Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради

Чистотата

Recommended Posts

Много добър изказ е този,че "Чистата душа е е храм за за проявленията на Духа"

В този ред на мисли си позволявам да допълня, че чистотата не е външен изглед а състояние на Духа.

Затова Исус нарича фарисейте "варосани гробници" т.е. чисти и бели отвън, а гнили отвътре"с други думи - лицемери.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чистотата я рисувам в главата си така.

Малко красиво девойче,с дълги красиви коси,големи добри,искрящи очи.Тя живее сред природата.Сутрин се къпе в росата.През деня гали цветята пее с птичките,рисува по пясъка и обича всяко малко буболече.Тя винаги е готова да се засмее и да танцува.В душата и има радост и покои.

Цвета, ти като че ли описа и мен :D ,

само дето не съм вече малко девойче. Но пък млада жена.

През повечето време се чувствам точно така, предполагам, че и ти си същата в радостта си. :feel happy:

Много, много радост и щастие ви дарявам! :sorcerer:

Редактирано от wonderful

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
<_< Когат очонек вземе решението да бьде и да работи за чистотата, тогава неминуемо става различен и ако обкрьжението не е подобно, започва несьзнателно или повече сьзнателно да постьпва като животните, като го отбльсква, напада или най- малкото като се опитва провокативно да го направи (вьрне) обратно в средата която те считат, че е правилната. Много хора не се замислят дори за чистотата на езика си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази сутрин си мисля, че Бог ни е дарил нощта и съня именно за да почистим съзнанието си за следващия ден. Молитвата преди сън и след пробуждането много ми помагат за това. Първата като че ли "размеква" налепите на конкретното от изминалия ден, те падат по време на съня - остава само поуката от опита. Сутрешната молитва "зарежда" почистеното съзнание за новия ден, като му напомня кое е същественото и кое е чистото в мен - това, с което съм дошла в този свят...

В друга тема имаше коментар за чистотата, взета като опозиция на проекциите, а не на мръсното.

Може би почистването на съзнанието означава именно това - синтеза на проекциите, натрупани в конкретния живот и отношения до "чиста" картина?

В този смисъл чистотата наистина е условие за придобиване на всичко....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпроса е как постигаме и запазваме чистотата си в ежедневието? Тя е състояние, и човек трябва да е буден - да не я загуби, да не се изцапа с някоя мисъл, чувство или постъпка.

:sorcerer::thumbsup2:

юбовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява."( Петър Дънов)

Да съхраниш Чистотата на мисли и действия зависи единствено и само от теб самия. Трудността идва от неопитността и страховете ни. Колкото по-често надскачаш егото си и задържиш Ума си буден, толкова и по-често ще излъчваш Чистота. Не е лесно, да!

:3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чистота на съзнанието - на ума, мислите, чувствата, мотивите и т.н.

Откъде идва нучистотата и какво е менталното замърсяване?

Според мен (и не само...) самата мисъл "аз съм това или онова, такъв или онакъв" или съответно искам да стана такъв оли онакъв - е замърсяване, прах, който ни пречи да виждаме истински..

Ако премахнем този прах, очите ни ще виждат ясно и ушите ни ще чуят божествената музика на Живота.

Когато умът ни се очисти, той ще стане най-близкия ни приятел и водач. Чистият ум може да ни заведе Там, където е неговият Източник (Бог).

Затова менталната чистота е толкова важна в духовния път.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Да добавя още малко към праха - "той/ това - е такъв или онакъв, а аз искам да стане по-добър и правилен"

Емоционалната чистота е също толкова важна колкото и менталната. "Нечистите" емоции са симптом, че нещо в ума ни не е подредено, има прах. За да изчистим емоциите си, ние трябва да изчистим ума си... Ако чистим едното без другото, ефекта е "размазване на праха".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм убеден, че изобщо е възможно същинско изчистване на едното без другото. Защото желанията са генераторите и на мислите, и на емоциите. Нечистите желания не могат да генерират чисти мисли, но нечисти емоции или обратното. Друг е въпросът, че като варианти на проява на сложния емоционално-мисловен комплекс се създават различни привидни разминавания, например сякаш имаме добри намерения, но различни нередни импулси ни пречат. .. :3d_160:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Желанията не са "генератор на мислите".

Наблюдавай възникването на желанията си и ще видиш,че преди това има мисъл.

Не случайно Наблюдението с отстраненост е един от начините да разберем корена, причината на желанията и емоциите.

Ще видите, че в основата е мисълта.

