Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Трябва ли да критикуваме? Какво значи градивна критика?

Recommended Posts

Guest Кристиян

"Критиката е най-масовото хоби, което хората практикуват"

Крилата мисъл, която не успя да излети навреме, и ей на- сложих я в кавички и не може да литне повече.:3d_146:

Администраторска бележка: Мнението е преместено тук от темата "Мисли за критикуването"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За човека е по-добре, вместо да бъде критикуван, да развие критичност към себе си (не свръх-критичност разбира се). Така импулсът за промяна ще бъде вътрешен, а не външен. Затова, вместо да критикуваме, е добре да се опитаме да насочим човека в тази посока. Такъв човек в последствие ще е по-склонен да обръща внимание и на чуждата критика, а не автоматично да я отхвърля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За човека е по-добре, вместо да бъде критикуван, да развие критичност към себе си...

А не е ли критиката към другите, самокритичност?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В смисъл... като онази заплюта тема за правописа тук, когато говорим за другите, казваме повече за себе си... стига да има кой да чуе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не е ли критиката към другите, самокритичност?

Критиката към другите може да бъде проява на самокритичност. Освен това, в тези случаи тя често е неосъзната. Примерно, аз изисквам нещо от някого, защото го изисквам и от себе си (например да е учтив в разговорите си с другите хора). Тогава имаме критика и самокритичност. Но аз мога да изисквам нещо от някого, просто защото така е прието или защото считам, че така е прието (примерно жената да пере). Ако жена ми (не че съм женен) някой път не изпере дрехите и ако аз проявя критичност за това, то критичността няма да е съпътствана от самокритичност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не е ли критиката към другите, самокритичност?

Критиката към другите може да бъде проява на самокритичност. Освен това, в тези случаи тя често е неосъзната. Примерно, аз изисквам нещо от някого, защото го изисквам и от себе си (например да е учтив в разговорите си с другите хора). Тогава имаме критика и самокритичност. Но аз мога да изисквам нещо от някого, просто защото така е прието или защото считам, че така е прието (примерно жената да пере). Ако жена ми (не че съм женен) някой път не изпере дрехите и ако аз проявя критичност за това, то критичността няма да е съпътствана от самокритичност.

Критика. Критиката е отношение. Отношение на някой който разбира.

Може ли неграмотен да критикува правопис?

Може ли простият да критикува изкуство?

Може ли слепият да критикува това което не вижда?

Нужно е да имаш патриархални ценности, за да изискваш от жена си да се грижи за домакинството. Но това е самокритика. Лично отношение. Когато нещо те засяга, нещо те жегва, само тогава реагираш. И дали ще си изпереш кирливите ризи сам или ще накараш жена си, говорим за едни и същи качества и представи за ред и хигиена.

Не може да пожелаеш нещо от другият, ако не си го оценил в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката е отношение.

Точно така.

Отношение на някой който разбира.

Може ли неграмотен да критикува правопис?

Може ли простият да критикува изкуство?

Може ли слепият да критикува това което не вижда?

Не е задължително отношението да е от страна на този, който разбира.

Неграмотен може да критикува правопис и простият да критикува изкуство. Да, подобна критика най-вероятно би била смешна и безпочвена, но възможността е налице.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката е отношение.

Точно така.

Отношение на някой който разбира.

Може ли неграмотен да критикува правопис?

Може ли простият да критикува изкуство?

Може ли слепият да критикува това което не вижда?

Не е задължително отношението да е от страна на този, който разбира.

Неграмотен може да критикува правопис и простият да критикува изкуство. Да, подобна критика най-вероятно би била смешна и безпочвена, но възможността е налице.

Не, критиката предполага компетенция. Виж какво пише като определение:

Критик (от гръцки език - κριτικός, kritikós - разграничавам, разпознавам, забелязвам, съзирам; от гръцката дума κριτής (krités), някой, който предлага обмислено решение или анализ, интерпретация, наблюдение).

