Донка Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 (edited) Според мен учителката е била твърде скучна и банална в преподаването и тъй като детето правилно я е преценило, а тя естествено не е искала да си признае това, затова е решила да се стигне до това крайно решение. Жалко само за детето! В днешно време на много по-умни и напреднали деца им се лепва етикет за ненормалност, само защото не се равняват на останалата посредственост! Да не прибързваме с обвиненията към учителката. Основната причина е образователната ни система с тези глупави отдавна отживели времето си паралелки. Какво може да направи един учител като му смесят в един кюп деца с най-различни темпераменти, интереси, типове... Знам за какво говоря, защото 18 год. съм работила с такива паралелки и след като стана ясно, че никой няма намерение да променя тази система, излезнах от нея и направих всичко възможно да я изпитам и приложа в своята школа. Вече 10та година работи перфектно. Да, имам и хиперактивни и деца с увреждания, и индигови, и кристалчета, и бързи, и спокойни, и художествен и логичски типове, всякакви, но винаги ги поставям в подходяща за тях среда, в която аз мога да работя по подходящия за всеки от тях начин. Това е изходът - не хапчетата. Редактирано Януари 29, 2010 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 (edited) Може ли психолозите и лекарите, които пишат в този форум да споделят каква е разликата между хиперактивност, като заболяване (ако има наистина такова) и обикновени по-буйни деца. Не съм съгласна с Веселин, който изцяло хвърля вината върху учителите. Аз нямам опит с малки деца, до 7 кл., но и при по-големите, този феномен се среща много често. Тук има вече преливане в агресия понякога. Но ако един учител има 30-40 ученика, в клас, то той не може да се занимава през цялото време с 1-2 хиперактивни или по-буйни и да забрави за останалите. Донка е права за образователната система – такава е. Но в момента друга нямаме, за масовия потребител. Защото какъв процент от населението могат да си позволят частно училище, или частен учител? Да не говорим за валдорфските училища или детски градини. Какво да правят например ромските деца? Особено по селата – където преобладава това население. Има в момента села в които почти няма българчета. А свръхвъзбудимостта , хиперактивността, незадържането на внимание и агресията при тези деца е много по-силно изразена от тази при българите. Точно те нямат никаква възможност за школи и специализирани училища. Понякога нямат възможност и за обикновени. Тук някои от писалите преценяват нещата от своята камбанария. Те или са родители на по-буйни деца или самите са били такива (Веселин). А другите деца – по тихите? Тези, които са се свили на последния чин и не се обаждат? Те не заслужават ли внимание? Хиперактивните или според мен е по-правилно да се каже – по-буйните деца, събират цялото внимание върху себе си. Особено е опасно, когато това е вниманието на учителя. А това внимание все пак си има граници. И тогава не остава нищо за онези тихичките, които никой не забелязва. Замисляли ли сте се какво им е на тях? Те не смеят да се обадят, а ако все пак се решат на такава геройска постъпка, веднага биват контрирани от някой „хиперактивен” – ти пък къде си тръгнал да говориш. Веселин, Диана, Вики – не забравяйте, че учителят трябва да обръща внимание на всички. А това – дали интересно си била предавала учителката урока или не е много относително нещо. Наистина има учители – сухари, но има и ученици, които определено имат хроничен проблем със задържане на вниманието или концентрацията. Тук вече учителят сам не може да се оправи, ако работи с 35 деца. И когато на среща си има майки и баби, внушаващи на детето, че е гений, а другите са тъпанарчета. Че има нужда от движение, а седенето на чина едва ли не е вредно за енергичен човек като него? Всъщност замисляли ли сте се как става възпитанието на един малък човек в търпение, сдържаност, толерантност, коректност, ... Това са все качества, които липсват на голям процент от българите. Правило ми е впечатление как хората в Германия например могат да стоят спокойно на дълги опашки или да чакат някъде, без да се карат, без някой да реши да изпреварва другите. У нас и 