Inatari Добавено Юли 7, 2006 Доклад Share Добавено Юли 7, 2006 Нека ! Аз пак ще се усмихна с очи , боязливо . Оглеждам се и пресичам там на широката улица , където не се страхувам . Има разни табели , без страх , щастие , любов , спокойствие , мир ... образно казано ,надявамс е дами простите , образността . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Юли 11, 2006 Доклад Share Добавено Юли 11, 2006 "нека очите на всички същества очите да излъчват блага светлина Любов + Светлина + Мир + Радост " Благодаря ти,Благост, за пожеланието. Много обичам да срещам хора с усмихващи се очи. Лицата им излъчват толкова топлина и мекота,че непременно "заразяват" с нея и хората около себе си.Те са истинско благословение за околните - приятели, братя и сестри, съпрузи и деца, майки и бащи. Дай Боже повече хора с усмихващи се очи и лъчезарни лица! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 11, 2006 Доклад Share Добавено Юли 11, 2006 Да! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 13, 2006 Доклад Share Добавено Юли 13, 2006 Малко за усмивката - ИДЕАЛНАТА - от Учителя Беинса Дуно Ще кажете: „Лесно е човек да се освободи от ограниченията“. – Как ще се освободи? – Чрез 1–2 усмивки. Тук ще се усмихнеш, там ще се усмихнеш и ще ти отворят вратите на рая. – Това е механическо, временно постижение. Това, че някой ви отстъпил да седнете на първо място или да минете пръв, не е освобождаване от ограниченията в живота. За коя усмивка говорите вие? Ако е въпрос за истинската усмивка, рядко ще я видите. Истинската, т.е. идеалната усмивка подразбира пълно участие на духа, на душата, на ума и на сърцето на човека. Благословение е за вас да видите такава усмивка. Видите ли идеалната усмивка на лицето на човека, никога няма да я забравите. Усмивката на повечето хора не е нищо друго, освен неестествено помръдване на мускулите на лицето. Тази усмивка не дава нищо особено на човека.За да се усмихне човек, както трябва, това подразбира, че е видял някаква Божествена проява. Като ученици, стремете се към Божественото начало, към великата философия на живота. Да съзнаваш, че живееш за всички, без да загубиш себе си, това значи да си дошъл до великата философия на живота. Щом живееш за всички, всички ще живеят за тебе. Какво губи човек при това положение? Не само че не губи, но животът му се напълно осмисля. Този човек вече е способен да се усмихва съзнателно. Неговата усмивка е отворен цвят, готов да приеме в себе си слънчевите лъчи и да ги предаде и на другите. Като погледне към Небето и види безбройните звезди, човек се усмихва радостно, че има възможност да учи. Той не се обезсърчава, че не знае всичко, но се радва, че и в бъдеще има какво да учи. За да гледа на нещата надеждно, човек трябва да има широта, да не се ограничава и самоизлъгва. Гледайте на нещата в тяхната действителност. Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всякога води към обратни резултати. Защо трябва да гледате нещата в техния изопачен вид? Изопачените неща не са Божествени. Изопаченият свят не е създаден от Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щом гледате на света като на Божие творение, ще знаете, че той е разумен и смислен. Само при това разбиране Бог може да ви се усмихне и зарадва. Всеки, на когото Бог се е усмихнал, е придобил нещо ценно. Няма същество в света, на земята или на Небето, което да не е видяло великата усмивка на своя Създател. Щом Бог ви се е усмихнал, трябва ли да бъдете недоволни? Нека Божията усмивка бъде идеал за вашата душа! При каквито мъчнотии и страдания да се намерите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете към Небето, към необятния свят, и приемете всичко с благодарност. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото начало в света. Ако днес сте скръбни, знайте, че на другия ден ви чака радост. Скръб и радост, това са моменти в човешкия живот. Като минава от едно състояние в друго, човек трябва да изменя своите възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрез светлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: „Ето човекът на новото!“ И тъй, една от проявите на новото, на Божественото в света, е ИДЕАЛНАТА УСМИВКА. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: „Ето една Божествена проява“. Ако тази усмивка не се яви на лицето ви, никакъв напредък не може да се очаква. Дайте ход на Божественото в себе си, за да се озари лицето ви от светлата Божия усмивка. Т. м. "Дисонанси в живота" лекция от МОК от Учителя, държана на 14 март 1930 г., София, Изгрев. