Jump to content
Порталът към съзнателен живот
girl81

Много въпроси?!

Recommended Posts

Здравейте! Изчетох почти всички постове по темите, които ме вълнуват! И все още има неща, които не мога да проумея!

Защо винаги ние жените пишем за страховете и притесненията си, почти несъм видяла тема пусната от мъж: жена ми май ме лъже...или влезнах в скайпа на жена си! Те живеят доста по просто от нас! Те нямат нашите страхове, те не са толкова детайлни като нас, те не изпадат в потрес при всяка ситуация, която ни се струва, че е края на света!

Ясно ми е, че двама души след като се обичат и за да пребъде любовта им, трябва да се запазят като отделни личности....беше описано като две колони в един от постовете, които четох! Питам обаче, никой няма гаранция, че няма да бъде предаден, че няма да срещне друг/а и да остане сам...Какъв е смисълът тогава....освен децата..но в случая не ги намесвам тях...разглеждам чувствата между двама...даваш всичко от себе си, и накрая ти казват аз се влюбих в друг/а...и едва ли не ти ще трябва да се радваш, че той/тя намерили любовта...какъв е смисъла?!

Много е просто всичко тогава..живееш, наслаждаваш се, забавляваш се, и не мислиш много, защото така или иначе неможеш да предотвратиш чуждите действия...и се надяваш, че това е твоя човек и ще живеете до края на дните си, ако имаш късмет! губи ми се нишката и не намирам смисъла...хем ще даваш и ще ти дават, хем като дойде края нищо не можеш да направиш, защото просто неможеш...и какво чакаш следващия ли?!

Ще кажете няма нищо сигурно, неможеш да искаш застраховка...така е...ама и не е така...тогава по добре да си живеем сами! Ама и сам не става!

Как да живееш като сам, а всъщност да си в едно цяло с другия!

Стана много объркано...обаче и в моята глава е такава каша...въпросите летят един след друг и няма правилен отговор!

Пишете гласувай доверие, дай свобода и т.н. ...това пак не е гаранция..ще правиш челни стойки цял живот и пак няма да е сигурно! Искам си вътрешното спокойствие!

Ще се радвам на обсъждане!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Изчетох почти всички постове по темите, които ме вълнуват! И все още има неща, които не мога да проумея!

Защо винаги ние жените пишем за страховете и притесненията си, почти несъм видяла тема пусната от мъж: жена ми май ме лъже...или влезнах в скайпа на жена си! Те живеят доста по просто от нас! Те нямат нашите страхове, те не са толкова детайлни като нас, те не изпадат в потрес при всяка ситуация, която ни се струва, че е края на света!

Просто мъжете имат повече тестостерон, който прави реакцията им на страха различна и по естествен начин ги кара да продължават напред, впрягайки го. Това, както и останалите разлики са относителни, разбира се! Често мъжете си носят страховете, които не са по-малки от женските, но следват социалния модел, който им казва, че трябва да са силни, да се справят, че нямат право да показват слабост и сълзи, да говорят за страховете си, да ги споделят и разкриват. Но това не прави тъгата им или страха им или вината им по-малки - просто ги прикриват повече, държат ги в себе си или ги заливат с алкохол!

Една друга чисто биологична разлика е начинът на преработване на информацията от мъжа. Мъжът принципно е лявомозъчно центрирано същество, по-логично, по-малко приказливо и едноканално работещо. Това че мъжете са по-логични автоматично прави връзката им със собствените или на другите чувства по-трудна и индиректна. Типичният мъж не обича много да "чопли" емоционални въпроси - защото трудно ги разбира. Защото са му неясни. Защото за разлика от двигателя на колата, емоциие са някакси твърде флуидни и сложни за типичния мъжки мозък. Защото емоциите са нелогични и разговорите за тях за много мъже са в сферата на "женските работи" и дри дразнят. А дразнят, защото доста голяма част от мъжете просто не успяват да следват логиката на чувствата, която е многоканална, образна, интуитивно процесирана. Разбира се, има мъже които го могат - психолозите например. При това по-добре от жените, защото съумват да свържат осъзнаването на емоционалните движения с чисто лявомозъчната мъжка логика и така да ги експлицират до много ясно осъзнаване и преработка/ трансформиране.

