Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Янина

С партньор или без партньор по пътя на развитие?

Recommended Posts

***

Там някъде, в съня ми,

в залутаните ъгли на душата ми,

ме чакаш.

Там някъде ме чакаш.

Дъхът ми, ме чака да си спомня,

че те докосвах ...

а може би,

проклинах...

Очаква да си спомня

издишващата болка –

съня и лабиринтите в душата.

Да си спомня,

да си припомня,

че ме очакваш

в мига за отмъщение

или

за опрощение...

Там някъде, в съня ти

в залутаните ъгли на душта си

ме чакаш.

Аз помня ли, че трябва да се върна!

Ти помниш ли, че трябва да ме чакаш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много красив стих...

С партньор навярно е по-леко и по-красиво... но кръста сами си носим, сами го изправяме после..

Партньори са и духа и душата...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз: и ако случайно аз и ти се срещнем , ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи." Фриц Пърлс

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали "изучаваш" примерите/законите/силите с или без гадже - ох, в живота има и много по-важни неща от някви непонятни и уклончиви теории за така нареченото (и още по-вяло и неуточнено) "духовно развитие". Покрай тия глупости ще забравите да се целувате след като дигнете сватбата :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

***

Там някъде, в съня ми,

в залутаните ъгли на душата ми,

ме чакаш.

Там някъде ме чакаш.

Дъхът ми, ме чака да си спомня,

че те докосвах ...

а може би,

проклинах...

Очаква да си спомня

издишващата болка –

съня и лабиринтите в душата.

Да си спомня,

да си припомня,

че ме очакваш

в мига за отмъщение

или

за опрощение...

Там някъде, в съня ти

в залутаните ъгли на душта си

ме чакаш.

Аз помня ли, че трябва да се върна!

Ти помниш ли, че трябва да ме чакаш!

Супер, дайте малко повече емоционална литература - там нещата се изказват с МНОГО думи (емоциите и усещанията са си друго нещо, но без думи теориите са просто някакви измислици, скрити зад напудрени термини като "духовно", "развитие", "издигане" и т.н. баламащини) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет, приятели!

Тъй, като всеки от нас има различни уроци и напълно различен път, няма по-правилен път според мен. Всеки трябва сам да си преценява за себе си. :)

За мене си реших, че ако не мога да създам една красива връзка с бликаща на всички страни любов, то няма и да се захващам изобщо. Моето себеусъвършенстване ми е цел номер 1 и една не красива любов би пречила доста. За това толкова много време вече съм сам(но не и самотен), и то в годините, които моите връстници менят гаджетата, като носни кърпички. Случвало ми се е да си пиша с някоя хубава(и вътрешно и външно) жена и да ме пита очудена "Как може такова хубаво момче като теб, да е само?!" . Е добре, това ли е най-важното? Днес битува това съзнание, че без значение, какво ти дава една връзка, всеки трябва да е с някого. И всеки е хукнал здравата да търси партньори. Има обаче една по-важна връзка от тази с друг човек и това е връзката със себе си. Когато нея осъществиш и развиеш, то и другата мигновенно се развива.

Редактирано от Владислав88

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам. Мисля, че по-добре без партньор отколкото с неправилен. Но всъщност това не, че е по-добре, а по-лесно сигурно. Ако някой човек е на пътя ни, значи има защо да сме го срещнали. Дали ще продължим с него обаче е въпрос на труден избор. Сложни са човешките взаимоотношения.

Дълги години живях с партньор, които никога не ми каза, че ме обича. Мислех, че е достатъчно моята любов. Обаче...Се разболях. Силите ми просто свършиха.

Трябваше да избера, да избягам или да продължа, а бях твърде слаба. Просто останах - но физически. Мислите и чувствата ми бяха далеч.

Започнах да лекувам душата си. Не знаех, че е болна от липса на любов. Не мислех, че ми е нужна. Но ми е била нужна. Но когато се разболееш, няма кой да те обича и тогава търсиш единствения, човек на когото си мил - на себе си. Беше трудно да обичам човек, който никой не обича. Но малко по-малко с помощ на приятели - които днес виждам, че са ме обичали, душата ми започна да се възстановява. Днес знам, че имам нужда от любов, това беше моят урок, за други урока може да е друг, примерно че и другите имат нужда от любов.

Но какво е любовта? Какво е любовта на партньора? Всъщност разбрах, че партньорът ми ме е обичал, просто не го е казвал, защото не може да изразява чувствата си.

Аз пък го задушавах с моите любовни обяснения. И така, аз се научих, че човек трябва да обича другия, не както той иска да обича, а както другия иска да бъде обичан.

Затова сега изразявам любовта си повече с действия, и тълкувам действията на партньора си като любовни думи. Не е толкова лесно, като да ги чувам, но важно е да усещам любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз пък го задушавах с моите любовни обяснения. И така, аз се научих, че човек трябва да обича другия, не както той иска да обича, а както другия иска да бъде обичан.

Затова сега изразявам любовта си повече с действия, и тълкувам действията на партньора си като любовни думи. Не е толкова лесно, като да ги чувам, но важно е да усещам любовта.

