Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Божидара Снежна

Забавлението

Recommended Posts

Може ли духовно извисеният да си позволи забавления и какви, ако може?

Не смятате ли живеенето в два свята едновременно води до непълноценност и в двата свята?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Божидара,

имаше предвид физически и духовен ли?

Физическият свят също е духовен, по сгъстен обаче...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти, Ради

Имам предвид, че ако не се отдадеш на отшелничество, се налага да живееш сред хора, да изкарваш пари, да обменяш чувства, страсти, може би в този форум ще ги наречете енергии...

Ако живееш в големите градове стреса те грабва, тръгваш по течението, и в един момент вече не ти е до усмивки, когато всички около теб са намръщени, а на теб самия не ти стигат 24 часа, за да ти остане време да си и Човек

Другият път

Дистанцираш се от всичко, ти се опитваш да бъдеш в хармония с вселената, затваряш се в себе си и все по често откриваш 4е си самодостатъчен. И пропускаш всичко, което е около теб.

За тези два пътя говоря ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен второто не е път а някаква временна почивка, зареждане, задълбочаване в себе си...

Лесно е да си съвършен на ппланинския връх, сам с разумната природа.

Но полето за нашата работа, пътя ни и живота на са сред другите хора. Там са предизвикателствата, приложението и ученето. Разликата е, че вътрешно трябва да сме свързани с невидимия свят.

Или както го е казал Учителя : "Бъдете в света, но не от света."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

Само ще допълня...Бъдете в света, а не светът да е във вас!

БЪДЕТЕ В СВЕТА , А НЕ СВЕТЪТ ВЪВ ВАС!

РАБОТА + ПОЧИВКА са две силни думи/състояния...

Самата дума ЗАБАВЛЕНИЯ може да ни е отговор ЗАБАВлениЯ! Забавя...

А иначе забавачницата си е забавачница.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели!

Само ще допълня...Бъдете в света, а не светът да е във вас!

БЪДЕТЕ В СВЕТА , А НЕ СВЕТЪТ ВЪВ ВАС!

РАБОТА + ПОЧИВКА са две силни думи/състояния...

Самата дума ЗАБАВЛЕНИЯ може да ни е отговор ЗАБАВлениЯ! Забавя...

А иначе забавачницата си е забавачница.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Auuu, kolko silno me provokira mnenieto na Blagost!

Az sum tvurdo protiv. :king:

Prosto ne moga da si predstavia kak da se zabavliava6 te zabavia....

Daje ako triabva da izbiram 6te predpo4eta da se zabaviam otkolkoto da ne se zabavliavam ot vreme na vreme.

Samoto usmihvane e zdravoslovno :thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::D:D:D

Estestveno ima i poro4ni na4ini na zabavlenie, no tova ne e pravilo i zaradi podovni ne6ta da se lishavame ot usmivki!!!!

Prostete dobroto mi nastroenie dnes :sorcerer::P:D

Iska6e mi se da vnesa malko nastroenie v temata,

pozdravi,

Nadejda :king:

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, приятели! Здравей, Надежда!

Радвам се, че има реакция на провокация (като следствие на налягане върху определена нагласа).Естествено е след бърз/повърхностен прочит на нещо, да има спонтанна/бърза емоционална реакция и категорично “против”/”за”?! Познато ми е...и аз бях преди от бързо/прибързано реагиращите...сега по се “удържам”...козирог съм...не ми е много лесничко...Допускам, че след по задълбочен прочит на написаното от мен ще има и друга реакция. Никъде нищичко не казвам за усмивката!!!! Вмъкването и е твоя асоциация . И аз като теб съм винаги твърдо ЗА Усмивката!Усмивката(вътрешната и външната) са неразделни и от Работата и от Почивката. Усмивката изразяваща радостта!

Само добавих мнение по темата и пробвам да трансформирам думата “забавлявам”( която е с противоречив заряд за възприемане и тълкуване) с някоя друга дума......иначе се упражняваме да даваме правилни отговори на неправилно зададени въпроси - което не ни забавлява (в повечето случаи), а ни забавя( винаги)! Слава Богу обаче, че в човешкия свят ...всичко тече и всичко се променя!И че всичко е за добро!