Не всяко мнение е критика. Да си въобразяваш, че разбираш значи, че бръщолевиш, не че критикуваш.

Сега какво мислиш, можеш ли да изкритигуваш някого, без да изразиш личните си идеали m021.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това определение за критика може да е вярно, но повечето от писалите дотук в темата не се водят по него, а по общоприетия, разговорен смисъл на думата. Затова и аз ще използвам думата в по-широк смисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постоянно критикуваме, че този или онзи не живеят правилен, добър живот, че този или онзи е невъзпитан човек. Питам: Кои са правилата, по които трябва да се живее, за да ги приложим. Какво нещо е възпитанието? В християнството не трябва да има критика, а трябва да има знания и добродетели. Критиката трябва да се обуславя от такова вътрешно разбиране, което би било в състояние да измени и поправи нашия живот. Дотогава европейците трябва да направят най-малко стотина опита, за да приложат новата култура и новите форми на управление

"Старият книжник"-Неделна беседа

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

vorfax, а защо си мислиш, че неграмотните са неграмотни, простите прости, а слепите слепи?

А защо мислиш, че неграмотните са грамотни, простите - умни, а слепите - зрящи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

vorfax, а защо си мислиш, че неграмотните са неграмотни, простите прости, а слепите слепи?

А защо мислиш, че неграмотните са грамотни, простите - умни, а слепите - зрящи?

Ще ти отговоря.

Неграмотните боледуват по-малко и се радват на повече любов от "грамотните".

Простите боледуват по-малко и се радват на повече любов от "умните".

Слепите се радват на мното повече сензитивност от "зрящите".

Ей затова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

vorfax, а защо си мислиш, че неграмотните са неграмотни, простите прости, а слепите слепи?

А защо мислиш, че неграмотните са грамотни, простите - умни, а слепите - зрящи?

Ще ти отговоря.

Неграмотните боледуват по-малко и се радват на повече любов от "грамотните".

Простите боледуват по-малко и се радват на повече любов от "умните".

Слепите се радват на мното повече сензитивност от "зрящите".

Ей затова

Това са надъхващи фрази за някой идиот. Не мога да повярвам, че си губиш времето да ги коментираш.

Това с боледуването не го схванах много, защото си мислех, че има общо с природосъобразният начин на живот, а не ползваш ли си мозъкът.

Простите пълноценен живот никога не са усещали, тъй че тяхната форма на радост и любов, мога само да ги съжалявам колко са жалки. Тавтология, но пък си е истина.

Слепите може и да се радват, че са чули кола от съседното кръстовище, но и се проклинат, че не могат да си обелят една ябълка сами.

И нещо по темата. Няма градивна критика. Няма думи които да са универсално и позитивно настроени стимули за човешкото желание да се постараеш утре да си малко по-добър от днес. Това дали една критика ще е градивна зависи единствено от този към когото е отправена. Може да имаш дар слово, 5 часа за лекции и никакъв резултат, а може просто да си набиеш детето и да му дадеш урок за цял живот.

