Пламъче Добавено Февруари 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2012 Как да се справя със зла свекърва? Съветите наистина са добри! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Февруари 1, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2012 Колкото разстоянието между домовете на младите и старите е по-голямо, толкова са по-хубави отношенията им... jul и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 21, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 21, 2012 (edited) Здравейте, намерих днес този форум, тъкмо навреме, защото съм в безизходица, пред труден избор и искам да взема правилното решение. Искам да се посъветвам с Вас за важна промяна, която копнея да направя в живота си, но ме е страх да не сгреша. Искам да взема правилното решение, защото то касае не само мен, а и моите синове. Искам да променя местожителството си, след смърта на съпруга си, и да се върна в родния си град, където живее майка ми и учи по-малкият ми син (14 г.). Но по-големият ми син учи още тук , а и не проявява желяние да се премести при нас. Аз не се зазбирам с родителите на съпруга си, но вече 3 години продължавам да живея с тях, заради децата. Това беше поредната грешка в живота ми. Тогава те бяха по-малки, и щат-не щат щяха да ме последват и вече да са свикнали. Но ми е много трудно и тежко сега. А също се притеснявам за намирането на добре платена работа в родния ми град. Тук имам добра работа, не мога да се оплача от това. Стахувам се, че ако големият ми син (17г.) остане с родителите на мъжа ми, дали ще се справя от далече с възпитанието и отглеждане мъ, защото все още възрастта е не толкова зряла. Искам да израстат достойни мъже, с които да се гордея. Да не загубя обичта и уважението му. От друга страна, много се измъчвам от живота си с тези хора, които много ни пречеха, дори и когато синът им беше жив. Не ни оставяха на мира, да сме самостоятелни. А осъзнавам, че не трябва да настройвам децата против тях, въпреки че признавам ги мразя, колкото и грозно да звучи това. Но те изградиха щастието си върху нашето нещастие, но децата не го осъзнават, и ги обичат. А аз ревнувам. Вече ми е много трудно да се преструвам, че ми е добре, и децата са големи и виждат това. Но тези хора ми грабят от обичта на децата, нищо не помагат, но могат да се изтъкват и заблуждават пред децата. Децата не ме разбират, колко съм страдала заради тях. Когато казвах на мъжа ми, че не ми е приятно така да живея, той ми отговаряше, че като не ми харесва, да си тръгвам, ще разделим децата, и всеки по пътя си. Защото знаеше, че това ми е слабото ми място. Ако съм далеч от тези хора, ако не ги виждам и контактувам с тях, може би ще съм по-спокойна, и мисълта за проваления ни, заради тях, смеен живот, няма да ме терзае толкова. Просто ще ги збравя, нека да са щастливи, но аз да не ги виждам. Но как да отделя децата от тях, най-вече, как да привлвка големия си син да е нас, а не с тях. Но ако е писано да е щастлив тук и с тях, ще се примиря. Какво бихте ме посъветвали. Искам да се допитам този път до звездите, защото направих много грешки в живота си. Мисля да се свържа с Оксана Станчева, мислите ли , че ще ми помогне? Искам само най-доброто за децата си, но все пак трябва да съхраня и себе си. Благодаря педварително за вниманието. Очаквам Ващия отговор. Бъдете здрави! П.С. искам да напиша още за съвместния ни живот и на какво бях подложена и търпях като глупачка. Семейството на мъжа ми имат къща на 2 етажа. Първите 5 години живяхме всички на един етаж, Той има и сестра. После родителите му слязоха долу, но нея оставиха при нас на етажа. И така 15 години, докато мъжът ми почина. И сега е така. Разбира се и те не ни оставяха на спокойствие, да почувствам аз, че имам собствено семейство, бяхме техен израстък. Сега сестра му ще има бебе и отиде при мъжа си, но естествено всеки ден си е и тук, при мама. Поканила е големия ми син да види как са се наредили. Вярвате ли ми, че това ме разкъсва от яд и мъка. Тя беше повод за много семейни скандали, но не се сети никога да се оттегли. Набрала съм много негативизъм и яд, но синът ми не ме разбира. Казах му, е не ми е приятно да ходи там. осъзнавам, че съм права за себе си , но не искам да натоварвам децата си, а пък ако ходят у тях ще ми е мъчно, страх ме е да не ги отнемат, защото те са много хитри змии. Мислите ли, трябва да говоря и с нея да остави децата ми намира. достатъчно злини ни причини, какво още иска, да ме унижава, тя се шири и у мъж, и в нов дом и у майка си, щастлива е. не искам злобно да завиждам, опитвам се, но сили вече не ми останаха. Но ако се махна, как да постъпя с обясненията към децата? Помогнете ми със съвети, моля