Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Колко здрав трябва да бъде лекарят, лечителят?


Recommended Posts

Колко здрав трябва да бъде лекарят? Често чуваме коментари, абе този не може да излекува себе си, а се опитва да лекува мене?!

Наистина ли е така?! Замисляме ли се какво значение придаваме на лечителя? Ако ни излекува, той е самият Бог, а ако не успее, той е самият Дявол....

А всъщност лечителят е просто инструмент на Бога. От Него и от вас зависи дали ще се излекувате.

Затова лечителят просто трябва да е толко здрав, че да не буди съжаление у пациентите си. А какво означава да не буди съжаление. Някой лечител с последен стадий рак, без надежди за излекуване в този живот, с очаквана смърт след седмица, но с достатъчно непоколебимост може да покаже пред пациента такава увереност, че да го очарова.

Няма значение колко здрав е лечителят....Та той просто е един инструмент.

И не пациента трябва да е благодарен на лечителя за излекуването, а лечителят трябва да е благодарен на пациента, че му е позволил да лекува. Че е позволил чрез него да изкупи кармата си или да подобри кармата си.

От Безкрайния Източник.... Всемогъщи Боже, Създателю На Състоянията и Преходите, Повелителю на Архангелите, Създателю на Небето и Земята, Ти Който Ръководиш Осъзнаването Ми, от дъното на сърцето си те моля, помогни ми да трансформирам себе си така, че да мога успешно да убеждавам моите пациенти да ги лекувам. Не мои, а Твои ще са и Царството, и Силата, и Славата, и Целия Свят, Во Веки Веков, Амен.

Линк към коментар
Share on other sites

Божидаре, много хубава тема :thumbsup:

И аз съм се питала, колко здрав трябва да бъде лечителят.

Твоите разсъждения имат резон, но също толкова логично може да се обоснове и обратното. Ще ми бъде интересно да прочета още мисли по този въпрос.

А молитвата... - извини ме, но на мен тя ми се струва ненужно амбициозна.

Оставам с впечатлението, че за този, който я произнася, най-важно е това, да убеди пациентите да дойдат при него; другото е някак на заден план. И се чудя - защо?

Вярно, аз самата нямам афинитет към лечителството и може би затова ми се струва странно. Но все пак, ако човекът няма желание да отиде именно при този конкретен лечител, следва ли въобще да бъде убеждаван ...

Не знам ... :hmmmmm:

Нека и други да споделят, темата е интересна, а тук пишат и хора, които реално се занимават именно с това.

Линк към коментар
Share on other sites

Всемогъщи Боже, Създателю На Състоянията и Преходите, Повелителю на Архангелите, Създателю на Небето и Земята, Ти Който Ръководиш Осъзнаването Ми, от дъното на сърцето си те моля, помогни ми да трансформирам себе си така, че да мога успешно да убеждавам моите пациенти да ги лекувам. Не мои, а Твои ще са и Царството, и Силата, и Славата, и Целия Свят, Во Веки Веков, Амен.

:rolleyes:

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

...

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои – им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

източник: http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski.htm

Видял това блаженият и разбрал коварството на дявола, обхвана го облакът на скръбта и като се обля в сълзи, падна по лице, молейки се и казвайки: “Господи, Ти си рекъл: “и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя”. Избави ме сега Владико! Погледни на мене с милосърдно око и прогони скръбта на сърцето ми! Направи с мене личба за добро, защото си благословен във вечни векове, амин!

...

Някой си човек, от много години смущаван тежко от нечист дух, като видя да отиват, тръгна след тях с желанието да се освободи от своя недъг. И когато бяха на около едно поприще далеч от светеца, веднага го стресе нечистия дух и викаше: “Огън ме гори и не мога да вървя напред!” Тогава те го вързаха и го влачеха насила. Като стигнаха при преподобния, паднаха на земята да му се поклонят и просеха неговото благословение. Той изпълни молбата им и ги попита за причината на посещението им. Те му разказаха за себе си и за бесноватия, като му се кланяха и се молеха да го излекува от недъга му. Но Иван никак не се надяваше на себе си, а на Бога, Който животвори мъртвите и ги нарича несъществуващото като съществуващо, затова рече: “Тази работа не е за нас, чеда мои, защото само Бог може да изгонва демоните. А ние сме като вас човеци и сме обременени със същата немощ!” Защото следваше гласа на Господа, който заповяда: “Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: “ние сме слуги негодни”. Но те твърде много настояваха в молбата си. Като ги видя толкова настойчиви и неотслабно да го принуждават, падна на земята облян в сълзи, въздъхна от дулбините на сърцето си и рече: “Боже, Комуто се покланяме в Света Троица, Който си сътворил всичко видимо и невидимо, от Когото всичко се бои и трепери, помилвай Своето създание, Господи, и не поради нашата праведност, но поради Твоята благост и щедрост не оставяй този човек още дълго да бъде измъчван! Не съм достоен благий Господи, да произнеса твоето пречисто име с моите нечисти и скверни устни, обаче призовавам Те на помощ , като се надявам на Твоята благост! Защото Сам си обещал с клетва на устата на Твоите слуги пророците, че не искаш смъртта на грешника. Затова всички припадаме пред Тебе и Те молим: Послушай ни от Твоето небе, защото си благословен във вечни векове амин.” Като се помоли така, веднага демонът излезе от човека и той стана здрав и славеше и хвалеше Бога. Спътниците му, като видяха това, бяха обхванати от ужас, и придобиха още по-голяма вяра към светеца, и го молеха да останат с него.

източник: http://www.rilamonastery.pmg-blg.com/St_iv...ki_jitie_bg.htm

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята...
из "Заветът на Свети Иван Рилски"

- Какво те измъчва тези дни? Какво е? Кажи ми!

- Не знам какво да правя... толкова се измъчвам. Отмъщението не разрешава нито един проблем. То само създава още. Няма ли друг начин?

- Вчера моят благодетел умря. Аз не можах да го спася. Иронично е, че аз, Юнгтон Трогйел, който може... да убие хиляди не можах да направя нищо... за да спася един единствен човек от смъртта.

