Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Янина

С партньор или без партньор по пътя на развитие?

Recommended Posts

Guest N_Damianov

1.Ужасно би било, ако някой пренебрегне принципите си заради мен.

2.Най-малко от човека, когото ме обича, очаквам да се промени, за да се впише в моя свят. Първо, това ще ме отблъсне от него и второ ще го намразя.

3.Най-глупавото нещо за мен, е да променям онези, които обичам - нека докрай бъдат себе си и отстояват свободата си. Най-висшата ценност е свободата.

Браво Мона ! :thumbsup:

Всичко е в десетката !

Учудващото е,че един не вярващ в Бога човек като теб /а само в съдбата :) / пише толкова мъдри

и верни неща!

Доста от "духовните" тук трябва вече да се позамисляме сериозна върху постовете ти! :)

Поздрави!

Редактирано от N_Damianov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Партньорството е важно и всеки трябва да слуша сърцето и разума си да следва интуицията си , а не да чака някой друг да разреши житейските му проблеми и да му каже "Върви на там".... няма как да разбереш дали са ти казали правилния вариянт ако не се опиташ сам да го усетиш.

Да и аз така смятам.

didi_ts, благодаря ти за споделения личен опит!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как без партньор по Пътя.

Аз и Душата ми заедно пътуваме към залеза, възседнали конете на Нептун.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само че Мона грешно си ме разбрала,аз никого нищо не съм карала да прави.

И до ден днешен след 12 год брак ние имаме най -свободните отношения ,които може да има една брачна двойка.

Написвайки горното ,имах предвид ,колко хора биха направили такъв компромис със себе си.

Защото това е трудното ,лесно е да кажеш аз ще съм сама и свободна и всяко старнично не харесващо ми действие да го заклеймявам с консерватизъм или нещо друго според случая.А да намразя някой ,който ме обича е най-малкото неблагодарно не мислиш ли?

Притчата която разказа N_Damianov е много хубава, мислила съм я и знам ,че има кармична връзка и то благоприятна.

Сега вървим в една посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

А да намразя някой, който ме обича, е най-малкото неблагодарно, не мислиш ли?

Не, не мисля. Ако мислех, щях да бъда съгласна с теб, но аз не съм.

И аз уточнявам защо бих го намразила, дори и да съм най-прекрасната фея на света за него - ако един мъж не държи на себе си и на достойнството си - какъв мъж е това. Такъв не желая и не допускам до себе си особено в моята съкровена интимност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) тук не говорим за човек ,който не държи на себе си или ,че няма достойнство.

Тук говорим за помощ,той помогна на мен,по толкова тактичен и изкусен начин ,че аз сама успях да направя промяната в себе си ,благодарение на него.

Най силния стимул за промяна на един човек е някой да повярва в теб.Това най силно стимулира децата и всеки един човек ,който иска да докаже доброто начало в себе си.

Да видиш отстрани себе си :).И да решиш дали ти харесва.Похвати много.Но много малко хора ги умеят.

Благодарна съм на този човек за всеки момент в който е бил до мен ,той е много достоен и силен човек,а ти визираш съвсем друга ситуация,нямащта нищо общо с това което описвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът не е в децата ,а в партньорството,дали е нужно когато двамата не споделят една идея да продължат да бъдат заедно.

Няма универсална рецепта ,но за мен отговора е да.

Духовно извисение на приказки е много лесно,духовния живот е по трудния.

Можеше да си тръгне и да каже аз не мога да правя такива неща, не мога да падам отново назад,а дали е падане????

Или по скоро израстване???

За да тръгнеш към божественото ,първо трябва да опознаеш много добре човешкото и то в неговата дълбочина.

Лесно е да кажеш "на мен това не ми изнася",по трудно е да се наведеш.

Сега когато аз съм вегетариянка и говоря тук с вас ,разбирам какво му е коствало да пренебрегне принципите си ,но явно е имало дълбок смисъл всичко това и ние двамата сме го открили.( :3d_137: )

Ако си беше тръгнал и ме беше оставил ,заради някоя духовно осъзната вегетариянка :) той просто нямаше да е това което е днес ,много по силна и осъзната личност.

Аз също нямаше да съм тук.

Партньорството е важно и всеки трябва да слуша сърцето и разума си да следва интуицията си , а не да чака някой друг да разреши житейските му проблеми и да му каже "Върви на там"На земята няма втори Исус няма как да разбереш дали са ти казали правилния вариянт ако не се опиташ сам да го усетиш.

