Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Трябва ли да критикуваме? Какво значи градивна критика?

Recommended Posts

Трабва ли понякога да казваме честно какво мислим за действията на хората и да изразяваме мнение за тяхната удачност и разбиране на вътрешните подтици на извършителя?

Това ми хрумна вследствие на тази тема тук, където обсъждахме, че е нарушение на свободната воля да се убеждава пациент да бъде лекуван, без той да е съгласен.

Да видим следната ситуация. Човек постъпва некоректно спрямо мен, злоупотребява с мен. Аз обаче си мълча и не обръщам внимание на грешките му (или поне това, което аз мисля за грешки) и не му ги посочвам, за да покажа проятелско отношение и за да продължа да общувам с този човек. Все едно нещо подобно на "обръщането на другата буза". Вследствие обаче този човек се отдалечава от мен и загубва интерес да общува с мен.

Тук има и психологически обяснения, разбира се, но по-важното си мисля е, че всеки човек в общуването търси несъзнателно и помощ от другата страна за решаване на кармичните си проблеми или най-малкото за посочването им. Човек несъзнателно иска да извърви еволюцията си и като вижда, че ти не му помагаш за това, несъзнателно загубва интерес към теб.

Друг пример са престъпниците. Повечето от тях искат да бъдат заловени и правят несъзнателни грешки и създават ситуации това да стане. Те несъзнателно искат някой да им предостави възможност да изкупят грешките си и най-малкото да посочи тези грешки и да ги освободи от техния кръговрат.

Според мен всеки човек понякога несъзнателно иска да коригира грешките си и се опитва да се вкара в ситуации, където това се прави, а избягва ситуации и хора, които не благоприятстват за това.

От обратната страна като излагаме като градивна критика мнението си за действията на хората или най-малкото като споделяме чувствата си породени от тях ние проверяваме в реалността нашите убеждения и изводи. В срещата с реалността на нашите изводи ние имаме възможност да бъдем подпомогнати да осъзнаем заблудите в убежденията си. Така се подпомага и нашата еволюция.

Ясно е, че общуването между хората е неразделна част от нашата еволюция и отшелничеството просто не може да бъде постоянен начин на живот за истински духовния човек.

Но си мисля, че ние не просто трябва да общуваме, а трябва и да излагаме нашата градивна критика, за да подпомагаме еволщцията на другите хора. Трябва и да излагаме нашето мнение, за да бъде подложено на критика и да осъзнаем заблудите си, ако има такива,

Човек е длъжен хем да критикува градивно другите, хем да споделя мнението си за живота, за да бъде подложено на градивна критика.

И това няма общо с "подлагане на другата буза" и "гредата в моето око". Целта е точно откриване на гредата в очите, нашите и чуждите.

Противоречи ли това на свободната воля? Не. Човек се съгласява само, ако осъзнае грешките си :)

Какво мислите вие?

И какво значи градивна критика според вас?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да уточня, че под критика обикновено разбираме отхвърляне на нещо като неправилно, посочване на недостатъци и др.п.

От моите наблюдения върху себе си и хората мога да кажа следното - критиката, пък била тя градивна или не, не може да помогне на никой да види или промени нещо, ако самият човек не е в такъв момент, че сам за себе си да не е убеден кое какво е, колебае се или е склонен да промени някои свои възгледи.

Ако някой човек е твърдо убеден в нещо ... по-добре да не го критикуваме за нещата, в които е твърдо убеден :D .

Няма смисъл.

Човекът може да реагира от безразлично или кротко или дори привидно разбиращо/приемащо критиката до много бурно отхвърлящо (според темперамента), но това, което му казваме в 99% от случаите просто няма по никакъв начин да го възприеме.

Заслужава си да се изкаже противоположно мнение само на публични места, с оглед да не оставяме да натежи в публичното пространство само едно (неправилно според нас) мнение и въпреки това е желателно то да бъде оформено не непременно като критика/контрапункт на друго мнение, а като друго, по-различно тълкуване, като друга гледна точка, друго разбиране, като друга възможност/алтернатива, разбира се, подкрепени с аргументи.

