Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Аделаида

Лимецът - древното жито.

Recommended Posts

* Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използвали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е "tiphe", за турците "siyez", за израилтяните– „sifon”, за руснаците – оркиш или полуполба. Французите и италианците не са се напъвали толкова, че да уважат еднозърнестия лимец с отделно име, те просто го наричат малката спелта ("Le petit epautre" or " Farro piccolo").

ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС...както и да наречем тази древна пшеница, все ще намерим нейното родство с ВЪЗПРАВЯНЕТО. Съвсем младото човечество все още слиза от предпланините към големите реки, долините, които са обещавали плодородие. Това е неговия Млечен път, дотогава само съзерцаван на небето. Проблясък на мисълта е разчитането на тази небесна карта като подтик за придвижване.

Освен това в дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. И това е неговата полезност. Така с древното зърно може да се замести спокойно месото, зеленчука и хляба. Именно затова в древните векове човекът е оцелял. Тогава не е имало картофи и домати, а хората са разчитали само на пшеницата. Ако една майка захранва детето си с кашичка от лимец, то расте здраво, спокойно, не боледува често. Полезното е също, че дивото зърно не приема торенето, не гълта тежките метали, което е особено важно за децата. Затова не го обичат земеделците, че не могат да вдигат добивите. Радиацията също бяга от лимеца. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Именно затова лимецът се е отдалечил от човека, но вече идва неговият ред в билкарството и медицината. И защо, защото много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата, казва Елмазов. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат да стъпят. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.

Тази дива пшеница, наречена по-късно лимец, спелта, камут или капладжа, е прекрасна хранителна добавка срещу болестта цьолиакия - непоносимост към глутена, за повишаване на имунитета на човека, лечение на стомашно-чревни заболявания и алергии, твърди Емил Елмазов, шеф на Съюза на билкарите в България. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант и предпазва от рак на червата.

Изследвания са показали, че този “брадат веселячко”, както гальовно го наричат билкарите, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите. И ето лимецът е много добро средство да устоим на грипа, който очакваме в края на януари, казва Елмазов.

Ние в къщи наскоро го опитахме сурово-мното крехко и много фино е, освен всичките му останали свойства, от него могат да се приготвят редица готови полезни и вкусни продукти. Ето още интересно по темата:

http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?...e3f2b7c17697475;

http://bilkariat.hit.bg/limec.htm;

http://bilkibg.wordpress.com/2009/05/13/%D...BB%D1%8F%D0%B1/;

http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsD...age&id=3161;

http://www.aspirinbg.com/index.php?topic=161.0;wap2;

http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?...10557.msg172845;

http://www.chambersz.com/novini/35-novini/...onite-i-hristos;

http://novosemeistvo.bg/forums/index.php?topic=28.15.

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасна храна.  И аз наскоро прочетох книжката на Емил Елмазов и опитах от лимеца. Наистина много благ, приятен вкус. Ще е добре колкото се може повече хора, които имат възможност да засеем лимец, за да помогнем за разпространението му. Този човек издирва и възстановява почти изгубени много ценни растения в първичния им вид, в който са най-полезни за човека. Браво на него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасна храна. И аз наскоро прочетох книжката на Емил Елмазов и опитах от лимеца. Наистина много благ, приятен вкус. Ще е добре колкото се може повече хора, които имат възможност да засеем лимец, за да помогнем за разпространението му. Този човек издирва и възстановява почти изгубени много ценни растения в първичния им вид, в който са най-полезни за човека. Браво на него.

Да, ние също имаме такива планове и намерения да засеем от лимеца и дай Боже да се превърнат в реалност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Аз намерих малко семенца миналата година и се надявам да ги размножа. Сега зимуват под снега!

Имате ли идея от къде могат да се намерят семена за посев в достатъчно количество и с добро качество? За предпочитане български.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой може ли да сподели къде в София мога да си купя Лимец?:rolleyes:

Във всеки биомагазин го има.:)

:thumbsup: Благодаря! Аз попитах в един, но нямаха.Вероятно не е бил добре зареден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лимец и спелта има винаги на кг. в магазина СЛЪНЦЕ ЛУНА -на ъгъла на ул.Парчевич и ул.Хр.Белчев-в центъра на София.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам новина!

Току що ми казаха, че тази СЪБОТА от 16 часа г-н Стефан Калайджиев организира срща с филмчета и реклама на лимец от Австрия и после............... към 18 часа ще се появи самият Емил Елмазов.

Мястото ще е "близо" до книжарница "Хелиопол" на улица "Хан Аспарух" 7, София!

Може да се срещнем там!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

prana_plovdiv, как мина срещата в събота? Нещо интересно? smile.gif

Неможах да стигна до срещата. smile.gif Надявам се някой друг да е успял! yinyang.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес попаднах на "ЛИМЕЦ" в един магазин. При това БИО на seeberger, 400 гр. за 3,99 лева.

Лошо няма само дето не е лемец!

Проблемът е в това, че при превода от немски Spelta Triticum spelta L. се превежда като лимец.

Еднозърнест лимец Triticum monococcum L. или двузърнест лимец Triticum dicoccum Schrank са съвсем различни растения!

