Мистични стихове

[Guest pavletA]

Името ми е Легион

Едуард Мартин

Тълпят се хора в земния ми храм

Едни са горди, други пък- смирени,

кои от греховете си сломени,

Кои без покаяние доволни,

кои обичащи съседа свой

тъй както себе си обичат,

кои нехаещи за нищо на света

освен за славата и за парите.

Колко терзания от мен ще си отидат-

да знах себе си в кого от тях да видя

[Уенди]

Едно прекрасно стихотворение,което имам от мнооого години,за жалост не съм записала автора

Житейска фантастика

Внезапен порив.Тъмна одисея.

Познати кадри от забравен филм...

Все още се учудвам,че живея.

Дори не вярвам,че съм се родил.

Чия съдба през мене преминава?

Кого замествам в болка и триумф?

Връхлита ме потоп.Гори ме лава.

И царски меч размахвам в робски бунт.

От древен храм душата ми поглежда.

Звездите вечни именувам пак.

И в дървен кораб плавам със надежда

да срещна себе си на някой бряг.

Повтарям се в усмивки,плач и думи.

Люлея се в треви и дъждове.

По улички и булеварди шумни

подобно скитник моят ден снове.

Излитам нощем с реактивен тътен.

Под тихи борове се будя уморен...

Да,жив съм аз.И може би безсмъртен!

Ако изобщо нявга съм роден.

[Латина]

Стихът притихнал е дълбоко в мен,

от безчовечие учуден;

очаква в някой слънчев ден

Човекът в мен да се събуди.

Очите ми са тук и там,

сърцето ми е празна чаша,

не знам коя съм и кога

ще разбера съдбата наша.

Замлъквам, тишина...

Дано да чуя песен нова,

дано в живота да съзра

една Разумна Воля.

Дано намеря Любовта,

дано сърцето си отворя,

дано да ме изпълни Тя,

дано съм силна да й отговоря.

Дано не съм завинаги сама,

отритната от свои и от чужди,

дано намеря още Добрина

наместо зло осъждане.

Дано да се науча да мълча

и да забравя всички лоши думи,

дано да се науча да простя,

невинността да се завърне.

Космична музика, космичен ритъм

и жив оркестър, и безброй певци,

танцуват светлини, ликуват,

животът ми се промени.

И в Тишината аз благоговея,

Вселената да чуя,

разтварям се отново в Нея

танцувам, смея се и пея!!!

[Barba]

 

Един човек донесе ми награда,

ЧЕ ДАЛ МУ МИГ НАДЕЖДА МОЯТ СТИХ.

Усмивка и два кестена ми даде

и каза: — Нека с тях да ти върви.

 

Два кестена обикновени, диви.

Как хубаво е, нямат те цена.

Аз взех ги и усетих как се влива

в душата ми човешка топлина.

 

Застанах срещу дребните тревоги,

закриляна от верен талисман.

Два кестена на мене са ми много,

единия на някого ще дам.

 

Ще му го дам със искрено желание

и зная, ако вярва като мен,

добрият с него по-щастлив ще стане,

от обич злият ще е победен.

 

Но ето, будна час след час прекарвам,

в ума ми се върти въпрос нелек.

На кестенова мъдрост да повярва

ще може ли практичният човек.

 

Румяна Каменска-Донкова Кестенова мъдрост

http://chitanka.info/text/17387-kestenova-mydrost