Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
avuso

Мистични стихове

Recommended Posts

ВЪЗХВАЛА НА ЙЕРАРХИЯТА

Народните предания от векове разказват

за ангели-хранители, за пратеници божии,

които в дни на изпитания пред нас показват

пътеката, която ако следваме, ще се избавим.

Но тези покровители не са светата Мощ.

Над тях стои и движи всичко сила по-могъща.

Тя пръска Светлина в космическата нощ

и заблудените души към бащиния дом завръща.

Тя бди и направлява хората по праведния път.

На унижените и оскърбените утеха дава.

На тънещите в мрак изпраща Светлина.

На жадните за мъдрост просветление дарява.

Пред нея са треперели или изпадали в екстаз.

Покланяли са се и са се молили горещо.

На нея са се уповавали в най-труден час.

Очаквали са прошка за деянията грешни.

Варуна, Вотан, Митра или Ра,

Серапис, Йехова, Озирис и Изида.

Различни атрибути, разни имена,

ала зад тях - все същата велика сила.

Брахман, Параматман, Върховен личен бог,

безличен Абсолют, Творец или Душа всеобща.

Понявга благосклонен, други път жесток.

Създател и крепител на света с десница мощна.

Така във Ведите и Стария Завет,

в Махабхарата, Зенд-Авеста, Илиада,

в свещени книги и предания безчет

най-първият и най-последният ни се представя.

Безстрастен съдник на човешките дела.

(добри и лоши, но и не свършени добри)

Роса живителна за кълнещите семена,

вихрушка огнена - за плевелите зли.

Безформен, вечен, безначален, вездесъщ,

недостижим за сляпо служещите на тъмата,

ала за следващите неотклонно праведния път,

Той в Облика си най-прекрасен се показва.

Тъй както стълбата на Яков с всяко стъпалО

издига към Небето стъпилия върху нея,

така Йерархията на всемирното добро

насочва пътя на духа към висшите предели.

На тях - преодолелите всевластието на плътта,

освободените от гордост, самолюбие и алчност,

избрали пътя каменист и стръмен към върха,

са отредени вечността и Божието царство.

И ако някой сред неволи, бедствия и самота

зов искрен към Йерархията сам отправи,

то помощта - безмълвна или във слова -

в решаващия миг не ще да се забави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртта

(Или за прехода в отвъдното)

Тя неотклонен страж е на душите наши.

И като сянка вечно ни следи.

Със мрачния си облик все ни плаши.

С присъствието си наблизо ни гнети.

За вярващия е представяне пред Бога.

За атеиста - мрак и сън дълбок.

За праведните - път към райските чертози.

За грешните - възмездие и съд жесток.

В прегръдка топла тя едни приема.

А други сграбчва в ледени обятия.

За някого е като майка и любима,

но други я посрещат със проклятие.

При някои идва със усмивка мила.

Пред други е озъбена и страшна.

Едни погалва нежно и грижливо.

А други с костеливи пръсти хваща.

Така едни със страх, а други със надежда

посрещат неизменно простия завършек

на земните си грижи и премеждия,

когато жизнения полет е прекършен.

Ала откакто свят светува не един адепт,

постигнал висша мъдрост и прозрение,

ни е оставил своя свят завет:

че за душата няма смърт и няма тление.

Тя съществува вечно и не подлежи

на разрушение или пък на промяна.

И няма земна сила, дето да й навреди

с оръжие, вода, студ или пламък.

Неканената гостенка спокойно приемете.

Тя идва със заръка да ни отведе

в един по-ведър други свят, където

духът без болести и немощ ще расте.

А като дойде времето отново на Земята

ти в друго, ново тяло да се въплътиш,

то с устрема предишен на душата

във новото си битие ще се внедриш.

И ако някога си имал на света любими

или пък близки на духа ти същества,

то знай, че те отново ще са тук със тебе,

насочвани от кармата през вечността.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ЦИГАНСКОТО ЛЯТО

НА ДУШАТА

Косовете ми избират ябълки.

Ангелите ми избират думи.

И аз

като че ли не правя нищо.

Като че ли снощи

съм си забравил сърцето в

любов от последен поглед.

Но къде беше това?

Помня как излязох от себе си.

Помня как в парка

някой свиреше на празната си шапка

амурски валс.

След това...

Мисля...

Но мисли ли се след това?