Резултатите....те идват сами.

Пртньорството е важно,много важно,дори понякога да коства принципите на човек,нещата понякога стават бавно и трудно ,но няма невъзможни неща ,стига човек да чувства правотата в действията си.

:feel happy: Благодаря ти диди за искреността, за любовта и мъдростта! :3d_041:

Щастлива си,че вървиш по пътя си с истински Мъж и Човек до себе си. Щастлив е и той,че живее своя живот с Жена като теб. :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ако един мъж не държи на себе си и на достойнството си - какъв мъж е това. Такъв не желая и не допускам до себе си особено в моята съкровена интимност.

Така е Мона.Това би бил идеалният партньор.

Но къде да го търсим тоя мъж?Предлагам в "Червената книга". :3d_146:

Но има подозрение, че последните индивиди се държът в брачни клетки.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вендорин, не става дума за идеален партньор, нито за идеален мъж. Става дума за това, че свободата е всичко и любов между несвободни хора е РОБСТВО.

Женени или не, омъжени или не, всички имат право на щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет Димо,

Има нещо което не ми е много ясно. :( Как човек разбира дали му е определено да се жени или не? Имайки предвид, че голяма част от хората се женят докато са млади (20-25г.) и нямат достатъчно опит. Как да се предпазим от нежелана грешка?

А защо се влюбваме и се чувстваме "на седмото небе", когато любовта е споделена и може ли това чувство да е само заблуда?

Извинявай че питам толкова много! :hypocrite:

Антон

Еми то ясно-като ти обръщат внимание и егото се храни храни и растееееееееееее ли расте и ей ти готиното чувство)))))))))))))))...Баси ама готин съм бееееее....като видиш влюбен поглед да те гледа и си казваш-ценен съм аз ценен съъъъъм....и съм юбав и съм умен малиииии)))))))))))))))))))))..Я ми кажи ти ако си звезда някаква-рок или нещо такова...и една камара мацки ти обръщат внимание и пищят от кеф като те видят само и припадат как ще се чувстваш?)))))))))))))...не на 7-мото а на 777-ото небе ще си нали?)))))))))))))))))....Това е то-все същото старо като Вселената Его раздувано до безкрай от външните условия-в случая "влюбеността" на еди си кого...било един човек или маса почитатели...

Съгласна съм. :)

Който не е минал през любовта, не може да постигне Любовта.Единици са тези, които са стигнали направо до Божествената Любов и те са велики Учители.

Всеки търси любовта, но за да е градивна, трябва да я превърне в Божествена.Любовта върви със секса, затова когато любовта се трансформира, той също се трансформира.

В кого да търсим подходящия човек? - В този, който е дал път на Божественото в себе си.

"Обичаш ли някого, трябва да знаеш, защо го обичаш.Ако той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи противоречия.Под "човешко" разбираме онова, което е в разрез с Божията воля."

Учителя

Утринни слова (1936-1937г.)

том1 "Той създава" Не зная защо си мислиш че Любовта върви със секса!...АЯз например изпитвам най-силно чувство на Любов към малките дечица и там ама изобщо няма никакво сексуално чувство-само чиста бликаща топлинка отвътре!...Много рядко ми се е случвало това да го изпитам към момиче или жена и ако го е имало то е било към някое много чисто същество и тогава остава едно бащински топло топло чувство и нищо сексуално!....Зао мен Любовта не върви наедно със секса! А виж сексуалното чувство си идва от гледка на красиво женско тяло или лице или движения и такива ми ти работи-все свързани по скоро с апетита а не с Любовта)))...Сексуалното чувство е по скоро похапване!!!)))))) Любовта е съвсееееееем друго нещо!...Поне за мен!