5 човека да има някъде да чакат за нещо много често се получава разправия, много често някой решава да пререди другите. Особено силно е изразено това българско нетърпение и „хиперактивност” в карането на коли. С риск да убие или себе си, или други невинни хора, бързакът хвърчи като луд. Защо сме такива...? Не се ли крие донякъде тази наша нетърпеливост в специфичното възпитание в детска възраст? Тук мисля, че трябва да се замислим върху посланието, оставено ни от Буда: "Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири..." И да намерим правилния път. А то хич не е леко. Колкото до това, че образованието има проблем – има, но в момента къде няма? Да не в здравната ни система всичко да е розово, или в съдебната...? Редактирано Януари 29, 2010 от Ани Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Veselin Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 Така е. И аз се изказах доста прибързано, за което простете! Колкото до паралелките, винаги съм мислил, че една паралелка не би трябвало да наброява повече от 20 деца. Така и учителят донякъде ще може по-лесно да се справя. Макар че като знам какви са учениците сега и по мое време какви бяха (и тогава си бяха все буйни и невъздържани), определено съжалявам учителите, признавам доста им е трудно с децата, особено в днешни дни, когато децата дори към учителите нямат никакво уважение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 ... Веселин, Диана, Вики – не забравяйте, че учителят трябва да обръща внимание на всички. А това – дали интересно си била предавала учителката урока или не е много относително нещо. Наистина има учители – сухари, но има и ученици, които определено имат хроничен проблем със задържане на вниманието или концентрацията. Тук вече учителят сам не може да се оправи, ако работи с 35 деца. И когато на среща си има майки и баби, внушаващи на детето, че е гений, а другите са тъпанарчета. Че има нужда от движение, а седенето на чина едва ли не е вредно за енергичен човек като него? Всъщност замисляли ли сте се как става възпитанието на един малък човек в търпение, сдържаност, толерантност, коректност, ... Това са все качества, които липсват на голям процент от българите. Правило ми е впечатление как хората в Германия например могат да стоят спокойно на дълги опашки или да чакат някъде, без да се карат, без някой да реши да изпреварва другите. У нас и 5 човека да има някъде да чакат за нещо много често се получава разправия, много често някой решава да пререди другите. Особено силно е изразено това българско нетърпение и „хиперактивност” в карането на коли. С риск да убие или себе си, или други невинни хора, бързакът хвърчи като луд. Защо сме такива...? Не се ли крие донякъде тази наша нетърпеливост в специфичното възпитание в детска възраст? Тук мисля, че трябва да се замислим върху посланието, оставено ни от Буда:color="#0000FF"]"Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири..." И да намерим правилния път. А то хич не е леко. Колкото до това, че образованието има проблем – има, но в момента къде няма? Да не в здравната ни система всичко да е розово, или в съдебната...? Да, съгласна съм с Ани. И за възпитанието - много е права: и тя, и Буда Преди децата много ги стягаха и ... наистина много от тях се пречупваха. Сега се наблюдава обратната тенденция - много ги отпускаме, а после се чудим, защо не стават за нищо. Свидетел съм, как родителите и особено майките, (а пък не дай Боже семейството да е и по-заможно) напомпват съвършено излишно самочувствието на децата си, за възможности и качества, които им липсват, създават им усещане за непогрешимост и недосегаемост - после се чудим защо това дете се държи нетолерантно и агресивно дори. Ами че това дете, още като тръгне на училище и се сблъсква с противоречие - може ли то да е най-красивото, най-умното и въобще най-съвършеното, а пък в класа да има още 5-6 поне със същите претенции?! Пък другите, които нямат претенции, откъде накъде точно те, смотаняците ще печелят състезние по нещо или учителите ще ги хвалят - ще ги смачакме тези, нали са смотани, къде се навират да обират вниманието и лаврите! Нещо повече - при очевидно доказани невписващи се в ничии критерии случки в училище, такъв тип родители са склонни да продължават да защитават децата се пред учители, директори и т.