Когато Работя се забавлявам/радвам и когато Почивам отново се забавлявам/радвам! Отлични състояния са.Споделям ги с всички.

Ние да сме в света с нашите любов + светлина + мир + радост и съответно да не допускаме “рошавия и рогат “свят в нас....именно това ни забавя.

Присъединявам се към доброто ти настроение и за да добавя още усмихнато настроение ти изпращам троен поздрав: музикален – с July Morning( забелязах ранния час на постинга ти) + с прочит на номер 333 от Свещените думи на Учителя(една от най- любимите ми) + с пожеланието :Добра+Разумна+Силна+Усмихната+Богата винаги бъди и Бог на Светлината да те благослови!Амин

Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По начина по който се забавлява един човек, може да се съди за неговия вътрешен свят.

А вие умеете ли да се забавлявате от душа?

Как се забавлявате?

Кои са вашите любими развлечения?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Може ли духовно извисеният да си позволи забавления и какви, ако може?

Не смятате ли живеенето в два свята едновременно води до непълноценност и в двата свята?

За какви два свята иде реч :1eye: ? Според мен точно духовните хора умеят да се забавляват най-добре :P:3d_164: Не бива да се разделят нещата, иначе, за каква духовност говорим...

Няма готови рецепти, за забавления!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:dancing yes: Най-добре е вътрешният ни свят да е без разделение на светско и духовно, на "горе" и "долу". Тогава проблемът със забавленията няма да съществува, а и изобщо проблеми не се вижда откъде биха могли да възникнат... Обаче почти никой не е реално установен в Неразделението! И какво се получава тогава? Висшите визии на светците за неразделение се тълкуват опорочено като карт бланш за слободия на егото. То не обединява светското и духовното (не съзира духовните светове във физическия, в каквато посока е например постингът на Ради), а принизява второто до първото...

Може повечето от нас да намират отшелническия живот за напълно неприемлив, но това не означава да си затваряме очите за огромните вътрешни резултати, които са постигали и постигат значително откъснатите от светското духовни търсачи, а също така усамотено живеещите хора на изкуството и науката. Друг въпрос е, че по този начин човек намалява притока на опитности от тоя свят, особено по отношение общуването с хора, може да развие комплекс за непълноценност в това отношение и едновременно - чувство за превъзходство по отношение на заниманията, в които се е вдълбочил. След като още не можем да видим Пъзела като едно цяло, изглежда неизбежно да го обхождаме част по част. Затова аз не виждам нищо странно в това, че много хора последователно сменят затворения си живот с много по-отворен към света и обратното, по този начин те "обхождат" различните части на Пъзела.

Освен това забавлението има нещо общо със самозабравата. И ако това е самозабрава на душевния порив, забавлението е светско, а ако е самозабрава на егото в полза на по-широкото осъзнаване на висшия Аз - забавлението е духовно. Т.е. поне отвън погледнато, тези забавления могат да се описват и като противоположни, макар и с единна основа в цялостното Битие. Това, че духовният човек се забавлява по-добре, е вярно в точно определен смисъл. Това според мен не означава, че той по-често се отдава на светски развлечения, че по-добре се справя с модните танци и бие другите на билярд или покер. Не означава и че има непременно по-силни радостни преживявания - ако те са неуравновесени и последвани от всякакви негативни реакции - вътрешни и от обкръжаващия социум, каква духовност тогава е това? Духовното забавление е повече вътрешно и хармонизирано, устойчиво и на "Осанна", и на "Разпни го". Играта на Бога - Лийла, както я казват индусите - предлага неограничени забавления на всички, но преждевременното замазване на някои съществени различия между различните й форми може вместо напътствие да предложи на душата безпътица... :3d_150:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Напоследък има нова мода при провеждането на интервюта за работа. Въпоросите "Вие весел човек ли сте?" и "Умеете ли да се забавлявате?" звучат на пръв поглед странно, но всъщност са безкрайно логични. Никой няма нужда от намусени и капсулирани хора около себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Пътят към Духовният свят се познава по забавленията.

