Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

Борис Георгиев. Биография

Recommended Posts

Борис Георгиев (1888–1962)

gallery_1238_51_38991.jpg

Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство.

Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява. Трогнатият от подаръка Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин. Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин.

Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм.

Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.

Почива в Рим на 9 април 1962 г. и е погребан във Флоренция, близо до мавзолея на Микеланджело, в гроба на любимата му сестра Катя.

източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Вечният път” на Борис Георгиев

Милена Бойкова-Терзийска

20080305_0058_330X260.jpg

Портрет на една дама, 1940 г. Борис Георгиев

Изкуството на Борис Георгиев е заредено с мистичен идеализъм и дълбок символичен и философски подтекст. Картините му носят особена ефирност и нежност, сияещи в светли багри и фини щрихи. В портретите сякаш не физиката, а духът е изобразен. Варненецът избира пътя на вечния скиталец. Изкуството му минава през различни култури и само създава такива.

Наситеният със странствания живот на художника определя изключителното му място в българското и европейското изкуство от 30-те и 40-те години. Полиглот, Борис Георгиев носи харизмата на артистична личност с високо развит интелект и талант.

Той знае 12 езика, свири на пиано, увлича се от техниката

Създава приятелства с едни от най-прочутите интелигенти и артисти в Европа между двете войни. В София за първи път показва изкуството си през 1922 г. През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. “Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството. Борис Георгиев не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата.

Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев,

двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго

на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си.

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска рано родния град и живее в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., във Флоренция през 1914 –1920 г. През 20-те и 30-те открива изложби в България, Италия, Берлин, Лондон, Индия, Бирма, о. Цейлон. В София за последен път се завръща през 1943 г. През 50-те живее в Бразилия и Латинска Америка, но основно е свързан с Италия до смъртта си през 1962 г. в Рим. В Петербург, където завършва Художествената академия,

Николай Рьорих пръв открива големия му талант

на портретист. По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г.

Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя религия. Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация.

Приятелството му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). “Портретите на Борис Георгиев

се доближават до естетиката на италианския ренесанс

и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева. Харизмата на художника витае и в картините му. Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век. Но въпреки това вечен порив на човешкия дух.

---------------------

/материалът е взет от вестник "Новинар", автор Милена Бойкова-Терзийска/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Борис Георгиев - художникът, странникът, човекът

Един стар филм за художника Борис Георгиев.

Редактор: Ана Георгиева

Оператор: Димитър Кацев

Сценарий и режисура: Васил Кацев

За съжаление не успях да разбера кога точно е направен?

Звукът е малко слаб, но си заслужава да му се отделят 50 мин. Заслужава си! :)

http://www.youtube.com/watch?v=x6vV2HAP_IY&list=FLtNxnUzpN6ccsFramKNxsGw&index=8&feature=plpp_video

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зравейте, Ани.

Моля да ми съобщите подробности за този стар филм за Борис Георгиев. Линкът, посочен от вас за гледане вече не е активен. Разбирам, че сте го гледала - Борис Георгиев участва ли на живо в този филм или е само с негови снимки? Този художник ме интересува, прочел съм всичко в интернет за него, както и книгата на Пламена-Рачева, но ме интересуват подробности, които ги няма в тези източници. Моля, пишете ми за този филм повече. 

 

Мога да добавя нещо малко известно за него. На една от беседите си, Учителят съобщава, че се е запознал с един интересен художник, който не продава картините си и че в него работи Духът - че това е истински ученик (има го в една от малките книжки, издадени за Б. Георгиев). Още по-малко известен факт - оригиналът на известния графичен портрет на Учителя, направен от художника, който липсва и за него Пламена-Рачева съобщава, че не е открит, се намира в моя позната, чийто вуйчо е Тодор Стоименов. Виждал съм го преди доста години.

 

Поздрав от мен

Янтрин

Редактирано от yantrin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×