На практика най-добро повлияване можем да очакваме от позитивно изказано и аргументирано мнение, особено ако е поискано такова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Личното ми мнение е, че не бива да има критика. Всяко размахване на пръст и критика по-често имат обратен ефект. Когато се усети негативно отношение отсреща се включват естествени защити. Или се предизвиква агресия, или човекът подава и "другата си буза", или се отдръпва...

Но когато има тон, в който няма емоция /или поне не негативна/, то може да се получи разговор и дискусия, да се изгладят някои недоразумения...

А докато аз браня моята гледна точка, а другите-своята, то има война, но не и нещо градивно...

Изразяването на различно мнение понякога може да ни доведе до разногласия и дори конфликт. А всъщност никой да няма лошо отношение към другия. Но пък много зависи от личните нагласи на хората, които контактуват. И готовността на всеки да се променя... :)

Общо-взето мисля, че не сме свикнали да се изслушваме и да не влагаме излишни емоции в разговорите. Не се доверяваме на разума... Но... учим се... :feel happy:

П.П. Съгласна съм, че всеки човек /престъпниците/, когато извършва нещо "лошо", в разрез със съвестта си то вече го знае и е нормално онова несъзнавано, вселенско добро в него да иска да го измъкне... Ако това искане стане съзнателно, то Вселената или Бог ще му помогнат да има друга ситуация, в която да се поправи....

Т. е. извода е, че всичко е урок... И всичко е подредено и разумно.... Стига да можем да го видим....

Колкото и да си мисля, че критикувам градивно, то ако човека отсреща не желае да се променя, аз само ще властвам излишно и ще подхранвам ето-то си. ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук има и психологически обяснения, разбира се, но по-важното си мисля е, че всеки човек в общуването търси несъзнателно и помощ от другата страна за решаване на кармичните си проблеми или най-малкото за посочването им. Човек несъзнателно иска да извърви еволюцията си и като вижда, че ти не му помагаш за това, несъзнателно загубва интерес към теб.

Друг пример са престъпниците. Повечето от тях искат да бъдат заловени и правят несъзнателни грешки и създават ситуации това да стане. Те несъзнателно искат някой да им предостави възможност да изкупят грешките си и най-малкото да посочи тези грешки и да ги освободи от техния кръговрат.

Според мен това се отнася до душата, истинското ни Аз. Колкото до личността, егото, с които обикновено се идентифицираме в настоящия си живот, то те не са големи привърженици на критиката. :) Например егото на престъпника е решително против той да бъде заловен. :D От думите ти, че само хора осъществили съзнателна връзка с душата си биха могли да понесат критиката спокойно и да я обмислят. При останалите, а те са болшинството, се получава съпротивление на всякакъв род критика. :)

И какво значи градивна критика според вас?

Понятието градивна критика ми се струва много относително. Това което е градивно за мен, за критикувания може да не е. Тук се опира до това - доколко сме наясно с обективната истина :) .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятел, който много ценя е споделял с мен, че чак сега разбира неща, които майка му е говорела преди 10 години. И чак сега я приема за "права".

"Критиката" я приемам като "задължаваща промяна-резултат". Човек може да говори това което мисли, да споделя това, което чувства, но в момента "задължение" и "ускорени резултати", всъщност губи собствената си свобода... Дали критиката е натякване, а натякването досада?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за всичките ви хубави отговри от по-горе - обогатиха ме! Аз също мисля, че грубата директна безогледна критика постига само обратното. Според мен за да е градивна критиката, е нужно да се облече в много разбиране на човека, в резонанс с него, в рапорт, в уважение такъв какъвто е тук и сега, в момента на критиката. Да се облече в емпатия и дори обич към личността му, като тази емпатия е поне 60%(примерно) от цялото послание. А критикта, подавана меко, благо и с нежност, с такт и светлина, насочена към постъпките или външните когниции, не и към самата личност. Ако въобще това може да се нарече критика, разбира се - но само така тя се приема, при това с благдарност и оценяване на дадената обратна връзка! Ако не е искана, е още по-трудно. Тогава отново първо е сприятеляването, сърдечното спечелване на доверието и едва след това,много леко и майсторски, се подава критика. За директна груба критика са готови малко хора, при това тя винаги боли и може да се даде и п другия, дипломатичния и далеч по-резултатен начин!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката мисля, че трябва да е по възможност кратка и ясна. Имам предвид самата критика, а иначе можем да „си подготвяме“ човека отсреща да я понесе, колкото и както сметнем за необходимо. При всички случаи обаче, много важно за възприемането на критиката е това, кой я отправя; какво е отношението на критикувания към човека, отправящ критиката. Човек по принцип е склонен да се вслушва в думите на едни хора, повече отколкото в думите на други. Друго важно нещо са характера на критикувания, способността му за безпристрастен самоанализ, наличието на гордост и висока оценка за себе си или пък липсата им, способността и желанието да си наложи промяна и др.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката – “за” или “против”?