- Всеки умира, нали?

- Когато дойде смъртта само действията, извършени през живота ти те придружават. Бъдещето ти ще дойде от миналото ти, така както цветето Удумбара изниква от семенцето си.

- Значи бъдещето на майка ми и моето ще са само страдание. Ако можех да поема върху себе си участието на майка си във всичко това, бих го направил.

- Не можеш да промениш кармата си... все едно сменяш къщата си. Не е толкова лесно. Но има начин да помогнеш на майка си.

- Какъв е този начин?

- Като следваш пътя на просветлените със сигурност ще достигнеш на място, отвъд всички страдания. Това е начинът действително да помогнеш на майка си и на всички живи същества.

- Скъпоценни Учителю, можеш ли да ме научиш на този път?

- Този стар глупак може само да ти каже при кой да отидеш.

из филмът "Миларепа" - Посетете уеб сайт

Матей 26:39

И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

Псалми 40:8

Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

Матей 6:10

да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

Матей 26:42

Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

Лука 11:2

А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;

Лука 22:42

Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

Деяния 4:28

за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

Откровение 4:11

Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.

"падна на лицето си" - резултати в библейска търсачка: Посетете уеб сайт

ако ще смърт да е; ако ще болест; ако ще бедност; немощ; скръб; страдание;...

Съгласие/Смирение + Благодарност + Любов

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Няма значение колко здрав е лечителят....Та той просто е един инструмент.

И не пациента трябва да е благодарен на лечителя за излекуването, а лечителят трябва да е благодарен на пациента, че му е позволил да лекува. Че е позволил чрез него да изкупи кармата си или да подобри кармата си.

...

Две поредни твърдения, които са в двете крайности на скалата на истинността ... :)

Дали има значение здравето на лечителя (инструмент)? - Някой ходил ли е от тук четящите да обработва нива? Инструмента и неговата здравина са от основно значение! Със счупен инструмент, не само че ще си загубиш времето, но ще претърпиш и много загуби,... като можеш да похабиш и цялата реколта. Примери със болни "инструменти", решили да са Божи пратеници (помагачи!), а след това провалили се или минали в другата крайност има много... В този ред на мисли бих казал, че болния "инструмент" си заслужава дереджето и по-скоро безпомощното му състояние е НЕЩОТО, което го държи в руслото, където се лее благородството и помощта,...така дефакто трябва да изкупи минали прегрешения.

И още малко в тази насока... Как се изкупуват най-добре минали грешки (особено в ликвидационен век) ? Като длъжника (лечителя, ясновидеца, и ...някакъв -сенс ) помогне за духовното осъзнаване на ответната страна. По-голямо благо има ли от това? Всяка друга помощ е нетрайна и понякога вредна,...но това е друга тема.

От тук и тезата, която изглежда много правдива (може да се докаже!)... Лечителя ("болният инструмент), ако осъзнае кармичните си връзки и задачите, които трябва да свърши,... ако приложи Божествените закони, ...то всъщност това е и неговият реален шанс за духовно израстване и изкупуване на доста тежката карма. За жалост обаче това не се разбира и лечителите* изпадат в егоистичната зависимост да "подобряват" кармата си,...и то най вече финансово и материално. Е резултатите от това са отново трагични, ...но за това пък последните са обвити в ореола та "божественост", "мисия", "святост". Човек да се чуди да се смее ли или да плаче ?!?

Резонен е въпроса, а няма ли истински лечители ? - Има и то не малко... Въпроса е да се научи човек да ги разпознава. Първото трябва да се знае, че Бог "счупен инструмент" не ползва пряко за духовно повдигане.

Второ - Бог се грижи за "здравите си инструменти" и на тях не им липсва "обхода" (по Учителя) и пари. Помощта от такъв "Инструмент" е безценна (няма финансово изражение) и за това тя се предлага безплатно в материален аспект, а е платена - в духовен.

Може би трябва да се каже нещо пряко по темата и за "молитва ..." Ако тази молитва се казва само при лекуване,...то бягайте от такъв лечител далеч, защото това са по-скоро заклинание от колкото молитва. Молитвата е вътрешна потребност и общуване с Бог и тя, ако е истинска и искрена ВИНАГИ има много по-големи резултати, от колкото е желал човек.

Изобщо лекуването е една молитва,... а молитвеното състояние е перманентна характеристика на един истински лечител.

Линк към коментар
Share on other sites

НиколаДамянов, благодара за по-нататъшното уточняване на темата, макар че не мислех отначало да го правя.

Аз се опитах на по-обобщено ниво да говоря за принципи или по-точно преразказах една медитация, но ти вече пишеш как конкретно биха изгледаали тези неща на практика и как да се прилагат на практика. Наистина въпросите са доста на място и страничния наблюдател се нуждае от доълнителни конкретизации и примери, за да не изпадне в двоумене.

Аз говоря за лечителя като инструмент, но имайки предвид, че той трябва да е станал вече инструмент, т.е. да е изградил в себе си условията да стане инструмент, а това никак не е лесно. Така че аз вече говоря за ситуацията той вече да е станал инструмент.

Сега за здравето. След като вече си стигнал на етап да овладееш гревните си изблици, то ще може да ги овладяваш при всякакви обстоятелства. Дори, когято разлеят гореща супа върху тебе в ресторанта. След като вече си станал инструмент, то ще се проявяваш като такъв дори, когато си болен.

Да, идеалният вариант е лечителят да е идеално здрав. Например в някои страни е задължително психотерапевта сам да се подложи на 2-годише курс на психоанализа преди да почне да практикува. Има наистина (и добре го уточняваш) някои неща, които са задължителни условия за лечителя.

Наистина мнгоо добро уточнение. Обаче, добрата кола върви и когато под гумите има камъчета. Добрият лечител лекува и когато има трудности. Това е част от качествата на инструмента.

Но понякога лечителят поема и част от кармата на пациента (това ми е интересно и друг да го коментира) и няма как да не е известно време болен, Понякога поема върху себе си и друга карма. А понякога е подвластен на собствената си карма. Знаете само кои са неподвластни на кармата :) И така лечителят може да стои известно време болен. Може и да може да се излекува, но е ясно защо стои болен.