Ясно ми е, че двама души след като се обичат и за да пребъде любовта им, трябва да се запазят като отделни личности....беше описано като две колони в един от постовете, които четох! Питам обаче, никой няма гаранция, че няма да бъде предаден, че няма да срещне друг/а и да остане сам...Какъв е смисълът тогава....освен децата..но в случая не ги намесвам тях...разглеждам чувствата между двама...даваш всичко от себе си, и накрая ти казват аз се влюбих в друг/а...и едва ли не ти ще трябва да се радваш, че той/тя намерили любовта...какъв е смисъла?!

Много е просто всичко тогава..живееш, наслаждаваш се, забавляваш се, и не мислиш много, защото така или иначе неможеш да предотвратиш чуждите действия...и се надяваш, че това е твоя човек и ще живеете до края на дните си, ако имаш късмет! губи ми се нишката и не намирам смисъла...хем ще даваш и ще ти дават, хем като дойде края нищо не можеш да направиш, защото просто неможеш...и какво чакаш следващия ли?!

Ще кажете няма нищо сигурно, неможеш да искаш застраховка...така е...ама и не е така...тогава по добре да си живеем сами! Ама и сам не става!

Как да живееш като сам, а всъщност да си в едно цяло с другия!

Стана много объркано...обаче и в моята глава е такава каша...въпросите летят един след друг и няма правилен отговор!

Пишете гласувай доверие, дай свобода и т.н. ...това пак не е гаранция..ще правиш челни стойки цял живот и пак няма да е сигурно! Искам си вътрешното спокойствие!

Ще се радвам на обсъждане!

Когато отвориш вратата на любимата си птичка, а тя излезе от клетката на контрола ти свбодна, но въпреки това се върне при теб и кацне на рамото на любовта ви - само тогава си принадлежите истински! Когато можеш спокойно да си представиш, че мъжът ти е свободен да спи с колкото хиляди жени си иска и тази мисъл не те притеснява ни най-малко, само тогава ще бъдеш истински щастлива с мъжа си, естествена, непринудена и радостна във връзката ви! Защото щастието ти ще зависи от собствената ти връзка с цялостта ти, с Бога в теб, с Любовта,която не зависи от нищо, но само от връзката с нея! Останалото разбира се зависи от мъжа ти! АКо той е тип неверен мъж, ревността ти, желанието и действията ти по контролирането му само ще го тласнат с пъти по-бързо и по-силно към търсене на връзки с други жени. А спокойното ти щастие напротив, биха го прилепили към теб и дори променили естествено! Ак омъжът ти е е по-спокоен сексуално и му е лесно да е верен, което зависи не само от нивото му на тестостерон, но и от възпитанието му през ранните му години - тогава разбира се е много по-лесно да бъде само с теб. Статистикта обаче говори, че вярването, че мъжът изневерява по-често от жената е само мит. Eто каво твърди един Монреалски психолог: "Канадският психолог Пелетие твърди, че „мотивите за изневярата биха могли да бъдеат регулатор на емоциите при хората, които не искат да имат близки отношения с партньора си. Както и това, че по свой начин изневярата им помага да преодолеят фобията от близост, да ги отдалечат от партньора и така да поддържат свое лично пространство и да разполагат със свободата за изневеряване, противно на общоприетото мнение, мъжете не са повече склони на изневяра от жените. И едните и другите, които притежават синдрома на отхвърляне на близостта, без много мислене скачат в чуждото легло". Тоест по-склонни към изневяра са хората, които имат дълбоки страхове, че ако допуснат по-близко партньора си до себе си, ще бъдат наранени, предадени, излъгани от него. Тези вярвания/ страхове разбира се, се залагат в ранните години. Парадоксалното е, че ако си попаднала на мъж с подобни психохарактеристики, първото нещо, което той ще направи при проява на ревност, ще бъде именн да изневери. И обратното, би го задържала жена, която дълбоко си вярва и е самостоятелна балансирана личност! А ревността, желанието за твърде голямо прилепване към партньора и зависимост на собственото щастие от неговите реакции, действия и постъпки в прекалена степен винаги са признак за дълбоки комплекси! Тези комплекси никога не са нужни, нормални или проява на каквато и да е любов!

Разбира се, има нормална емоционална близост, проксемика. Въпросът е тази близост да се поддържа от спокойна любов, не и от обсебващите страхове и желаниет за болезнено ограничаващ контрол и свръхприлепването на ревността!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези много въпроси не могат да бъдат отговорени само от психологията. Тоест би могло, но за да стигнеш до отгворите им трябва да четеш всички форуми от този сайт. Тези отговори се получават по пътя на духовното развитие.