ви! Не издържам повече. Редактирано Ноември 21, 2012 от mira_33 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 (edited) Здравей Мира, ако правилно разбирам, децата ти са разделени, едното е при майка ти, а другото при теб и родителите на съпруга ти. Нямаш притеснения за малкия си син, защото вярваш в модела на възпитание на майка ти, а с големия имаш притеснения, че ще последва различен от познатия ти модел. И тук е твоят актуален конфликт, поправи ме ако греша. Относно тези твои думи - Искам да се допитам този път до звездите, защото направих много грешки в живота си. Мисля да се свържа с Оксана Станчева, мислите ли , че ще ми помогне? Иска ми се да ти отговоря с думите на Е. Кейси известен с "работата си със звездите" ( най - образно казано) : "......Никое движение на която и да е планета, на която и да е фаза на Слънцето, Луната или друго небесно тяло не може да надделее над личната воля на Човека - сила, дадена от неговия Създател в зората, когато е бил сътворен като жива душа, притежаваща силата да прави собствен избор" Мисля, че точно твоите избори са те вкарали в положението в което си и отново те, твоите избори, могат да те изкарат. Това което описваш е типичният патриархален модел на съжителство. По този модел българинът е живял векове наред. Ако се върнеш и прочетеш която и да е книга от българската класика, ще видиш описание на твоя живот. Жената, която заживява със семейството на съпруга си в неговата къща и става част от семейството, най - големия син е надеждата на това семейство, той продължава рода. Това е дълбоко заложено в нашата психика, както и моделът - снахата да е третирана като гост, който никога не си е у дома. Натрупала си богат арсенал от негативизъм, който няма как да превърнеш в агресия, например и да се освободиш от него, затова той се трупа и води до чувства, като омраза, озлобление и т.н., които ти сама усещаш в себе си. Никой не може ( а и няма право) да ти казва какво да правиш, как да постъпиш или как да мислиш, защото това ще те отклони от твоите собствени избори, което може да те вкара в следващата нежелана от теб ситуация. Можеш да седнеш и да напишеш в две колони - едната положителни, а другата отрицателни - нещата които те задържат да останеш там където си и което е по- дълго, замисли се над него. Освен това синът ти е на 17, вероятно другата година ще стане на 18, той вече е пълнолетен човек, който има правото сам да взима решенията си и да прави изборите на живота си. Колкото и да не ти се иска да го признаеш на себе си, идва времето в което ние, майките, се налага да пуснем част от сърцето си да отлети. И ако децата ни са нашите сърца, помисли над тази мисъл: " Да си майка означава да успееш да пуснеш сърцето си далеч от теб." Желая ти разумен избор Редактирано Ноември 22, 2012 от didi_ts Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 (edited) mira_33 Каквото и да направиш,променяш главно твоя живот.Децата са като птичките.Отраснат ли,отлитат.Остава любовта която продължаваме да им даваме.Това никои не може да ни отнеме.Само да не вкараме отношения към трети лица ,помежду ни. Редактирано Ноември 22, 2012 от АлександърТ.А. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 Как да се справя със зла свекърва? Съветите наистина са добри! проблема зет-тъща е почти същия.И както пише Зим,основното, е припокриване на личните пространства.Значи веднага изпъква решението,по далече,по добре.Но както знаем физическото е създадено от духовното.Душата създава физическия ни живот.Причината за случващото се е винаги там,вътре.Можем да я открием сред желанията и привързаностите.Добра духовна практика е да прокарваме всичко през призмата на любовта.Тогава можем да разберем другата гледна точка,и че всеки прави най доброто на което е способен .Но както мъдреците казват:Знанието е в живота,не в книгите.Значи ще съм научил нещо ,едва когато престане да ме дразни поведението на тъщата. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 Благодаря ви за отговорите. Диди, абсолютно си права за патриархалното семейство, с което се примирявах, заради децата. това уби любовта ни и моята мечта да бъда домакиня, майка, съпруга. Аз разбира се много съм роптала, и не съм се оставяла, но такъв живот не ме удовлетворява, и не беше здравословен за никого. Уви, те не го разбираха. ограбиха ни младостта и мечтите. Аз знам, че майка ми никога няма да ми навреди, а тези хора никога добра дума няма да кажат за мен пред децата. затова се страхувам, че ако отида на мястото и при хората с които ще ми е добре, дали няма да се отдалеча от големия си син, т.