Jump to content
Порталът към съзнателен живот
galiaivo

Ревността убива

Recommended Posts

Здравейте ! Пише Ви една много отчаяна жена на 36 години от Плевен. Реалният ми проблем, който аз осъзнавам е болезнената ми ревност.Опитвам се да се справя сама, но за съжаление това чувство е по силно от мен и като че ли с всеки изминал ден се задълбочава и не мога да изляза от този омагьосан кръг. Започна да ми се отразява на здравето - кръвно, сърцебиене.В къщи са постоянни скандали, жестоки обиди, упреци, разследвания /от моя страна/. И най-лошото е, че децата са свидетели на всичко това. И това нещо ме побърква. Мислите ми постоянно са заети с размишления от рода:къде е съпругът ми, какво прави, има ли закачки и подмятания с колежките си, смеят ли се и всякакви такива глупости. Въображението ми рисува невероятни картини. Мисълта , че може да е с друга жена ме умопомрачава и побърква .Мисля, че напоследък не съм добра майка и съпруга. Не мога да се отдам на децата си, не им обръщам почти никакво внимание. И в работата не съм напълно адекватна, а тя изисква внимание и концентрация/работя в държавната администрация/.Станала съм следотърсач, постоянно ровя в телефона, дрехите, портмонето на съпруга си. Чувствам, че това ще съсипе мен и всички около мен. А съм толкова безсилна да се справя, а го желая много.

Накратко мога да кажа за себе си, че съм разумна и много отговорна жена.За мене на първо място са децата ми и съпругът ми. Аз винаги съм била ревнива, повече от необходимото, но изведнъж като че ли ревността ми се отключи с невероятна сила.Всичко започна, когато мъжът ми започна нова работа. Мисля, че нямам конкретен повод, който да отключи ревността ми, но в главата ми се въртят само неговите колежки. Тяхната фирма си организират от време на време банкети, после ходят на бар и т.н. и това ме съсипва, побърква ме. Не мога да възприема, че ще танцува с колежките си, ще се смее с тях, ще ги докосва, ще се забавлява. Дълбоко в себе си осъзнавам, че е нормално да общуваш и с противоположния пол, защото и аз работя с колектив основно с мъже. Усещам, че ще загубя съпруга си , а по никакъв начин не променям поведението си . Това ме убива, защото не мога да се справя сама.Моля помогнете, защото бавно умирам.Очаквам Вашите съвети и отговори

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Със риск да разочаровам някой ,ще кажа че ревноста не е обич ,просто емоция която произлиза от страха .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Здравей galiaivo,

ако ми позволиш ще ти задам един въпрос.

Пишеш, че си "разумна и много отговорна жена"... Какво би направила, ако в следствие на твоето "ровене и разследване", установиш безспорно, че мъжът ти има и поддържа връзка с друга жена? Как би постъпила, ако си убедена, че той има любовница?

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Накратко мога да кажа за себе си, че съм разумна и много отговорна жена.За мене на първо място са децата ми и съпругът ми"

Тук си проличават причините за проблема.

Потърсете помощ от психоаналитик, вместо да пускате темата по няколко пъти в различните подфоруми.

И 100 отговора тук няма да ви помогнат, защото решението е в продължителна работа с психоаналитика.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Потърсете помощ от психоаналитик, вместо да пускате темата по няколко пъти в различните подфоруми.

И 100 отговора тук няма да ви помогнат, защото решението е в продължителна работа с психоаналитика.