н., да ги нахъсват дори да са такива, борбени, да не се дават на някакви мухльовци, с евтини дрешки и стари телефони ... И съвсем не разбират, че всичко това в един момент ще се обърне срещу самите тях или срещу децата им. Защото точно такива деца решават, че могат да опитат наркотици; защото точно такива деца, решават, че могат да вземат колата от родителите, естествено без да питат и естествено по-мощната и модерна кола и ... сега в елитна местна гимназия на вратата виси некролог - вместо да отидат след няколко месеца на бал, децата отидоха на съвсем друго място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Veselin Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 (edited) Така е. И в моя клас, когато учех в техникума, имахме 4-има, които имаха заможни родители и естествено те се мислеха за лидерите на класа. Тъй като им се опълчвах и имах също висок успех, те се опитваха да смачкат самочувствието ми, сърдеха се че и аз имам такова и не ги зачитам за господари, както те се изразяваха. Същите тези деца на няколко пъти разплакваха учителката ни по английски, която си беше съвсем на място и доста добре ни преподаваше, при това доста ни изпитваше, но това беше за добро, понеже език не се учи само като си клатиш краката. И тъй като тези 4-има не я харесваха, се гавреха с нея, в крайна сметка жената напусна и доколкото знам се е върнала няколко години по-късно, след като завърши нашия випуск. Обаче когато се махна и на нейно място сложиха една млада госпожица, която много обичаше да ни води в близкото кафене, отколкото да ни преподава и да ни изпитва, никой от тях не протестираше. Естествено, повечето от класа слушаха т.нар. "лидери", и тъй като само аз не се съобразявах с тях, бях черната овца в класа. Не им се сърдя, но със сигурност тяхното самочувствие беше предимно заради парите и бизнеса на мама и тате, отколкото да са блестели с ум или нещо друго. <BR>ПП: Извинявам се за отклонението от темата, просто сметнах за нужно да споделя това. Редактирано Януари 29, 2010 от Veselin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 (edited) Душите ни в Пътя си на развитие, избират различни условия и възможности. Сега допирът между световете е все по-голям. Сегашните деца са носители на това сближаване. Те помнят повече за световете, от които идват. Те искат да съхранят и изявят този спомен по възможно най-добрия начин. И поради това не позволяват да бъдат контролирани. Те имат и силата да отхвърлят този контрол, и да съхранят идеята за собствения си път. От нас остава да се научим да виждаме през техните очи и да приемем, че те са дошли да применят този свят, както и ние сме променили света на нашите родители. Редактирано Януари 29, 2010 от lokator Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 Може ли психолозите и лекарите, които пишат в този форум да споделят каква е разликата между хиперактивност, като заболяване (ако има наистина такова) и обикновени по-буйни деца. .................. Тук мисля, че трябва да се замислим върху посланието, оставено ни от Буда: "Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири..." И да намерим правилния път. А то хич не е леко. Мога да споделя накратко това, което съм превеждала от английски статии преди 3 години за една майка, на чието дете му бе лепнат този етикет. Оказа се, че диагнози от сорта "хиперактивност с дефицит на внимание" и близки до тях са доста модерни на Запад. Всяко по-буйно, по-енергично, или пък по-недисциплинирано и по-невъзпитано дете "си ги проси". Може да има подозрения за това, но окончателна диагноза се слага едва след 7 год. Възраст. А за да има ясна диагноза поне в Германия се правят биохимичми тестове. Оказва се, че става дума за липса на определени медиатори в ЦНС и неефективно протичащо координиране. И за да е по-лесно, лекарите предписват лекарства на всички подред. Оборот да има... Не случайно и Каролина Хеенкамп, лечителка и авторката на статии и книги за новите деца говори подробно за вредата от "Риталин" - най-често пресписвания препарат. Оказало се е, че има реално привикване към него, нужда от увеличаване на дозите, симптоми на абстиненция и де факто именно такива деца - с