Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Пламъче

Отношенията снаха-свекърва

Recommended Posts

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че трябва да я приемеш. Каквато и да е, тя е майка на човека, когото обичаш. Ако започнеш да й отвръщаш, ще нараниш съпруга си. Искаш ли това? Предлагам ти да се дистанцираш, но нищо повече. Запази достойнство с мълчание. Не приемам грозните отношения между две жени, обичащи един и същи мъж. Едната му е дала живот, другата дом, деца, уют... Може да не са влюбени една в друга, да са твърде различни, за да бъдат в по-близки отношения. Но задължително трябва да спазват прилични отношения. В противен случай, мъжът ще се чувства между чука и наковалнята.

Редактирано от Olq3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

Аз имам същия проблем като теб, само че се усетих доста по-навреме. Споделях всичко с нея, носех я на ръце, но всяко нещо си има край и никой не може да се преструва вечно. Пред мен се е усмихвала,но пред останалите съм най-лошата снаха. Един ден реши да се оплаква на сина си от мен и това й беше грешката, защото той ми каза и даже ме предупреди да внимавам какво говоря с нея.

И на твоя въпрос- стой далече от такъв човек и я дръж на разсточние от семейството си, доколкото ти е възможно. Такива хора се вмъкват в живота ти и искат да ти откраднат всичко, замисляла ли си се дали въпросната личност не е енергиен вампир?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

А какво ще се случи ако не приемеш?Тя е част от семейството ви,без значение дали физически живеете заедно или не.

В живота на всеки човек има срещи с хора,които от негова гледна точка му вредят.Казусът снаха-свекърва се усложнява от факта,че става въпрос за майката на съпруга ти и бабата на децата ти.Съпрузи се разделят,но кръвната връзка към децата ти остава с тоя човек.Следователно помисли и за себе си реши към каква личностна промяна те води тоя урок.Защото това си е урок ,през който трябва да минеш и задача,която да решиш.Моят личен опит ми казва,че тези задачи се решават не по стандартния начин.Няма правила .Едно е сигурно.Ако задълбаеш във възмущение правиш стоп и генерираш гняв и обида.В резултат огледалото на света ти връща в отговор на твоите собствени мисли нови и нови ситуации ,които потвърждават твоя гняв и обида.Ти не можеш да променяш никого освен себе си.Но една положителна промяна в тебе може да те извади от тая каша.Аз не знам каква да бъде тази промяна.Ще стигнеш сама до отговора.Нужно е време и дистанция от ситуацията,за да намериш вярното решение.Не демонстрирана дистанция от човека,а вътрешна дистанция от ситуацията,за да можеш вярно и трезво да я оцениш.Преди доста време в "Диагностика на кармата" на Лазарев бях прочела как той обяснява това,за което сега пиша.Разглеждаше случай на много сложни съпружески отношения.Съвета му беше.На външно ниво можеш да счупиш и чиния в главата му(на съпруга прелюбодеец и алкохолик),но в хода на тоя външен акт,вътре в тебе не трябва да има гняв и обида срещу човека.Не го схванах от раз и многократно превъртах в ума си как е възможно това.Но сега знам,че е възможно и правилно.

Успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Хрумна ми един "тест" във връзка с темата... :)

Простичък е и се състои от един въпрос.

Отнася се за жени, които имат сключен брак (над 5 години съжителство) и поне едно дете.

Въпрос:

Имате ли убедеността да кажете, че свекърва Ви, Ви е подкрепяла и разбирала през целият период на съвместното ви съжителство с нейният син, и че тя не е изказала нито една лоша дума или мнение спрямо Вас, пред трети лица?

възможни отговори:

1. ДА

2. НЕ

За всички отговорили с точка едно, ще прочетат специален коментар.

За останалите - могат да не отговарят, тоест да не пишат мнение. Вие "не сте сами" (ако това Ви успокоява :) ) и се включвате в представителната извадка на 90% от снахите, които са в подобно положение. Препоръка - приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов във семейството си и респективно към свекървата си. Това е една разумна постъпка и Вашият правилен избор.