Любомир Левчев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дайте сили небеса,

кръста си да понеса

към предвечната Голгота,

за да сложа там живота

на изнурената плът,

във неверния й път

Дайте сили небеса,

моя плам да отнеса

на Божествената клада,

да намери там отрада

сред живот изпепелен,

като феникс възроден,

моят Дух неукротен.

Дайте сили небеса,

мъката да понеса

на живота,който ражда,

сред болезните - изгражда

и твори из век във век,

той безсмъртния човек!

Олга Блажева

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

СЕРЕБРЯНАЯ НИТЬ

Автор: Абрамов Борис Николаевич

Ярче свет впереди,

Когда сумрачней тень -

Каждый камень в пути

Только к Свету ступень.

Много тяжких часов,

Много страшных минут,

Много, много врагов

Каждый шаг стерегут.

Но, - "И это пройдёт", -

Так сказал Соломон,

И покроет всё лёт

Быстрокрылых времён.

Среди тяжких забот,

Среди грозных тревог,

Всё земное умрёт,

Отцветёт, как цветок.

Но останется жить,

Как дыхание роз,

Сребротканная нить

В беспредельности звёзд.

Среботканная нить

http://www.sibro.ru/poetry/

Властелинът на нощта

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

-Архимандрит Серафим (Алексиев) Може би!

Да се топиш във грях,

измъчен и разкаян,

да тръпнеш гузен, плах,

обзет от смут безкраен,

а външно да си строг

и праведен и светъл,

с добре прикрит порок,

с привидна добродетел;

да чезнеш раздвоен

и всякога пристрастен;

към Бога устремен,

на дявола подвластен

в доброто да се вричаш,

на злото да си роб,

живота да обичаш

и жив да си във гроб;

и никой да не знае

за твоите борби -

туй моята съдба е...

и твойта, може би!...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Карма

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас

Отмерва всеки миг с везните на Темида.

Постъпки, мисли, жестове, слова -

незаличимо вписва в вечния регистър.

Безстрастен съдник на отминали дела.

С цветя и тръни пътя ни постила.

С приятели и врагове ни среща пак,

след като някога съдбите ни е сплела.

Така сеячът на добри и здрави семена

заслужен урожай от Благодат ще жъне,

но който на подобните си готви участ зла,

сам в ямата, която е изровил, ще потъне.

Не удар на съдбата зла, не отмъщение,

а ехото на собствения гневен глас,

изрекъл хула, клевета или проклятие,

усилено се връща неотклонно пак при нас.

И ако днес съдбата щедро те обгръща

с пари, любов, талант или късмет,

то знай, че заем с лихвите се връща

и за полученото ще дължиш отчет.

Затуй с постелка мека днес леглото,

си постели, за да не трябва утре да лежиш

на тръни и бодли върху земята гола,

дългът пред кармата докато издължиш.

Не даром всичко на земята ни се дава.

Не без отчетно пеем или пък скърбим.

Но който на земята “даром” получава,

ще трябва двойно своя дълг да заплати.

За блянове и за мечти не чакайте награда.

Делата, думите и мислите -те дават плод.

И не по жребий, а като вещо право ще се пада

сполуката, ако любов изпълва целия живот.

Сън кратък е животът на земята

и няма спирка за човешката душа,

докато заблудена сред тълпата

живее в плен на страстите си тя.

И както Сизиф - вечно устремена

нагоре към върха със труд и пот,

тя с бремето на кармата унаследена

започва отначало всеки нов живот.

Ала от всеки сблъсък или съпротива

духът излиза все по-закален,

защото еволюцията без борба замира

и без препятствия не можем да растем.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

БОГ

Сега вече разбирам, че нашите мисли

Са суетни сенки и празни мечти,

Че в Тебе се сливат световните сили,

Че пръв и последен, о Боже, си Ти!

Сега веч разбирам, че наште надежди,

Че нашите земни дела и борби,

Че нашта наука, че наште победи,

Пред Твойто величие са прах и тъми!

Че Ти само, Творче, създаваш и владееш

На всекой тайна знаеш изворът где й

Че вън от времето Ти само живееш,

Че мощното слънце за Тебе само грей!

Че всичко за Теб е, понеже от Теб е,

Че Ти само бил си, ще бъдеш и си –

Духът на душите и на световете,

Че всекой луч иде от Твойте зари!

