакване да бъде водещо в техния живот. Всеки иска нещо и ако това „нещо“ не е лошо, нека да го утвърдим, пък дори и да знаем за невъзможността на неговото реализиране. Позволете на радостта от надеждата свързана с неосъществимата мечта да освети навреме мъгливия път на човека. Малко са радостите в света. Затова Учителят разпалва в сърцата на учениците пламъците на надеждата и очакванията, че те ще се реализират в по-добри времена. Знаейки напрегнатостта на Великия План и знаейки, че неговото материализиране на Земята ще дойде не чрез личностните стремежи и надежди на знаещите за него, Учителят въпреки това поддържа личния ентусиазъм на всеки, без да разрушава неговите илюзии. Защото от малкото разбиране човек достига до голямото, когато личните илюзии изгорят в суровата Светлина на действителността. Но да разрушиш преждевременно това скеле на бъдещето може единствено с изключителна предпазливост, за да не изгасиш огньовете на устремеността. И ако нещо на някого носи радост, пък била тя и нереална, но извисяваща съзнанието му, ние няма да я убием, въпреки че знаем за нейната несъстоятелност. Апостолите са преминавали през страдания в очакване на близкото Пришествие. Ако са знаели, че то няма да дойде нито в техния живот, нито в следващия, нито дори в цялото време до наши дни, кой от тях щеше да издържи пред изпитанията и да изпълни своята мисия? Но надеждата е била за тях велика движеща сила, вдъхновяваща подвизите им. Не унищожавайте огньовете на ентусиазма, дори да са съградени от неосъществими надежди. Бъдещето ще се осъществи, но не според мерките на човешките очаквания. Тези мерки се обуславят от съзнанието и степента на неговото развитие и вместимост. Не бива да прекършвате съзнанието, налагайки му прекалено висока и недостъпна за него степен на разбиране. Малките трябва да се щадят. Единствено много извисеното и силно съзнание може без трепет да погледне в очите на действителността. Истината не е по силите на всички. Щадете по-малките.

ГАЙ 1956г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×