е. те да го обсебят, защото много го умеят това, и аз да изчезна като фактор в живота му. мисля си дори, дали не са направили някаква мизерия, защото, когато той беше малък, държах пъпчето му в моето портмоне, а те му бяха дали да си играе с него и ми казаха, че се е загубило. Господ да ги накаже, ако е така, и искат да отделят син от майка, при това самотна. Мога да разкажа на децата за много от мизериите, които са правили, но не искам още да ги обременявам и натоварвам. За съжаление децата им вярват, и ако аз говоря лошо против тях, те не разбират. Но не издържам тук, сега и сестра му е бременна. тя ще е всеки ден тук, защото стаята и на нашия етаж се пази. Желая и щастие , но не искам да я виждам. А тя нагло кани децата ми на гости, да видят как се е наредила. Ох, аз съм си виновна.. Не се страхувам от модела на възпитание, а от възпитание против мен, но хитро прокарано. Не мога да се примиря, че така е писано. искам да се боря и да променя нещата в моя полза, да си имам това, което си е мое - децата. За изборите също си абсолютно права. аз осъзнавам грешките си, но винаги по-късно. Затова сега реших да се доверя на звездите. И моля Бог да ми посочи правилното решение. Защото, май сама не ме бива. Затова потърсих съвет и тук, знам че всеки случай е индивидуален , но все пак , можем взаимно да се поучим. Аз знам какво искам и би ме направило щастлива. разбира се на първо място да сме здрави и живи, и децата ми да израстнат достойни хора. искам да живеем заедно при майка ми докато станат самостоятелни. искам да се обичаме и помагаме. Ако успея да намеря работа на големия си син в Стара Загора, може би ще е съгласен да се премести.. И ще опитам, а дано Господ ми помогне. А за + и - тук. + няма. задържа ме само синът ми и донякъде работата. но аз съм трудолюбива и мисля, че ще си намеря работа и в Стара Загора. Все пак другият ми син учи там от тази година, и той расте и ще е нужно да съм и до него. Много сложно положение. колкото го мисля, повече затъвам. Дано Господ ми помогне. А аз съм готова да дам свобода на децата си, но навършването на 18 години не означава истинско съзряване. мисля, че все още е нужно с такт да помагаме и съветваме. Моят мъж не беше освободен от майка си и тя го задуши, умори го. дано да съм с бистър ум да не постъпвам така. Пиша дълги изповеди, защото съм само и имам нужда от съвет и помощ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 Мира, след като не е проблем да си намериш работа, защо просто не се преместите със сина ти? Каква работа имаш да седиш в къщата на родителите на мъжа ти, след като той е починал...а дори и да не беше, пак нямаш работа там след като той не е там, така го виждам от моя гледна точка. Ти сама го каза - колкото повече го мислиш повече затъваш. Сина ти като е непълнолетен просто му кажи, че се местите. Като стане пълнолетен вече той ще си взима решенията. Няма нужда от излишна деликатност и протакане...със сигурност сина ти предпочита ти да си щастлива и спокойна и няма да иска да те задържа при това, което ти тежи и те потиска, така мисля. Колкото до родителите, сестрата и т.н. - не мисли за миналото, какво са ти причинили, ти къде си сбъркала и т.н.........сложи му чертата и гледай напред, кураж и успех от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 Здравей и добре дошла Мира Докато четях споделеното от теб, си мислех колко силно могат да повлияят върху съзнанието ни ролите, които играем на сцената на живота и особено сценариите, които някой друг е написал за тях, а ние само се опитваме да изиграем по най-добрия начин. Майки, дъщери, свекърви, тъщи, синове... И зад всяка една роля стои душа. И всички сме просто души.... Когато бавно но сигурно започнах да осъзнавам това преди години, сърцето ми се свиваше - та коя ще съм аз, ако не съм майка на моите деца, никоя?! Коя ще бъда, ако не съм съпруга - някоя си самотна жена?! Коя ще бъда ако не съм домакиня - някоя развей-прах бездомница?! Коя ще съм, ако не съм учителката и то добрата - някоя провалила живота си неудачница?! Ето така мислех - в роли и сценарии и това ми беше изборът... Повярвай ми, когато хвърлих сценария и си станах аз - не учителката, не съпругата, не дъщерята, не снахата... просто аз без никаква роля (възможно е), се почувствах лека и щастлива. А какво казаха и как се почувстваха другите? - Е, на някой не им хареса и се опитаха да ме върнат в сериала. Други наблюдаваха изненадани дали не играя някаква друга роля. Трети се радваха, че съм сменила сцената и съм си намерила по-добра роля... Не можех да виня никого, нито да очаквам да ме разберат и приемат веднага, още по-малко да ме последват. Тези, на които не им хареса, че спрях да участвам в техния сценарий постепенно изчезнаха от живота ми. Вторите си останаха край мен и всеки си е такъв какъвто желае да бъде без очаквания един към друг - само си се радваме и си помагаме. Най-близките ми, хората, които се радваха, че излезнах от ролята, се опитаха да ми сложат нов сценарий, но след като усетиха, че няма да игря, спряха да опитват и ме оставиха така да съм щастлива както съм - за тях това беше и е важното. Това е моят личен опит.... Обаче... за да може човек да излезе от сценария, трябва да е сигурен, че не е поставил за своя ценност някаква собственост - материална (пари, жилище, мебели, дрехи, наследство), влияние и власт над някакъв човек или група хора, Единствените ценности на душата са... безусловната любов и свободата... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Ноември 22, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2012 (edited) mira33 от това което разказваш за себе си, аз оставам с впечатлението, че ти сама си създаваш проблем с роднините на съпруга ти, че ти сама се настройваш срещу тях, без те да са ти направили нещо кой знае какво лошо Защо ги мразиш толкова, аз не можах да разбера? Не посочваш нищо конкретно зло от тях сторено срещу теб? А има ли го въобще, или е плод на твоето въображение, на някакви твои вътрешни нагласи и невъзприемането на хората около теб такива, каквито са. Какво като сестра му е бременна и кани сина ти на гости. Това е чудесно. А ти защо толкова много злобееш срещу това и се дразниш? Изглежда ми, като че ли ревнуваш сина си от тях, защото ти не можеш да му дадеш нужното и той го намира при баба си и леля си..например. Замисли се, ти наистина като майка обичаш сина си, но той наясно ли е с твоята любов, умееш ли да му я показваш. Или както злобееш беспричинно според мене срещу роднините си, така мърмориш и на сина си ..и по този начин той вече поотраснал и изградил си собствено възприемане на живота е започнал да се дистанцира от тебе. А ти усещайки това се задълбаваш в собствената си омраза към тези хора, понеже те ти "отнемат" по твоите думи сина. Те не ти го отнемат. Просто при тях той получава това отношение, което не може да получи от теб.. Извинявай за думите ми, но ми се струва че се изкарваш жертва, без наистина да си. А защо другият ти син въобще не живее с теб, а е изпратен при майка ти в друг град? Аз като майка на две деца също, не бих си позволила да ги разделя по този начин. , поне докато те сами не си изберат пътя. Редактирано Ноември 22, 2012 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 Здравей, Мира! Според мен, пред теб стоят три пътя, от които трябва да избереш само един. 1. Да останеш в дома на родителите на починалия ти съпруг. 2. Да се завърнеш в родния си дом, където живеят едното ти дете и твоите родители. 3. Да излезеш от дома на родителите на съпруга ти и да не се върнеш в родния си дом, а - да излезеш на квартира (под наем) или да си купиш собствен дом/апартамент. 4. Временно може да живееш и при някое приятелско семейство, ако такова семейство се съгласи на съжителство с теб. В този случай ще трябва да си поделите разходите на домакинството, поне - през зимата. Не казваш как смъртта на баща им се отразява на децата ти. Не им ли липсва мъжкият пример? Минавало ли ти е през ума да си намериш нов партньор в живота? (Например - чрез сайтовете за запознанства, чрез агенции за запознанства, чрез агенции, уреждащи групови срещи... Или пък - по друг начин...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 Здравейте, Благодаря за отговорите, съветите и критиките. Наистина имам нужда от разговори и споделяне и изслушване на различни мнения, дори и да са критики. Аз не се считам за безгрешен човек. Но и в няколко поста не мога да разкажа подробно и последователно живота си, и какво ме е довело до тук. Ще отговоря първо на mvm. Ще разкажа накратко, защо съм против тези хора. Но искам да подчертая, че съм преглъщала тъпченето им, за да не давам лош пример на децата. Не знам дали една жена ще е доволна, ако цял живот живее с родителите на мъжа си, които не се стараят да променят нищо в битието си, за да са щастливи младите. Много ми е трудно да опиша всичко, но ще се опитам. те непрекъснатио се бъркаха, а сънът им им беше като роб. Когато се оженихме, всички живеехме на един етаж в по една стая. В съседна къща живееше на свекърва ми майка и и брат и, който е алкохолик. Там се готвеше и ходихме да ядем. Когато започвах аз да готвя, защото и аз съм искала да си наложа моето, свекърва ми казваше, "ама ние готвим у мама". казвах на мъжа ми, че така не ми е приятно, но той така и не склони да бъде на моя страна, всъщност беше между чука и наковалнята. преглъщах и мислех, че с годините нещата ще се наредят. Когато се роди детето нещата станаха непоносими. Когато вечер то плачеше, тя влизаше с едно одеалце и казваша"да легна тук на земята да ви помагам. казваше и се че не е желана, но тя казваше , че те са така възпитани, и моето "независимо възпитание", е лошо. Пиша бързо и се изразявам елементарно, защото е трудно да разкажа 17 години от живота си в един пост. Когато се оженихме те ни заявиха, че не могат да помагат материално, колкото са направили - направили. Дали са си здравето за да построят къща - това се натякваше непрекъснато. След пет години такъв съвмвстен живот, се изнесоха на долния етаж, но дъщеря им остана да живее с нас и така до края. а долу имаше стая и за нея. но как момиченцето ще е по-долу...