Разбирам о Творче, ний колко сме малки

В безкрайний мир видим, в невидимий свет,

Разбирам, че наште съдбини са кратки,

Че Ти си всевечен, всемъдър, всесвет!

Кат слабичка ветва, човек се превива,

Кога без Теб в живота върви

Без Теб светът е безплодна пустиня,

И дните без Теб за нас са нощи!

Когато се смеси в световната тъмница

Плачът на човека, тогаз, Творче мой,

Върху му Ти щедро простираш десница

И даваш му щастие, утеха, покой!

От Стоян Михайловски

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МОЛИТВА

О, плоть моя!

Мне больно за тебя.

С тобой скорблю и я

У врат небытия,

Бесславен твой итог

И жалки прегрешенья.

Скажи мне, кто твой Бог,

Я вымолю прощенье!

...

Я не достоин всех своих стихов.

Не я отмечен сокровенной речью.

Когда орёл спускается на плечи,

Стихи подсказывает Бог.

Поэт лишь держит над бумагой свечи.

...

Что сердце? - Божия заноза,

Неувядающая роза,

Души пурпурный переплёт,

В бездонном океане звёздном

Бездомной бабочки полёт.

А. Елизаров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

ВРАТА

__________________________________

250_querubus_01.jpg

__________________________________

"...о смъртe, где ти е жилото?"

апостол Павел

"...Сън на тялото, будност на душата"

Хермес Трисмегист, "Корпус Херметикум", гл. І

Врата, която ни дели

един от друг

от цялата Вселена

от Бог

от освободените души

от огнения пъкъл, от Геената

Врата, която тъне в мрак

с която плашат

още неродените

с Плутон

възседнал плесенясал трон

с лодкая мрачен в страшното подземие

Врата, която всяка нощ

минаваме с

астралното си тяло

в съня си

и с неземна мощ

в тунелът просиява всичко в бяло

Врата, потънала в зеленина

приктрита от

разцъфналите шипки.

Портал

за кралката събудена душа

и край за излинелите обвивки

__________________________________

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Несъмнено поетичното творчество на БНА е също достатъчно значимо, както и останалата му дейност.

http://www.scribd.com/doc/19964438/-1960

Редактирано от avuso

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.nedialko.net/poetry.php?w=10&page=newest

ВЛАКЪТ

Небесен мир…Небесен мрак…

И кротко кантонерът дреме.

И няма време… няма време…

А идва следващият влак.

По злата релса на корниза

като завеса той пълзи.

Прощални думи и сълзи…

Животът бавно се изниза.

Стърчи фаталната стрелка,

и старецът не я отмества.

О, смъртчице, здравей небесна!

Със куфарчето във ръка.

Летим към черния тунел,

засмукани от тъмнината.

И няма час, и няма дата,

ни разстояние, ни цел.

И там, във дъното блещука

една измамна светлина…

Не искам… Дай ми топлина,

докато с теб сме още тука.

Докато още сме на път -

макар към зеещата бездна -

защото може да изчезна

от тебе… в тъмното… отвъд.

9 декември 2002 - 5 април 2003

Недялко Йорданов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали няма и други известни български поети, които да са изразили чувствата и разбиранията си на тази тема?

Трябва някой познавач на поезията да издири и публикува тези произведения като отделна книга.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А дали няма и други известни български поети, които да са изразили чувствата и разбиранията си на тази тема?

Трябва някой познавач на поезията да издири и публикува тези произведения като отделна книга.

Toва стихотворение го копирах от тук:

http://hulite.net/modules.php?name=Forums&...sc&start=60

Темата е "християнство и поезия",като мога да нарека участниците "познавачи". Има стихове на Вазов, Яворов, Димчо Дебелянов..., да не се отплесвам в изброяване. Обогатена е с литературния анализ на участващите.

Сега ще публикувам едно стихотворение, което лично според мен е изпълнено с мистицизъм:

Светла вяра

За старий свят настават сетни дни;

разкъсват се верига след верига -

и над самите му развалини

на правдата олтарът се въздига.

Отлита непрогледна тъмнина,

огрява слънце сънни небосклони.

И гордо вее свойте знамена

безбройна рат, безбройни легиони.

В очите утренни лъчи горят,

не ги смущава страх от тъмни срещи,

че пред сдружената им сила мрат

нагнет и мъка сенките зловещи.

Намериха те търсения брод

и виждат бряг във пурпурна позлата...