жената иска малко подкрепа,не твойто "компетентно"мнение-какво като е пуснала темата в друг форум-и аз съм я чела.Гледай да не попаднеш никога в такава ситуация,да видиш дали е лесно.Понякога такива хора имат нужда само да чуят,че се заблуждават в ревността си и се успокояват.Толкова ли е трудно да кажете нещо мило :3d_155:

А за психоаналитика сигурно и тя си го знае,но това е скъпо "удоволствие"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е ,днешно време Българинът неможе да си позволи такъв лукс ,пък и не се зне дали въобще са добри психоаналитиците,и дали няма да отворт нова рана в човекът .В момента уча психология в университета ,и виждам че в психологита много неща още не са ясни ,и доцента ми по психология като ни разкава негови случки от живота му ,виждам че не се справя адекватно с проблемите си .Психологията има още много да се развива ,и в момента е в застой.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гледай да не попаднеш никога в такава ситуация,да видиш дали е лесно.Понякога такива хора имат нужда само да чуят,че се заблуждават в ревността си и се успокояват.Толкова ли е трудно да кажете нещо мило :3d_155:

А за психоаналитика сигурно и тя си го знае,но това е скъпо "удоволствие"

Ами като не е трудно, вие защо не й казахте нещо мило?! :) а вместо това ми се зъбите на мене с емотиконче, което пак си е зъбене :)

И какво, да кажем нещо мило, да залъжем жената, за да не ни нарушава спокойствието. Напротив, тя трябва да знае истината, не да я залъгваме.

За "скъпото удоволствие" тя ще си прецени като види колко е скъпо и кое й е по-скъпо.

veselinvalchev1981, както във всяка професия, така и в психологията има различни по качествата си специалисти. Само не ми казвай, че не правиш ремонти вкъщи, защото всички строители за нищо не стават:) хе хе. Таз любов към генералните обобщения не ти ли прави впечатление? Нали учиш психология човече :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля ,че психологията няма да свърши работа ,но всеки човек си решава .

Благодаря на всички, които изразиха по някакъв начин мнението си.

Искам да Ви кажа, че не съм пускала темата във няколко форума, защото си нямам работа, а просто се надявах да намеря приятелски и мъдри съвети. Надявах се да ми пишат хора, които са преживели същото или са жертва на ревността и които биха могли по някакъв начин да ми бъдат полезни.

С поздрав!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, че психологията няма да свърши работа. Една добра работа би свършило на жената да почне да помпа в залата, може би бианабол малко, нищо че мустаците тръгват като на хайдук Петко. Една мешана с две по сто гроздова също така спестяват намесата на тези некадърници психолозите и психиатрите. То нали само лудите ходят при тях - поне в Б-я така си мислим ние. Така си е! Не се шегувам! Не се обръщайте към психолози! По-добре към марийка там на пейката! Тя като разкаже как е минала през ревноста, като си поплачем и наприказваме хубавичко и видим какви животни са те мъжете и всичко си идва на мястото! Ами че причината разбира се, че не е в собствената ни психика, в раните ни години, родителските ни модели, в собствените ни несъзнавани комплекси. Разбира се, че не е! Причината е може би в кризата плюс в хормоните плюс в него моичкия плюс в този лош свят и държава плюс в слънчевите изригвания и глобалното затопляне... Разбира се! ;)

Аз като ревнувам, ползвам помощта на някоя добра психотерапевтка - сливенска перла или мускатова или кайсиева по фамилия. Много лекуват. Плюс малко натрошени чинии в стената и триене на сол в главата, плюс клюките и многословното ми споделяне пред добрите ми приятели и съм готов - поне за деня! Е, на следващия ден пак същото, ама я тъй си знаем, тъй си баем. Я да не съм луд да одим на терапевто, не - нема нужда, не и аз! Они психотерапевтите не са добри, просто не са, ми не вервам. Ма тва не е проекция на собствената ми неувереност, не им вервам и тей то ;) !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлине,поздравления!Много хубаво си го казал!както и друг път съм го казвала-когато ни боли зъб-отиваме на зъбар,когато ни боли корема-на ендокринолог,а когато ни боли душата-в кръчмата или на пейката при марийка :dancing yes: Родна българска картинка,Балкански синдром.

Към Галя:Миличка,забавлявай се!Знам,че ти звучи като кауза пердута,но повярвай ми помага.Бъди с хора,които те харесват и обичат!Усети се значима,интересна,накарай го той да ревнува!Промени си визията,направи си маникюр,направи се красива,сложи усмивката на лицето си и маската на щастлива жена.В началото маска-после може да ти стане обичайното състояние,дай Боже!Успех,Галя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

galiaivo,здравей, тежичък период те чака ,спор няма.