Аз бих отговорила на този въпрос на няколко нива:

На енергийно ниво – всяка критика е конфликт, който се явява процес на предаване на енергия от един човек (енергодонор) на друг човек (енерговампир).

Най-често тя възниква тогава, когато на единият не му достигат жизнени сили, които се получават по нормален начин и в резултат на някакви болестни процеси на организма (физически, психически, емоционални) започва да ги черпи от други хора, провокирайки ги за внимание.

В употреба влизат всякакви средства - нравоучение, оскърбление, критика, груби изказвания и т.н. Единствената цел е другият да се разгорещи и да реагира, отвръщайки по какъвто и да е начин. Какво всъщност мисли – това е без значение за енерговампира – важното е просто да изпрати енергиен импулс.

Това, което обаче, трябва да се разбере в дълбочина – е какво лежи в основата на дългосрочния недостиг на енергия у човека-вампир. Тук нямам предвид случаите на краткотрайни енергийни пропадания, а по-скоро продължителният недостиг на жизнени сили, явяващ се като следствие от неправилното отношение към живота като цяло.

От друга страна – ако ние самите нямаме определени идеализации, е невъзможно да ни провокират по какъвто и да е начин. Просто нищо няма да ни засегне дотолкова, доколкото за нас всичко има еднакво значение (или по-скоро е без значение).

Затова, ако опонентът ни намери начин да ни засегне – ние трябва да сме му благодарни, че е напипал тъкмо онова “слабо звено”, на което придаваме излишно голямо значение. Така той всъщност ни помага да извадим на повърхността погрешните си убеждения, за да можем да ги отстраним.

Всеки човек има определен набор от идеализации – и именно те биват засягани. Другите хора често се явават своего рода лекари-диагностици, доколкото ни посочват степента на нашата обидчивост.

Според мен, има няколко начина за реагиране в подобна ситуация:

- Да избегнем конфликта като замълчим или отвърнем шеговито. В този случай отсрещният няма да получи “дозата” си и ще се насочи другаде, към някой с незащитена психика.

- Да влезем в конфликт. Това може и да не ни нанесе кой знае каква вреда, ще удовлетвори отсрещния, но след ден-два същото “развлечение” отново ще се повтори.. и така до безкрай.

- Да изпратим на отсрещния мислено онова, към което той се домогва, но самият той не осъзнава – внимание, уважение, признание за неговата значимост, повишаване на самооценката и т.н. По този начин сами му предлагаме енергия, но вече от друго качество. Възможно е той да успее да я усвои и реакцията му да се трансформира по неочакван начин като промени поведението си.

Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво.

Защото, за да се прекратят принципно онтошения, основаващи се на критики и конфликти – необходимо е промяна в цялостният мироглед и приемане на хората (и живота като цяло) такива, каквито са, без да се осъждат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Противоречи ли това на свободната воля? Не. Човек се съгласява само, ако осъзнае грешките си :) Какво мислите вие?

И какво значи градивна критика според вас?

Особено важно е да се отчете, че хората, въплътени на Земята сега, се намират на различно ниво на съзнание... А пък точно това ниво на съзнание - определя и алгоритъма на мислене на даден индивид, т. е. - настройката, съобразно която човек възприема и отразява действителността...

В този смисъл, "критиката" , като че ли - е просто безсмислена... Искам да кажа - че ако не е дошло времето на някого да приеме дадена идея, то - колкото и да "се старае" критикуващият , който - естествено - по презумпция, се намира на по-високо ниво на съзнание от критикувания, а не на по-ниско ниво (макар че точно в този типичен случай на по-ниското ниво - "критиката" тържествува, налагайки силово простотията си), то успехът би бил очевидно нулев ( изключая случая, когато "времето е дошло" на критикувания - "да скочи" на по-горнотото ниво на съзнание), защото няма все още стабилна почва - да бъде осмислена и разбрана идеята, която е предмет на дискусия...