Благодаря ти за това красиво споделяне! Ето как партньорството може да бъде школа по вътрешно израстване! Защото точно това си направила! Освободила си се от зависима вкопченост, която си приемала за любов и си искала да получаваш по същи яначин любов, без да съзнаваш, че това е толкова патологично, колкото и прекомерната дистанцираност студенина. Научили сте много един от друг! Сега със сигурност си по-смела, самостойна, стабилна, истински обичаща, не с вкопчване, но със сърдечна спокойна любов! Радвам се за теб! Каква чудесна школа е животът!

Разбира се, някога продължаването на една връзка задоволява само взаимен невротизъм - бил той от типа садо-мазо или зависимост-властен контрол, дистанцирана фантазност-студена ригидност, зависимост-студена беземоционалност и т.н. Ако обаче и в двете страни има учене, както се е получило при вас, партньорството се превръща в истинска школа!

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с Деанна - по-добре сама, отколкото с грешния човек. Разбира се, ако знаем, че това е грешния човек, едва ли ще се хващаме с него, но в живота е така, че в началото винаги ни се струва, че сме открили голямата любов и едва след месеци или години осъзнаваме колко заблудени сме били и се чудим какво сме си мислели. Това са нормални неща, но когато си с човек, с когото не се чувстваш добре, не получаваш това, от което имаш нужда, но от своя страна правиш сума ти компромиси и саможертви, по-добре се освободи и продължи напред.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Avidila

Когато човек свързва съдбата си с друг човек, всеки член от двойката печели сигурност и стабилност. Но има риск и при двете страни да се провалят, ако привързаността е прекалено голяма и обсебваа, тъй като след период на задушаване настъпва желанието за раздяла.

 

Халил Джубран размишлява блестящо в откъса от най-добрата си творба "Пророкът":

Обичайте се, но не правете от любовта окови -

нека тя бъде развълнувано море

от бряг на бряг на вашите души.

Пълнете един другиму чашата си -

ала не пийте от същата чаша.

 

Давайте един другиму от хляба си -

ала не яжте от същия самун.

 

Пейте и танцувайте заедно, радвайте се -

ала бъдете поотделно,

тъй както струните на лютнята са поотделно,

при все че трептят в един напев.

 

Отдавайте сърцето си, но не го дарявайте -

само в шепата на Живота се побират сърцата.

Бъдете в близост, но не прекомерна -

колоните на храна се възправят

на отстояние една от друга

и ни дъбът, ни кипарисът виреят

един другиму в сянката.

Или накратко: двойката не трябва да е възел, който задушава, а сбор от шансове :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос на еволюционно ниво, не на интелектуален избор и интерпретации. Няма правилни и грешни хора. Когато човек се нуждае от други за да живее, всеки му изглежда "правилен". А когато е дорасъл да цени свободата и изборът си - всеки "неправилен". Останалото са бръщолевения и оправдания...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям мнението на Емма 83, толкова могат да те изтощят дадени отношения, когато са с неправилния човек. Мисля, че човек трябва да се научи и в двата случая: да живее сам или да живее с партньор. Има уроци и в двата случая. Човек може да си е самодостатъчен, но идва момент, в който е насъбрал енергия и има нужда да я отдаде на някой. Според мен всичко се случва в подходящия момент. Ако не си отворен към отношения, няма как да ги имаш и обратното, ако си духовно богат, готов да създадеш отношения, те идват от само себе си.

И още нещо, ако си с правилния човек, ще успееш да се развиваш и духовно и емоционално, ще вървите заедно по пътя си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи правилния партньор ?Човека с когото най лесно можеш да се разбираш и живееш ?

:) или можеш , или не , да живееш с друг човек . Обикновено  става въпрос повече за секс и егото не търпи конкуренция .А когато се замечтаем решаваме че по малко , от всичко , не си заслужава .Не е ли така ?Искаме всичко на куп .И ако ни попитат защо ? Защото някой го е преживял , значи го има това чудо --пълноценна семейна връзка .

Много често като попитат , на пример  известен актьор ,как мина снимането на филма ? Отговорът  е : имахме известни затруднения но го завършихме успешно . Атмосферата бе ведра и много се забавлявах .Нима не се е трудил до изнемога , не се е потил и мъчил ?

За какво най много ни напътстват мъдреците ---За човешките взаимоотношения .Че моят живот се определя от моето отношение към другите .То трябва да изразява  честност , откритост ,заинтересованост , съчувствие ,готовност за помощ ,равнопоставеност , уважение към насрещната божествена същност (душата)  . И това без почивка , не само когато ми е кеф . Бих казал , когато постъпвам така  , камъка на масло става  .

Когато се обиждам , когато мисля че някой ме наранява .Това не съм аз .Това е моята представа за себе си , егото .То има изисквания към партньора и конкретни очаквания .То прави живота цветен и красив ...Но за да живеем добре , да владеем живота си . Трябва да поставим душата пред егото , личността ,Нали любовта е между душите .

Мисля за това сме тук , да научим това .И сексуалния партньор е част от ученето .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×