Ревността е много тежко бреме и е хубаво ,че го осъзнаваш като такова.

Ревността основно е недостатъчност.(всичко това според мен)

Имаш нужда от нещо, което си решила да търсиш в съпруга си с изразено търсене на вярност, нереално обаче.

Изобщо не знам дали ще стигне до теб, :) но опитай се да промениш фокуса.

Погледни в себе си, какво би ти се искало да правиш , каква би ти се искало да бъдеш, промени визията си например, планирай и направи нещо което много искаш , но все не си имала време и смелост да направиш.

Стани интересна , за себе си и ще видиш как ще събудиш интереса на съпруга си.

Човек трябва да е гъвкав, дългото взиране в една точка понякога води до ослепяване.

Страхуваш се от нещо , помисли какво е и го търси в себе си , а не край теб.

Ако обичаш децата си и те са важни за теб ще направиш нещо красиво за тях.

Ако те притесняват банкетите на съпруга ти , успокой се, направи се красива , усмихни се и иди с него предполагам, че ще му бъде приятно.

Ако нямаш поводи за ревност не ги предизвиквай, ако имаш, се вгледай в себе си.

А ревността..... тя не убива, а е път както всичко останало.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi, много благодаря за хубавите думи. Толкова красиво и истински са написани. Сигурно ги прочетох поне 50 пъти и всеки път откривах някакъв нов смисъл.

Да, наистина ще направя нещо за себе си, въпреки че постоянно гледам да съм на ниво относно обличане , маникюр, прическите и въобще визията като цяло. Никога не се запускам, колкото и трудно да ми е това /финансово и недостиг на време/. Мисля, че наистина трябва да отделям повече време за неща, които обичам, а не постоянно да се вманиачавам за чистотата вкъщи, прането и неща от такова естество. Трябва да оставя за малко на заден план ролята на "перфектната домакиня" и може би така ще променя "фокуса си", както казваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

здравей! и аз вървя по подобна на описаната от теб пътека!

мисля че нито едно от изброените като направи се красива и обърни повече внимание на външния си вид, ще ти помогнат!

До като не осъзнаеш, че ти си отделна индивидуалност, отделна личност няма да успееш да се пребориш с ревността си! Това че сте едно семейство, не означава че сте едно цяло! Той е отделна личност и ти също си отделна личност! Той не е твоя собственост, така че не се стреми да го обсебваш! Намери отново себе си...повярвай в себе си ....и преодолей страховете си...и му гласувай доверие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ще опитам да предложа нещо.

Може би на първо време да определиш какви точно са страховете ти - страхуваш се да не го загубиш до себе си, или се чувстваш подценена и наранена, защото се е заинтригувал от някоя друга жена...

Следващата стъпка е да си представиш, какво най-лошо (според теб) би могло да се случи, колко фатално за теб самата ще е това "най-лошо", и каква е вероятността да се случи. Обикновено човек се изумява колко нелогични се оказват страховете му.

Съзнавам, че често емоциите са много силни и въпреки че не са подкрепени нито от логика, нито от факти, те продължават да избуяват в нас и да спъват живота ни.

Нека съпругът ти да ти помогне малко, като например спре да ти разказва колко заразително се смее еди коя си негова колежка, или какво интересно нещо му е казала друга някоя колежка, или как хубаво са танцували на поредното фирмено парти с трета и др. подобни. Нека за известен период от време той да отделя колкото може повече време на теб, да те обгръща с внимание и грижи, а ти през това време работи активно върху себе си (включително с психотерапевт или както прецениш), за да се почувстваш силна и пълноценна като самостоятелна личност; и постепенно вниманието му към теб да намалее до нормално приемливи и за двамата стойности.