Редактирано от vorfax

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка сутрин давам обет, че през деня ще се опитам с всички свои мисли, чувства, думи и дела да бъда верен на Любовта, която обединява всички неща в едно хармонично Цяло и няма да нараня никое същество по никакъв начин, но… трябва да си призная, че всекидневно се улавям как нарушавам Закона на Любовта, чрез който се изграждат Божествените добродетели, най – вече поради склонността си да отправям критична мисъл и укорителни (осъдителни) думи към дадено лице. („Не съдете, за да не бъдете съдени!”) Понякога това става по инерция, по навик, когато съзнанието ми не е достатъчно будно. Обикновено се увличам от критикарството на събеседника – той ми подава тон и аз откликвам, без, разбира се, това да ме оправдава. Понякога се улавям, че негативно се изказвам по адрес на някого, за да върви разговора, за да има тема за разговор (каква „прекрасна” тема само – да нищим недъзите на другите, щото ние сме изправни и сме над тези неща!), но в такива случаи наистина „мълчанието е злато” и е за предпочитане да мълчим със събеседника си, отколкото да одумваме трето лице. Тази склонност към критикарство, произтичаща от нашето високомерие, се проявява тогава, когато нечии постъпки се разминават с нашите виждания за нещата, с нашата ценностна система. Но не си даваме сметка, че критиката, подплатена с негативно чувство, т.е. критикарството е разрушително и навреждащо както на душата на критикувания, така и на душата на критикуващия, защото ако имаме сетива, бихме видели пробойните, които зейват в аурата на критикувания (ако той няма надеждна защита) и потъмняването на аурата на критикуващия. Колкото е по – самовлюбен човек и колкото е по – голяма склонността му да идеализира себе си и да се смята за еталон, толкова по – силно изразена критикарска мисъл мисъл притежава, с която постоянно търси и жигосва недъзите на хората, опитвайки се да ги моделира според собствените си разбирания. В Школата на Учителя е препоръчително ученикът да не се занимава с отрицателното, а само с положителното. Той знае закона, че който се занимава със слабостите на хората, се свързва с отрицателните течения в природата, а който се занимава с добродетелите им, се свързва с положителното природно течение и става човек с изключително позитивна енергия и целебна мисъл – атмосфера, при която се създават благоприятни условия да възрастват всички дарби и способности естествено и непринудено, а значи и безопасно. Според Учението на Бялото Братство, с изправление на човешките слабости и недъзи имат право да се занимават само духовните Учители, които са Лечители в истинския смисъл на думата. Закон е: можеш да критикуваш един човек с Любов само при условие, че твоята критика ще го направи по – добър и ако ти самият можеш да правиш по – добре от него това, за което го критикуваш! Такава критика е като хирургическа интервенция – да, може да ти причини болка, но важното е да ти върне здравето, а понякога и живота! На място е учителят по литература да проверява, коригира, рецензира (без да спестява допуснатите слабости!) и да оценява писмената работа на своя ученик. Само по този начин той (ученикът) може да израства. Изобщо критиката е за вещи в съответната област лица, а не за лаици. Направена по всички правила на изкуството, тя прилича на работата на лозаря, който подрязва пръчките на своята лоза, за да даде след време тя изобилен плод, или пък на работата на един скулптор, който отмахва от каменния блок това, което е ненужно, за да остане накрая самата статуя. Само вещият, посветеният човек може да критикува, без да изпада от Полето на Любовта, а невежият, безсъзнателният човек, търсейки постоянно слабостите и пороците на хората с цел да ги уязви, изпада от Полето на Любовта и критикарства, мислейки си, че критикува. Но той още не е дорасъл до това и е като гъсеницата, която изяжда листата и лишава дървото от плод и живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Неизбежно е хората да критикуват или да одумват някого. Напълно съм съгласна, че това е една склонност, която се дължи на не много извисеното състояние на ума, на което в момента сме се поддали, но никой от нас не Бог. Разбира се, колкото повече Любов има, толкова по-малко на човек изобщо му идва да критикува. Тогава някак "недостатъците" на другите са осветени от любовта и дори може да ни изглеждат симпатични. Но има и разлика между това някой да бъде одумвам злобно и просто... ей така за спорта и за "разтоварване".