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Гост_ТАНЯ_* Добавено Юли 23, 2006 Доклад Share Добавено Юли 23, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 12, 2006 Доклад Share Добавено Септември 12, 2006 Една истинска усмивка наистина може да рзтопи една истинска душа и да направи много чудеса, не сте ли забелязали, че хората подсъзнателно търсят и предпочитат контакт почесто с приветливи лица, лъчезарни и усмихнати хора...а и когато една истинска усмивка идва от цялото ти сърце и душа тя носи радост не само на хората срещу теб а и удоволствие за самия теб... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 23, 2006 Доклад Share Добавено Септември 23, 2006 Всеки ден се убеждавам в това - ние с моята колежка си имаме един учителски "лаф" - "Толкова простичко и на неговия език му го обясних, чак аз го разбрах!." Понякога и тук, в Портала , при всичката му сериозност, някои хора ни карат да се усмихваме. Благодаря ти Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 А на себе си усмихвате ли се и кога се случва това Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Непрекъснато - и когато ми е радостно, и най-вече когато нещо не става така, както ми се е искало или съм очаквала. Особено специални са усмивките на себе си, когато се хвана в глупост или грешка, или раздразнение... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 24, 2006 Доклад Share Добавено Септември 24, 2006 Усмивката на Мона Лиза - обичам много Леонардо Да Винчи - слабост , какво да се прави . Когато си мислим за картините на Леонардо , едва ли можем да пропуснем , онази странна , омайваща и загадъчна УСМИВКА ,една постоянно настанила се усмивка ,на издължените , плавно извити устни , която всички наричаме Леонардовска . Противоречива като самия чувствен живот на жената - сдържаност и съблазън ,всеотдайна нежност и привличаща като нещо чуждо чувственост . " Никога художник не е предавал самата същност на женствеността "- казва Мюнц . Нежност и кокетство ,свян и потайно сладострастие ,ЦЯЛАТА ТАЙНА на едно сърце ,което се сдържа ,един ум ,който разсъждава ,една личност , която се пази и предлага от себе си само своето излъчване " Чудя се колко ли неща можем да скрием зад една усмивка . Усмихнато + благо ....настроение + малко дъъълго инфо по темата: "Мона Лиза" До 2003 г. тази картина, която може би е най-добре познатата в света, се съхраняваше в Salle des Etats (Зала на Генералните щати) в Лувъра. Тогава я преместиха в друга зала, която побира огромните тълпи, дошли да видят творбата. Твърди се, че на Леонардо му отнело десет години само за да нарисува устните на Мона Лиза. Това е единственият му портрет, който безспорно е негов, въпреки че нито е подписан, нито има дата. И той носи повече от едно име. Французите го наричат La Joconde, а италианците - La Gioconda, "весела жена". Това спокойно може да е била любимата картина на Леонардо и по тази причина той постоянно я носел със себе си, както пише Дан Браун. Друга причина обаче може да е фактът, че творбата останала недовършена. Тя е нарисувана с масло върху дъска от топола и първоначално била купена от френския крал за четири хиляди дуката. След Великата френска революция я пренесли в Лувъра. Наполеон я взел в спалнята си, а след пращането му в заточение я върнали в Лувъра. Първоначално била много по-голяма. На двете липсващи части били изобразени две колони, които показвали, че Мона Лиза седи на тераса. Идеята на Дан Браун, че Мона Лиза е анаграма на символ на единството на женското и мъжкото начало, е интересна. Също толкова е възможно обаче тя да е анаграма на "sol (и) anima". Това означава на латински "слънце и душа" и може да се отнася за една от големите религии в Рим на Константин Велики, Sol Invictus ("непобедимото слънце"), от която са взети много християнски традиции. Има няколко кандидати за самоличността на Мона Лиза. Предположението на Дан Браун, че това е самият Леонардо в женски дрехи, може да е вярно. Тестовете с компютърна графика показват, че съществува тясна връзка между чертите на Мона Лиза и един автопортрет на художника. Масово се смята обаче, че картината е поръчана като портрет на Мадона Лиза, съпруга на Франческо ди Бартоломео дел Джокондо. Причината за усмивката се оказва също толкова голяма загадка. Един италиански лекар предполага, че жената е жертва на болестта бруксизъм, която води до скърцане със зъби, докато болният спи или по време на стрес. Естествено Леонардо се опитвал да забавлява моделите си колкото е възможно, за да сведе стреса до минимум. При него работели шестима музиканти. Освен това имал бяла персийска котка и хрътка за компания. Стилът на самата усмивка се използвал по онова време и от Леонардо, и от други художници, сред които неговият учител Андреа дел Верокио. Някои смятат картината за "скучна", но в нея Леонардо проучва нова стилистична