Не виждам разлика между "изкупуване на кармата" и подобряване на кармата, а пък въобще не се бях сетил, че "финансово и материално" мога да си я подобря. Но разбирам, че се шегуваш де. И аз съм се възмущавал на "лечители", които вземат пари. Всъщност вече съм убеден, че лечителят трябва да прави това безплатно и неявно, а пък да се храни по друг начин.

И да, подкрепям със всичките си ръце това, че лечителят трябва да спомага за осъзнаването на хората. Всъщност някои рецепти лечителски, които лекуват физическото страдание, директно действат за осъзнаването. А и каква е раликата между психотерапевта и духовния учител. Духовният учител просто дава и конкретни директни духовни съвети.

Няма как да не се съглася и за молитвата. "Инструментът" трябва да е подготвен и постоянно в подходящото състояние. Може би то може да се нарече и молитвено.

Всъщност моите молитви са други и не са обвързани с нещо конкретно като конкретно действие.

Наричаш молитвата заклинание, заради кабалистично-подобния завършек сигурно. Но това просто е необвързване с резултата и екивалента на "нека не е моята воля, а Твоята вола да бъде".

Абе прав си, че това е заклинание. Исках да е еднократна молитва, но се получи заклинание. Но може и да се заблуждавам.

Но не мисля, че е лошо човек да може да убеждава хората да ги лекува. Огромния процент от хора уж искат да се лекуват, а вътрешно искат за запазят болестта, защото имат някаква изродена полза от нея. И всъщност това убеждаване осначава да успеееш да помогне на пациента да се осъзнае какво всъщност иска. С това пояснявам мисълта си и за Диана Илиева.

И искам да спомена, че аз не се смятам за лечител.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

...

Аз говоря за лечителя като инструмент, но имайки предвид, че той трябва да е станал вече инструмент, т.е. да е изградил в себе си условията да стане инструмент, а това никак не е лесно. Така че аз вече говоря за ситуацията той вече да е станал инструмент.

Пак се замислих.

Значи казваш, че вече е изградил себе си като инструмент. Това предполага ли, че по времето, когато е изграждал себе си, все пак е имало определен период, в който (бъдещият) лечител все пак е бил идеално здрав? И ако да, какво е довело (може да доведе) до разболяването му после? (Защото за мен разболяването е преди всичко едно разбалансирване.) Също - вече изграденият като лечител може ли да възстанови отново себе си до положение на идеално здрав?

Сега за здравето. След като вече си стигнал на етап да овладееш гревните си изблици, то ще може да ги овладяваш при всякакви обстоятелства. Дори, когято разлеят гореща супа върху тебе в ресторанта. След като вече си станал инструмент, то ще се проявяваш като такъв дори, когато си болен.

Да, идеалният вариант е лечителят да е идеално здрав.

...

Обаче, добрата кола върви и когато под гумите има камъчета. Добрият лечител лекува и когато има трудности. Това е част от качествата на инструмента.

Хм, според мен тези примери не са подходящи.

Значи човекът няма да се поддаде на гневен пристъп след като го полеят със супата, но все пак дали ще бъде в същата кондиция, в каквато е бил?

Добрата кола ... тук по-скоро не говорим за движение по каменист път, ами за движение с повредена кола (болен лечител). А пък от друга страна - добрата кола много трудно се поврежда. Ако тази кола (лечителят) е добра, то защо се е повредила?

Но понякога лечителят поема и част от кармата на пациента (това ми е интересно и друг да го коментира) и няма как да не е известно време болен, Понякога поема върху себе си и друга карма. А понякога е подвластен на собствената си карма. Знаете само кои са неподвластни на кармата :) И така лечителят може да стои известно време болен. Може и да може да се излекува, но е ясно защо стои болен.

Да, и аз бих искала да уточним. Какво значи "понякога"? Нужно ли е лечителят да поема чужда карма? Ако да - защо?

Този въпрос има връзка и с другото, което казах по-горе - нужно ли е лечителят горещо да убеждава пациента да се лекува при него? За мен лечителят знае на кого е добре да помогне и на кого не. Иначе влиза в чужд филм. И обикновените хора също усещаме, кой може да ни помогне; разбира се, ако не сме в някаква ситуация на чужда или собствена манипулация.

И аз съм се възмущавал на "лечители", които вземат пари. Всъщност вече съм убеден, че лечителят трябва да прави това безплатно и неявно, а пък да се храни по друг начин.

Е, аз не се възмущавам, когато "лечители" вземат пари :) . Нали са лечители в кавички. По тази логика и фокусниците не бива да вземат пари. Докато има хора, които да им дават пари ... :rolleyes:

А за храненето - по-склонна съм да се съглася с Никола. За лечител без кавички!

Но не мисля, че е лошо човек да може да убеждава хората да ги лекува. Огромния процент от хора уж искат да се лекуват, а вътрешно искат за запазят болестта, защото имат някаква изродена полза от нея. И всъщност това убеждаване осначава да успеееш да помогне на пациента да се осъзнае какво всъщност иска. С това пояснявам мисълта си и за Диана Илиева.

Да, това е така.

И не е съвсем така. Защото може да е и неправомерна намеса в пътя на човека. Особено ако лечителят не е изчистил докрай кавичките... А колко са такива? Колко са истински лечители? Аз мисля - твърде малко. И те също се развиват. Постепенно стават истински. Ако успеят ...

И тук възниква едно противоречие, за което нямам отговор, как може да се разреши.

Значи лечителят в началото на своя път има определени качества, но има и още много да развива и да гради. В този ранен етап е естествено той да допуска и грешки във всяко едно отношение в действията си. И тъй като има определени способности, то и грешките могат да са много сериозни, както и отговорността му за тях. От друга страна, ако непрекъснато се колебае и се съмнява дали не греши, той първо спира да се развива, второ пак греши, защото не прилага своите дарби. Ни тъй, ни инак :rolleyes:

И искам да спомена, че аз не се смятам за лечител.