Това, че си загубила вътрешното си спокойствие е добре. Направо е чудесно. Така почваш да задаваш въпроси и да мислиш по тези теми, да се осъзнаваш.

Защо винаги ние жените пишем за страховете и притесненията си, почти несъм видяла тема пусната от мъж: жена ми май ме лъже...или влезнах в скайпа на жена си! Те живеят доста по просто от нас! Те нямат нашите страхове, те не са толкова детайлни като нас, те не изпадат в потрес при всяка ситуация, която ни се струва, че е края на света!

Ами мъжете не пишат, защото така са устроени. И може да нямат вашите страхове, но имат други много по-големи от на жените.

Не случайно някои казват, че мъжете са нежния пол, по-неприспособимия.

Например, казват, че на средностатистическия мъж му трябва поне една година повече психоанализа от средностатистическата жена. И тази година отива мъжа да се научи да мисли за себе си и да споделя мислите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам си вътрешното спокойствие!

:rolleyes: На ВСЯКА цена ли? Тогава прави само нещата, които екрепват това спокойствие, то е напълно постижимо, независимо дали си сама или с някого. Проблемът обикновено не е в това, че външните обстоятелства неотвратимо пречат на душевното спокойствие - далеч по-често човек решава, че няма да се успокои, докато... външните обстоятелства не станат както той си мисли, че "трябва да бъдат" ... и тогава без изключение, който се и сложил това нещо в главата, бива разочарован по един или друг начин! Истинските проблеми в живота са малко на брой и се решават просто (не винаги лесно, но поне достатъчно ясно - човек не се колебае какво да предприеме във връзка с тях). Въобразените проблеми и опасения, съжаления и т.н. са лошият вид проблеми, защото конструктивно решение за тях просто няма! Човек може да надсложи върху същинските си нужди (вкл. тази от близост) още неограничено количество баластни лъжливи нужди и тъй като даже тяхното удовлетворяване не води до истинско удовлетворение, човек няма полезни ходове, докато е в тази илюзорна въртележка. Също така, той може да превърта отдавна превърнати в пепел преживявания или да се опасяна или мечтае относно неща, които никога няма да се случат в живота. Къде остава тогава самият живот? В НАСТОЯЩЕТО! Ако човек е сам и не си казва, че ще се занимава с нещо полезно за себе си чак след като открие "идеалния партньор", той има шанс да влезе в Настоящето. Ако е вече с партньор и се разбират във важние неща, не е нужно да търси под вола теле, тъй като малките камъчета обръщат колата. Ако пък е налице някакво основно неразбиране, освен вайкането, подозренията и конфликтите, които разрушават и двамата и не носят за никого полза, има и по-адекватни подходи: например човек да се съсредоточи на тази част от отношенията, която зависи от него. Ако любовта и всичко, което се прави за партньора са достатъчни да го върнат - ще са. Ако не са - негативността вече пък съвсем няма да има шансове! Разделята също може да се направи от позицията на конструктивизма - за да може да се даде нов шанс и на двамата. Или пък да бъде съпроводена от много гняв и самосъжаление... почти исгурни гаранции, че човека не си е научил урока и следващия път ще прави същите грешки, т.е. ще налита на подобни неподходящи партньори или даже да са потенциално подходящи, ще поставя бомби с часовников механизъм под пода на близките си отношения... Човек първо е добре, когато е самоосъзнат и балансиран - тогава ще може да живее добре със самия себе си. Второ, ще привлича и той ще се привлича от подходящи люде - и ще може да живее добре и с тях. И трето - дори и да има проблеми в отношенията (които в тоя случай решително няма да са предизвикани от него), ще може да се откъсне, без да се чувства разгромен и опустошен... Защото вътрешната ценност, която човек усеща къто присъща (все едно дали мисли, че е от само себе си или му е дадена от Господ) придава ценност и на всичко отвън! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо искам да благодаря на всички за бързата реакция! А сега конкретно:

Мъжът принципно е лявомозъчно центрирано същество, по-логично, по-малко приказливо и едноканално работещо. Това че мъжете са по-логични автоматично прави връзката им със собствените или на другите чувства по-трудна и индиректна. Типичният мъж не обича много да "чопли" емоционални въпроси - защото трудно ги разбира. Защото са му неясни. Защото за разлика от двигателя на колата, емоциие са някакси твърде флуидни и сложни за типичния мъжки мозък. Защото емоциите са нелогични и разговорите за тях за много мъже са в сферата на "женските работи" и дри дразнят. А дразнят, защото доста голяма част от мъжете просто не успяват да следват логиката на чувствата, която е многоканална, образна, интуитивно процесирана. Разбира се, има мъже които го могат - психолозите например. При това по-добре от жените, защото съумват да свържат осъзнаването на емоционалните движения с чисто лявомозъчната мъжка логика и така да ги експлицират до много ясно осъзнаване и преработка/ трансформиране.

Когато можеш спокойно да си представиш, че мъжът ти е свободен да спи с колкото хиляди жени си иска и тази мисъл не те притеснява ни най-малко, само тогава ще бъдеш истински щастлива с мъжа си, естествена, непринудена и радостна във връзката ви! А ревността, желанието за твърде голямо прилепване към партньора и зависимост на собственото щастие от неговите реакции, действия и постъпки в прекалена степен винаги са признак за дълбоки комплекси! Тези комплекси никога не са нужни, нормални или проява на каквато и да е любов!

Разбира се, има нормална емоционална близост, проксемика. Въпросът е тази близост да се поддържа от спокойна любов, не и от обсебващите страхове и желаниет за болезнено ограничаващ контрол и свръхприлепването на ревността!

Това е така, за Вас емоцията е нещо ненужно и го определяте като първично, като синоним на простота, та дори и глуповатост! И честно казано подкрепям....първичната реакция, базирана на емоцията не води в повечето случаи до добър краен резултат, и в тази връзка се учим от Вас, от хората, които използват първо логиката и разума и едва тогава намесват емоцията! Но е трудно...

Мога спокойно да си представя, че един ден еднообразието ще те тласне към изкушение..дали него...дали мен...но като обичаш някого негласно обещаваш, че няма да проявиш чувства към друг(а...мда думичката комплекси е в основата на страховете...и аз ги осъзнавам и стремя да ги овладея...и по странното е, че те се появиха без да са стимулирани от връзката ми, от отношенията ми, от заобикалящата действителност...нито от детството...винаги съм била обградена от внимание и обич...

По скоро неяснотата ми се върти около това, че ако днес си щастлив и намерил любовта, никой неможе да ти гарантира, че утре няма да я срещнеш другаде...кое тогава ще те накара да останеш с първата намерена?! И още нещо...когато двамата станат едно цяло, защо трябва да се запазят като отделни личности...като е почти невъзможно...или поне за мен...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, че си загубила вътрешното си спокойствие е добре. Направо е чудесно. Така почваш да задаваш въпроси и да мислиш по тези теми, да се осъзнаваш.

Ами мъжете не пишат, защото така са устроени. И може да нямат вашите страхове, но имат други много по-големи от на жените.

Не случайно някои казват, че мъжете са нежния пол, по-неприспособимия.

Виж, не мисля, че това, че съм започнала да си задавам такива въпроси на този етап от живота си е за честито....напротив...тези неща е трябвало да са ми станали ясни отдавна....ама както някой беше писал останала съм на детския етап...по интересното е, че има хора, които никога няма да си ги зададат тези въпроси и пак ще живеят щастливо, за тях си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: На ВСЯКА цена ли? Тогава прави само нещата, които екрепват това спокойствие, то е напълно постижимо, независимо дали си сама или с някого. Ако човек е сам и не си казва, че ще се занимава с нещо полезно за себе си чак след като открие "идеалния партньор", той има шанс да влезе в Настоящето. Ако е вече с партньор и се разбират във важние неща, не е нужно да търси под вола теле, тъй като малките камъчета обръщат колата. Ако пък е налице някакво основно неразбиране, освен вайкането, подозренията и конфликтите, които разрушават и двамата и не носят за никого полза, има и по-адекватни подходи: например човек да се съсредоточи на тази част от отношенията, която зависи от него. Ако любовта и всичко, което се прави за партньора са достатъчни да го върнат - ще са. Ако не са - негативността вече пък съвсем няма да има шансове! Разделята също може да се направи от позицията на конструктивизма - за да може да се даде нов шанс и на двамата. Или пък да бъде съпроводена от много гняв и самосъжаление... почти исгурни гаранции, че човека не си е научил урока и следващия път ще прави същите грешки,

Признавам си, че те прочетох няколко пъти за да разбера правилния смисъл на думите ти...о да, разбира се, че на всяка цена искам вътрешното си спокойствие, за да мога да живея в мир със себе си, и за да мога да живея правилно и с другите!