област. Едно от нещата, които отделят "Мона Лиза" от други тогавашни портрети, е фактът, че тя не носи накити. Авторът нарушава условностите на времето и като я представя прекалено свободна за традиционно скованата и официална поза. Стилът сфумато на тази картина, който героинята Софи характеризира като "мъгляв" в "Шифърът на Леонардо" и при който всичко наистина изглежда като обгърнато в мъгла, е една от главните особености на картините на да Винчи. По този начин той изразява "възприемането на природата". Дан Браун отбелязва, че хоризонтът е несиметричен и лявата страна е по-ниска от дясната. Според някои така Леонардо подчертавал женската, по-тъмна половина на битието. Отдясно е изобразен воден басейн - по-високо от потока, който тече отляво. Зад главата на Мона Лиза спокойно би могло да има водопад, чрез който басейнът се излива в потока. Възможно е в това да няма друг, освен буквалния смисъл. Както разказва Дан Браун, през 1911 г. картината била открадната от Лувъра. Крадецът бил италианец и я занесъл в родината си. Минало цяло денонощие, докато властите забележат изчезването й, тъй като смятали, че я е взел фотографът на музея. После претърсвали Лувъра в продължение на седмица и намерили само рамката на едно стълбище. Две години по-късно крадецът Винченцо Перуджа поискал сто хиляди долара, за да продаде "Мона Лиза" на галерия "Уфици", където изложили творбата, преди да я върнат в Париж. За да открадне картината, Перуджа чакал в една стаичка, докато затворили Лувъра, след което влязъл в залата на "Мона Лиза", свалил я от стената и я отрязал от рамката. За да избяга от музея, се наложило да отвинти бравата на една врата. Крадецът по-рано бил ангажиран от Лувъра да поставя стъкла на картини и затова добре познавал плана на музея. През 1956 г. психически разстроен посетител залял картината с киселина и реставрацията й отнела няколко години. За последен път напуснала музея през 1974 г., когато била изложена в Япония. В знак на признателност японците подарили на Лувъра дебелото триплексово стъкло, с което днес е защитена бронираната витрина на "Мона Лиза". Взето е решение творбата никога повече да не се изнася от Лувъра, тъй като има прекалено много рискове. Тя се съхранява при постоянна температура от 20 °С и влажност 55 %. Вградената климатична инсталация и четири килограма силициев гел гарантират постоянния състав и температура на въздуха. Витрината се отваря веднъж годишно за проверка на картината и обслужване на климатичната инсталация. Никой не смее да почисти платното от страх да не го повреди и цветовете на боята под мръсотията може да са много по-ярки, отколкото изглеждат сега. Дан Браун "Шифърът на Леонардо" Обаче има друг по тънък момент...казано е( не помня къде, но ще си припомня ) че Мона Лиза символизира душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице...Усмивката на Новия човек, посветената душа...Инатари благодаря за импулса Любов+Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 25, 2006 Доклад Share Добавено Септември 25, 2006 Пред мен е Леонардо..... Срещу него се задава селянин с каручка, натоварена догоре с прясно окосено сено. Отстрани пристъпва младата му съпруга. Не е Бог знае каква красавица, но... Момент... В нея има някакъв небесен чар... Струи от погледа, лицето, устните... Проницателното око на художника мигновено е привлечено от магнетичното сияние на образа и. Грабва го най-вече тайнствената усмивка... Любезно ги заговаря... Вълшебно излъчване... Художникът е покорен... Прехласнат, душата му я попива...Това не е експериментът на Леонардо. Нито поръчков портрет. Касае се за необикновено настроение на духа и ума... Случайността е част от неразкритата хармония в неземната предопределеност. Досегът със страдащата /от частична пареза/ италианка разпалва въгленчетата в душата-струна на художника, потулени, но не изтлели под пепелта на времето... Любов от предходен живот кармично свързва твореца и неговия модел... При невъзможна любов спасението е в труда. Това обяснява защо художникът толкова години с артистично очарование не престава да работи, работи и работи над необикновения портрет... Цитатите са от "Прозрения-свръхфеноменът Слава Севрюкова" от Хр. Нанев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 Усмихнато + благо ....настроение + малко дъъълго инфо по темата: Дан Браун "Шифърът на Леонардо" Обаче има друг по тънък момент...казано е( не помня къде, но ще си припомня ) че Мона Лиза символизира душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице...Усмивката на Новия човек, посветената душа...