А какво смятат хората около теб?

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Но не мисля, че е лошо човек да може да убеждава хората да ги лекува. Огромния процент от хора уж искат да се лекуват, а вътрешно искат за запазят болестта, защото имат някаква изродена полза от нея.

...

БожидарЗим, това е и най-големият проблем при лекуването... :)

Няма болест, която да не може да се излекува ( диапазон от значително подобрение до 100% здраве), стига човек да ИСКА да се излекува. Искането (при нетрадиционното лечение!) е свързано обикновено със смяна на начина на живот, начина на мислене,...стереотипи,...вярата... Знаеш ли колко малко болни хора ( "сериозно закъсали") са готови за такава промяна ? Опита ми показва, че това са незначителен процент от всички болни... А останалите? - останалите искат някой друг да им поеме развитието и просто да дадат някой лев (такса) за това. Според мен това е невъзможно! С материално плащане, може да се постигне някакво временно подобрение на състоянието,...но обикновено след време нещата се повтарят, усложняват или задълбочават, а често избиват в друга насока и стават още по-тежки и трагични. Примери колкото щеш мога да ти дам, но не виждам смисъл ...

Защо не бива да "убеждаваш хората да ги лекуваш" ? - Защото нарушаваш Вселенски закон, при който помощ се оказва само, когато е поискана и помолено за нея. С подобно "убеждаване" спираш еволюцията на дадена Душа. Това е по-скоро грях, от колкото помощ. Когато човек ти поиска и помоли, значи той е изпаднал в безизходица и съответно е преминал "прага на собствена поносимост", ...с други думи страданието го е довело до едно ново ниво на "узряване". Тогава вече Лечителя е "инструмент Божий" и има "разрешение" да лекува. В останалите случаи лечителя е просто един глупак, който се натоварва да носи непоносимо бреме за него, срещу финансово възнаграждение... Какво става, ако дадеш на едно магаре най-качествения зоб и перфектна конюшня, но в замяна на това, то да се товаря по един тон... ?!? Нещата са аналогични.

...

Но понякога лечителят поема и част от кармата на пациента (това ми е интересно и друг да го коментира) и няма как да не е известно време болен, Понякога поема върху себе си и друга карма.

...

Това е една голяма истина, с която се злоупотребява...Наистина са трупат "тежести" при лекуването,...но това не бива да служи за оправданието на "инструментите". :)

Представи си, че се качвате към покрива на 20 етажен блок. Те си здрав, силен и се ИСКА помощ от теб, от някой безпомощен и слаб, носещ тежък товар... Какъв е проблема да помогнеш безкористно, когато с Висше са те дарили с възможности, сили и енергии в изобилие ?!? Защо да не помогнеш ? Ако Законите са на лице, ...просто вземаш без притеснение от тежестите на искащия и молещ за помощ. Друг е въпроса (връщаме се в предишното мнение) дали това може да стане от "болен" инструмент (лечител) и,... ако се замислим пак ще стигнем до горната теза, че истинският Лечител не може да има проблеми.

В крайна сметка, резонен е въпроса...какво става все пак, ако действително Истинският лечител се "натовари" с повече тежести (карма) ? Това пак не е проблем, АКО той е Истински... Щом е Истински, значи той има непрестанна връзка с Бог (молитвено състояние), от там добра интуиция (ясновидството няма никакъв смисъл в случая и не играе никаква роля!),...от там ума получава много Светлина, ...и като краен резултат, каквото и количество негативна карма и "тежести" да са натрупани, то те се трансформират за "отрицателно време", както се казва. "Разтоварването" става за ден-два,...седмица, през които не е позволено лекуване, а след това лечителя си е в пълна кондиция и на старото ниво - изпълнен с енергия и сили, които може да раздава отново наволя,...но съгласно Божията воля. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, този вид рационално разсъждение от вида "ами ако еди-какво си, то еди-какво си, но все пак обратното еди-какво си може да е вярно" аз се старая да ги използвам в умерени дози, защото иначе то мен ме разбалансира :) :)

Обикновено като се поддам на течението им и стигам винаги до момент "Ни тъй, ни инак". :)

Затова ще ми трябва повече време, за да успея да ти отговоря.

Никола, това за поемането на кармата няма какво да го кемнтирам. Не виждам нещо, по което мога да коментирам.

За убеждаването и аз споделям мнението (и то стигнах до това рабиране по болезнен начин :) ), че не трябва да убеждаваш хората да им помагаш, защото всяка такава непоискана помощ (ама всяка) забавя еволюцията на човека. Дори много неща, които хората разбират като "проявяване на грижи за роднина и ближен" всъщност могат да доведат до забавяне еволюцията на човек.

Моето разбиране за необходимостта от убеждаване на човека е всъщност следното. След като той вече е дошъл при теб да поиска помощ, как да го убедиш да следва предназначената за него програма, която почти винаги съдържа най-малкото известна промяна на навиците на хранене и пиене.

И тука стигаме до следващия въпрос до каква степен ние може да си позволим да убеждаваме него или нея да промени навиците си? И как да убедиш човека, че това е наистина лечението за него, а не е съвременния стереотип за безгрижното пиене на всеможещо хапче? Как да го убедиш, стимулираш и ентусиазираш да започне лечението и да се придържа към него?

И тук се сетих какво сам казвам: Дори много неща, които хората разбират като "проявяване на грижи за роднина и ближен" всъщност могат да доведат до забавяне еволюцията на човек.

Нищо чудно желанието да убеждаваш да е израз на така криворазбрана грижа. И нищо чудно желанието да убеждаваш и конкретно в моя случай да е израз на желанието ми да се покажа прав и добър и да очаквам тези, които изпълняват предписанията по този начин да потвърдят това.

Всъщност дошъл е човекът, даваш му предписание и това е. Всеки опит да го убеждаваш в правилността на предписанието и задължаването му да го спазва са същно интрузии срещу свободната воля.

Пациентът избира дали да спазва предписанията и лечението или не. Това е свободната му воля.