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето че и един мъж се включи в темата и с това не дотам разумно действие :D си изпроси следното:

Едностранчив тест предлагаш Никола Дамянов.Дай малко повече варианти,а не само бяло Да и черно Не.Къде са полутоновете:По-скоро Да,По-скоро Не.А варианта -не казва никога лошо ,но не знам какво ми мисли?Защото подкрепата на външно материално ниво не означава винаги по-важната вътрешна подкрепа.Къде е специалния коментар? :huh:

И в крайна сметка къде остана главния герой?Ако той си е на мястото и знае своите приоритети(впрочем май са дадени преди 2000 години в едни т.нар.10 божи заповеди) мисля,че казуса снаха-свекърва щеше да е само в художествената литература.Не излизам извън границите на нашето отечество в тези изводи,-до тук е моят коментар за спонтанния тест.

А това подкрепям и приемам на 100 %:

Препоръка - приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов във семейството си и респективно към свекървата си. Това е една разумна постъпка и Вашият правилен избор.

Препоръка към главните герои ако четат:

Мъже,приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов в семейството си .Ако двете жени в живота ви -майката и съпругата, се чувствуват обичани,сигурно няма да им се налага да воюват.

Мисля,че си струва заради тази малка общност да забравяте от време на време,че ви чакат велики дела.Нека делата са малки,но с много Любов

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като сте вече семйство не съществува такъв вариант да се дистнацираш. Тост семейството е енрегиина система като хоро и всички са хванати за ръка. Едно хубаво нещо е да простиш и да се освободиш. Приеми я като духовен учител, като човек , които се е повил в животоа ти да те научи на нещо. Тя те учи как да се справяш в такава ситуация и от теб зависи как ще го приемеш. Не мога да и простя и такива от сорта не ти помагат а напротив задълбочават нещата. Когато не можем да простим на някого ние го обвиваме с една обвивка и тя го пази и дори не може да му се върне лошото сторено. Точно заради това се случва така, че се чудим ,защо не си получават нашите врагове заслуженото, отоговора епрост, защото не сме им простили и не ги обичаме. Прошката е велико нещо, за нея се пише и в библията и Учителя говори за нея...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) То май няма жена, дето да не е настроена към свекървата и обратно... И аз така... :feel happy: Много неща са ме дразнели, понякога мълчах и си казвах-уча се на търпение. Понякога реагирах остро, защото не можех да направя компромис или просто отстоявах себе си. Сега виждам, че е имало глупави ситуации, не е трябвало да приемам нещата лично, но младостта си има и своето неразумие :feel happy:

Но докато таях вътрешна непоносимаст, получавах и ответното ;) Сега напротив, сложих лека дистанция, но съм възпитана и добронамерена, старая се да видя положителните страни... И то, само, за да запазя своето спокойствие. Не мога и не искам да променям никого, особено хора на възраст вече.

Нормално е двама млади, като се съберат да бъдат сами, да си нагодят характерите, да си направят нужните компромиси, а не роднините и близките да ги нахъсват кой, да командва.... Бракът не трябва да е война, надпревара, но... балкански типове... :lol:

И аз някой ден ще съм свекърва, нормално е нещо да не ми харесва, но по-важно е младите да се обичат и разбират. Да са щастливи...

Споделям своя опит и дано нещо е полезно за някого B) И нащо, което важи за отношенията ни-"Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда – да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш."

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

Мъжът ти трябва да застане на твоя страна. Щом ти си жертвата, така е редно. :) Но също така според мен трябва да се опита да потуши конфликта и да се постигне мир между вас двете. Би трябвало да поговори сериозно с майка си и да и даде да разбере, че ти си важна за него, че си му съпруга и че ще не ще , ще трябва да се съобразява с присъствието ти в живота му и че трябва да се кротне и да спре да интриганства срещу теб. В противен случай той може да се дистанцира от нея, пък тогава тя ще съжалява и евентуално ще се поправи. Ако не се поправи, за нейна сметка ще е.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като гледам масово отношенията свекърва - снаха не са розови :).

Думата свекърва идва от все кърви бълва. Зълва - от зла. Та може би и да има някаква логика в произхода им.

Според мен всяка майка иска най-доброто за своето дете и донякъде оттам се пораждат тези взаимоотношения. Мисля, че и много зетьове могат да се оплачат, че тъщата никога не е доволна от тях, че все иска да носят жените си на ръце и да им помагат повече :D.

