Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ради

Николай Райнов. Биография

Recommended Posts

Николай Райнов (1889-1954)

gallery_1238_51_6566.jpg

Николай Райнов е уникален случай в нашата културна история – необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-тероретик, историк и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен разказвач на нашия и световен приказен фолклор; художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники : акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърворезба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление. Роден в с. Кесарево, Великотърновска област в първият ден на 1889 г, той не спира да работи за Великото и Вечното, и заминаването му от този свят на втори май 1954г. не прекратява това дело...

Райнов прави своя литературен дебют с книгата "Богомилски легенди" през 1912 г. Окултната традиция сочи, че това са легендите на Боян Мага (основателят на Богомилската Школа), във варианта им за широка аудитория. През 1912 г. Николай е едва 23 годишен, а легендите носят силен духовен отпечатък.

Изключително активен духовно, той е свързван с теософи, масони и различни окултни течения. Бил е ръководител на ложа „Парсифал”, основава Българска Асоциация „Рьорих”, изнася множество лекции на духовна и философска тематика.

Писателят е тясно свързан с историята и същината на Богомилското Учение в България. В редица от неговите произведения („Богомилски легенди”, „Книга за Царете”, „Богомилство и Богомили” и др.) има много ценна информация за делото, апостолите и живота на тази Божествена Школа.

Въпреки многобройните неуспешни опити на редица влиятелни хора (включително и Людмила Живкова), именно Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални Богомилски книги и произведения.

Няма случайни неща.

Никак не е случайна и дълбоката връзка между Богомилството и Учението на Бялото Братство в България.

Нарочно или не, връзката между Николай Райнов и Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) и до ден днешен остава прикривана и незвестна.

При честването на един от юбилеите на Николай Райнов, се явила пречка – Църквата се намесила и съдействала да се отмени тържеството. Известен журналист публикувал на първа страница на уважаван всекидневник статия, как може Църквата да се обяви против честването на такъв велик българин и творец, като Николай Райнов, а да остави „оня брадатия” (Учителя Беинса Дуно) да прави каквото си иска на Изгрева, „поругавайки църквата и вярата”.

В кафене в центъра на София, където се събирали редовно различни творци и хора на изкуството, основна тема на разговора била именно гореспоменатото злополучно тържество. Почти всеки имал пред себе си и вестника със статията. Разгорещеният дебат отведнъж секнал, когато в кафенето влязъл не друг, а Николай Райнов. Виждайки какво четат, той само казал „А, статията...Между другото „оня, брадатия, за който се говори, е моят Майстор”.

След тези думи се обърнал и излязъл обратно.

Друг път, една жена отишла да моли Учителя Беинса Дуно за помощ за несправедливо затворения си брат. Докато чакала в междинната стая на къщата в с. Мърчаево, тя неволно доловила думи от разговора, който се водил в стаичката на Учителя.

„О, Махатма, всяка вечер те призовавам в молитвите си и ти ми отговаряш...”

Останалото не се чувало ясно.

Не след дълго, гостът излязъл от стаята на Учителя и си тръгнал.

Жената го разпознала – това бил Николай Райнов.

Слабо известен е и фактът, че през 1939 г. именно Николай Райнов води Петър Димков – Лечителя при Учителя Беинса Дуно и ги запознава. Оттогава Лечителя е верен ученик на Учителя.

Близки и неразделни приятели, Димков и Райнов са един забележителен пример как трябва да живее истинският човек - впрегнал гениалните си способности в безкористна служба на хората.

Независимо от учение или принадлежност, трябва да отдадем подобаващото място на Николай Райнов в Златния век на нашата културна и духовна история. А почитта и любовта, с която са се отнасяли към него съвременниците му, е повече от показателна:

„Не мога ти предам точно словата му по никой начин: то бяха слова на творец, които не се поддават на повторение. Ала същността на всичко казано от него аз спастрих в себе си: като лъч го сложих в душата си и ще огрява той пътя ми в идните дни. И веднъж получил признанието на най-големия авторитет у нас, мене не ще ме интересува по нататък ничие мнение: аз вярвам в пътя си и в думите на Николай Райнов.” *

*Из писмо на художника проф. Васил Стоилов до брат му Димитър

Радислав Кондаков

Използвана литература :

1. Брошура „Николай Райнов – юбилейна изложба”, София, 1974

2. „Петър Димков – добре познатият...непознат”, Николай Кафтанджиев, изд. Хрикер

3. Васил Стоилов. История на моя живот;[и] Явора Стоилова. Историята на моя баща. Литературен форум, 1995

4. „Завръщането на богомилите”, „Мелхиседек. Пътят на Вярата”, Христо Маджаров, изд. Алфиола

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×