Инатари благодаря за импулса Любов+Светлина + Мир + Радост Well,well,well! Е та дойдохме си на думата най- сетне ,разбутахме въглените в огнището ,мила Благост ! След тази все -пак започната рано , но дълго време завършвана картина на Леонардо , всичките му Мадони , портрети и въобще фигурални композиции /с човешки фигури / ,задължително съдържат в себе си тази така забележителна всезнаеща , пробудена усмивка /за мен лично тя символизира Раждането , Ренесанса на човешкия дух , а както всички тук се досещат той не е приключил . Затова и отново се връщаме към тази картина . Сфуматото си е чисто художническото откритие което Леонардо си е направил като гений . Защото до този момент , живописта е била доста далеч от режисираната светлина в картината, въздушна и линейна перспектива , / науката за формата и цвета и как те се изменят в пространството ,с други думи как точно да направим всички обекти да изглеждат триизмерни , как се прави пространство , закони на светлина и сянка / Сфуматото е режисирана светлина , малко пресилена и все - още далеч от същинската светлина /естествената /, но достатъчно новаторска за времето си . Тогава е написан и така нареченият трактат за живописта , както и се открива абсолютно логично перспективата. Но за мен специално интересната част е именно усмивката , която започва да се появява във всички лица на Леонардо . Дан Браун според мен е доста прозаичен като писател .Дори е " кофти " писател . Но нещата , за които говори принципно като идея като начало за някакъв размисъл са достатъчно злободневни , ние сме жадни за тях, те са точно във времето си . Мисля , че именно това "необикновено настроение на духа и ума.." е интересното , състоянието на будно Съзнание , далеч зад Женско /Мъжко е очевадно и обгръщащо . Но за времето си е било още по - новаторско все пак тази идея да бъде въплатена в "женски образ" , твърде необичайно , твърде дръзко . Асоциациите за автопортрет / на Леонардо / вътре в Мона Лиза ,не са никак учудващи ,поне за мен . Много често когато художникът престане да ползва модел ,и да се стреми към някаква портретност започва да рисува себе си . Принципно дори за "лоши " художници се смятат тези , които не успеят да уловят " душата " на модела или има някаква прилика , но не съвсем . Би могъл да бъде 3,4 братовчед позиращия на самата портетна работа . Та според мен Мона Лиза е била нещо като постоянно работно поле на Леонардо , мястото му за постоянни търсения . На това платно той е открил сфуматото си и освен това там е изградил и тази усмивка . /запазена марка за Леонардо / . Съзнание за равнопоставеност между мъжът и жената ,защото жената от портета гледа самоуверено , тя знае цената си - това са първите теории и чисто екзистеални въпроси , които човечеството започва да си задава ,след като Мона Лиза е видяна и конферирана . Оттам нататък теории до безкрай . С напредване на духовното си развитие човечеството я "преосмисля " като дълбоко символна работа едва ли не шифър ,код . Информация казана по асоциативен ,закодиран път за просветените умове ,само достъпен . Но дали е така , аз не бих могла да дам отговор на този въпрос , достатъчно е осезанието ,което изпитвам към него за напреднал ум и съзнание отвъд границите . Мисля това всеки може да го почувства . Сърдечни поздрави : Ина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 за смеещите се очи Усмихвам се с очите си ,някъде надълбоко ,усмивката на очите извира от корема , може би . Да, както казва Инатари - идва от корема. Минава през сърцето и излиза през очите. Трябва сила за истинската усмивка. !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 Усмихвам се и ви обичам! :) :) :) :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 26, 2006 Доклад Share Добавено Септември 26, 2006 И ние също , и ние също , Орлине ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Една истинска усмивка наистина може да разтопи една истинска душа и да направи много чудеса, не сте ли забелязали, че хората подсъзнателно търсят и предпочитат контакт по-често с приветливи лица, лъчезарни и усмихнати хора...а и когато една истинска усмивка идва от цялото ти сърце и душа тя носи радост не само на хората срещу теб а и удоволствие за самия теб... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 Виждали, ли сте хора, които изглеждат усмихнати, без да се усмихват? Хора, които излъчват усмивка и покой. Можете, ли да си "усмихнете съзнанието"? Аз съм опитвал, това състяние е невероятно, но трудно се задържа.Като казвам трудно нямам предвид, че човек изпитва някакво напрежение в това състояние, напротив това е състояние на лекота "лекота на съзнанието". Но за да бъде задържано е необходима много голяма будност, а аз я нямам все още. Отказвам се от правата върху израза "усмихнато съзнание", ако се опитате, поне за малко да усмихнете вашето! Моля ви усмихнете съзнанието си и нека усмивката бъде насочена навътре! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 27, 2006 Доклад Share Добавено Септември 27, 2006 "усмихнато съзнание", ако се опитате, поне за малко да усмихнете вашето! Работи! Цветът му е близък до бял според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Моля ви усмихнете съзнанието си и нека усмивката бъде насочена навътре! Опитах! Работи! Чувството е страхотно! Лек, свободен, независим... и усмихнат - външно и вътрешно, това е чувството при "усмихнатото съзнание", Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 “ Даоизмът е известен с три главни аспекта, които имат груба аналогия с тези, намиращи се в индуизма и будизма: пречистването, развитието на финото тяло и духовната алхимия. Аспектът на хармонизирането и пречистването е прецизно разработен, като се налага на движението на енергията на финото тяло вътре във физическото. Един прост пример за това е упражнението на вътрешната усмивка. То се основава на констатацията от наблюдението, че може би най-непосредствената и достъпна форма на позитивната лекуваща енергия за обикновения човек е една искрена усмивка. В упражнението на вътрешната усмивка енергията, свързана с усмихването, се поема стъпка по стъпка от цялото тяло, докато всеки орган, кост и кръвоносен съд не се усмихнат – това представлява изказ на енергията, свързана със състоянието на усмихване. В известен смисъл упражнението прилича на запалването на огън. Първо трябва да събереш подпалки и да ги запалиш. След добавяш клани и дърва, което е равностойно на намирането на искрената усмивка вътре и начало на разпространението и към различни структури на тялото, такива като дясното око, лявото око, брадата, скалпа, различните ендокринни жлези, кости, нерви и така нататък. Важно е да се пристъпва крачка по крачка. Ако прекалено много се избързва енергията ще се разпилее и усмивката ще угасне. Но колкото повече навлизаш в процеса, толкова по-лесно ще се разпространи енергията. Целта на упражнението е да се създаде хармония и щастие в организма. Това в известен смисъл неговото собствено възнаграждение. Освен това то е една отлична подготовка за всяка по-задълбочена практика с финото тяло и представлява характерен даоистки подход към пречистването.” Из книгата “Тяло от светлина” на Джон Ман и Лар Шорт. Аз например насочвам тази вътрешна усмивка към фините (енергийните) центрове на финото (енергийното) тяло в съчетание с безкрайната творяща и пречистваща Божествена енергия, носеща се като огромна космическа усмивка, даряваща спокойствие, любов, сигурност и здраве. Накрая се оказвам целият облят, от вътре и от вън, с тази енергия и аз съм се превърнал в едно усмихнато същество. В съчетание с осъзнато двойно дишане и последователна концентрация в енергийни центрове – чакрите, то тези се хармонизират и разтварят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Усмивката картина Благодаря, valentinus! Това е една от любимите ми песнички! Носи усмивки, здраве и друг поглед на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Благодаря за хубавата медитация, Синева. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 (edited) Вътрешното и външното усмихване, произлизащо от убеждението за съществуването на щастлив, многообразен и красив живот, т.е. на Бог. Любовта и вътрешното щастие проявено навън е същността на смисъла на живота, на Бог. Това е основата на всяка една религия или учение. Това е самият живот! Всяко едно упражнение трябва да бъде изградено върху тази основа. Правилните упражнения водят до енергийното хармонизиране, а от там и до Бог. Погледнете Паневритмията и учението на Христос, не са ли с тази същност и те? Християнските учения в християнската религия и исляма разчитат много на отварянето на сърдечната чакра и тъй като тя отговаря на теменната, логично е и теменната да се отвори, а от там и светия дух - Творящата енергия, Космическа, Прана поток, Ки, Чи, Ци - да проникне в нас и да изгради и синхронизира останалите енергийни центрове и финото тяло като цяло - да се новородим, второто пришествие, раждането на Христовия човек. ... Много може да се говори, но като за начало е важно да се почне от някъде и вътрешното щастие и усмивки са отличен метод за това. Редактирано Септември 29, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 29, 2006 Доклад Share Добавено Септември 29, 2006 Много благодаря за "Усмивката картина", това е песничката, която дъщеря ми най-много харесва. Вътрешния Мир ивътрешното Щастие са нещо много ценно за ученика. То се излъчва от него и обезоръжава песимизма и сивотата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.