разбирате ли защо ме е яд, защото тази жена не и беше неудобно да е в дома на семейството на брат си. а да не говорим, че с майка си си говореха пред мен "да не е луда да се ожени и да иде на живее другаде. Много накратко предавам нещата. На вас би ли ви било добре да живеете така. Сигурна съм , че ако бяхме отделно нещата щяха да са различни.И уваженито по -голямо. Заради майка си мъжът ми си позволи и да ме удари веднъж и то пред детето, защото и казах че не ми е приятно да прави нещо, а тя отговори, че в тяхното сем. е така, аз си позволих да споря, и така. Преглътнах и това, но оттогава нищо не е същото. Аз продължих да живея там. но в сем. ни настана студенина. те обгрижват децата, наистина, но това е в мой ущърб, защото аз не съм ги отгледала според моите разбирания. а считам ,че съм добър човек и майка. търпях заради тях. а сега наскоро, майка му ми каза, отново в спор за начина на живот и разногласията ни, че аз гъм грешка в живота на сина им. ако съм, злобна, както казвате, досега щях да съм настроила децата и да съм си тръгнала, да съм ги насилила. да съм разведена, без да ми пука, как ще се чувстват децата. А децата аз не съм ги разделила. малкият ми син пожела да учи в езикова гимназия, кандидатства и го приеха. Негово е желанието да е другаде. Свързано е с учението му. Мисля, че това се случва в много семейсва и е нещо нормално. Аз писах и преди. Мъчех се да променя нещата за да заживеем като нормално семейство, но мъжът ми казваше, че като не ми харесва да си тръгвам, че ще разделим децата и всеки по пътя си. Това беше жестоко и много манипулативно. затова не предприемах развод. не исках децата ми да са разделени и да живеят без един родител. Но аз бях глупачка. Донка, може би и аз ще постъпя като теб, и ще се моля Господ да ми помага. Не съм материалист, не искам нищо от тези хора. Само децата ми да са добре. Ще страдам , защото няма да съм с двете си деца, както съм мечтала, но дано Господ ми помага да мога и аз да им помагам. И един ден да ме огрее щастието. Аз обичам много децата си, и съм работила много за да са добре децата ми, Затова ме е яд, че хората, които ни пречеха да сме щастливи ще се радват на присъствието на детето ми, а аз не. Мисля, че това е нормално за всяка майка. А на сестра му желая само да е щастлива със своето семейство, и дано да проумее колко ни е пречила за нашето щастие, но аз съм сигурна, че тя го знае. но да са живи и здрави, не искам нищо , само спокоен живот за мен и децата ми. Благодаря и на Shining star. За съжаление не мога да принудя сина си да дойде. той не иска, нека остане тогава. скоро ще е на 18, въпреки, че какво от това. той все още е ученик. само ще се моля да е добре и да върви по верния път, а пък да си носят греха хората, които го разделят от майка му. И ще се надявам някога моите деца да осъзнаят истината. Пиша много хаотично, но искам да кажа много, а когато пиша е трудно. Благодаря ви за отделеното време. предстои ми много трудно решение. Желая здраве на всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 Историк, благодаря и на теб за отговора. Да , и аз знам, че това са вариантите. Може би ще се преместя при майка ми и ще се надявам и моля да си намеря хубава работа. И всички да сме здрави. Мисля, че децата са сравнително добре, имайки предвид стреса, който преживяха. Но баща им беше болен около година и половина, и със сигурност им липсва. аз затова не си тръгнах веднага, а останах, за да не им създавам допълнително напрежение, но отново това беше грешка. А майка му още тогава ми каза, след смърта на сина си, че не могат да ни помагат. мислите ли , че това е нормално, вместо да ме окуражи. но и аз не се надявам на тях. затова ви казвам, че ме е яд, че съм толкова тъпа. Аз полагам големи усилия да им осигуря спокоен живот. Но не мога да манипилирам хитро, както другите. Знам, че мъжки пример ще им липсва, и се старая, доколкото е възможна, да контактуваме със други близки семейства. засега не мисля за друх мъж, имам нужда