Сега се сещам, че един лечител, за който знам, никога не разпитва хората дали спазват предписанията му или не. Може да им предпише ново или променено лечение, но никога не пита дали са спазвали старото.

Благодаря на всички за помощта за осъзнаване на заблудата, която имах :)

Всъщност сега се усещам, че май лечителят дори не трябва да предписва форма на лечение, която е много далече от нивото на духовно развитие и вяра на пациента. Ами той въобще няма да я разбере или приеме. Колкото може да поеме, толкова...но не и да го заблуждава, че може да се излекува с хапчета. Все пак трябва да бъде показан минимума действия, които човек трябва да извърши или промени в себе си, за да се излекува. И ако се справи, да му бъде предложено да избере следващата стъпка към по-пълно излекуване и съответно осъзнаване..

Какво мислите за това?

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Диана, оставил съм за прегледност само твоите коментари, а отговорите ми са маркирани с БожидарЗим.

"Пак се замислих.

Значи казваш, че вече е изградил себе си като инструмент. Това предполага ли, че по времето, когато е изграждал себе си, все пак е имало определен период, в който (бъдещият) лечител все пак е бил идеално здрав? И ако да, какво е довело (може да доведе) до разболяването му после? (Защото за мен разболяването е преди всичко едно разбалансирване.) Също - вече изграденият като лечител може ли да възстанови отново себе си до положение на идеално здрав?"

БожидарЗим: Виж следващия отговор.

:Хм, според мен тези примери не са подходящи.

Значи човекът няма да се поддаде на гневен пристъп след като го полеят със супата, но все пак дали ще бъде в същата кондиция, в каквато е бил?

Добрата кола ... тук по-скоро не говорим за движение по каменист път, ами за движение с повредена кола (болен лечител). А пък от друга страна - добрата кола много трудно се поврежда. Ако тази кола (лечителят) е добра, то защо се е повредила?"

БожидарЗим: Всичко е подвластно на троичността във Вселената: раждане, развитие, смърт. Все едно се питаме лечителят като е лечител, защо НЕ умира :)

Относно горния въпрос: Лечителят също е подвластен на йерархичната троичност - живее в тази Вселена. Това означава, че всяко нещо в него се ражда, развива и умира. Както се роди моята заблуда за убеждаването на пациента, разви се и накрая умря :) хе хе . Това също е пример за болест и излекуване, макар че не съм лечител, но се надявам да усещаш смисъла. Но да, очаква се при лечителят етапите на неблагоприятното нещо да са доста по-кратки от тези на другите хора.

"Да, и аз бих искала да уточним. Какво значи "понякога"? Нужно ли е лечителят да поема чужда карма? Ако да - защо?

Този въпрос има връзка и с другото, което казах по-горе - нужно ли е лечителят горещо да убеждава пациента да се лекува при него? За мен лечителят знае на кого е добре да помогне и на кого не. Иначе влиза в чужд филм. И обикновените хора също усещаме, кой може да ни помогне; разбира се, ако не сме в някаква ситуация на чужда или собствена манипулация."

БожидарЗим: Да, трябва да знае на кого да помогне и на кого не

"Е, аз не се възмущавам, когато "лечители" вземат пари smile.gif . Нали са лечители в кавички. По тази логика и фокусниците не бива да вземат пари. Докато има хора, които да им дават пари ... rolleyes.gif

А за храненето - по-склонна съм да се съглася с Никола. За лечител без кавички!"

БожидарЗим: Всъщност Никола май не каза как точно трябва да се храни лечителят :)

"Да, това е така.

И не е съвсем така. Защото може да е и неправомерна намеса в пътя на човека. Особено ако лечителят не е изчистил докрай кавичките... А колко са такива? Колко са истински лечители? Аз мисля - твърде малко. И те също се развиват. Постепенно стават истински. Ако успеят ..."

БожидарЗим: Трю, трю :)

"И тук възниква едно противоречие, за което нямам отговор, как може да се разреши.

Значи лечителят в началото на своя път има определени качества, но има и още много да развива и да гради. В този ранен етап е естествено той да допуска и грешки във всяко едно отношение в действията си. И тъй като има определени способности, то и грешките могат да са много сериозни, както и отговорността му за тях. От друга страна, ако непрекъснато се колебае и се съмнява дали не греши, той първо спира да се развива, второ пак греши, защото не прилага своите дарби. Ни тъй, ни инак "

БожидарЗим: Не е "ни тъй, ни инак". Напротив, ти почти го каза. Лечителят не трябва да спира да се развива. Което означава, че не трябва да се страхува от грешките, за да се развива. Грешката също е стъпка в правилната посока.

"Цитат(БожидарЗим @ Nov 2 2009, 16:38) *

И искам да спомена, че аз не се смятам за лечител.

А какво смятат хората около теб? "

БожидарЗим: НИщо не мислят. Аз използвам думата лечител само в тази тема. Може да ме възприемат по всякакъв начин. Не съм ги питал :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

За мен идеално здрав човек няма. Дори и сред Лечителите (доказано такива :) ).

Има едно оптимално състояние на физическото тяло, което може да поддържаме.

Лечителя, когато се е осъзнал и е приел, че е такъв не трябва или по-скоро не бива да убеждава когото и да е било, че се нуждае от помощта му. Макар че е трудно да седиш до близък човек, да знаеш, че можеш да помогнеш и да знаеш, че не бива да помагаш. Защото се нарушават Божествените закони. Мисля, че има и такава тема - за непоисканото добро. Ако убеждаваме някого в полезността на нещо (в случая лечение) - правим непоискано добро.

Защо Лечителя не бива да се намесва? Защото светът се състои от физическа и духовна част. И човекът е съставен от физическо и духовно тяло, които са неразривно свързани. Болестите се проявяват и на двете нива. Бог ни е дал добро здраве за да се грижим за него. Сами. За да сме в хармония с Божествения промисъл. И едва когато не успеем, тогава може да потърсим помощ. Самият пациент като такъв, трябва да е осъзнал необходимостта от помощ. За да намери сам човека, който да му я даде. Трябва да искаш да видиш светлината, за да я запали някой за теб. Иначе си оставаш сляп и продължаваш да се луташ (боледуваш).