Всичко е до хора. Ако една жена е склонна към сплетни и интриги, то тя ще има такива взаимоотношения и със снаха си. Има хора ( в случая жени - както казва един мой познат "кокошки" :D ), които не се спогаждат. И обратното. С моята свекърва (аз не обичам да я наричам така, предпочитам думата "майко") в началото сме имали неразбирателства - главно за хигиената. Тя е селска жена, работата й е главно по двора, в градината и не можеше да разбере защо трябва всеки ден да се мие, чисти, защо не искам да храня децата си с квасено мляко, както правят другите... Но разбра, че това е най-доброто и правилното за децата - нейните внуци и нещата тръгнаха много добре. Самата тя е наричала своята свекърва "мамо". Когато чуваш една снаха да казва мама правеше това така, или еди-как си за своята свекърва става приятно :).

За съжаление борбата за надмощие между свекървата и снахата (като че ли има кой знае какво да делят) е много лош пример за децата. Но това някак си не се забелязва в момента. Но ако едно дете от малко слуша само: моята свекърва / тъща е толкова злобна, отмъстителна,... трудно ще е настроено положително към настоящите си баба и дядо, да не говорим за бъдещата свекърва или тъща.

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

Мъжът ти трябва да застане на твоя страна. Щом ти си жертвата, така е редно. :) Но също така според мен трябва да се опита да потуши конфликта и да се постигне мир между вас двете. Би трябвало да поговори сериозно с майка си и да и даде да разбере, че ти си важна за него, че си му съпруга и че ще не ще , ще трябва да се съобразява с присъствието ти в живота му и че трябва да се кротне и да спре да интриганства срещу теб. В противен случай той може да се дистанцира от нея, пък тогава тя ще съжалява и евентуално ще се поправи. Ако не се поправи, за нейна сметка ще е.

Това е трябвало да стане преди много години.Вече не им вярвам!"Вълкът козината си мени,нрава си не."Душевните рани от"вълците" не могат да зарастнат.Съпругът ми има ценностната система на майка си.Вината си е изцяло моя-доверчивостта ми много пъти ме е подвеждала,но когато те наранят външни хора не боли толкова.Аз винаги съм им била чужда,но не съм го съзнавала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хриско, поздравление за мъжката позиция. :thumbsup:

Ако снахата, тъщата /респективо и мъжката страна-свекър, тъст/, и въобще всеки си има свои си занимания, а не да се стреми да поправя и координира живота на другите, то живота ни би бил по-добър. Приятелските разговори са полезни, но ако се окаже, че сме от различни планети просто може да имаме безопасна дистанция, за да не си пречим взаимно...

Различни поколения, различни интереси... нормално е :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Едностранчив тест предлагаш Никола Дамянов.Дай малко повече варианти,а не само бяло Да и черно Не.Къде са полутоновете:По-скоро Да,По-скоро Не.А варианта -не казва никога лошо ,но не знам какво ми мисли?Защото подкрепата на външно материално ниво не означава винаги по-важната вътрешна подкрепа.Къде е специалния коментар? :huh:

...

Klaudia, теста не е по-скоро "едностранчив", а е кратичък и това не предполага "нюанси"... Целта е друга! Кратък въпрос, категорични отговори => ясен и кратък коментар и препоръка.

Защо трябва да се усложняват нещата? Според мен няма смисъл (лично мнение).

А както се забелязва и в мнението ти, ти приемаш и подкрепяш на 100% препоръката в единият случай. Това е достатъчно, за мен... :)

Питаш къде е "специалният" коментар? - за сега не съм го писал (но идея има!), защото не се е появила за сега снахата (изключение), която да отговаря на условията в теста и да е отговорила с другият отговор - "ДА". Когато се появи такава, надявам се, че ще има и коментар и препоръка в тази насока. За сега няма вдъхновение в тази насока,...ако ме разбираш... :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че трябва да я приемеш. Каквато и да е, тя е майка на човека, когото обичаш. Ако започнеш да й отвръщаш, ще нараниш съпруга си. Искаш ли това? Предлагам ти да се дистанцираш, но нищо повече. Запази достойнство с мълчание. Не приемам грозните отношения между две жени, обичащи един и същи мъж. Едната му е дала живот, другата дом, деца, уют... Може да не са влюбени една в друга, да са твърде различни, за да бъдат в по-близки отношения. Но задължително трябва да спазват прилични отношения. В противен случай, мъжът ще се чувства между чука и наковалнята.