прекъснато или невлияещ им вече "Риталин", проявяват насилие и неадекватно поведение. И тихомълком и бързо се подминава въпроса за комплексните метаболитни проблеми при децата, породени от множеството изкуствени химически добавки в храната, вода с лошо качество.... Истина е също така, че децата, затворени с бетонната джунгла на големите градове и приковани да седят на столчета са в непривична, неестествена ситуация, която (уви) затруднява и тях, и хората около тях...... Въпросът винаги е как холистично да се подходи и да се постигне баланс, а не да се търси вина и виновен... Съгласна съм с всички, че мерките за възпитание на поколенията са сложни и комплексни - като се започне от самовъзпитание и самоконтрол на родителите, та се мине през роднините, учителите, съседите... Всички... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 (edited) Viki3 Мога да споделя накратко това, което съм превеждала от английски статии преди 3 години за една майка, на чието дете му бе лепнат този етикет. Оказа се, че диагнози от сорта "хиперактивност с дефицит на внимание" и близки до тях са доста модерни на Запад. Всяко по-буйно, по-енергично, или пък по-недисциплинирано и по-невъзпитано дете "си ги проси". Може да има подозрения за това, но окончателна диагноза се слага едва след 7 год. Възраст. А за да има ясна диагноза поне в Германия се правят биохимичми тестове. Оказва се, че става дума за липса на определени медиатори в ЦНС и неефективно протичащо координиране... В Западното общество децата растат страшно Потиснати! - това са думи на наши преподаватели - хомеопати с над 30 годишна практика в собствените си страни - Великобритания, Германия, Холандия, Белгия и т.н. Биохимични тестове, липса на медиатори - "дрън-дрън"! И след тази констатация, е напълно оправдано изписването на Транквиланти и Психотропни, нали? ... или НЕ?! Една народна поговорка казва: От дървото, не може да види Гората!... толкова са се вторачили в мозъка, нервните влакна органи и системи, че не виждат... Човека, с главно Ч. Това е тази, както я наричаме - "Трупно/ дисекционната Галенова медицина" Редактирано Януари 29, 2010 от Alexandar Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Veselin Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 И за да е по-лесно, лекарите предписват лекарства на всички подред. Оборот да има... Не случайно и Каролина Хеенкамп, лечителка и авторката на статии и книги за новите деца говори подробно за вредата от "Риталин" - най-често пресписвания препарат. Оказало се е, че има реално привикване към него, нужда от увеличаване на дозите, симптоми на абстиненция и де факто именно такива деца - с прекъснато или невлияещ им вече "Риталин", проявяват насилие и неадекватно поведение. ТОВА си е истинско насилие над децата! Съвременната медицина повече вреди, отколкото да помага на хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Януари 29, 2010 Доклад Share Добавено Януари 29, 2010 В Германия поне правят биохимични тестове, а чак след това се стига до лекарства. А у нас - веднага "за да спи детето добре", "за да не пречи с нервноста си в клас".... Искам да допълня,че тези деца там ги включват в арт терапия, плуване, спорт, излети и задължителна групова терапия на цялото семейство. А и там хомеопатията е призната, вкл. и Валдорфски училища! Моя приятелка е била "трудно дете", давали са й да пие лекарства поради опасност от епилепсия (един припадък с неизяснена причина, може да е било и от слънчев удар). Била е напълно приспивана от лекарствата, била е като бавно развиваща се. Майката е видяла ефекта на химикалите и е спряла да ги дава редовно, а детето ги е крило под езика си и ги е плюело. Лекарите са дали прогноза, че ще е с леко забавено развитие. И тя взе, че стана... супер математик и физик, има много награди от състезания и олимпиади!!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Март 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Март 25, 2010 На детето,което стана повод за темата психиатърът е поставил диагноза глезотия. И е препоръчал по-редки контакти с бабата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Veselin Добавено Март 25, 2010 Доклад Share Добавено Март 25, 2010 На детето,което стана повод за темата психиатърът е поставил диагноза глезотия. И е препоръчал по-редки контакти с бабата. Пак добре, че не са му поставили "по-страшна" диагноза. Поне за глезотията лекарства не са нужни. Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 8, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 8, 2010 Понякога неподходящо хранене може да предизвика прояви на хиперактивност.За съжаление голяма част от родителите не обръщат внимание върху хранителния режим на децата си - обикновено задоволяват прищевките им.Няма как начинът на хранене да не се отрази върху детската психика.Едно дете,което се храни безразборно с чипсове,сладкиши,колбаси,бонбони,шоколади,пици и т.н. не може да няма здравословни проблеми от различно естество. Според мен,при хиперактивност трябва да се обръща внимание и на хранителния режим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Юли 8, 2010 Доклад Share Добавено Юли 8, 2010 На детето,което стана повод за темата психиатърът е поставил диагноза глезотия. И е препоръчал по-редки контакти с бабата. И това "премъдро" прозрение влиза в колекцията ми! За мен всички симптоми които бяха споменати тук, водят към едно: Туберкулинов Миазъм И защо все по-често се срещат такива хиперактивни деца? Защото Туберкулиновия миазъм се мултиплицира при бракове между носителите на тази предиспозиция. А едно подходящо хомеопатично лекарство не само ще излекува тази предиспозиция, но и ще прекъсне по нататъшното и предаване в бъдещите поколения. Дъгата и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
BistraVasileva Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) na tova mu se vika glezotiq!!!!!!!!! Редактирано Май 17, 2011 от BistraVasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) Глезотията е възможна диагноза. По-точното й име е човекоразвращение. Нека не развращаваме децата си, а да им помогнем да живеят в баланс. П.С. А бабата наистина има нужда от терапевт. Редактирано Май 17, 2011 от БожидарЗим Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 Хиперактивността лесно се разпознава от нуждата от двигателна активност или от "глезотията". Оставете детето свободно в напълно нова за него среда - с непознати привлекателни обекти, подходящи за възрастта на детето. Ако детето започне да изучава средата и предметите и задържи вниманието върху един предмет повече от 2 минути, за никаква хиперактивност не може да става дума. При това няма значение по какъв начин ще ги изучава - разрешете да разглобява и да разглежда частите, да експериментира по свои начини. Ако, обаче, детето не забележи новостите и просто тича хаотично между тях и ги блъска или хвърля, без да се опитва да ги изучава по някакъв начин, проблемът е сериозен. Има специфични методи за работа с такива деца, много е трудно, но се постига развитие. Колкото по-невръстно е детето при поставянето на тази диагноза, толкова по-големи са шансовете, естествено. До медикаменти може би следва да се прибягва, ако състоянията са болезнени за самото дете и вече безуспешно са опитвали да му помогнат добри педагози - специалисти и психолози, в това число и хомеопатия. Разглезеното дете се познава по натрапващото се почти веднага желание да привлече и задържи на всяка цена вниманието на всички, които го заобикалят в момента, след което да наложи своята воля. В по-горната ситуация такива деца започват да дърпат възрастния и да искат от него най-различни неща, да му обясняват и показват нещо. Възбудени са, защото вниманието им е сериозно раздвоено между новите обекти и естественото любопитство и в същото време от опасението, че докато ги проучва, ще изгуби контрола над хората, които го съпровождат. За разлика от разглезеното, хиперактивното дете често не забелязва дори реакциите на възрастните и не им обръща внимание, защото основната характеристика на проблема е точно дефицитът на внимание. Пламъче, B__, Слънчева и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) Донка, мога ли да се допитам до опита ти за дете, което изглежда хиперактивно. ............. Редактирано Май 17, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 (edited) Детето не е хиперактивно - при тях пристъпите на гняв се появяват, когато се опитват да задържат вниманието и активността му, а не когато се опитват