Много ми харесва следният цитат:

Учителя отговори: "Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзовеш, това върви го пътя на насилието."

из спомените на Петър Камбуров

Линк към коментар
Share on other sites

Следя ви с интерес.

Само да попитам - как ще почука болен, ако не знае, че можете да лекувате.

А ако го информирате , че лекувате - докъде стига информирането и откъде почва убеждаването?

Поемането на чужда карма може да служи само на егото - "вижте ме колко съм силен и добър".

Съвсем друго е да обясниш на човека как да се отнася към кармата си. И че може да я изкупи по други пътища. За да се стигне до болезнено изкупуване на карма, най-често човекът вече е подминал по-плавните пътища за това.

Разум и Сила, Любов и Воля! :)

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Следя ви с интерес.

Само да попитам - как ще почука болен, ако не знае, че можете да лекувате.

А ако го информирате , че лекувате - докъде стига информирането и откъде почва убеждаването?

Поемането на чужда карма може да служи само на егото - "вижте ме колко съм силен и добър".

Съвсем друго е да обясниш на човека как да се отнася към кармата си. И че може да я изкупи по други пътища. За да се стигне до болезнено изкупуване на карма, най-често човекът вече е подминал по-плавните пътища за това.

Разум и Сила, Любов и Воля! :)

Късметче, късмет е, че следиш темата :)

Аз не съм никакъв лечител още, но седя си веднъж в кухнята на офиса и влиза една колежка. Отбелязвал съм си мислено разни моменти за нея, но никога не съм говорил с нея за това. Та тя изведнъж почна да говори за физическото си състояние и да разказва иастория на болежки, какво прави и какво не се получава и това доста време, а аз стоя и кимам с глава. После й пратих с нейно съгласие по пощатата едни неща, които мисля, че ще й помогнат.

Като говорим за тропане за помощ, нуждаещият се почва да тропа навсякъде и накрая стига до лечител. Не е нужно да е точно определен човек, а стига до Лечителя.

А това за поемането на чужда карма освен това значение, което коментираме, явно има и още по-дълбоко значение, което още не се е намерил знаещ, който да ми го сподели, а аз си търся ли търся...

Линк към коментар
Share on other sites

пратих с нейно съгласие по пощатата едни неща, които мисля, че ще й помогнат.

Като говорим за тропане за помощ, нуждаещият се почва да тропа навсякъде и накрая стига до лечител. Не е нужно да е точно определен човек, а стига до Лечителя.

А това за поемането на чужда карма освен това значение, което коментираме, явно има и още по-дълбоко значение, което още не се е намерил знаещ, който да ми го сподели, а аз си търся ли търся...

Всички търсим. :)

Може би докосване до по-дълбокото значение е , че ако трябва да се сподели кармата на някого, това е "писано" и се случва без наш съзнателен избор.

А за нещата, които пращаш по пощата, ще е интерсно да споделиш - има цял подфорум "Лечебни методи" във форум "Здраве".

Лечителят с главна буква е един и съдържа в себе си лечителите с малки букви. Така че и те си имат функция.

Аз имам едно любимо сравнение за лечител ( извинете за антиромантиката) :) - с градински маркуч за поливане.

Трябва да е чист отвътре и в добро състояние ... и с малко размисли по темата ще видите колко е удачно това сравнение.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Всъщност сега се усещам, че май лечителят дори не трябва да предписва форма на лечение, която е много далече от нивото на духовно развитие и вяра на пациента. Ами той въобще няма да я разбере или приеме. Колкото може да поеме, толкова...но не и да го заблуждава, че може да се излекува с хапчета. Все пак трябва да бъде показан минимума действия, които човек трябва да извърши или промени в себе си, за да се излекува. И ако се справи, да му бъде предложено да избере следващата стъпка към по-пълно излекуване и съответно осъзнаване..

Какво мислите за това?

Tочно до този извод съм стигнала и аз. :thumbsup2:

А понякога положението е такова, че дори е добре да се предложат и хапчета. Или билки. Като начало. И да се съчетае и с нещо друго.

Ако препоръчаме на някого метод, с някакви достъпни средства и материали, с които да излекува или поне облекчи болежката си - и това е чудесно. Защото лично на мен ми се струва абсурдно за едни съвсем елементарни неща - като раничка от изгаряне или хрема да се купуват скъпи лекарства от фармацевтичната промишленост.

А май до там вече сме свикнали. Да не говорим за другите по-"напреднали" държави.

Следя ви с интерес.

Само да попитам - как ще почука болен, ако не знае, че можете да лекувате.

А ако го информирате , че лекувате - докъде стига информирането и откъде почва убеждаването?

...

Ами за мен допустимо е да предложим.

И ако отсрещната страна не приеме, да не настояваме никак, дори и само с още информация по въпроса. Ако се колебае, изкаже съмнение или попита нещо - тогава да се дадат допълнителни обяснения или изобщо информация. Но да не се наклонява умишлено везната, примерно с примамливи обещания.

Линк към коментар
Share on other sites

Колко здрав трябва да бъде лечителят?

Най-важното е да е емоционално здрав. Иначе от физически заболявания никой човек не е застрахован, дори и лечителите. При по-сериозни физически заболявания е добре да не се лекува, освен ако не е наистина наложително. Да лекуваш, когато си емоционално нестабилен, дори и тази нестабилност да е временна, пък е престъпление. Така мисля. Ще приведеш мислите и чувствата си в равновесие и тогава ще лекуваш. Когато пиеш от един извор, той трябва да бъде чист. Особено при енергийното лечение е от голямо значение, лечителят да осигури чиста енергия на болния.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Аз имам едно любимо сравнение за лечител ( извинете за антиромантиката) :) - с градински маркуч за поливане.

Трябва да е чист отвътре и в добро състояние ... и с малко размисли по темата ще видите колко е удачно това сравнение.

Късметче, аз вложих повече от "малко" размисли върху любимото ти сравнение (лечител-маркуч), но не можах да схвана идеята ти и удачността...

