Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Винаги има Надежда

Recommended Posts

За тялото не винаги има надежда, а и не трябва да се вкопчваме в него, удължавайки агонията, защото то е смъртно и рано или късно трябва да се разделим с него, когато му дойде времето. За душата обаче винаги има надежда, защото Божията милост е безкрайна и няма грях, който да е по - голям от нея. Надежда няма само за безверника, но не защото няма по принцип, а защото той сам, доброволно се е лишиш от нея. Тъжно и скръбно е битието на хора, които са загубили трите основи на живота - любовта, вярата и надеждата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" В гръцката митология, кутията на Пандора е голяма кутия пренасяна от Пандора, в която се намират всички злини на човечеството – нещастия, мъки, болести, но също така и надежда.

Според легендата, Зевс бил ядосан на Прометей за това, че е дал огъня на хората и решил да им отмъсти на цялото човечество. Хефест създал от пръст и вода жена. Афродита й дала неземна красота, а Хера — ум, хитрост и красноречие. И другите богове също я надарили. Оттук и идва нейното име — Пандора — „надарена с всичко“.

Зевс дал Пандора за жена на титана Епиметей. На сватбата им й подарил затворена кутия, в която били заключени всички хорски пороци, беди, нещастия и болести. Когато любопитната Пандора я отворила, всички заключени нещастия, от които страда сега човечеството, се разнесли по Земята. Само надеждата останала на дъното на кутията… защото така пожелал Зевс.

Оттук идва и значението на израза „кутията на Пандора“ – източник на беди."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно сте чували бъларската народна песен:

Тази хубава, мелодия де да беше с друг текст.

П.П. А правили ли сте опити да го смените?

Редактирано от braman

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Надеждата крепи човека, казва народа!Надеждите умират последни!Най- успелите хора не са най- академично умните с висок коефициент IQ. Някак чудно изглежда, но успеваемите в живота са тези индивиди, които не губят вяра, винаги са мотивирани дълбоко, умеят да се изправят с непоправима надежда след ударите на съдбата.Не е ли това дълбоко упование в Бога!?  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) И ти си права princessa.

Но силен не е равно на бездушен.За примирен .... е според ситуацията.

И всичко е в рамките на проблема който е довел до търсенето на надежда, това не изключва любовта по никакъв начин.

Човек може да е силен , любящ и примирен и нито едно да не е в противоречие с другото, но да изключва надеждата.

Примера, който дадох е личен, съвсем не много сложен, но достатъчен, за да поработя над себе си.

Защо изключвам надеждата?Защото не съм опирала до нея.

Казват имаш необратим процес, това и това ще се случва, бавно в продължение на години , това е резултата , това е което можем направим.

Ами на мен пък не ми харесва.

Вариянт: да заживееш с надежда, че може пък да стане чудо.И хоп процеса да спре или нещо някой, някъде да измисли.

Вариянт:Да проучиш всичко в основи, реално да прецениш какво можеш и какво не можеш, да минимализираш негативните мисли.Да направиш всичко по силите си, да се усмихнеш и да кажеш"Каквото и да става аз го приемам"

И накрая да вярваш много силно в способностите си и това което правиш.

Според мен това е сила с липсваща надежда.

Може и да греша, но това е моя опит и вече имам един положителен резултат.

Вероятно друг има резултат от надеждата , вероятно на някой не му се е налагало да има резултати :) и това е идеално.

Желая спорен ден!

Когато писах преди време в тази тема, този пост(под номер 60 и преди него под номер58), бях толкова убедена в това което пиша, че се учудих от това че останах неразбрана (или такова впечатление ми е останало, което е без значение). Затова приех вариянта, че вероятно си е моя предубеденост.

:) Днес намерих по- сигурен отговор, вероятно "случайно", сетих се за темата тук и реших да споделя. Защото аз продължавам да подържам мнението, че надеждата е сред последните неща, които биха помогнали на човека. Но не за всеки важи разбира се, по редица причини.

Та ето какво прочетох днес в "Двама господари" - П.Дънов- 1.10. 1939

"Дълговечният живот зависи от любовта. Най- късият живот зависи от надеждата. Като изгубиш любовта влезеш във вярата. Като изгубиш вярата, слизаш до надеждата. Като слезеш до надеждата, то е най- ниското.Всички същества, и най- малките, започнаха с надеждата, качиха се във вярата и дойдоха до любовта."

:)

В тоз ред на мисли, думи като " Надеждата крепи човека" е болна мисъл. Това значи, че този човек, ако е останал на това ниво или няма сила да премина към вярата или не е готов.

"Надеждите умират последни"- защото всеки човек изгубвайки любовта, не успял да изгради вярата си отива на последния вагон на влага - надеждата.

Да, други тръгват от там, но да се живее с надежди не е най- добрия вариант.

Това е старт или финал. Кой как ще го ползва е личен избор.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×