Да избегнем сухата наука - просто за информация:

1. зърното на "обикновената" пшеницата може да бъде дори по-малто от тована пшеница спелта.

2. горното твърдение не е грешка и двете са пшеници!

3. Зърното на лимеца е леко сплескано!

Един съвет. Ако някъде на оригиналния етикет на продукта пише Спелта и зърната не са поне малко сплеснати това не е лимец!

Успешно търсене!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Приятели, радвам се, че мога да ви запозная със Силви и Сашо от общност Животвор :

Сутрин в 7.30 ние заставаме в кръг на полянката. Играем паневритмия. Слънцето ни облива със светлина. Звучи животворната музика на учителя Петър Дънов. Звучат и нашите души с молитва към вселената: "Да пребъде Божията благодат в нашето родово селище".

източник

Семейството е отгледало спелта и предлага на потребителите на нашия сайт - всеки който има желание да си закупи за себе си и за свои приятели, може да го направи лично от хората, които са го отгледали. Можете да се свържете с тях на телефони:

Силви е 0894-718-476

Сашо 0894719092

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази година реколтата ми от лимец беше добра! Ще имам да засея по-голяма площ. Растенията са доста високи - около 1 метър и класовете са големи. За съжаление не мога да кача снимка, защото тук просто няма такава опция. Успех на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тази година ще сея за първи път. Нормално е да е 22 лева. Първо това е цената на лющен лимец. Самото лющене е трудемко. СЕГА СЕ СЕЕ .

Разходите не са малко. Първо ако нямаш собствена земя, аз слава Богу имам, но се плаща наем за земята. Разходи за оран, за разбиване на почвата, за сеене, за жънене, за лющене, за семе, за бензин или нафта, за транспорт някакъв, защото е хубаво да е на чисто място извън прах и пушек.....

Редактирано от Eshavt

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Един практически въпрос - някой правил ли си е хляб от лимецово брашно с машина за правене на хляб (т. нар. домашна хлебопекарна)? Аз се опитах, но не стана... Ще се радвам, ако някой сподели рецепта (сигурно съотношението на съставките не ми е било добро, но в интернет нищо не мога да намеря).

Благодаря :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отдавна у мен са се зародили няколко въпроса относно житния режим и правенето му с лимец. Ако модераторите предпочитат, може да преместят мнението ми в друга тема, мисля, че имаше една за това с какво жито да го правим.

Та значи, за това жито се знае, че е много енергийно заредено. Това е хубаво, но е редно да се попита - ако идеята на един режим като житния е тялото да се приучи да борави с по-малко енергия, т.е. да асимилира по-добре по-малко енергия, за да стане по-ефективно в самото асимилиране на тази енергия, то ако ние му даваме по-високо енергийна храна, не вървим ли против този процес на адаптация на тялото към това да асимилира по-малко, но по-ефективно. Ясно е, че ако се дава храна, която е високоенергийна, не може да говорим за адаптация на тялото към по-ефективно асимилиране - в изобилието то не може да се научи да смила по-ефективно, защото с нищо не му се показва, че има необходимост от това. Най-силно действие, например, от режимите, сигурно може да приемем, че се постига с пост - сам Учителят препоръчва след това да се яде колкото може по-лесносмилаема и не толкова силно питателна храна, за да се развият белите дробове. След това може да дойде режим като житния режим. Ако приемем, че ефектът от режим с обикновено жито по отношение на това колко се приучва тялото да асимилира по-ефективно храната е един, то логично е да предположим, че ефектът от друг вид жито, което е по-високоенергийно, е друг и е донякъде логично да предположим (без това да е все още достатъчно за пълно доказателство, разбира се), че по-високоенергийното жито по-малко адаптира организма към ефективно храносмилане от по-нискоенергийното (обикновеното). Естествено, известен ефект се постига и от режим с по-високоенергийно жито, например лимец, защото все пак това отново е режим, но както казах, логично е да се предположи, че той не задължитено съответства на ефекта на режима, ако той се спазва с обикновено жито. Т.е., с по-силната храна ние си помагаме повече. Моя позната сподели, че тази година е правила режима с лимец и че не е чувствала глад и е минал значително по-лесно. Знам, че когато тя го прави с обикновено жито, изпитва известни трудности. Тук стигам и до въпросите - възможно е за нея да е било по-подходящо да прави режима с лимец - защото обикновеното жито за нея може да е прекалено натоварващо - но това означава ли, че за човек, който може да прави режима с обикновено жито, е също подходящо той да го прави с лимец. Ако няма някакви по-сложни сметки в тази работа, все пак излиза, грубо казано, че той се улеснява по същия начин, по който и тя, но той може да няма нужда от това, а напротив - за него да е по-подходящо да се опита още малко да изисква от организма си, за да постигне повече. Ако трябва да направя грубо сравнение - за един човек с едни мускули тренировката може да е една (с едни тежести или упражнения или каквото искате), за друг човек друга, ако трябва тя да има смисъл. Не е много добре да се прехвърля мисленето от, например, фитнес тренировките (на които, между другото, не съм голям фен) върху хранителни режими, пост и т.н. - съгласен бих бил, че това не е в редица случаи добра идея. Но от друга страна, знаем ли всъщност какво правим, когато сменяме обикновеното жито с лимец? Това не е ли същото, като например, да не спазим дозата - 100 грама лимец се равняват сигурно на 150 или повече грама обикновено жито като енергия. Също така, след като по времето на Учителя лимецът не е бил особено разпространен (не знам доколко се е знаело дори за него), а Учителя е решил, че ще даде режима с обикновено жито, не означава ли това, че първо така даден той е достатъчен и второ, че едно изменение на пропорциите в енергията всъщност представляват отклонение от това, което е дадено в оригинален вид, което би се очаквало да има ефекта, който е описан по-горе?