"Реалност в любовта"

Ваня

:)

:hypocrite: Здравейте

според мен всеки ще си го завърти така както му отърва - въпрос на потребност. А това че нямало "трябва" и всичко опирало до свободата са само извинения пред свръхморализираната ни съвест. Невъзможността да погледнеш нещата ог всички ъгли те прави тесногръд и със визия за света колкото едно дете...Във различните моменти човек има нужда от някой до себе а в други няма....проблема според мен е какво да правим с партньора когато нямаме нужда от него :hypocrite: или по точно какво искаме ние от него....става сложно защото точна рецепта за хората няма ;

толкова много различни хора и само идно ришение - а които го има и го е приложил на пранктика, видял е че работи и за други нека го каже :harhar:

защото някой ще ми напише една далга проповед как, че що трябва да се прави..... :harhar: а колко хора могат да спазват нещо в продължение на 1 месец а ? малко са....Аз съм бил с и без партньор :) ) сега съм със и не ми пречи а когато "нямам нужда " и искам за съм сам...получавам разбиране и търпение

А за любовта...каква обич като човек е изтъкан от толкова съзнателни и бизсъзнателни противоречия, мрази себе си, не се харесва - започва да компенсира - включва защитни механизими и започва да играе роли на някой....как да обичаш някои като не обичаш себи си :thumbsup1: успех на всички

Много близко до моето виждане по въпроса!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

didi_ts,

:thumbsup2: за постовете ти!

От тях лъха спокойствие и увереност в човека, който е до теб. Прекрасно е да имаш такава връзка. Сигурна съм, че и ти си много красив човек, за да бъдете толкова години заедно.

:3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да тръгнеш към божественото ,първо трябва да опознаеш много добре човешкото и то в неговата дълбочина.

Лесно е да кажеш "на мен това не ми изнася",по трудно е да се наведеш.

:feel happy:

Ето, това е дълбоко наистина!

По нисък от тревата в името на любовта...

Свободата е в избора,но ние хората често робуваме на принципи в името на свободата.

Редактирано от Silviya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вендорин, не става дума за идеален партньор, нито за идеален мъж. Става дума за това, че свободата е всичко и любов между несвободни хора е РОБСТВО.

Женени или не, омъжени или не, всички имат право на щастие.

Абсолютно си права-идеални хора има само във въображението ни. Всеки има право на собственото си щастие.

Ти можеш да допринеш за щастието на човека до теб само ако не му се пречкаш много-много в краката :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От книгата "Правила за окултния ученик":

"В специалния клас само свободни ученици ще влизат. В общия клас може да влизат и женени, и неженени.

Моми и момци, които имат намерение да се женят, хич да не влизат в Школата.

Ученикът нито се жени, нито за мъж отива, нито за жена отива, нито роб става, нито робчета ражда. Ученикът е свободен.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили. При условията, в които днес живеете, тези две качества са необходими за вас, ако искате да минете благополучно през гъстата материя, която газите.

Който влиза в младежкия окултен клас съзнателно, той не мисли да се жени, нито за мъж (или жена), нито за света.

Ако умът, сърцето и волята ти не са свободни, все едно, че си женен. Жененият е вързан, не може да върши специална работа.

Който влиза в младежкия окултен клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно. Външно неженен значи свободен от задължения, които семейният живот налага. Вътрешно свободен значи свободен от задълженията на света. Помагайте на хората от света, без да се свързвате с тях. Обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им.

Във всички религиозни общества и в окултните школи, учениците дойдат ли до Любовта, мъчно се справят с този закон.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова има вътрешен и външен кръг от последователи. Ако искаш да си във вътрешния кръг - жертваш всичко (преходно). Винаги и навсякъде е било така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Teзи мисли за брака прочетох за пръв път преди повече от десет години - бях много озадачен и объркан - и още съм. Дали са адекватни за съвремието. Дали действително семейството е пречка, а не предимство з а"пътя". не зависи ли от гледната точка и менталната рамка на преживяване и канализиране на опитностите - включително секса и пр.

Наистина звучи малко... аут ъф дейт... но разбира се - мнения по въпроса може да имабезкрай - аз не съм много сигурен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:rolleyes: С една изключително важна забележка - не става въпрос само за лично желание дали да си от тоя или оня кръг. Ако човек няма необходимите качества, никой, най-малко самият той ще има някаква полза от приобщаването му към вътрешния кръг. Далеч по-добре тогава ще е (и това е днес според мен случая при над 99,999% от хората) да се учи по-плътно в материалната действителност, отколкото да си въобразява, че е над нея. Той самият много лесно може да провери, ако е искрен, докъде е стигнал - наистина ли за него в тоя свят здраве и болест, успех и провал, щастие и нещастие са едно и също нещо?! Ако да, да кандидатства за вътрешния кръг, ако ли не... :sleeping:

Щом като съответният човек няма необходимите качества, той може както да бъде сам, така и с партньор. В първия случай има повече лична свобода да избира заниманията си, във втория - повече възможности за съвместни опитности на това поле. Нито едно от двете не е погрешно или по-низше; всъщност, опасността от възгордяване е много по-голяма в първия случай, защото по-малко ще са случките в живота, които ще му доказват, че няма още нужното ниво. <_<

Определено съм съгласен, че при наличие на силни многостранни предпоставки ще трябва да има доста дълги периоди на относително откъсване от света, за да се напредне вътрешно; това в преобладаващия брой случаи е по-лесно да стане, ако човек е без партньор, макар че при определени условия може дори още по-добре да се получи и с такъв (но специален!). От друга страна, липсата на споменатите редки (вътрешно вече изградени) условия е преголямо изпитание за самотния последовател - значително по-голямо, отколкото съвместния живот с подходящ партньор. Катерещият пътя самостоятелно трябва или да докаже (не на другите, а на себе си и Бога), че реално и експресно се доъпгрейтва до достатъчно за вътрешния кръг равнище, или всичко друго е самозаблуда, ако не и саморазрушение... :3d_150:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което казва Учителят, не подлежи на никакво съмнение! То принципно е вярно и то не само за нашето съвремие. Друг е въпросът, че може би тази истина не ни изнася и почваме да увъртаме и да правим разни уговорки или че всяко правило си имало изключения и ние вероятно сме точно такова. Изобщо, забелязал съм, че ние, хората, сме царе на "оправдателната" философия. А нещата са прости... Стига да има човек смелостта да ги погледне прямо. Е, тогава, може би, ще се срине бутафорната сграда на нашето величие, но пък "всяко зло за добро", защото пък зад фалшивата фасада току се показало нещо истинско. А това, май, е по - ценно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бориславе, без да влагам лично отношение - точно такива твърдения като "Не подлежи на никакво съмнение" ме карат да застана на нокти. Самият господ Бог да си твърди еди си какво си - аз затова притежавам познавателен апарат с частица от божественото в него и способност за съждения, интуиране, визия и пр., за да имам право на разумна, но не и сляпа вяра. Иначе да бяхме били безволеви зомбита... Никога не съм бил съгласен с концепцията за липса на его. По-скоро силно, но овладяно от висшето Аз - его.

Дали е прав или не Беинса Дуно - разбира се, че е прав! Но - за единици! Критериите му за уеници са завишени толкова, че са направо отчайващи. Може би за да се поддържа стремеж в последователите... Понякога се питам, дали и съществата, коит онаричаме Бог - защото това е сборно понятие - покриват такива критерии. И си отговарям отрицателно.

Освен това - бракът в езотеричен смисъл има друго значение - брак с материята или брак с духа. Може да си семеен и да имаш деца да си женен за духа, а може и да си несемеен, но женен за материята...

Освен това това разделение също е неактуално. материята е школа и не бягането от нея в първичната чистота, а превръщането и в такава чистота е пътят! И бракът е част от този път. Михаил Иванов говори за брака, кат оразвива концепциите на учителя си до по-конкретно описателно ниво. Дънов, с присъщия му абстрактно богословски стил има ясната тенденция да оставя процеп между думите си и ежедневието, което води до тъкуване според съзнанието на слушателя -по един или друг начин. Говоря за личността на Учителя - тялото на теолог от школата на юдейските религии (християнство, мюсюлманство и юдеизъм).

Беинса Дуно е велика същност, но Дънов си носи неговите качества, характерови и идейни схеми, през които се проявява този дух. Затова си запазвам правото да поддържам когнитивните си способности активни и да избягвам сляпата религиозна вяра, но да се придържам към устрема на духа си!

С обич и преклонение: Орлин!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен лично точно тези думи на Беинса Дуно много ми допадат! В крайна сметка това не е за всеки. У когото желанието за насладите на света са по-силни, отколкото стремежа за себепознание и духовно знание, значи не е за окултния клас. Много е просто. Не значи, че едното е лошо, а другото хубаво. Едното е за детската градина, а другото за университет. Това е. Просто е трудно да се съвместят. Жененият боготвори децата и жена си, той вижда щастието си в тях. Нежененият вижда щастието си в службата не за семейството си, а в службата за Света. Вторият разширява своя свят неимоверно повече, отколкото първия. Нека всеки избере дали иска да затвори животът си в "моята работа, моята кариера, моето семейство...", или иска да надзърне какво има отвъд тях :feel happy::sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×