Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
avuso

Мистични стихове

Recommended Posts

Guest pavletA

Името ми е Легион

Едуард Мартин

Тълпят се хора в земния ми храм

Едни са горди, други пък- смирени,

кои от греховете си сломени,

Кои без покаяние доволни,

кои обичащи съседа свой

тъй както себе си обичат,

кои нехаещи за нищо на света

освен за славата и за парите.

Колко терзания от мен ще си отидат-

да знах себе си в кого от тях да видя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно прекрасно стихотворение,което имам от мнооого години,за жалост не съм записала автора

Житейска фантастика

Внезапен порив.Тъмна одисея.

Познати кадри от забравен филм...

Все още се учудвам,че живея.

Дори не вярвам,че съм се родил.

Чия съдба през мене преминава?

Кого замествам в болка и триумф?

Връхлита ме потоп.Гори ме лава.

И царски меч размахвам в робски бунт.

От древен храм душата ми поглежда.

Звездите вечни именувам пак.

И в дървен кораб плавам със надежда

да срещна себе си на някой бряг.

Повтарям се в усмивки,плач и думи.

Люлея се в треви и дъждове.

По улички и булеварди шумни

подобно скитник моят ден снове.

Излитам нощем с реактивен тътен.

Под тихи борове се будя уморен...

Да,жив съм аз.И може би безсмъртен!

Ако изобщо нявга съм роден.

:3d_118:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стихът притихнал е дълбоко в мен,

от безчовечие учуден;

очаква в някой слънчев ден

Човекът в мен да се събуди.

Очите ми са тук и там,

сърцето ми е празна чаша,

не знам коя съм и кога

ще разбера съдбата наша.

Замлъквам, тишина...

Дано да чуя песен нова,

дано в живота да съзра

една Разумна Воля.

Дано намеря Любовта,

дано сърцето си отворя,

дано да ме изпълни Тя,

дано съм силна да й отговоря.

Дано не съм завинаги сама,

отритната от свои и от чужди,

дано намеря още Добрина

наместо зло осъждане.

Дано да се науча да мълча

и да забравя всички лоши думи,

дано да се науча да простя,

невинността да се завърне.

Космична музика, космичен ритъм

и жив оркестър, и безброй певци,

танцуват светлини, ликуват,

животът ми се промени.

И в Тишината аз благоговея,

Вселената да чуя,

разтварям се отново в Нея

танцувам, смея се и пея!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 


Един човек донесе ми награда,

ЧЕ ДАЛ МУ МИГ НАДЕЖДА МОЯТ СТИХ.

Усмивка и два кестена ми даде

и каза: — Нека с тях да ти върви.

 

Два кестена обикновени, диви.

Как хубаво е, нямат те цена.

Аз взех ги и усетих как се влива

в душата ми човешка топлина.

 

Застанах срещу дребните тревоги,

закриляна от верен талисман.

Два кестена на мене са ми много,

единия на някого ще дам.

 

Ще му го дам със искрено желание

и зная, ако вярва като мен,

добрият с него по-щастлив ще стане,

от обич злият ще е победен.

 

Но ето, будна час след час прекарвам,

в ума ми се върти въпрос нелек.

На кестенова мъдрост да повярва

ще може ли практичният човек.

 

Румяна Каменска-Донкова Кестенова мъдрост

http://chitanka.info/text/17387-kestenova-mydrost

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×