О, светла вяра в новия живот,

как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

От Димчо Дебелянов

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"..В безмълвие попило кротостта,

молитвено приведено небето

шепот носи..

В тишина -

невидимо се спира до сърцето -

СИЛА..

...И няма думи за това.."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Даршан Сингх -

Една сълза и една звезда - мистична поезия

point_1.jpg

Тази тайна ми се разкри от само себе си:

Любовта не е капка роса - тя е искра огън.

point_1.jpg

Когато опиянението от твоята любов

дори съвсем нищожно намалее,

животът идва и ми поднася чаша болка.

point_1.jpg

Изгубил съм се изцяло в мигновените погледи на Възлюбения

-о, приятелю, кажи ми как изглежда той,

за да си го видял поне ти.

point_1.jpg

О, кажи на тъмнината на интелекта да моли за лудостта на любовта,

защото тази лудост е лъч Светлина и нищо друго, освен Светлина.

point_1.jpg

Само един бърз поглед на божествения Виночерпец е предизвикал преобразяване

-влизайки в неговата таверна,

старите аскети са преобразявани в юноши,

кипящи от живот.

point_1.jpg

Защо упрекват пияниците за техните копнеещи очи,

когато самото вино танцува тъй пленително в чашата?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ВРАТА

......................................

Портал

за кралката събудена душа

и край за излинелите обвивки

__________________________________

Бих казал, че наподобява асансьор, на който всички се качват от първия, а слизат на различни етажи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Легенда за Луцифер

Той някога е бил възвишен светъл дух,

наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.

Дошъл от Висши светове преди епохи тук,

но бил със суета и властолюбие покварен.

От светъл принц той станал княз жесток

на мрака, злото и всеобщата разруха.

Хармонията на света със хаос най-дълбок

решил да замени, за да пребъде тука.

Така от ангел Светлоносец станал Сатана-

хилядолетен зъл властител на Земята,

обрекъл този свят да тъне в мрачина,

докато новия Спасител не дочака.

Вместо блажени бъднини - живот нелек

отрежда на човеците по пътя на раздора,

В заблуда и невежество от век на век

държи умело сляпо вярващите хора.

Вместо към райски висини - към ад дълбок

от времето на Атлантида той Земята води.

Ала печалната съдба на този стар народ

поука трябва да е за сегашните народи.

Че всяка непомерна гордост или страст,

природните стихии силно разбунтува

и ако разумът над тях не придобие власт,

той няма дълго над материята да царува.

Но има Сила похода на тъмните да спре

и да прогони Луцифер от земните предели:

Архангел Михаил от същата звезда дойде,

родила Сатаната, но и Братята му Бели.

Така завършекът на тъмната епоха зла

с Армагедон открива ерата крилата,

в която вечната борба за хляб и свобода

ще бъде само от изкуството позната.

Тогава мечът ще се прекове на плуг.

Реката на живота ще пои полята.

Сам Бог ни обеща да бъде раят тук.

Мир, труд и радост ще царуват на Земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Олга Блажева

Моят път

Рано ощ” преди да съмне,

Чувам някой да мълви:

„Твойте пътища са стръмни,

Светъл ангел с теб върви!”

И във призрачна заблуда

Тръпне слабата ми плът:

Час на морната прокуда,

Част от стръмния ми път.

Духът тихо ми говори,

Духът-бледата мъгла.

Във далечни кръгозори

Блесват пурпурни крила.

Рано ощ” преди да съмне,

Чувам някой да мълви:

„Твойте пътища са стръмни,

Светъл ангел с теб върви!”

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

60.gif

Това е моят светъл поздрав и нежна прегръдка за всички вас, приятели! Благословени да сте!

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=272

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

В следващите стихове трима мъдреци от Изтока страдат заради отхвърлянето на техния предишен светоглед при срещата им с  християнството.По3емата е на Т.С.Елиът и звучи така:

Всичко стана много отдавна, помня.

И бих тръгнал отново, но отрицанието.

Това отрицание.

Това: за рождество ли бяхме призвани

онзи път да изминем или за смърт?

Беше рождение, сигурно е,

бяхме свидетели, няма съмнение.

Аз бях виждал раждане и смърт,

но мислех, че се различават.

Това рождение за нас бе горчива агония- като

Смъртта,

нашата собствена смърт.

Завърнахме се в родните , в онези царства,

но  в старият им ред мир не намерихме,

чужди сред своите, които здраво прегръщаха боговете

си.