По-ясно казано - човек мисли, чувства и действа, съобразно нивото си... И има право на това... Тук по-скоро е нужна толерантност, а не критика...

В този смисъл "градивна критика" - за този, който приема тази идея - вероятно би било - да заставиш някого насила да възприеме твоето верую, с цел "да му помогнеш" ... Възможно ли е това?

Може ли едно плодно дърво да даде плод, преди да е цъфнало? Не мисля, че естественият ред на едно духовно израстване, може да бъде пренебрегнат...За всичко си има време... Защото човек се учи предимно само и единствено от собствения си опит, а не от чуждия (за съжаление!)... А пък за всичко си има ред и време ...

Не мисля, че е в реда на нещата да се "критикува"... Може да се направи внимателна "бележка" и ако ответната страна прояви интерес, т. е. - ако "бъдеш попитан" - тогава свободно кажи мнението си, защото наистина ще бъдеш чут... Иначе - е все едно , да "хвърляш бисерите си на свинете"...

Човекът си мисли, че е "фактор" и че нещо "зависи от него"... Но - не, друг е Факторът...

Ключовата дума тук е толерантност... Т.е. - не мислим еднакво - но се обичаме безусловно!...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен не бива да се критикува!Това,което е добро за мен, може да е лошо за другия.Еднакви хора няма!Когато нещо не ми допада в поведението на човек(на когото държа!),се опитвам да му покажа моята истина и да го убедя в нея.(Поякога е нужно време).Критиката може да предизвика обратния ефект-проблемът да се задълбочи.Не понасям "войни" в отношенията между хората!По тази причина съм обявила критиката за НЕградивен метод за показване на грешки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво.

Защото, за да се прекратят принципно онтошения, основаващи се на критики и конфликти – необходимо е промяна в цялостният мироглед и приемане на хората (и живота като цяло) такива, каквито са, без да се осъждат.

Когато се заговори за решение на проблем, това е качествено нов подход. Много хора виждат и посочват "проблемите", всеки един от време на време ги създава, но малцина са тези ,които ги решават... Желанието за това е един генератор за възможности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Ако видиш, че приятелят ти не живее добре, не изисквай от него добър живот, не го критикувай, но се обърни към Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живея добре. Неговата погрешка е моя погрешка. Щом аз изправя живота си, и той ще изправи своя.”

източник

"Срещнете ли някой човек, радвайте се, че виждате Бога в него. И той трябва да вижда Бога във вас. Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. – Ама обущата му били нечисти. – Не го съди, но вземи една кърпа и, без да те забележи, изчисти ги. Днес хората се съдят, критикуват се, но не могат да си помогнат. Те виждат, кое е право и кое не, но не могат да се изправят. В това отношение те мязат на цигулари, които знаят да свирят, но не могат да настройват цигулките си, вследствие на което свирят неправилно."

източник

"Не се критикувайте едни-други, че този не е добър, онзи не е добър. Между онези, които търсят Бога, няма лоши хора, но има такива, които са в процес на узряване. Докато плодът узрее, минава през много фази: като пъпка, като цвят, като завързал плод – зелен още, кисел или стипчав. Трябва да мине известно време, докато узрее и стане сладък, готов за ядене. Щом е така, радвайте се, че има условия, плодът да узрее и да се ползувате от него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. "

източник

Вижте също: Мисли от Учителя за критикуването

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за мненията и на Иво за извадката цитати.

Ясно ви е, че преди време много съм критикувал, а напоследък имах едно осъзнаване, което ме накара да доизчистя виждането си.

Има ключове момент в критикуването.

За всеки от нас Вселената е огледало. Каквото направим, помислим, почувстване се отразява в него и се връща при нас. В тази връзка, ако нещо не ни харесва в света около нас, трябва да го коригираме в себе си. Ако чувстваме, че някой ни интрузира, то всъщност няма място за критика, защото за да не ни интрузира повече, просто трябва да изменим нещо в себе си. Има различни описани методи за това.