Желанията не са нещо отделно от ума или мислите. Наблюдавайте се и ще видите че това е пак мисъл, но придружена с физически реакции.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно по пътя на самонаблюдението отначало мислите спират, но остава тяхната основа - неопределеното, неконцептуализирано желание. Всички оригинални друвни духовни системи слагат желанието преди мисълта, макар че сега западни психологии и псевдодуховни авторитети вършат обратното. но то е от липса на елементарно самонаблюдение, те просто пишат книжки, без изобщо да са практикували. А иначе може и така да се каже, че желанието и мъсълта са две части на един и същи процес, но все пак финото желание предхожда мисъл-формите.

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ти е точна информацията.

Прочети повече и по-задълбочено.

Но и със самонаблюдение може да се разбере,

че коренната мисъл на всичко е мисълта "Аз съм" (отделен индивид)

Редактирано от Ваня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добромир, замисли се и ще видиш, че Ваня е много права.

Поради недоизграденото ни ментално тяло, то е най-атакувано и най-лесно достъпно за мислоенергийното поле, в което плуваме. Пропущайки някоя мисъл ( независимо каква ) в нашето ментално поле, тя ражда по-нанатък и съответното на нейното вибрационно ниво желание в чувственото поле. А на още по-близко до физическото поле енергийност т.нар. "свободна" воля има думата по изпълнението.

И така желанията не се самозараждат от самосебе си и не определят мислите ни те. Точно обратното - те са следствие приета някакъв вид мисъл. А от наистина свободната ни воля вече зависи какви мисли ще допуснем да приемем. И от там всичко друго пак по същия ред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До преди известно време и аз бях сигурна, че желанията, чувствуванията и усещанията са непременно следствие на определени мисли. Но хубаво е като се четат определени автори нещата да се изпитват и сам да стигаш до заключенията. Сега не мисля, че непременно вярно трябва да е определението за това, че "желанията са следствие на мислите". А, последното наистина ми звучи като определение. Защо да не е вярно, че "все пак финото желание предхожда мисъл-формите"? Можем ли да докажем кой е прав? За мен мислите са по- скоро коректор на желанията. От личният ни избор зависи, кой ще оставим да ни водят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спорът е излишен, защото е погрешно самото разделяне на желанията от мислите, както и чувствата и др. психични процеси от мисленето. Тъй като под "мисъл" обикновено се разбира аналичното мислене. Всяко движение в ума е мисъл.

Самото желание само по себе си е мисълта "аз искам"

При медитацията няма мисли - няма и желания.

Проверявайте, изследвайте...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не ти е точна информацията.

Прочети повече и по-задълбочено.

Ваня, едва ли ти си прочела и половината от онова, което е прочел Добромир. :rolleyes: и чак тогава му давай препоръки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ваня, а как е при животните?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ваня, едва ли ти си прочела и половината от онова, което е прочел Добромир.

Всъщност, аз имам в предвид като съображение по-скоро елементарната вътрешна наблюдателност, която е била самоочевидна в древно време, а в днешно време обикновено не се подразбира от повечето хора, а се получава след определен период на душевно пречистване, след внезапни сътресения, продължителни разнообразни житейски опитности или специални техники. Но в крайна сметка, идеята е човек да погледне непреднамерено в себе си, за да види при какви услвия се зараждат и изчезват мислите. Тогава лесно ще бъде опроверган Декарт, който смята, че "мисля, следователно съществувам". А както при смъкване яснотата на съзннието, така и при свръхбудно осъзнаване, мислите изчезват и остава едно фоново настроение. А последното е фина форма на желанието - тъй като без желания са само просветлените...

Впрочем, и много западни автори сега се приближават до древните източни становища. Дори и без да приемат всички техни концепции, те установяват, че мисленето се появява едва на определен етап от еволюцията на съзнанието, и както правилно бе отбелязано по-горе, може да изчезне при съответни интуитивни, медитативни, свръхсъзнателни или както изберете да ги наричате състояния. Тогава възниква въпросът: какво е преди мисленето? Кой е импулсът, който движи живите същества с неоформен мисловен апарат - животни, бебета? Или какъв е този импулс, който е налице, когато нямаме сили или време да мислим - при огромна умора, на границата с безсъзнанието, при жестоко силни болки или внезапна смъртна заплаха - и ни кара да предприемаме определени автоматични действия или да се отдаваме Богу? Този импулс е желанието и е индуциран от движещите сили на природата. С индивидуализирането му той започва да се асоциира с индивидуалното съзнание на съществото и едва по-късно следва концептуализиране чрез мисловни образи, понятия и цели теории. А при медитацията, върховите възприятия в изкуството и т.н. - човек получава достъп до директни по-висши възприятия, които правят мисленето ненужно в съответния момент. В този именно момент желанието и мисленето сякаш че се претопяват в първоизточника си - Божествения импулс към живот. Разликата с низшите форми на съзнание, когато сящаш също има такова сливане без мисъл, е в липсата или наличието на осъзнатост. При низшето съзнание има подмисловна неосъзнатост, при висшето - надмисловна осъзнатост.