Животът не би бил нищо без контрастите. Те са нужни. Затова ги има и затова сме тук - за да ги изживеем. Тоест не бих си поставила за цел да не критикувам никога никой. Пък и обсъждането на другите понякога разтоварва и е безобидно. Имам една приятелка, на която обсъждането на другите й е като хоби. Веднъж даже ме беше издразнила дотолкова с това, че й рекох "чудя се вече за мен какви ли ги говориш". Буквално ми се разказваха всякакви подробности и интимни детайли от живота на кой ли не. Клюки, клюки, клюки. Тя тогава много ми се обиди. Един вид, изкарала съм я клюкарка. Тя не че не е де, но никой не обича това да му го казват в лицето :) Тя обаче не е злонамерен клюкар, което се доказва от факта, че хората много я обичат и има много приятели, при това истински. Просто има си жената тази слабост да приказва (между другото, просто бърбори, не е никога злобно), но пък същия този одумван човек като закъса, първа ще му помогне, независимо от това какво си мисли за него и дали вчера си е правила майтап с някакви негови черти от характера. Та може и мен да е обсъждала, но когато лежах в болница и двата пъти тя точно идваше да ме пита как съм и да ме пита дали нещо ми е нужно, а и до болницата ме влачи. Та в един момент си рекох за нея "Добре, това е един прекрасен човек, който има една единствена слабост, че си отваря устата. На фона на всичко друго, тази слабост е без значение за мен". Та така, хората не са това, което говорят, а това, което вършат. По делата ще ги познаете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, по делата! Моите например имат много за изправяне. Прости Боже мене грешния и помилуй ! ...

Сега пътувам веднъж седмично между София и Пловдив. Кога с влак, кога с автобус. Една сутрин си седя в автобуса и си чета книжка. Зад мене една дама в двадесетте, доста едричка. Обади се по телефона си и започна да говори с приятелка. Винаги ме е учудвала женската способност за наистина безпредметни приказки, навсякъде и по всяко време. Понякога и се възхищавам на тази способност - аз не го мога например (а няма лошо в нея, просто това е друг фокус - в процеса). Каквото и да правя, е все насочено към цел - разговор, работа и т.н. Та, дамата докато си чатеше с приятелката, започна да говори за друга приятелка и да я критикува с онзи интригантски, лисичи гласец на селска клюкарка, на който може да завиди и Шерлок Холмс по интерес към личния живот на хората. Аз си седя и ми е трудно да се концентрирам в книжката, че тази ми гъгне зад мен. Разгеле, затвори...само за да набере същата приятелка, която допреди малко клюкареше и критикуваше. Започна поредния половин часов диалог, състоящ се предимно от клюки за приятелката, с която току що бе говорила. След приключването на благосърбящия душичката и разговор, жената си почина 30-на секунди, търсейки номер, на който да се обади. Звънна на следващата приятелка и критикарското клюкарство продължи - клюки от кухнята на личния и интимен живот на приятелките, с които току що бе говорила. Гласът и беше пропит с едно огромно наслаждение от клюкаренето. Ако не беше едричка, бих я оприличил на невестулка. Жената, въпреки клюкарския си и силно контролиращ характер обаче беше и доста умна. Само мога да кажа: "Горко на мъжленцето, което ще бъде до нея!". Ясно е кой ще бъде мъжът в семейството... Именно мъжленце - тя и той ще бъдат силно привлечени едни към други от несъзнаваните си схеми. Той - слаб и провалящ се, а тя постоянно критикуваща и унижаваща го. Нещо, което и двамата искат несъзнавано. Ясно е и че семейните граници ще бъдат размити от разнасянето на всичко интимно на показ пред целия свят, примесено със скачащи и филтрирани през желанието за унижаване заключения, носещи удоволствие на личността и. Несъзнавано той си иска "строгата нараняваща мама/ господарка", а тя обект на доминиращата си нараняваща клюка. На съзнавано ниво и двамата разбира се, се оплакват с пълна сила един от друг - той, тихичко и уплашено, а тя пълногърлено и пред всеки. Пълна идилия! Ta, да - има клюкарки и клюкарки... Има критика и критика. И за да не бъда обвинен в сексизъм - горният сценарий е просто един случай. Разбира се, че има и мъже клюкари и критикари!

