Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Пламъче

Хиперактивност. Свръхактивността при децата

Recommended Posts

Моя позната има внуче,за което твърди,че е "представител на шестата раса".Наскоро имах възможността да срещна детето и да "пообщувам" с него.За няколко часа то не престана да тича,да прави щуротии и да не реагира на никакви забележки.Баба му обясняваше с гордост на всички,че и в училище било същото ,понеже било по-умно от другите деца и му било скучно(тази скука се изразявала в това,да се разхожда в час между чиновете,да си говори ,да си пее и да не обръща внимание на никого).Детето е само в първи клас,а вече ще го местят в друго "по-елитно" училище,достойно за "индиговото" внуче.Поведението на детето,неустойчивото му внимание,начинът му на изразяване ме наведоха на мисълта,че страда от свръхактивност.Какво всъщност е свръхактивността при децата-диагноза или плод на неправилно домашно възпитание?Знам само,че се лекува от психолог.На моята позната не посмях да го кажа!(Тайно се надявам да греша!)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ммда, аз също всеки път като чуя как някоя леля, мама или баба се прехласва пред свръхлудориите на детето и първата ми мисъл е за хиперактивност и дефицит на вниманието. Но това със 134-тата раса и розовия цвят на жълти тиранти на аурата си е добро бабоуспокояващо положително преформулиране от жива реалност в магическо мислене ! ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Че има деца-индиго, да, има! Но това не значи, че няма нужда от добро възпитание в къщи.

Т. нар. хиперактивност може да се състои в това, че трудно задържа вниманието си дълго върху нещо конкретно. Но ако такова дете намери своя интерес може да твори с часове. До 3-5г. възраст всички деца обичат да чуват думичката-НЕ!

Така трупат елементарните знания за живота - добро/лошо.

Родителя може да бъде строг и справедлив, може да бъде и приятел, когато е нужно, но детето уважава родител, който има авторитет пред него. ;)

Изобщо родител не е само да родиш и осигуриш прехрана и материални удобства... Това е отговорност.

Та децата не са виновни, те са плод на възпитанието, на условията и гените... изобщо на възрастните. :feel happy:

П.П. Много е удобно да се скрием зад поредният етикет-индиго и всяко различно дете /дори и със заболяване/ да минава за такова. Категорично смятам, че не всяко дете с дефицит на внимание е индиго, както и не всяко индиго е с дефицит на внимание.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за мен това звучи много тягостно "страда от хиперактивност" - като че ли е присъда.

Според мен напоследък наистина се ражда по-различно поколение - дали индигово, дали друго :) , но което има нужда от по-различно възпитание и по-различно образование.

Аз не бих казала и че такива деца са плод на грешка в домашното възпитание (изведнъж нещо взеха да грешат родителите и то в много страни едновременно :) ); по-скоро е обратно - детето си е такова и има нужда от по-друго възпитание, а не от традиционното.

И като казвам "детето си е такова", това не значи да си измием ръцете - според мен не е нормално нито да му поставим диагнозата "хиперактивност и дефицит на внимание" и да започнем да го лекуваме: посещения при психолог, лекарства дори, нито пък "ама то е ново дете, индигово, оставяме го така, на самотек, защото е представител на новата раса" и детето става жертва на криворазбрана родителска толерантност, а в същност по-точната дума е безхаберие.

Тези деца си имат специфични особености и нужди и ако някой трябва да ходи на консултации при психолог, то това са родителите му.

В училище също - едва ли ще пърха от радост от сегашното масово, унифицирано и командаджийско образование. Само да вмъкна, че дефицитът на внимание далеч не винаги е придружен от хиперактивност; много често детето си блее блажено, без да смущава учебния процес на останалите, но и без на практика да участва в него. Вниманието му може да привлече само някой учител с нестандартен подход, насочен индивидуално към всеки от класа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за мен това звучи много тягостно "страда от хиперактивност" - като че ли е присъда.

Според мен напоследък наистина се ражда по-различно поколение - дали индигово, дали друго :) , но което има нужда от по-различно възпитание и по-различно образование.

Аз не бих казала и че такива деца са плод на грешка в домашното възпитание (изведнъж нещо взеха да грешат родителите и то в много страни едновременно :) ); по-скоро е обратно - детето си е такова и има нужда от по-друго възпитание, а не от традиционното.

И като казвам "детето си е такова", това не значи да си измием ръцете - според мен не е нормално нито да му поставим диагнозата "хиперактивност и дефицит на внимание" и да започнем да го лекуваме: посещения при психолог, лекарства дори, нито пък "ама то е ново дете, индигово, оставяме го така, на самотек, защото е представител на новата раса" и детето става жертва на криворазбрана родителска толерантност, а в същност по-точната дума е безхаберие.

Тези деца си имат специфични особености и нужди и ако някой трябва да ходи на консултации при психолог, то това са родителите му.