Хм, тука писах много, но като се усетих, че правя логически изводи и разбрах, че пиша глупости :)

Всъщност непотърсения съвет май си е пак интрузия, както и да го въртя. Човек трябва да чака да го попитат и тогава да споделя мнението си, премислено и с цялото си внимание и любов. Не трябва да се съветва повече, отколкото може да поеме човек, но не трябва и да се залъгва.

Сега за поемането и търсенето на критиката.

Как можем да поискаме критика. Не просто да питаме другите за това, което виждат, но да споделяме мислите и убежденията си, за да получим мнението на другите хора за тях. Да се опитваме да споделим всичко важно и да получим мнението на околните за него.

Защото човек никога не може да бъде сигурен в убежденията си. И то защото всяко убеждение е подвластно на троичността: пораждане, развитие, смърт. Нашата система от знания и убеждения постоянно трябва да се променя, да умира и да се ражда и в нея не трябва да има нищо статично, защото всяка статика води до спиране на еволюцията, с и противоречи на законите на Природата.

Но не споделяне на всичко с всеки. При споделянето и промяната на знанията пак има троично правило. Самия човек, групата ми, човечеството. Някои неща може да подложиш на критика само в групата си, някой неща за общочовешки, а пък нещата, за които важи законът МЪЛЧИ може да коментираш само с учителя си.....и евентуално с учениците си :)

Ха, нещо важно. Какво е групата? братството, семйството, кръжока по естетика....работата.

Да, о да, в работата попадаме на изключително важна група.

Някой казват: "Абе работя това и това, ама ми пречи на духовното развитие". Е как така?!

Това пак е група. Група, в която имаш за решаване на специфични кармични задачи и работата носи от най-важните. Ако ги свършиш, тооо може от наемен работни да станеш и рентиер:) Но първо трябва да ги свършиш.

Цитирам неточно, но е "Божието Богу, Кесарювото Кесарю". Това носи смисъл не само описващ конкретната историческа ситуация.

Всички знаем, че целта ни е да се върнем към Божественото начало. Това е Божието Богу.

Кесарювото Кесарю е дължимото на Царя на тази Земя. Нашите кармични задачи, които трябва да завършим тук на Земята. И не може да се доближим до "Божието Богу" без "Кесарювото Кесарю".

Неее, работата може да спомогне за духовното развитие. Като се отворим за кармичните задачи, които трябва да извършим в тази група. Затова като сме на работа трябва да споделяме, да споделяме задачите си, трудностите, си, успехите сим вижданията си, за да получим помоща на групата да завържим кармичната си работа.

......Казват, че всяка вечер Питагор е излизал из града и е търсел човек, който да го научи нещо ново. Това е такъв пример за подлагане на себе си на критика...

Има друго нещо, което бих искал да коментираме. Има някои методи за комуникация и изпращане на молба към друг човек през Висщия му АЗ. Методът Силва има такова приложение. Изпращаш мислена молба и благодариш предварително за удовлетворяването й. И понеже тази молба отива до човека през Висщия му Аз той е много по-склонен да й обърне внимание, без да се почувства интрузиран.

Какво мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят е казал всичко за критиката (линкът на Иво от по-горе) - можем да разсъждаваме, но общо взето, неговата гледна точка е наистина уникална! Изумих се като прегледах думите му... При това казани вербално, спонтанно, а не писани...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има друго нещо, което бих искал да коментираме. Има някои методи за комуникация и изпращане на молба към друг човек през Висщия му АЗ. Методът Силва има такова приложение. Изпращаш мислена молба и благодариш предварително за удовлетворяването й. И понеже тази молба отива до човека през Висщия му Аз той е много по-склонен да й обърне внимание, без да се почувства интрузиран.

Какво мислите?

Това помага,не знаех,че е част от метода Силва.Мислено изпращах молба за благословия,при разговор наблягах само на светлите страни от характера на същия човек.Това беше мой опит,за да проверя силата на мисълта си ,така както съм приела и разбрала Учителя.Резултата видях и почувствах не само аз,а и другите около мен.Времето,което ми отне опита беше година.В крайна сметка ползата беше и за двете страни-човека стана по-уравновесен, толерантен, а аз-по търпелива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че по-трудното за приложение е да не критикуваш в мислите и чувствата си.