Бих приветствал нова смърт.

Из "Пътешествието на тримата влъхви" 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Thursday, June 03, 2010

<A href="http://bookofprayer-east.blogspot.com/2010/06/blog-post.html">Инспирация

Гледай, гледай добре, ти, който вече нямаш сълзи:

Не е къща това, което се руши или изгаря.

Не е дом това, което се строи и пада.

Не са убежище безгласните камъни за душата на човека.

Не е царство това, което приютява коварните и не е светло небе онова, в което се лутат бездомници.

Не е проповед онова, което успокоява, нито е изповед онова, което развеселява нетрайно.

Не е сърце това, което затваря очите си за правдата, нито е разсъдък онова, което запушва ушите си за проявленията на истината.

Не е свят това, което човек държи в ръцете си, самият човек е света.

Чрез този свят неустроената и пуста Земя прониква в човека, за да се устрои и да стане Небе.

Небето не е човек, но То е вътре в човека, както човека е вътре в Небето, Което е ръкостискането на Господ с човека.

Дано душата ти копнее за тайната, която гласи:

Не е слънце онова, което залязва, нито е луна онова, което напира да изгрее като Слънцето! Posted by Sivad at 2:31:00 AM icon18_edit_allbkg.gif

http://bookofprayer-east.blogspot.com/2010/06/blog-post.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

XII сонет на поемата "Химери", автор Жерар дьо Нервал :

Уважавай у животното духът, който действа :

Всяко цвете е душа с разцъфтяла се природа,

Тайна на любов се гнезди в метала,

Всичко е чувствително и действа върху тебе.

Пази се от погледа, дори на слепия зид,

Защото и във веществото е внедрено слово.

Не си служи с него за нечисти цели !

Често в нищожно същество обитава скрит бог,

И, като зараждащо се око, закрито с мигли,

Един чист дух се надига изпод камъните !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думи на Учителя, записани в книгата "Изворът на доброто":

Когато нашите поети са писали, небето е било облачно, имало е гръмотевици, т.е. средата, в която са живели е била груба. Затова не са писали мистични работи.

Тагор в Индия е имал мистична духовна среда, за да може да пише такива произведения. Бащата на Тагор е прекарвал всеки ден в съзерцание и размишление. Сам Тагор е ставал всяка нощ и е прекарвал в размишление. Затова е могъл да напише такива мистични работи като “Гитанджали”, “Градинарят” и др.

............................

Из ''Гитанджали'' - Рабиндранат Тагор

~ 1 ~

Безкраен ме създаде ти — такава бе волята ти. Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд и с пресен живот го пълниш винаги.

Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни.

В безсмъртното докосване на дланите ти мъничкото ми сърце престъпва всички граници на радостта и ражда слово неизказано.

Неспирните ти дарове стигат до мен само през моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти все лееш и все остава място за доливане.

~ 2 ~

Когато ти ми заповядаш да пея, мисля, че сърцето ми от гордост ще се пръсне; поглеждам твоето лице и сълзи в очите ми напират.

Всичко неблагозвучно и сурово в живота ми се стапя в сладостна хармония и преклонението ми разперва крила като честита птица в полет над морето.

Знам, че от песнопението ми извличаш радост. Знам, че единствено като певец пристъпвам в светостта ти.

С крайчеца на простряното крило на песента си докосвам твоите нозе, които никога не бих се осмелил да стигна.

Пиян от радостта на песнопението, забравям себе си и се обръщам като към приятел към тебе, който си ми господар.

~ 3 ~

Не знам как пееш ти, мой повелителю!

Слушам те винаги с безмълвно удивление.

Светът е озарен от светлината на музиката ти. Дъхът на музиката ти възлиза от едно небе на друго. Свещеният поток на музиката ти помита всички каменни прегради и не знае граници.

Сърцето ми копнее да се причасти към песента ти, но всуе се стреми към глас. Жадувам да говоря, но речта ми не се излива в песен и смутен възкликвам. О, в своята безкрайна музика сърцето ми си впримчил ти, мой повелителю!

~ 4 ~

Живот на собствения ми живот, аз ще се мъча да опазя тялото си винаги неомърсено, като знам, че живото ти докосване е върху всички мои членове.

Ще се старая винаги да не допускам никакви неистини до мислите си, като знам, че ти си онази истина, която запали светлината на разума в ума ми.