да го откъснат от нещо, над което то се е съсредоточило. Това, което описваш, според мен, е характерно за деца, които имат хроничен недостиг на "моментна приятна обстановка". Често родителите манипулират поведението на детето с нея. В резултат детето смята попадането в такава ситуация за честно изработена собственост - ами вие също бихте я бранили с нокти и зъби да не ви ограбят. Нужна е работа най-вече с родителите, но и с детето. повече не бих могла да разсъждавам, доколкото не познавам конкретния случай. Редактирано Май 17, 2011 от Донка Орлин Баев и Дъгата 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 Не се е концентрирало или спряло. Това се случва като се опитат да го ориентират към прибиране вкъщи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 17, 2011 Доклад Share Добавено Май 17, 2011 "Хиперактивно" е субективно понятие, може би по-точно е да се каже: Energy - excess of energy, Донка ще го преведе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Не се е концентрирало или спряло. Това се случва като се опитат да го ориентират към прибиране вкъщи А, това е друго - и съвсем не е необичайно. Има ли въобще майка, която не е прибирала вкъщи ритащо и пищящо дете? Ние, майките казваме - по това личи, че е здраво. И отново причините за това поведение са строго индивидуални за всяко дете, родители, ситуация. Най-общо - навън има нещо, което задоволява потребностите на детето и липсва в дома му, а вътре има нещо, което го ограничава или му носи негативни емоции. Още една обичайна причина - не се е почувствало уморено, т.е. няма естествен мотив да се прибира у дома. Нека се помисли за интензитета на физическата активност навън и за алтернативна привлекателна дейност у дома. Алекс - всеки може да си го преведе в Гугъл преводача. Но оттам започва проблемът - какво означава излишък и прекаляване? Тези понятия а субективни и зависят от личната мярка за норма. Няма тук да напомням древната истина за типовете темпераменти. Което за флегматика е излишък, за холерика е недостатък... Затова налагането на универсални норми на активност и поведение си е тотална агресия. Орлин Баев, Слънчева, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Донче Вече наистина има огромна нужда от индивидуален подход, разчупване на мисловните модели от миналото /в Бг доста закостенели и патриархални/ и да се намери начин за работа, индивидуална в семействата, в училище и др. социални заведения... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Донка ... Има ли въобще майка, която не е прибирала вкъщи ритащо и пищящо дете? Ние, майките казваме - по това личи, че е здраво.... Нещата от нашата хо "камбанария" изглеждат така: ако някой ви стисне за гърлото и започне да ви души, какво правите? ... това което прави това дете от примера горе, ритате и пищите. Излишък на енергия не е субективно понятие, особено ако погледнете какво става по коридорите в училищата... Донето има поглед за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 (edited) Илиянче! Значи има и друго, Алекс. Ритането и пищенето са нормални при децата - така те проверяват стените - ако майката е достатъчно спокойно-силна, за да прибере пищящото и ритащо дете с любов и усмивка, значи тя е достатъчно силна да го защити от същия натиск отвън. Детето просто проверява къде са стените и дали ги има. И отново майките знаем, че пищенето секва все едно не го е имало в момента, в който на изгладнялото пиле му заухае на нещо вкусно или вниманието му бъде привлечено от нещо интересно у дома. Или главицата клюмва още щом помирише възглавничката си, ако умората е тази, която е част от пищенето - "спи ми се та ми се реве" тип нервност е добре известна сред невръстните палавници. Ох като си спомня на мен самата какъв проблем ми беше, чак и наказвана съм била като малка.... Ама как да се прибере човек като другите остават навън.... Общо взето трябва да се намери начин тази привлекателна дейност да изчерпи привлекателността си някак и да се усети някакъв "магнит", който го дърпа към дома. С подканяния от различен тип просто не става. За коридорите проблемът е друг, но сега нямам време. Редактирано Май 18, 2011 от Донка Слънчева, B__ и Дъгата 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.