Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

70. Изобилният живот

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Господнята молитва - молитва

В зорите на живота - песен

Сърцето ми е топло - формула

Беседа:

Изобилният живот

Молитвен наряд за край:

Псалом 19 - молитва

Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка: "Докато умният се намъдрува, лудият се наиграва" има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат, именно, на външната и вътрешна дейност на крадеца.

Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие, не е важно. Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби. Слугата взел писмото и рибите и тръгнал да изпълни поръчката на господаря си. Рибите издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спирал тук-там по пътя и откъсвал по малко от рибите. Докато стигне къщата на свещеника, слугата изял рибите. Звънил на вратата и предал писмото и кошничката на свещеника. Като прочел писмото, свещеникът казал:

– Стояне, тук има две риби.

– Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя.

Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: “Добре, че Любовта не е изгубена. Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец.

Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният.

Изобилният живот

Нужно ми беше няколко пъти да препрочета това внимателно, за да разбера вложения смисъл.

Може ли според вас да се тълкува, че писмото за двете риби са красивите идеали, които остават само на хартия? Рибите може би са ситуациите, в които можем да проявим тези идеали, а слугата, който е изял рибите - това вътре в нас, което се поддава на изкушенията на социалните клишета и забравя за идеала тогава, когато настъпва момента той да се въплъти в живота? Вътрешният крадец - суетата, гордостта, ревността, страха ли са?

Как го разбирате вие?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка и аз се върнах няколко пъти към тоя пасаж в беседата.

Първата ми и спонтанна асоциация в хода на четенето беше за самозаблудите,които ние хората си измисляме и си повтаряме ,докато ги приемем за нашата "истина".Неща ,с които не се справяме или не искаме да се справим.Всъщност ,храним някой от вътрешните си крадци ,като ,за да не ни измъчват ги обличаме в самозаблуди и измислици.

Например -всичко прави един човек според казаното в книгите дето чете,но не се справя с лакомията си.Оправдава се пред себе си,че сигурно Бог така го е създал.Ако на другите им стига една риба,на него ,за да е сит ,му трябват две.И като си повтаря -сам си вярва.Казва го на другите и понеже те от възпитание или по други причини не му противоречат ,той си мисли че му вярват,а щом му вярват значи наистина е така.Така изтълкувах мисълта ,че опасен е външния крадец,но по опасен е вътрешния.

Ако го нямаше вътрешния крадец в слугата,той нямаше да изяде рибите и да се опитва с оригиналност да се измъква от наказание.

В тоя ход на разсъждение стигнах до израза в беседата:

Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение.

Замислих се за моите вътрешни крадци.Тези дето аз си страдам от тях.Не съм сигурна,че познавам всички.Тия ,за които се сетих ,мисля,че имат предназначението да калят волята ми.Честно казано,играта (в моя случай), все още е в центъра на терена ..

Хубав ден.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Момичета благодаря ви за разсъжденията. :) Беседата буди много размисъл и приканва към вътрешна работа.

Преди време и аз се поддадох на един външен крадец, на внушението му. За малко, но навреме се осъзнах, макар и чрез болезнено разтърсване. Наистина има такива крадци, които ни изпитват, изкушават и ние, като проявим слабост и не вярваме в себе си правим грешна стъпка.

Всички имаме по един вътрешен крадец /някоя слабост/ и понякога, когато за малко приспим съзнанието си правим грешки. Благодарна съм, че получих навременна помощ. Наистина е много важно да не се обесзърчаваме.

Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е, той сам да си отговори, от Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съм от Бога, той прави опит да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец. Той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо? Защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно, той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. Ако от днес нататък придобива условията и възможностите, той е пропаднал. От крадеца не може да излезе нищо. Следователно докато мисли, чувства и постъпва правилно, човек има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човек.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот." Кой е този аз? Докато човек не познае Онзи, Който дава Живот, и онзи, който отнема Живот, не може да се повдигне. Ще каже някой, че човек трябва да бъде положителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е достатъчно. Колко хора с положителни мисли, с правилно разбиране на Живота, със способност да внушават на близките си, остават назад. Внушаването е забиване на гвоздей. Това всеки може да направи. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото естество? Страшен е крадецът, но иде неговият край. Дрехите му започват да треперят от страх. Той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква, поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: “Бог да го прости! Добър човек беше.” Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе.