"Запази достойнство с мълчание ". Истината е това което прави света по добър и отношенията стойностни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не виждам лъжа в написаното. Има правила при общуването. Не може да бъдем харесвани от всички и нас да харесват всички. И ако един от тези, които не харесваме или не ни харесва, се окаже роднина на половинката, трябва ли да се хванем за косите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдавна не се чувствам снаха - но наближавам позицията на свекървата. Благодарна съм на приятелката на сина ми, че ме възприема и се отнася към мен не като към майка по закон (както казват сполучливо англичаните), а като към приятелка. Както се опитвам да се отнасям към нея и аз.

Разочарованията на снаха от свекърва и обратно според мен се коренят най-вече в предразсъдъците и очакванията, които всяка от страните има към своята роля и ролята на другата жена.

Ако просто забравим за ролите си, ние ще приемаме себе си и другата жена като обикновени хора, които имат своите слабости, моменти на отстъпления и ще се разбираме въпреки пропастта между поколенията ни. Небето ни е събрало не за да се състезаваме за обичта на мъжа, който е важен в живота ни, а за да се учим една от друга.

Какво означава, че снахата се чувства подло предадена от свекървата си, която е обичала и уважавала? Това не е ли урок в обичта и уважението си към близките да не поставяме тези чувства в пряка зависимост от тяхното отношение към нас и нашите чувства? Абсолютно същия урок може да получи и една добра и всеотдайна свекърва, която случайно разбира, че снаха и злослови по неин адрес пред приятелките си и сина и, след като тя е жертвала личен живот, време, сили, за да го посвети на щастието на своите деца.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

За съжаление борбата за надмощие между свекървата и снахата (като че ли има кой знае какво да делят) ...

Ами има – мъжа :P

Майката не може да приеме, че друга жена може да се грижи достатъчно добре за сина й. Съпругата му пък приема всичко това за ненужно и като прекалено голяма намеса в семейния им живот. Ако се разгледат психологическата нагласа на майката и на съпругата по отношение на сина/съпруга, общо взето, съвсем нормално е да се стига до конфликти.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:lol: Горките мъже , толкова им е сложно да са между чука и наковалнята.

Отношенията между две жени в тази ситуация е доста често според мен ,чисто кармична.

Никога само едната е изключително права.

С тези отношения свекървата помага на снахата да не придобива майчинско поведение към нейният син.

Жената- снаха трябва да бъде преди всичко съпруга на мъжа си.А какво означава съпруга всеки сам да си реши за себе си.Свекървата пък трябва да се прости с дълбоко вкоренения "женски комплекс"(подсъзнателен), да е първа във всичко.И да бъде преди всичко майка.А какво е да си само майка, също е тема на размисъл.

Тук мога да кажа- снахи , не се опитвайте да бъдете майки на мъжете си ,а свекърви да им бъдете жени.

Това на пръв поглед звучи грубо, но ако се замисли човек, ще види ,че това противоречие е в основата на лошотията в тези взаимоотношения.

А мъжете.... за тях е ясно тези две жени са на първо място в сърцето им, но по различен начин , а с кавгите си те го нараняват и объркват.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз никога не съм имала проблеми с моята свекърва. Но мъжът ми винаги е с мен.Винаги ще ги има тези проблеми но не се ядосвай който те обича не би повярвал на една интригантка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес разговарях с една снаха като мен и ми се прииска да поговорим още по темата.:)

Нейната свекърва е от Пловдив и трудно приема "една шопкиня" да бъде съпруга на НЕЙНИЯ син.(Тя моята свекърва е от Варна и пак е същото!:D)

Всеки край на България си има своите особености,но трябва ли това да става повод за разделение и омраза?Нали всички ние сме българи?!

Толкова ли е важно какви подправки слага снахата в манджата и какви дрехи носи?

Та тази свекърва е изгонила снахата от дома си заедно с две малки деца.С какво сърце го е направила?Може ли един здравомислещ човек да не обича внучетата си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та тази свекърва е изгонила снахата от дома си заедно с две малки деца.С какво сърце го е направила?Може ли един здравомислещ човек да не обича внучетата си?

Може, ако е роб на заблуди, предразсъдъци. А не слуша сърцето си...:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е отвратително! Независимо от причините или кой е виновен. Ужасно грозно е подобно поведение и постъпка.