Намерила съм правилния човек, и точно защото си мисля,че малките неща обръщат колата съм се вторачила в тях...а ти казваш да не го правя...кое е по важното...малкото или голямото....или просто аз трябва да ги степенувам правилно за себе си...и да, съсредоточила съм се точно в моите недостатъци, които пречат и ги отчитам като пречка и в следващия момент те се обръщат срещу мен, в смисъл че май аз съм права и че май не са недостатъци...интуицията ми е в плен на неправилните усещания..и не отчитам коя е истинска и коя фалшива...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

един ден еднообразието ще те тласне ... ..дали него...дали мен...

Eднообразието си създаваме сами. Дали да чакаме да се натрупа, докато избухне като вулкан? Или да го отстраняваме всеки ден по малко, за да бъде животът ни интересен и богат, но не обект на драматични промени?

Не е нужно да робуваме на клишета, че хората си омръзвали. Макар че може да се случи. Всичко може да се случи в живота. Това се казва и в брачната клетва.

Бракът при всички положения е голям житейски урок.

Поискали сме го с любов.

Значи сме го заслужили - във всякакъв смисъл. :)

P.S girl81, ще те цитирам от другата тема:" Ревността убива". Там си го казала точно и то важи не само за ревността, а за всичко, което не е баланс:

"До като не осъзнаеш, че ти си отделна индивидуалност, отделна личност няма да успееш да се пребориш с ревността си! Това че сте едно семейство, не означава че сте едно цяло! Той е отделна личност и ти също си отделна личност! Той не е твоя собственост, така че не се стреми да го обсебваш! Намери отново себе си...повярвай в себе си ....и преодолей страховете си...и му гласувай доверие."

Личното пространство и различните интереси в брака разширяват светогледа и опита на всички в него - включително и на децата - затова са от полза за всички.

(Ако се основават на еднакви морални ценности.)

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Изчетох почти всички постове по темите, които ме вълнуват! И все още има неща, които не мога да проумея!

Защо винаги ние жените пишем за страховете и притесненията си, почти несъм видяла тема пусната от мъж: жена ми май ме лъже...или влезнах в скайпа на жена си! Те живеят доста по просто от нас! Те нямат нашите страхове, те не са толкова детайлни като нас, те не изпадат в потрес при всяка ситуация, която ни се струва, че е края на света!

Ясно ми е, че двама души след като се обичат и за да пребъде любовта им, трябва да се запазят като отделни личности....беше описано като две колони в един от постовете, които четох! Питам обаче, никой няма гаранция, че няма да бъде предаден, че няма да срещне друг/а и да остане сам...Какъв е смисълът тогава....освен децата..но в случая не ги намесвам тях...разглеждам чувствата между двама...даваш всичко от себе си, и накрая ти казват аз се влюбих в друг/а...и едва ли не ти ще трябва да се радваш, че той/тя намерили любовта...какъв е смисъла?!

Много е просто всичко тогава..живееш, наслаждаваш се, забавляваш се, и не мислиш много, защото така или иначе неможеш да предотвратиш чуждите действия...и се надяваш, че това е твоя човек и ще живеете до края на дните си, ако имаш късмет! губи ми се нишката и не намирам смисъла...хем ще даваш и ще ти дават, хем като дойде края нищо не можеш да направиш, защото просто неможеш...и какво чакаш следващия ли?!

Ще кажете няма нищо сигурно, неможеш да искаш застраховка...така е...ама и не е така...тогава по добре да си живеем сами! Ама и сам не става!

Как да живееш като сам, а всъщност да си в едно цяло с другия!

Стана много объркано...обаче и в моята глава е такава каша...въпросите летят един след друг и няма правилен отговор!

Пишете гласувай доверие, дай свобода и т.н. ...това пак не е гаранция..ще правиш челни стойки цял живот и пак няма да е сигурно! Искам си вътрешното спокойствие!

Ще се радвам на обсъждане!

Не знам кой е правилния отговор - струва ми се, че за различните хора отговорът е различен.