Това, разбира се, при условие, че съпругът ти разбира положението и има желание да помогне.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Галя, трябва да призная, че подходих грешно и и независими дали е правилно мнението ми или не, от него практическа полза няма.

Както казват момичетата по-горе трябва да оцениш собственото си значение, да обърнеш вниманието и към себе си. А след като направиш това, аз бих добавил, да намериш някой психотерапевт, така че резултатът да стане постоянен.

Този психотерапевт не е задължително да е професионалист и да му се плаща. Той може да е обикновен интуитивен психо-лечител. Какво е интуитивен психо-лечител? Това е човек, ощуването с когото спомага за твоето душевно спокойствие и хармонизиране. Той дори може да не съзнава какво прави, но разговорите и общуването с него водят до оздравителен ефект :)

Как ще познаеш, че някой е интуитивен психо-лечител? С него общуването и разговорите те водят до чести моменти на осъзнаване и разбиране за това защо си такава или защо правиш еди-какво си. Моментите на осъзнаване означават проблясъците, които имаш и които ти показват кои моменти и преживявания в миналото са те довели до изграждането на убежденията, които следваш сега. Например убеждението (примерно), че децата ти трябва да бъдат възпитани и е срамно, ако се покажат невъзпитани пред други хора. Интуитивния психо-лечител неочаквано за теб ще те накара да си спомниш моментите в твоето минало, студентство, детство, които са изградили в теб представите, които те карат сега толко да държиш на показването на добро възпитание от страна на децата.

Защо са полезни тези връзки с миналото и не толко далечното минало. Някоя ситуация или преживяване може да не е била възприета адекватно от теб тогава и да е източник на скрито напрежение в теб. Тази липса на хармония натрупва напрежение с времето и това напрежение се изразява например в ревност.

Интуитивен психо-лечител може да бъде твоя роднина, позната, колега в работата, някой нов познат. Само трябва да го намериш :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидаре, честно да ти кажа, като прочетох мнението ти, малко ми олекна. Ти беше първия, който реагира негативно на темата ми и не знам защо, но ми стана криво. Очаквах да има и такива мнения, но все пак................Това е един от трудните периоди в живота ми и очаквах малко подкрепа и разбиране. Затова и писах във форума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността е агресия насочена навътре.

Според някои автори тя е кармична програма която води до тежки последствия за този който я притежава.Според други е болестно състояние.

Човек трудно може да се справи сам.Най-подходяща според мен е психотерапията.

Имам познат който е безкрайно ревнив и изтормози цялото си семейство.Самият той не го осъзнава и затъва все повече.

Щом си осъзнавала проблема си няма да е толкова трудно да се справиш с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам вече как да се крия за да контактувам с познатите и приятелите си!Съпругът ми подозира че му изневерявам и му мисля злото.Щом започна да разговарям по телефона подслушва скрит зад вратата,което е крайно неприятно.Подслушва и когато разговаряме с дъщерята-мисли че кроим нещо против него.:angry:

Дайте съвет какво да правя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно се чустваш много зле, но повярвай ми и съпругът ти безкрайно много се терзае. Аз съм в неговата позиция и се чуствам адски зле.На теория всичко ми е ясно, но на практика не мога да го осъществя. Знам, че трябва да дадеш свобода на човека когото обичаш, но на практика не мога да го осъзная и осъществя. Това ми коства нервите, здравето и още много други неща.

Опитай се да го разбереш и не го провокирай.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си нямате доверие един на друг, възможностите не са много. Ти самата имаш ли достатъчно доверие в съпруга си? Защото това е, което най-много зависи от тебе. Неговото доверие би трябвало да дойде като отговор на твоето. Съвсем не е задължително де, но ако си решила да опиташ, това е пътя. Все пак трябва да се има предвид, че абсолютно пълното доверяване, пълното споделяне и пълното откриване към някого, който и да е той, е доста опасно за една връзка (това обаче е друга тема).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога не съм му давала повод за каквото и да било.Той просто поставя всички жени под общ знаменател.Преди мен е общувал само с такива.:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×