В началото се вземаме на сериозно, ставаме аскети, поучаваме себе си и най-вече околните, но постепенно разбираме, че сме едни комедианти и сме безкрайно смешни в очите на наистина духовно издигнатите. Нещо като диваци, облечени във фракове с нацедени цилиндри на главите на официален прием, ако решите само да си представите... :3d_065:

Може би и затова духовно извисените по мои наблюдения са непрекъснато весели и се забавляват...гледайки ни.

Така че за мен Пътят нагоре и забавленията са ръка за ръка :3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Може би и затова духовно извисените по мои наблюдения са непрекъснато весели и се забавляват...гледайки ни.

Истински духовно извисените нямат нужда от теб и твоите мъки, били те и резултат на невежество, за да се забавляват. Тази радост, която те изпитват, няма нужда от основание. А колкото до това, което те изпитват, докат ни гледат, то е най-често искрено съчувствие за нашите неволи и желание да помогнат. Да се забавляваш от чуждите неволи не е особен признак за извисеност. Но духовността по принцип не противоречи на забавлението и не знам откъде ви е дошла тази мисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Може би и затова духовно извисените по мои наблюдения са непрекъснато весели и се забавляват...гледайки ни.

Истински духовно извисените нямат нужда от теб и твоите мъки, били те и резултат на невежество, за да се забавляват. Тази радост, която те изпитват, няма нужда от основание. А колкото до това, което те изпитват, докат ни гледат, то е най-често искрено съчувствие за нашите неволи и желание да помогнат. Да се забавляваш от чуждите неволи не е особен признак за извисеност. Но духовността по принцип не противоречи на забавлението и не знам откъде ви е дошла тази мисъл.

В случая съм напълно съгласен с поста ти. Приемам, че допълва моят с един друг поглед, с един друг аспект.

А духовно извисените наистина непрекъснато се шегуват и смеят, от тях струи радост, надежда и Любов. Но че сме им забавни понякога съм го виждал с очите си :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

А духовно извисените наистина непрекъснато се шегуват и смеят, от тях струи радост, надежда и Любов. Но че сме им забавни понякога съм го виждал с очите си :thumbsup:

И аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много обичам да се забавлявам точно с нещата, които изглеждат най-сухи, сериозни и важни. Обичам да се забавлявам докато работя - и да забавлявам учениците си с това, което малко ги е поуплашило.

Мисля, обаче, че това, което за един е забавление, за друг може да бъде отегчително и уморително и дори подтискащо. За мен лично това е силната музика или многолюдните събирания. Може би забавалението не се състои в това какво точно прави човек и къде, а по-скоро в това как се чувства.

Какво означава за вас забавлението? Кое ви забавлява?

Наистина ли думата забавлявам произлиза от "бавя - забавям" - а може би от старото "бавя - грижа се за"? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В основата на забавлението виждам разнообразието. Нищо не може да бъде чак толкова хубаво, че да си щастлив придържайки се единствено към него. Всяка дейност, с която човек се занимава извън определени граници води до пренасищане и отегчаване (и по-лошия вариант до навик и зависимост). Щастието стои в разумния подбор и смяна на дейността. В духовен план - в търсене и овладяване на новото. Ако човек е привързан към старите си занимания, едва ли може да се каже, че се забавлява; това по-скоро е една илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забавлението го разбирам в това, човек да прави неща, които са му приятни. Например, може да е "загубил" два часа в четене и писане по форуми, но щом това му е било забавно и интересно, значи времето му не е загубено. Може да е "загубил" два часа лежейки на някоя полянка и гледайки облаците, но за него това не е загубено време.

Човек трябва да може да се забавлява с всичко и да открива веселите моменти от всяка една ситуация. Не става въпрос да се подиграва на някой, или да се отнася несериозно, просто да се забавлява. , за да му е интересно. Не знам как да го обясня по-добре, но понеже аз обикновено гледам на много неща откъм смешната им страна, понеже се занимавам с неща, които са ми приятни, даже не ми стига времето за всичко, смятам, че животът ми въобще не е скучен.

Дори като чакам на някоя досадна опашка, пак се забавлявам като разглеждам хората, как са облечени, мъча се да отгатна кой какво може да работи, или разглеждам сградата например и ей такива неща, с които времето за чакане минава по-интересно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×