Ето тук изразих становището си за това коя е градивната критика!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По природа съм критикарка /Дева/, особено към несправедливостите с които се сблъсквам. Например критикувам в случай, когато Човек ощетява Човека. Намирам за егоистично пасивното поведение в една такава ситуация или може да се изтълкува по следният начин: "Не ме засяга след като камъните не са в моята градина!" В този ред на мисли считам, че критиката е градивна и повече от необходима. По- добре ли ще е, ако си стоя като зрител от близко разстояние?! Със сигурност- не! Поздрав на всички НЕкритикари!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Човек има един вграден в себе си модел, златен стандарт, който трябва да му служи за еталон във всяко едно отношение.

Това, да се стремиш да спазваш този златен стандарт в отношенията си с останалите хора, в работната среда, в семейството - няма нищо лошо.

И понякога се налага да изложим позицията си, за да запазим правото си да ползваме златния си стандарт.

Да се говори за някого аз бих го допуснал само ако се обсъжда нещо, което трябва да бъде променено - колеги да обсъдят нещо по отношение на друг колега с цел коригиране на даден параметър от неговото поведение, или родители да обсъдят какво биха правили с детето си.

Подобни обсъждания бих приел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....Зад мене една дама в двадесетте, доста едричка. Обади се по телефона си и започна да говори с приятелка. Винаги ме е учудвала женската способност за наистина безпредметни приказки, навсякъде и по всяко време. Понякога и се възхищавам на тази способност - аз не го мога например (а няма лошо в нея, просто това е друг фокус - в процеса). Каквото и да правя, е все насочено към цел - разговор, работа и т.н. ....

Та, дамата докато си чатеше с приятелката, започна да говори за друга приятелка и да я критикува с онзи интригантски, лисичи гласец на селска клюкарка, на който може да завиди и Шерлок Холмс по интерес към личния живот на хората. Аз си седя и ми е трудно да се концентрирам в книжката, че тази ми гъгне зад мен. Разгеле, затвори...само за да набере същата приятелка, която допреди малко клюкареше и критикуваше......

....Само мога да кажа: "Горко на мъжленцето, което ще бъде до нея!". Ясно е кой ще бъде мъжът в семейството... Именно мъжленце - тя и той ще бъдат силно привлечени едни към други от несъзнаваните си схеми. Той - слаб и провалящ се, а тя постоянно критикуваща и унижаваща го. ....

Ами те жените са си за завиждане за тази способност. Успокояване и забравяне на всякаква цел, което довежда душата до някакво по-спокойно състояние. Аз специално съм се тренирал да водя такива разговори и да пиша по този начин, което е отпускащо, защото можеш да си плещиш, каквото си искаш, докато галиш котката. А сега се сещам, че ми се ще да си взема котка, ама от онези с дълъг косъм, които имат повече за галене,....малките мискинки и са едни такива сладки, че да галиш, галиш, галиш. Само да нямам проблемите, които една позната има с котка и перде. То пердето на нищо е станало и познатата периодично зашива по пердето изрязани пеперуди, които да прикриват щетите. Не знам, сигурно ще го смени като го покрие цялото с пеперуди. Ама те пеперудите се разполагат малко арт, защото от огромно количество долу постепенно намаляват нагоре. Чудя се дали е хубаво човек сам да си обзаведе апартамента и да си поиграе със стените. Да ги изрисува и декорира сам. Например едни прекрасни коне в бяг на едната стена в хола ....ех ехе ех.

Та вървенето към определена цел, ако е постоянно, ми се вижда по-скоро вредно и натоварващо.

А това за критикуването на мъжа е съвсем друга тема. Замислял ли си се, че жената може несъзнавано да излива вълни от критика и глупости върху мъжа, само и само да му помогне да затвърди вътрешната му увереност?! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

КАК ДА КРИТИКУВАМЕ ПО-ИЗТЪНЧЕНО

Това са няколко стъпки, които могат да ви помогнат хем критиката да се приеме, хем да си изясните наистина ли искате да помогнете:

1. Хващане на вниманието. Първо трябва да предизвикаме съзнанието на човека, така че да се обърне към нас и да е готов за комуникациия. Стават и изрази като "ей, шъ", ама винаги може да измислите нещо свързано с темата като "абе знаеш ли, че зайците могат да правят секс по няколко десетки пъти на ден".