Но ще кажа нещо, което може да внесе някаква яснота относно отговора - ами да, няма никаква гаранция човек да не остане сам; а може да остане сам далеч не по причина, че партньорът/ката е срещнал/а друг/а.

Самият стремеж за 100% гаранция, желанието да се предотвратят чуждите действия и др.п. са по-скоро в сферата на свръхконтрола, отколкото на любовта, приятелството и подобни. А пък упражняването на свръхконтрол е от една страна мисия невъзможна, от друга - крайно изтощаващо и неощастливяващо мероприятие.

Виждала съм и хора, които умишлено избират да са сами, за да избегнат разни неприятни евентуалности в бъдещето. Но ... както казваш ти, и сам не става. Привидно са елеминирали едно бъдещо разочарование, а в същност живеят перманентно разочаровани.

Та, всеки сам си избира ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много съм съгласен с Диана! Който не рискува, губи всичко! Ако не поемеш риска да бъдеш отхвърлена, няма как и да преживееш щаст;ливите моменти, месеци или години заедно! Защото те ще са само една добра добавка в щастието, което идва отвътре ти! А ако бъдеш отхвърлена, какво от това? Ако стане, може би това е нужно за теб, за да извади на бял свят някои базисни страхове, вярвания, програми - за да бъдат изчистени! Ако обаче бъдат изчистени предварително, чрез разширяване на съзнанието, психотерапия или просто богат опит, преживяването на изоставяне ще бъде преминато леко... или въобще няма да ни бъде дадено от съдбата, тъй като няма да имаме нужда от него. Свръхконтролирането винаги е показател за свръхстрах. Начинът е да се махне контролът - да се живее естествено, непринудено, с вяра в Себе си, в живота и дълбинното в другия! Разбира се, разумът си работи ясно, но сърцето е щастливо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самият стремеж за 100% гаранция, желанието да се предотвратят чуждите действия и др.п. са по-скоро в сферата на свръхконтрола, отколкото на любовта, приятелството и подобни. А пък упражняването на свръхконтрол е от една страна мисия невъзможна, от друга - крайно изтощаващо и неощастливяващо мероприятие.

С моите камъни, в моята градина! Това е нещото което научих, че е правилно и си го набивам в главата непрекъснато и постоянно за да мога да го прилагам и реално....и е трудно...и непрекъснато онова вътрешно гласче, което е свикнало да контролира всички и всичко надава глас! Мда свръх контрола е изтощаваща мисия, но макар и странно носи удоволствие, че въпреки, че не касае пряко теб ти държиш нещата в свои ръце!Че никой не може да те излъже защото ще го разбереш почти веднага....абсурдно е...и то много!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Който не рискува, губи всичко! Ако стане, може би това е нужно за теб, за да извади на бял свят някои базисни страхове, вярвания, програми - за да бъдат изчистени! Ако обаче бъдат изчистени предварително, чрез разширяване на съзнанието, психотерапия или просто богат опит, преживяването на изоставяне ще бъде преминато леко... или въобще няма да ни бъде дадено от съдбата, тъй като няма да имаме нужда от него. Свръхконтролирането винаги е показател за свръхстрах. Начинът е да се махне контролът - да се живее естествено, непринудено, с вяра в Себе си, в живота и дълбинното в другия! Разбира се, разумът си работи ясно, но сърцето е щастливо!

Ако не рискуваме, живота ни няма да е живот :) А при мен защо тези базисни страхове излизат наяве без да съм преживяла изоставяне...и сякаш вътрешно хем ме подготвят, че това не е толкова страшно, хем че това не бива да се случва....Липсва ми опит това е ....прекаленото обгрижване от страна на родителите си казва думата сега... което не е нито оправдание, нито обнадеждаващо! Заобиколена съм от хора, които не познават това що е то съмнение...незнам как им се е случило...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А при мен защо тези базисни страхове излизат наяве без да съм преживяла изоставяне...

Ами ти сама си отговаряш - поради свръхобгрижващия родителски стил, който ги е заложил. Тези страхове са в дългосрочната памет и колкото и странно да звучи, искат да бъдат задоволявани! Виждайки ги ясно, можеш да ги неутрализираш! Има методи, има пътища за това!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези страхове са в дългосрочната памет и колкото и странно да звучи, искат да бъдат задоволявани!

...нима е лошо да те обгрижват и да си нечий център....а какви са пътищата за които споменаваш?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да е лошо - супер си е! Ако не е свръх... Как е било при теб, ти си знаеш.