Важно е да познаваме и добрите, светли свои черти, но и лошите, за да можем с последните да се справяме. Когато тръгнем в Духовния живот, започват много противоречия, започваме и сами да се пречистваме, но и от другия свят ни помагат. И ако сме слаби може да се обезверим. Но след период на пречистване и изпитания, ако не се откажем, става светло и красиво. Т. е. - струвало си е.

Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупват лесно грехове и престъпления. Който е дошъл на земята, той носи греховете си от далечното минало. Колко заблуждения сте внесли в света! Колко обещания сте дали и не сте ги изпълнили! Колко чужди свещи сте изгасили! Под свещ разбирам Светлината на човешкия ум. Днес като погребват някого, палят му свещи. Защо? Да се научи да не гаси свещите на хората. Голяма тъмнина го очаква в другия свят, затова му палят свещи, да осветят пътя му. – “Как ще ни посрещнат на онзи свят?” – Ще ви запитат, готови ли сте да живеете без лъжа, без кражба, без насилие. Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов, ще го върнат на земята като последен сиромах, да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си. И след всичко това, този човек ще говори за набожност. Набожен е този, който има Любов в себе си. – “Ще бъда ли спасен?” – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от набожността. Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на Живота. Той си е поставил за задача да изгони крадеца от своята държава. Да се покаеш, това значи, да тръгнеш в Божествения път.

Дано се справим със своите крадци, вътрешните, защото те са по-опасни. :) Воля, и Любов са ни нужни.

Тъй щото, чувате ли някой да ви казва, да вървите след него, за да ви направи човек и половина, не му вярвайте. Защо ви е нужна тази половина? Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс. Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество. Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи. Само така човек ще има Живот и то преизобилно
:smarty::feel happy:

Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: “Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание!”

Значи добре е да знаем, че има по някой крадец у нас, но е добре и да го разберем. Та да разберем и онези, външните и да им отвърнем-с Любов, да ги примирим!

Из Изобилният живот

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби. Слугата взел писмото и рибите и тръгнал да изпълни поръчката на господаря си. Рибите издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спирал тук-там по пътя и откъсвал по малко от рибите. Докато стигне къщата на свещеника, слугата изял рибите. Звънил на вратата и предал писмото и кошничката на свещеника. Като прочел писмото, свещеникът казал:

– Стояне, тук има две риби.

– Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя.

Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: “Добре, че Любовта не е изгубена. Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.” Любовта е в писмото, и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец.

Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният.

Изобилният живот

Нужно ми беше няколко пъти да препрочета това внимателно, за да разбера вложения смисъл.

Може ли според вас да се търлкува, че писмото за двете риби са красивите идеали, които остават само на хартия? Рибите може би са ситуациите, в които можем да проявим тези идеали, а слугата, който е изял рибите - това вътре в нас, което се поддава на изкушенията на социалните клишета и забравя за идеала тогава, когато настъпва момента той да се въплъти в живота? Вътрешният крадец - суетата, гордостта, ревността, страха ли са?

Как го разбирате вие?

Аз в случая бих разсъждавал по-опростено. За свещеникът не са важни рибите, а жеста, че са му били изпратени. Той научава за този жест от писмото и това за него е все едно, че рибите наистина са достигнали до него. „Любовта е в писмото“, не в рибите. Слугата няма как да открадне любовта. Той е външният крадец, открадвайки само материалното – рибите. Вътрешният крадец можем да бъдем единствено ние самите. Ако вторият свещеник би получил повече удовлетворение от изядените риби, отколкото от написаното писмо, тогава той щеше да е изгубил любовта си. Той щеше да е откраднал нещо от самия себе си, от своята божествена същност.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир,много интересен нюанс добавяш.Изобщо не е опростено твоето разсъждение.Показваш как търсиш и искаш да видиш на първо място доброто.Хубаво би било ,ако всички божи служители в миналото и сега ,са като оня свещеник от романа "Клетниците" или като този,за когото ти пишеш .Ако божият служител е точно такъв,тогава пред слугата има две възможности.Да се засрами от постъпката си и да поиска прошка или да реши,че е бил оригинален и е излезнал с остроумие от ситуацията,която би могла да се развие доста зле за него.Ако избере втория вариант навярно пак ще опита с друг човек и в друга ситуация да си пробва хитрината.И така, до където може ,ще храни собствените си вътрешни крадци.

А не сме ли и ние ежедневно в подобни ситуации на избор?

Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие, не е важно. Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са.

Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец.
Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×