В училище също - едва ли ще пърха от радост от сегашното масово, унифицирано и командаджийско образование. Само да вмъкна, че дефицитът на внимание далеч не винаги е придружен от хиперактивност; много често детето си блее блажено, без да смущава учебния процес на останалите, но и без на практика да участва в него. Вниманието му може да привлече само някой учител с нестандартен подход, насочен индивидуално към всеки от класа.

Да,правилният термин е хиперактивност,бях го забравила.Напълно споделям мнението ти!Лошото в случая е ,че родителите и близките приемат детето за гениално,а учителката явно гледа да се отърве по-бързо от подобна "напаст".Дано в следващото училище попадне на подходящ учител,който да му обърне необходимото внимание!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наскоро имах възможността да срещна детето и да "пообщувам" с него.За няколко часа то не престана да тича,да прави щуротии и да не реагира на никакви забележки.Баба му обясняваше с гордост на всички,че и в училище било същото ,понеже било по-умно от другите деца и му било скучно(тази скука се изразявала в това,да се разхожда в час между чиновете,да си говори ,да си пее и да не обръща внимание на никого

За съжаление и аз имам такова дете на 11г. момче и никак не ми е лесно с него,направо си е проблем.Много добре осъзнавам причината поради,която той е в това

състояние,а именно взаимоотношенията в семейството,но въпреки това ми е трудно да се справя с него,а и с възрастта сякаш по-зле става,затова трябва навреме

да се вземат мерки и задължително консултация с добър психолог/който така и не успях да намеря/,но преди всичко подобряване на семейния климат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

За съжаление хиперактивността и при мен се превърна в проблем. Още от малък си бях много подвижен, не можех да стоя на едно място повече от 2 минути, нито да задържа вниманието си дълго върху нещо. За съжаление и досега това почти не се е променило. Не мога да разбера обаче каква е причината, нито как да се справя.

Дали пък стелиумът в Стрелец, който имам, и силното влияние на Юпитер, указват това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

хамелеона, Диана, напълно съм съгласна с вас!!!:thumbsup:

Гранат1, Веселин,

а четохте ли написаното от Александър за децата - туберколинчета?

Не ви ли се струва толкова познато, описаното в темата Миазмите ???

Нима децата :3d_101::3d_094::3d_108::3d_061: не са описани в пост 3,

а често родителите и особено майките/бабите в пост 6. :feel happy:

Може би тази тема :3d_116::3d_051::3d_010: е полезна с инфото от пост 24 и 25

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Гранат1, Веселин,

а четохте ли написаното от Александър за децата - туберколинчета?

Интересно. g.gif Досега не знам някой от рода на майка ми или баща ми да е боледувал от туберколоза, само знам, че баща ми е боледувал от жълтеница. Иначе доста от нещата до известна степен са валидни и за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Досега не знам някой от рода на майка ми или баща ми да е боледувал от туберколоза, само знам, че баща ми е боледувал от жълтеница. Иначе доста от нещата до известна степен са валидни и за мен.

Туберколозата е била голям бич преди около 100г.

Едва ли знаем доста за живота на прабабите ни, а поколенията преди това.........

Хомеопатията по нейни си пътища изследва нещата и помага да се балансираме.

Мен лично ме впечатлиха и изводите на темата ТУК.

Именно такива родители-перфекционисти могат да създават по-нажежена атмосфера и децата да реагират така....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

В една книга наскоро прочетох, че всеки човек си има "наблюдател" и този наблюдател му организира такива събития и срещи с такива хора, които по някакъв начин да му помогнат да осъзнае някои собствени идеализации. Така например няма да е никак чудно, когато на родител, който е доста муден, не обича движението и не обича да бърза да взима решения, да му се паднат хиперактивни деца, които реагират в повечето ситуации прибързано.

Редактирано от Veselin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А за мен това звучи много тягостно "страда от хиперактивност" - като че ли е присъда.

..................................................

Не, детето не страда, но ще страда, ако го принудите да се спре и да не се движи.

Страдат обаче околните, особено бабите, които трудно успяват да се надбягат с тях. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

А нормално ли хиперактивните деца като порастнат, пак да си останат хиперактивни?

Редактирано от Veselin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А нормално ли хиперактивните деца като порастнат, пак да си останат хиперактивни?

Да, но се контролират в известна степен, и ги привлича работа свързана с движение, непрекъснато пътуване...

За тях е убийствено цял ден да стоят зад едно бюро! :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление детето което стана повод за темата наистина има психични отклонения.Или поне така е предположил психотерапевта,който го е насочил към психиатър.

Дано се окаже грешка!

Повечето от хиперактивните деца са си съвсем нормални,просто са възпитавани зле.Или просто са туберколинчета(тази теория нещо не ми е близка,но не мога да я отрека).

Важно е за такива деца да учат в подходящи учебни заведения при запознати с проблема учители.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление детето което стана повод за темата наистина има психични отклонения.Или поне така е предположил психотерапевта,който го е насочил към психиатър.

Повечето от хиперактивните деца са си съвсем нормални,просто са възпитавани зле.Или просто са туберколинчета(тази теория нещо не ми е близка,но не мога да я отрека).