Иначе да не критикуваш вербално, не е чак толкова непостижимо.

Но да държиш мислите си чисти от критикуване и чувствата далеч от подобни емоции си е вече сериозна задача....

Поне аз така го усещам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че е време да дадем определение на понятието критика, защото ще започнем да се разминаваме за какво точно говорим.

Според мен да сме на различни мнения и да си казваме своето мнение искрено, когато то се различава силно от това на друг човек, не е критика нито на човека, нито на мнението му. Просто различна гледна точка. Тя ще остане такава докато ние обективно, без засягане на личността на другия човек, казваме мннеието си за това в какво виждаме положителните и отрицателните страни на някаква ситуация, решение, предложение....При това най-важното, според мен, е да запазим положителното си емоционално състояние към всичко - и към това, което смятаме за недостатък.

Нашето лично мнение ще се превърне в критика в момента, в който вложим негативни емоции в него, в момента, в който насочим тези емоции към личността на човека, който изразява позицията. Критика би било, ако не се опитаме да разберем мотивите и гледната точка на другия и ги обявим за неправилни. Критика би било, ако се опитаме по някакъв начин да променим мнението на другия в полза на нашата лична позиция.

Друг е въпросът, ако при изразяването на личното ни мнение, човекът отсреща приеме факта, че сме на различни позиции като критика във всички изброени по-горе значения. Тогава това критка ли ще бъде? И кой от двамата ще криткува - този, който изразява с положителни емоции свои обективни позиции, или този, който изпитва негативни емоции към позициите на другите, когато те се различават от неговата - и поради това ги обвинява, че го критикуват?

Така че их допълнила Иво - важно е да запазим безусловно положителния емоционален фон на мислите си. Вместо да отхвърляме чуждата гледна точка, да я виждаме като света погледнат от друго място, но запазвайки свободата да имаме своята.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) няколко хубави мисли по темата.

„Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.“ — Шопенхауер

"Имат право да критикуват само онези, които са готови да помогнат." — У. Пен

„Насекомите хапят не от злоба, а защото искат да живеят. Същото е и с критиците — те имат нужда от нашата кръв, не да ни причиняват болка.“ — Фридрих Ницше

:) Това мисля, че се отнася за т.н. градивна критика.

И нещо което чух скоро- критиката е важна, защото означава, че са чули какво сте казали.

Не е нормално всички да са съгласни с нещо казано от някого, мълчанието е знак за безразличие, съгласието е единомислие, изказаното неутрално мнение е нечуване, критиката е търсене.

Кога и как трябва да се използва е друг въпрос.

Това го пиша с идеята че- критиката е анализ, вглеждане в чуждата гледна точка, тя не е задължително отрицателна и е следствие от размисли по даден въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чебурашка го е казала прекрасно

Затова, ако опонентът ни намери начин да ни засегне – ние трябва да сме му благодарни, че е напипал тъкмо онова “слабо звено”, на което придаваме излишно голямо значение. Така той всъщност ни помага да извадим на повърхността погрешните си убеждения, за да можем да ги отстраним.

thumbup2.gif Ако сме будни.

Благодарности на Иво за точните по темата цитати от Учителя.Опитвам се да ги следвам,напоследък с повече

успех.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще дам пример от моята професионална област. Абсолютната липса на архитектурна критика в България е довела до безкритичното публикуване, както в специализираната така и в неспециализираната преса, на построени обекти, които са емблематични за унищожаването на нашата природа, особено на българското Черноморие. Ако имаше градивна професионална критика, може би поне някои от инвеститорите и архитектите щяха да се стреснат и да се замислят накъде вървят. Липсата на критика деморализира голяма част от нашата колегия, дори я мутризира. Което е много тъжно.

Така че, според мене, градивната критика е полезна, необходима, възпитателна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има друго нещо, което бих искал да коментираме. Има някои методи за комуникация и изпращане на молба към друг човек през Висщия му АЗ. Методът Силва има такова приложение. Изпращаш мислена молба и благодариш предварително за удовлетворяването й. И понеже тази молба отива до човека през Висщия му Аз той е много по-склонен да й обърне внимание, без да се почувства интрузиран.

