Jump to content
Порталът към съзнателен живот
galiaivo

Ревността убива

Recommended Posts

Не става въпрос само за това, дали си му давала повод. Всъщност не става въпрос толкова и за това дали му имаш доверие или не, а дали си му показала по някакъв разбираем за него начин, че му имаш доверие? За да започне да ти се доверява, мисля че преди всичко трябва да го накараш да повярва, че самата ти му се доверяваш. А изказвания от типа „той е виновен, грешката е негова“ няма да помогнат с нищо в ситуацията. Дори и да е виновен – какво от това? Това ще реши ли проблема?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако си нямате доверие един на друг, възможностите не са много. Ти самата имаш ли достатъчно доверие в съпруга си? Защото това е, което най-много зависи от тебе. Неговото доверие би трябвало да дойде като отговор на твоето. Съвсем не е задължително де, но ако си решила да опиташ, това е пътя. Все пак трябва да се има предвид, че абсолютно пълното доверяване, пълното споделяне и пълното откриване към някого, който и да е той, е доста опасно за една връзка (това обаче е друга тема).

Така е.Доверието е един от най-важните фактори в една връзка.Имах му доверие до момента в който открих,че той казва всичко на майка си или на някой "приятел"(твърде лесно се сближава с хората).Престанах да му доверявам всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не става въпрос само за това, дали си му давала повод. Всъщност не става въпрос толкова и за това дали му имаш доверие или не, а дали си му показала по някакъв разбираем за него начин, че му имаш доверие? За да започне да ти се доверява, мисля че преди всичко трябва да го накараш да повярва, че самата ти му се доверяваш. А изказвания от типа „той е виновен, грешката е негова“ няма да помогнат с нищо в ситуацията. Дори и да е виновен – какво от това? Това ще реши ли проблема?

Отговорът ми е малко по-горе.Извини ме за грешката!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е.Доверието е един от най-важните фактори в една връзка.Имах му доверие до момента в който открих,че той казва всичко на майка си или на някой "приятел"(твърде лесно се сближава с хората).Престанах да му доверявам всичко.

Да, тук виждам един проблем, и не знам доколко решаването му зависи от теб. Съпругът ти е прекалено доверчив и очаква същото и от другите, и най-вече от теб. Дори и ти самата да си разумно доверчива, той ще изисква от теб да си още по-доверчива. Това е представата му за нещата, която се опитва да наложи и върху теб. Решението за него най-вероятно ще дойде от самия живот, защото неразумното доверие рано или късно бива наказвано – доста тежък урок, но пък полезен. Решението за тебе самата... ами ти си решаваш доколко има смисъл и доколко имаш сили да поддържаш една връзка, която очевидно не е съвсем стабилна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността много често е симптом на силно чувство за собственост, мега желание за контрол, зад които се крие една слаба личност.

Знам, че хомеопатията би помогнала, но таквиа хора не се считат за болни.

Ако майката постоянно му подкопава доверието в себе си, ако въобще е изградиал такова, то това си е и чиста проба енергиен вампиризъм.

Разходки сред природа, далеч от дома и мамата, може и да му влеят малко енергия.

Да има шанс човека "да се окопи" малко, да дойде на себе си, да си намери хоби, което да го зарежда и вдъхновява.

Е, има и много други начини, и ти ги знаеш, но по-добре да се започне с нещо лесно и познато.

...Но не се ли откаже да се държи за полата на мама - не се вижда светлина в тунела.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ревността много често е симптом на силно чувство за собственост, мега желание за контрол, зад които се крие една слаба личност.

Знам, че хомеопатията би помогнала, но таквиа хора не се считат за болни.

Ако майката постоянно му подкопава доверието в себе си, ако въобще е изградиал такова, то това си е и чиста проба енергиен вампиризъм.

Разходки сред природа, далеч от дома и мамата, може и да му влеят малко енергия.

Да има шанс човека "да се окопи" малко, да дойде на себе си, да си намери хоби, което да го зарежда и вдъхновява.

Е, има и много други начини, и ти ги знаеш, но по-добре да се започне с нещо лесно и познато.

...Но не се ли откаже да се държи за полата на мама - не се вижда светлина в тунела.

Здравей,Viki3!Права си!Когато съпругът ми работеше в чужбина и беше далеч от мама нещата бяха други.Интригите тя си ги правеше,но не постоянно.Имам чувството че ако някой ден тя си отиде от този свят ще повлече и него.

За какъвто и вид лечение да стане въпрос ,той реагира остро.На нас постоянно се кара че приемаме билки и се храним разделно,защото майка му била против лекарствата и нашия начин на хранене.:feel happy:

Но изход винаги има!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, разбира се, изход винаги има!!! :thumbsup:

Но само чрез разбиване на моделите на поведение и навиците, а това е трудно и болезнено, особено, ако има кой да ги подклажда и дори изисква.

Както казват мъдреците, страданието носи сладки плодове... :feel happy:

То по-скоро ма майка му трябва да се помогне да живее своя живот, а не този на другите...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата ме подсети за един въпрос,който ме занимава от известно време.Срещам ревността ,като силно изразено качество на един много млад човек.Аз съм в позиция безпристрастен наблюдател.Момчето е наистина много младо и с много положителни качества.То е само на 20 години,а е страшно ревниво .Проявява го във връзките си.Мисля,че разбира проблема си,но го разбира само на едно рационално ниво.Понеже вече вижда и негатива на това силно чувство,той се опитва да се справи,но го прави ,като прикрива и потиска изявата на ревността.Веднъж ме направи слушател на мислите си.Аз наистина само го изслушах.Не знам как бих могла да помогна,освен с общи и много внимателни напътствия и само,когато ми искат мнението.Но този случай ме замисли по въпроса.Питам се ,как би могъл един толкова млад човек да се справи сам ,без да опита страданието,което ,както знаем е път към истината и мъдростта,ако имаш сетива да включиш накъде те води?Само да допълня,че семейството и майката в частност на това момче нямат нищо общо с всичко това по мои впечатления.Те са доста хармонична среда,в която има любов и разбирателство.И изобщо въпроса за първопричината ще е на дневен ред ,ако човек сам си прави диагностика или пък с него се занимава специалист по проблема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас кои хора проявяват виртуална ревност и се държат така, сякаш си им длъжен ?

Има хора,които ревнуват всеки свой познат(да не говорим за партньорите,близките и приятелите!) за това,че общува и с други хора.

Според мен такива хора са способни и на виртуална ревност.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×