Ясно е, че първо не е напълно задължително да се спазва строгата форма на житния режим за всеки и че, второ, работат не е в това да се гледа само буквата, точката и запетайката и човек практически да спре да мисли и да се опитва да адаптира една ситуация. Но основният въпрос, който тук искам всъщност да задам е доколко има основание да се смята, че да се прави житния с лимец е същото като да се прави с обикновено жито. Както по-горе споменах, за един човек това може да е решение, което му помага да направи все пак житния режим, но доколко един човек, който би могъл да направи житния режим с обикновено жито има основание да си мисли, че няма разлика в случай, че реши да го прави с лимец и доколко имаме право да мислим, че така няма да се променят и резултатите от режима - естествено, той пак може да има резултат, но той да не е точно същият. Т.е., доколко човек има в момента основание да мисли, че ако направи режима с лимец, преценката му е правилна за самия него? Всъщност, когато човек избира лимец пред обикновеното жито, наясно ли е той всъщност какво прави? Не е ли по-правилно да се смята, че режимът с обикновеното жито е единственият сигурно изпитан режим, за който се знае, че е одобрен от Учителя? Къде е границата на излишното следовничество на правила и подточки от правила, на разумного приложение и на липсата на достатъчно разбиране за това какво всъщност се случва? Как е правилно да се мисли относно този въпрос? Не искам да звуча нито истерично, нито да обявя позиция против ползването на лимец в житния режим, но ми се струва, че може да се замислим над тези въпроси. Какво мислите вие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята е да се свържем с енергиите на житото,а какво по-добро от истинско жито със всичко в него-жива храна,а не гмо жито,без зародиш,без люспи/груханото/..В случая не са важни калориите,а то и колко много могат да са в 100грама... Аз лично не можех да правя житния режим с обикновено жито за покълване,гадеше ми се,то не е жито,то е нишесте.Вероятно и количествата глутен са големи. Житото по време на Учителя не е било такова,каквото е сега,тази наука с хибридите и гмо е напреднала доста от него време до днес...Предпочитам да употребя био лимец,който е жива и истинска храна,вместо неидентифицирани гмо боклуци.Мисля,че е важна идеята на самия духовен пост,а всеки ще си избере от кое жито да хапва.Спелтата-двузърнестия лимец е също много вкусна.Камутът пък има много хлебен вкус,вероянто поради едрите зърна,но пък покълва отлично.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако трябва да избираме между био лимец и генно-модифицирано обикновено жито, тогава доводите са съвсем други. Но все пак има и био жито. Тогава това отпада като съображение и въпросът остава. Какво мислите тогава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз не мисля, ами съм сигурна, че ГМ-жито няма.

Другото, за хибридите - интересно, защо сте против тях? Ами че този процес на хибридизация си е съвсем естествен и си върви в природата от милиони години. Той дори е полезен - всички знаете, как ако нещо се размножава в много тясна популация (било растения, било животни) се изражда. Не случайно и хората не се женят вътре в семейството или близки роднини; не случайно много странните и чисти породи кучета страдат от специфични генетични увреждания. Хората от хиляди години се занимават с хибридизация, просто не е било такова името - всеки земеделец си е избирал семена от най-хубавия плод, който е дал необичайно добри показатели като реколта, често различна като цвят, вкус и т.н., просто кръстосването при опрашването се оставя на случайността и на вятъра, а сега едни хора с бели престилчици ходят с едни четчици и тампончета, за да сатане случайността малко по-систематична.

Та, моля, недейте спекулира с тези хибриди. Плашите хора с балони, не с бомби :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Био пшеницата от органик магазините има съвършено различен вкус от хибридната.И също е много вкусна.Хлябът от пълнозърнести лимец,спелта и емер няма аналог. Не случайно тези пшеници не са масови.Хибридите са пълни с нишесте,или както там се нарича,което става на хляб за магазина.В истинските количеството му е много по-малко и нямат сметка.Не са случайни алергиите към глутен,които са доста масово явление.То е поради "подобряването" ...Хибридите са направени с цел по-високи добиви,за сметка на качеството.Просто прочетете книгата за лимеца,авторът е описал нещата много добре.

Ами аз не мисля, ами съм сигурна, че ГМ-жито няма.

Напротив,има, флейксовете са направени от гмо жито,с цел улеснено производство в този вид на зърнените закуски.

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×