Би ли пояснила малко повече?

Развий малко мислите си в тази насока, ако може...

Колко здрав трябва да бъде лечителят?

Най-важното е да е емоционално здрав. Иначе от физически заболявания никой човек не е застрахован, дори и лечителите.

...

Може би си прав, но не върви ли "ръка за ръка" емоционалното здраве със физическото...?

Поне аз се затруднявам да намеря подобни примери, когато един емоционално здрав човек боледува...

А да не говорим, че в случая имаме наслагване и на други плюсове за лечителя... Той е вярващ,

моли се, общува с висши светове... Все по трудно мога да си представя такъв човек измъчван независимо от каква болест.

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина причината за огромната част от физическите болести е в емоционалното тяло на човека, т.е. в емоциите му. Но не можем да отнесем това за всички болести.

Линк към коментар
Share on other sites

Късметче, аз вложих повече от "малко" размисли върху любимото ти сравнение (лечител-маркуч), но не можах да схвана идеята ти и удачността...

Никола, позволи ми съвсем приятелски и добронамерено да не ти повярвам - ти просто ме провокираш да пиша повече.

Е, просто е:

Енергията минава през тебе както водата през маркуч. Бива насочена с определена цел към определен обект. Можеш да регулираш силата на струята и др. характеристики. С постоянно минаване на силна струя характеристиките на маркуча се подобряват ( това само при лечителите е така, не при истинските маркучи :) ) Отговорен си за избора на източника, от който вземаш вода. Отговорен си донякъде за чистотата - да не я замърсиш с нещо от вътрешността на маркуча. Също така трябва да си без дупки и пробойни, за да няма течове. Има цяла беседа на Учителя за Огъването и пречупването - маркучът няма право да се пречупва, ако иска да е от полза. ...

А аз имам и друго да напиша:

Темата е започната за две големи и за съжаление все още твърде различни групи :

1. лекари

2. лечители.

Всички минаха направо на 2. група. И съвсем забравихме лекарите. Няма и мнение от дипломиран лекар.

Друго - лечителите нямат това отношение към здравето и болестите , както другите хора. За тях болестите са замърсявания. Ако Вие отивате на бизнес-среща, без значение ли е, в какъв вид ще сте? ( въпроса за замърсяването на пациента го разгледах по-горе, ясно, че той е по-важен.)

Или ще се погрижите да сте в приличен вид? Да предположим, че по пътя към срещата Ви настъпят или ритнат - колко му е да се изтупате / избършете от праха? Ако случайно някоя кола Ви изпръска с кал, от Вас зависи дали да отидете изкалян ( временно) и да се извинитв или да се върнете и преоблечете. Но в никакъв случай това не е неизбежно ... освен в наистина драстични ситуации.

И лечителите са хора - те всеки ден общуват с други хора и ситуации - неизбежно поне малко се замърсяват. Но знаят ( или е редно да знаят) как да се чистят преди замърсяването да се е превърнало във физическа болест, или поне с първите симптоми. Товане е състояние, а е прооцес - цапане и чистене, цапане и чистене - цял живот. Щом имаш смелост да си натопиш пръстите в чуждата болка, ще ти трябва и будност да се поддържаш във форма. Говоря за емоционални състояния, з черти от характера ...

Има цяла тема за психо-емоционалните причини за болестите.

Та така.

По темата може още да се пише - например за болестите като знаци , които трасират пътя на удачно развитие.

:)

Бъдете здрави и хармонични.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Към пожеланието за здраве и хармония да добавя: И не забравяйте да се молите. Защото в основата на всяко лечение е молитвата. А също така и да благодарите. За мен да лекуваш някого е чест и всеки Лечител трябва да е благодарен за това. Приелите помощта - също, но това е друга тема.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Късметче, аз вложих повече от "малко" размисли върху любимото ти сравнение (лечител-маркуч), но не можах да схвана идеята ти и удачността...

Никола, позволи ми съвсем приятелски и добронамерено да не ти повярвам - ти просто ме провокираш да пиша повече.

Е, просто е:

Енергията минава през тебе както водата през маркуч. Бива насочена с определена цел към определен обект. Можеш да регулираш силата на струята и др. характеристики. С постоянно минаване на силна струя характеристиките на маркуча се подобряват ( това само при лечителите е така, не при истинските маркучи :) ) Отговорен си за избора на източника, от който вземаш вода. Отговорен си донякъде за чистотата - да не я замърсиш с нещо от вътрешността на маркуча. Също така трябва да си без дупки и пробойни, за да няма течове. Има цяла беседа на Учителя за Огъването и пречупването - маркучът няма право да се пречупва, ако иска да е от полза. ...

...

късметче, действително нямаше провокация в питането ми...

Дори и сега когато обясни по-просто, пак не разбирам твоето сравнение (лечител-маркуч), като единствено приликата е, че навярно през тях тече нещо, но и това не може да се приеме на 100%,...но няма да доуточнявам, за да не изпаднем в излишни спорове между терминологии и гледни точки.

Конкретно за сравнението... Аз разглеждам примера с баба ми, която си напоява градината.

1.Не маркуча, регулира "силата на струята и др. характеристики" (както казваш!), а баба го прави по нейна преценка с крана, в зависимост от струята, която и трябва.

2.Нито маркуча, нито баба обаче са "отговорни за избора на източника за вода"... ВиК носят тази отговорност и за пречистването и хлорирането на водата. Баба може да изисква и да е недоволна, но пак не виждам ролята на маркуча,...а от тук и аналогията му с лечител...

3. Принципно на маркуча, не му "пука" дали е чист от вътре, ...а за каква отговорност говориш ?!? Дори да допуснем да е замърсен обаче (обикновено това е прах или утайки) , това изобщо не вреди на цветята. Дори за тех си е още по добре. Известно е, че застоялата вода е "по-хранителна" за някой растения...