Важно е за такива деца да учат в подходящи учебни заведения при запознати с проблема учители.

Гранат1, разумен човек си, моля сподели с тези хора за всички видове алтернативни лечения, било то успокойтелни билки, било арт терапия, а най-вече за хомеопатия!!!

Да го заведат детето, да му дадат шанс,

на себе си да дадат шанс!!!

Жал ми е за детето, ако започнат да го тъпчат с лекарства.

Вярвам, че има и друг шанс.

Обади се и в този клуб "7 изкуства" на Силвия (лично не я познавам), но чух, че скоро ще идват антропософски лекари от Германия и може (само от родителите) да им се даде като казус.

Нека тези хора опитат всичко, преди да го приспиват детето със седативи.

Ще ти казкажа една от най-тъжните случки в живота ми.

Приеха ме с недоносеното бебе в детска болница заради висока температура. От притеснения и зор се съгласих - и бе много поучително... чак до сълзи...

В стаята имаше дете (с баба си) на 5-6 г.., което гаснеше от автоимунно заболяване. Не помня името вече, но умираха клетки на кожата, после на стомаха, после в бъбреците. И детето имаше твърде много кръв в урината. Вече се появиха и симптоми за четвърта последна фаза - отмиране на мозъчни и нервни клетки - после... бият камбаните...

Лекарите бяха казали фино диагнозата и още по-мимоходом черната прогноза. Бабата, умна и начетена жена плачеше до безкрай, майката красавица-адвокатка, бащата - много богат шеф на известен голям завод. ... Всички бяха безпомощни и нещастни, с мъка прикриваха истерията си.

Но уви, не бяха готови да погледнат към алтернативи лечения. А имаше шанс.

Предложих им да отидат при нашата лекарка педиатър-хомеопат. Говорих с жената - имаше начин да се помогне!!!

Даже не взеха телефона...Глупости били това!!!

Камбаните на съзнанието им бяха онемели от материализма и надсмиването над Бога и незримото.

И не искаха да погледнат натам,

макар да знаеха, че други камбани ще бият скоро за най-ценното - за детето им...

Уви....

Разбира се, при тези хора положението не е такова, за щастие!

Но искат ли те едно вечно приспано от лекарства дете?

Какъв ще е животът му?

Нека се замислят и му дадат шанс с алтернативни методи, сред които хомеопатията е много ефективна!!!!!

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Viki,за съжаление хората са от тези,които винаги са отричали алтернативните методи на лечение.

Аз бих могла да ги насоча към когото трябва(и ще го направя!),но е напълно безполезно.Хора като мен,теб и почти всички от този форум те приемат с насмешка.

Тайно се надявам психиатърът да не е от тези,които действат по шаблон.

Няма по-покъртителна гледка от гаснещо дете!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Аз пък не смятам, че хиперактивността на едно дете може да бъде показател за "ненормалност". В такъв случай и аз би трябвало да съм с психични отклонения!!! Пък и на повечето "лекари" така им отърва да изкарат някого ненормален, само защото не се вмества в някакви си там норми!! mad.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Ами като се замислим колко относително е понятието "Нормалност"...:whistling:

Хиперактивните деца/хора имат някаква голяма дарба/цел, за която Бог им е дал много, много, много енергия.

Дано си я открият и развият!!!!:sorcerer:

И имат сили да се самовъзпитават и самоограничаяват по Пътя!!!:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хиперактивността само в някои случаи може да бъде признак за психично заболяване.

В случая за който разказах, учителката е сигнализирала училищната педагожка,тя е разговаряла с родителите и така се е стигнало до решението да заведат детето при специалист.

Решението си е тяхно,изборът за начин на лечение(ако се стигне до там) си е техен.Хората са различни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Veselin

Според мен учителката е била твърде скучна и банална в преподаването и тъй като детето правилно я е преценило, а тя естествено не е искала да си признае това, затова е решила да се стигне до това крайно решение. 3d_146.gif Жалко само за детето! sad.gif В днешно време на много по-умни и напреднали деца им се лепва етикет за ненормалност, само защото не се равняват на останалата посредственост!

Редактирано от Veselin

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

sad.gif В днешно време на много по-умни и напреднали деца им се лепва етикет за ненормалност, само защото не се равняват на останалата посредственост!

Така е ,за голямо съжаление!Някому са нужни са изпълнители а не мислители.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Viki3

...Камбаните на съзнанието им бяха онемели от материализма и надсмиването над Бога и незримото.

И не искаха да погледнат натам,

макар да знаеха, че други камбани ще бият скоро за най-ценното - за детето им...

Уви....

Мисля че ЕГО-то им е доста напомпано, и лично познавам много подобни драстични случаи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хиперактивността само в някои случаи може да бъде признак за психично заболяване.

В случая за който разказах, учителката е сигнализирала училищната педагожка,тя е разговаряла с родителите и така се е стигнало до решението да заведат детето при специалист.

Решението си е тяхно,изборът за начин на лечение(ако се стигне до там) си е техен.Хората са различни.

Боже прости им, те не знаят какво правят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×