Какво мислите?

Това помага,не знаех,че е част от метода Силва.Мислено изпращах молба за благословия,при разговор наблягах само на светлите страни от характера на същия човек.Това беше мой опит,за да проверя силата на мисълта си ,така както съм приела и разбрала Учителя.Резултата видях и почувствах не само аз,а и другите около мен.Времето,което ми отне опита беше година.В крайна сметка ползата беше и за двете страни-човека стана по-уравновесен, толерантен, а аз-по търпелива.

Абсолютно съм ЗА метода Силва.thumbup2.gif Правила съм и двете неща - и това на Учителя, и на Силва, и двете неща имаха резултат. Това на Учителя го правех така: имаше една техноложка, с която се мразехме. Започнах да и изпращам хубави мисли, като се стараех те да не са "в моя полза". След около една седмица забелязах как се промени нейното отношение към мене, започна да ме защитава, да ми се усмихва...а преди такова нещо, абсурд...Сега като ме види идваше при мене с широка усмивка, започваше разговор...гледах я нея, гледах и себе си изотвътре: нямаше я тази остра ненавист, която преди усещах към нея.Колкото и да е странно, изпитвах към нея топлина, уважение, а не както преди, мрачна омраза.

После се чу, че си е намерила по-добра работа и ще напуска. Тогава си помислих: Ако Емилия дойде да си вземе довиждане с мен (там работехме много хора), метода е проработил. Ако не дойде, не е проработил...

Тя дойде, пак така, широко усмихната, подаде ми ръка и ми пожела успех. И аз и пожелах успех с в новата работа. Наистина го мислех: тя успяваше, но успявах и аз...hypocrite.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Мдааа...Ключовия момент според мен е в това, че може да се критикува само при условие, че ще ми платят виесок хонорар за критиката...Критиката се е превърнала в професия- изучават незнамколковида критика. Та, ако ще се критикува- нека да е профэесионално, и срещу подобаващ хонорар. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Много интересна дискусия.Да!Трябва да има ответно мнение, даже и да е критика.Проблема е в това да бъде градивна, конструктивна или така да подберем думи,  че да не събуждаме негативите на човека до нас.Просто да събудим съзнанието на сгрешилия да променя случилото се.Отново опираме до емоционалната интелигентност, да разберем мотивацията на другия, да откликнем на неговото чувство и тогава да му повлияем в положителен аспект.Конструктивната критика би трябвало да води до съзидателност, да излезем от създалата се ситуация.Не до игричка на връщане.Умението да проявим емпатия е ключово за изглаждане на отношенията.Много се ценят такива умения за работа в група, и нищо чудно, че Японската икономика върви уверено напред, в сравнение с другите държави.Ценното в случая, е че се прилага будистката религия, взаимното уважение, толерирането на мнението на всеки в системата.Решението е на групата, а не на индивида.Но индивида се отъждествява с фирмата, личния интерес се слива със стратегията на корпорацията.     

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Я, каква тема съм пуснал.

Сега, след като съм открил няколко "особени" програми в себе си, си мисля по-други неща за критиката.

Както Диана казва още тогава, ако човек не е готов да чуе това, което му казвате, то няма никакъв смисъл да го казвате. Иначе излиза, че брутално му налагаме мнение, т.е. единствено утвърждаваме собственото самолюбие. Това е особено силно, когато почваме да спорим с човека и се опитваме да оборим ама всеки негов аргумент.

Ако човек е готов, то той всячески ще търси в околната среда проявлението на това, за което е готов. Така че дори не и с критика, а със своето поведение може да му подскажем съвет. Не е нужно нищо лично да се казва.

Трето си мисля, че да казваш нещо лично на човека, конкретизирано за него, си е изкуство и по-добре да се говори в трето лице, безлично.

Да се говори принципно, въобще, в притчи и т.н. Може би предимно хората, между които има духовна връзка и разбиране, могат да си говорят по-лично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само да уточня, че под критика обикновено разбираме отхвърляне на нещо като неправилно, посочване на недостатъци и др.п.

Не, критиката може да бъде положителна и отрицателна. Всеки е чувал "критиката се отнесе добре или лошо към някоя си културна изява".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×