4. Маркуча да е "без дупки и пробойни" ?!? В много случаи това не е от значение, въпроса е да не е скъсан или пък да не е на решето... :) Там където имаше дупчици, баба му вързваше едно парцалче и така цикащата вода се спускаше към замята и си напояваше там където си намираше в момента дадената дупка. Така даже и напояването става по-бързо... А да включа ли маркучи с капково напояване ?!? - няма защото разглеждам само маркуча, с който напояваше баба. :)

В този ред на мисли пък,... да говорим и правим аналогия с думи на Учителя (Беседи), изказани за огъване и пречупване, ми се струва още по неуместно...

Някак си не мога да приема подобни сравнения за удачни, но това не е проблем.

Проблема е, че може би тези, които ги ползват, могат да изпаднат в някаква заблуда...А ако някой практикува определени дейности (например нетрадиционно лечение в този смисъл) и ползва подобни сравнения,...мисля че може да си самонавреди. Така си мисля,...но няма да се обосновавам повече.

Линк към коментар
Share on other sites

А аз имам и друго да напиша:

Темата е започната за две големи и за съжаление все още твърде различни групи :

1. лекари

2. лечители.

Всички минаха направо на 2. група. И съвсем забравихме лекарите. Няма и мнение от дипломиран лекар.

:) Е, нека да проима! Аз по-скоро мисля, че дори и да разглеждате само лечителите, не всички те лекуват с биоенергия или психологично (понякога т.нар. "духовно") лечителство. Мнозина разчитат най-вече на билки, минерали, храни, упражнения, масажи, бани и т.н. И е особено неподходящо да си разсъждавате общо за сравнение с маркуч и инструмент в тези случаи. Сигурно има известно значение във всички случаи колко лекарят или лечителят са здрави и чисти емоционално и душевно. но разликата е огромна, когато просто се дават съвети какво човек да прави, за да си помогне и когато директно се правят енергийни или психотерапевтични сеанси! За мен първото следва да е масова практика, която носи минимум рискове и за лекуващия, и за лекувания. Директното енергийно и умствено въздействие сега е обезпокояващо хаотично, а то трябва да е нещо като аспирантура, след добро овладяване на "обикновените" методи, плюс значителна духовно-етична подготовка на места, където, както във всички адекватни духовни школи в историята, се налагат изпитания и се дават следващи знания и сили само на преминалите ги... А че е най-добре лекуващият (това предлагам като обобщаващ термин, който включва лекари и лечители) да си е здрав, няма спорове. Въпросът е обаче в това, че с развитието (което често дава и лечителски дарби) все по-трудно става да се поддържа хармонията (а оттам и здравето) в неподходяща среда. Чак на много напреднал стадий човек можеда се развива здравословно независимо от средата. Освен това много хора за себе си са по-добри практици и имат по-високи здравни, енергийни и други постижения, отколкото почти всички лекуващи. Но те по правило мислят предимно за себе си, а като човек все пак им поиска съвет - учудващо често дават некомпетентни указания, обикновено да се прави 1:1 което и те правят. Те по правило нямат никаква представа колко индивидуално е всичко и - ако исключим много малкото, които усещат това по интуиция - без системно общомедицинско образование плюс допълнителни знания и умения в някаква избрана от тях област, няма начин да бъдат реално полезни в медицината! Ние все още сме нискоенергийни същества. Практически аз познавам доста добре над 1000 души и много повече - повърхностно и не мога да кажа, че познавам хора, които едновременно да са многостранно развити, с желязно здраве и да се раздават високопроцентово в помощ на другите... Нека разглеждаме нащата в развитие, докато не сме еволюирали достатъчно, трябва да уточним още в самото начало какъв човек търсим - дали неграмотен столетник, идеално чувстващ се, но не можещ да помага на пациенти; дали самораздаващ се увреден в някакво отношение лекуващ, или някой, който е по средата, т.е. не е нито сериозно болен, нито прекалено раздаващ се - послединят случай е масовият случай на "добър лекуващ". Е, не е идеален, ама нали на първо място трябва да бъдем реалисти, особено по такъв важен за всички нас въпрос?! :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

здравейте! много сполучлива тема! аз всъщност се регистрирах заради музикалния форум, но ми стана интересно, защото всъщност работя в болница. моето мнение е, че първият постинг на Божидар е забележително точен. в интерес на истината, всички добри лечители, които познавам (тук включвам хората, които действително се стараят да допринесат за здравето на някого, дипломирани или не), всички те са всъщност изненадващо здрави! може би това се дължи на факта, че при тях естествено върви физическото, духовното и сърдечното(не знам как по-подходящо да го нарека) развитие.

не може обаче да се отрече, че силата на лекуващия е в напътствията (които за мен би трябвало да са предложения), в наблюдението над болния и в едно ново виждане за болестта. излекуването е в ръцете на болния - той активно трябва да търси нарушението на хармоничния закон в своят космос - трудно ми е да се изразявам, може би затова практикувам :rolleyes:

и последното на което трябва да се обърне прецизно внимание е фактът, че лечители сме всички! ето защо по-добре е често да си спомняме за тази наша отговорност.

а иначе - аз пък нося очила... :3d_167:

Редактирано от ЗЛИНЧО
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Към пожеланието за здраве и хармония да добавя: И не забравяйте да се молите. Защото в основата на всяко лечение е молитвата. А също така и да благодарите. За мен да лекуваш някого е чест и всеки Лечител трябва да е благодарен за това. Приелите помощта - също, но това е друга тема.

Ще повторя твоите думи!:)

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен е добре да се стреми да бъде здрав. Да развива волята, любовта и мъдростта си. Останалото зависи от гените и съдбата му.

Линк към коментар
Share on other sites

ето една информация, теория ли е практика ли е не знам:

когато за човек съществува само човека до него, човека до него получава отдадеността на отричащия се от себе си. А отричащия се от себе си получава нещо в него което е живо и може да обича, и среща в този на когото се е отдал, колкото и болен да е той, своя лекар. Това може да бъде и обичане на другия като средство, а не цел. Но може би ако един е средство, това което получиш, веднага искаш да го дадеш на някой и вече той не е средство а е просто обект на милостта. Дано да има полза.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...