от помощ, но намам място за повече рани. Но ако е писано, ще видим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 Искам да се откъсна и да ги забравя. няма да ми е трудно. а се надявам, че детето ми ще ме разбере правилно и обичта ни ще ни спаси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 Донка, благодаря ти за подкрепата. Наистина аз винаги съм се възприемала не като отделен човек, а като, човек имащ отговорност към семейството си. не съм задоволявала собсвените си капризи, а и никога не съм била глезена. Мен ме радва, когато хората, които обичам са щастливи и имат това, което желаят. Тогава и на мен ми е добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 Не знам дали една жена ще е доволна, ако цял живот живее с родителите на мъжа си, които не се стараят да променят нищо в битието си, за да са щастливи младите. мира33, защо си мислиш, че роднините на мъжа ти са били длъжни да променят битието си, за бъдеш ТИ щастлива и доволна? Попаднала си в не толкова лошо семейство, просто с по-патриархални разбирания, по-различен мироглед от твоя, и понеже те не са го променили, а това е нямало как да се случи, ти се чувстваш предадена, чувстващ се ощетена.и затова те те дразнят. Еми хората са си такива, ако продължиш да живееш там, просто се старай да не им обръщаш внимание чак толкова задълбочено кой какво е казал или направил, Гледай си твоя живот и детето и това е. А ако решиш да се върнеш при майка си, доколкото разбирам, големият ти син няма да те последва и това още повече те депресира. Защо не иска? Може би той споделя техния начин на мислене, чувства се добре в тяхно обкръжение, за разлика от теб. Сигурно си опитвала да го убедиш да дойде с тебе. Продължавай, без да го настройващ срещу баба му и леля му, опитай се да обясниш предимствата на новото място и дано да се получи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 23, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2012 mvm, благодаря за пожеланието. по принцип си права. аз съм си виновна, защото не напуснах това, което не ми харесваше навреме. знам, че за да върят добре нещата при един човек, той трябва да се освободи от омразата. Права си, не трябва да променят битието си старите, но и да позволят на младите да живеят по свой начин. да не им се месят, всеки да си е отделно семейство. при необходимост, ако могат да помагат, но не да се натрапват непрекъснато, както беше при нас. аз повивах детето те стояха до мен и ме гледаха, тя посяга в ръцете ми да помага. отврат... разбира се постепенно с много борба, постигнах нещо, но обиди имаше много. не мога тук да обясня и опиша всеки случай.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 24, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2012 Мира, така е, не е лесно да съжителстват 3 поколения под един покрив. Моят съпруг беше достатъчно предвидлив и не позволи да живеем един единствен ден дори под един покрив с предишното поколение. А аз явно съм много по-несговорчива и непоносима, защото дори с моите собствени родители не можех да се сработя (при един ремонт у дома, моят мъж ме изпрати да не му преча и да не ни мирише за 2 седмици с бебето при родителите ми - издържах 5 дена ) Знаеш ли, опита и наблюденията ми сочат, че винаги има напрежение. Казваш "висяха ми на главата, посягат в ръцете ми да помагат ...", но и ако беше обратно, ако не искаха да помагат, тогава пак щеше да се създаде недоволство, например от вида "Аз съм уморена, недоспала с тези бебета, те са на една ръка разстояние, в другата стая или на другия етаж, а въобще не им пука, не се сещат, че могат поне малко да помогнат, да ме отменят за 10 минути макар..." Така се получава, че поведението и помощта все са такива неподходящи някакви. Нормално е. Просто различните поколение имаме различни разбирания, предпочитаме различен начин на живот, макар и за дребни, битови неща, но затова пък са ежедневни, натрупват се ... Не търси вината за това или онова. Станалото-станало, кой е бил крив, кой прав, кой нерешителен, кой недоволен ... в момента е важно решението. Ако ти не се чувстваш комфортно в къщата на свекърите, действай в посока отделяне от тях. За мен на първо място си потърси работа в града, където искаш да се установиш. Така ще имаш финансова независимост и самостоятелност, също и допълнителен повод/мотив да предприемеш стъпка в преместване на местоживеенето - не само да наглеждаш по-малкия син, но и да работиш там. Големият син по-добре не насилвай да се мести с теб. Нека стане по негово желание, обясни му, че много искаш да сте заедно, тримата, с брат му, че в по-големия град той самият ще има много повече перспективи да учи и работи след 2 години, като