Виж тук за родителските стилове. Eто какво залага свръхпротективния/ свръхобгрижващ родителски стил:

Свръхпротективност

Родителите се вкопчват в децата - в ранните години, а често и в по-късна възраст, намирайки в тях жизнения си смисъл - поведение напълно противоречащо както със законите на Живота, така и с тези на психологията. Родителската болна "любов" буквално задушава детската личност, не и позволява да премине през трудностите и изпитанията, които са нормална част от живота. Залаганите в децата базови убеждения са: "Провалям се, не се справям с този труден живот! Аз съм безпомощна! Животът и хората ме раняват! Ще се разболея от смъртоносна болест! Ще полудея! Животът няма смисъл без него до мен! Аз съм зависима от поведението и мнението на другите! Моето щастие зависи от грижата на другия, който е длъжен да ми я дава - постоянно и свръхфокусирано! Ако не го прави, той е виновен, а аз нещастна!" Залага се една свръхприлепналост, зависимост на щастието от поведението и вниманието на 'важния" друг - емоционално недиференцирана личност с несигурна привързаност, постоянно търсеща потвърждение за обич и закрила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самият стремеж за 100% гаранция, желанието да се предотвратят чуждите действия и др.п. са по-скоро в сферата на свръхконтрола, отколкото на любовта, приятелството и подобни. А пък упражняването на свръхконтрол е от една страна мисия невъзможна, от друга - крайно изтощаващо и неощастливяващо мероприятие.

С моите камъни, в моята градина! Това е нещото което научих, че е правилно и си го набивам в главата непрекъснато и постоянно за да мога да го прилагам и реално....и е трудно...и непрекъснато онова вътрешно гласче, което е свикнало да контролира всички и всичко надава глас! Мда свръх контрола е изтощаваща мисия, но макар и странно носи удоволствие, че въпреки, че не касае пряко теб ти държиш нещата в свои ръце!Че никой не може да те излъже защото ще го разбереш почти веднага....абсурдно е...и то много!

Е, не, защо пък твои камъни - аз мисля, че ти по-скоро по принцип си писала в първия си пост. А в интерес на истината и аз си имам такива камъни в моята си градина. :rolleyes:

Иначе, не е абсурдно и не е странно, че носи удоволствие - ако не беше така, никой нямаше да пожелае да го прави.

Работата е там, че с годините става все по-трудно да се упражнява такъв контрол и в крайна сметка ... пак няма 100% гаранция. И след като човек се сблъска в живота си с някои неща, които назоваваме като "непреодолима сила", постепенно започва да развива тази вяра, за която каза Орлин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря отново на всички, които изразихте мнение и позиция! На този етап има много неща, които проумях и осъзнах, но тепърва започва най трудното....да започна да ги прилагам! Но детайлите и дребните неща не ми дават мира...и тъпча на едно място.."проглеждам" за кратко и пак старата песен на нов глас!

Та, Орлин спомена за пътища...може ли малко повече инфо за тях?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да е лошо - супер си е! Ако не е свръх... Как е било при теб, ти си знаеш.

Виж тук за родителските стилове. Eто какво залага свръхпротективния/ свръхобгрижващ родителски стил:

Свръхпротективност

Благодаря ти за насоката! Част от този стил е застъпен, в рамките на обгрижване и пазене от външните вредни влияния! Базовите убеждения обаче са съвсем различни:поемане на отговорност, самоувереност, позитивност...В дългосрочната памет е записано обаче, що е то безгранична любов и че можеш да бъдеш центъра на нечия вселена...в случая съм техния, което автоматично ме кара да очаквам че ще бъда и неговия и на приятелите...и така!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Там е работата, че най-често не знаем какво има в тази дългосрочна дълбока памет всъщност, но виждаме "околностите" на работната памет, на съзнанието, тоест характера си. А зад него именно стоят онези дълбоки схеми, които се достигат с анализ и директни разкриващи когнитивни техники. Също и с регресивна хипноза, разбира се. Защо не се обърнеш към най-близкия до теб когнитивен терапевт за няколко сесии? Ще осъзнаеш сума ти неща и ще получиш методи за самостоятелна работа, сечива за работа в психичната си градина за доста време напред!

Само искам да добавя: свръхпротективният и обгрижващ родителски стил залага "добра" почва за болна ревност!

Поздрави!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×