Следователно чистотата на мислите е само една от проявите на чистотата в желанията или, по-общо казано, в импулсите на индивидуалното съзнание. :3d_097:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да... Съвети от вида "Чети повече и по- задълбочено" не предизвикват ученолюбив порив... Но пък и аз си мислех подобни неща на тези, дето ги е написала Ваня. Дали докато спорим кое е първо- мисъл, или чувство, не изпускаме основния нарушител на чистотата? Какво може да замърсява повече от егоцентричното човешко съзнание? Иначе казано- нито мислите, нито чувствата на егоцентричното същество могат да бъдат чисти, и като така- даже няма значение дали едното е първо, или другото, дали да ги разделяме, или не...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отбелязвам синхоричност с поста на Багира тук и един мой в темата за Ученика, писали сме едно и също по едно и също време.

За разнообразие на обстановката го споменавам само. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иначе казано- нито мислите, нито чувствата на егоцентричното същество могат да бъдат чисти, и като така- даже няма значение дали едното е първо, или другото, дали да ги разделяме, или не...

Да, съгласeн съм с егоцентризма като първоснова на "нечистотата". Но различието между желанията (не ги бъркайте с чувствата!) и мислите, макар и относително, е важно за разбирането на някои психични явления. Без това разбиране цели системи на самоусъвършенстване не биха могли да се практикуват правилно.

Всъщност, аз само се повтарям, темата за мислите и желанията вече сме я разисквали, например тук:

Според мен - обратното на повечето популярни духовни и психологични книжки - посоката на живота НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ от мислите на човека. Те само съдействат в това определяне. Отначало е първичният Импулс, после въплътеният импулс за индивидуален живот, после е желанието, което се формира от взаимодействието между този импулс и конкретната житейска обстановка, а самото желание отначало възниква във фина форма без конкретизирана мисъл, последната идва само, за да го опредмети... :rolleyes:

Ето и отзива тогава на Силвето:

Е, Добромир отговори вместо мен точно така, както аз бих.

Мисълта не може да се развие. Тя може само да се възприеме или не. Ние не произвеждаме мисли, ние ги приемаме или отхвърляме. Мозъкът е само един рецептор, антена. Бихме могли да го нагласяме само на определена честота. Както всичко във вселената, мисълта е вибрация...

:thumbsup2: :thumbsup2:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали разбираш, че редът при мен стои някак отгоре надолу. Импулс, но изхождащ отгоре и от там нататък си следват попаденията в нашите рецепторни нагласи, но те не пораждат мислите, а само ги ловят. И в зависимост от това на каква честота са настроени тези наши рецептори са и прикачените мисли, които по низходящ ред пораждат вече желанията, а след тях иде ред на волята за изпълнине. Май доста опростено обясних какво е "Твоята воля - моя воля." И аз се повтарям, защото това имах предвид и в цитирания от теб предишен мой пост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично с мислите свързвам осъзнаването и умножаването на желанията, но не и тяхното възникване. Та за желанията корена според мене се крие в инстинкта, паметта, установени навици, емоционални модели и др.(тези неща са свързани с материята, с пътя на най-малкото съпротивление и имат много общо по между си). По-висшите желания произхождат от интуитивните равнища, като ролята на мисълта също е за конкретизирането и осъзнаването им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Май доста опростено обясних какво е "Твоята воля - моя воля."

За мен означава следното. Съществува базово желание, което не считам за еднозначно с оформените чувства, а за първичен жизнен импулс в индивида. Когато този индивид се осъзнава все повече и се пречиства от замъгляващите наслоения на вторично оформените умствени "вавилонски кули", същият този импулс се хармонизира с неговия Източник и от тук произлича именно изпълняването на Божията Воля. И именно защото този импулс е първичен по отношение на волята, мислите и чувствата, тяхното хармонизиране е възможно тъкмо по този механизъм. Ако беше възможно само чрез мислите да се постигне единство и в чувствата, и във волевите импулси, какво остава до интуицията - нямаше да е пълно с неудачи и комплекси у хората, които се опитват да действат по този начин. А иначе, разбира се, че всички съставки в цялостния психичен механизъм си взаимодействат. :yinyang:

Аз лично с мислите свързвам осъзнаването и умножаването на желанията, но не и тяхното възникване... По-висшите желания произхождат от интуитивните равнища, като ролята на мисълта също е за конкретизирането и осъзнаването им.
Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×