С какво сърце го е направила?Може ли един здравомислещ човек да не обича внучетата си?
Ами с какво? Едва ли изобщо има с какво!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато любовта на майката към сина е собственическа, когато една жена се идентифицира с ролята си на майка и не се усети навреме да стане приятел на сина си, тя ревнува много и защитава територията си, гнездото си от заплахата над нейното "пиленце".

И забравя че то вече нито е пиленце, нито някога изобщо е било нейно. По скоро тя е била негова временно.

И я боли и живее в някакъв свой измислен свят, в който тя се изживява като единственият защитник на рожбата си, като единственият, който знае какво е добро за него.... Зависимост от ролята, не е любов това, нито е майчинство.

На моменти имам странното усещане, че жената до моя син ми е по-близка дори от него. Като че ли виждам в нея жената, която сега му дава това, което аз му давах преди и съм щастлива, че е тя и че я има и че те се обичат. Пожелавам ви на всички да усетите щастието на майката, която наблюдава отдолу от земята как мъжът, който тя е държала в ръцете си от едно парче месце, вече смело и силно размахва криле - и до него лети нежна млада жена, в която той вижда част от себе си - и аз също....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-учудващото ... и най-човешкото сякаш е,

че монетата се обръща.

Свекървата забравя неприятностите в началото на живота си като снаха и

повтаря поведението на своята свекърва ( с малки модификации ).

Това се отнася в различн степен и за другит подобни роли - свекър, тъст, тъща.

Поне това , надявам се , хората с житейски опит биха могли да избегнат.

Известно време в началото на брака си живях със свекървата на моята свекърва.

Е - това се казва благ човек!

Сигурно и тя е правила своите грешки, но определено се беше поучила от тях.

Аз пък бях едно глупаво хлапе, но слава Богу- все пак добро по душа, та затова не натворих чак много недоразумения. :)

Ние бяхме ... различни галактики направо. :)

Прощавала ми е детинщините без думи и на момента, светла й памет!

Сигурно е обичала внука си много повече от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

Най-неприятното е, че самата свекърва вероятно се е опитала да те приеме, поне в началото. Но, както казва Донка някъде по-горе, собственическото отношение към сина и като към нейна собственост, нейно дете, плюс характера и, явно са една нездравословна за теб комбинация! Рядко има свекърви, които съумяват при съвместен живот да променят отношението си към сина си и да приемат безусловно снаха си. Малко ли вицове има по въпроса... :) .

Аз не разбрах - заедно ли живеете, едно жилище ли споделяте?

От друга страна, нерядко има мъже, които са "синове на майките си" - с охота приемащи до края на дните си ролята на синчета и доминиращите си намеси на майките си... Горко на съпругите на такива мъже!

От трета страна, далеч не всяка снаха може, а и иска да търпи всякакви битови, емоционални и в решенията вмешателства, които няма как да не се случват при съвместен живот! А понякога дори и да се живее отделно, ако синът допуска, пак има вмешателства!

Подобни са нещата и при взаимоотношенията зет - тъща и зет-"татко", бащата на съпругата.

..............................

Накратко - възможни са приятелски и хармонични отношения между снаха и свекърва, но при личностова зрялост и хармоничност и при двете! А това е рядкост! Затова моето мнение е, че е нужна една здрава дистанция! Ако щеш и физическа, пространствена, но и емоционална! И скъсяването и е здравословно доколкото я има въпросната зрялост и хармоничност! Ако я няма - на разстояние! Още в библията е казано, че когато мъжът се ожени, той вече е на жена си, а не на майка си! Проблемът е, че не всяка свекърва/ майка и не всеки син го осъзнават! И става турско/ латински сериал... тоест отврат (казано точно, кратко и ясно) :) ... Знаем, че несъзнаваното е 90% от психиката ни. Колцина свекърви осъзнават подбудите на това си несъзнавано, заложеностите там и прикритите зад доброто им съзнателно намерение пагубни мотиви на това несъзнавано, с които съсипват живота на снахите си... Никой не е виновен, но просто така стоят нещата! Затова, в повечето случаи, доброто решение е здрава дистанция - телом и духом! Иначе емоционалният терор често може да послужи като пример за изобретателите на нови китайски мъчения... А душевната болка е по-силна от телесната!

Може някой да отвори тема "отношенията между зет и тъща" :) .

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×