Какво ни казват жестовете при общуване?

[Пламъче]

Хората общуват чрез слово и жестове.На мен понякога ми е трудно да разбера кога ме лъжат и се чувствам зле след като разбера че съм била излъгана.Обвинявам се,че съм доверчива.

[Guest Кристиян]

...или- общуват вербално и невербално..И докато при вербалното общуване е възможно да си лъжеш на воля (стига да ти талантлив), то при невербалното общуване това не е възможно. Мнозина са се опитвали да "подчинят" и невербалните комуникационни средства, но това практически е невъзможно...Жестовете са само една малка част от невербалното общуване, при това- точно жестовете представляват нещо, което може да бъде оивладяно и контролирано- що се отнася до някои "стандартни" мимики и положние на ръце+крака по отношение на тялото, което може да е право, седнало, или полегнало- има възможност "на едро" да се изиграе състояние, което не отговаря на действителното- но само "на едро", има стотици и хилряди "подробности", които не се поддават на "възпитане" и които отразяват действителното състояние на човека... Никой не може да контролира вегетативната нервна система изцяло и напълно, вазоспазъма или вазодилатацията, изпотяването и естеството на излъчваната телесна миризма, движение на очните ябълки...и т.н.

Редактирано Октомври 15, 2009 от Кристиян

[Атлантида]

Според някои автори вербалната информация е значително по-малка част от невербалната.Чела съм, че думите изразяват едва под десетина процента от приеманата информация,но в момента не мога да посоча официален източник по въпроса. Не всеки, обаче, разчита изцяло останалите към 90 (или колкото са) процента. Традиционно се приема, че жените имат по-добри способности при възприемане на безсловесните послания. Освен заради по-голяма емоционалност, вероятно и защото развиват тези си способности при отглеждане на децата. Комуникацията с малките бебенца е добра школа. Подсъзнателно ние разчитаме добре много от жестовете, интонацията и модулацията на гласа и други сигнали. Когато "интуитивно" се доверяваме или пък не на нечии думи, обикновено сме разчели добре невербалните знаци. Някои жестове могат да се подправят, но обикновено се забелязва , че са фалшификат. Усмивката примерно, знак на доброжелателност, симпатия и добро настроение.Понякога изкуствена. Много фина е границата и все пак съвсем различна е една иронична, ехидна, тъжна, надменна и т.н. усмивка.

Но пък изчервяване, пребледняване и т.н. не могат да заблудят.Същото е и при ръкопис. Съдържа много "скрити" послания.

[Guest hrisko_89]

Харесва ми, когато този който говори говори добре и жестикулира. Харесвам да гледам добър оратор, който използва и ръцете си при говоренете, още повече ако идеите му ми допадат. Жестовете с ръцете, мимиките на лицето, придават допълнителна сила и яснота на казаното, правят го някак си по - опредметено, нагледно.

[Креми (късметче)]

Има една добра книга по въпроса:

"Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите" Алън Пийз, Алън Гарнър

Имаше и по-голям труд по въпроса, вероятно и по-професионален.

Но и това дава доста добра ориентация за ежедневието ни.

Само дето, след като прочетох книгата, няколко дни все се анализирах, кога се почесам по носа и кога си кръстосвам ръцете. Но ползата при тълкуването на хората е неоспорима.

[Guest pavletA]

Жестовете при общуването са много добър показател, какво ти се казва, вярно ли е или не.Трябва да се познава добре езикът на жестовете, невербалната комуникация е по- точна от изказа в реч.Често съм  чела, че Учителя е говорел за човек, който гледа в земята, че  не  е искрен, неуверен е ,лъже.Случайните жестове, неконтролирани от съзнанието подсъзнателно излизат наяве, като неовладян импулс у индивида.Едно говори , а друго изказва неосъзнатото у него Наистина това е език, който се предава на детето от майката  в ранното детство, дори по- тревожните майки депресирани или притеснителни не могат да възпитат това качество у рожбата си, това са своеобразни уроци за социализация. Е, коригира се чрез разум в по- късна възраст, но с непрекъсната работа върху този негатив съзнателно от индивида или от терапевт.