завърши ... такива неща. Обясни му, че не искаш по никакъв начин да го лишиш от контакти с роднините по бащина линия, че ще го изпращаш на гости при тях винаги, когато е възможно, през уикенди, през ваканции, сам, с брат му, тримата дори ще ги посещавате ... Няма смисъл от борбата, но виждам, че и ти сама си се убедила вече. За толкова години какво спечели? Предполагам много малко за силите и нервите, които си изхабила. Нещата извън нас много трудно можем да променим, да не кажа невъзможно дори. Даже и да помръднем малко нещо, то ще е с цената на огромни загуби. В това се убедих лично преди години още и след доста сериозни сътресения и изпитания. Важното е как ние приемаме и реагираме на нещата, това дори може значително да ги подобри. Може би ще те изненадам, като ти кажа, че в момента, когато ти престанеш да се ядосваш на някои хора, много бързо след това и те някак загубват интерес да ти лазят по нервите. Е, ако си натрупала много негативни емоции в себе си, ще ти е трудно, но все пак, опитай! Няма да стане бързо и изведнъж, но си заслужава! Успех! ISTORIK и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 25, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2012 (edited) Здравей, Мира! Моите отговори в този форум са винаги насочени към действие. В случая - не бързай да вземаш решение " на сухо". Подай обяви за работа в родния си град, търси интензивно там ново работно място, иди на няколко интервюта. Когато желаното работно място там стане факт, тогава ще вземаш решение. Децата ти ще те разберат рано или късно, защото животът ще им показва много. Ще са горди да имат майка, която е надраснала негативните чувства, Това може да се случи най-добре, ако по един или друг начин се откъснеш от източника на тези чувства. П.П. Аз също като Дианчето смятам, че най-добре да не си с по-старото поколение, дори и със собствените родители. С остаряването хората държат все повече на навиците си, променили са се ... може да се разочароваш, а тогава - накъде? Затова мисля, че квартира в града, където си сега, също е много добър вариант. Синът ти може и да остане да живее с баба си и дядо си, ти се махни и бъди самостоятелна. Редактирано Ноември 25, 2012 от Креми Стоилова (късметче) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 26, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2012 Благодаря ви за съветите Диана и Креми, Наистина, аз и сама осъзнавам нещата, знам кое е правилно и кое не, чета много за позитивното мислене и съм човек, който може да го постигне. Но имам нужда от споделяне и подкрепа. По принцип избягвам нещата, които ме дразнят, просто не ги допускам до себе си, но понякога, и единствено с тези хора, се озлобявам много. Но и аз мисля да се успокоя и да действам с обич. Но, ще ви дам още един пресен пример, защо толкова се дразня, и дори озлобявам. Тази седмица бяхме при майка и малкия ми син. А те се обаждат и хленчат на детето, колко им е мъчно, защо не си е дойшъл. може ли такова поведение да е приемливо. И това не е единичен случай. моята майка живя години сама, и никога не е хленчила така. имайки предвид , че те живеят с дъщеря си. явно трябва да им кажа точно и ясно, да не постъпват така, но само като си представя, че трябва да разговарям с тях, се разтрепервам. и всичко пада пак върху мен и децата. затова са ми черни, такива постъпки са недостойни, но хора, които го правят не разбират от приказка. Знаете ли, аз мога набързо и да спретна един хубав скандал и да им кажа нещата, но все пак са възрастни хора, ако съм много груба, недай си Боже нещо се случи, ще ми тежи цял живот на съвестта. Съобразявам се с много неща. Но се надявам, че ще успея, вярвам, че го заслужавам, аз съм показвала с годините и уважение , и разбиране, винаги съм помагала, за да ми каже сега вещицата, че съм грешка в живота на сина и. Дано да успея още малко да запазя спокойствие, да се заредя с търпение и мъдрост, и да намеря правилния подход, за да изляза най-после с достойнство от ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Ноември 26, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2012 мира33, докато наричаш свекърва си вещица, няма да намериш изход от положението си и няма да намериш решение. Чувала ли си за прошката? Трябва да простиш на всички, а най-напред на себе си. Явно на никого не си простила още. Прощавайки на всички и на себе си, ти се освобождаваш от всякакви кармични връзки, пред теб се отварят нови перспективи , много по-добри. Как ще се отворят ли? Еми тя Вселената си знае работата, сама ще разбереш като дойдат. Колкото по-бързо простиш, толкова по-добре. Ти продължаваш да се дразниш от всичко, казано или направено от тях, така се оплиташ още повече и никакъв изход няма да намериш. Извини за думите ми, но се опитай, както те съветваха и тук. Ти искаш диалог, но никак не се стараеш да се промениш. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 26, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2012 То може на себе си да се прости, защото себе си се гледа.... Душата на мъжа (емоции, чувства, някои черти на характера и т.н.) идват от майка му, духът от баща му. Мъжът си избира жена с душа подобна на неговата...все така се получава. Така че накрая снахата се оказва копие на свекървата....и като се сърди на свекървата се сърди на себе си. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 27, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2012 То може на себе си да се прости, защото себе си се гледа.... Душата на мъжа (емоции, чувства, някои черти на характера и т.н.) идват от майка му, духът от баща му. Мъжът си избира жена с душа подобна на неговата...все така се получава. Така че накрая снахата се оказва копие на свекървата....и като се сърди на свекървата се сърди на себе си. Да ти кажа май си прав. Стараех се да приема някои неща от свекърва ми. Защото докато бях себе си, не ме харесваха... После взех, че се попримирих и нещата се подредиха... В подсъзнанието ни така е заложено, че търсим бащите си или това, което ни е липсвало, пък мъжете - майките си... За това е добре първо Божественото в себе си да намерим и после да се събираме с другия, като души... ама... и това ще стане, ще поузрееем... Мисъл за деня - 26.11.2012 На Бога Му трябват работници в този свят. Ако вие искате да служите на Бога, каквото вие искате, Той ще ви даде; но каквото Той поиска от вас, няма да бъдете готови да го направите. Ще кажете: Чакай да помислим малко. – Вие искате всичко да ви даде, каквото вие искате, но като дойде вие да направите нещо заради Господа, казвате: Ще си помислим. Вие и сега мислите, че Господ ще ви каже да напуснете жена си, ако сте женен, за да служите на Господа. Господ казва на мъжа: Обичайте се с жена си и двамата елате да ми служите. Имате деца. – Обичайте се с децата си и с жената и децата елате да ми служите. Господ ще те приеме и с жената, и с децата – всички да му служите с всичкото си сърце. Каквато и да е работата. Благословен Някои от вас сте женени. Женете се заради туй. Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога. То е семейството сега. Това да знаете. То е разбиране. Ако вие искате да задържите този мъж при себе си и другите жени да не го развалят, вие не разбирате. Всичките други жени са негови сестри. Той като иде при Бога, Бог ще го научи, как да обича другите жени. Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Вечер и сутрин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 27, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2012 ...В подсъзнанието ни така е заложено, че търсим бащите си или това, което ни е липсвало, пък мъжете - майките си... За това е добре първо Божественото в себе си да намерим и после да се събираме с другия, като души... ама... и това ще стане, ще поузрееем... Ама знаеш ли колко дълбоко си права. Всеки това изречение може да си ги напише на листче и да го сложи на видно място до себе си. Според моите термините всеки трябва да се научи да взема правилните решения в живота си, от себе си, от Божественото вътре в себе си (а не от ума) и тогава може да намери правилната половинка до себе си. Това не означава, че ще е лесно или че връзката ще продължи вечно. Просто ще е връзка, която както си цитирала Учителя " Ако жената се е привлякла при мъжа, Бог я изпраща при мъжа и той трябва да ѝ покаже пътя. Ако мъжът се е привлякъл при жената, Бог го е пратил, тя да му покаже пътя към Бога". И пак по нещата, с които се занимавам: не е необходимо да чакаме, за да "узреем". Това е процес, иска време, но не е необходимо да чакаме, а можем да почнем още сега........е, за повечето хора и това иска "узряване" Мисъл за деня - 26.11.2012 ...Ако ти го задържаш само при себе си, ти ще го развратиш. Ако мъжът задържа жена си при себе си, и той ще я разврати. Той трябва да покаже пътя към Бога. Не той ще я разврати, но тя ще започне да вижда неговите слабости. Вечер и сутрин Това има доста връзка с дискусията по-горе... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mira_33 Добавено Ноември 29, 2012 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2012 Благодаря на всички за отклика на моите "мрънкания". Ами, ще трябва да се справя. Най-трудно ще ми е да обясня и споделя със сина си. Не че той е против, но как ще ме разбере... Ще се опитам да го измисля. Здраве на всички!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.