Ще се старая винаги да гоня всяко зло далече от сърцето си и да запазя любовта си в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит в най-съкровената светиня на сърцето ми.

И винаги ще се стремя да те направя явствен в своите дела, тъй като знам, че твоето могъщество ми дава сили, за да действувам.

~ 5 ~

Моля за минутка да ми разрешиш да поседя до теб. Всички работи, които съм подхванал, ще довърша после.

Надалеч от твоето лице сърцето ми не знае ни почивка, нито отдих и трудът става безконечна мъка сред безбрежното море на мъката.

Под прозореца ми днес е спряло лятото със шепот и въздишки и пчелите забавляват с музика двореца на цъфтящите дръвчета.

Време е безмълвно да приседна редом с теб и тъй, лице в лице, да запея посвещението на живота в този стихнал в прелял покой.

~ 6 ~

Откъсни това цветче н отнеси го, не отлагай! Страх ме е да не повехне и да се не повали в прахта.

Даже във венеца ти да не намери място, ти го почети с болезнения допир на ръката си и го откъсни. Страх ме е да не угасне този ден, преди да го усетя, и часът на приношението да не си отиде.

Даже да не е наситен неговият цвят и уханието му да е недоловимо, приеми това цветче на своя служба и го откъсни, доде е още време.

~ 7 ~

Песента ми свлече накитите си. Тя не се гордее с гиздави премени. Украшенията биха нарушили нашия съюз, биха се изпречили между теб и мен; техният звънтеж,, би заглушил твоите нашепвания.

Пред лицето ти засрамено умира поетичното ми славолюбие. О, учителю на поетите, аз съм седнал в твоите нозе. Дай ми само да направя този свой живот прост н строен като свирка от тръстика, във която ти да влееш музика.

~ 8 ~

Детето, пременено с княжески одежди и натруфено със скъпоценни гривни, не ще познае никаква наслада в играта си; премяната му ще го спъва при всяка крачка.

В страха си да не я разнищи или да не я оваля в прах то ще страни от този свят и няма да посмее даже да пристъпи.

Майко, каква е ползата от това твое робуване на накита, щом той не ни допуска до здравословната прах на земята, щом ни ограбва правото на достъп до великия събор на простосмъртния живот?

~ 9 ~

Какъв глупец! Да се опитваш да носиш себе си на своите плещи! Какъв окаян просяк! Пред собствената си врата да просиш!

Оставяй всяко свое бреме на ръцете на онзи, който може да понася всичко, и не се обръщай никога назад със съжаление.

Желанието ти завчас изгася пламъчето на светилника, когато го досегне със дъха си. То е нечисто — не получавай даровете си през неговите омърсени длани. Приемай само онова, което ти предлага святата любов.

~ 10 ~

Тук е твоето подножие и твоите нозе почиват там, където са най-бедните, най-низшите и най-окаяните.

Ако искам да се поклоня пред теб, поклонът ми не стига до онези дълбини, където твоите нозе почиват сред най-бедните, най-низшите и най-окаяните.

Гордостта не може никога да приближи дотам, където ти пристъпяш в облеклото на смирението сред най-бедните, най-низшите и най-окаяните.

Моето сърце не може никога да си намери път дотам, където ти дружиш с лишените от дружба сред най-бедните, най-низшите и най-окаяните.

~ 11 ~

Остави тези молитви, песнопения и броеници! Пред кого благоговееш в този тъй усамотен и тъмен кът на храма, дверите на който са залостени? Отвори очи и виж, че твоят Бог не е пред тебе!

Той е там, където земеделецът оре коравата земя и където каменарят прекопава път. С тях е в пек и в дъжд и облеклото му е покрито с прах. Съблечи свещената си роба и ела при него върху прашната земя!

Избавление? Къде е избавлението? Даже господарят ни понесе с радост тежките окови на творението — той е окован със всички нас завинаги.

Остави цветята и тамяна и излез от съзерцанията си! Какво от туй, ако одеждите ти се окъсат и овалят? Припознай го и се изправи до него в мъката си и в потта на своето лице.

~ 12 ~

Пътешествието ми е продължително и далечно.

Аз излязох с колесницата на първата виделина и преминах през пустините на много светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.

Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия.

Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня.

Моите очи се скитаха на шир и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „Ти си тук!"

Вопълът, въпросът „О, къде?", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната увереност: „Аз съм!"

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×