2. Изграждане на доверие. Човекът трябва да ви повярва поне за момент, че на вас може да се вярва. По горния пример може да изградите доверие като разкажете какъв специалист сте по зайците и колко години сте наблюдавали сексуалния им живот.

3. Сега вече сме хванали вниманието на човека, изградили сме доверие и каквото изложим, нежно и внимателно, то много по-лесно може да бъде възприето от него като лесно означава и мноооого по-малка вероятност да се обиди.

Излагаме тезата си внимателно като следим реакциите на човека и можем да втвърдим или смекчим изложението. Ако сме създали и приятелска атмосфера и наченки на хумор е още по-добре, защото можем директно да кажем, например, "Абе мискин, не се ебавай с мен, за да не те ебавам аз".

Тук, понеже става въпрос за критика е изключително важно да разкажем какво чувстваме (ние или потърпевшите) при неправилната постъпка на човека. Така той не се чувства критикуван, а разбира много добре как неговите действия се отразяват на околните и може да успее да почувства сам резултата от действията си.

Можем да завършим като очертаем светлите перспектири, които се очакват и за околните, и за самия човек, ако постъпи мъничко по-различно. Та ние искаме от него само нещо мъъъъничко по-различно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По природа съм критикарка /Дева/, особено към несправедливостите с които се сблъсквам. Например критикувам в случай, когато Човек ощетява Човека. Намирам за егоистично пасивното поведение в една такава ситуация или може да се изтълкува по следният начин: "Не ме засяга след като камъните не са в моята градина!" В този ред на мисли считам, че критиката е градивна и повече от необходима. По- добре ли ще е, ако си стоя като зрител от близко разстояние?! Със сигурност- не! Поздрав на всички НЕкритикари!!!

Много си приличаме с veilet май? :)

Преди два дена (петък) влязох в неприятна разправия в една група от фейсбук, където жена, която не познавам, беше обидена жестоко по най-циничен начин. Няма да давам името на групата, но все пак ще спомена, че е от духовно ориентираните. В смисъл - не става дума за обикновено житейски неща от типа на политика или цени... Отнесох си шамарите и аз покрай жената. Но не смятам, че съм сбъркала. Тази жена може да е виновна с нещо пред човекът който я обиждаше, не бях им чела подробно диалозите. Обаче думите, които той й изпрати, биха изчервили и последния (тук не ми се пише какъв)... Тези думи бяха обида не само за конкретната жена, а за всяка жена. Затова бях много учудена на злобната и весела реакция на тези думи от останалите жени в групата. Това ме накара да се намеся. :(

За кой ли път си казвам, че не бива да се намесвам и да критикувам, но това е... Няма ефект. Не мога да издържам когато "Човек ощетява Човека", както е казала veilet.

Божидар, интересни са тези правила които си дал. Предполагам, че това е шега? B) Но те са за "професионалните" критикарки. Аз действам импулсивно и критиката никога не ми е цел. Тя просто се случва. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Божидар, интересни са тези правила които си дал. Предполагам, че това е шега? B) Но те са за "професионалните" критикарки. Аз действам импулсивно и критиката никога не ми е цел. Тя просто се случва. :feel happy:

Не, не е шега. Това работи.

Понякога импулсивното е най-доброто ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Критиката трябва да е според съзнанието на човека отсреща. Но това всъщност важи не само за критиката, но въобще за всичко, което казваме. Не че е лесно да се прецени точно какво и как да се каже – поне аз нерядко изпитвам затруднения.

Критиката може да съдържа елемент на съвет в себе си, но не бива да се превръща в манипулация. Тук границата също е тънка и трудно-уловима.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×